Дипломни работи, курсови работи, реферати, доклади, казуси, есета, презентации, проекти, дисертации, преразкази, съчинения. Курсове, уроци

Лекарствените растителни видове, които се отглеждат в Ботаническата градина в Балчик, са гинко билоба, невен, кокиче, пирински чай, мента, татул, бабини зъби, лопен, кръвен здравец, сладък корен, невен, бял равнец, лудо биле, цариче и решетка.
Гинко билоба. От този растителен вид се употребяват листата, а в дрогата се съдържат гликозиди като естери на кумариновата киселина, флавоните лутеолин и трицетин и бифлавоните билобетин, гинкгетин, изогинкгетин, аментофлавон. Дрогата има следните три основни въздействия върху човешкото тяло:
 подобрява кръвообращението (най-вече в капилярите във всички тъкани), с особено положителен ефект в някои зони на мозъка;
 действа като силен антиоксидант, като елиминира вредното действие на свободните радикали;
 действа срещу слепването на кръвните клетки и съответно намалява вискозитета на кръвта и запушването на капилярите.

Основната функция на периферната нервна система е да свързва и предава информация от главния и гръбначния мозък към крайниците и вътрешните органи. За разлика от централната нервната система, периферната нервна система не е защитена от костна тъкан, както е при главния и гръбначния мозък, и е назащитена от въздействието на различни токсини или механични увреждания.
Движенията, от своя страна, стимулират кръвообращението и трофиката на нервите, паралелно с това подобряват аксоплазмения ток вътре в нерва и размекват възникналите прораствания от съединителна тъкан между нерва и околните тъкани след нараняване. В това се изразява именно действието на мобилизацията на периферните нерви. Лечението облекчава болката и възстановява функционалните движения.

Методи и похвати: беседа, предметно-схематично моделиране, демонстрация.
Форми: групова и индивидуална работа.
Материали и оборудване: Цветен картон, цветна хартия, вестник, списание, гланцова хартия, бял лист, флумастери, лепило
Интегративни връзки с други образователни направления и ядра: „Околен свят“
Очаквани резултати:
1. Създава умение за етапност на работа при изграждане на фигура – цветна пеперуда
2. Използва техниката на колажа при изграждане на апликация при пресъздаване на познат обект от действителността

В детската градина изобразителната дейност включва различни видове дейности – рисуване, моделиране, апликация и конструиране. Всяка от тези дейности има свои възможности в изобразяването на впечатленията на детето от обкръжаващия го свят. Затова общите задачи, стоящи пред изобразителната дейност, се конкретизират в зависимост от особеностите на всеки вид дейност, от своеобразието на материала и начините за работа с него.
Рисуване
Рисуването е едно от любимите занимания на децата, което дава голям простор за проява на тяхната творческа активност. В детската градина рисуването заема водещо място в обучението на децата по изобразително изкуство и е три вида: рисуване на отделни предмети, сюжетно рисуване и декоративно рисуване.

Образователна цел: Разработване на игра с познавателно съдържание от направление Математика за предучилищна възраст.
Заглавие на играта: Кой е по-висок?
Възрастова група: Втора възрастова група
Игрова задача: По какво се различават играчките?
Познавателна задача: Насочена към подобряване на качествата на вниманието и наблюдателността при децата.
Образователна цел: Откриване на зависимости
Материали: Различни по височина играчки
Организация на играта: На децата се дават различни по височина играчки и те трябва да ги подредят. Учителят слага най-ниската играчка, обяснява, че например куклата със синята рокля е най-ниска, после слага следващата играчка и отново обяснява, че тази е следващата по височина и след това децата с помощта на учителя подреждат останалите.

Различните подходи към определението на трудовата дейност, се свързват с двете най-противоречиви идеи: трудът е най-същественият белег на човека, който го отличава от другите висши бозайници; контратезата, че трудът е противоречив, но съществен елемент от света е грешка на природата, която трябва да бъде поправена.
Трудът е присъщ на обществото и е предназначен за обществото. Само в тези свои измерения той има и възпитаващ и формиращ характер.

Развитие на идеята за трудовото обучение и възпитание по света.
Пропагандатор на идеята за трудово възпитание в навечерието на Френската революция е Жан Жак Русо. В съчинението си той разглежда труда като неотменимо обществено задължение на всеки човек, което разкрепостява неговата личност, прави го свободен и независим. Той трябва да развива творческото и съобразителността на всеки да бъде съчетан с дейността на ума, да е възпитаващ и производителен – свързан с изработването на общополезни неща. Необходимо е децата да се запознаят от ранна възраст с различни видове труд – селскостопански и занаятчийски.

• ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ: Конструиране и технологии
• ТЕМА: Мартеници
• ОБРАЗОВАТЕЛНО ЯДРО: Обработване на материали, съединяване и свързване
• ТЕМАТИЧЕН БЛОК: За народните обичаи
• ВЪЗРАСТ /ГРУПА/: Четвърта подготвителна възрастова група, 6-7 годишни
• ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЦЕЛИ:
1. Усвояване на умения за обработване на материали.
• ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:
1. Съединява елементи, като залепва, преплита и завързва;
2. Подбира и използва хартия, картон или текстил в зависимост от свойствата им, когато при изработката на модел или изделие трябва да приложи късане, залепване, намокряне, намачкване, оцветяване.
• КЛЮЧОВИ ДУМИ, ИДЕИ И ПРЕДСТАВИ: мартеница, традиции, обичаи, символ, бял, червен

От дълбока древност разнообразната двигателна дейност на човека – битова, трудова, военно-приложна и т. н. – е съпътствана от спорта като средство за развлечение, за поддържане на добра работоспособност и за удовлетворяване на страстта му към игра и съревнование. Понятието рекреация произлиза от латинската дума „recreatio“, означаваща „възстановяване“. Рекреацията включва дейността на човека в свободното му време, насочена към възстановяване и укрепване на физическите и морално-психическите сили за неговото добро физическо и духовно развитие. В основата стои холистичният подход, който разглежда човешкото тяло като единно цяло, неразривно свързано с психиката, способна сама да се възстановява, ако човек ѝ предостави тази възможност и е готов да поеме активна роля за собственото си изцеляване. Доброто здраве означава физически, емоционален, умствен и духовен „баланс“ и може да се дефинира като физическа и психична хармония.