Дипломни работи, курсови работи, реферати, доклади, казуси, есета, презентации, проекти, дисертации, преразкази, съчинения

Същността на екологичното образование се изразява в неговата насоченост към формиране на екологично съзнание, екологична култура и екологично поведение в тяхната взаимна обусловеност, с оглед познаване на екологичните закони, защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, както и опазване на природната среда и на екологичното равновесие.
Екологичната култура се разглежда като многокомпонентна структура. Тя е интегративно и най-важно качество на личността, отразяващо психологическата, теоретичната и практическата готовност на човека отговорно да се отнася към околната среда, способността на човека да използва своите знания и умения в практическата си дейност и характеризира особеностите на екологичното съзнание, поведение и действия на човека при взаимодействието си с природата.

Съвременната социокултурната ситуация прави актуални няколко ключови проблема, които се проектират върху обучението по български език в училище (Димчев, 2010:17–20).
 Засилва се глобализацията. Премахват се бариери – политически, институционални, езикови и т.н. Формира се обща европейска идентичност;
 Образованието става изключително средство за израстването на личността и за изграждането на връзки между индивидите, групите и нациите (Делор, 1996; Димчев, 2010). Превръща се в непрекъснат процес;
 Нараства ролята на езика в глобализиращия се свят – в компютъризираното общество, в медийното общество, в демократичното общество, в обществото на високите технологии, в правовото общество, в обществото, поставящо си като приоритет развиване на образованието, и т.н. (Димчев, 2010:17–20; Мандева, 2015:355)

Възрастта 5–6 години е периодът на преход от егоцентризма на малките деца към социалната компетентност на средното детство. Детето се научава как да бъде социално приемано от другите, да разбира позициите на останалите и самостоятелно да създава приятелства. Учи се да контролира ситуацията (Оприкова-Илиева, 2022)
Главната дейност през този период е играта, която е и основното възпитателно средство. Но наред с нея в живота на детето се наблюдават и някои елементарни прояви на трудова дейност. От него се изисква да прибира играчките, да подрежда дрешките си, да се храни самичко. А организираните занятия в детската градина носят вече елементи на по-системна учебна дейност. Това ги отдалечава от контрола на родителя и предоставя възможност децата да пребивават сред връстници. В детската група се осъществява „компенсаторен ефект“ – детето може да се покаже голямо и да бъде приемано като такова. Съюзяването с други малки и опитите да доминира над тях е стремеж за подражание на възрастните. Налице е тенденция към независимост от възрастния и социална зависимост от другарчетата, проявяваща се в желание у детето за самостоятелност, потребност от внимание, привличане и старание да се наложи сред връстници. Между придобиването на социална важност на сътрудничеството и истинското му реализиране е налице дистанция. В т.нар. първа възраст на групата установяването му е в ранен стадий. Характеризира се с непостоянство и нестабилност, често бива прекъсвано от караници и дразнене.

Надареността е системно, доживотно качество на психиката, което определя способността на човек да постига по-високи (необичайни, изключителни) резултати в един или повече видове дейност в сравнение с други хора.
Надарено дете е такова, което се откроява с ярки и очевидни, понякога изключителни постижения (или има вътрешни предпоставки за такива постижения) в определен вид дейност. Днес повечето психолози признават, че нивото, качествената оригиналност и характерът на развитието на надареността винаги е резултат от сложно взаимодействие на наследствеността и социалната среда, опосредствано от дейността на детето (игра, образователна, трудова). В същото време от особено значение е собствената дейност на детето, както и психологическите механизми на саморазвитие на личността, които са в основата на формирането и реализацията на индивидуалния таланти.

Приобщаващото образование може да се превърне в първата завършена образователна политика, която се стреми да направи образователната среда много по-приемлива за различните деца/ученици, напасвайки я спрямо техните особености и потребности, а не както досега – да се търси промяната у тях, за да се адаптират те към изискванията ѝ. Всичко това изглежда много добре, но трябва да си дадем съвсем ясна сметка, че в историята на българското образование са въвеждани и апробирани какви ли не образователни политики – коя от коя по-прогресивна, по-подходяща, по-приемлива за нашите условия. Много важно е да дадем достатъчно време на българския учител и да му помогнем безкористно и добронамерено да получи необходимата му доза увереност и убеденост, че приобщаващото образование с неговите приобщаващи ценности е най-правилната образователна политика за всички членове на нашето общество в бурното и динамично съвремие.

За автора и епохата, в която твори. Оскар Уайлд (1854-1900) е един от най-известните ирландски писатели. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на 19 век, по време на късновикторианската Англия. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, романа му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт. Автор е и на два сборника с приказки – „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които се преиздават и до днес. Той живее и твори по време на викторианската епоха. Това е било епоха на благоденствие за британският народ, но и безкомпромисна твърдост на нравите (лицемерен начин за успех в обществото).