Дипломни работи, курсови работи, реферати, доклади, казуси, есета, презентации, проекти, дисертации, преразкази, съчинения

Целта на рефератите е сбито и кратко да се представи съдържанието на научен труд, да се съпоставят данни от различни източници и да се обобщи най-същественото от тях, информация за автора (авторите), за приносите, за терминологията, откритията и др., оповестени в тези научни трудове. В повечето случаи е по-добре рефератите да са по-кратки, но съдържателни. Все пак е желателно минималният обем на рефератите да е 7 страници с литературния списък и всички фигури, таблици и графики.

Както виждаме от така представените събития, най-голям интензитет при развитието на кризата се наблюдава на 5 и 6 март 2015 година, когато премиерът Бойко Борисов след депозираната оставка на министъра на вътрешните работи Вучков неочаквано иска оставките на Лазаров и Писанчев и съобщава за номиринането на Бъчварова за министър на вътрешните работи. На тези две дати са най-многото медийни публикации. Правейки тези ходове, премиерът избира да излезе от кризисната ситуация с един антикризисен маньовър, като иска оставката на Лазаров и Писанчев, които до този момент е защитавал от множество атаки на политическите партии и на президента. Така, след като е бламирал исканията на Веселин Вучков, Борисов хем приема неговата оставка, хем удовлетворява исканията на тези, които го подкрепят политически и излиза от ситуацията като абсолютен победител, който е укрепил своята власт, взел е едно професионално решение в трудна ситуация. Авторитетът му сред масовата аудитория отново блести като поддръжник на смели и необходими решения, водещи до положителни оценки след вземането на решенията. След като дълго време авторитетът на Борисов е бил подлаган на съмнения поради защитаването на Лазаров и Писанчев, сега премиерът доказва, че не може да бъде спрян в желанието си да осъществи онези промени, които са необходими за попътния вятър на политическата коалиция, към която принадлежи.

Репутацията на хора и организации, в ежедневието, е свързана с публично изградено схващане за техните възможностите, моралните нагласи, действената сила и мощ и неизменно рефлектира в доверието и публичната предсказуемост на бъдещи действия. Стопанските, индустриални и търговски организации съзират в репутационното си измерение публичен капитал, който се оценява като допълнителна стойност към материалните активи, а личностите, политическите и гражданските организации и учреждения съзират в подобна публична стойност доверие, симпатии и обществени нагласи, на които дължат избора и последваща позиция в обществената структура.

Управлението на кризи е дисциплина, която се развива от управление на инциденти, реагирането в спешни ситуации и управлението на непрекъснатост на бизнес процесите. Всички рискове за репутацията трябва да се разглеждат като потенциални кризи, които се развиват или от инциденти, или от проблеми. Според Ендрю Грифин кризисният мениджмънт е „взимане, прилагане и комуникиране на стратегически решения при изключителни условия на интензивен контрол, остър натиск и високоорганизиран риск“ (Христов 2017). Основният идентификатор на кризата не е това, което се е случило, ами това, което е заложено – репутацията, финансовият баланс, лицензът за дейността, бъдещето на организацията, както и непосредствеността на заплахата.

Научният подход към фактите, осигуряващ документално точното разкриване на състоянието на проблема в действителността, налага употребата на лексико-граматични средства в публицистичната статия „Как ни съсипват модерните технологии?“ от Анна Палазова, които да могат да предадат понятийно точно информацията за действителността.

Ораторското изкуство възниква и се развива пълноценно в обществената среда на атинската демокрация – където обществените отношения създават реални условия за действената сила на сло¬вото. В този среда ораторът е убеден, че словото му ще промени хода на събитията (виж Александрова 2010). Трактатът „Реторика” е предназначен за ораторското изкуство и е създаден през 335 г. пр. н. е. за нуждите на философската школа на Аристотел (виж Александрова, Руменчев 1987, с. 83). Д. Александрова определя разбирането на Аристотел за реториката по следния начин: „Аристотел уточнява традиционното определение, принадлежащо на софистите, че реториката е наука за убеждаването. Задачата на реториката според него не е да убеждава, но във всеки даден случай да открива методите за убеждаване….С други думи, реториката има за задача да изучава както действително убедителното, така и привидно убедителното, подобно на диалектиката, която изучава както действителния, така и привидния силогизъм.” (Александрова 2006, с. 10)

Проблемът за отношението към имигрантите разделя германското обществено мнение, което води до политическа нестабилност и все повече крайни мнения, използващи езика на омразата. В тази обстановка управляващите са принудени да балансират между прилагането на общоевропейските ценности и успокояването на страховете на германците от неконтролируемо нашествие на имигранти, което да доведе до вътрешни размирици и насилие. С неимоверни усилия страната успява да остане стабилна в съвременната политическа обстановка, да не се поддаде на екстремизъм и насилие, а да защити интересите както на търсещите убежище, работа и закрила имигранти, така и на германските граждани.

В своите книги Джоузеф Хелър пресъздава основните аспекти на живота, постиженията и грешките на своето поколение. Първият роман на американския писател „Параграф 22″ (1961) може да се разглежда като сатира на американския живот през втората половина на ХХ век. Творбата се превръща в сатирично изображение на американската военна машина, която смила човешките индивидуалности, превръщайки ги в безлична маса. Човекът, който успява да спаси разума си, е обречен на пълно неразбиране и самота. Доминиращата идея на произведението е идеята за отричане на войната като универсално зло. Книгата е сатира не само на заповедите, издавани в американската армия, но и протест срещу рационалния свят, изживяван в параграфи и точки от нечий план. В романа се съчетават резки контрасти – реалност и фантастика, трагично и комично, остър сарказъм и добродушен хумор.