Във великолепния Канон за св. Методий от Константин Преславски авторът сякаш се пренася отново в Моравия и Панония, и се идентифицира с техните хора и с гласовете им: „Тебе, блажене, те възпява земята Моравска, притежаваща светото твое тяло, и Панонската, светителю, що е от тебе просветена. И, събрали се, хората и от двете, празнуват твоята памет“. В поетичните видения на химнографа всички страни, които са свързани не само физически, но и духовно с делото на Първоучителите, единогласно призовават тяхното небесно покровителство и закрила: „С вас двамата светители се величае славно град Солун, Кириле свети и Методие, и Мизия, и Панония, и земята Моравска, блажени, като ви славят и вопеят: „Благословен си Боже наш“.
През 1998 година е открит канон за св. Методий от руските учени Мошкова и Турилов. През 2001 г. Георги Попов успява да разчете в поетичната творба акростих с името на Климент Охридски и по този начин потвърждава твърденията на Мошкова и Турилов относно текстовите и образни съответствия на канона с творчеството на Климент Охридски. Изследователят установява още, че съществува синтактичната и смислова връзка между акростиха на новооткрития канон и акростиха на известния преди това канон на св. Методий от Константин Преславски. На базата на тези сходства и на близостта им в музикалната структура, Г. Попов отбелязва, че творбата от Климент Охридски не е създадена, за да измества тази от Константин Преславски, а че и двата канона са били необходими, за да участват заедно в една тържествена служба в чест на светеца.
Прочети повече
