Категория: разработване на изпитни въпроси

Статутът на парапсихологията като наука е предмет на нестихващи дебати в научните среди, а предметът на нейните изследвания представлява интерес за представителите на различни сфери на човешкото познание. Парапсихологията поставя въпроси, които често се оказват без еднозначен отговор, а отговорите, които предоставя, нерядко пораждат още повече неизвестни. Оттук може да се предположи, че парапсихологията често попада под ударите на множество критици, а научната ѝ принадлежност все още горещо се оспорва. От една страна, парапсихологията не разполага с неоспорими доводи за научната обоснованост на своя предмет, нито с научен арсенал и специфична методика за своите изследвания. Дали поради естеството на предмета и явленията, които изследва, дали поради спорния характер на емпиричните доказателства, с които разполага, или заради неспособността на голяма част от научните среди да излязат от зоната си на комфорт, признавайки, че не всичко може да се изучава и обяснява по познатите ни начини – парапсихологията рядко се възприема като равнопоставена на останалите научни направления. От друга страна обаче, стои въпросът – не е ли именно това основата за възникване на нова сфера на човешкото познание – стремежът да се обясни необяснимото, да се осигури логична обосновка на явления, вълнували човечеството в продължение на хилядолетия и които привидно изглеждат абсурдни и немислими от гледна точка на нашето съвремие.

Трудът е процес между човек и природа, при което с помощта на сечива и инструменти природното вещество се преобразува от човека в готов продукт, способен да задоволява конкретни негови материални и духовни потребности. (Георгиев, 2007, с. 13) Пазарът на труда може да се дефинира като съвкупност от икономически отношения, които се формират между наемни работници и работодатели по повод наемането и включването на работната сила в процеса на производството с цел получаване на доход. На него се сключва своеобразна сделка между купувачите и продавачите на труд, която се закрепява със сключването на трудов договор, с който се определят условия на труд, възнаграждения, работно време, почивни дни и т.н. В този смисъл пазарът на труда следва да се разглежда и като съвкупност от правни норми, принципи, процедури и институции, с помощта на които се осъществява наемането на работната сила.
Фактът, че работникът по принцип остава собственик на своята работна сила, оказва влияние върху решението работникът да повишава своята квалификация чрез инвестиции в образованието. Услугата на фактора „труд” остава винаги свързана със своя носител. В трудовия договор не могат точно да се специфицират нито видът на извършваната дейност, нито интензивността на труда.

Възнагражденията са едни от основните фактори, свързани с мотивацията на персонала. За да не се превърнат в проблем както на работодатели, така и за служители, работната заплата и всички останали елементи на възнагражденията трябва да бъдат правилно определени. За това в теорията и в практиката се говори за управление на възнагражденията – дейност по създаване и поддържане на системи на възнаграждения, които спомагат за подобряване на качеството и ефективността на фирмената дейност.
Смисълът на управление на възнагражденията е да се разбере същността на парите и на другите непарични награди, които служителите в организацията получават. Управлението на възнагражденията трябва да разкрие пред хората техния индивидуален принос за целите на организацията. Управлението на възнагражденията трябва да привлича, поддържа и мотивира хората да работят по-производително, по-качествено и в съгласие с организацията.

През последните десетилетия се наблюдават множество промени в развитието на туристическата индустрия. Развитието на масов туризъм, съчетано с бурното развитие на информационните технологии и телекомуникации, създаде предпоставки за приоритетно развитие на туристическата индустрия и превръщането ѝ в основен елемент от икономиката на множество държави по света. Все повече туристически дестинации създават стратегии и планове за развитие, базирани на иновативни концепции, специални събития и тематични продукти. Челно място в тези стратегии заемат т.нар. „алтернативни“ форми на туризъм, които представляват „съвкупност от устойчиви туристически форми и практики, които са насочени едновременно към задоволяване на индивидуалните интереси и потребности на туриста и към съхраняване на местната природа и култура“ (Левков, 2013, с. 19). Предпоставки за развитието на алтернативен туризъм са преди всичко наситеното със стандартизирани и традиционни продукти туристическо предлагане, променящите се интереси и мотивация на туристите, както и нарастващото търсене на нови туристически продукти. От друга страна обаче, под алтернативен туризъм се разбира комплекс от туристически дейности, различни от тези на масовия туризъм, свързани с използването на разнообразни природни и антропогенни туристически ресурси, привличане на специфичен пазарен сегмент, при задоволяване на специфичен потребителски интерес, различен от този при масовия традиционен туризъм (Алексиева и Стамов, 2003, с. 15).

Регионалното развитие е съвкупност от икономически, законодателни и административни мероприятия и действия, осъществявани от държавните и местните органи на управление с цел ускоряване на регионалния икономически растеж и преодоляване на регионални диспропорции в държавата. Решенията за регулиране и управление на регионалното развитие в България в условията на пазарната икономика са свързани с развитието на държавното регулиране и усъвършенстване на пазарните механизми, както и осигуряване на условия за самоуправление и самофинансиране на общините. Концепцията за регионалната политика е обвързана с националните законови и инстутицонални рамки, както и с изискванията на европейската интеграция. Общините са единен обществено-социален организъм, в който населените места функционират едновременно и като самостоятелно управляващи се единици, и като елемент от по-голяма система, обединена от стопански и социални връзки с решаваща роля за позитивното обществено-икономическо, териториално-устройствено, градоустройствено и културно развитие на държавата като цяло.

Рекламният бизнес е един от най-динамичните и бързо развиващи се бизнеси в сферата на услугите. Бързото развитие на бранша е повлияно от бързото усвояване на тенденциите в западната реклама. Това крие и своите рискове. Бързото развитие е свързано с интелектуални и ценностни скокове, които са настъпили плавно на Запад и често са следствие от осъзнаването на културни и социални промени, потвърдени от множество научни изследвания и проучвания. В България рекламистите приемат всичко наготово, защото бизнесът се движи напред от модерното и новото. И това е един от водещите елементи, формиращи креативността, която мнозина приемат като гарант за ефективността на рекламата.
Рекламата е нещо, без което нито един сериозен и амбициозен продукт не би могъл да просперира и да има успех в наши дни. Тя се разпространява във всякаква форма и с всякакви средства се стреми да стане привлекателна за всеки потребител. Настоящата разработка има за цел да представи анализ на две реклами, чрез които фирмите целят да създават една позитивна нагласа на потребителите за продукта, да го популяризират и естествено да го разграничат от масата на конкурентни и сродни по качество марки, защото чрез добрата реклама могат да превземат по-голяма част от пазара.

В икономиката кризата се проявява като значителен спад на производството, нарушаване на производствените връзки, несъстоятелност на предприятията, растеж на безработицата. Световна икономическа криза се формира благодарение на факта, че причините за нея усърдно биват необявявани, докато последиците вече не могат да бъдат укривани и прерастват в глобален проблем. Световната криза се превръща в основна тема след като нови и нови държави биват въвлечени в нея. Опитът показва, че трябва да се обръща внимание на всички финансови дейности, които могат да бъдат източник на системен риск. Според някои държавата трябва да бъде „изгонена” от управлението на икономиката и пазарът автоматически се настройва. Според други кризата възниква, когато пазарът се саморегулира. Желязно правило в световната бюджетна теория и практика е, че в добри години следва да се поддържа умерен излишък, а в лоши години да се прибягва до умерен дефицит, така за период от 10-15 години би могло да се постигне равновесие.

Понятието „криза” е с древноелински произход „krinei“ и в превод означава „разделям”, „определям”. Едно по-съвременно определяне на понятието е „рязко влошаване на икономическото състояние на страната, проявяващо се в значителен спад на производството, нарушаване на съществуващите производствени връзки, фалит на предприятия, ръст на безработицата и в крайна сметка – намаляване на жизненото равнище и благосъстояние на населението” (Борисов, 2006, с. 860).
Когато хората чуят „криза“, предполагат нещо драматично, непредвидимо. Историята помни много кризи, които човечеството е преживяло. Всяка от тях е имала свой подем, растеж и спад. При действителна икономическа криза се наблюдава свиване на производството, намаляване на обема на продажбите, нестабилност на инвестициите и като краен резултат – масови съкращения, безработица, инфлация. Те оказват влияние върху всяка държава в отделни отрасли или засягат световната икономика като цяло. Чрез интензивни икономически проучвания политиката на централните банки, държавната намеса и международното сътрудничество биха могли да намалят последиците от острите икономически кризи, както и да се предотврати възникването им.