Категория: есета

Парапсихологията е предполагаемо научно изследване на паранормални явления, свързани с човешкия мисловен и духовен свят. Тази изследователска област използва методи, които наподобяват научния метод и постиженията на психологията, прилагайки ги към паранормалните явления. Досега не е бил открит независим метод, който да доказва недвусмислено съществуването или отсъствието на паранормалните явления. Както отбелязва Станович, „повече от 40 % от общата аудитория вярва в съществуването на тези явления“, но те „не са област на активни изследвания в съвременната психология“ (Станович 2010: 281).

Литература:
Сиймън, Дж., Кенрик, Д. (1994). Психология. София: Изд. на НБУ. (Глава 15).
Маркъс, Гари (2009). Раждането на съзнането. София: Изд. Прометей. (Глава 9; Приложение).

Литература:
Улф, Р. П. (2004). За философията. София: Изд. на НБУ. (глава 3)

Маркетинговата концепция на ИКЕА следва разбиранията на Филип Котлър за съвременна компания, която е започнала да разширява фокуса си от продуктите, които създава (маркетинг 1.0), и потребителите, към които ги насочват (маркетинг 2.0), към проблемите, които вълнуват обществото. Тази промяна Котлър нарича маркетинг 3.0 –равнището, в което компаниите се учат да балансират стремежа си да печелят от бизнеса си с отговорността си към общността, околната среда, света (виж Котлър 2010). ИКЕА е пример за компания, която практикува маркетинг 3.0, разбира проблемите на общността и осъзнават, че те имат отношение към нейния бизнес. Потребителите на ИКЕА в България вече не търсят просто продукти и услуги, които удовлетворяват нуждите им, но и бизнес модели и преживявания, които докосват тяхната духовна същност, търсят смисъл, щастие и духовна реализация.

ПЛАН-ПРОГРАМА /подготовка на отбор или състезател за световно или европейско първенство/

Увод
Съвременното общество стимулира активно изявата на пороците гордост, самомнение, бруталност, разврат, сладострастие, алчност, сквернословие, които се пропагандират по всички медии. Притиснати от проблемите, хората търсят някакво бързо и лесно решение за справяне с последиците от пороците, от житейските трудности. Такова „бързо и лесно” решение предлага суеверието. Суеверни хора дават например в църквата потника на някой човек, „да му чете отчето”, и вярват, че проблемът ще се реши. Отиват сутрин да отключат църковните врати, и готово: каквото си пожелаят, ще се сбъдне. Възникне ли някакъв неясен проблем, казват, че е „магия”, и отиват за „киприянови молитви”, които „ще развалят магията”. Болни ли са, отиват при „ясновидеца”, „екстрасенса” или „лечителя”, който ще ги „излекува”. Без усилие, просто и лесно. Плащат, и готово. После продължават да вършат старите си грехове и пороци.

Както виждаме от така представените събития, най-голям интензитет при развитието на кризата се наблюдава на 5 и 6 март 2015 година, когато премиерът Бойко Борисов след депозираната оставка на министъра на вътрешните работи Вучков неочаквано иска оставките на Лазаров и Писанчев и съобщава за номиринането на Бъчварова за министър на вътрешните работи. На тези две дати са най-многото медийни публикации. Правейки тези ходове, премиерът избира да излезе от кризисната ситуация с един антикризисен маньовър, като иска оставката на Лазаров и Писанчев, които до този момент е защитавал от множество атаки на политическите партии и на президента. Така, след като е бламирал исканията на Веселин Вучков, Борисов хем приема неговата оставка, хем удовлетворява исканията на тези, които го подкрепят политически и излиза от ситуацията като абсолютен победител, който е укрепил своята власт, взел е едно професионално решение в трудна ситуация. Авторитетът му сред масовата аудитория отново блести като поддръжник на смели и необходими решения, водещи до положителни оценки след вземането на решенията. След като дълго време авторитетът на Борисов е бил подлаган на съмнения поради защитаването на Лазаров и Писанчев, сега премиерът доказва, че не може да бъде спрян в желанието си да осъществи онези промени, които са необходими за попътния вятър на политическата коалиция, към която принадлежи.

Репутацията на хора и организации, в ежедневието, е свързана с публично изградено схващане за техните възможностите, моралните нагласи, действената сила и мощ и неизменно рефлектира в доверието и публичната предсказуемост на бъдещи действия. Стопанските, индустриални и търговски организации съзират в репутационното си измерение публичен капитал, който се оценява като допълнителна стойност към материалните активи, а личностите, политическите и гражданските организации и учреждения съзират в подобна публична стойност доверие, симпатии и обществени нагласи, на които дължат избора и последваща позиция в обществената структура.

Управлението на кризи е дисциплина, която се развива от управление на инциденти, реагирането в спешни ситуации и управлението на непрекъснатост на бизнес процесите. Всички рискове за репутацията трябва да се разглеждат като потенциални кризи, които се развиват или от инциденти, или от проблеми. Според Ендрю Грифин кризисният мениджмънт е „взимане, прилагане и комуникиране на стратегически решения при изключителни условия на интензивен контрол, остър натиск и високоорганизиран риск“ (Христов 2017). Основният идентификатор на кризата не е това, което се е случило, ами това, което е заложено – репутацията, финансовият баланс, лицензът за дейността, бъдещето на организацията, както и непосредствеността на заплахата.

Ораторското изкуство възниква и се развива пълноценно в обществената среда на атинската демокрация – където обществените отношения създават реални условия за действената сила на сло¬вото. В този среда ораторът е убеден, че словото му ще промени хода на събитията (виж Александрова 2010). Трактатът „Реторика” е предназначен за ораторското изкуство и е създаден през 335 г. пр. н. е. за нуждите на философската школа на Аристотел (виж Александрова, Руменчев 1987, с. 83). Д. Александрова определя разбирането на Аристотел за реториката по следния начин: „Аристотел уточнява традиционното определение, принадлежащо на софистите, че реториката е наука за убеждаването. Задачата на реториката според него не е да убеждава, но във всеки даден случай да открива методите за убеждаване….С други думи, реториката има за задача да изучава както действително убедителното, така и привидно убедителното, подобно на диалектиката, която изучава както действителния, така и привидния силогизъм.” (Александрова 2006, с. 10)

Проблемът за отношението към имигрантите разделя германското обществено мнение, което води до политическа нестабилност и все повече крайни мнения, използващи езика на омразата. В тази обстановка управляващите са принудени да балансират между прилагането на общоевропейските ценности и успокояването на страховете на германците от неконтролируемо нашествие на имигранти, което да доведе до вътрешни размирици и насилие. С неимоверни усилия страната успява да остане стабилна в съвременната политическа обстановка, да не се поддаде на екстремизъм и насилие, а да защити интересите както на търсещите убежище, работа и закрила имигранти, така и на германските граждани.