Категория: есета

Животът ни на този свят неизменно минава през множество предизвикателства, като ни кара да търсим себе си, собствената си неповторимост сред истини, грешки и заблуждения. Ту се лутаме, насочени към единствената истина, ту ни се струва, че истините са неизброими и всеки е устремен към своята в един етап от жизнения път, докато в други ситуации застъпва различно становище. Упорито си задаваме въпроса дали познанието на истината за света и човека ще ни направи свободни.
Според Платоновите разбирания, изразени и в диалога “Пирът”, Сократ упорито твърди, че не знае нищо, но в същото време не схваща познанието като непостижимо, а го определя като най-висша ценност. В тази постановка е заложена идеята за безкрайния процес на човешкото познание и противопоставянето на догматичното проповядване на окончателни истини.

Във великолепния Канон за св. Методий от Константин Преславски авторът сякаш се пренася отново в Моравия и Панония, и се идентифицира с техните хора и с гласовете им: „Тебе, блажене, те възпява земята Моравска, притежаваща светото твое тяло, и Панонската, светителю, що е от тебе просветена. И, събрали се, хората и от двете, празнуват твоята памет“. В поетичните видения на химнографа всички страни, които са свързани не само физически, но и духовно с делото на Първоучителите, единогласно призовават тяхното небесно покровителство и закрила: „С вас двамата светители се величае славно град Солун, Кириле свети и Методие, и Мизия, и Панония, и земята Моравска, блажени, като ви славят и вопеят: „Благословен си Боже наш“.
През 1998 година е открит канон за св. Методий от руските учени Мошкова и Турилов. През 2001 г. Георги Попов успява да разчете в поетичната творба акростих с името на Климент Охридски и по този начин потвърждава твърденията на Мошкова и Турилов относно текстовите и образни съответствия на канона с творчеството на Климент Охридски. Изследователят установява още, че съществува синтактичната и смислова връзка между акростиха на новооткрития канон и акростиха на известния преди това канон на св. Методий от Константин Преславски. На базата на тези сходства и на близостта им в музикалната структура, Г. Попов отбелязва, че творбата от Климент Охридски не е създадена, за да измества тази от Константин Преславски, а че и двата канона са били необходими, за да участват заедно в една тържествена служба в чест на светеца.

Службата за Методий е една от най-ранните славянски оригинални служби, която в стилистично отношение се различава от службата за Кирил. Тя е от краткия тип служби според Студийския типик. Всеки трети тропар от песните в канона има покаятелно молитвен характер. В Службата се открива сведението, че Методий е имал семейство, преди да се замонаши в Олимп.
Двата й най-стари преписа на Службата за Методий датират от XIII в. Вероятно е възникнала непосредствено след идването на Константин в България, когато той все още се чувства свързан с Моравия и Панония и когато Кирило-Методиевото дело там все още не изглежда напълно унищожено. Отгласи от трагичните събития около изгонването на учениците намираме и в текста на Службата. Св. Методий е възпят като съратник на Константин-Кирил Философ в създаването на буквите и славянските книги, като твърд защитник на догмата за изхождението на Светия Дух само от Отца, като борец срещу триезичието. Песните от канона имат по три тропара и по един „богородичен“ (с изключение на трета песен, която е от два тропара и богородичен). В третите тропари последователно е застъпен мотивът за авторовата греховност и за неговото покаяние.

Службата за св. Кирил е едно от най-ранните химнографски произведения в старобългарската литература. Смята се, че части от нея са създадени още в Моравия в средите на Кирило-Методиевите ученици. Известни са 24 преписа. Опит за възстановка на службата еталон прави Б. Райков въз основа на 14 преписа. Службата за св. Кирил се отличава с устойчивост в състава и реда на песнопенията, като промените се отнасят до три тропара. Въз основа на тях се определят две редакции на Службата за св. Кирил – ранна, Моравска, и по-късна, осъществена в България. Творбата е от краткия тип служби, с вечерен и утринен дял, създадена според Студийския типик. Във вечерния си дял тя съдържа три стихири и един тропар, а в утринния – канон, седален тропар, кондак и икос след шеста песен, светилен тропар. Често Службата за св. Кирил се преписва в непосредствена близост със службата на св. Авксентий, чиято памет се отбелязва на същия ден – 14 февруари. В един препис (Атонски) двете служби са съединени в една цялост.

Похвално слово за Кирил от Климент Охридски е образец на високо ораторско майсторство и искрено преклонение пред равноапостолния подвиг на славянския първоучител. Творбата е открита от В. М. Ундолски през 1845 г. и е многократно издавана и проучвана. Името на Климент Охридски се чете в наслова и авторството му се смята за доказано. Похвалата е известна в две редакции, като първата, приета от повечето изследователи за първична, е позната само в един препис (в ръкопис с български правопис, намерен на Света гора от руския славист П. И. Севастянов и пазещ се в Москва, ГРБ, ф. 270, № 1467). Втората редакция е по-широко разпространена, главно в руски преписи (24 преписа от XIV до XVII в.).

Учителното евангелие е първият сборник с тълкования и поучения върху евангелските четива за неделните дни през цялата година, който се появява в старобългарската проповедническа литература. Състои се от 51 поучителни беседи, подредени според подвижния църковен календар както Изборното евангелие – т.е. от Великден до Цветница. Всяка беседа се състои от встъпление, тълкование, понякога съвсем кратко, и катехизистично (нравоучително) заключение. Текстът не е оригинален. Тълкованията са заети от разпространени във Византия за проповеднически цели съкращения (катени) от видни отци на църквата и византийски писатели (Иоан Златоуст, Кирил Александрийски и др.). Счита се, че встъпленията, заключенията и една от беседите (№ 42) са оригинално дело на Константин Преславски, защото досега не са намерени точните им гръцки съответствия.

През 1998 година е открит канон за св. Методий от руските учени Мошкова и Турилов. През 2001 г. Георги Попов успява да разчете в поетичната творба акростих с името на Климент Охридски и по този начин потвърждава твърденията на Мошкова и Турилов относно текстовите и образни съответствия на канона с творчеството на Климент Охридски. Изследователят установява още, че съществува синтактичната и смислова връзка между акростиха на новооткрития канон и акростиха на известния преди това канон на св. Методий от Константин Преславски. На базата на тези сходства и на близостта им в музикалната структура, Г. Попов отбелязва, че творбата от Климент Охридски не е създадена, за да измества тази от Константин Преславски, а че и двата канона са били необходими, за да участват заедно в една тържествена служба в чест на светеца.

курсова работа по Сравнително-културна психология Културата и основните когнитивни психически процеси. Възприятие, познание, интелект, съзнание в контекста на културата

 Въведение
Рекламната кампания е насочена към въвеждането на новия продукт на РОЗАИМПЕКС ООД на пазара – тонери за коса vip’s Prestige. Новата формула vip’s PRESTIGE ТОНЕР ЗА КОСА не съдържа амоняк и оксидант. Нежно оцветява и подхранва косата с комбинация от 100 % чисти и натурални масла, екстракт от коприва и витамин F. Продуктите от линията BeBLOND са подходящи за корекция на нежеланото жълтеене на косата след осветляване или боядисване на Вашата коса. Специалната формула на продуктите от линията BeCOLOR осигурява до 70-80 % покритие на побелялата коса. Продуктът е подходящ за естествена или боядисана коса. Цветът на косата избледнява след около 6-8 измивания. Може да се повтори употребата на продукта по всяко време без риск за здравето.

1. Характеристиките на потребителската група, за която е предназначена рекламата:
• Рекламата е предназначена за български туристи, които са малко запознати с възможностите на Калофер като туристически град. Адресирана е и за ученици и студенти, които не са посещавали града и не са запознати с неговите най-популярни места.