Трансформаторът е статично електромагнитно устройство, което има две или повече индуктивно свързани намотки и е предназначено за преобразуване посредством електромагнитна индукция на променливите напрежения и токове на една или няколко първични намотки в други напрежения и токове на една или няколко вторични намотки, обикновенно със същата честота.
Според броя на намотките си трансфорамторите биват двунамотъчни, тринамотъчни и многонамотъчни. Конструктивната система на силовия трансформатор се състои от следните основни елемента:
1. Магнитна система във вид на затворен магнитопровод.
Всеки магнитопровод се състои от няколко участъка, наречени ядра и яреми. Ядрата са тези участъци, около които са разположени основните намотки на трансформатора. Яремите са всички останали участъци, които служат за затваряне на магнитната система и не носят основни намотки.
• Ядро на магнитопровода. Формата на напречното сечение на ядрото зависи от формата на поставените около него намотки, която може да бъде кръгла или правоъгълна. Поради по-лесното изработване най-разпространени са намотките с кръгла форма, чиито бобини се поставят концентрично една в друга около ядрото на магнитопровода. Стоманените пластини, от които е съставено ядрото, са подходящо наредени за получаване на желаната форма на напречното му сечение.

