Един от първите, които утвърждават значителното влияние на музиката върху психическото и физическото състояние на човека, е гръцкият учен и философ Питагор. През XIX век френският психиатър Ескирол започва да използва музикална терапия в психиатрични институции. Музикалната терапия стана по-широко разпространена след Първата световна война. През 30-те години опитът на военните лекари се използва от немски терапевти при лечението на стомашни язви, а от швейцарски лекари – при лечението на леки форми на туберкулоза (Давыдова, 2017:9).
Австрийските акушер-гинеколози първи анестезират раждането с музика. Използването на музика и звук като анестетик започва да се използва и в стоматологичната и хирургическата практика. Цялата тази практика става основа за развитието на музикалната терапия след Втората световна война.
Етикет: деца със СОП
Реферат Възможност и приложение на системата „Шулверк“ при деца със СОП
Днешният музикален Залцбург е известен не само като града на Моцарт, със своите широко известни фестивали, но и като града на Карл Орф: тук е създаден институт на неговото име, където се разработват новите принципи на детското музикално възпитание. Мислите на Орф за децата и музиката са проникнати от висок хуманизъм и в известен смисъл се опират на идеите на просветителите от XVIII век Русо и Песталоци и се развиват в учреждение, което носи името на Моцарт – Моцартеум (Залцбургска академия по музика и изобразително изкуство), където е включен и Института на Орф (Баренбойм, 1970:3)
Своята основна творческа задача Орф вижда в пробуждането на човешкото у човека: честност, благородство, достойнство, смелост, в това, че изразява чрез средствата на музиката всичко онова, което обединява всички добри хора от различни страни и народи.
курсова работа Приобщаващо образование за деца със СОП
Приобщаващото образование е изградено върху определен набор от ценности, в основата на които е правото на достъп до качествено образование на всички деца без разлика на раса, пол, религия, сексуална ориентация, социален, физически и ментален статус, етнически произход, заболяване, затруднения в обучението или способности. Изводите относно българската образователна практика говорят за това, че тя признава различията между децата и учениците, което безспорно е важна ценност. В своята еволюция обаче приобщаващото образование развива и по-особена чувствителност, която се насочва с предимство към онези деца и ученици, които се нуждаят от подкрепа (обща и допълнителна). В тази група влизат тези, които имат специални образователни потребности (СОП); принадлежат към различни етнокултурни общности; са поставени в риск от отпадане и преждевременно напускане на образователните институции; са подложени на тормоз и агресия; не владеят българския език на достатъчно ниво, за да се справят с учебните си задачи; имат затруднения в обучението; са с изявени дарби и др.
Прочети повече