В същността си играта е творческа дейност. Играейки, детето не копира действията. Не отразява конкретно адекватно получените впечатления. Като метод и форма играта съдейства за творческо усъвършенстване на обществен опит в другите дейности. Тя стимулира въображението. Осигурява самостоятелност, избирателност, проблемност.
Играта има голямо значение за възпитанието и развитието на детската личност. Чрез играта детето опознава околния свят, като се подготвя за различни дейности и действия в живота и се учи на общуване със своите връстници. Играта буди разнообразни емоции, защото е забавна и атрактивна. Тя е дейност при която мотивът лежи в самия процес. Децата играят не за да завършат играта и да се доберат до определен резултат, а заради самата игра, да се забавляват. Така неусетно те трупат богат жизнен опит. Ако учителят използва целенасочено и системно играта във възпитателния и образователен процес, би могъл да получи по-високи резултати в определена насока, да формира по-леко умения и навици да насажда по-непринудено и неусетно нови знания.
Прочети повече
