Дипломни работи, курсови работи, реферати, доклади, казуси, есета, презентации, проекти, дисертации, преразкази, съчинения

Всеки от нас през целия си живот е изложен на стрес, произтичащ от много причини: финансови и семейни проблеми, натоварване, здравословни състояния, които водят до тежки и нелечими болести и т.н. Фактът, че стресът провокира рак и унищожава тялото, изобщо не е тайна. Но в същото време стресът, безпокойството и страхът правят човека по-силен и дори му помагат да оцелее.
Стресът се причинява и от въздействието на околната среда – липса на естествена светлина и чист въздух, химикали от храната, прием на стимуланти, включително кафе, тютюн и алкохол. Често хората дори не се замислят за факта, че са в постоянен стрес – когато прекомерното пренапрежение предотвратява пълното възстановяване на силите и понякога води до изтощение.

В началото на своето изследване Тодор Ив. Живков акцентира върху ролята на митологичното в развоя на етноложкото познание. Конструиращата цел на мита – преминаването от хаос към космос – е акт на изграждане на обществени структури, на раждане на социални персонажи, на социални общности. Самоотъждествяването с предците е специфично осъзнаване на етногенетичните процеси. В неговата основа стои обстоятелството, че работата на съзнанието започва с осъзнаването на своя колектив като противостоящ на друг колектив. Тъкмо митът става пораждащ механизъм от норми, чрез които се самоуправляват първичните етнически общности, свързващи своя произход с него.

В първа глава от своето изследване Пламен Бочков поставя проблема за зависимостта между образа на героя и белезите на жанра героически епос. Оттласквайки се от разбирането на руския фолклорист Юдин – „измененията в структурата на образа на героя получават винаги израз в сюжета“ – авторът изтъква, че съществувава и друга мяра за спецификата на епоса – гледната точка и мярата на образа на антагониста, на противника на героя юнак.

В първа глава на своето изследване Албена Георгиева осмисля термина легенда – при възникването си наименованието легенда означава разказ с религиозно съдържание, който се възприема като достоверен. С постепенното отпадане на строгата вяра в истинността на описваните събития той започва да се възприема повече откъм неговата художествена и поучителна страна, схваща се като иносказание, притча. Авторката акцентира върху дефиницията на легендата, дадена от Г. А. Левнтон

Статията „Пътят към Втората световна война – Мюнхенската конференция от 1938 като символ на коварство и предателство“, публикувана през 2018 година в брой 4 на списанието „Международни отношения“ е стъпка напраед в научните търсения на проф. д-р по история Искра Баева и отразява нейния траен интерес към международните отношения в съвременната ни история. Статията има обем 11 стандартни печатни страници, като не са откроени формално увод, отделни глави и заключение, но тези композиционни части реално присъстват в текста. Използвани са архивни материали и изследвания по проблема на български руски, английски и полски автори. Авторката е използвала и свои научни разработки – Христоматия по най-нова обща история, С. 1988, в която е един от съставителите. Използвани са и интернет материали в рускоезични сайтове, свързани с историята на САЩ.

Новосъздадените държави след Първата световна война са по-малки и по-слаби от предишните империи. Намаляването на техните размери и потенциал обаче не е компенсирано с етническа еднородност и по-голяма сплотеност на населението. Проблемът за малцинствата става дори по-остър, отколкото в изчезналите империи. Тази държава се явява национална в културен смисъл; тя изразява интересите на нацията, а не на съвкупността на своите граждани. От гражданина се изисква да се идентифицира с нацията, с определени културни реалности, с официално налагани представи за миналото му. Така държавният национализъм, насочен към съзнанието на новоприсъединените населения става все по-масиран и целенасочен. На Балканите той като правило е и по-насилнически освен по силата на традицията и поради оскъдицата на средствата за продължителна мирна асимилация.