Дипломни работи, курсови работи, реферати, доклади, казуси, есета, презентации, проекти, дисертации, преразкази, съчинения

За автора и епохата, в която твори. Оскар Уайлд (1854-1900) е един от най-известните ирландски писатели. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на 19 век, по време на късновикторианската Англия. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, романа му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт. Автор е и на два сборника с приказки – „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които се преиздават и до днес. Той живее и твори по време на викторианската епоха. Това е било епоха на благоденствие за британският народ, но и безкомпромисна твърдост на нравите (лицемерен начин за успех в обществото).

От 50-те години на ХХ век философите и социолозите започват да осъзнават, че човечеството се приближава към нов етап в своето развитие. По аналогия с традиционните типове, новото общество е определено като постиндустриално. Продължение на развитието на идеите на постиндустриалното общество е теорията за информационното общество, основата за която е обявяването на революционното въздействие на информационните и комуникационните технологии върху всички аспекти на развитието на обществото: начина на живот на хората, тяхното образование и работа, взаимодействието на правителството и гражданите (Коваль, 2009).

Мария Монтесори споделя в книгата си, че след като научава, че клас от малки деца ще бъде на нейно разположение, решава да направи създаденото от нея училище място за експериментално изследване на педагогиката и психологията на детето: „Изхождах от гледната точка на Вунд – от факта, че психологията на детето не съществува… Психологията на детето може да бъде установена само чрез външно наблюдение. Трябва да се откажем от всяка мисъл за какъвто и да е запис на вътрешни състояния, които могат да бъдат разкрити само чрез самонаблюдение. Психометричните изследвания, приложени към педагогиката досега, са ограничени само до естезиометрични техники, т. е. измерване на чувствителността. Реших да не прекъсвам връзките с изследванията на другите, а да запазя независимостта си в работата. Запазих само едно съществено важно твърдение, или по-скоро определението на Вунд, че „всички методи на експерименталната психология могат да бъдат сведени до едно, а именно правилното и точно наблюдение на субекта“. Когато говорим за наблюдения на дете, винаги трябва да помним едно обстоятелство: наблюдението върху него се извършва в процеса на неговото развитие. И в това отношение се придържах към същия общ критерий, без да се обвързвам с никаква готова теория…“.