Категория: изготвяне на доклад

В своите произедения Елин Пелин и Йордан Йовков стават изразители на две тенденции в литературата за българското село до средата на ХХ век. Различна е и поетиката на техния разказ, както личи от изследването на Искра Панова (Панова, 1988). И двете тенденции на изображение са продуктивни и се превръщат в представителни ориентири за творческите търсения на българска литература.

„Европейската зелена сделка“ е резултат от дългогодишни усилия в разработването и приложението на политики за устойчива трансформация към екологосъобразен, ресурсно-ефективен и икономически обоснован начин на живот за гражданите на ЕС през последните три десетилетия. Реализирането ѝ ще доведе до коренно преобразуване не само на всички икономически сектори, но и на ежедневието на хората. Усилията, целящи предотвратяването на промените в климата на ЕС, стават все по-амбициозни, а с тях се зараждат и нови предизвикателства. Последователното и прецизно планиране е надежден инструмент по пътя към осъществяването на целите за въглеродна неутралност на ЕС до 2050 г. (Манолова, 2021)

В Талевия роман “Железният светилник” си дават среща старото и новото, мракът на робството и светлината на Възраждането заедно с дръзкия порив на личността към себеутвърждаване. Тъкмо новият ренесансов човек стои в центъра на художественото изображение – човек, който израства в рода, но се утвърждава чрез и за народа. Затова и сюжетът на романа се разгръща в два плана – личностен (отделните членове на рода) и обществен (народа в неговото многообразие).

Образът на родината силно вълнува различни поколения творци в миналото и днес. Стихотворенията на Вазов и Яворов оживотворяват различно преживяване на образа на родината от поети с различно световъзприемане. Вазовата представа за родината разкрива възрожденската визия – от една страна, лирическият „аз“ е прехласнат от географското многообразие на родината – белий Дунав, Черно море, Стара планина, Марица, тракийска равнина.

Нормативната база за хората с увреждания в България понастоящем е достатъчно развита и гарантира техните права, достойното им съществуване и пълноценна интеграция в обществото. Гарантирана е профилактиката и рехабилитацията на уврежданията, образованието и професионалната подготовка на хората с увреждания, възможностите за специализирана и обща трудова заетост и нейното стимулиране чрез преференции за работодателите. Законът за интеграция на хората с увреждания гарантира и създаването на условия за достъпна жизнена и архитектурна среда във всички институции и цялата ни обществена среда, защитава социално-икономически правата на хората с увреждания. Защитени са и трудовите права на хората с увреждания, има действаща уредба за тяхното социално подпомагане, социално осигуряване и здравно обслужване, предоставени са им данъчни облекчения във връзка с техните доходи, имоти и ползване на собствени превозни средства.

Интервюто на Любомила Соленкова „Софи Пинкас за Холокоста, войната, мира и медицината“ ни разкрива дълбоките обществени катаклизми по времето на националсоциализма, станали причина за разгарянето на една жестока война и масова трагедия сред европейските народи, прераснали и в световен конфликт с ужасяващи жертви и последствия. Съдбата на българската еврейката Софи Пинкас, на нейното семейство и роднини е емблематична за обществената катастрофа в цяла една епоха, потъпкала либералните ценности и норми и превърнала живота на няколко поколения в ожесточена борба за оцеляване, в търсене на пътища за противодействие на омразата и антисемитизма, в стремеж за съхранение на здравите опори на науката и знанието като защита срещу социалната деструкция.