Категория: изготвяне на доклад

„След като преподавах училищен манталитет през целия си съзнателен живот, стигнах до заключението, че единственото учебно съдържание на масовото образование се крие в неговия метод. Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.“
Джон Гатоу
След прочита на книгата, и то не един път, защото се нуждаех от време за осмисляне на прочетеното, бих могла да кажа, че написаното между кориците е добре обосновано. То е изпитано в практиката и онагледява действителност, която никой не иска да признае за съществуваща. Но тя е факт, неоспорим при това. С отглеждането на двете ми деца имах възможност да проверя в практиката как функционира образователната система и настъпила ли е промяна в нея в сравнение с 80-те години на миналия век, когато бях ученичка, и днес, тридесет години по-късно за моето дете.

Днешният музикален Залцбург е известен не само като града на Моцарт, със своите широко известни фестивали, но и като града на Карл Орф: тук е създаден институт на неговото име, където се разработват новите принципи на детското музикално възпитание. Мислите на Орф за децата и музиката са проникнати от висок хуманизъм и в известен смисъл се опират на идеите на просветителите от XVIII век Русо и Песталоци и се развиват в учреждение, което носи името на Моцарт – Моцартеум (Залцбургска академия по музика и изобразително изкуство), където е включен и Института на Орф (Баренбойм, 1970:3)
Своята основна творческа задача Орф вижда в пробуждането на човешкото у човека: честност, благородство, достойнство, смелост, в това, че изразява чрез средствата на музиката всичко онова, което обединява всички добри хора от различни страни и народи.

Херменевтичният подход към четенето и разбирането на музикален текст изисква интерпретаторът да може да разбере намерението на автора, да „свикне“ с фигуративната система на произведението, да види структурата, в която е въплътено съдържанието, и значението на всяка част от него, познаване на историческите условия за създаване на произведение, неговата национална специфика, средата на автора и неговите музикални предпочитания, особеностите на културата, която е отгледала автора, и накрая как произведението може да бъде разбрано и прието от съвременниците на преводача (Владимировна, 2015:50).

В същността си играта е творческа дейност. Играейки, детето не копира действията. Не отразява конкретно адекватно получените впечатления. Като метод и форма играта съдейства за творческо усъвършенстване на обществен опит в другите дейности. Тя стимулира въображението. Осигурява самостоятелност, избирателност, проблемност.

Играта има голямо значение за възпитанието и развитието на детската личност. Чрез играта детето опознава околния свят, като се подготвя за различни дейности и действия в живота и се учи на общуване със своите връстници. Играта буди разнообразни емоции, защото е забавна и атрактивна. Тя е дейност при която мотивът лежи в самия процес. Децата играят не за да завършат играта и да се доберат до определен резултат, а заради самата игра, да се забавляват. Така неусетно те трупат богат жизнен опит. Ако учителят използва целенасочено и системно играта във възпитателния и образователен процес, би могъл да получи по-високи резултати в определена насока, да формира по-леко умения и навици да насажда по-непринудено и неусетно нови знания.

Същността на екологичното образование се изразява в неговата насоченост към формиране на екологично съзнание, екологична култура и екологично поведение в тяхната взаимна обусловеност, с оглед познаване на екологичните закони, защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, както и опазване на природната среда и на екологичното равновесие.
Екологичната култура се разглежда като многокомпонентна структура. Тя е интегративно и най-важно качество на личността, отразяващо психологическата, теоретичната и практическата готовност на човека отговорно да се отнася към околната среда, способността на човека да използва своите знания и умения в практическата си дейност и характеризира особеностите на екологичното съзнание, поведение и действия на човека при взаимодействието си с природата.

Съвременната социокултурната ситуация прави актуални няколко ключови проблема, които се проектират върху обучението по български език в училище (Димчев, 2010:17–20).
 Засилва се глобализацията. Премахват се бариери – политически, институционални, езикови и т.н. Формира се обща европейска идентичност;
 Образованието става изключително средство за израстването на личността и за изграждането на връзки между индивидите, групите и нациите (Делор, 1996; Димчев, 2010). Превръща се в непрекъснат процес;
 Нараства ролята на езика в глобализиращия се свят – в компютъризираното общество, в медийното общество, в демократичното общество, в обществото на високите технологии, в правовото общество, в обществото, поставящо си като приоритет развиване на образованието, и т.н. (Димчев, 2010:17–20; Мандева, 2015:355)

Възрастта 5–6 години е периодът на преход от егоцентризма на малките деца към социалната компетентност на средното детство. Детето се научава как да бъде социално приемано от другите, да разбира позициите на останалите и самостоятелно да създава приятелства. Учи се да контролира ситуацията (Оприкова-Илиева, 2022)
Главната дейност през този период е играта, която е и основното възпитателно средство. Но наред с нея в живота на детето се наблюдават и някои елементарни прояви на трудова дейност. От него се изисква да прибира играчките, да подрежда дрешките си, да се храни самичко. А организираните занятия в детската градина носят вече елементи на по-системна учебна дейност. Това ги отдалечава от контрола на родителя и предоставя възможност децата да пребивават сред връстници. В детската група се осъществява „компенсаторен ефект“ – детето може да се покаже голямо и да бъде приемано като такова. Съюзяването с други малки и опитите да доминира над тях е стремеж за подражание на възрастните. Налице е тенденция към независимост от възрастния и социална зависимост от другарчетата, проявяваща се в желание у детето за самостоятелност, потребност от внимание, привличане и старание да се наложи сред връстници. Между придобиването на социална важност на сътрудничеството и истинското му реализиране е налице дистанция. В т.нар. първа възраст на групата установяването му е в ранен стадий. Характеризира се с непостоянство и нестабилност, често бива прекъсвано от караници и дразнене.

Надареността е системно, доживотно качество на психиката, което определя способността на човек да постига по-високи (необичайни, изключителни) резултати в един или повече видове дейност в сравнение с други хора.
Надарено дете е такова, което се откроява с ярки и очевидни, понякога изключителни постижения (или има вътрешни предпоставки за такива постижения) в определен вид дейност. Днес повечето психолози признават, че нивото, качествената оригиналност и характерът на развитието на надареността винаги е резултат от сложно взаимодействие на наследствеността и социалната среда, опосредствано от дейността на детето (игра, образователна, трудова). В същото време от особено значение е собствената дейност на детето, както и психологическите механизми на саморазвитие на личността, които са в основата на формирането и реализацията на индивидуалния таланти.