Категория: Готови работи

Нормативната база за хората с увреждания в България понастоящем е достатъчно развита и гарантира техните права, достойното им съществуване и пълноценна интеграция в обществото. Гарантирана е профилактиката и рехабилитацията на уврежданията, образованието и професионалната подготовка на хората с увреждания, възможностите за специализирана и обща трудова заетост и нейното стимулиране чрез преференции за работодателите. Законът за интеграция на хората с увреждания гарантира и създаването на условия за достъпна жизнена и архитектурна среда във всички институции и цялата ни обществена среда, защитава социално-икономически правата на хората с увреждания. Защитени са и трудовите права на хората с увреждания, има действаща уредба за тяхното социално подпомагане, социално осигуряване и здравно обслужване, предоставени са им данъчни облекчения във връзка с техните доходи, имоти и ползване на собствени превозни средства.

Интервюто на Любомила Соленкова „Софи Пинкас за Холокоста, войната, мира и медицината“ ни разкрива дълбоките обществени катаклизми по времето на националсоциализма, станали причина за разгарянето на една жестока война и масова трагедия сред европейските народи, прераснали и в световен конфликт с ужасяващи жертви и последствия. Съдбата на българската еврейката Софи Пинкас, на нейното семейство и роднини е емблематична за обществената катастрофа в цяла една епоха, потъпкала либералните ценности и норми и превърнала живота на няколко поколения в ожесточена борба за оцеляване, в търсене на пътища за противодействие на омразата и антисемитизма, в стремеж за съхранение на здравите опори на науката и знанието като защита срещу социалната деструкция.

Състоянието на съвременната българска икономика е резултат от действието на множество фактори – исторически, демографски, природни и политически. Допреди 10 ноември 1989 година българското стопанство е част от междублоковото противопоставяне от времето на Студената война като член на Съвета за икономическа взаимопомощ, в която основен фактор е държавното планиране и командно-административната система, създавала един фиктивен пазар на стоки и услуги в страна, където основен икономически субект е държавата, където е стопирана предприемаческата дейност на населението и частната собственост върху средствата за производство е забранена. А днес България е членка на Европейския съюз и е изградила действаща пазарна икономика, в чиято основа е стопанската инициатива на гражданите и икономическите субекти, в която действат както конкурентни, така и монополни сили, налице е постоянна и движеща се с различни темпове инфлация, доминираща частна собственост, станала основа за разделянето на населението на бедни и богати.

Приобщаващото образование е изградено върху определен набор от ценности, в основата на които е правото на достъп до качествено образование на всички деца без разлика на раса, пол, религия, сексуална ориентация, социален, физически и ментален статус, етнически произход, заболяване, затруднения в обучението или способности. Изводите относно българската образователна практика говорят за това, че тя признава различията между децата и учениците, което безспорно е важна ценност. В своята еволюция обаче приобщаващото образование развива и по-особена чувствителност, която се насочва с предимство към онези деца и ученици, които се нуждаят от подкрепа (обща и допълнителна). В тази група влизат тези, които имат специални образователни потребности (СОП); принадлежат към различни етнокултурни общности; са поставени в риск от отпадане и преждевременно напускане на образователните институции; са подложени на тормоз и агресия; не владеят българския език на достатъчно ниво, за да се справят с учебните си задачи; имат затруднения в обучението; са с изявени дарби и др.

Проблемът с американските биолаборатории в Украйна значителни се изостри след началото на така наречената от руското държавно ръководство „Специална военна операция“. Завземането на 20% от украинската територия в хода на тази военна кампания довежда до проникването в някои от функциониралите и финансирани от САЩ лаборатории в Украйна, което става повод за оживена дискусия в световен мащаб за целите на тези лаборатории, за естеството на разработките и резултатите, които са получени в хода на изследванията. Този проблем е засяган и преди военните действия, но поради секретния характер на тези проекти както в Украйна, така и в няколко още други страни от постсъветското пространство не бе давана подробна и достоверна информация. След 23 февруари 2022 г. проблемът с биолабораториите се превръща в част от хибридната война между Руската федерация и Съединените щати. Така този етичен съвременен проблем в науката стана център на внимание във връзка с геополитическото противопоставяне между противостоящите си Велики сили и предизвика оживени дискусии по света относно ползата и вредата на такива биолаборатории за човешкия живот и здраве.