През XIX в. политическият пейзаж на Балканите претърпява значителна трансформация. Задълбочаващата се криза в Османската империя предизвиква разделянето на територии, което води до появата на модерни национални държави за балканските народи. Революционният период от началото на 1900 г. бележи появата на четири политически елита: гръцки, сръбски, молдовски и влашки, всички произхождащи от периферните райони на империята. Молдовският и влашкият елит в крайна сметка се обединяват, за да формират съвременния румънски елит, докато през втората половина на века възниква българският политически елит.
Прочети повечеЕтикет: Първа световна война
историческо есе НАЦИОНАЛИЗМЪТ И НАЦИОНАЛНИЯТ ВЪПРОС СЛЕД ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА
Новосъздадените държави след Първата световна война са по-малки и по-слаби от предишните империи. Намаляването на техните размери и потенциал обаче не е компенсирано с етническа еднородност и по-голяма сплотеност на населението. Проблемът за малцинствата става дори по-остър, отколкото в изчезналите империи. Тази държава се явява национална в културен смисъл; тя изразява интересите на нацията, а не на съвкупността на своите граждани. От гражданина се изисква да се идентифицира с нацията, с определени културни реалности, с официално налагани представи за миналото му. Така държавният национализъм, насочен към съзнанието на новоприсъединените населения става все по-масиран и целенасочен. На Балканите той като правило е и по-насилнически освен по силата на традицията и поради оскъдицата на средствата за продължителна мирна асимилация.
Прочети повече