Категория: казуси

курсова работа Философията на Новото време. Франсис Бейкън и Рене Декарт

курсова работа Философски школи и идеи в Древна Индия и Китай

курсова работа Философията: представи за нейния предмет, философията като светоглед, философската рефлексия, вечните философски въпроси

Курсова работа по Бизнес статистика

Казус Проектът „Балкан“

Службата за Методий е една от най-ранните славянски оригинални служби, която в стилистично отношение се различава от службата за Кирил. Тя е от краткия тип служби според Студийския типик. Всеки трети тропар от песните в канона има покаятелно молитвен характер. В Службата се открива сведението, че Методий е имал семейство, преди да се замонаши в Олимп.
Двата й най-стари преписа на Службата за Методий датират от XIII в. Вероятно е възникнала непосредствено след идването на Константин в България, когато той все още се чувства свързан с Моравия и Панония и когато Кирило-Методиевото дело там все още не изглежда напълно унищожено. Отгласи от трагичните събития около изгонването на учениците намираме и в текста на Службата. Св. Методий е възпят като съратник на Константин-Кирил Философ в създаването на буквите и славянските книги, като твърд защитник на догмата за изхождението на Светия Дух само от Отца, като борец срещу триезичието. Песните от канона имат по три тропара и по един „богородичен“ (с изключение на трета песен, която е от два тропара и богородичен). В третите тропари последователно е застъпен мотивът за авторовата греховност и за неговото покаяние.

Похвално слово за Кирил от Климент Охридски е образец на високо ораторско майсторство и искрено преклонение пред равноапостолния подвиг на славянския първоучител. Творбата е открита от В. М. Ундолски през 1845 г. и е многократно издавана и проучвана. Името на Климент Охридски се чете в наслова и авторството му се смята за доказано. Похвалата е известна в две редакции, като първата, приета от повечето изследователи за първична, е позната само в един препис (в ръкопис с български правопис, намерен на Света гора от руския славист П. И. Севастянов и пазещ се в Москва, ГРБ, ф. 270, № 1467). Втората редакция е по-широко разпространена, главно в руски преписи (24 преписа от XIV до XVII в.).

Учителното евангелие е първият сборник с тълкования и поучения върху евангелските четива за неделните дни през цялата година, който се появява в старобългарската проповедническа литература. Състои се от 51 поучителни беседи, подредени според подвижния църковен календар както Изборното евангелие – т.е. от Великден до Цветница. Всяка беседа се състои от встъпление, тълкование, понякога съвсем кратко, и катехизистично (нравоучително) заключение. Текстът не е оригинален. Тълкованията са заети от разпространени във Византия за проповеднически цели съкращения (катени) от видни отци на църквата и византийски писатели (Иоан Златоуст, Кирил Александрийски и др.). Счита се, че встъпленията, заключенията и една от беседите (№ 42) са оригинално дело на Константин Преславски, защото досега не са намерени точните им гръцки съответствия.

Йоан Екзарх е един от най-известните и образовани писатели от Преславската книжовна школа – преводач, компилатор и майстор на словесното изкуство. Предполага се, че той е по-млад съратник на Кирило-Методиевите ученици и че е получил образованието си в някой от големите византийски културни центрове – най-вероятно в Цариград. Обемът на знанията му е огромен, преводите и компилациите му показват, че владее до съвършенство както високия език на богословието и риториката, така и славянската реч, която обогатява с множество изковани от него думи и термини.
В славистичната наука няма единство относно броя на словата на Йоан Екзарх – приписват му се различен брой, които варират от 2 до 12. Негови слова са:
1. Слово за Възнесение от Йоан Презвитер и екзарх Български
2. Похвала на Йоан Богослов от Йоан Екзарх Български
3. Слово за Сретение от Йоан презвитер Екзарх
4. Слово за Рождество Христово от Йоан Екзарх
5. Слово за Преображение от Йоан презвитер
6. Слово за Богоявление от Йоан презвитер
7. Слово за Пасха от Йоан презвитер

На границата IX–X в. са поставени двата канона от Службата за св. Методий – на Климент Охридски и на Константин Преславски, Похвалното слово за св. Кирил и Методий, Прологът на Йоан Екзарх към превода на „Небеса“, както и Общият канон за св. Кирил и Методий с акростих, въпреки че за времето на написването му не може да се каже нищо определено. Общ канон (служба) за св. Кирил и св. Методий е химнографско произведение, възникнало в средата на Кирило-Методиевите ученици. Най-ранният препис на съчинението е от 13 век.
Тази служба съдържа само утринен дял, като липсват допълнителни тропари – седален, светилен, кондак и икос. От началните букви на тропарите (като се изключат Богородичните) се образува акростих „пея на Кирил Философ и на блажения Методий“. Във всяка песен на канона има по пет тропара – по замисъл трябва да са два за Кирил, два за Методий и един Богородичен тропар, но често са три за Кирил и един за Меитодий. Канонът се включва идейно и стилистично в старобългарската литература от края на 9 век.

курсова работа по Сравнително-културна психология Културата и основните когнитивни психически процеси. Възприятие, познание, интелект, съзнание в контекста на културата