Категория: казуси

Острият коронарен синдром представлява състояние на неадекватно снабдяване на миокарда с кислород и необходимите за функционирането му хранителни вещества вследствие на настъпило нарушение в кръвоснабдяването на региона на коронарна артерия. Остро настъпилата редукция на коронарния кръвоток обичайно е следствие на ерозия или руптура на нестабилна атеросклеротична плака, върху която се формира тромб. Резултатът е миокардно увреждане (до некроза) на участъка, изхранван от съответния коронарен съд.

Лекарствените растителни видове, които се отглеждат в Ботаническата градина в Балчик, са гинко билоба, невен, кокиче, пирински чай, мента, татул, бабини зъби, лопен, кръвен здравец, сладък корен, невен, бял равнец, лудо биле, цариче и решетка.
Гинко билоба. От този растителен вид се употребяват листата, а в дрогата се съдържат гликозиди като естери на кумариновата киселина, флавоните лутеолин и трицетин и бифлавоните билобетин, гинкгетин, изогинкгетин, аментофлавон. Дрогата има следните три основни въздействия върху човешкото тяло:
 подобрява кръвообращението (най-вече в капилярите във всички тъкани), с особено положителен ефект в някои зони на мозъка;
 действа като силен антиоксидант, като елиминира вредното действие на свободните радикали;
 действа срещу слепването на кръвните клетки и съответно намалява вискозитета на кръвта и запушването на капилярите.

Основната функция на периферната нервна система е да свързва и предава информация от главния и гръбначния мозък към крайниците и вътрешните органи. За разлика от централната нервната система, периферната нервна система не е защитена от костна тъкан, както е при главния и гръбначния мозък, и е назащитена от въздействието на различни токсини или механични увреждания.
Движенията, от своя страна, стимулират кръвообращението и трофиката на нервите, паралелно с това подобряват аксоплазмения ток вътре в нерва и размекват възникналите прораствания от съединителна тъкан между нерва и околните тъкани след нараняване. В това се изразява именно действието на мобилизацията на периферните нерви. Лечението облекчава болката и възстановява функционалните движения.

Различните подходи към определението на трудовата дейност, се свързват с двете най-противоречиви идеи: трудът е най-същественият белег на човека, който го отличава от другите висши бозайници; контратезата, че трудът е противоречив, но съществен елемент от света е грешка на природата, която трябва да бъде поправена.
Трудът е присъщ на обществото и е предназначен за обществото. Само в тези свои измерения той има и възпитаващ и формиращ характер.

Развитие на идеята за трудовото обучение и възпитание по света.
Пропагандатор на идеята за трудово възпитание в навечерието на Френската революция е Жан Жак Русо. В съчинението си той разглежда труда като неотменимо обществено задължение на всеки човек, което разкрепостява неговата личност, прави го свободен и независим. Той трябва да развива творческото и съобразителността на всеки да бъде съчетан с дейността на ума, да е възпитаващ и производителен – свързан с изработването на общополезни неща. Необходимо е децата да се запознаят от ранна възраст с различни видове труд – селскостопански и занаятчийски.

От дълбока древност разнообразната двигателна дейност на човека – битова, трудова, военно-приложна и т. н. – е съпътствана от спорта като средство за развлечение, за поддържане на добра работоспособност и за удовлетворяване на страстта му към игра и съревнование. Понятието рекреация произлиза от латинската дума „recreatio“, означаваща „възстановяване“. Рекреацията включва дейността на човека в свободното му време, насочена към възстановяване и укрепване на физическите и морално-психическите сили за неговото добро физическо и духовно развитие. В основата стои холистичният подход, който разглежда човешкото тяло като единно цяло, неразривно свързано с психиката, способна сама да се възстановява, ако човек ѝ предостави тази възможност и е готов да поеме активна роля за собственото си изцеляване. Доброто здраве означава физически, емоционален, умствен и духовен „баланс“ и може да се дефинира като физическа и психична хармония.

Езикът е съвкупност от звуци и знаци, чиято основна функция е съобщаването на дадена информация, родена вече чрез мисълта. Той е универсалното средство за комуникация между отделните хора. Съществуват различни типове езици, като най често използваемите са речевият и писменият израз на речта. Чрез езика човечеството показва и своято опознавателна способност, поставяйки различни етикети на елементите от заобикалящата ни реалност.

Манипулацията е вид социално влияние, което цели промяна на възприятието или поведението на масата от хора. С помощта на дребни, но добре изучени трикове, манипулиращият измества вниманието, което често пъти остава незабелязано от обекта, към който е насочена манипулацията. В нашето съвременно общество ние многократно се сблъскваме с различни техники на логическа манипулация, като в голяма част от случаите дори не се замисляме за това колко съзнателно и подсъзнателно сме повлияни от медиите и обществените изказвания на политическите лидери. Манипулацията като похват датира още от Античността, но в наши дни, макар и недотам променена, тя има възможността да си служи с много повече инструменти, които да помогнат на манипулиращия да изпълни всеобхватно своята крайна цел.

Изкуството е материално отражение на заобикалящата ни действителност чрез различни художествени образи. Фотографията сама по себе си е поредица от интересни събития от реалността, запечатани в образ, достъпен за всеки. Тя има силата да задържи целия свят в главите на наблюдаващите чрез образа и да им въздейства емоционално. Фотографията се упражнява като изкуство с висока художествена стойност тогава, когато целта ѝ е себеизразяване – както на този, който бива сниман, така и на „художника“ зад обектива. За фотографа дори една малка снимка е резултат от правилно избраната от него композиция, от точния момент и подбора на подходяща за конкретната ситуация светлина.

В годините преди Втората световна война 1934-1939 г. и България, и светът са в напрегната политическа обстановка. На 19 май 1934 г. в България Военният съюз и Политическият кръг „Звено“ извършват безкръвен преврат начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Те обясняват действията си с необходимостта от ликвидиране на политическия хаос и установяване на граждански мир в страната. Разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии, игнорирана е Търновската конституция, елиминира се дворецът. Провежда се административно централизиране, а държавата определя стопанската политика и търговията. Установява се и пълен контрол върху външната политика, възстановяват се дипломатическите отношения със Съветския съюз. До есента на 1935 г. управляват два кабинета – на Пенчо Златев и Андрей Тошев, като те осигуряват пътя на монарха към еднолична власт. Чрез тях цар Борис засилва позициите си в българската политика.

В съвременния свят и при нарастващите заплахи от различни кризи и за националната сигурност, така и за осигуряване на международната стабилност, умението да се управлява в условия на кризи е едно от основните изисквания и решаващ подход. Националната системата за управление при кризи е необходима, за да се гарантира подготовката на всяка страна, населението и националното стопанство за защита при възникване на кризи, запазване и оптимизиране на съществуващите елементи на тази системата за управление. Актуалното и адекватното разбиране на този проблем изисква реагирането на кризи да става организирано, при добро сътрудничество между институциите, с ясно определени компетенции на всеки орган. Кризата в последните месеци с COVID-19, доказа, че днес заплахата от военни конфликти отстъпва място на кризи от невоенен характер, включително и медицински, както е в случая.
Целта на разработката е да се разкрият същността, класификациите, основните понятия, рискове и заплахи за възникване на кризи в Република България в съвременния свят. А също и да се очертаят същността, основните структури и компонентите на националните системи за управление при кризи. Съществено внимание е отделено и на процеса на организация на управление при кризи, нейните структури и фази. Посочват се и някои насоки за усъвършенстване на процеса на управление при кризи в Република България.

В съвременното развитие на обществото сме свидетели на нова историческа фаза на човешката цивилизация, в която особено важни и решаващи са информацията и знанията. Дигиталното пространство поставя силен акцент върху знанията и уменията на обучаемите и създателите на образователно съдържание, а оттам и на новите изисквания и стандарти, които налага днешният свят, както и това, от което съвременните ученици се нуждаят и очакват от образователната система. Според американския учен и футурист Алвин Тофлър, ,,когато информацията стане по-важна от всякога, новата цивилизация ще преструктурира образованието”, а ,,знанието днес е не само източникът на най-висококачествената власт, но и най-важната съставка на силата и богатството” (Тофлър, 1996).
Зависимостта на подрастващите от технологиите е общоизвестна и видимо непрекъсната. Учебниците и днес остават това, без което не може ученикът и образователната система. От качеството и нивото на съвременните учебници, особено тези по история и цивилизации, зависи не само начинът и степента на формиране на нови знания и умения, но и интересът към учебната дисциплина и към книгите въобще в условията и неограничените възможности на виртуалното пространство.