Категория: казуси

В годините преди Втората световна война 1934-1939 г. и България, и светът са в напрегната политическа обстановка. На 19 май 1934 г. в България Военният съюз и Политическият кръг „Звено“ извършват безкръвен преврат начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Те обясняват действията си с необходимостта от ликвидиране на политическия хаос и установяване на граждански мир в страната. Разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии, игнорирана е Търновската конституция, елиминира се дворецът. Провежда се административно централизиране, а държавата определя стопанската политика и търговията. Установява се и пълен контрол върху външната политика, възстановяват се дипломатическите отношения със Съветския съюз. До есента на 1935 г. управляват два кабинета – на Пенчо Златев и Андрей Тошев, като те осигуряват пътя на монарха към еднолична власт. Чрез тях цар Борис засилва позициите си в българската политика.

В съвременния свят и при нарастващите заплахи от различни кризи и за националната сигурност, така и за осигуряване на международната стабилност, умението да се управлява в условия на кризи е едно от основните изисквания и решаващ подход. Националната системата за управление при кризи е необходима, за да се гарантира подготовката на всяка страна, населението и националното стопанство за защита при възникване на кризи, запазване и оптимизиране на съществуващите елементи на тази системата за управление. Актуалното и адекватното разбиране на този проблем изисква реагирането на кризи да става организирано, при добро сътрудничество между институциите, с ясно определени компетенции на всеки орган. Кризата в последните месеци с COVID-19, доказа, че днес заплахата от военни конфликти отстъпва място на кризи от невоенен характер, включително и медицински, както е в случая.
Целта на разработката е да се разкрият същността, класификациите, основните понятия, рискове и заплахи за възникване на кризи в Република България в съвременния свят. А също и да се очертаят същността, основните структури и компонентите на националните системи за управление при кризи. Съществено внимание е отделено и на процеса на организация на управление при кризи, нейните структури и фази. Посочват се и някои насоки за усъвършенстване на процеса на управление при кризи в Република България.

В съвременното развитие на обществото сме свидетели на нова историческа фаза на човешката цивилизация, в която особено важни и решаващи са информацията и знанията. Дигиталното пространство поставя силен акцент върху знанията и уменията на обучаемите и създателите на образователно съдържание, а оттам и на новите изисквания и стандарти, които налага днешният свят, както и това, от което съвременните ученици се нуждаят и очакват от образователната система. Според американския учен и футурист Алвин Тофлър, ,,когато информацията стане по-важна от всякога, новата цивилизация ще преструктурира образованието”, а ,,знанието днес е не само източникът на най-висококачествената власт, но и най-важната съставка на силата и богатството” (Тофлър, 1996).
Зависимостта на подрастващите от технологиите е общоизвестна и видимо непрекъсната. Учебниците и днес остават това, без което не може ученикът и образователната система. От качеството и нивото на съвременните учебници, особено тези по история и цивилизации, зависи не само начинът и степента на формиране на нови знания и умения, но и интересът към учебната дисциплина и към книгите въобще в условията и неограничените възможности на виртуалното пространство.

Депресията е съвременно заболяване, което спокойно може да бъде приравнено със сърдечно-съдови и други заболявания на тялото. Именно от него днес страдат милиони хора, живеещи на нашата планета, изпитвайки определени проблеми в живота. Едно от психичните разстройства на човек е депресията. Признаците на разстройство включват нарушение на съня, намален апетит, депресия, апатия, нарушена концентрация, умствена изостаналост. Депресията може да се развие в резултат на силен стрес, заболяване и някои лекарства. Ендогенната депресия се развива без влиянието на определени негативни фактори и няма очевидна причина, соматогенната депресия се основава на различни заболявания, психогенната депресия се основава на стрес, причинен от различни житейски ситуации. Депресията може да причини развитие на суицидни тенденции, да доведе до развитие на алкохолизъм, наркомания.

Социалната педагогика има сравнително продължителна история. Нейните корени могат да се открият в далечното историческо минало, а идеите ѝ намират отражение в трудовете на много автори – педагози, философи, психолози, социолози, антрополози. Предмет на социалната педагогика е изучаването и изследването на процесите и проблемите на социализацията на децата, подрастващите и възрастните както в положителен план (в смисъл на целенасочено въздействие на социалните фактори и условия върху формирането и развитието на човека), така и при наличие на проблеми и девиации (в смисъл на необходимост от подкрепа, помощ, съдействие и др. за тяхното преодоляване). По този начин се създават възможности, условия и предпоставки за социалното формиране на личността.

Терминът „социална работа” отразява и определя конкретно направление на човешко познание с отчетлив социономичен, интегративен и практико-приложен характер. Използват се и се интегрират знания преди всичко от социалните и от други науки и в социалната работа се прилага обобщен опит от практиката, отличаващ се със своите концептуални, емпирични, социално-политически и професионално-етични аспекти. В своята цялост тя е насочена към поддържане на благосъстоянието в обществото и откликва на широк спектър от нужди на клиенти (индивиди, семейства, групи, общности) със специфични проблеми, като отчита правата и равните възможности по отношение на възраст, социална, класова, расова и етническа принадлежност, пол, политически убеждения. Социалната работа има, от една страна, нормотворчески характер, изпълнява превантивна, възпитателна, организираща и санкционираща роля, като включва разработването, разясняването и прилагането на законови и подзаконови актове – правилници, инструкции, наредби, методики и др. при осъществяването на защитните функции на държавата, синдикатите, работодателите, неправителствените, религиозните и др. организации. От друга страна, социалната работа има научен характер и предполага разработване на методологичната страна на социално-защитната дейност, както и изследвания, анализи и проекти.

Социалната работа може да се разглежда като една от разновидностите на човешката дейност, чиято най-обща насока е да направи по-добър живота на хората, намиращи се в ситуация на житейско неблагополучие. Това означава да се помага както на отделния човек, така и на семейства, групи и общности, изпаднали в беда, криза, риск или нужда. Независимо от индивидуалните характеристики на всеки един случай, първопричина за неблагополучието на хората са дефицитите в индивидуалната жизнена реалност. Те могат да бъдат обективно и субективно обусловени. В зависимост от конкретния случай помощта може да се изразява във варианти за подобряване на условията на живот или с възможности, свързани с развитие на личностния капацитет на нуждаещите се. За да бъде ефективна социалната работа, тя се реализира като сложен пъзел, в който се взема под внимание конкретният социален проблем, възрастовите особености, специфичните личностни особености и индивидуална житейска история. Главната цел на социалната работа е осигуряване на качествен начин на живот на всички членове на обществото. Операционната цел на социалната работа е да се промени животът на хората, които не са в състояние самостоятелно да решат проблемите си и да променят социалните условия, за да се поддържа неблагополучието в поносими граници.

Цел:
– формиране на толерантно поведение на уменията, култура на общуване;
– повишаване на сближаването на проучваната група;
– развитие на екипа като неразделна група;
– практикуване на умения за групово взаимодействие;
– подобряване на уменията за правилна междуличностна комуникация;
– формиране на социална и комуникативна компетентност
– практикуване на умения за ефективно поведение за постигане на съгласие при решаване на групова задача.
Мястото е класната стая;
Видове работа: разработване на практически умения в режим на обучение, бизнес игра, упражнения с елементи на обучение, дискусии, споделяне, размисъл.
Продължителността на обучението е 3 дни, като във всеки ден обучението е с продължителност от 2 часа – (2 часа и 20 минути)

Първи работен ред
1. Актуализация за работа.
– свързване на „тук“ и „сега“;
– калибриране;
– установяване на разбирателство

Ебру, или на японски Суминагаши, е техника за рисуване върху водна повърхност и прехвърляне на изображението на хартия, плат или друга основа. Тази техника от векове е популярна в Източна и Централна Азия, а също в ислямския свят. При нея творецът никога не знае как точно ще изглежда бъдещата му картина. Има само най-обща представа за композицията ѝ.
Реквизити на тренинга:
1. Участници
2. Цел и задачи на заниманията
3. Необходими материали
4. Дейности.
Броят на учениците в групата не надвишава 6 души.
Групата се формира, като се отчитат възрастовите особености така, че да може най-добре да се изградят урокът и правилното разпределение на времето за изпълнение на задачата.
Целта е да се насърчи социалната и личната адаптация на учениците с интелектуални затруднения за по-успешната им интеграция в обществото.

Благотворният ефект, който оказва изкуството върху човешкия организъм, е доказан отдавна и без съмнение както в теоретичната литература по проблема, така и в практическия му аспект. Изкуството с цел терапия, корекция, стимулация на личностните особености се използва успешно както за превенция и лечение при редица заболявания, така и като ефикасен метод в помощ на различни социални и образователни институции. От арттерапевтична гледна точка, изразните средства, които изкуството използва, се определят като стимулиращи за децата със специални образователни потребности, а и като положително въздействащи в процеса на тяхната интеграция в масовото училище.
Музикотерапията е една от възможностите на изкуството за интегриране на деца с комуникативни нарушения на вербалната комуникация към условията на съвременен педагогически и терапевтичен процес.

Психотерапевтичната работа с деца изисква не само търпение и грижа, но и използването на специални методи.
Не всички техники, които психотерапевтите прилагат за възрастни, са като за деца. Децата имат различен тип възприятие и мислене те са по-емоционални, поведението им се контролира не от ума, а от света на чувствата.
Една от най-ефективните и безопасни методи на работа с деца е арттерапията. Той не само има благотворен ефект върху емоционалното състояние на много малки деца и юноши, но и допринася за тяхното умствено и творческо развитие.
Този вид работа с деца в момента се превръща в една от най-популярните. Отличава се със своята мекота и същевременно с ефективността си във влиянието върху емоционалната сфера и допринася за развитието на творческия потенциал. Това е посока в психотерапията, при която средствата за художественото творчество се използват за коригиране на емоционалното състояние на човека, тяхното самопознание и общото развитие.