Доклад ОСНОВНИ МУЗИКАЛНИ ДЕЙНОСТИ. ИЗПЪЛНЕНИЕ НА МУЗИКА. ЗАУЧАВАНЕ НА НОВА ПЕСЕН В КЛАС

Изпълнението на музика е най-достъпната активна музикална дейност, чрез която главно се осъществява музикалното възпитание, особено в началното училище. По правило тя ангажира всички ученици, дори и тези, които не могат да пеят участват с детски музикални инструменти.

Възпроизвеждането на музика в клас обикновено се изчерпва с изпълнението на подходящи песни. Песента е най-достъпен музикален жанр, поради което е застъпена широко в програмите на всички класове.

Изпълнението на песни в клас има многостранен ефект:

1. Чрез активно участие в изпълнението се създава творческа радост, повишава се увереността в собствените възможности, пораства самочувствието, което води до повишаване на жизнения тонус и настроение;
2. Художественото изпълнение на песни развива емоционалната култура, чрез непосредствено преживяване на емоционалното съдържание на песните;
3. Чрез активния контакт с музиката се развива целенасочено музикалния слух;
4. Изпълнението на творби с разнообразни музикално-изразни средства, от представители на различни направления, епохи, националности, съдейства за разширяване на музикалната култура;
5. Чрез заучаване и изпълнение на песни, в които се използват разнообразни музикално-изразни средства, се натрупват музикалнослухови представи, необходими за осъзнаване елементите на музикалната изразност;
6. В часа по музика всеки клас е малък певчески колектив. Чрез общото изпълнение се възпитава чувство за колективност, за отговорност;
7. В песента се допълват музика и поезия. Това предполага комплексното им въздействие върху личността, което е предпоставка за реализиране на голям възпитателен ефект.

Главни условия за изразителното изпълнение на песента в клас са определената степен на развитие на музикалните способности и наличието на певчески (вокални) и хорови навици.

Вокалните навици, без които е невъзможно доброто изпълнение, са:

1. Певческа стойка
2. Дишане
3. Звукообразуване
4. Дикция

Певческа стойка – ако учениците са седнали, стоят спокойно , без напрежение, с изправен гръден кош, с вдигната свободно глава. Ръцете са на чина/масата или върху коленете. Изправеното тяло благоприятства дишането и звукообразуването;

Певческо дишане – то не бива да е повърхностно, само с горната част на гръдния кош. Трябва да е бързо и беззвучно поемане на достатъчно количество въздух през носа и плавно, равномерно издишване. Подходящи са следните упражнения:

• Откъсване на цвете и помирисване – учениците са наредени в кръг. При думите на учителя: „Нека откъснем и помиришем цвете”, всички се навеждат и имитират откъсване на цвете. При изправянето си го помирисват дълбоко и издишват равномерно.
• Надуване на балон – учениците са наредени в кръг, или са по местата си, но прави. Учителят дава следните наставления: всички да се изправят, да заемат разкрачен стоеж на ниво рамена, да разтворят и съберат двете длани на ръцете си на ниво рамена и при команда: „Да надуем балона!”, всички заедно поемат въздух и издухват плавно и равномерно, като постепенно разделят ръце, имитирайки надуването на балон. При следващата команда на учителя: „А сега нека пукнем балоните!”, всички ученици пляскат с ръце. Това упражнение може да се повтори няколко пъти.
• Надуване на плажна топка – това дихателно упражнение е същото, като предходното, но този път надуването на въображаема топка става по-плавно, бавно и равномерно. При команда на учителя: „Хайде, махнете тапичките!”, всички махат с ръка въображаемите тапички и с плавни, равномерни движения издуват въображаемите топки. Упражнението може да се повтори.
• Помпа – Надуваемо човече – това дихателно упражнение се прави по двойки. Децата са обърнати едно срещу друго. Едното влиза в ролята на помпа и остава право, а другото – кляка. То изпълнява ролята на надуваемото човече. Детето-помпа прави 3-4 движения, имитирайки поемане на въздух и издишване, като имитира движенията на помпа, а другото постепенно се изправя. При команда на учителя: „Махнете тапичките!”, детето в ролята на помпа маха въображаема тапичка от главата на детето – надуваемо човече, а то с плавни движения, издишвайки плавно се връща в изходно положение. Това упражнение може да се повтори, като ролите се разменят.
• Издишване със съгласен звук „С” – учениците са седнали по местата си. Учителят показва как да поемат дълбоко въздух и да издишат, като с ръка показва издишване с равномерна струя въздух и съгласен звук „С”.

Звукообразуване – когато е правилно,предполага свободно, без напрежение пеене, без надуване и крясък. Условие за това е свободното отпускане на долната челюст. Учителят е добре да показва как трябва и как не трябва да се пее.

Дикция – се изразява в ясно произнасяне на текста на песента при пеене.

За изграждане на правилни и трайни вокални навици е необходимо непрекъсната грижа от страна на учителя. Те се създават трудно и губят лесно.

Хоровите навици включват:

1. Строй
2. Ансамбъл

Строй означава точно интониране от страна на всички ученици при едногласно изпълнение на песен и вярно интонационно съотношение между отделните партии при пеене на два гласа;

Ансамбъл трябва да се разбира, като уеднаквяване както на вокалните навици, така и на елементите на художествената изразност, т.е. еднаквост в начина на звукоизвличане, динамично равновесие между отделните певци в ансамбъла и т.н. Добрият ансамбъл не бива да се разбира, като нивелиране тембровата специфика на отделните гласове, особено когато се изпълняват песни с жанров характер.

Преди да се говори за художествено изпълнение на песни, трябва да се помисли върху интонацията , която често пъти не е вярна.

Причини за неточно интониране:

1. Ученикът интонира неточно, когато не притежава достатъчно различителна способност на слуховия анализатор по отношение на височината. В този случай се поставят задачи за сравняване височините на два тона, отначало отстоящи на по-голям интервал, докато се приближим до ½ тон.
2. Възприемането на тембъра поглъща чуването височината на тона. В този случай вниманието се насочва към движението в мелодията. Подходящи упражнения са словесното описание, изобразяване движението с шаблони,щрихи, с ръка. При изпълнение на мелодията от целия клас, е добре неточно интониращото дете да показва с ръка посоката на мелодическо движение.
3. При недостатъчно развит ладов усет, може също да има неточна интонация. В случая трябва да се прави разлика при неточно интониране, когато е непознат интонационния стил. Тогава трябва да се заучават все повече мелодии в съответната интонационна сфера; от неточно интониране поради малък слухов опит. Това налага работа върху мелодическия слух.
4. Най-често срещаната причина е неизградената рефлекторна връзка между гласа и слуха, т.е. липса на координация между тях. Детето чува, но поради „непослушно гърло”, не може да намери тона. Тази причина се коригира по-лесно: от удобен за ученика тон, се дават задачи за възпроизвеждане на съседни около него тонове с цел да се изгради рефлекторна връзка между слуховото и гласодвигателното мозъчно поле.
5. Ограниченият гласов диапазон при някои ученици, също може да бъде причина за неточна интонация. Гласовият детски диапазон трябва да се разширява внимателно. Веднъж завоюван полутон, в следващите часове трябва да се затвърди.
6. Интонира се неточно и когато се пее с недостатъчно въздух. Това може да е породено от притискане на гръдния кош при пеене, т.е. недобра певческа стойка. Следователно правилно изградените вокални навици благоприятстват точната интонация.

Разпяването – както всяка човешка дейност, така и певческата трябва да започне със съответната подготовка. Такава функция има разпяването. В нашата музикално-педагогическа практика се е утвърдило становището при разпяването да се използват теми от музикални произведения (от творба, с която учениците ще се запознаят в този или в следващия час) или пък откъси от песни. Използването на такъв материал за разпяване спестява време от часа и служи за връзка със следващите моменти в урока.

Разпяването не бива да е изолиран и да няма връзка с другите дейности и действия в урока. Задачите, които се решават с него, са:

1. Да се затоплят, загреят, раздвижат гласовете;
2. Да се разширява постепенно гласовия диапазон;
3. Да се формират и затвърдят певческите (вокални) навици;
4. Да се подготвят по-трудни в интонационно или метроритмично отношение откъси от песента, която ще се разучава или доизработва в часа – например „Старият Макдоналд” е американска песен. Припевът ѝ е труден, за това учениците е добре да се разпеят с него. Ако в песента няма такъв труден в интонационно или метроритмично отношение момент, то разпяването може да стане с началото на новата песен, която ще се учи в часа;
5. Да се организира класа, да се създаде подходяща работна атмосфера и емоционална нагласа за урока.

Разпяването трябва да протича метроритмически точно и организирано. Разпевният модел трябва да се поднесе в нужното темпо, динамика и т.н., т.е. учениците се въвеждат във всяка нова тоналност чрез строга метрическа организираност.

Разпяването започва от медиума (удобната позиция на гърлото) и се провежда чрез транспониране най-често на полутон или цял тон нагоре и едва тогава от средния регистър – надолу.

Диапазонът на учениците е следният:

1.клас – до¹ – до²;

2.клас – си – ре²;

3.клас – ла – ми²;

4.клас – сол – фа² и т.н.

Особено добра връзка се получава, когато разпяването с фрази от позната песен завърши с цялостно художествено изпълнение на цялата песен.

Заучаване на нова песен в клас

Първоначалното представяне на песента е особено важен момент. Интерес към новата песен се създава чрез приказка, картина, гатанка, които са близки до съдържанието ѝ. Следва цялостното представяне на песента – не на части и куплети! То трябва да е впечатляващо, за да се създаде желание у децата да запеят. Чрез цялостното представяне се създава слушателска култура и се получава представа за цялостен музикалнослухов образ, което ще улесни бързото заучаване.

Песента може да се чуе от запис на аудио касета или от електронния учебник, по който работи учителя. Добре е песента да се чуе с целия ѝ съпровод, цялата, в необходимото темпо и динамика, щрихи, с целия текст. Прослушването ѝ трябва да е няколкократно с поставяне на задачи за наблюдение, с кратка и достъпна беседа за: автора, поетичния текст, характера на музиката, изразни средства… Съдържанието и формата на беседата зависят от възрастта на учениците, тяхната фантазия, чувство за хумор, находчивостта на учителя.

Задължително е децата да се опитат да определят характера ѝ. Заучаването на песента е цялостно, а не на части, куплети и фрагменти, за да не се нарушава логическия ход на музикалната мисъл. По време на това първо изпълнение, учителят наблюдава откъсите, които затрудняват учениците и обръща внимание върху тях, помагайки им с показване с ръка посоката на мелодическо движение с щрихи и т.н.

Песента се изпълнява в съответната тоналност, в удобен за децата регистър. Тонът се взема чрез музикален инструмент, а не произволно. Ако песента се изпълнява чрез плейбек или синбек, е необходим и диригентския жест, от страна на учителя. Не е добре учителят да пляска с ръце или да тропа с крака, стремейки се да накара учениците да пеят в точното темпо.

След прецизното заучаване на песента, заедно с учениците се уточняват онези моменти, които биха допринесли до по-точното предаване на настроението, за разнообразяване на изпълнението.

Трябва да се пресъздаде кулминацията в мелодичната линия.

Елемент на художественото изпълнение е и съпроводът. Ако учителят може да свири на музикален инструмент, добре е при разучаването на песента, той да дублира мелодията. Така ще подпомага децата, т.е. те ще имат опора в „реално звучене”. След разучаването ѝ по този начин, може да се премине към по-богатия съпровод от плейбек или синбек.

Работата върху поставяне на нова песен в клас, включва следните моменти:

1. Създаване на подходяща атмосфера за възприемане на новата песен.
2. Цялостно прослушване на песента с всички елементи на художествената изразност.
3. Определяне характер и настроение в песента.
4. Откриване на достъпни изразни средства, с помощта на които авторът е постигнал съответното настроение, т.е. това изисква многократно прослушване на песента с поставяне на задачи.
5. Включване постепенно на целия клас в изпълнението.
6. Художествено доизработване на песента, което продължава в следващи часове. То включва и съпровод с детски музикални инструменти.

В клас се използват предимно ударни инструменти с неопределена височина на тона – триангел, барабанче, кастанети, дайре, дървени пръчици (клавеси), речетало, камшик, бърдуче и др. При малките ученици партиите се означават в партитура условно:

В 3.клас партитурата е вече с нотни знаци, тъй като нотното ограмотяване на учениците, според Държавните образователни стандарти (ДОС) и Програмите по музика е в 3.клас:

Малките ученици могат да заучат партиите си например с остинатен ритъм, като учителят го показва и обяснява, например: „Свириш винаги на първо време”. След подражателното изпълнение на съответната партия върху музикалния инструмент с броене, следва свързването на съпровода с мелодията (с песента), т.е. „свирене” с броене и „свирене” с пеене. Следва свързване на всички партии в цялостно изпълнение.

Учениците могат сами да изберат и предложат инструменти, съобразно характера на песента. Съчиняването на съпровод е с помощта на учителя или самостоятелно.

Класът пее – детето свири, докато привикне. Останалите партии се прибавят постепенно.

Добре е съпроводът да не включва повече от тр вида инструменти, звучащи едновременно, за да не се заглуши мелодията на песента.

Отделни инструменти, като бърдуче, триангел и др., могат да се включат само на отделни места в началото и в края на песен или пък на припева, в края на куплета…

Ако песента е в проста двуделна форма, припевът може да се съпровожда от друга група инструменти, т.е. да се „оцвети” по-различно. Същото би могло да се приложи и при песен в едноделна песенна форма.

Използването на детски музикални инструменти повишава интереса към музикално-изпълнителската дейност, разнообразява, обогатява изпълнението, прави го по-привлекателно и въздействащо, по-творческо и по-съзвучно с детското светоусещане.

Поглед към новите учебници, книги за учителя, тетрадките по музика:

Учебните комплекти по музика за 1.-4. клас, които представят авторовите колективи на утвърдените от МОН учебници, предлагат на вниманието на учителите: учебник, учебна тетрадка, книга за учителя и дискове с музика за възприемане, песни за изпълнение и инструментални съпроводи. Учебникът и учебните помагала осигуряват напълно учебния процес по музика и гарантират условията за успешна дейност.

В книгата за учителя авторите представят своята позиция относно целите и задачите на обучението по музика в 1. – 4. клас и реализирането им чрез съдържанието на учебния комплект, методически насоки и препоръки към всяка тема от учебника, таблица за реализиране на учебното съдържание, примерно годишно тематично разпределение на учебния материал, музикалния и поетическия текст на всички песни за изпълнение. Те са убедени, че в голяма степен успехът на възпитателната работа зависи от подбора на художествения музикален материал за изпълнение и възприемане. С голяма грижа и внимание са включили в учебника си:

• детски песни, разнообразни по настроение, интонационен стил, ладов и метроритмичен строеж, атрактивни, забавни и занимателни; достъпни като текст и музика, подходящи за възрастта, привлекателни и интересни за съответния клас; притежаващи художествени достойнства, които обогатяват музикалното мислене; – български народни песни, които ярко открояват българската национална интонация;
• песни на някои от етническите групи, населяващи нашата страна;

– стари училищни и възрожденски песни, които трябва да знае всяко българско дете.

Книгите за учителя дават идеи, но и възможност всеки учител да приложи свой собствен стил на работа.

Тетрадките предлагат забавни игри: плетеници; кръстословици; рисунки; картинки за оцветяване; задачи за затвърдяване на знанията; творчески задачи – съчиняване на съпровод към песен, звукови картини, мелодии към стихове. С нея може да се работи по всички теми, в клас и у дома. Неусетно, забавлявайки се с приятна творческа работа, децата ще затвърдят наученото в часовете по музика.

В учебника за 4. клас продължава осъществяването на програмното изискване за пеене по ноти. Ако нотната грамотност се извършва с помощта на много игрови подходи, нотното ограмотяване ще бъде приятна за децата дейност, а у по-музикалните ще се формират навици и умения за ориентиране в елементарен нотен текст. Важно е учителят да не превръща тази дейност в център на урока и в никакъв случай да не я използва като мерило за успеваемостта на ученика при обучението по музика.

Пеенето е една от основните и най-достъпни музикални дейности при обучението по музика в 4. клас. По-голямата част от песните, предвидени за изпълнение, са по-усложнени в интонационно и метроритмично отношение в сравнение с учените в предходните класове и осигуряват по-високо ниво на развитие на музикалния слух на децата в съответствие с тригодишното им организирано музикално възпитание в училище. Дават възможност за изява на по-ярко открояващите се в певческо отношение таланти, както и на целия клас. Включени са авторски песни от композиторите П. Льондев, Д. Христов, Х. Агасян, С. Лобошки, Г. Холянов, Пл. Арабов, Е. Струнджев, Г. Милтиядов, Г. Иванова и др., народни песни, както и песни на традиционните етноси в нашата страна – турска, арменска, ромска и еврейска.

Основно при подбора на песенния репертоар в 1. – 4. клас, е да не се включват песни, познати на учениците от детската градина.

Необходимо е всяка учебна година учениците да научават нови песни, чрез което ще се формира музикалната им култура и ще се разшири музикалният им кръгозор.