В същността си играта е творческа дейност. Играейки, детето не копира действията. Не отразява конкретно адекватно получените впечатления. Като метод и форма играта съдейства за творческо усъвършенстване на обществен опит в другите дейности. Тя стимулира въображението. Осигурява самостоятелност, избирателност, проблемност.
Играта има голямо значение за възпитанието и развитието на детската личност. Чрез играта детето опознава околния свят, като се подготвя за различни дейности и действия в живота и се учи на общуване със своите връстници. Играта буди разнообразни емоции, защото е забавна и атрактивна. Тя е дейност при която мотивът лежи в самия процес. Децата играят не за да завършат играта и да се доберат до определен резултат, а заради самата игра, да се забавляват. Така неусетно те трупат богат жизнен опит. Ако учителят използва целенасочено и системно играта във възпитателния и образователен процес, би могъл да получи по-високи резултати в определена насока, да формира по-леко умения и навици да насажда по-непринудено и неусетно нови знания.
В играта се наблюдават няколко момента: игрова или въображаема ситуация, игрово действие, игрова роля, резултат. Последният елемент се наблюдава в по-късен период от развитието на детето, тогава, когато игрите стават преход към неигрова дейност.
При две-тригодишните деца играта е малко застъпена. Наблюдават се повече предметни отношения „от неигров тип”. Чрез тях детето опознава света около себе си. Играта става водеща дейност в периода от три до шест годишна възраст на детето. В този етап от неговото развитие се опознава действието на човека с предметите около него. Детето желае да подражава на възрастните и техните действия с предметите, но още не е в състояние да извършва точно сложните манипулации. Това противоречие между невъзможността му да извършва тези операции с различни предмети, от една страна, и желанието му да повтаря действията на възрастните, от друга, то решава именно в играта. За детето играта е възможност, защото тя ”не е продуктивна дейност; в игровия процес действието и целта съвпадат”.
В предучилищна възраст творческата игра разкрива обективни и многостранни възможности за възпитаване на творческо въображение. Обстоятелството, че играта е реална дейност, която се осъществява при неадекватни предметни условия /въображаема ситуация, роли, игрово действие/, разкрива преобразователния характер на въображението по отношение на действителността. Като компонент на дейността въображението участва в преноса на знанията и тяхната творческа актуализация при нови условия. Развитието на дейността обогатява характеристиките на въображението, а то от своя страна има значение за овладяването на подходи от страна на детето за управляване на собствената му психическа дейност.
В началният училищен период желанието и потребността от игра не отслабва, а напротив даже се забелязва засилване на игровата потребност. Ученикът се стреми повече към играта отколкото в предучилищна възраст, защото има повече идеи за използването на околните предмети и играчки, които идеи получава от по-голямата си информираност, по-богат опит. Децата в тази възраст разполагат с повече наблюдения за повече и по-разнообразни типове реакции и поведения в различни видове ситуации. Това е основателна причина играта да присъства в начална училищна степен на българското училище. Присъствието ѝ във всичките ѝ форми в музикалните занимания в детската градина и по-нататък в училище е обосновано и от близостта между играта и музиката по отношение на творческо опознаване и отразяване действителността и човешкия опит, сходни етапи за осъществяване, наличие на специфично-субективни преживявания, условни образи, необходимост от определени умения и знания за участие в тях, както и тяхнато развитие в дейността, която е „винаги в специфично емоционален фон”.
П. Минчева разглежда игрите като: ролеви или сюжетни, игри с правила и погранични. Към последните спадат дидактичните, игри драматизации, спортни и фантазни.
Ролевите или сюжетни са началните игри при децата, които се наблюдават в периода от три до шест годишна възраст. За тях е характерно, че „игровата роля представлява винаги обобщено действие”. Те имат познавателен характер, тъй като чрез тях детето се приучава да си служи с предметите. Колкото в по-голяма степен, чрез ролята, детето чувства своята принадлежност към въображаемата ситуация, толкова в по-голяма степен въображаемият образ формира активност на поведението.
Характерно за сюжетно-ролевата игра е, че отразяването на впечатленията се извършва при нови условия – чрез реални действия и предмети, но във въображаема ситуация. Тези условия създават богати възможности за възпитаване на въображението в процеса на овладяването на обществен опит. Ето защо в детската игра въображението посредством познавателната си функция е главно условие за социално възпитание.
Преходът от въображаемото към реалното е висш етап в отразителната дейност чрез средствата на играта. Съпоставянето с реалното, излизането от ролята, за да се направи крачка към действителността, в същото време разкрива нови възможности за обогатяване на характеристиките на въображението.
Спазването на определена логика в действията, отговаряща на реалните обществени отношения, създава дисциплинираност в играта, възпитава волевите процеси у детето. Връзката на играта с останалите видове дейност, формира умение за ръководене на умствената дейност, за упражняване в реално поведение. Особено активна изява показва въображението при пренасянето на знанията, уменията и навиците.
Игрите с правила са характерни за децата на пет – шестгодишна възраст, а също така и за девет – десет годишните. При тези игри игровата роля и въображаемата ситуация остават на по-заден план. Водещо значение при тях имат правилата. Целта при тези игри е децата да разберат, запомнят и прилагат правилата в самата игра. Те са колективни и това помага по време на играта децата да усетят и осъзнаят човешките взаимоотношения. При тези игри се появява интерес у участниците към резултата от дейността. Така се преценяват възможностите на всяко дете. Този вид игри имат силно възпитателно въздействие.Чрез тях се възпитават качества на личността като находчивост, съобразителност и др.
Преходът от игрова към неигрова сериозна дейност носи названието погранични игри. Този вид игри са застъпени в училищния период, но някои от тях намират място и в обучението на децата в предучилищна възраст на детската градина във връзка с приемствеността между детска градина – първи клас. Мотивацията на децата при този вид игри е насочена повече към постигане на определен резултат от самата игра.
Музикално дидактичните игри са синтетична форма на работа, която е структурирана от два елемента – игрово действие и дидактична цел. По своята същност те са подходящи както за предучилищна, така и за начална училищна възраст. Чрез тях учителят формира и развива сръчности, умения и навици.
В зависимост от задачите, които изпълняват, музикално-дидактичните игри могат да се групират на такива, които подпомагат развитието:
- на ладовия усет и заучаване на нотите, като ”Стой! Къде сме?”, „Ребус”, „Кой ще се излъже”, „Живо пиано и др.;
- за изграждане на умения за точно възпроизвеждане на мелодия се прилагат игрите „Пей като мен”, „Славейче”, „Папагал” и др.;
- игри, съдействащи развитието на метроритмичния усет са ”Парола”, „Кълвач” и др.;
- такива, които активизират вътрешно-слуховите представи, са ”На смяна”, „Кой хвана птичето?” и др.
- във връзка с формирането и развитието на вокалните навици на децата се използват дидактичните игри „Беззвучен телевизор” и „Пей без глас, които подпомагат по-конкретно дикцията.
- във връзка с детските музикални импровизации подходяща игра е „Пеещото стихче”.
Учителят е този, който може да създава постоянно различни варианти на познатите игри или нови такива, целящи постигане на по-голяма атрактивност и ефективност на възпитателния процес.
За използване на занимателни подходи, „чрез които урокът по музика да стане по-интересен, разнообразен и въздействащ”, се отбелязва във въведението към книгата за учителя по музика за първи клас на П. Минчева и колектив, а в същата книга на същия авторов колектив, но за втори клас е отбелязано: ”прилагане на атрактивни, игрови подходи при отделните дейности – изпълнение, възприемане и съчиняване на музика”.
В книга за учителя по музика за първи клас на Г. Калоферова и колектив, при подбора и изложението на учебното съдържание са изложени няколко цели, които са обусловени от идеята за развитие чрез и в дейността…”за широкото използване на игрови форми в начална училищна възраст”.
Учебните игри се използват широко и във връзка с формирането и развитието на музикалните способности. Това са игрите: „Щафета”, „Гатанка”, „Светофари”, „Малък учител”, „Първи април”, „Най-внимателната група”, „Беззвучен телевизор”, „Лъвове и котки”, „Карнавал”, ”Цирк”, „Музикална статуя”, „Кажеш ли му сричка, той съставя дума”, които са поместени в предходни учебници (Св. Кръстева и колектив). Предложените игри имат по-универсален характер и най-вече възможност за приложение във всички моменти на урока по музика. Препоръка на авторовия колектив е музикално-дидактичните игри да бъдат подредени в игротека на класа – всяка игра да има отделно картонче с рисунка, като изпълнението на игра да бъде награда за добре осъществена задача.
Примерни музикално-дидактични игри, свързани с електронните медии, в конкретния случай предаването „Music Idol”, би могло да бъде подбора на деца за жури, публика и изпълнители на песните. „Журито” трябва да оцени изпълнението на всяко дете участващо в „Music Idol”, като при оценяването се вземат предвид интонационно чисто, вярно пеене, ясна дикция, подходящото за песента настроение и пр. Оценяване се прави и от „Публиката”, подобно предаването, което се излъчваше на живо по БТВ.
В понятието игри драматизации се влага разнообразни изпълнения на децата и учениците, като се почне от песен и се стигне до оперетка или мюзикъл. Най-елементарната, в смисъл на първоначална игра драматизация, е при подходяща песен да се използват солист запевач и хор. Илюстриране съдържанието на текста, на учена от децата песен с подходящи движения, е друга възможност, която предоставят игрите драматизации, което е възможно да се използва успешно както в предучилищна, така и в начална училищна степен на обучение. В учебниците по музика авторовите колективи са се постарали и предложили на учениците много забавни и приятни за децата песни, повечето от които биха могли да се изпълнят по посочените вече начини.
Обединяването на няколко песни с близка тематика или от един и същ композитор, като се използват свързващи текстове или стихове, гатанки, поговорки, клавирни интермедии и пр., дават възможност за творческо участие и на учителя.
Интересна форма на работа при игрите драматизации е разучаването на кратки оперетки, както и тяхното изпълнение в специален урок или по случай някакъв празник с подходящо ушити за целта костюми. За разлика от сюжетните игри, при изпълнението на отделните роли във всички разновидности на музикалните драматизации, вече се пресъздава точно определен конкретен герой, като се внасят индивидуализиращи, типизиращи похвати. Игрите драматизации се определят като преход към естетическата дейност на детето. При тях е необходимо да се търси и участието на децата, като се очаква от тях те да предлагат свои идеи при изпълнение на дадена песен и др.
При характеризиране на герой или ситуация, свързани с игрите драматизации, би могло да се използват и танци, които децата предварително са научили в музикалните занятия в детската градина или урока по музика в началното училище. Така те биха могли да се определят като игри с музика, която е близка до спортните, когато са с еднотипни, повтарящи се движения в ритъма на изпълнявана или слушана от децата музика.
При фантазните игри почти отсъства игровото действие. Те могат да се определят по-скоро като „игри-мечти”. При тях детето си представя определени ситуации, в които мислено участва. Фантазните образи могат да са резултат от гледани филми, прочетени книги, от елестронните игри и пр. Този тип игри не са застъпени в класно-урочната работа.
Особено сполучливо, както в детската градина и особено в предучилищна възраст, така и в начална училищна степен на обучение, се използват детски народни музикални игри на песен. Те включват музика, слово, танц, както и определено действие. Такива са игрите „Вършачката вършей”, както и игрите от сюитата „Филек”. Последната се изпълнява на пролет на Странджа и се изпълнява с песен и без песен. Тя включва следните игри: „Филек”, „Дялба”, „Ирименче”, „Мост”, „Калоянчо”, „Въжички”, „Хайдете, момне ле”. Повечето от тях са застъпени в по-старите учебници за първи клас на Св. Кръстева и колектив, но намират място и в детската градина, като се изпълняват с голямо желание и ентусиазъм от децата.
Доброволността, избирателността и съчетаването на игровата и продуктивната мотивация осигуряват проява на творчество, което води до осмисляне на усвоен, организиран и личен опит и до създаване на своеобразно продуктивно творчество – създаване на пиеса за куклен театър, импровизация за танц и др.
Игрите имат познавателно и възпитателно значение в живота на детето. Те имат развлекателен момент, разнообразяват занятието в детската градина и урока по музика в начална училищна степен на българского училище. Чрез тях децата и учениците стават по-свободни, непринудени, повишава се тяхната трудоспособност. Това е предпоставка за формиране на известни умения и навици, а получените чрез игрите знания, са по-трайни и развиват детската артистичност.
В колективната игрова дейност децата проявяват емоционална активност и отзивчивост. В съвместната игра се развиват социални чувства, които стимулират социалното мислене и съдействат за развитие на обществено-нравствени мотиви в поведението на децата от предучилищна и начална училищна възраст.
Играта интегрира и възпитателните и образователните задачи, както и цялостното образователно съдържание с неговите формиращи функции в умствено, социално-нравствено, естетическо, трудово, физическо отношение. От друга страна при формиране личността, като метод и форма на възпитание и обучение, тя насочва и опосредства педагогическия процес. По своята същностна характеристика играта обединява задачите, съдържанието и средствата на педагогическия процес.
Интегративните функции на играта позволяват да се изгради педагогическа система за цялостно развитие на детската личност. Единството ѝ с други дейности създава възможност във всяко звено на педагогическия процес да се развива мотивационно-потребностната емоционално-волева сфера и самосъзнанието. В условията на самостоятелна творческа дейност различните видове игри отразяват и обобщават определен социален опит. При наличие на целенасочено педагогическо въздействие се развива самата игрова дейност и се стимулира проявата на самостоятелност и творческа активност.
Играта е свободна, творческа дейност на детето по отношение на способа на нейното възникване и актуализиране. В същото време тя е ръководена дейност, чрез която се решават редица други възпитателни и образователни задачи при игрови условия. Ето защо при ръководенето на играта трябва да се има предвид нейният творчески характер и на тази основа тя да бъде използвана като метод и средство за възпитание, като форма за организиране живота на децата.
