Проблемът за човешката индивидуалност стои в основата на този Андерсенов текст. Чрез приказната образност се осъществява сливане на индивидуалната психика на автора и всеки индивидуално взет читател. Фокусирането върху съдбата на грозното патенце спомага за раждането на силна връзка с читателя въз основата на емпатията – съпричастието към съдбата на героя.
