Новини

Пазарът на дипломни и курсови работи

активно се разширява

Изготвянето на дипломни и курсови работи активно се предлага на пазара, клиентите се умножават бързо, но въпреки това е трудно да се открият научно подготвени специалисти, които да удовлетворят нуждите на студентите и учениците от писмени разработки в съответните дисциплини, спазвайки професионална етика и принципи. Според специализирания сайт http://kursoviraboti.com проблемът идва от там, че младите хора не умеят да пишат или нямат време да го направят. Никой не ги учи как да оформят мисълта си в писмена форма. Затова те преписват в училище, зубрят теми за кандидатстване, свалят от интернет готови писмени разработки. Много рядко дипломните работи на студентите стъпват на курсови работи или други предишни техни разработки.

Научните ръководители демонстрират или тотална незаинтересованост към работата на дипломанта, или обратното – свръхвзискателност в подробностите, което води до загуби на време и пари на студентите. За да може всеки да си пише дипломната или курсовата работа сам, трябва началното и средното образование да дават необходимото ниво на компетентност за влизане във висшите учебни заведения, без частни уроци и зубрене на теми, да има култура на писане и четене, връзка между теорията и практиката в университетското образование, тесен контакт между преподаватели и студенти – все възможности и вероятности, които в настоящето са само пожелания. „А дотогава ние ще работим здраво за вас, студентите и учениците, за да удовлетворим вашите нужди“ – ни увери екипът на http://kursoviraboti.com.

Логиката е чисто икономическа и въпрос на аритметика. Цената на дипломната работа е около 400-500 лева. Времето за самостоятелно написване е около 1-2 месеца, като алтернативната цена на това време е 1200-1300 лева. Добавяме разходи за самата дипломна работа – копиране, закупуване на книги и статии, набор и печат, обработка на изображения, таблици, статистически данни, транспорт и т.н. – приблизително около 200-400 лева, при продължаваща текуща издръжка на студента. Ако пресметнем, ще видим, че е много по-изгодно студентът да плати на утвърдени специалисти за изготвяне на дипломната или курсовата работа, отколкото да загуби ценно време и средства. И в същото време трябва много внимателно да се преценят способностите и опитът на тези, които ще изпълнят поръчката на студента или ученика. Екипът на http://kursoviraboti.com съветва да се доверите на качествени и опитни специалисти. В сайта над 20 години се дават консултации и се изработват курсови, дипломни работи, казуси, реферати, есета, презентации, проекти, доклади, речи, магистърски тези, планове, конспекти, задачи, въпроси за изпити, дисертации, преразкази, съчинения по поръчка за студенти, ученици и докторанти на всякакви поставени теми и съгласно всякакви индивидуални изисквания. Можете да направите запитвания по електронна поща или по телефона, да обсъдите подробно вашата поръчка с този, който може се заеме с нея и тогава да прецените неговата компетентност, възможности и конфиденциалност. Успехът при такъв подход е гарантиран – ще получите оригинална, научно издържана разработка, съответстваща на вашите изисквания, при спазнането на пълна конфиденциалност и професионална етика, убедени са специалистите от http://kursoviraboti.com. Освен това сайтът разполага със списък от готови разработки, написани по поръчка на студенти и ученици преди време, които се предлагат на ниски цени и могат да послужат и в настоящия момент след съвсем малка дообработка. Всеки може да избере своя вариант за постигане на високи резултати в обучението, стига да има желание – гарантират специалистите от http://kursoviraboti.com.

Високи резултати в училище

Разработването на писмени работи за ученици активно се предлага на пазара, клиентите се умножават бързо, но въпреки това е трудно да се открият подготвени специалисти, които да удовлетворят нуждите на учениците от реферати, есета, преразкази, съчинения, презентации, проекти, доклади, планове, конспекти, задачи, изпитни въпроси, домашни работи в съответните учебни дисциплини, спазвайки професионална етика и принципи. Според авторитетния сайт http://kursoviraboti.com проблемът идва от там, че младите хора не умеят да пишат или нямат време да го направят. Никой не ги учи как да оформят своята мисъл в писмена форма. Затова те преписват в училище, зубрят теми за кандидатстване, свалят от интернет готови разработки.

Учителите демонстрират или тотална незаинтересованост към работата на ученика, или обратното – свръхвзискателност в подробностите, което води до загуби на време и мотивация при учениците. За да може всеки да си пише съчинението или есето сам, трябва началното и средното образование да дават необходимото ниво на компетентност, без частни уроци и зубрене на готови теми, да има култура на писане и четене, връзка между теорията и практиката в училище, тесен контакт между учители и ученици – все възможности и вероятности, които в настоящето са само пожелания. „А дотогава ние ще работим здраво за вас, учениците, за да удовлетворим вашите нужди“ – ни увери екипът на http://kursoviraboti.com.

Трябва много внимателно да се преценят способностите и опитът на тези, които ще изпълнят поръчката на ученика. Екипът на http://kursoviraboti.com съветва да се доверите на качествени и опитни специалисти. В сайта над 20 години се дават консултации и се изработват реферати, есета, преразкази, съчинения, презентации, проекти, доклади, планове, конспекти, задачи, изпитни въпроси, домашни работи по поръчка за ученици на всякакви поставени теми и съгласно всякакви индивидуални изисквания. Можете да направите запитвания по електронна поща или по телефона, да обсъдите подробно вашата поръчка с този, който може се заеме с нея и тогава да прецените неговата компетентност, възможности и конфиденциалност. Успехът при такъв подход е напълно сигурен – ще получите оригинална, научно издържана разработка, съответстваща на вашите изисквания, при спазването на професионалната етика, убедени са специалистите от http://kursoviraboti.com. Освен това сайтът разполага със списък от готови разработки, написани по поръчка на ученици преди време, които се предлагат на ниски цени и могат да послужат и в настоящия момент след съвсем малка дообработка. Всеки може да избере своя вариант за постигане на високи резултати в училище, стига да има желание – гарантират специалистите от http://kursoviraboti.com .

Как се пише и защитава дисертация

Дисертационният труд за придобиване на образователна и научна степен “доктор” трябва да съдържа научни или научно-приложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Дисертационният труд трябва да показва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания. Дисертацията е посветена на комплексно и изчерпателно изясняване на определен научен или научно-приложен проблем. Не се допуска представянето като дисертационен труд на механично обединени разнопосочни изследвания.

Дисертационният труд се разработва в рамките на докторантура в редовна или задочна форма или като докторантура на самостоятелна подготовка, която задължително включва изследователска и образователна част.

Резултатите от изследванията, включени в дисертационния труд, трябва да са отразени в най-малко две публикации в научни списания (отпечатани или приети за печат, като последното се удостоверява с документ от редактора или издателя), като на поне една публикация кандидатът да е водещ автор. За докторантурите, започнали след 31 декември 2010 г., е задължително поне една публикация да е отпечатана или приета за печат в международно списание с импакт-фактор.

При постъпването си в докторантска форма на обучение докторантът трябва да представи на научния си ръководител и катедрения съвет анотирана заявка за темата на труда. Анотираната заявка съдържа кратка обосновка на заявената тема от 1 стандартна страница с посочените цели и задачи на труда и основна библиография по темата. В срок до шест месеца от започване на периода на докторантурата докторантът, научният ръководител и катедрата трябва да направят мотивирано предложение за темата и основните насоки на дисертационния труд и индивидуален учебен план пред съответния факултетен съвет.

При предаване на дисертационния труд за катедрено обсъждане докторантът трябва да демонстрира следните знания и умения в своя текст:

Да е формулирал и изградил логична теза;
Да е проучил и систематизирал съществуващата литература;
Да е съставил подробна стандартна библиография върху избраната тема;
Да е приложил адекватна на изследването методология.

Целта на дисертацията трябва да бъде точно и конкретно формулирана, а етапите на изследването да се представят като отделни задачи. Трябва да се направи ясно и сбито изложение на изследвания научен проблем, заедно с набор от точно определени научни хипотези, предположения или въпроси, които изследването трябва да постави. Тъй като определянето на най-подходящите методи невинаги е лесно, докторантите би трябвало да могат да обосноват избрания метод с подходяща мотивация за всеки конкретен случай.

Дисертацията може да има смесена методология, използваща методи на различни научни области. Докторантите трябва да демонстрират, че използваните методи са избрани чрез съзнателен процес на обмисляне и че критериите, както и положителните и отрицателните страни на индивидуалния избор на метод, са добре определени. Методите, събраните и обработени материали, както и последователността на провеждане на проучванията в дисертацията трябва да бъдат прецизно и точно описани, така че да позволяват ясно разбиране на същността на извършените изследвания, както и бъдещото им възпроизвеждане от други учени.

Анализ на резултатите

Получените резултати трябва да бъдат изчерпателно и коректно описани, за да може да се докаже, че са достатъчни за изпълнение на поставените задачи;
Всеки възникнал проблем при анализа следва да се идентифицира и да се предложи подходящо решение;
При количествени изследвания докторантите трябва да предвидят и подходяща статистическа оценка на проблема чрез анализ на надеждността, грешките при измерването и източници на отклонение;
Докторантите би трябвало да разбират предположенията, които правят, както и да интерпретират използваните статистически тестове или изпитвания;
Където е подходящо, докторантите би трябвало да демонстрират въображение и аналитичност при идентифициране и анализиране на свойства или данни, които може и да не са били предвидени;
Анализът трябва ясно да е свързан с формулираните хипотези, предположения или научни въпроси, които формират част от изложения изследователски проблем;
Докторантите трябва да могат да докажат решението си при обобщеното представяне на ключовите данни в рамките на текста, да обозначат основните данни и данните от второстепенно значение;
Данните следва да се представят по добре структуриран начин (таблици, фигури, графични схеми, резултати от клинични показатели, изследвания, тестове, хроматограми, рентгенограми и др. подобни нагледни източници на данни), с разгърната ясна последователност;
Обобщено, докторантите би трябвало да могат да демонстрират ЗАЩО е проведен всеки отделен анализ и КАКВО ни казва анализът за данните.

Обсъждане на резултатите

Дискусията следва да обобщи без неоправдано повторение на резултатите това, което е постигнато и да го сравни с литературните данни;
Би трябвало да се оцени приносът на дисертацията към изследваната област;
Трябва да се направи връзка между собствената работа на докторанта и разгледаната работа в литературния обзор;
Основните констатации би трябвало да се тълкуват и свържат с теорията (и практиката, където е приложимо);
Би трябвало да има отражение върху изследвания процес като цяло. Това ще разкрие какво докторантът е научил по време на работата върху дисертационния труд;
Може да се включи дискусия, в която докторантите обсъждат ограниченията при изследването и методологията в светлината на придобитите познания по време на провеждане на изследването, да се очертае алтернативен или допълнителен подход, който може да се приложи;
Би трябвало да има някои насоки за бъдеща работа, независимо дали от докторанта или от други изследователи;
Трябва да се направи опит за идентифициране на въпроси, които изискват по-

нататъшно изясняване.

Примерна структура и съдържание на дисертационния труд

Увод (обосновка на актуалността на поставения за решаване проблем, 1-2 стр.)

I Глава (около 30 стр.)

Анализ на състоянието на проблема

(Анализ на резултатите от научните изследвания по проблема)

1.1.

1.2.

…..

Изводи (достойнства и недостатъци на известните решения на проблема; нерешени задачи)

Цел и задачи на докторантурата (целта е една, а задачите 4-6) Следващите глави трябва да съдържат решенията на формулираните задачи, което трябва да бъде направено с използване на научни методи и средства и да води до достигане на поставената цел, т.е. до отстраняването на недостатъците на известните решения. Формулировката на целта обикновено включва в себе си темата на дисертацията, като например:

Тема: Създаване и изследване на система за ….

Цел на дисертационния труд е създаването и изследването на функционално пълна система за .… , която …. )

II Глава (около 30-40 стр.)

Теоретични изследвания

2.1.

2.2.

…..

Тази глава на дисертацията е най-важна. В нея докторантът трябва, например, да формулира критерий за оптималност, да предложи модел и методика за теоретично изследване и да представи резултатите от това изследване. Ако предмет на дисертацията е създаването на някаква система, то резултатите от теоретичните изследвания биха могли да бъдат, например, стойностите на параметрите на системата, при които тя ще функционира оптимално от гледна точка на формулирания критерий.

Изводи

III Глава (около 30 стр.)

Практическо решаване на проблема (с научни методи и средства)

3.1.

3.2.

…..

Изводи

IV Глава (около 30 стр.)

Експериментални изследвания (по научно обосновани методики)

4.1.

4.2.

…..

Изводи

Забележка: Резултатите от експерименталните изследвания в идеалния случай трябва да съвпадат или да са много близки до тези от теоретичните. На практика могат да се получат различия, които най-често се дължат на несъвършенството на модела, използван при теоретичните изследвания. В такъв случай моделът се коригира и т.н.

Общи изводи (обобщение на частните изводи след всяка глава)

Предложения за използване на резултатите и виждания за насоките на по-нататъшната работа

Използвана литература (не по-малко от 110 заглавия – монографии, книги, учебници, научни статии и доклади, фирмена литература, повечето издадени през последните 10-15 години, от които 35-40 % на латиница; използваната литература трябва да бъде тематично максимално близка до дисертационния труд и да дава пълна и точна картина за състоянието на проблема; всички заглавия без изключение трябва да бъдат цитирани в дисертацията)

Приложения (резултати от теоретични и експериментални изследвания, проведени както от автора, така и от други лица и организации, които не са намерили място в основната част на дисертацията, например, поради ограниченията в обема)

Научни и научно-приложни приноси (предложени, разработени, създадени нови или модифицирани методи, методики, алгоритми, модели, устройства, технически и/или програмни системи и др. с доказана полезност за практиката; от приносите трябва да се разбира, че поставените задачи са решени и то с използване на научни методи и средства и че целта на докторантурата е постигната; приносите обикновено се дават в края на автореферата на доктората)

Публикации – всички основни резултати на докторанта трябва да бъдат публикувани в научно-технически списания и в сборници на научно-технически конференции. Броят на публикациите трябва да бъде 5-7, от които:

една публикация в чуждестранно списание или в сборника на чуждестранна конференция – желателно;
минимум една самостоятелна публикация;
минимум две публикации в съавторство с научния ръководител, като е желателно докторантът да бъде на първо място в списъка на съавторите.

Всяка публикация трябва да съдържа примерно:

увод – проблем, недостатъци на известните решения, задача за решаване;
изложение – описание на създадените с цел решаване на задачата методи и средства; основни резултати; анализ на резултатите;
заключение – основни изводи и препоръки;
литература – 4-6 заглавия, от които 1-2 на латиница.

Внедрявания на резултатите (2-3 – в учебния процес, във фирми и др. – удостоверяват се със служебни бележки, в които трябва да има и информация за ефекта от внедряването)

Power Point презентация

Плакати (А0, 10-15 бр. с основните резултати на докторантурата)

Примери:

Изводи в края на I Глава:

…..

Известните методи не дават възможност за измерване на ….. с достатъчна точност.

…..

Задачи:

…..

Да се създаде метод, който да позволява измерването на ….. с относителна грешка не по-голяма от 1%.

…..

Приноси:

…..

Предложен е метод, който дава възможност за измерване на ….. с относителна грешка по-малка от 0,8%, с което от една страна се удовлетворяват изискванията на съответните български и европейски стандарти, а от друга се повишава научната и практическата стойност на резултатите от измерването. Методът е патентован.

Във всеки конкретен случай трябва да се изготвя конкретен план в зависимост от конкретната тема, от изискванията на научния съвет, пред който ще се защитава докторатът, и т.н. Без да се подценява формата, не бива да се забравя, че основното е съдържанието на дисертацията, чрез което докторантът доказва, че е овладял методологията на научното изследване и че е в състояние да я прилага за решаване на важни за практиката задачи.

Изводите след първа глава, задачите и приносите трябва да са логически свързани. От една страна, на всеки извод, в който се изтъква някакъв недостатък на известните решения на проблема, трябва да съответства задача, която трябва да е така формулирана, че нейното решение да води до отстраняване на недостатъка. От друга страна, успешното решаване на поставената задача е принос на докторанта, който може да бъде научен, научно-приложен или приложен. Броят и най-вече качеството на тези приноси е от съществено значение за крайното решение на научия съвет. За да се постигне съответствие между изводите, задачите и приносите, може да се използва таблица, т.нар. “Дисертационна матрица” поради наличието на логически връзки по хоризонтала и вертикала.

No	Изводи (след първа глава)	Задачи	Приноси
1.	………………………………………	………………………………………	………………………………………
2.	………………………………………	………………………………………	………………………………………
3.	Известните методи не дават възможност за измерване на ……………… с достатъчна точност.	Да се създаде метод, който да позволява измерването на ………… с относителна грешка не по-голяма от 1%.	Предложен е метод, който дава възможност за измерване на ………… с относителна грешка по-малка от 0,8%, с което от една страна се удовлет-воряват изискванията на съответните български и европейски стандарти, а от друга се повишава научната и практическата стойност на резултатите от измерването. Методът е патентован.
4.	………………………………………	………………………………………	………………………………………
5.	………………………………………	………………………………………	………………………………………
6.	………………………………………	………………………………………	………………………………………

Срещу някой от изводите може и да няма задача, респ. принос, а срещу други може да има и повече от една задача, респ. принос.

Оформяне на автореферат

Авторефератът е с препоръчителен обем до 30 страници. Той има формата или на подвързана брошура във формат А5, или на подвързани в папка страници във формат А4. Докторантът осигурява най-малко 9 екземпляра от автореферата – 7 за членовете и резервните членове на журито, 1 за библиотеката на института и 1 за предаване в НАЦИД заедно с дисертацията.

Докторантът осигурява екземпляр от автореферата на електронен носител в PDF-формат за публикуване на интернет страницата на института. Заглавната страница на автореферата е идентична с тази на дисертацията с единствената разлика, че се посочва, че това е автореферат. На втората страница се посочват датата, часът и мястото на публичната защита на дисертационния труд и се отбелязва съставът на научното жури, като допълнително (след първото заседание на НЖ) в PDF-файла за страницата на института ясно се обозначава кой от членовете е негов председател и кои от членовете са рецензенти.

Авторефератът отразява в съкратена и обобщена форма всички глави от дисертацията. Главите “Цел и задачи” и “Заключение” се поместват в пълен обем. В автореферата задължително се включват също:

списък на публикациите на кандидата по темата на дисертацията, представени с пълни библиографски описания;
списък на цитиранията на трудовете по дисертацията (ако има такива);
списък на участията в научни форуми, докладващи резултати по дисертацията;
справка за научните приноси на дисертацията.

Ако авторефератът е на български език, се помества кратко резюме на английски език (до 1 страница). Ако авторефератът е на английски език, се помества кратко резюме на български език (до 1 страница).

Съвети към докторантите при провеждане на самата защита на докторската дисертация

Докторантът трябва да говори достатъчно силно, за го чуват всички в залата. Не е за препоръчване използването на микрофон.
Препоръчително е докторантът предварително да е написал своя доклад за представяне на дисертацията и да го е научил. Докладът трябва да бъде написан на стил, който се използва при свободното говорене, но научната стилистика на специалността трябва да бъде точно използвана.
Ако докторантът не е в състояние да научи своя доклад, трябва да го прочете. Това все пак е за предпочитане вместо докторантът да удължи времето за доклада, да повтаря отделни фрази, да се запъва и да вмъква в речта си ненужни или паразитни думи.
Докторантът трябва да покажете мястото на своята работа в общата картина на научната специалност. Тук е редно да се започне с основните изводи и приноси, използвайки критериите за научност. Критериите за научност представляват съвкупност от признаци, специфични за научното знание:

Истинност, обективност и валидност;
Верификация;
Проблемност;
Достоверност и опитност на знанието;
Обоснованост;
Интерсубективна проверяемост;
Системност;
Прогресивност;
Дейностен критерий;
Експериментален критерий;
Математически критерий;
Рационалистически критерий
Възпроизводимост и възможност да се повторят опитите и експериментът;
Систематизираност, обоснованост и доказателственост на знанията чрез проверка на опита и теоретическа аргументация;
Способност да се попълват знанията и да се предсказват нови факти;
Достоверност на изводите;
Иновация и принос в науката и практиката;
Възможност за внедряване.

Докторантът трябва да следи за времето на докладване и да не го просрочва.
Нивото на докладването се разчита на средния слушател, а не на водещите специалисти в научното направление. Всеки учен трябва да бъде в състояние да докладва своите резултати на разбираем език за по-голямата част от аудиторията, която е дошла да участва в защита на дисертацията.
Не е необходимо да се използват средства за писане по време на защитата.
Докторантът трябва да прояви умение стегнато, лаконично и аргументирано да изложи същността на проведеното от него научно изследване.
Общите изисквания към стила на писане на изследователски работи са:

■ проблемност;

■ логичност;

■ доказателственост и обоснованост на положенията и постановките;

■ правилност на използване на научните понятия и термини;

■ степен на самостоятелност на разсъжденията;

■ езикова грамотност.

При писане и редактиране на своя доклад докторантът трябва да се придържа към следните правила на добрия език и стил:

по-често да утвърждава и по-рядко да отрича;
да избягва аксиоматични съждения и високопарни думи;
първият абзац нека да бъде кратък;
създавайки текста, докторантът трябва да се постарае да изрази увереност и надежда за признаване на ценностите на своя труд.

Препоръчителна литература :

Белоев Х., Тасев Г., (2008) Наръчник на докторанта, ч.II, Русе, 184 с. [ISBN 978-954-712-427-1]
Тасев Г., Георгиева Д., Ковачева С. (2009) Методология на научното изследване. Как се разработва докторска дисертация, С., 180 с. [ISBN 978-954-323-527-8]
Тасев Г., Брезин В., Иванова Д. (2009) Как се разработва дипломна работа, С., 300 с. [ISBN 978-954-332-058-5]
Тасев Г. (2009) Тълковен речник на научни термини, С.,58 с. [ISBN 978-954-323-585-8].

Тасев Г. (2009) Ерратология, С., 60 с. [ISBN 978-954-323-573-5]

Как се пише реферат

Съществуват няколко причини за написването на реферат:

студентите и учениците придобиват умения да търсят информация по дадена тема.
студентите и учениците придобиват умения как да пишат правилно на академичен език, което ще послужи като подготовка за написването на евентуални бъдещи научни разработки.
написването на реферата ще спомогне за по-дълбокото разбиране на дадена тема, включена в курса на обучение.

Целта на реферата е сбито и кратко да се представи съдържанието на научен труд, да се съпоставят данни от различни източници и да се обобщи най-същественото от тях, информация за автора (авторите), за приносите, за терминологията, откритията и др., оповестени в тези научни трудове. В повечето случаи е по-добре рефератът да е по-кратък, но съдържателен. Все пак е желателно минималният обем на реферата да е 7 страници с литературния списък и всички фигури, таблици и графики.

Структурата на реферата принципно трябва да съдържа:

Въведение
Обобщение
Методи
Резултати
Дискусия – в нея рефериращият откроява своята оценка, мнение и позиция относно разглеждания проблем. Приема или отрича становищата на авторите, като се аргументира за това. Обобщава своето мнение с оглед убеждаване. Описва се използваната литература според държавните стандарти.

Всяка разработка завършва с литературен списък на цитираните автори. Много е важно той да е правилно съставен. Всеки, който чете вашия реферат, проект, статия или курсова работа, трябва лесно да намира цитираната от вас литература в текста и в списъка накрая, за да може да разбере на какво са базирани вашите твърдения. В литературният списък се посочва пълният източник на цитираната литература

Следвайте някои основни правила:

Правете разлика между наука и мнение и бъдете обективни
Старайте се да подхождате аналитично и да давате точни и ясни обяснения.
Посочете достатъчно автори в своята работа.
Търсете нова и актуална литература. Бъдете критични към старата.
Всички чужди думи (научни наименования и др.) трябва да са посочени в Italic – например – Betula pendula.
Научните наименования трябва да се използват само когато се посочват за първи път – например Betula pendula. След това може да се използва обикновеното име – например „бреза“ или съкратено pendula.
Всички абревиатури трябва да се обяснят и изпишат изцяло само първия път, когато се използват – например – Environmental Proctection Agency (EPA). След това просто – „EPA посочва в годишния доклад от 1998 год., че…“
Всички фигури и таблици в текста трябва да са ясно обозначени и обяснени, така че да може читателят да ги разбере, дори и без да се фокусира върху текста или да се връща обратно към него.
Таблиците се обозначават с текст над тях, а фигурите – с текст под тях. Всички използвани таблици и фигури трябва да са цитирани и в текста, а ако не са ваши – да се посочи и авторът им. Например „Както се вижда от Таблица 1….“, „…представено на Фиг.1…“
Препоръчваме да използвате ясночетлив шрифт, с не прекалено голяма или малка големина (например – 12 pts Times New Roman).
В работата могат да се използват и снимки, но тяхната употреба трябва да е умерена и да е само на местата, на които се налага.

Оценяването на реферата се извършва чрез предварително определени критерии и индикатори (показатели), които отразяват това, което преподавателят очаква да види като учебен резултат в писмените разработки на студентите или учениците. Критериите отразяват основните характеристики на реферата, например – структура, стил, оригиналност и др. Индикаторите са отделни аспекти на критериите, като всеки индикатор е положителен или отрицателен.

Как се пише доклад

Докладът допринася за формиране на академичен начин на мислене на по-високо равнище и е неразделна част от изпълнението на специфична изследователска работа или работа по проект. Целта на доклада е студентът или ученикът в задълбочен вид писмено да представи свой план и проект върху определена тема. Това изисква работа с информационните базови източници, съставяне на библиографска справка по зададена тема или формулиран научен проблем, селекция и преглед на събраните научни публикации.

Докладът се изготвя с титулна страница, където се отбелязва учебната дисциплина, темата на доклада, името на изработилия текста и името на преподавателя. При изготвяне на доклада се обособяват няколко етапа:

Подготовка – от студента или ученика се изисква да може да работи с различни литературни източници, да изготвя анотации, да селектира и подбира най-важните и значими текстове, за да пристъпи към подготовката на доклада.
План-проект за доклада – включва редактиране и корекции върху първоначалния текст. Това се приема като същинската творческа работа на студента или ученика. Тук се изисква да се приложи аналитично и синтетично мислене, използване на точен категориално-понятиен апарат, даване на дефиниции, логичност и последователност при съставяне на текста.

Творческото мислене е задължително при изготвянето на доклада. Изискват се умения за създаване на текст, в който да се представят доказателства, аргументира се теза, ясно и логично се подреждат структурните моменти. Структурата на доклада съдържа няколко компонента:

Уводна част – При изготвянето на доклада биографичните данни за автора се споменават рядко или съвсем накратко, само ако се прецени, че това има пряко отношение към темата. Възможна е да се направи кратка ретроспекция назад, да се споменат или представят методите на изследване, както и резултатите от проучванията, за да се представят постиженията в теоретичен и изследователски аспект. Този елемент е кратък по обем и относително труден за изготвяне. От студента или ученика се изискват умения да използва точен език и знания за автора, за науката, за мястото в съответната област.
Основна част – включва написването на план-проекта и на окончателния текст. Тук се представя информацията, като е възможно да се въведат вътрешни заглавия (подзаглавия), за да се обособят структурно и графично съществените моменти. Подходите могат да бъдат хронологичен, сравнителен, обзорен, постепенно навлизане в проблематиката и др. Възможно е едновременно съчетаване на няколко подхода, но студентът или ученикът преценява как точно ще структурира основния текст.
Заключителна част – обобщението и изводите са задължителна структурна част от доклада. Това не са общи шаблонни изрази, чрез тях се показва умение за синтетично мислене, за оформяне на научен текст.
Библиография – тя се поставя след текста и задължително се включва с цел доказване, че се познават източниците и че са налице умения за изготвяне на научен текст.

Докладът предполага устно излагане на написания текст пред другите студенти или ученици – изцяло като готов текст чрез прочит, като резюме от него или чрез съвсем кратко представяне.

Оценяването на доклада се извършва чрез предварително определени критерии и показатели, които отразяват това, което преподавателят очаква да види като резултат в писмените разработки на студентите или учениците. Критериите отразяват основните характеристики на доклада, например – структура, стил, оригиналност и др. Индикаторите са отделни аспекти на критериите, като всеки индикатор е положителен или отрицателен. Индикаторите се отнасят до:

Целта, която трябва да бъде постигната.
Подходящ формат.
План на доклада.
Съдържание.
Необходими компоненти по структурата.

Оценката се образува като сума от точките по отделните индикатори.

Как се разработва проект

Учебният проект е вид учебна задача, свързана с решаването на проблем, с който учащите не са се занимавали преди това. Като всеки проект и той е ограничен във времето, има специфични цели, предварително планирани, очаквани резултати и предварително планирани дейности за постигане на резултатите. Основни характеристики на учебния проект са:

Той е “уникален” – има специфична цел.
Основава се на изследователска работа.
Фокусиран e върху една тема, която се изследва в дълбочина.
Излиза извън рамките на познати модели за изследване на проблем.
Ограничен е във времето.
Изисква наличието на добри управленски умения – за планиране, организиране и управление на времето.

Всеки проект съдържа: наименование, цел (цели) и задачи, целева група, дейности, резултати, а при по-голям проект – описание на екипа и финансов план.

Чрез работата по проект могат да се оценят уменията за планиране и организиране на различни дейности, свързани с изпълнението на определени учебни задачи (индивидуално или екипно). Има широка приложимост в различните учебни дисциплини. Може да се използва както за текущо оценяване, така и за финално оценяване. Критерии за оценяване на проекта могат да бъдат:

Избор и формулировка на темата на проекта.
Конкретизиране на задачите.
Подбор на подходящите методи за изпълнение на проектната задача.
Начини на отразяване на събраната информация.
Подбор на хората (екипа) и разпределението на задачите между тях.
Източниците (хора, материали) и местата за реализиране на проекта.
Отчет (доклад) за извършената работа.
Спазване на крайния срок.

За оценяването на всеки проект се изработват критерии и показатели. Критериите, които най-широко се използват, са относно:

Целите (ясни, конкретни, реалистични).
Дизайна на проекта.
Качеството на резултатите.

Как се прави презентация

Презентациите могат да бъдат самостоятелни или групови (екипни). Във втория случай са необходими умения за работа в екип. Всяка презентация има цел (подцели), задачи, план и структура. Основните елементи на структурата са:

увод,
основна част
заключение.

Основните правила при създаването на компютърната анимация са:

Правила, свързани с текста:

6 х 6 – най-много 6 реда текст с по 6 думи на ред;
Повече визия, по-малко текст;
Заглавията да са кратки и ясни, без използване на съкращения. В заглавията трябва да присъстват ключовите думи от текста и да са написани с по-едър шрифт.
Основният текст се състои от кратки и ясни изречения, не повече от един абзац, с по-голямо междуредово разстояние. Използват се несерифни шрифтове – Ariel, Verdana. Цветът на буквите трябва да е в контраст с цвета на фона. Използва се един и същи шрифт в хода на цялата презентация.

Правила, свързани с графичните изображения (снимки):

Да са лесни за възприемане;
Да поясняват текста или думите на представящия;
Да бъдат с висока резолюция (разделителна способност);
Да бъдат ясни – с достатъчна големина.

Фон на слайдовете:

Да не се използват ярки цветове;
Да не се използват повече от четири цвята;
Цветовете да се съчетават помежду си;
Фонът на слайда да бъде в пастелен цвят.

Анимации:

Опростени входящи анимации – Еntrance (Fade, Appear, …);
Използване на една анимация за цялата презентация;
Анимациите не трябва да са водещи в една презентация – те са спомагателно средство и затова не трябва да се прекалява с тях. Чрез тях се установява последователността на появяване на обектите в слайда.

Презентацията се използва като метод за устно изпитване – както при текущо, така и при финално оценяване. Оценяването се извършва чрез предварително определени критерии и показатели, които отразяват процеса на планиране и реализиране на презентацията. Сред най-често използваните индикатори са:

Идентифициране целта и задачите на презентацията.
Идентифициране на характеристиките и потребностите на аудиторията.
Планиране на съдържанието, дейностите и времето.
Разпределяне на времето.
Организация на залата.
Подбор и подготовка на материали за презентацията.
Структура на материала.
Убедително представяне на презентацията.
Подходящ тон и стил на гласа.
Скорост на говорене.
Използване на подходящи жестове и пози (език на тялото).
Връзка с аудиторията.
Отговаряне на въпросите.
Справяне с нервното напрежение.

Как се пише казус

Казусът е метод, при който се представя една проблемна ситуация, която е обект на анализ, с цел открояване на различни алтернативи за решение. Казусът може да бъде описание на случай, част от документ, филм и пр. Чрез използване на казус може да се провери прилагането на теоретични постановки на практика, изпробването на различни техники в една реалистична или симулирана ситуация. Специфичните особености на казуса са:

Представя един проблем, техника, човек, клиентска група и др. с максимално много детайли.
Базира се на факти и на реален житейски сюжет.
Приближава се максимално до един проблем или до истинския живот.
Казусът може да се свърже с теоретични постановки и служи за илюстрирането на теорията или за нейното оспорване.

Казусът може да се използва за анализирането на конкретен проблем и формулиране на препоръки, както и за онагледяване или оспорване на изучавани теоретични постановки. Като изпитна форма казусът е особено подходящ за оценяване на:

Нетрадиционна интерпретация на проблем.
Алтернативни решения.
Умението за формулиране на изводи, предложения или недостиг на информация, формулиране на нови идеи, ако те не фигурират в предварителните условия.
Умения за избор на нетрадиционни подходи, стратегии, решения.
Умения за преценка на риск, за откриване на противоречия в твърдения, представени като истина.

Разработването на един учебен казус минава през три етапа:

Разбиране на заданието – това означава да знаете какво се изисква от вас в подробности;
Събиране на литература и допълнителна информация – за разработването на казуса трябва да разполагате с определени материали, данни и т.н.;
Анализ и синтез – необходимо е цялата информация да бъде анализирана, въз основа на което да се изведат тенденции, основни изводи, обобщение на темата.

В повечето случаи самите задания на даден казус изискват от студента да направи връзка между теоретичните постановки и практическите връзки с тях, т. е. иска се теорията да бъде приложена на практика.

Казусът има своя вътрешна логика и структура:

Въведение – какъв е проблемът, връзка с други проблеми, източници, свързани теми и т. н.;
Изложение/Решение – анализ на проблема и свързаните тематики, методика, ако е нужно, същинско решение, изводи и друга допълнителна информация. Изложението обикновено е разделено на подточки;
Заключение – представлява обобщение, набелязва главните изводи и препоръки;
Източници – всички източници, които са използвани

При оценяването на казуса се отчитат начина на разсъждения на учащия, даването на повече алтернативи за решение на проблема, привежданите аргументи в защита на различните позиции, начини на “излизане” от проблемната ситуация (формулиране на изводи). Оценяването се свързва с целта, за която е използван казусът, и нейното постигане. За висока оценка е необходимо използването на актуални данни според предмета и заданието, като е препоръчително данните да са поместени в таблици, графики или диаграми.

В България казусите се прилагат в Нов български университет, Университет за национално и световно стопанство, Стопанска академия „Димитър Ценов”, Международно висше бизнес училище и много други колежи и университети.

Как се пише академично есе

Думата есе по произход е френска и буквално означава “опит”. Eднотомният тълковен речник на френския език Robert я обяснява по следния начин: “Резултат от опит; първите писмени текстове на някого, който прави опити да пише в рамките на определен жанр”. Думата „есе“ означава също така “съчинение в проза, неголямо по обем и със свободна композиция, изразяващо индивидуални впечатления и размишления по конкретен повод или въпрос и поради това непретендиращо за определяща или изчерпваща трактовка на предмета”. Този вид есе по правило предполага, че поставения проблем се разглежда от субективна гледна точка. То може да има философски, историко-биографичен, публицистичен, литературно-критичен, научно-популярен или изцяло белетристичен характер.

През ХХ век писането на есета се превръща в престижно занимание, а етикетът “есе” започва да се лепи на най-различни произведения. Днес такива могат да се окажат и бележката, и научната монография, което неминуемо се отразява на различните школски интерпретации на жанра.

Есето представлява писмен текст. Въпреки характерната за жанра свобода, есето не е сбор от несвързани изречения. То притежава всички характеристики на писмения текст – смислова и формална свързаност, граматичност, информативност и завършеност. Есето притежава всички характеристики на аргументативния текст. Отличаващото е свободната форма, субективната гледна точка, непретендираща за изчерпателност, и равнопоставеността на използваните аргументи, независимо дали те са резултат от сериозно научно изследване, или са почерпани от житейския опит на автора.

Академично есе

Академичното есе е научно-учебна форма и изпитна задача, която, използвайки широките възможности на есето като жанр, проверява езиковата и комуникативната компетентност на студентите и по този начин ги подготвя за писането на изискващите по-сериозна проучвателна работа и по-голям обем академични текстове, които самите студенти трябва да създават в процеса на своето обучение. На изпита по академично есе студентите показват, че:

могат да открият съдържащия се в зададената тема проблем;
способни са да заемат определена позиция по отношение на този проблем;
могат да изразят тази позиция като ясно и точно формулирана теза;
способни са да защитят тази теза по един разумен начин, като представят достатъчно на брой убедителни аргументи;
могат да създадат един смислен, свързан, аргументативен текст, в който да покажат, че владеят правилата и възможностите на българския книжовен език.

Целите на есето се свързват с представяне и защита на личното мнение (информативно-познавателно есе) и с убеждаване на събеседника (читателя, аудиторията) в правотата на изказаното мнение (убеждаващо есе).

Академичното есе има някои особености, които го отличават от есето като литературен жанр. То се пише по предварително зададена тема; трябва да отговаря на определени критерии, които налагат точно определена структура (академичното есе задължително съдържа ясно заявена теза, което не е задължително за есето като литературен жанр например) и има ограничен обем.

Структурно–композиционен модел на академичното есе

Академичното есе съдържа увод, изложение и заключение.

Уводът представя специфичния аспект на темата, който ще бъде разгледан в есето, и заявява основната идея на текста, формулирана в тезата. Добрият увод запознава читателя с реда на изложението, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето. Категорично се формулира тезата, която ще се доказва, позицията, която ще се отстоява. Студентът трябва да акцентира върху значимото и същественото. Фокусира вниманието си върху даване на отговор на въпросите – Кой?; Какво?; Къде?; Кога?, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето.

Тезата е основна, водеща, главна мисъл на есето, която изразява и разкрива целта на есето. Трябва да бъде кратка и ясно формулирана, да бъде добре осмислена и определяща вярната посока на есеистичното изложение. Изисквания към тезата:

Тезата трябва да бъде единна и еднопосочна. Не се допускат противоречиви идеи в едно изречение.
Тезата не трябва да бъде във вид на въпрос с отворен край.
Тезата трябва да заявява една-единствена водеща цел.
Тезата трябва да бъде формулирана като положително твърдение.
Тезата трябва да бъде интересна за читателя, да внушава доверие чрез изразената в нея авторова позиция.
Тезата може да бъде драматична, интригуваща, предизвикателна, но най-съществено и важно е да бъде защитима.

Възможни подходи за начало на есето са:

Реторичен въпрос.
Използване на конкретен факт.
Въведение чрез общо съждение.
Директно уточняване на темата.
Въведение чрез повествование.
Цитат.
Сравнение.
Акцент върху дума или израз.
Диалог.
Статистически данни.
Лично наблюдение.
Използване на афоризми, максими, правила, сентенции.

Изложението се състои от поредица от абзаци, всеки един от които има за цел да потвърди, обоснове или обясни заявената теза. Изложението е свободно, но не хаотично в своята структура (аргумент – доказателство). То се организира логически, целенасочено и се откроява с емоционалната съпричастност на автора. Основната част се разделя на параграфи и абзаци. Доказателствата се събират от различни източници. Студентите следва да разграничават факт от мнение, да оценяват силата на аргумента, да преценяват дали той е достоверен, дали е силен или слаб, дали има връзка с тезата и дали ще подпомогне процеса на доказване.

Модели за организация на основната част са:

Хронологичен ред.
Пространствен ред.
Причина и следствие.
Сравнение и противопоставяне (открояват се сходствата и различията).
Въпроси и отговори (посочва се същността на проблема, след което се предлагат едно или няколко решения).
От общото към частното и обратно.
Възходяща или низходяща градация на аргументите.

Основното за тези модели е извеждането на аргументи (подтези, микротези) в тематични изречения, оформени в образци, включващи значими и разнообразни доказателства. Избягват се прекалено общите констатации. Чуждите идеи трябва да са ясно разграничени от собствените, които са логически съгласувани помежду си.

Заключението резюмира основните идеи или прави обобщение. То може да предложи изводи, да даде препоръки за решаване на проблема или да представи прогноза. Заключението е обобщение на основните аргументи, с които е защитена тезата на есето. Заключението трябва да убеди, че съчинението е пълно, цялостно и завършено. Препоръчително е да не се повтарят основните изводи, изречения или извадки от изложението, а да се покажат умения за обобщаване.

Разграничават се няколко вида академични есета:

Описателно есе, в което се представят познанията за предмета.
Обяснително есе, в което се очертават и извеждат логическите връзки.
Аналитично есе, в което предметът се описва, като се подразделя на съставни части.
Дефинитивно есе, в което се разглеждат различни интерпретации на термини.
Сравнително есе, в което се сравняват различни тези, становища, точки, т.е. посочва се дали са сходни или различни.
Оценяващо есе, в което се оценяват качествата на различни точки, параграфи.
Аргументативно есе, в което се представят доказателства с цел доказване на теза.

Обобособяват се няколко етапа при писането на есе:

Подготовка

Ø Избор на темата.

Ø Отстояване на целта (позицията).

Ø Събиране и подреждане на информацията.

Ø Обмисляне на композицията.

Ø Изготвяне на план на текста.

Писане на текста.

Ø Наличие на причинно-следствена връзка между факти и явления.

Ø Съпоставяне и противопоставяне на факти и явления.

Ø Примери, отразяващи конкретни факти и явления.

Ø Цитати.

Ø Литературни въпроси.

Ø Други художествени изрази и средства – антитеза, сравнения, градация.

Ø Статистически данни.

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕСЕТО

Критерии	Показатели
1. Тема на есето	– да е значима и интересна за читателя; – да е добре разбрана, осмислена и целенасочена; – по-важните й аспекти да са равностойни.
2. Интерпретация на темата	– да бъде оригинална; – да бъде предизвикателна или поне да не съвпада с обичайните, предсказуеми насоки на интерпретиране; – да преобладава аналитичният подход.
3. Комуникативност	– предава ясно послание на читателя, да отговаря на неговите очаквания и интереси; – изложението да е интригуващо и убедително.
4. Теза (основна мисъл)	– кратка и внимателно обмислена; – ясно формулирана, определяща вярната посока на есето.
5. Съдържание (аргументация и факти)	– твърденията да са обосновани със значими и разнообразни доказателства; – идеите да са ясни и логически развити помежду си; – чуждите идеи да са ясно разграничени от собствените; – фактите да са проверени и коректно представени; – цитатите да са правилно подбрани и подходящо да се вписват в контекста на аргументацията.
6. Организация (архитектоника)	– стройна, логическа организация на цялото есе; – уводната част да привлича вниманието на читателя и да го ориентира за съдържанието на есето; – заключението да е убедително и естествено да произтича от казаното преди.
7. Стил	– избягват се в максимална степен клишетата и многословието; – правилен подбор на лексикални и синтактични средства, на реторични ефекти, на реторични въпроси, използване на афоризми, сентенции и правила.
8. Грамотност и оформяне	– да не се допускат съществени грешки – граматически, стилистични и пунктуационни; – графически правилно оформяне на есето.

Основните критерии, по които се оценява академичното есе в Нов български университет, са:

УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРИЕНТАЦИЯТА СПРЯМО ОПРЕДЕЛЕНА ТЕМА
Добре е разбран обемът на темата.
Есето е изградено като сложна структура, основана на идеята да се реши проблем.

УМЕНИЯ ДА СЕ ИЗГРАЖДА ТЕЗА
Тезата е свързана с темата.
Тезата е добре формулирана, ясно заявена във встъпителната част на писмената работа.
Избрана е подходяща теза, доказуема в рамките на няколко абзаца.

III. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ТЕКСТА

Ясен метод на организиране на логическия ред от подтези и аргументи. Налице е стройна структура, като се използва ясно откроен модел или съчетание от няколко модела. Координирани помежду си подтези.
Обвързаност на въвеждащата и финалната част.
Ясни логически преходи между частите на есето, в частност – между абзаците.
Всеки абзац е организиран около добре обмислено тематично изречение и е структуриран добре.
Логическа кохезивност на всяко ниво на текста.

УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С АРГУМЕНТАЦИЯТА
Наличие на логически изведен ред от подтези, подпомагащи основната теза.
Наличие на специфична аргументация, отнасяща се до подтезите.
Адекватност на аргументацията. Използваният доказателствен материал е подчинен на доказването на тезата. Липсват самоцелни или неуместни аргументи.
Аргументите са свързани пряко с подтезата, на която служат.
Избегнати са възможните грешки в доказателствената част: неуместен в случая авторитет, неточна дефиниция, фалшиви аргументи, подвеждащи силогизми.
Достатъчност на аргументацията. Аргументите убедително доказват съответната подтеза и подпомагат доказването на тезата.

ГРАМАТИЧЕСКИ УМЕНИЯ
Синтактически правилно изградени изречения.
Отсъствие на правописни и пунктуационни грешки.
Граматическа кохерентност на текста – съгласуваност на времената, умение за правилната употреба на предлозите и т.н.

СТИЛИСТИЧЕСКИ УМЕНИЯ
Уместност на употребата на метафорични, идиоматични, паремийни и други конструкции.
Обоснован, предварително избран стил на писане.
Отсъствие на грешки, свързани с непознаване на семантиката на думите.

Как се прави дипломна работа

Дипломната работа обикновено е разработка с дължина, варираща между 50 и 100 машинописни страници, където студентът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чийто курс той желае да завърши. Когато е издържал семестриалните изпити, студентът представя дипломната си работа пред комисия, състояща се от преподавателя, с когото “се прави” дипломната работа, и опонентите, които изказват възражения. Така се получава дискусия, в която взимат участие всички членове на комисията. От мненията на двамата докладчици за качествата (или недостатъците) на писмената работа и от способността на кандидата да защити позициите си комисията си съставя преценка.

Темата на дипломната работа трябва да отговаря на интересите на дипломанта (да бъде свързана с положените изпити, с неговите политически, културни и религиозни възгледи). Необходимите извори е необходимо да бъдат достъпни, т.е. материално достижими за дипломанта. Материалите трябва да са “смилаеми”, т.е. духовно достижими за дипломанта, а методологическата рамка на изследването да отговаря на неговото образователното ниво и опит.

Единият вид дипломна работа – бакалавърската теза – е предимно с теоретични компоненти. Тя се разработва от студента с помощта на научен ръководител, като темата й се обвързва с основната бакалавърска програма. Утвърдените изисквания за бакалавърските тези включват като препоръка и емпирична част, която е авторска, с нейни коментари, изводи и варианти на решения.

Вторият вид дипломна работа – магистърската теза – съчетава теоретични и практически (приложни, експериментални) компоненти. Цели да покаже способността на завършващия да прилага наученото в нестандартни ситуации, да демонстрира академична самостоятелност и високи професионални умения. Разработва се от студента под ръководството на научен ръководител.

Утвърдените изисквания за магистърските тези включват и наличие на емпирични материали и компоненти под форма на приложени резултати от собствени изследвания и проучвания, независимо от какъв характер са те: експерименти, анкети, клинични и параклинични наблюдения и регистрации, статистически изследвания в реално време или от архивни документации, становища и мнения на потребители и експерти. Всякакви компютърни регистрации, разработки и програмни реализации са очаквана и препоръчана компонента, придружена с подходящ илюстративен материал (разпечатки, листинги, екранни и демоверсии). Очакват се идеи и техни реализации, които могат да бъдат препоръчани за внедряване, експеримент или апробиране при определени условия.

Модел на дипломната работа

Заглавна страница
Съдържание
Речник на използваните термини
Увод
Цел и задачи
Изложение
Заключение
Използвана литература
Приложения

Заглавната страница на дипломната работа съдържа следната информация:

Имена учебното заведение, факултет, департамент, програма;
Тема на дипломната работа;
Дипломант, специалност, факултетен номер;
Научен ръководител (и ако има консултант);
Населено място, дата.

Уводът не трябва да е нито много кратък (под 1 страница), нито много дълъг (над 5 и повече страници). В същността си един увод трябва да засегне следните въпроси:

Защо избраната тема на твоята дипломна работа е важна и актуална? За да напише тази част от увода, студентът може да се опре на следните въпроси:
Откога тази тема съществува?
Какво е развитието на темата (много кратка „историческа справка“)?
Какви са проблемните области/въпроси, които се отнасят до тази тема?
Какво ще се случи, ако тези въпроси бъдат решени?
Какъв резултат ще се постигне, ако наистина въпросът се разреши (въпрос за приноса на изследването)?

Цели задачи – трябва да се формулира цел на разработката – с какво тя е полезна и съществена. От поставената цел произтичат съответните задачи. Препоръчителни изрази, които могат да се използват, са:

Да се опише…
Да се определи…
Да се анализира…
Да се извърши…
Да се мотивира избора на…
Да се представят резултатите от…
Да се съпостави…
Да се препоръча…

Използвана литература, цитиране и уебсайтове. При непериодични печатни издания в описанието са включени следните задължителни елементи: автор; колективен автор; заглавие; определящи характеристики, при някои видове издания; том; поредност; местоиздаване; година на издаване; ISBN.

При периодични печатни издания в описанието са включени следните задължителни елементи: заглавие; източник; година и брой; местоиздаване; година на издаване; брой; ISSN.

При електронни носители и уеб адреси са включени следните задължителни елементи: имената на авторите; заглавието на материала (в кавички); заглавието на целия труд (в курсив или подчертано); дата на публикацията; точен адрес на източника (в триъгълни скоби); дата на достъп (в кръгли скоби).

На самата защита студентът представя експозе и евентуално презентация на електронен носител (времетраене на презентирането – макс. 15 минути). Целта на презентацията е в кратък и нагледен формат да осигури пълноценно представяне на разработката.

Ето какви указания и изисквания при разработване и оформяне на дипломната работа се дават във Военна академия „Г. С. Раковски”(откъс):

3.2.1.Методически указания за разработване и комплектоване на дипломна работа.

Дипломната работа като книжно тяло трябва да съдържа следните основни компоненти:

Заглавна (титулна) станица (Приложение 3);
Задание за разработване на дипломната работа;
Отзив на научния ръководител (Приложение 4);
Допуск от началника/ръководителя на катедрата (Приложение 5);
Рецензия от избран рецензент (Приложение 6);
Съдържание (Приложение 7);
Разработка на темата, съдържаща: увод, изложение (основна част), заключение;
Библиографска справка (списък на използваната литература);
Приложения.

Отзивът, допускът и рецензията на дипломната работа се попълват собственоръчно от лицата, определени за това.

3.2.2. Съдържание и ред за оформяне на разработката на темата.

I. Уводна част.

В увода трябва да се посочи актуалността на темата на дипломната работа, ясно да бъдат формулирани научният проблем, целта (целите) и задачата (задачите), чрез решаването на които ще се постигне изпълнението на поставената цел на разработката за разрешаването на формулирания проблем.
Обосновано трябва да бъдат представени използваните научно-изследователски методи за решаване на поставените задачи, както и възможните ограничения, в рамките на които се търси решение на проблема.
Препоръчително е обемът на уводната част да бъде не повече от 5 машинописни страници.

II. Изложение (основна част).

Основната част на дипломната работа е с характер на теоретична разработка, методическа разработка или комбинация от тях. Някои дипломни работи, в зависимост от характера на тяхната тема, може да съдържат и практико-приложна част във вид на програмен продукт, макет, модел или друг продукт на изследването на дипломанта.

Основната част на дипломната работа се разработва във вид на глави, раздели, точки и подточки в тях.

Изисквания:

Дипломантът трябва да демонстрира добро познаване на теорията, свързана с проблема и да цитира коректно ползваните литературни източници.
На тази основа трябва да бъде разработен и обоснован модел на изследване на избрания проблем, които включва ясно формулирани хипотези (предположения за съществуващи закономерности, причини за предполагаеми проблеми), ясно формулирани методи за набиране на емпирична информация, ясно формулирани методи за анализ на информацията.
Базирайки се на формулирания модел за изследване, дипломантът трябва да събере емпирични данни, като коректно идентифицира източниците на информация.
С помощта на подходящи аналитични методи трябва да се направи анализ на данните.
Препоръчителен обем на основната част – в рамките на 50 – 55 машинописни страници.

Всяка глава започва на нова страница, а след нейното завършване се формулират и изписват изводи по нея;

След разработване на всяка една глава и изводите по нея, дипломантът задължително я предоставя за преглед на своя научен ръководител;

Когато основната част съдържа методическа разработка, се спазват изискванията на общата методика и методиките на съответните дисциплини, в чиято област е темата на дипломната работа. В методическата част като приложения към решаването на конкретна задача може да бъдат представени планове, графични, текстуални части и анекси към тях, комплект от планиращи документи, разчети и други документи.

Практико-приложните разработки с характер на програмни продукти или приложения, работещи с пакета Microsoft Office се представят на DVD или CD като приложение към дипломната работа. Същите се демонстрират на защитата пред държавната комисия.

III. Заключителна част.

В заключителната част се включват общите (заключителни) изводи и препоръки и заключението по дипломната работа.

Общи изводи и препоръки:

Трябва да съдържат обосновани общи самостоятелни изводи, прогнозни очаквания и препоръки за практиката.
Могат да бъдат очертани идеи за бъдещи изследвания като продължение на направеното от дипломанта, възможност за прерастване на темата в докторантура.

Заключение:

В него дипломантът обощава:

доколко е постигната целта и изпълнението на задачите от увода на дипломната работа;
възможността за използване на резултатите от дипломната работа в учебния процес на висшите военни училища, щабовете и войските;
други незасегнати в общите изводи препоръки.

По време на цялостната работа върху дипломната работа, дипломантът има право да ползва методическата помощ от своя научен ръководител.

3.2.3. Технически изисквания при оформяне и подготовка на дипломната работа за печат:

Формат:стандартна машинописна страница А4 – 30 реда, 60 знака на ред.
Цвят: бяла;

3.2.2.1. Параметри на текста в разработката на дипломната работа:

Page Setup/Margins/Top – 2 cm
Page Setup/Margins/Bottom – 2 cm
Page Setup/Margins/Left – 3,5 cm
Page Setup/Margins/Right – 1,5 cm
Font- Times New Roman;
Font style – Regular;
Size- 14;
Paragraph/line spacing/1,5 lines;
Paragraph/General/Alignment/ Justified;
Цвят на текста – черен.

3.2.2.2.Номерация в дипломната работа

За конструиране на теоретичната част – главите, разделите, точките и подточките в тях да се използва десетичната структура на Heading до 4 разряда както следва:

Размер на глава: Heading 1 с размер 17;
Размер на раздел или точка:Heading 2 с размер 16;
Размер на подточка:Heading 3 с размер 15;
Следващ разряд: Heading 4 с размер на основния текст14;
Цвят на Heading- черен;
Heading style–bold

В полето Footer страниците да се номерират долу в дясно като се показва общия брой страници и конкретната такава (например 2/12) с размер на шрифта съвпадащ с размера на шрифта на основния тест.

В полето Header центрирано в ляво се изписва темата на дипломната работа с размер на шрифта 10 и Italic.

Първата страница не се номерира;

Номерацията на онагледяващи дипломната работа елементи като фигури, таблици и формули е отделна за всеки един от тях и се извършва във възходящ ред за цялата разработка (Приложения 8, 9 и 10). Освен това фигурите, таблиците и приложенията се именуват.

Основна литература:

1.1. Бижков Г., 1995, Методология и методи на педагогическите изследвания, Аскони-издат, С.

1.2. Галов М.П., 2001, Разработване, оформяне, рецензиране, защита и оценка на дипломна работа, С.

1.3. Еко Умберто, 1999, Дипломна работа, ,С.

1.4. Кършакова Р. П., 2003, Научна комуникация. Библиотека за докторанта. РУ „Ангел Кънчев, Русе

1.5. Орлоев Н., 2002. Методология на научните изследвания, РУ, Русе.

1.6. Орлоев Н., 2003. Синтез и анализ на сложни системи. Библиотека за докторанта. РУ „Ангел Кънчев, Русе

1.7. Стоянова, М., 1997, Разработване и защита на дипломна работа, УИ Стопанство, С.

Допълнителна литература:

2.1. Льозер Ф., 1979, Как да четем рационално, ДИ Техника, С.

2.2. Беелих К. Х., Х-Х Шведе, 1987, Техника на ученето и на умствения труд, ДИ Народна просвета, С.

2.3. Янакиев М., 1994, Как да редактираме свой или несвой текст, Регалия 6, С.

Как се пише курсова работа

Курсовата работа е част от обучението във висшите училища и в процеса на писането й се развива творческото мислене на студентите. Тя провокира изследователските търсения на студентите по време на семестриалното образование, излиза се извън руслото на репродуктивното възпроизвеждане на знания.

Написването на курсова работа изисква проучване на повече литературни източници (монографии, статии, студии и др.), учения за селектиран, позоваване на научни публикации, а също и на такива, които са базови. Използваните източници се включват в списъка с използваната литература, като структурно се поставят в края след текста и се записват според страндартните изисквания.

Теоретичната рамка е задължителна, необходимо е студентът да е запознат с основни публикации по проблема, да работи с точни понятия и с категориално-понятийния апарат на дадената наука. Графичното оформяне на титулната страница е следното: университет, факултет, катедра, тема на курсовата работа, името на студента и на преподавателя, мястото и датата на изготвяне.

Курсовата работа притежава следната структура:

Уводна част – може да се започне с представяне мотивацията за избора на дадена тема, да се докаже актуалността на изследвания проблем, да се уточни дали е в теоретичен план или ще е във връзка с практически проучвания. След това се изготвя т.нар. теоретична рамка или се изяснява кои методи ще се използват, кои термини се възприемат, кои дефиниции се смятат за приемливи. Позоваването на автори става според изискванията за цитиране в научен текст.
Основна част – включва анализи, логично идват обобщенията и изводите. Тук се представят целите и задачите в съдържателен аспект. Поместват се схеми, таблици с цел доказване на приетата теза.
Заключителна част – представят се основните изводи и заключение от изследователските търсения на студента. Логически и последователно се подреждат изводите, като могат да се посочат и съответни препоръки за практиката.

Задължително е структурата да бъде балансирана – главите да са с относително равен обем. Недопустимо е курсовата работа да се състои от две глави, от които едната представлява 90% от обема на курсовата работа. Второто условие по отношение на структурата е тя да обхваща всички основни аспекти на избраната тема. Колкото по-детайлно разработена е структурата с глави и подглави, толкова по-малък е рискът повествованието да се отклонява от темата или да се повтарят отделни факти и анализи.

Писането на курсова работа не е безидейно нахвърляне на цялата събрана информация по дадена тема. Събраните факти служат за обосноваване на анализите по темата и на направените изводи. Анализите обаче могат да се правят в най-различна насока. В някои случаи анализите и изводите са очевидни, срещат се в почти всички източници. Повтарянето им за пореден път от студента не доказва нито неговите качества, нито представлява някаква научна полза. Затова анализът на студента трябва да се концентрира около конкретен проблем свързан с темата, по който студентът има какво да добави към досега написаното в литературата. Този проблем се формулира под формата на въпрос във въведението на курсовата работа. По отношение на този проблем студентът може да развие теза. В изложението на курсовата работа чрез излагане на фактите и техния анализ се проверява доколко тази теза се потвърждава от събитията, до каква степен тя се припокрива с анализите на утвърдените специалисти по темата. В заключението се дава отговор на така формулирания проблем, като се резюмират изводите, направени в хода на изложението.

Формулирането на проблема спомага да се свърже смислово въведението, изложението и заключението, да се направи връзка между фактите и анализите и в крайна сметка да се изясни какво точно се твърди в курсовата работа и каква е ползата от нея. Студентите имат свободата да формулират проблема, като имат предвид, че този избор ще предопредели съдържанието и на цялостното изложение на курсовата работа. Некоректно е във въведението да се формулира един проблем, а изложението и заключението да не дават отговор по него.

Съдържанието следва да отговаря на темата. Недопустимо е изложението да се отклонява върху други теми, които нямат общо с темата. Недопустимо е и темата да не се изчерпи, т.е. съществени аспекти на проблема да не бъдат разгледани. Същото важи и по отношение на главите. Недопустимо е в дадена глава да се разглежда най-подробно въпрос, който ще влезне в друга глава. Заглавието на темата и на главите са рамките, в които се развива повествованието.

Съдържанието обхваща фактология и анализи. Фактите се представят, като се посочва източникът на информацията. Не се представят само всеизвестни факти. Фактите, които се представят, трябва така да са подбрани, че да представят обективно проблема, като не се премълчава никой съществен негов аспект. Фактите следва да се анализират по начин, който позволява да се даде отговор на поставения въпрос. Представянето само на факти, без те да бъдат анализирани, е безмислено. Представяне на чужди анализи без фактите, от които са изведени, е некоректно.

По отношение анализа на фактите студентът има свобода сам да изкаже мнение или да преразкаже мненията на авторитетите в областта. Анализът следва да бъде логичен, убедителен и безпристрастен. Емоционални коментари, реторични въпроси, възклицателни изречения нямат място в курсовата работа. Ако студентът защитава определена позиция по проблема, то той следва да представи солидни аргументи в подкрепа на тази теза и логично да я изложи. Следва да се има предвид, че колкото по-смела е една теза, толкова по-добре тя трябва да се аргументира. В противен случай проверяващият може да приеме, че аргументите в полза на тази теза не са достатъчно убедителни, тезата не е защитена и курсовата работа няма да получи добра оценка.

Текстът се подрежда в следната поредност: 1) заглавна страница; 2) съдържание; 3) изложение; 4) използвана литература; 5) приложения. Заглавната страница съдържа названието на университета и катедрата, дисциплината, по която е курсовата работа, темата, имена и факултетен номер на студента, име на преподавателя, проверяващ курсовата работа, място и година. Съдържанието се оформя както съдържанието на една книга – то включва названията на главите и подглавите, на които е разделена курсовата работа, както и страницата, на която започват. Изложението обхваща основния текст на курсовата работа: въведение, изложение и заключение.

Използваната литература представлява списък, който се прилага в края на курсовата работа. В този списък се посочват всички източници, които студентът е използвал при писането. В списъка източниците се посочват с автор, заглавие, издателство, място на издаване и година. Те се подреждат по азбучен ред по фамилията на автора, като първо се изреждат заглавията на кирилица, после заглавията на латиница. Ако освен книги са използвани повече от една статии от списания, интернет страници или материали от конференции, за по-голяма прегледност те могат да бъдат оформени в рубрики, отделни от книгите, но отново трябва да се спазва подреждането по азбучен ред.

Приложенията включват избрани от студента допълнителни материали, които биха допринесли за по-нагледното представяне на информацията. Това могат да бъдат карти, таблици със статистическа информация, текстове на договори и др. Представянето на приложения не е задължително.

Преподавателят определя в какъв обем страници трябва да се предаде курсовата работа. Обемът на курсовата работа представлява броя на страници на въведението, изложението и заключението. Заглавната страница, страницата със съдържанието, използваната литература и приложениета не се вземат предвид. Обемът може да бъде определен от преподавателя с фиксиран брой страници – например 20 стр. В такъв случай въведението, изложението и заключението не трябва да се разминават с повече от 10 % нагоре или надолу от фиксираното число, т.е. да варират под 18 или над 22 страници. Във всички случаи, когато студент промени шрифта, размера на буквите, междуредието или размера на полето, за да преправи една неотговаряща по обем курсова работа, така че да изглежда все едно обемът е спазен, това се взема предвид от преподавателя и по негова преценка курсовата работа може да бъде отхвърлена.

ЗАКОН ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

В сила от 01.08.2016 г.

Обн. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.105 от 30 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.58 от 18 Юли 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.99 от 12 Декември 2017г., изм. ДВ. бр.24 от 16 Март 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.92 от 6 Ноември 2018г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2018г., изм. ДВ. бр.24 от 22 Март 2019г., доп. ДВ. бр.42 от 28 Май 2019г., изм. ДВ. бр.100 от 20 Декември 2019г.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Раздел I.
Предмет на закона

Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на правото на предучилищно и училищно образование, както и с устройството, функциите, организацията, управлението и финансирането на системата на предучилищното и училищното образование.

(2) Този закон се прилага за училищното професионално образование и обучение, доколкото друго не е уредено в Закона за професионалното образование и обучение.

Чл. 2. (1) Системата на предучилищното и училищното образование включва участниците в образователния процес и институциите, както и отношенията и връзките между тях за постигане целите на образованието.

(2) Участниците в образователния процес са децата, учениците, учителите, директорите и другите педагогически специалисти, както и родителите.

(3) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена.

(4) Участниците в образователния процес и институциите си партнират с общините и с други заинтересовани страни.

(5) Системата по ал. 1 включва и обучението, осъществявано от организациите на българите, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност, както и от други организации и институции, посочени в глава шестнадесета.

Раздел II.
Принципи в системата на предучилищното и училищното образование

Чл. 3. (1) Образованието като процес включва обучение, възпитание и социализация.

(2) Образованието е национален приоритет и се реализира в съответствие със следните принципи:

единна държавна образователна политика за осигуряване правото на предучилищно и училищно образование;
ориентираност към интереса и към мотивацията на детето и на ученика, към възрастовите и социалните промени в живота му, както и към способността му да прилага усвоените компетентности на практика;
равен достъп до качествено образование и приобщаване на всяко дете и на всеки ученик;
равнопоставеност и недопускане на дискриминация при провеждане на предучилищното и училищното образование;
запазване и развитие на българската образователна традиция;
хуманизъм и толерантност;
съхраняване на културното многообразие и приобщаване чрез българския език;
иновативност и ефективност в педагогическите практики и в организацията на образователния процес въз основа на научна обоснованост и прогнозиране на резултатите от иновациите;
прозрачност на управлението и предвидимост на развитието на предучилищното и училищното образование;
автономия за провеждане на образователни политики, самоуправление и децентрализация;
ангажираност на държавата, общините и юридическите лица с нестопанска цел, работодателите, родителите и други заинтересовани страни и диалог между тях по въпросите на образованието.

Чл. 4. Държавата провежда образователна политика спрямо българите, живеещи извън Република България, и осигурява условия за пълноценното им интегриране в българската образователна система.

Раздел III.
Цели на предучилищното и училищното образование

Чл. 5. (1) Основните цели на предучилищното и училищното образование са:

интелектуално, емоционално, социално, духовно-нравствено и физическо развитие и подкрепа на всяко дете и на всеки ученик в съответствие с възрастта, потребностите, способностите и интересите му;
съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност;
придобиване на компетентности, необходими за успешна личностна и професионална реализация и активен граждански живот в съвременните общности;
придобиване на компетентности за прилагане на принципите за устойчиво развитие;
ранно откриване на заложбите и способностите на всяко дете и ученик и насърчаване на развитието и реализацията им;
формиране на устойчиви нагласи и мотивация за учене през целия живот;
придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите на демокрацията и правовата държава, на човешките права и свободи, на активното и отговорното гражданско участие;
формиране на толерантност и уважение към етническата, националната, културната, езиковата и религиозната идентичност на всеки гражданин;
формиране на толерантност и уважение към правата на децата, учениците и хората с увреждания;
познаване на националните, европейските и световните културни ценности и традиции;
придобиване на компетентности за разбиране на глобални процеси, тенденции и техните взаимовръзки;
придобиване на компетентности за разбиране и прилагане на принципите, правилата, отговорностите и правата, които произтичат от членството в Европейския съюз.

(2) Държавата провежда политики за повишаване на качеството на образованието и предотвратяване на ранното отпадане на учениците от училище.

Чл. 6. Системата на предучилищното и училищното образование осигурява условия за:

ранно детско развитие и подготовка на децата за училище;
придобиване на основно и средно образование и/или на професионална квалификация;
валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и чрез информално учене.

Раздел IV.
Право на образование. Задължително предучилищно и училищно образование

Чл. 7. (1) Всеки има право на образование и може да повишава образованието и квалификацията си чрез учене през целия живот.

(2) Приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование.

Чл. 8. (1) Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето, като родителите избират една от формите по чл. 67, а държавата и общините се задължават да осигурят условия за обхват на децата в детските градини и групите за предучилищно образование.

(2) Училищното образование е задължително до навършване на 16-годишна възраст и започва от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 7-годишна възраст на детето.

(3) Училищното образование може да започне и от учебната година с начало в годината на навършване на 6-годишна възраст на детето по преценка на родителя и при готовност за училище, удостоверена при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

(4) Началото на училищното образование може да се отложи с една учебна година, когато здравословното състояние на детето не позволява постъпването в I клас, установено по ред, определен в държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

Чл. 9. (1) Задължителното предучилищно и училищно образование в държавните и в общинските детски градини и училища е безплатно за децата и учениците.

(2) Училищното образование в държавните и в общинските училища е безплатно и след задължителната училищна възраст за:

българските граждани;
гражданите на друга държава членка;
гражданите на трети държави:

а) (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) с разрешено дългосрочно или постоянно пребиваване, както и за членовете на техните семейства;

б) (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) с разрешено продължително пребиваване, както и за членовете на техните семейства;

в) приети по актове на Министерския съвет;

г) приети по международен договор, в който този въпрос е уреден;

д) за които това е предвидено в специален закон;

е) (изм. – ДВ, бр. 24 от 2018 г., в сила от 23.05.2018 г.) търсещи или получили право на убежище или международна закрила.

(3) На малолетните и непълнолетните чужденци, търсещи или получили международна закрила по реда на Закона за убежището и бежанците, се осигурява безплатно образование и обучение в държавните и в общинските детски градини и училища в Република България при условията и по реда за българските граждани.

(4) Правото на безплатно образование се упражнява, като не се заплащат такси за обучението, осигурявано със средства от държавния бюджет, и се ползва безплатно материалната база за обучение и за развитие на интересите и способностите на децата и учениците. Не се заплащат такси и за явяване на държавни зрелостни изпити и на държавни изпити за придобиване на професионална квалификация – по теория и практика на професията с цел придобиване на средно образование.

(5) Извън случаите по ал. 2 граждани на трети държави, навършили задължителната училищна възраст, се обучават в държавните и в общинските училища срещу заплащане на такси в размер, определен с тарифа, одобрена от Министерския съвет.

Чл. 10. (1) За осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование на децата и учениците, както и за училищното образование на учениците по чл. 9, ал. 2, частните детски градини и частните училища може да получават държавна субсидия при условията и по реда на този закон.

(2) Включването на частните детски градини и частните училища в системата на държавно финансиране се извършва по тяхно заявление, направено по ред, определен с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.

(3) Когато частните детски градини и частните училища получават държавна субсидия, те могат да извършват дейности срещу заплащане само извън финансираните от държавата.

(4) Частните детски градини и частните училища, които са включени в системата на държавно финансиране, осигуряват възможност 20 на сто от приеманите в тях деца и ученици, в това число деца и ученици с изявени дарби и/или със специални образователни потребности, да се обучават без заплащане на дейностите по ал. 3.

(5) Приемът на деца и ученици по реда на ал. 4 се извършва в началото на всяка учебна година – за детските градини, и в началото на всяка образователна степен – за училищата, при условия и по ред, определени в правилника на съответната институция.

Чл. 11. (1) Предучилищното и училищното образование в Република България е светско.

(2) В системата на предучилищното и училищното образование не се допуска налагането на идеологически и/или религиозни доктрини.

Чл. 12. (1) Всеки гражданин упражнява правото си на образование съобразно своите предпочитания и възможности в детска градина или в училище по негов избор, доколкото в този закон и в подзаконовите актове по прилагането му не е предвидено друго.

(2) Изборът по ал. 1 за малолетните се извършва вместо тях и от тяхно име от техните родители, а за непълнолетните – от учениците със съгласието на техните родители.

Глава втора.
ЕЗИК В СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 13. (1) Официалният език в системата на предучилищното и училищното образование е българският.

(2) Предучилищното и училищното образование се осъществяват на български език с изключение на случаите, предвидени в този закон.

(3) В училищата, в които се изучава интензивно чужд език, учебни предмети може да се изучават на чужд език в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план.

(4) В училищата, които обучават в съответствие както с държавните образователни стандарти, така и с изискванията на друга държава членка, учебните предмети може да се изучават на чужд език с изключение на учебния предмет Български език и литература.

(5) Изучаването и използването на българския език в системата на предучилищното и училищното образование е право и задължение на всеки български гражданин.

(6) Учениците, за които българският език не е майчин, имат право да изучават и майчиния си език при условията и по реда на този закон и под грижата и контрола на държавата.

Чл. 14. (1) На децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование се осигуряват условия за усвояване на български книжовен език.

(2) Усвояването на българския книжовен език е задължително за всички деца и ученици, които се обучават в системата на предучилищното и училищното образование.

(3) Усвояването на българския книжовен език се свързва с изисквания към устната и към писмената реч.

Чл. 15. Усвояването на българския книжовен език се осъществява в процеса на предучилищното и училищното образование чрез:

обучение по образователното направление и по учебния предмет Български език и литература;
обучение по останалите образователни направления и учебни предмети, по които обучението се осъществява на български език;
процеса на общуване в системата на предучилищното и училищното образование.

Чл. 16. За децата и учениците, за които българският език не е майчин, се създават допълнителни условия за усвояването му с цел подпомагане на образователната интеграция при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език.

Чл. 17. (1) На пребиваващите в страната деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст, независимо от тяхното гражданството, се осигурява безплатно обучение по български език при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език и в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.

(2) На пребиваващите в страната ученици в задължителна училищна възраст, чиито родители са граждани на други държави членки и упражняват трудова дейност на територията на Република България, се осигурява и обучение по майчин език и култура в сътрудничество с държавите по произход при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.

(3) В детските градини и училищата, в които се обучават деца и ученици, търсещи или получили международна закрила в страната по реда на Закона за убежището и бежанците, се осигурява при необходимост допълнително обучение по български език при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за усвояването на българския книжовен език и в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.

Чл. 18. Усвояването на българския книжовен език се изразява във:

овладяване и прилагане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование по образователно направление Български език и литература;
овладяване и прилагане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка;
спазване на книжовноезиковите норми в учебните часове по всички учебни предмети, при дейностите по различните образователни направления, в които обучението се осъществява на български език, както и в заниманията по интереси;
спазване на книжовноезиковите норми в системата на предучилищното и училищното образование при общуването на учителите, директорите и другите педагогически специалисти с децата и учениците.

Чл. 19. Учителите са длъжни да преподават на български език и да подпомагат децата и учениците при овладяването и прилагането на книжовноезиковите му норми при обучението по всички учебни предмети, с изключение на Чужд език, Майчин език и на учебните предмети, които се изучават на чужд език.

Чл. 20. (1) Овладяването и прилагането на книжовноезиковите норми на българския език от учениците е обект на проверка и оценка от учителя в учебните часове по учебния предмет Български език и литература.

(2) Степента на усвояване на българския книжовен език от учениците се установява и чрез националните външни оценявания.

(3) Спазването на книжовноезиковите норми в системата на предучилищното и училищното образование се подпомага и контролира от учителите и другите педагогически специалисти.

Чл. 21. Познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, с изключение на учебниците и учебните помагала по учебния предмет Чужд език, по учебния предмет Майчин език и по учебните предмети, които се изучават на чужд език, се съставят по начин, който осигурява условия за овладяване на книжовноезиковите норми на българския език.

Глава трета.
ДЪРЖАВНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ СТАНДАРТИ

Чл. 22. (1) Държавните образователни стандарти са съвкупност от задължителни изисквания за резултатите в системата на предучилищното и училищното образование, както и за условията и процесите за тяхното постигане.

(2) Държавните образователни стандарти в системата на предучилищното и училищното образование са за:

предучилищното образование;
усвояването на българския книжовен език;
(В сила от 14.11.2015 г.) учебния план;
(В сила от 14.11.2015 г.) общообразователната подготовка;
профилираната подготовка;
придобиването на квалификация по професия;
приобщаващото образование;
гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;
оценяването на резултатите от обучението на учениците;
информацията и документите;
институциите;
физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
(В сила от 14.11.2015 г.) познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;
статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
управлението на качеството в институциите;
инспектирането на детските градини и училищата;
финансирането на институциите;
нормирането и заплащането на труда;
организацията на дейностите в училищното образование.

(3) (В сила от 14.11.2015 г.) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 3, 4 и 13 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката.

(4) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 1, 2, 5, 9, 10, 11, 14, 15 и 16 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката.

(5) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 6 се разработва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

(6) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 6 и 8 се приемат с наредби на министъра на образованието и науката съгласувано със съответните министри и ръководители на ведомства.

(7) Държавните образователни стандарти по ал. 2, т. 7 и 17 се приемат с наредби на Министерския съвет.

(8) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 12 се приема с наредба на министъра на образованието и науката и на министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на финансите и с министъра на младежта и спорта, министъра на културата и председателя на Националното сдружение на общините в Република България.

(9) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 18 се приема с наредба на министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на труда и социалната политика и с министъра на финансите.

(10) Държавният образователен стандарт по ал. 2, т. 19 се приема с наредба на министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на младежта и спорта и с министъра на културата.

Чл. 23. (1) Държавните образователни стандарти по чл. 22, ал. 2, т. 1, т. 4 – 6 и Националната квалификационна рамка се синхронизират в частта и за предучилищното и училищното образование.

(2) Националната квалификационна рамка се разработва въз основа на Европейската квалификационна рамка, приема се от Министерския съвет и съдържа компетентностите като резултат от ученето по нива в съответствие с етапите и степените на образование.

(3) Националната квалификационна рамка има за цел да подпомогне мобилността на гражданите, като осигури условия за прозрачност на придобитото образование и квалификациите, и да улесни признаването на резултатите от формалното образование, от неформалното обучение и от информалното учене.

Глава четвърта.
ИНСТИТУЦИИ В СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Раздел I.
Определения и статут

Чл. 24. (1) Детската градина е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се отглеждат, възпитават, социализират и обучават деца от тригодишна възраст до постъпването им в I клас в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

(2) При условията и по реда на този закон в детската градина може да се приемат за отглеждане, възпитание, социализация и обучение и деца на двегодишна възраст.

(3) В детската градина може да се разкриват яслени групи за отглеждане на деца от 10-месечна до тригодишна възраст.

(4) Децата, постъпили в яслени групи в детските градини, се отглеждат, възпитават, социализират и обучават по стандарти за ранно детско развитие, приети с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на образованието и науката.

Чл. 25. (1) Училището е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се обучават, възпитават и социализират ученици и се осигуряват условия за завършване на клас и етап и/или за придобиване на степен на образование. В определените в този закон случаи училището осигурява и условия за придобиване на професионална квалификация.

(2) Училището може да извършва и задължителното предучилищно образование на децата при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

Чл. 26. (1) Центърът за подкрепа за личностно развитие е институция в системата на предучилищното и училищното образование, в която се организират дейности, подкрепящи приобщаването, обучението и възпитанието на децата и учениците, както и дейности за развитие на техните интереси и способности.

(2) Центърът за подкрепа за личностно развитие не осигурява завършването на клас и етап и придобиването на степен на образование и/или на професионална квалификация, с изключение на центъра за специална образователна подкрепа, който може да извършва и професионално обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация и/или за придобиване на квалификация по част от професия.

Чл. 27. Специализираните обслужващи звена са институции за изпълнението и популяризирането на дейности, свързани с осъществяване на образователните политики, включително и за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, както и с информационно-техническото осигуряване на системата на предучилищното и училищното образование.

Чл. 28. (1) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие осъществяват своята дейност въз основа на принципа на автономията и в съответствие с нормативните актове, като:

определят свои политики за развитието си в съответствие със законите на страната;
уреждат устройството и дейността си в правилник в съответствие с този закон и подзаконовите актове по прилагането му;
избират организацията, методите и средствата на обучение за осигуряване на качествено образование;
определят свои символи и ритуали в съответствие с принципите на националната идентичност и култура, както и свое униформено облекло и други отличителни знаци;
участват в национални и международни програми и проекти, подпомагащи дейности в областта на образованието.

(2) Автономията на училищата включва и правото да определят профилите и професиите, както и самостоятелно да избират и съставят свои учебни планове, да разпределят учебната програма в зависимост от потребностите на учениците, да определят учебните предмети и да разработват учебните програми в случаите, предвидени в този закон.

Чл. 29. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са юридически лица.

(2) С изключение на частните детски градини и частните училища институциите придобиват качеството юридическо лице от деня на обнародване на акта за откриването им в „Държавен вестник“, освен ако в него не е предвидено друго.

(3) Частните детски градини и частните училища придобиват качеството на юридическо лице при условията и по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел, на Закона за кооперациите или на законодателството на друга държава членка.

Чл. 30. (1) Наименованието на детската градина, училището, центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено се изписва на български книжовен език.

(2) Наименованието на детската градина, училището, центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява обществения ред и морала.

Чл. 31. (1) Наименованието на училището включва име и означение на вида му по чл. 38, ал. 1 и 2, чл. 39, ал. 2, чл. 42, ал. 3 и чл. 44, ал. 1. Името на училището трябва да е обществено приемливо.

(2) Наименованието на частните детски градини и частните училища включва и означението „частна“, „частно“.

(3) Наименованието на училището може да включва и означение за основните профили, професии или специализираната подготовка, по които то провежда обучение.

(4) Наименованието на училища с профил Чуждоезиков може да включва и означението „езиково“, „езикова“, както и указание за основния чужд език, по който се провежда обучение.

(5) Наименованието на училища с профил Математически и/или Природни науки може да включва и означението „математическо“, „математическа“ или „природоматематическо“, „природоматематическа“.

(6) Наименованието на училището, обявено за училище с национално значение по реда на чл. 38, ал. 9, може да включва и означението „национално“, „национална“.

Чл. 32. Наименованието на центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено съдържа име и указание за предмета на дейност.

Чл. 33. (1) Седалището на детската градина, училището, центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено е населеното място, където се намира тяхното управление.

(2) Официалният адрес на детската градина, училището, центъра за подкрепа за личностно развитие и специализираното обслужващо звено е адресът, на който се намира управлението на институцията. Официалният адрес трябва да съвпада с адреса на някоя от сградите, в която се осъществява образователният процес, съответно дейността.

Чл. 34. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование притежават обикновен собствен печат. Училищата, с изключение на началните, частните и духовните училища, притежават и печат с изображение на държавния герб.

(2) Печатът с изображение на държавния герб се полага върху следните документи:

свидетелство за основно образование;
диплома за средно образование;
свидетелство за професионална квалификация;
удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование;
удостоверение за валидиране на компетентности за основна степен на образование;
свидетелство за валидиране на професионална квалификация;
удостоверение за валидиране на компетентности по учебен предмет, невключен в дипломата за средно образование.

(3) Печат с изображение на държавния герб се полага и върху приложенията и дубликатите на документите по ал. 2.

(4) Печат с изображение на държавния герб върху документите по ал. 2, издавани от частните училища и от духовните училища, се полага в съответните регионални управления на образованието при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за информацията и документите.

Раздел II.
Видове институции

Чл. 35. (1) Детските градини са общински или частни.

(2) По изключение може да се откриват и държавни детски градини:

(изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г.) към Министерството на отбраната, които са предназначени за отглеждане, възпитание, социализация и обучение на деца на военнослужещи и цивилни служители от Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на пряко подчинение на министъра на отбраната, или
по силата на международен договор, в който този въпрос е уреден.

Чл. 36. Училищата са държавни, общински, частни или духовни.

Чл. 37. Според вида на подготовката училищата са неспециализирани и специализирани.

Чл. 38. (1) Според етапа или степента на образование неспециализираните училища са:

начални (I – IV клас включително);
основни (I – VII клас включително);
гимназии (VIII – XII клас включително);
обединени (I – X клас включително);
средни (I – XII клас включително).

(2) Според съдържанието на подготовката гимназиите по ал. 1, т. 3 са:

профилирани гимназии;
професионални гимназии.

(3) При условията и по реда на този закон профилираните гимназии с профил Математически или Природни науки имат право да осъществяват обучение и в класовете от прогимназиалния етап на основната степен на образование.

(4) Неспециализираните училища са общински, с изключение на професионалните гимназии, които са държавни.

(5) При условията и по реда на глава осемнадесета със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет професионалните гимназии могат да бъдат преобразувани в общински, когато осъществяват обучение по професии, значими за устойчивото развитие на общината.

(6) Неспециализирани училища по ал. 1 могат да бъдат обявени за иновативни училища с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката, при спазване на изискванията, определени в ал. 7 и в държавните образователни стандарти по ал. 8.

(7) Иновативни училища са училища, които постигат подобряване на качеството на образованието, като:

разработват и въвеждат иновативни елементи по отношение на организацията и/или съдържанието на обучението;
организират по нов или усъвършенстван начин управлението, обучението и учебната среда;
използват нови методи на преподаване;
разработват по нов начин учебно съдържание, учебни програми и учебни планове.

(8) Критериите за определянето на училищата като иновативни в съответствие с изискванията на този закон се уреждат в държавния образователен стандарт за учебния план, държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование и в държавния образователен стандарт за институциите.

(9) Неспециализирани училища по ал. 1 могат да бъдат обявени за училища с национално значение с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.

(10) С решението по ал. 9 общинските неспециализирани училища се обявяват за държавни.

(11) При отпадане на обстоятелствата за обявяване на неспециализирано училище за национално то придобива статут на общинско с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката след решение на съответния общински съвет.

(12) При отпадане на обстоятелствата по ал. 7 и 8 за обявяване на неспециализирано училище за иновативно с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката се отнема статута му на иновативно училище.

(13) Решенията на Министерския съвет по ал. 6, 9, 11 и 12 се обнародват в „Държавен вестник“.

Чл. 39. (1) Специализирани са училищата за подготовка на кадри в областта на спорта, изкуствата, културата и за нуждите на вероизповеданията.

(2) Специализираните училища са:

спортни училища (V – ХІІ клас включително);
училища по културата (I – ХII, V – ХII или VIII – ХII клас включително);
училища по изкуствата (І – ХІІ, V – ХІІ клас или VІІІ – ХІІ клас включително);
духовни училища (VІІІ – ХІІ клас включително).

(3) Спортните училища са държавни или общински. Държавни са спортните училища, определени по критерии, при условия и по ред, определени в Закона за физическото възпитание и спорта.

(4) Училищата по културата и училищата по изкуствата са държавни.

(5) Специализирано училище по ал. 2, т. 1, 2 и 3 може да бъде обявено за иновативно училище по реда на чл. 38, ал. 6 при спазване на изискванията по чл. 38, ал. 7 и критериите по чл. 38, ал. 8.

Чл. 40. (1) Частни са детските градини и училищата, които се учредяват от физически и/или юридически лица като търговски дружества, юридически лица с нестопанска цел или кооперации или като дружества по законодателството на държава членка.

(2) Частните детски градини и училища осъществяват дейността си след вписване в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование при условията и по реда на този закон.

(3) Физически и/или юридически лица може да учредяват частни училища по чл. 38, ал. 1 и 2 и чл. 39, ал. 2, т. 1 – 3.

(4) Частните детски градини и училища може да провеждат обучение и да издават документи за завършено предучилищно образование, съответно за завършен клас, етап или степен на училищното образование в съответствие както с изискванията на този закон, така и със законодателството на друга държава членка, при условие че са получили разрешение съобразно законодателството на тази държава членка и подготовката може да се провежда при съчетаване на изискванията на образователната система на държавата, издала разрешението, и на държавните образователни стандарти по чл. 22.

(5) Частно училище по ал. 1 може да бъде обявено за иновативно училище по реда на чл. 38, ал. 6 при спазване на изискванията по чл. 38, ал. 7 и критериите по чл. 38, ал. 8.

Чл. 41. (1) За нуждите на вероизповеданията може да се откриват духовни училища.

(2) Духовни са училищата, открити по искане на религиозните институции, регистрирани при условията и по реда на Закона за вероизповеданията. В тях може да се обучават ученици, придобили основно образование.

Чл. 42. (1) Училищата са дневни и вечерни.

(2) Училищата по чл. 38, 39, 44 и 46 се откриват като дневни училища. При условията и по реда на този закон в тях могат да се организират всички форми на обучение.

(3) Във вечерните училища се организира обучение във вечерна форма за придобиване на основно и средно образование и/или на професионална квалификация на лица, навършили 16 години, а в случаите, предвидени в този закон – и за лица, навършили 14 години.

(4) При условията и по реда на този закон във вечерните училища може да се организират самостоятелна, индивидуална и комбинирана форма на обучение.

Чл. 43. Държавни са и:

специалните училища;
българските училища в чужбина;
училищата към местата за лишаване от свобода;
училищата, създадени по силата на международен договор, в който този въпрос е уреден.

Чл. 44. (1) Специалните училища са:

за обучение и подкрепа на ученици със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение;
възпитателни училища интернати;
социално-педагогически интернати.

(2) Специалните училища по ал. 1, т. 1 са с целодневна организация на учебния ден, осигурено хранене, а при необходимост – и общежитие.

(3) В специалните училища се провежда обучение за завършване на клас и за придобиване на основно и средно образование. В специалните училища се осигурява и обучение за придобиване на професионална квалификация.

(4) В специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се осъществява профилирана подготовка.

(5) В специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се организира и провежда и предучилищно образование на деца със сензорни увреждания – увреден слух или нарушено зрение, преди постъпването им в І клас.

(6) По изключение в специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се приемат за отглеждане, възпитание, социализация и обучение и деца, навършили две години.

(7) По изключение в специалните училища по ал. 1, т. 1 може да се разкриват яслени групи за отглеждане на деца от 10-месечна до тригодишна възраст при условия и по ред, приети с наредбата по чл. 24, ал. 4.

(8) Възпитателните училища интернати са за обучение на ученици, извършили противообществени прояви.

(9) Социално-педагогическите интернати са за обучение на ученици, които нямат подходящи условия за живот в семейството си, лишени са от родителски грижи и надзор или са извършили противообществени прояви.

Чл. 45. (1) Училищата в местата за лишаване от свобода се откриват за обучение на лица, лишени от свобода при условията и по реда на Наказателно-процесуалния кодекс.

(2) В училищата по ал. 1 се организира и провежда обучение за придобиване на основно и средно образование. В тях може да се извършва и обучение за придобиване на професионална квалификация.

Чл. 46. Българските училища в чужбина се създават и осъществяват дейността си на територията на друга държава в съответствие с този закон и при условията на международни договори, по които Република България е страна.

Чл. 47. (1) Всички училища осигуряват общообразователна и разширена подготовка.

(2) Обединените училища може да осигуряват и професионална подготовка.

(3) Средните училища осигуряват и профилирана и/или професионална подготовка.

(4) Гимназиите осигуряват и профилирана и/или професионална подготовка.

Чл. 48. (1) Спортните училища осигуряват общообразователна подготовка и специализирана подготовка в областта на спорта, а в средната степен на образование – и професионална подготовка в професионално направление „Спорт“.

(2) Училищата по културата осигуряват общообразователна подготовка, специализирана подготовка в областта на културата и профилирана подготовка.

(3) Училищата по изкуствата осигуряват общообразователна подготовка, специализирана подготовка в областта на изкуствата и професионална подготовка в съответните професионални направления.

(4) Духовните училища осигуряват общообразователна подготовка и специализирана подготовка в съответното вероизповедание. Духовните училища осигуряват и професионална подготовка в професионално направление „Религия“ или профилирана подготовка.

Чл. 49. (1) Центровете за подкрепа за личностно развитие според дейността си са за:

развитие на интересите, способностите, компетентностите и изявата в областта на науките, технологиите, изкуствата и спорта;
кариерно ориентиране и консултиране;
превантивна, диагностична, рехабилитационна, корекционна и ресоциализираща работа с деца и ученици;
ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности;
педагогическа и психологическа подкрепа;
прилагане на програми за подкрепа и обучение за семействата на децата и учениците с увреждания.

(2) Центрове за подкрепа за личностно развитие са и центровете за специална образователна подкрепа, създадени по реда на този закон, които извършват:

диагностична, рехабилитационна, корекционна и терапевтична работа с деца и ученици, за които оценката на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование е установила, че съобразно образователните им потребности може да се обучават в център за специална образователна подкрепа при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование;
педагогическа и психологическа подкрепа;
прилагане на програми за подкрепа и обучение за семействата на децата и учениците по т. 1;
обучение на деца и ученици по т. 1 в задължителна предучилищна и училищна възраст и професионално обучение за придобиване на първа степен на професионална квалификация и/или за придобиване на квалификация по част от професия.

(3) Центрове за подкрепа за личностно развитие са и ученическите общежития, чиято дейност не се организира от училища.

(4) Центрове за подкрепа за личностно развитие са и астрономическите обсерватории и планетариуми.

(5) Устройството и дейността на астрономическите обсерватории и планетариуми, както и на ученическите общежития по ал. 3 се уреждат с правилници, издадени от министъра на образованието и науката.

(6) Центровете за подкрепа за личностно развитие могат да извършват една или няколко от дейностите по ал. 1 и 3, с изключение на центровете за специална образователна подкрепа, които могат да извършват само дейностите по ал. 2. Центровете за специална образователна подкрепа могат да извършват и дейностите по ал. 3 при необходимост и при наличие на материална база в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие и с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

(7) Центровете за подкрепа за личностно развитие са общински, с изключение на центровете за специална образователна подкрепа по ал. 2, които са държавни и общински.

(8) Устройството и дейността на центровете за подкрепа за личностно развитие се уреждат с правилник, приет от съответния общински съвет.

(9) Устройството и дейността на центровете за специална образователна подкрепа се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.

Чл. 50. (1) Специализираните обслужващи звена са за:

изследователска и информационна дейност;
организационно и/или методическо подпомагане;
дейности, свързани с квалификацията на педагогическите специалисти;
дейности по организиране, подготовка и провеждане на вътрешно и външно оценяване и по участие в международни изследвания, свързани с предучилищното и училищното образование;
дейности, свързани с провеждане на държавната политика за подкрепа на процеса на приобщаващото образование;
дейности по управление на международни програми;
дейности по съхраняване и развитие на образователното дело.

(2) Специализираните обслужващи звена може да извършват една или няколко от дейностите по ал. 1, с изключение на дейностите по ал. 1, т. 5.

(3) Дейностите по ал. 1, т. 5 се извършват от специализирани обслужващи звена – регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, които се създават на територията на всяка област.

(4) Специализираните обслужващи звена са държавни.

(5) Устройството и дейността на специализираните обслужващи звена се уреждат с правилници, издадени от министъра на образованието и науката.

Чл. 51. (1) Дейностите по чл. 50, ал. 1, т. 1 за популяризиране на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование и за развитие на образователното дело се осъществяват от Национално издателство за образование и наука „Аз-буки“.

(2) Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ извършва издателска, информационно-образователна и методическа дейност, както и дейностите по подготовката, отпечатването и разпространението на научно-методическите издания на Министерството на образованието и науката и на вестник „Аз-буки“.

(3) Устройството и дейността на Националното издателство за образование и наука „Аз-буки“ се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.

Чл. 52. (1) Държавните институции в системата на предучилищното и училищното образование се финансират от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката или на друго министерство или ведомство.

(2) Общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование се финансират чрез бюджета на общините.

(3) Частните институции в системата на предучилищното и училищното образование се финансират при условията и по реда на закона, по който са учредени.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 108 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Духовните училища се финансират при условията и по реда на Закона за вероизповеданията.

Раздел III.
Средищни и защитени детски градини и училища

Чл. 53. (1) Средищна детска градина е общинска детска градина, която се намира в най-близкото населено място на територията на общината или на съседна община, където се отглеждат, възпитават, социализират и обучават децата в задължителна предучилищна възраст от населените места, в които няма детска градина или училище, което организира задължително предучилищно образование.

(2) Средищно училище е държавно или общинско училище по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2, 4 и 5, в което се обучават учениците от населени места на територията на общината или на съседни общини, в които няма училище.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) За учениците по ал. 2 от І до VІІ клас включително се осигурява:

целодневна организация на учебния ден;
обедно хранене, организирано в помещения в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

(4) За децата и учениците по ал. 1 и 2 се осигурява транспорт.

(5) Средищните детски градини и училища са включените в списък, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на решение на съответните общински съвети и обнародван в „Държавен вестник“. Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември.

(6) Критериите за включване в списъка по ал. 5 се определят с акт на Министерския съвет, като те гарантират минимизиране на времето за пътуване на децата и учениците и осигуряват условия за осъществяване на образователния процес в съответствие с държавните образователни стандарти.

Чл. 54. (1) Защитена детска градина е детска градина, закриването на която би довело до нарушаване на достъпа до образование на децата в задължителна предучилищна възраст.

(2) Защитено училище е училище, закриването на което би довело до нарушаване на достъпа до образование.

(3) Защитените детски градини и защитените училища не може да бъдат закривани.

(4) Защитените детски градини и защитените училища са включените в списък, приет от Министерския съвет и обнародван в „Държавен вестник“. Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември.

(5) Критериите за определяне на защитени детски градини и защитени училища се приемат с акт на Министерския съвет и са свързани с обективните географски и демографски фактори, наличието на пътна инфраструктура, отдалечеността и капацитета на най-близкото друго училище или детска градина.

(6) Защитена детска градина или защитено училище, които отговарят и на критериите за средищна детска градина и за средищно училище, се включват и в списъка по чл. 53, ал. 5.

Глава пета.
ПРЕДУЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ

Раздел I.
Общи разпоредби

Чл. 55. Предучилищното образование полага основите за учене през целия живот, като осигурява физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата, отчитайки значението на играта в процеса на педагогическото взаимодействие.

Чл. 56. Предучилищното образование се осъществява от детските градини, а задължителното предучилищно образование – и от училищата, които могат да осигурят условия за това, при условията и по реда на държавния образователен стандарт за предучилищното образование и на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

Раздел II.
Постъпване и преместване в детската градина

Чл. 57. (1) Децата постъпват в детската градина не по-рано от учебната година, която започва в годината на навършване на тригодишната им възраст.

(2) По преценка на родителя и/или при липса на яслена група в съответното населено място и при наличие на свободни места децата може да постъпят в детската градина и при навършени 2 години към началото на учебната година на постъпването.

(3) В яслените групи в детската градина може да постъпват деца от 10-месечна до тригодишна възраст.

(4) Постъпването на децата в детската градина се осъществява целогодишно.

Чл. 58. Децата в държавните, общинските и частните детски градини може да се преместват в други детски градини през цялата учебна година при наличие на свободни места.

Чл. 59. (1) Условията и редът за записване, отписване и преместване в общинските детски градини се определят с наредба на общинския съвет, а за държавните детски градини – с акт на съответния финансиращ орган.

(2) Записването и отписването на децата в частните детски градини се извършва при условията и по реда, определени от детската градина и в договора за обучение.

Чл. 60. (1) Броят на групите и броят на децата в група в държавните и общинските детски градини се определят от директора на детската градина след съгласуване с педагогическия съвет в съответствие с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите и с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

(2) Броят на групите и броят на децата в група в частните детски градини се определят в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

(3) Свободни места в детската градина са местата в рамките на определения брой по ал. 1 и 2, които са останали незаети след записване на всички желаещи деца към определен момент.

Чл. 61. Разпоредбите на този раздел се прилагат съответно и в случаите, в които задължителното предучилищно образование се осъществява от училище.

Раздел III.
Организация на предучилищното образование

Чл. 62. (1) Предучилищното образование се организира в групи според възрастта на децата.

(2) Предучилищното образование може да се организира и в разновъзрастови групи.

(3) Сформирането на групите по ал. 1 и 2 се определя с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

(4) Когато в детската градина са записани деца с различна етническа принадлежност от една и съща възраст, не се допуска обособяването им в групи по ал. 1 въз основа на етническата им принадлежност.

Чл. 63. (1) Предучилищното образование се организира в учебни години.

(2) Учебната година в предучилищното образование започва на 15 септември и е с продължителност 12 месеца. В случай че 15 септември е почивен ден, тя започва на първия следващ работен ден.

(3) Учебната година включва учебно и неучебно време.

Чл. 64. (1) Учебното време през учебната година е в периода от 15 септември до 31 май на следващата календарна година.

(2) Учебното време се състои от учебни седмици и учебни дни.

(3) Учебното време се организира в педагогически ситуации. Броят и продължителността на педагогическите ситуации се определят с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

Чл. 65. (1) Педагогическото взаимодействие в предучилищното образование се организира в основни и в допълнителни форми.

(2) Педагогическата ситуация е основна форма на педагогическо взаимодействие.

(3) Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие са дейности, които се организират от учителя на групата извън педагогическите ситуации съобразно потребностите и интересите на децата.

Чл. 66. В неучебното време се провеждат само допълнителни форми на педагогическо взаимодействие.

Чл. 67. (1) Основните форми на педагогическо взаимодействие се осъществяват при целодневна, полудневна, почасова или в самостоятелна организация по избор на родителя при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

(2) Самостоятелната организация по ал. 1 се одобрява след решение на експертна комисия към регионалното управление на образованието. В комисията задължително участва представител на съответната община и на Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 68. (1) В общинските детски градини може да се организират почасови, съботно-неделни и сезонни дейности като допълнителна услуга по отглеждане на децата по желание на родителите и при условия и по ред, определени с наредба на общинския съвет.

(2) В държавните детски градини може да се организират почасови, съботно-неделни и сезонни дейности като допълнителна услуга по отглеждане на децата по желание на родителите и при условия и по ред, определени с акт на финансиращия орган.

Раздел IV.
Съдържание на предучилищното образование

Чл. 69. (1) Предучилищното образование създава условия за придобиване на съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.

(2) Компетентностите по ал. 1 се определят с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

Чл. 70. (1) Процесът на предучилищното образование е подчинен на прилагането на програмна система като част от стратегията за развитието на детската градина или училището, което извършва задължително предучилищно образование, и която съответства на изискванията на държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

(2) Програмната система е цялостна концепция за развитието на детето с подходи и форми на педагогическо взаимодействие, подчинени на обща цел.

(3) Държавните, общинските и частните детски градини могат да работят по авторски и иновативни програмни системи в съответствие с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

Чл. 71. Предучилищното образование се осъществява по образователните направления по ред, определен с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

Чл. 72. В края на предучилищното образование се издава удостоверение за задължително предучилищно образование по ред, определен с държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

Глава шеста.
УЧИЛИЩНО ОБРАЗОВАНИЕ

Раздел I.
Видове училищно образование. Степени, етапи и видове училищно образование (В сила от 14.11.2015 г.)

Чл. 73. (1) Според степента училищното образование е основно и средно.

(2) Обучението за придобиване на основно образование се осъществява от I до VII клас включително в два етапа, както следва:

начален – от I до IV клас включително, и
прогимназиален – от V до VII клас включително.

(3) Обучението за придобиване на средно образование се осъществява от VIII до XII клас включително в два етапа, както следва:

първи гимназиален – от VIII до Х клас включително, и
втори гимназиален – от ХI до ХII клас включително.

Чл. 74. (1) Според подготовката училищното образование е общо, профилирано и професионално.

(2) Общото образование се осъществява в основната степен чрез обучение за придобиване на общообразователната и разширената подготовка.

(3) Профилираното образование се осъществява в средната степен чрез общообразователната и разширената подготовка – в първи гимназиален етап, и чрез общообразователната и профилираната подготовка – във втори гимназиален етап, където може да се осъществява и чрез разширената подготовка.

(4) Професионалното образование се осъществява в средната степен – в първи и във втори гимназиален етап, чрез общообразователната и професионалната подготовка. То може да се допълва и чрез разширената подготовка.

Раздел II.
Училищна подготовка – същност и съдържание (В сила от 14.11.2015 г.)

Чл. 75. (1) Училищната подготовка е съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на ученика в следващ клас, етап и/или степен на образование и свързани с постигане на целите на училищното образование.

(2) Според съдържанието си училищната подготовка е общообразователна, разширена, профилирана, професионална и допълнителна. В специализираните училища се осигурява и придобиването на специализирана подготовка.

(3) Училищната подготовка се придобива чрез обучение по учебни предмети или модули, а допълнителната подготовка – и чрез обучение или дейности в други форми.

Чл. 76. (1) В процеса на училищното образование може да се изучава учебният предмет Майчин език.

(2) В процеса на училищното образование може да се изучава и учебният предмет Чужд език извън посочените чужди езици в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка и в държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.

(3) В процеса на училищното образование може да се изучава и учебният предмет Хореография.

(4) В процеса на училищното образование религиите се изучават в исторически, философски и културен план чрез учебното съдържание на различни учебни предмети. При условията и по реда на този закон в процеса на училищното образование може да се изучава и учебният предмет Религия.

(5) В процеса на училищното образование може да се изучават и учебни предмети от областта на глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование, предприемачеството, управлението на личните финанси и програмирането, защитата на родината, населението и околната среда, учебни предмети, които формират национално самочувствие, патриотичен дух и родолюбие в децата и учениците, като разширяват и допълват съдържание, което присъства интегрирано в други учебни предмети.

(6) В специалните училища за ученици със сензорни увреждания извън видовете подготовка по чл. 75, ал. 2 се провежда и задължително обучение по специални учебни предмети.

(7) Учебните предмети по ал. 1, 2, 3, 4 и 6 се изучават по учебни програми, утвърдени от министъра на образованието и науката. Учебните програми определят и броя учебни часове за изучаването им.

(8) Учебните предмети по ал. 5 се изучават по учебни програми, утвърдени от директора на училището. Учебните програми определят и броя учебни часове за изучаването им.

Чл. 77. (1) Общообразователната подготовка обхваща следните групи ключови компетентности:

компетентности в областта на българския език;
умения за общуване на чужди езици;
математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;
дигитална компетентност;
умения за учене;
социални и граждански компетентности;
инициативност и предприемчивост;
културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;
умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.

(2) Общообразователната подготовка се придобива чрез изучаването на общообразователни учебни предмети.

(3) Целите, съдържанието и характеристиките на общообразователната подготовка, както и общообразователните учебни предмети по ал. 2 се определят с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.

Чл. 78. (1) Въз основа на държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка министърът на образованието и науката утвърждава учебни програми по всеки общообразователен учебен предмет за всеки клас, в които се конкретизират компетентностите на учениците като очаквани резултати от обучението.

(2) Изключения по ал. 1 се допускат за иновативните училища, за които директорът на училището в съответствие с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка може да утвърждава учебни програми за един или повече общообразователни учебни предмети за съответния етап.

(3) Учебните програми по учебния предмет Чужд език в двата гимназиални етапа на средното образование се утвърждават по нива на компетентност в съответствие с Общата европейска езикова рамка.

Чл. 79. (1) За учениците, които се обучават по индивидуални учебни планове, се утвърждават индивидуални учебни програми въз основа на учебните програми по чл. 78.

(2) Индивидуалните учебни програми се утвърждават от директора по предложение на екипа за подкрепа за личностно развитие.

(3) Структурата, условията и редът за утвърждаване на индивидуалните учебни програми се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 80. (1) Общообразователната подготовка в основната степен на образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети и с един и същ брой учебни часове за всеки от тях, определени с държавния образователен стандарт за учебния план.

(2) Изключения по ал. 1 се допускат за вечерната, задочната и индивидуалната форма на обучение, както и за обучението в спортните училища, в училищата по изкуствата и в училищата в местата за лишаване от свобода.

(3) Изключения по ал. 1 относно броя часове, с които се изучават отделни общообразователни предмети, се допускат и за иновативните училища.

Чл. 81. (1) Разпределението на общообразователните предмети за придобиване на общообразователна подготовка в средната степен на образование по класове, както и броят на учебните часове за изучаването на всеки от тях за всеки клас и етап от средната степен се определят в рамкови учебни планове, утвърдени в зависимост от вида на образованието и според спецификата и формата на обучението.

(2) Рамковите учебни планове по ал. 1 се определят с държавния образователен стандарт за учебния план.

(3) За придобиване на общообразователна подготовка в езиковите гимназии най-малко три учебни предмета извън учебния предмет Чужд език и в IX, и в X клас се изучават на чужд език.

Чл. 82. (1) Разширената подготовка обхваща компетентности, които развиват и усъвършенстват отделни компетентности от общообразователната подготовка.

(2) Разширената подготовка се придобива чрез изучаване на общообразователни учебни предмети по чл. 77, ал. 2, предвидени за изучаване в процеса на училищното образование, както и на учебни предмети по чл. 76, ал. 1, 3, 4 и 5.

(3) Учебните предмети, чрез които се придобива разширената подготовка в конкретното училище, се определят с училищния учебен план в зависимост от интересите на учениците и възможностите на училището.

(4) Съдържанието на разширената подготовка по съответния учебен предмет за съответния клас, с изключение на учебните предмети по чл. 76, ал. 1, 2, 3 и 4, се определя с учебни програми, утвърдени от директора на училището.

Чл. 83. (1) Профилираната подготовка обхваща задълбочени компетентности в даден профил, определени с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.

(2) Профилът е комплекс от профилиращи учебни предмети, два от които се определят с държавния образователен стандарт по ал. 1, а останалите се определят от училището с училищните учебни планове и са едни и същи за ХІ и ХІІ клас.

(3) Профилите са:

чужди езици;
хуманитарни науки;
обществени науки;
икономическо развитие;
софтуерни и хардуерни науки;
предприемачески;
математически;
природни науки;
изобразително изкуство;
музика;
физическо възпитание и спорт.

(4) Профилираната подготовка се придобива във втори гимназиален етап на средното образование чрез изучаване на профилиращите учебни предмети, включени в съответния профил.

(5) Всеки профилиращ учебен предмет се състои от задължителни и избираеми модули. Модулът е самостоятелно обособена част от съответния профилиращ учебен предмет.

(6) Задължителните модули по всеки профилиращ учебен предмет се определят с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.

(7) Въз основа на държавния образователен стандарт за профилираната подготовка министърът на образованието и науката утвърждава учебни програми за задължителните модули.

(8) Чрез избираемите модули се придобиват компетентности, определени в учебни програми, утвърдени от директора на училището. Учебните програми може да се разработват в сътрудничество с висши училища и с представители на работодателите и на юридически лица с нестопанска цел.

(9) Целите, съдържанието и характеристиките на профилираната подготовка, както и условията за определяне на профилиращите предмети се уреждат с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.

Чл. 84. (1) Професионалната подготовка обхваща компетентности, необходими за придобиване на професионална квалификация, както и за придобиване на правоспособност за професии, упражняването на които изисква такава, включително за упражняване на регулирани професии.

(2) Професионалната подготовка осигурява постигането на държавния образователен стандарт за придобиването на квалификация по професия в двата гимназиални етапа на средната степен на образование.

(3) Професионалната подготовка за всяка професия е обща, отраслова, специфична и разширена и включва обучение по теория и практика на професията.

(4) Целите, съдържанието и характеристиките на видовете професионална подготовка се определят в Закона за професионалното образование и обучение.

Чл. 85. (1) Допълнителната подготовка обхваща компетентности, отговарящи на интересите на учениците и подкрепящи развитието на заложбите им.

(2) Учебните предмети, модулите и дейностите, чрез които се придобива допълнителната подготовка, се предлагат от училището в зависимост от възможностите му, избират се от учениците според интересите им и се определят с училищните учебни планове.

(3) Съдържанието на допълнителната подготовка, с изключение на учебните предмети по чл. 76, ал. 1, 2, 3 и 4, се определя в учебни програми, утвърдени от директора на училището.

Чл. 86. (1) Специализираната подготовка се придобива в специализираните училища чрез обучение съответно в областта на спорта, на културата или на изкуството, или чрез религиозно обучение.

(2) Специализираната подготовка се придобива чрез изучаването на специализирани учебни предмети, определени в съответния типов учебен план, утвърден от министъра на образованието и науката.

(3) Съдържанието на специализираната подготовка по съответния специализиран учебен предмет за всеки клас се определя в учебни програми, утвърдени от:

министъра на културата – за училищата по изкуствата и по културата;
министъра на младежта и спорта – за спортните училища.

(4) Съдържанието на специализираната подготовка по специализираните учебни предмети за религиозно обучение в духовните училища се определя в учебни програми, утвърдени при условията и по реда на вероизповеданието съгласувано с министъра на образованието и науката.

Раздел III.
Учебен план (В сила от 14.11.2015 г.)

Чл. 87. (1) Учебният план разпределя учебното време между учебните предмети или модули за придобиване на училищната подготовка.

(2) Структурата на учебния план обхваща три раздела:

раздел А – задължителни учебни часове;
раздел Б – избираеми учебни часове;
раздел В – факултативни учебни часове.

(3) Учебният план на специалните училища за ученици със сензорни увреждания включва и раздел Г – учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети.

Чл. 88. (1) В задължителните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на общообразователната подготовка, а в професионалните гимназии и в паралелките за професионална подготовка – и общата професионална подготовка.

(2) В спортните училища и в училищата по изкуствата обучението за придобиване на специализираната подготовка може да се осъществява и в задължителните учебни часове, вместо учебните предмети Физическо възпитание и спорт, Музика или съответно Изобразително изкуство.

(3) В училищата по култура обучението за придобиване на специализираната подготовка по чужди езици извън посочените чужди езици в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка може да се осъществява и в задължителните учебни часове, предвидени за учебния предмет Чужд език.

Чл. 89. (1) В избираемите учебни часове се осъществява обучение за придобиване на разширената подготовка, профилираната подготовка и/или отрасловата, специфичната и разширената професионална подготовка, както и на специализираната подготовка.

(2) В избираемите учебни часове може да се изучават и учебните предмети по чл. 76, ал. 1, 2, 3, 4 и 5.

Чл. 90. Във факултативните учебни часове се осъществява обучение за придобиване на допълнителната подготовка.

Чл. 91. (1) Държавният образователен стандарт за учебния план определя рамкови учебни планове по класове, етапи и степени на образование в зависимост от вида на образованието и спецификата и формите на обучението.

(2) Рамковият учебен план съдържа:

броя на учебните седмици по класове;
наименованията на учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А;
годишния брой на учебните часове, определени за изучаването на всеки от учебните предмети и/или модулите, включени в раздел А, по класове, етапи и степени на образование;
общия годишен брой на избираемите учебни часове в раздел Б;
максималния годишен брой на факултативните учебни часове в раздел В.

Чл. 92. (1) Извън часовете по чл. 87, ал. 2 и 3 в учебния план се включва за всеки клас, за всяка учебна седмица и по един учебен час за организиране и провеждане на спортни дейности, утвърдени от министъра на образованието и науката по предложение на министъра на младежта и спорта, както и по един учебен час на класа.

(2) Часът на класа се използва за последователно развитие на класа, за патриотично възпитание и за изграждане на граждански компетентности, включително чрез ученическото самоуправление.

(3) Организирането и провеждането на спортни дейности по ал. 1 се осъществява от педагогически специалисти в областта на физическото възпитание и спорта с професионална квалификация „учител“ или „треньор“ по даден вид спорт.

(4) Обучението и дейностите по ал. 1 може да се осъществяват в блок от часове в зависимост от проблематиката и от потребностите на учениците от паралелката.

Чл. 93. (1) Въз основа на рамковия учебен план по чл. 91, ал. 2 министърът на образованието и науката – след съгласуване по компетентност с представители на работодателите, с министъра на младежта и спорта или с министъра на културата – утвърждава типови учебни планове по специалности от професии за професионална подготовка.

(2) Типовият учебен план по ал. 1 определя учебните предмети или модули от отрасловата и специфичната професионална подготовка и броя на учебните часове, определени за тяхното изучаване по класове, етапи и степени.

Чл. 94. (1) Всяко училище въз основа на съответния рамков или типов учебен план разработва училищен учебен план съобразно интересите на учениците и възможностите си.

(2) Училищният учебен план съдържа седмичния брой часове по учебни предмети.

(3) Училищният учебен план се утвърждава по паралелки за всяка учебна година освен в случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за учебния план.

(4) Училищният учебен план се приема от педагогическия съвет и се утвърждава със заповед на директора, като не може да се променя през учебната година.

Чл. 95. (1) Въз основа на училищния учебен план се разработва индивидуален учебен план за учениците в индивидуална форма на обучение, както и при необходимост за:

учениците със специални образователни потребности, които се обучават в дневна, вечерна, комбинирана, дистанционна форма или в дуална система на обучение;
учениците с изявени дарби, които се обучават в комбинирана, дистанционна форма или в дуална система на обучение.

(2) Индивидуалният учебен план по ал. 1 се утвърждава със заповед на директора и изпълнението му се контролира ежемесечно от регионалното управление на образованието.

(3) Индивидуалният учебен план за учениците със сензорни увреждания може да включва и раздел Г – учебни часове, предвидени за изучаване на специалните учебни предмети.

(4) Индивидуалният учебен план се разработва за учебна година с изключение на случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за учебния план.

(5) Индивидуалният учебен план може да определя разпределение на учебното време по един или по повече учебни предмети, което е различно от рамковия, типовия и училищния учебен план.

(6) Индивидуалният учебен план на учениците със специални образователни потребности може да съдържа само част от учебните предмети, определени в рамковия, типовия или в училищния учебен план.

(7) За обучението по всеки предмет от индивидуалния учебен план екипът за подкрепа за личностно развитие разработва индивидуална учебна програма, която се утвърждава от директора на училището.

(8) Индивидуалната учебна програма по ал. 7 за учениците със специални образователни потребности се разработва въз основа на рамкови изисквания, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 96. Структурата на училищните и на индивидуалните учебни планове, както и условията и редът за тяхното утвърждаване се определят с държавния образователен стандарт за учебния план, а на индивидуалните учебни планове за учениците по чл. 95, ал. 1 – и с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 97. (1) Всеки има право да завърши определен клас по училищния учебен план, по който е започнал да се обучава в същото училище.

(2) Лицата, прекъснали обучението си, продължават по училищния учебен план, действащ през учебната година, от която обучението продължава.

Раздел IV.
Организационни форми

Чл. 98. (1) Училищното образование се организира в последователни класове.

(2) Класовете се означават с римски цифри във възходящ ред.

(3) Продължителността на обучението в един клас е една учебна година за всички форми на обучение с изключение на случаите, предвидени в този закон за индивидуалната и самостоятелната форма на обучение.

Чл. 99. (1) Учениците, записани за обучение в даден клас в дневна, комбинирана, вечерна, задочна, дистанционна форма или в дуална система на обучение, в зависимост от броя им се организират в паралелки или групи.

(2) Паралелките от един клас се обозначават с буквите на българската азбука, които се поставят след номера на класа.

(3) В зависимост от особеностите на учебния предмет или модул паралелката може да се дели на групи или да се организират сборни групи от различни паралелки от един клас или от различни класове.

(4) Когато в един и същ клас са записани ученици с различна етническа принадлежност, не се допуска обособяването им в паралелки въз основа на етническата им принадлежност.

(5) Не се допуска обособяването в паралелки или групи на учениците със специални образователни потребности, които се обучават интегрирано по индивидуален учебен план.

(6) Когато на места, определени с държавния или допълнителния план-прием, са записани ученици от един и същ клас с различна етническа принадлежност за обучение в един и същ профил или в една и съща професия, не се допуска обособяването им в паралелки въз основа на етническата им принадлежност.

(7) При условията на този закон за ученик от паралелка може да се организира и индивидуално обучение по отделен учебен предмет или модул.

Чл. 100. (1) Условията и редът за определяне на броя на паралелките в училището, броя на учениците в тях, деленето на паралелките на групи, както и за организиране на индивидуално обучение на ученик от паралелка се определят с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите и в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

(2) Броят на паралелките в частното училище и броят на учениците в тях се определят от училището при спазване на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

Раздел V.
Учебно и неучебно време

Чл. 101. (1) Училищното образование се организира в учебни години.

(2) Учебната година включва учебни срокове, учебни седмици, учебни дни и учебни часове, както и ваканции.

(3) Учебната година е с продължителност 12 месеца и започва на 15 септември, а в спортните училища – на 1 септември. В случай че 15 септември, съответно 1 септември е почивен ден, тя започва на първия следващ работен ден.

(4) Броят на учебните седмици в една учебна година и разпределението им по класове се определят с държавния образователен стандарт за учебния план.

(5) Учебните срокове и тяхната продължителност, продължителността на учебната седмица, продължителността на учебните часове, както и ваканциите се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.

Чл. 102. (1) Организацията на учебния ден е полудневна и целодневна. Държавата създава условия за разширяване на възможностите за целодневна организация на учебния ден.

(2) Училището организира целодневна организация на учебния ден за учениците от І до ІV клас при желание на родителите, както и от V до VІІ клас при желание на родителите и съобразно възможностите на училището.

(3) Организацията на учебния ден в спортните училища е целодневна.

(4) Условията и редът за организиране и провеждане на полудневната и целодневната организация на учебния ден се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.

Чл. 103. (1) Учебният ден включва учебни часове и почивки между тях.

(2) Продължителността на учебните часове и почивките между тях се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.

(3) Общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица не може да е по-малък от 22 и по-голям от 32 учебни часа.

(4) Изключения по ал. 3 се допускат за обучението чрез работа (дуална система на обучение), при което общият брой задължителни и избираеми учебни часове за една учебна седмица може да достигне до 40 учебни часа, в които се включва и времето за практика на определеното работно място, както и за обучението в иновативните училища.

(5) Конкретният брой задължителни и избираеми учебни часове по класове се определя с държавния образователен стандарт за учебния план.

Чл. 104. (1) За всяка учебна година министърът на образованието и науката определя със заповед:

началото и края на ваканциите с изключение на лятната;
неучебните дни;
началото и края на втория учебен срок.

(2) Заповедта по ал. 1 се издава не по-късно от две седмици преди началото на учебната година.

(3) За всяка учебна година директорите на спортните училища в съответствие със заповедта по ал. 1, държавния спортен календар и училищния учебен план определят със заповед началото и края на ваканциите, времето за учебно-тренировъчни и възстановителни лагери и за производствена практика.

Чл. 105. (1) Учебни дни може да се определят за неучебни или неучебни дни – за учебни, със заповед на министъра на образованието и науката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 105 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В случаите по чл. 154, ал. 2 и 3 от Кодекса на труда неприсъствените дни са неучебни за учениците.

(3) В случай на извънредни или непредвидени обстоятелства или за деня на честване на празника на общината кметът на общината след уведомяване на началника на регионалното управление на образованието може да обявява до три учебни дни за неучебни в една учебна година за училища на територията на общината.

(4) Директорът на училището след решение на педагогическия съвет може да обявява до три учебни дни в една учебна година за неучебни, но присъствени, за което уведомява началника на регионалното управление на образованието.

(5) Неучебни са и дните, в които образователният процес в училището е временно преустановен по задължително предписание на компетентен орган, определен с нормативен акт.

Раздел VI.
Форми на обучение

Чл. 106. (1) Формите на обучение са:

дневна;
вечерна;
задочна;
индивидуална;
самостоятелна;
дистанционна;
комбинирана;
обучение чрез работа (дуална система на обучение).

(2) Училищното обучение се осъществява в дневна форма или във вечерна форма, освен в случаите, предвидени в този раздел.

(3) Ученикът не може да се обучава в две или повече форми на обучение едновременно.

Чл. 107. (1) Формата на обучение се избира от ученика при условията на чл. 12, ал. 2 и при спазване изискванията на този закон.

(2) Формата на обучение се препоръчва от екипа за подкрепа за личностно развитие за:

ученик, ненавършил 16 години, чиято възраст надхвърля с повече от три години възрастта за съответния клас;
лице, навършило 16 години, което постъпва за първи път в училище;
лице, прекъснало обучението си за повече от три последователни учебни години;
лице, което не може успешно да завърши един и същ клас повече от три учебни години;
ученик, който променя формата на обучение в случаите по чл. 112, ал. 5;
ученик със специални образователни потребности.

(3) Препоръката по ал. 2 се изготвя след оценка на потребностите от обучение на лицето и при осигуряване защита на интересите на останалите ученици от паралелката.

(4) При препоръка по ал. 2, която предлага промяна от дневна в индивидуална форма на обучение на ученик със специални образователни потребности, регионалният екип по чл. 190, ал. 1 извършва допълнителна специализирана оценка и изразява становище относно потвърждаване или отхвърляне на препоръката. Окончателният избор за формата на обучение се прави от ученика или родителя при условията на чл. 12.

Чл. 108. (1) Обучението в дневна, вечерна и задочна форма се организира в паралелки и групи.

(2) Обучението в самостоятелната и в индивидуалната форма се организира за отделен ученик.

(3) Обучението в комбинираната форма се организира в паралелки и в групи, а за отделни учебни предмети – за отделен ученик.

(4) Обучението в дистанционната форма може да се организира в групи от ученици от един и същ клас или за отделен ученик.

(5) Обучението чрез работа (дуалната система на обучение) се организира:

в паралелки и/или групи – при обучението в училището, и
за отделен ученик или в групи – при практическото обучение в реална работна среда.

Чл. 109. (1) Във вечерна форма може да се обучават само лица, навършили 16 години.

(2) По изключение във вечерните училища може да се приемат и лица, навършили 14 години, които поради семейни или социални причини не могат да се обучават в дневна форма.

(3) Обучението във вечерна форма се провежда по училищен учебен план, разработен въз основа на съответния рамков учебен план за вечерна форма.

(4) Обучението във вечерна форма за учениците със специални образователни потребности може да се осъществява и по индивидуален учебен план, разработен въз основа на съответния рамков учебен план за вечерна форма.

Чл. 110. (1) В задочна форма може да се обучават само лица, навършили 16 години.

(2) Задочната форма на обучение включва учебни часове, самостоятелна подготовка и полагане на изпити за определяне на годишна оценка по учебните предмети от училищния учебен план.

(3) Обучението в задочна форма се провежда по училищен учебен план, разработен въз основа на съответния рамков учебен план за задочна форма.

Чл. 111. (1) В индивидуална форма може да се обучават:

ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна, вечерна или комбинирана форма за повече от 30 последователни учебни дни;
ученици, които по семейни причини желаят да завършат в други срокове обучението си за един или повече класове;
ученици с изявени дарби;
ученици със специални образователни потребности при условията на чл. 107, ал. 4;
учениците в случаите по чл. 107, ал. 2, т. 1 – 4.

(2) Индивидуалната форма включва индивидуални учебни часове и текущо оценяване или изпити за определяне на срочна или годишна оценка.

(3) Обучението се осъществява по индивидуален учебен план по чл. 95.

(4) Индивидуалните учебни часове се провеждат в училището. В случаите по ал. 1, т. 1, когато ученикът не може да посещава училището, учебните часове се организират в домашни или болнични условия, а в случаите по ал. 1, т. 4 – и в център за подкрепа за личностно развитие.

(5) По преценка на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и на лекуващия лекар и след консултация с родителя, когато ученик е настанен в болница, обучението в индивидуалните учебни часове се осъществява от:

болнични учители, назначени към училище и/или център за подкрепа за личностно развитие; училището и центърът за подкрепа за личностно развитие се определят от началника на регионалното управление на образованието на територията на областта, на която се намира болницата;
училището и/или центъра за подкрепа за личностно развитие, в които ученикът се обучава – когато са в същото населено място, в което е болницата;
училище и/или център за подкрепа за личностно развитие извън случаите по т. 2, определени от началника на регионалното управление на образованието на територията на областта, на която се намира болницата.

Чл. 112. (1) В самостоятелна форма може да се обучават:

ученици в задължителна училищна възраст, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма;
ученици в задължителна училищна възраст – по желание на ученика или родителя, по реда на чл. 12, ал. 2;
ученици с изявени дарби;
лица, навършили 16 години.

(2) Самостоятелна форма на обучение не може да се организира за ученици по чл. 49, ал. 2, т. 1.

(3) Самостоятелната форма включва самостоятелна подготовка и изпити за определяне на годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план.

(4) При самостоятелна форма на обучение се прилага училищният учебен план за дневна или вечерна форма.

(5) Учениците по ал. 1, т. 2, които се обучават в самостоятелна форма по желание на родителите и не постигнат необходимите компетентности в съответния клас, продължават обучението си при спазване на изискванията на този закон в друга форма на обучение по чл. 106, препоръчана от екипа за подкрепа за личностно развитие.

(6) Самостоятелната форма на обучение за учениците по ал. 1, т. 2 се организира след решение на експертна комисия, създадена към регионалното управление на образованието.

(7) За провеждането и организацията на самостоятелната форма на обучение за учениците по ал. 1, т. 2 в съответствие с изискванията на този закон се осъществява контрол на всеки учебен срок от експертната комисия към регионалното управление на образованието по ал. 6. В комисията задължително участва представител на Агенцията за социално подпомагане.

Чл. 113. (1) Дистанционна форма може да се организира за обучение в класовете от V до ХІІ включително за:

ученици, които по здравословни причини, удостоверени с медицински документ, издаден от съответната експертна лекарска комисия, определена в Закона за здравето, не могат да се обучават в дневна форма;
ученици със специални образователни потребности;
ученици с изявени дарби;
ученици, които поради семейни причини пребивават трайно на територията на друга държава и не могат да посещават училище на нейната територия.

(2) По изключение, когато ученикът е на лечение в чужбина за период над 30 дни, дистанционна форма може да се организира за обучение и в класовете от І до ІV включително.

(3) В дистанционна форма не може да се организира обучение за придобиване на професионално образование.

(4) Обучението в дистанционна форма се провежда по училищен учебен план, разработен въз основа на съответния рамков учебен план за дистанционна форма.

(5) Обучението в дистанционна форма по ал. 4 за учениците със специални образователни потребности и за учениците с изявени дарби може да се осъществява и по индивидуален учебен план, разработен въз основа на съответния рамков учебен план за дистанционна форма.

(6) Дистанционната форма на обучение се осъществява чрез средствата на съвременните информационни и комуникационни технологии и включва дистанционни учебни часове, самоподготовка, текуща обратна връзка за резултатите от обучението и присъствени изпити за определяне на срочни или годишни оценки по учебните предмети от училищния учебен план.

(7) Дистанционна форма на обучение може да се организира от училище, което разполага с необходимите технически и технологични условия в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие. За обучението в дистанционна форма ученикът самостоятелно си осигурява необходимите технически и технологични средства.

Чл. 114. (1) Комбинирана форма на обучение включва обучение при условията и по реда на дневна форма и индивидуално обучение по един или няколко учебни предмета от училищния или индивидуалния учебен план.

(2) Обучението в комбинирана форма се извършва по училищния учебен план или по индивидуален учебен план – за ученици със специални образователни потребности и за ученици с изявени дарби.

(3) Комбинирана форма на обучение може да се организира за:

ученик със специални образователни потребности;
ученик с изявени дарби;
ученик в класовете от основната степен на образование, преместен в училище, в което не се изучава чуждият език, който ученикът е изучавал преди преместването си, при условие че в населеното място няма училище от същия вид, в което този език да се преподава;
ученик в VІІ клас, преместен в училище, в което не се изучава учебен предмет от разширената подготовка, който ученикът е изучавал преди преместването си, ако преместването се извършва след началото на втория учебен срок.

(4) В случаите по ал. 3, т. 3 и 4 вместо чуждия език или съответния учебен предмет от разширената подготовка, предвиден в училищния учебен план, се организира индивидуално обучение по чуждия език или по учебния предмет, който ученикът е изучавал преди преместването си. Индивидуалното обучение се осъществява от друго училище – по реда на чл. 113, ал. 4, 6 и 7, или от приемащото училище – по реда на чл. 112, ал. 3 и 4.

(5) В случаите по ал. 3, т. 1 индивидуалното обучение може да се осъществява по един или по няколко учебни предмета. Индивидуалното обучение се осъществява от училището – по реда на чл. 111, ал. 2 – 5, или от друго училище – по реда на чл. 113, ал. 4, 6 и 7.

(6) В случаите по ал. 3, т. 2 индивидуалното обучение се осъществява по един или няколко учебни предмета, по които ученикът е показал трайни способности и постижения, надвишаващи постиженията на неговите връстници. Индивидуалното обучение се осъществява от училището по реда на чл. 111, ал. 2 – 5.

Чл. 115. (1) Обучението чрез работа (дуалната система на обучение) е специфична форма на обучение, при която професионалната квалификация се придобива чрез:

практическо обучение в реална работна среда, и
(изм. – ДВ, бр. 92 от 2018 г.) обучение в училище по ал. 2.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 92 от 2018 г.) Обучението чрез работа (дуалната система на обучение) може да се организира от професионална гимназия, училище по изкуствата, спортно училище, специално училище – възпитателно училище интернат и социално-педагогически интернат, или от средно училище, профилирана гимназия или духовно училище, когато осигуряват професионална подготовка, въз основа на партньорство между един или няколко работодатели.

(3) Обучение чрез работа (дуална система на обучение) се организира във втория гимназиален етап за ученици, които са навършили 16 години.

Чл. 116. (1) Организацията на обучението в дневна, вечерна, задочна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна и комбинирана форма на обучение, както и условията и редът за преминаване от една форма на обучение в друга се уреждат с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование, а обучението чрез работа (дуалната система на обучение) се организира и осъществява при условия и по ред, определени в Закона за професионалното образование и обучение.

(2) Оценяването в различните форми на обучение се извършва при условията и по реда на държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

Раздел VII.
Оценяване на резултатите от обучението на учениците

Чл. 117. (1) Оценяването е процес на установяване и измерване на постигнатите резултати от обучението и нивото на подготвеност на учениците за бъдещата им реализация.

(2) Основните цели на оценяването са:

диагностика на индивидуалните постижения и на напредъка на ученика и определяне на потребностите му от учене и на областите, в които има нужда от подкрепа;
мониторинг на образователния процес за прилагане на политики и мерки, насочени към подобряване качеството на образование.

(3) Оценяване се извършва:

в процеса на обучение;
в края на клас или на етап от степен на образование;
при завършване на степен на образование.

Чл. 118. (1) Оценяването се извършва чрез текущи изпитвания и изпити.

(2) Текущите изпитвания се осъществяват в процеса на обучение, като част от тях са въз основа на проекти. Те са инструмент за обратна връзка и за мотивация за учене. В резултат на текущите изпитвания се поставят текущи оценки и брой точки, въз основа на които се формират срочни или годишни оценки.

(3) Оценката е показател за степента, в която компетентностите, постигнати от учениците в резултат на обучението, съответстват на определените с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка и/или с държавния образователен стандарт за придобиването на квалификация по професия и/или с учебната програма по съответния учебен предмет или модул за съответния клас.

(4) За учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, оценката е показател за степента, в която са постигнати компетентностите, заложени в нея.

(5) Не се поставят оценки по учебните предмети, модули или дейности, предвидени за изучаване във факултативните часове от училищния учебен план, с изключение на спортните училища, при обучението в учебните часове по чл. 92, ал. 1, както и по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания.

(6) Изпитите са:

приравнителни;
за определяне на срочна или на годишна оценка по учебен предмет;
за промяна на оценката;
за установяване степента на постигане на компетентностите, определени в учебната програма по учебен предмет за определен клас;
за установяване степента на постигане на компетентностите, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка за определен етап от степента на образование и/или с държавния образователен стандарт за придобиване на квалификация по професия;
държавни зрелостни.

Чл. 119. (1) В зависимост от оценяващия оценяването може да е:

вътрешно – когато оценката се поставя от обучаващия учител;
външно – когато оценката се поставя от комисия или от лице, различно от обучаващия учител.

(2) В зависимост от организацията и обхвата си оценяването в процеса на училищното обучение може да е:

национално – обхваща ученици от един клас в цялата страна;
регионално – обхваща ученици от един клас в рамките на една или няколко области;
училищно – обхваща ученици от един клас в рамките на отделно училище;
групово – обхваща част или всички ученици от една или повече паралелки;
индивидуално – за отделен ученик.

(3) В края на ІV, VІІ и Х клас се провежда национално външно оценяване за установяване степента на постигане на компетентностите за съответния етап, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.

(4) Министерството на образованието и науката въвежда механизъм за публичност, прозрачност и ежегоден анализ на резултатите от националните външни оценявания, който се използва за разработване на политики и мерки за гарантиране на устойчиво повишаване на качеството на образованието.

(5) Форматът на националното външно оценяване по ал. 3, учебните предмети, по които то се извършва, както и условията и редът за организацията и провеждането му се определят с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

Чл. 120. (1) Оценката съдържа качествен и количествен показател.

(2) Оценките, които може да се поставят, са „отличен (6)“, „много добър (5)“, „добър (4)“, „среден (3)“, „слаб (2)“.

(3) В случаите когато количественият показател не се определя като цяло число, качественият показател се определя при условията на държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

(4) Когато се използват други количествени показатели, те се приравняват към оценките по ал. 2.

(5) Оценките от националното външно оценяване в края на VІІ и в края на Х клас, както и от държавните зрелостни изпити и от държавния изпит за придобиване на професионална квалификация може да се изразяват само с количествени показатели – в брой точки, без да се приравняват към оценките по ал. 2.

(6) На учениците от I до III клас включително не се поставят количествени оценки.

(7) На учениците със специални образователни потребности, които се обучават по индивидуална учебна програма, се поставят оценки само с качествен показател, които може да са: „постига изискванията“, „справя се“ и „среща затруднения“.

(8) Когато се установи, че учениците по ал. 7 са постигнали изискванията на учебната програма по учебен предмет от училищния учебен план, се поставя оценка с количествен показател и по този учебен предмет и обучението по индивидуална учебна програма се преустановява.

Чл. 121. Основните компоненти на оценяването, видовете и формите на оценяване, както и организацията, условията и редът за извършването му се определят с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

Раздел VIII.
Завършване на клас, етап и степен на образование

Чл. 122. (1) Ученик завършва успешно клас, ако има годишни оценки най-малко „среден (3)“ по всички учебни предмети или модули, предвидени в училищния учебен план за съответния клас в задължителните и в избираемите учебни часове.

(2) Ученик, успешно завършил определен клас, продължава обучението си в следващия клас.

(3) Ученик в началния етап на основно образование продължава обучението си в следващия клас независимо от годишните си оценки по изучаваните учебни предмети, ако се обучава в дневна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна или комбинирана форма и неговата възраст е съответната за този клас или я надхвърля, но с не повече от три години.

Чл. 123. (1) Ученик, който има годишна оценка „слаб (2)“ по учебен предмет или модул, полага изпит за промяна на оценката по учебния предмет или модул при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

(2) В случаите по ал. 1 ученик, който не се е явил или не е положил успешно изпита за промяна на оценката, повтаря класа.

Чл. 124. (1) Учениците от I до ІІІ клас включително, които не са усвоили компетентностите, заложени в учебната програма за съответния клас, както и учениците от ІV клас, които имат годишна оценка „слаб (2)“ по учебен предмет, не полагат изпити за промяна на оценката и не повтарят класа, ако са се обучавали в дневна, индивидуална, самостоятелна, дистанционна или комбинирана форма и възрастта им е съответната за този клас или я надхвърля, но с не повече от три години.

(2) За учениците по ал. 1, с изключение на тези, които са се обучавали в самостоятелна форма, задължително се организира допълнително обучение по време на лятната ваканция при условия и по ред, определени със заповед на директора на училището. При необходимост допълнителното обучение може да продължи и през следващата учебна година.

Чл. 125. Ученик от XII клас, който има годишна оценка „слаб (2)“ по един или по няколко учебни предмета или модула и не се е явил или не е положил успешно изпити за промяна на оценката, не повтаря класа. Той може да се явява на изпити за промяна на оценката без ограничения на броя изпитни сесии при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

Чл. 126. (1) Ученик със специални образователни потребности не повтаря класа.

(2) За обучението на ученик със специални образователни потребности, който има годишна оценка „слаб (2)“ по учебен предмет, по преценка на екипа за подкрепа за личностно развитие в следващия клас може да се разработва индивидуална учебна програма по съответния учебен предмет.

(3) В случаите по ал. 2, когато за ученика не е разработена индивидуална учебна програма по учебния предмет, по който има оценка „слаб (2)“, през следващата учебна година той полага изпит за промяна на оценката по този учебен предмет.

Чл. 127. Ученик, който е в самостоятелна или задочна форма, при повтаряне на класа се обучава и се явява на изпити само по учебните предмети или модули, по които има оценка „слаб (2)“.

Чл. 128. (1) На учениците, завършили обучението си в I, II и III клас, се издава удостоверение за завършен клас.

(2) Извън случаите по ал. 1 завършено обучение в определен клас се удостоверява с ученическа книжка.

Чл. 129. (1) Учениците, завършили обучението си в IV клас, получават удостоверение за завършен начален етап на основно образование.

(2) Документът по ал. 1 дава право на продължаване на обучението в прогимназиалния етап на основно образование.

Чл. 130. (1) Учениците, завършили успешно VІІ клас, придобиват основно образование, което се удостоверява със свидетелство за основно образование. Свидетелството дава право за продължаване на обучението в следващата степен на образование, както и на обучение за придобиване на професионална квалификация.

(2) Учениците по чл. 120, ал. 7, завършили обучението си в VII клас, получават удостоверение за завършен VІІ клас, което им дава право да продължат обучението си в VІІІ клас и на професионално обучение.

Чл. 131. (1) Учениците, завършили успешно Х клас, получават удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование, което им дава право да продължат обучението си във втори гимназиален етап на средно образование и на обучение за придобиване на професионална квалификация.

(2) Учениците по чл. 120, ал. 7, завършили обучението си в X клас, получават удостоверение за завършен Х клас, което им дава право да продължат обучението си в ХІ клас и на професионално обучение.

(3) Учениците по ал. 1 и 2, които се обучават и за придобиване на професионална квалификация, освен документа по ал. 1 и 2 получават и съответните документи, издадени при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

Чл. 132. (1) Учениците, успешно завършили ХІІ клас, стават зрелостници и придобиват право да се явят на държавни зрелостни изпити и на държавен изпит за придобиване на професионална квалификация.

(2) Зрелостниците, обучавани по училищен учебен план, който осигурява профилирана подготовка, придобиват средно образование след успешно полагане на задължителен държавен зрелостен изпит по учебния предмет Български език и литература и на задължителен държавен зрелостен изпит по профилиращ учебен предмет.

(3) Зрелостниците, обучавани по училищен учебен план, който осигурява професионална подготовка, придобиват средно образование след успешно полагане на задължителен държавен зрелостен изпит по учебния предмет Български език и литература и на задължителен държавен изпит за придобиване на професионална квалификация – по теория и практика на професията.

Чл. 133. (1) Придобиването на средно образование се удостоверява с диплома за средно образование, в която се вписва и общият успех. Дипломата за средно образование е окончателна и дава право за продължаване на образованието или за професионално обучение.

(2) Зрелостниците по чл. 132, ал. 3 освен диплома за средно образование получават и свидетелство за професионална квалификация. При условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение те получават и свидетелство за правоспособност за професиите, за които се изисква такава.

(3) По свое желание лицето може да получи европейско приложение към свидетелството за професионална квалификация и/или приложение към дипломата за средно образование на чужд език – английски, френски или немски.

Чл. 134. (1) Задължителният държавен зрелостен изпит по учебния предмет Български език и литература се полага върху учебно съдържание, изучавано в задължителните учебни часове във втория гимназиален етап на средно образование.

(2) Вторият задължителен държавен зрелостен изпит по чл. 132, ал. 2 се полага по учебен предмет, избран от ученика измежду учебните предмети Чужд език – английски, френски, немски, италиански, испански или руски, Математика, Информатика, Информационни технологии, Физика и астрономия, Биология и здравно образование, Химия и опазване на околната среда, История и цивилизации, География и икономика, Предприемачество, Музика, Изобразително изкуство и Философия, ако ученикът го е изучавал в избираемите учебни часове като профилиращ учебен предмет във втория гимназиален етап на средно образование. Държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия учебен предмет.

(3) Държавният изпит за придобиване на професионална квалификация по чл. 132, ал. 3 се полага при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

Чл. 135. (1) По свое желание зрелостникът може да положи и до два допълнителни държавни зрелостни изпита по избрани от него учебни предмети измежду учебните предмети Български език и литература, Чужд език – английски, френски, немски, италиански, испански или руски, Математика, Информационни технологии, Физика и астрономия, Биология и здравно образование, Химия и опазване на околната среда, История и цивилизации, География и икономика и Философия.

(2) В случай че избраният учебен предмет по ал. 1 е изучаван от ученика като профилиращ, държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия учебен предмет, изучавано в избираемите учебни часове във втория гимназиален етап на средно образование.

(3) В случай че избраният учебен предмет по ал. 1 не е изучаван от ученика като профилиращ, държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание, изучавано в задължителните учебни часове в средната степен на образование.

(4) Зрелостникът може да положи допълнителен държавен зрелостен изпит по учебния предмет Български език и литература само ако е изучавал учебния предмет като профилиращ. Държавният зрелостен изпит се полага върху учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия учебен предмет.

(5) Освен случаите по ал. 4 допълнителен държавен зрелостен изпит не може да се полага по учебен предмет, по който зрелостникът е положил задължителен държавен зрелостен изпит.

(6) Допълнителен държавен зрелостен изпит по учебния предмет Чужд език може да се положи и по чужд език, различен от посочените в ал. 1, ако съгласно училищния учебен план ученикът е изучавал съответния чужд език в първия гимназиален етап на средно образование и като профилиращ учебен предмет във втория гимназиален етап на средно образование.

Чл. 136. (1) Учениците, обучаващи се при условията на международен договор, който предвижда при завършване на средно образование полагане на изпит по официалния или по един от официалните езици на държавата – страна по договора, може да поискат този изпит да бъде зачетен за втори задължителен държавен зрелостен изпит, ако езикът на държавата – страна по договора, е сред чуждите езици по чл. 134, ал. 2 и ако изпитът е положен при условията и по реда, предвидени в международния договор.

(2) В случаите по ал. 1 оценката от изпита по език, положен при условията и по реда, предвидени в международния договор, се вписва в дипломата за средно образование като оценка от втория задължителен държавен зрелостен изпит.

(3) Разпоредбата по ал. 1 не се прилага за изпити, които се оценяват по начин, който не позволява резултатът да бъде приравнен към система за оценяване, действаща в училищното образование в Република България.

(4) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се прилагат съответно и в случаите на обучение както според държавните образователни стандарти, така и според изискванията на друга държава членка, когато за придобиване на средно образование се изисква полагане на изпит по езика на държавата членка и изпитът е положен при условията и по реда, предвидени в законодателството на тази държава членка.

Чл. 137. (1) Учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити, които се полагат върху учебното съдържание, изучавано в задължителните учебни часове в двата етапа на средно образование, се определят с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.

(2) Учебно-изпитните програми за държавните зрелостни изпити, които се полагат върху учебното съдържание от задължителните модули на профилиращия учебен предмет, се определят с държавния образователен стандарт за профилираната подготовка.

(3) Формирането на общия успех по чл. 133, ал. 1, както и условията и редът за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити се уреждат с държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

(4) Държавните зрелостни изпити по всеки учебен предмет се оценяват на национално равнище от учители и от преподаватели от висшите училища.

(5) Министерството на образованието и науката въвежда механизъм за публичност, прозрачност и ежегоден анализ на резултатите от държавните зрелостни изпити.

Чл. 138. (1) Зрелостник, който не се е явил или не е положил успешно някои от изпитите по чл. 132, ал. 2 или някои от изпитите по чл. 132, ал. 3, по свое желание получава удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование, което дава право на професионално обучение. Удостоверението за завършен втори гимназиален етап не дава право за продължаване на образованието.

(2) Зрелостник, който не се е явил или не е положил успешно допълнителен държавен зрелостен изпит, придобива средно образование, ако е положил успешно задължителните държавни зрелостни изпити, съответно държавния изпит за придобиване на професионална квалификация. В тези случаи в дипломата за средно образование се вписват само успешно положените допълнителни държавни зрелостни изпити.

(3) Зрелостниците по ал. 1 може да се явяват на държавни зрелостни изпити и на държавния изпит за придобиване на квалификация по професия без ограничение на възраст и на брой изпитни сесии при спазване на юридическите актове, действащи към момента на явяването.

(4) Зрелостниците по ал. 1 полагат само задължителния държавен зрелостен изпит или държавния изпит за придобиване на квалификация по професия, който не са положили успешно. При всяко следващо явяване на държавен зрелостен изпит по профилиращ предмет зрелостникът може да сменя избора си на учебен предмет при условията на чл. 134, ал. 2.

(5) Зрелостник, положил успешно само държавния изпит за придобиване на квалификация по професия, получава свидетелство за професионална квалификация. При условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение може да получи и свидетелство за правоспособност.

Чл. 139. Учениците не може да повтарят успешно завършен клас и повторно да придобиват образование от една и съща степен в училищата, освен в случаите, предвидени в нормативен акт.

Чл. 140. Условията и редът за завършване на определен клас и определен етап от степента на образование и за преминаване в следващ клас или етап от степента на образование се определят най-късно до началото на съответната учебна година на съответния клас или етап.

Чл. 141. (1) Изискванията към съдържанието на документите за завършен клас, етап или степен на образование се определят с държавния образователен стандарт за информацията и документите.

(2) В документите за завършен етап от степента на образование, за завършено образование, за придобита степен на професионална квалификация, както и за завършено професионално обучение се посочва съответното ниво от Националната квалификационна рамка и от Европейската квалификационна рамка.

(3) Министърът на образованието и науката организира създаването и воденето на информационен регистър за документите за завършено основно образование, средно образование и/или степен на професионална квалификация.

Раздел IX.
План-прием. Постъпване и преместване на ученици

Чл. 142. (1) Учениците постъпват в държавните и в общинските училища на местата, определени с училищния, с държавния и с допълнителния държавен план-прием.

(2) Училищният план-прием определя броя на местата, на които учениците постъпват в първия от класовете на началния и/или на прогимназиалния етап, с изключение на случаите по ал. 3, т. 5, а за вечерните училища, специалните училища, училищата към местата за лишаване от свобода и за българските училища в чужбина – и за първия от класовете на етапите от средната степен на образование. Този брой може да се променя от директора в следващите класове в съответствие с реално записаните ученици.

(3) Държавният план-прием определя броя на местата, на които се приемат учениците във:

профилираните гимназии и в професионалните гимназии, в паралелките за профилирана подготовка в средните училища и в професионалните гимназии или в паралелките за професионална подготовка в обединените училища, в средните училища и в профилираните гимназии – в VІІІ клас;
спортните училища – в V, в VІ, в VІІ или в VІІІ клас;
училищата по изкуствата – в І, в V и в VІІІ клас;
училищата по културата – в I, в V и в VIII клас;
V клас – в гимназиите по чл. 38, ал. 3.

(4) Допълнителният държавен план-прием определя броя на местата, на които учениците, завършили първия гимназиален етап на средно образование от обединените училища, се приемат в профилираните гимназии и в професионалните гимназии, в паралелките за профилирана подготовка или за професионална подготовка в средните училища, както и в паралелките за профилирана подготовка в професионалните гимназии и в паралелките за професионална подготовка в профилираните гимназии.

Чл. 143. (1) Училищният план-прием се определя преди началото на учебната година от директора на училището при условията и по реда на държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование и при спазване на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

(2) Държавният план-прием се утвърждава за всяка учебна година със заповед на:

началника на регионалното управление на образованието – за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 1 и 5;
министъра на младежта и спорта – за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 2;
министъра на културата – за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 3 и 4;
министъра на образованието и науката – за училищата по чл. 38, ал. 4.

(3) Допълнителният държавен план-прием се утвърждава за всяка учебна година със заповед на:

началника на регионалното управление на образованието – за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 1;
министъра на образованието и науката – за училищата по чл. 38, ал. 4.

(4) Държавният план-прием по ал. 2, т. 1 и допълнителният държавен план-прием по ал. 3, т. 1 се утвърждават след съгласуване с финансиращия орган.

(5) Условията и редът за утвърждаване на държавния план-прием за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 1 и 5 и на допълнителния държавен план-прием се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование.

(6) Условията и редът за утвърждаване на държавния план-прием за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 2 се определят с наредба на министъра на младежта и спорта, а за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 3 и 4 – с наредба на министъра на културата.

Чл. 144. (1) В средно училище, в обединено училище и в профилирана гимназия може да се утвърждава държавен план-прием за обучение в паралелки за придобиване на професионална квалификация при следните условия:

училището разполага с необходимата материално-техническа база;
училището разполага с възможност за осигуряване на обучението с учители по професионална подготовка;
няма друго училище на територията на общината, което да предлага същото обучение;
професиите са близки до основния профил, по който училището осъществява обучение – за профилираната гимназия.

(2) В професионални гимназии може да се утвърждава държавен план-прием за обучение в паралелки, в които във втори гимназиален етап се осъществява профилирана подготовка, само ако няма друго училище на територията на общината, което да предлага същото обучение.

(3) Условията по ал. 1 и 2 се прилагат съответно и при утвърждаване на допълнителния държавен план-прием.

Чл. 145. (1) Освен в случаите, определени в този закон, приемането на учениците в I клас не може да се извършва въз основа на проверка на способностите им.

(2) Приемането на учениците в VIII клас в училищата по чл. 142, ал. 3, т. 1 и на учениците от обединените училища в ХІ клас в училищата по чл. 142, ал. 4, както и в случаите, предвидени в държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование, се извършва въз основа на резултатите от националното външно оценяване.

(3) В случаите по ал. 2 може да се извършва и проверка на способностите за профили и специалности от професии, определени с държавния образователен стандарт за организация на дейностите в училищното образование.

(4) В случаите по ал. 2 учениците от обединените училища полагат приравнителни изпити, когато училищните учебни планове на приемащото училище и училището, от което ученикът се премества, са разработени въз основа на различни рамкови или типови учебни планове.

(5) Ученици със специални образователни потребности постъпват в специалните училища след оценка и насочване при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

(6) Учениците, които са получили удостоверение за завършен VII клас, може да продължат обучението си в следващ клас след насочване от регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование в училище по чл. 142, ал. 3, т. 1 при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 146. (1) За учениците, които се приемат по утвърден държавен план-прием в училищата по културата, в училищата по изкуствата и в спортните училища, както и в училищата с профил Музика, Изобразително изкуство, Физическо възпитание и спорт, може да се извършва проверка на способностите.

(2) Проверката на способностите се организира при условия и по ред, определени със:

наредби на министъра на културата – за училищата по изкуствата и за училищата по културата;
наредба на министъра на младежта и спорта – за спортните училища;
наредба на министъра на образованието и науката – за училищата с профил Изобразително изкуство, Музика и Физическо възпитание и спорт.

Чл. 147. Условията и редът за приемане и преместване на учениците от І до ХІІ клас се определят с държавния образователен стандарт за организацията на дейностите в училищното образование, а за учениците в училищата по изкуствата, в училищата по културата и в спортните училища – с наредбите по чл. 146, ал. 2.

Чл. 148. (1) При преместването си учениците от І до VІІ клас включително не полагат приравнителни изпити.

(2) При преместването си учениците от VІІІ до ХІІ клас включително полагат приравнителни изпити, когато училищните учебни планове на приемащото училище и училището, от което ученикът се премества, са разработени въз основа на различни рамкови или типови учебни планове.

Чл. 149. (1) Приемането на ученици в българските училища в чужбина се извършва при условия и по ред, определени в акта за откриването им.

(2) Приемането на ученици в частни училища се извършва при условия и по ред, определени с правилниците за дейността им, а за учениците, приемани по реда на чл. 10, ал. 4, и в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.

(3) Приемането на ученици в духовните училища се извършва със съгласие на родителите и при условия и по ред, определени от съответното вероизповедание.

Глава седма.
ПОЗНАВАТЕЛНИ КНИЖКИ, УЧЕБНИЦИ И УЧЕБНИ ПОМАГАЛА (В СИЛА ОТ 14.12.2015 Г.)

Раздел I.
Познавателни книжки, учебници и учебни помагала (В сила от 14.12.2015 г.)

Чл. 150. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) В предучилищното образование се ползват познавателни книжки и учебни помагала.

(2) В училищното образование се ползват учебници и учебни помагала.

Чл. 151. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) Познавателната книжка е произведение, създадено в резултат на творческа дейност, което е одобрено от министъра на образованието и науката за осигуряване на предучилищната подготовка. Познавателната книжка е дидактическо средство, което подпомага цялостното обучение на детето по едно или няколко образователни направления за определена възрастова група на предучилищното образование за овладяване на компетентностите, посочени в държавния образователен стандарт за предучилищното образование.

(2) Учебникът е произведение, създадено в резултат на творческа дейност, което е одобрено от министъра на образованието и науката за осигуряване на училищната подготовка. Учебникът е дидактическо средство, което е за самостоятелно учене на ученика и което подпомага цялостното му обучение по определен учебен предмет или модул за овладяване на компетентностите, посочени в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка, държавния образователен стандарт за профилираната подготовка или държавния образователен стандарт за придобиването на квалификация по професия, както и в съответната учебна програма.

(3) Учебното помагало е произведение, създадено в резултат на творческа дейност, което подпомага предучилищното и училищното образование за:

конкретизиране, разширяване или задълбочаване изцяло или в отделни части на учебното съдържание;
затвърждаване или практическо прилагане на усвоените компетентности.

(4) В училищното образование може да се ползват и учебни комплекти, одобрени от министъра на образованието и науката. Учебният комплект включва учебник и едно или няколко учебни помагала, създадени в единна система.

Чл. 152. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) Познавателните книжки, учебниците и учебните помагала трябва да са съобразени с възрастовите характеристики на децата и учениците, както и да насърчават самостоятелността и мисленето.

(2) Познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти не може да съдържат елементи на търговска реклама.

Чл. 153. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) Познавателните книжки се създават като печатни издания, печатни издания с електронен вариант или електронни издания.

(2) Учебниците се създават като печатни издания или печатни издания с електронен вариант.

(3) Учебните помагала се създават като печатни издания, печатни издания с електронен вариант или електронни издания.

Чл. 154. (В сила от 14.12.2015 г.) Според предназначението си учебниците са за обучение по:

учебните предмети от общообразователната подготовка;
задължителните модули от профилираната подготовка;
учебните предмети Майчин език, Религия и Хореография;
учебните предмети или модули от общата професионална подготовка;
специалните предмети за учениците със сензорни увреждания.

Чл. 155. (В сила от 14.12.2015 г.) Според функцията си учебните помагала може да бъдат дидактична игра, албум, блок, учебна тетрадка, учебна христоматия, сборник със задачи, с контурни карти, с учебни материали или с учебни анализи, учебен атлас, ръководство за учебна практика, учебен курс по теория и/или практика на професията.

Чл. 156. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) Изискванията към съдържанието, графичния дизайн, полиграфическото и електронното изпълнение на познавателните книжки, учебниците, учебните комплекти и учебните помагала се определят с държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала.

(2) Учебниците за обучение по предметите по чл. 154, т. 5 се изготвят и на електронен носител, като изискванията се определят в държавния образователен стандарт по ал. 1.

Раздел II.
Оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти (В сила от 14.12.2015 г.)

Чл. 157. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) Процедура по оценяване и одобряване на проекти на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти се открива със заповед на министъра на образованието и науката:

след утвърждаване на нови учебни програми – за училищното образование, и след приемане или промяна на държавния образователен стандарт за предучилищното образование – за предучилищното образование;
когато нито един от одобрените учебници не е разпространен за началото на учебната година;
когато нито един от издателите на одобрените познавателни книжки, учебници и учебни комплекти не е подал заявление за включване в списъка по чл. 162;
когато при проведена процедура не е одобрена нито една познавателна книжка, съответно нито един учебник и учебен комплект;
в случаите по чл. 161, когато не е извършена промяна или тя не е одобрена в нито една от одобрените познавателни книжки, съответно в нито един от учебниците и учебните комплекти.

(2) В заповедта по ал. 1 министърът на образованието и науката определя срок за внасяне на проектите на познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти, който не може да бъде по-кратък от 12 месеца от датата на заповедта по ал. 1.

(3) Проектите на познавателни книжки се оценяват за съответствие с изискванията на държавния образователен стандарт за учебниците, познавателните книжки и учебните помагала.

(4) Проектите на учебник и на учебен комплект се оценяват на два етапа:

първи етап – оценка за съответствието с изискванията на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала;
втори етап – оценка за пригодността им за прилагане в училище.

Чл. 158. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) Оценяването на проектите на познавателна книжка, както и първият етап от оценяването на проектите на учебник или на учебен комплект се извършват от оценители, определени от министъра на образованието и науката, съгласувано с председателя на Българската академия на науките.

(2) Вторият етап от оценяването на проектите на учебник или на учебен комплект се извършва за проектите, които отговарят на изискванията на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, и се осъществява във всяко училище от учителите, които преподават учебния предмет в съответния етап от степента на образование.

Чл. 159. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) Не може да е оценител лице, което е:

автор или издател на внесен в процедурата по оценяване проект на познавателна книжка, на учебник или на учебен комплект;
автор или издател на одобрен учебник или учебен комплект по съответния учебен предмет за съответния клас, или познавателна книжка, които се използват в системата на предучилищното и училищното образование;
в договорни отношения с автора или издателя към момента на провеждането на процедурата;
в йерархична връзка на ръководство и контрол с автор на произведението, което се предлага като проект на познавателна книжка, на учебник или на учебен комплект или с неговия издател;
участник в каквото и да е качество при създаването на произведението, което се предлага като проект на познавателна книжка, на учебник или на учебен комплект;
съпруг на автора или издателя или техен роднина по права линия без ограничение, а по съребрена линия или по сватовство до четвърта степен включително.

(2) Липсата на обстоятелствата по ал. 1 се удостоверява с декларация.

Чл. 160. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) Министърът на образованието и науката със заповед одобрява всички проекти на познавателни книжки, за които въз основа на оценяването е установено, че отговарят на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала.

(2) Министърът на образованието и науката със заповед одобрява всички проекти на учебници и на учебни комплекти, за които въз основа на оценяването е установено, че отговарят на държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала, разработени са въз основа на утвърдените програми по чл. 76, ал. 7, чл. 78, ал. 1 и чл. 83, ал. 7 и са приложими в практиката.

(3) Заповедите по ал. 1 и 2 или отказите за одобряване на проекти на познавателни книжки, на проекти на учебници и учебни комплекти се издават не по-късно от 6 месеца от изтичане на съответния срок за подаване на проектите на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти по чл. 157, ал. 2.

(4) Одобрените познавателни книжки, учебници и учебни комплекти може да се използват за предучилищната и училищната подготовка до влизането в сила на нови учебни програми или до промяна на съдържанието, графичния им дизайн, полиграфическото или електронното им изпълнение.

Чл. 161. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) В одобрените познавателни книжки, учебници и учебни комплекти може да се извършват само обективно необходими промени в съдържанието, графичния дизайн, полиграфическото или електронното изпълнение. Обективно необходими промени са корекции на грешки или са следствие на промяна на нормативната уредба, обективна промяна на факти, обстоятелства, статистики и други подобни.

(2) Промените по ал. 1 може да се извършват от авторите или издателите само по инициатива на министъра на образованието и науката.

(3) В случаите по ал. 2 промяната се одобрява от министъра на образованието и науката.

(4) Авторите и/или издателите на одобрените познавателни книжки, учебници и учебни комплекти може да извършват поправки на очевидни фактически грешки по своя инициатива и без одобрение по ал. 3, като в тези случаи са длъжни да уведомят министъра на образованието и науката в едноседмичен срок от отпечатването на тиража.

Чл. 162. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) За всяка учебна година министърът на образованието и науката утвърждава списък на познавателните книжки, учебниците и учебните комплекти, които може да се използват в системата на предучилищното и училищното образование.

(2) Списъкът по ал. 1 се публикува на официалната интернет страница на Министерството на образованието и науката преди началото на учебната година.

(3) Познавателните книжки и учебниците, които не са включени в списъка по ал. 1, не може да се използват в системата на предучилищното и училищното образование.

Чл. 163. (В сила от 14.12.2015 г.) Условията и редът за оценяване и одобряване на проектите на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти и на промените в тях, включително определянето на оценителите, както и условията и редът за утвърждаване на списъка по чл. 162 се определят с държавния образователен стандарт за познавателните книжки, учебниците и учебните помагала.

Чл. 164. (В сила от 14.12.2015 г.) (1) В системата на предучилищното и училищното образование се осигуряват за безвъзмездно ползване познавателни книжки, учебници и учебни комплекти при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(2) Учебниците и учебните комплекти, които се предоставят за безвъзмездно ползване на учениците, се избират от учителите, които преподават по учебния предмет в съответния етап от степента на образование в дадено училище, след съгласуване с обществения съвет.

(3) Учебниците и учебните комплекти извън ал. 1, както и учебните помагала, които ще използват учениците, се избират от учителя, който преподава в паралелката по съответния учебен предмет или модул.

(4) Познавателните книжки и учебните помагала, които се използват в предучилищното образование, се избират от учителите, които преподават в съответната група в детската градина или в училището, в съответствие с програмната система по чл. 70.

Глава осма.
ПРИЗНАВАНЕ, ПРИРАВНЯВАНЕ И ВАЛИДИРАНЕ НА РЕЗУЛТАТИ ОТ УЧЕНЕТО

Чл. 165. (1) Признаването е официално писмено потвърждение на съответствието на завършени периоди от училищно обучение или на етапи и степени на образование и професионална квалификация в училища на чужда държава с тези в училищното образование в Република България.

(2) По реда на тази глава се признават и компетентностите, придобити след успешно завършено обучение по учебните предмети Български език и литература, История и цивилизации, География и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, осъществено от финансирани при условията и по реда на този закон организации на българи, живеещи извън Република България.

(3) Признаването по ал. 1 се извършва с цел:

достъп до образование в училищата от системата на предучилищното и училищното образование;
достъп до професионално обучение;
достъп до обучение в системата на висшето образование;
улесняване на достъпа до пазара на труда.

(4) Документи за завършени периоди на училищно обучение, степени на образование и професионална квалификация, издадени от училища на чужди държави, се признават при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

(5) Когато в процеса на признаване се констатира различие в системите за оценяване на резултатите от обучението, се извършва приравняване на оценките съобразно българската система за оценяване при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

(6) Признаването и приравняването по ал. 5 се извършва от министъра на образованието и науката или от оправомощени от него длъжностни лица.

Чл. 166. (1) Валидирането е оценяване и признаване на съответствието между компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене, и изискванията за завършване на клас, етап или степен на образование и/или за придобиване на професионална квалификация и издаване на съответния официален документ с цел:

достъп до образование в училищата от системата на предучилищното и училищното образование;
достъп до обучение за придобиване на професионална квалификация;
улесняване на достъпа до пазара на труда.

(2) Неформално обучение е обучение, което се извършва като организирана дейност извън системата на предучилищното и училищното образование, но не води до завършване на клас, етап и степен на образование и/или до придобиване на професионална квалификация.

(3) Информално учене е неинституционализирано, неорганизирано и несистематизирано натрупване на компетентности в живота на човека.

(4) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности само на лица, които нямат придобито основно или средно образование.

(5) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности по учебен предмет по чл. 135, ал. 1 само на лица, придобили средно образование, ако учебният предмет не е включен в дипломата им.

(6) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности за завършен период от училищно обучение или за завършен клас или етап от основната степен на образование, както и клас от първи гимназиален етап или първи гимназиален етап на лице в задължителна училищна възраст, търсещо или получило закрила по Закона за убежището и бежанците, когато е невъзможно представянето на съответния документ за съответното лице.

(7) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности за завършен период от училищно обучение или за завършен клас или етап от основната степен на образование, както и клас от първи гимназиален етап или първи гимназиален етап, на лице със специални образователни потребности, придобило съответния документ с оценки с качествен показател.

Чл. 167. (1) При условията и по реда на тази глава може да се валидират компетентности:

по определен учебен предмет за един или няколко класа от основната степен на образование;
по учебен предмет по чл. 135 ал. 1;
по всички общообразователни учебни предмети, предвидени за изучаване в задължителните учебни часове за определен клас от основната степен на образование;
необходими за завършване на начален етап или на прогимназиален етап от основната степен на образование;
необходими за придобиване на професионална квалификация.

(2) Валидирането по ал. 1, т. 1, 3 и 4 е оценяване и признаване на съответствието на компетентностите с изискванията в съответната учебна програма и/или в държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка.

(3) Валидирането по ал. 1, т. 2 се извършва при условията и по реда на допълнителните държавни зрелостни изпити, като лицето избира дали да положи изпита върху учебното съдържание по чл. 135, ал. 1 или 3.

(4) Валидирането по ал. 1, т. 3 и 4 може да се извършва само след представяне на документ за предходен клас или етап.

(5) Валидирането по ал. 1, т. 1, 3 и 4 се извършва от избрано от лицето училище, което осъществява съответното обучение.

(6) Валидирането по ал. 1, т. 1, 3 и 4 се извършва при условията и по реда на държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

(7) Валидирането по ал. 1, т. 5 се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

(8) Гражданите не може повторно да валидират компетентности, признати при условията и по реда на тази глава.

Чл. 168. (1) Съответствието на компетентностите с изискванията за завършване на клас, етап или степен на образование и/или за професионална квалификация се удостоверява със следните документи:

удостоверение за валидиране на компетентности по учебен предмет за един или няколко класа, което дава право за издаване на документ за завършен клас, етап или степен при условия, определени с държавния образователен стандарт за информацията и документите;
удостоверение за валидиране на компетентности по учебен предмет, невключен в дипломата за средно образование, което дава право за включване на оценката в балообразуването при кандидатстване във висше училище;
удостоверение за валидиране на компетентности за клас от основната степен на образование, което дава право за продължаване в следващ клас или за обучение за придобиване на професионална квалификация;
удостоверение за валидиране на компетентности за начален етап на основната степен на образование, което дава право за продължаване в следващ етап на училищното образование или за обучение за придобиване на професионална квалификация;
удостоверение за валидиране на компетентности за основна степен на образование, което дава право за продължаване в средната степен на образование или за обучение за придобиване на професионална квалификация;
свидетелство за валидиране на професионална квалификация;
удостоверение за валидиране на професионална квалификация по част от професия.

(2) Съответствието на компетентностите с изискванията за завършване на клас, етап или основна степен на образование за лицата по чл. 166, ал. 6 и 7 се удостоверява освен с документите по ал. 1, т. 3 – 5 и със следните документи:

удостоверение за валидиране на компетентности за клас от първи гимназиален етап, което дава право за продължаване в следващ клас;
удостоверение за валидиране на компетентности за първи гимназиален етап, което дава право за продължаване във втори гимназиален етап.

(3) Съдържанието и редът за издаване на документите по ал. 1 и 2 се определят с държавния образователен стандарт за информацията и документите.

Чл. 169. (1) Училищата може да организират и провеждат курсове за ограмотяване и курсове за придобиване на компетентности от прогимназиалния етап за лица, навършили 16 години.

(2) Обучението в курсовете по ал. 1 се извършва по програми, утвърдени от министъра на образованието и науката, ориентирани към резултатите от обучението, определени с държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка за начален и за прогимназиален етап.

(3) Лицата, преминали обучение в курс по ал. 1, полагат изпити при условията и по реда на държавния образователен стандарт за оценяване на резултатите от обучението на учениците.

(4) На лицата, успешно положили изпитите по ал. 3, се издават съответно удостоверенията по чл. 168, ал. 1, т. 3, 4 или 5.

Чл. 170. (1) Училищата, които осъществяват обучение за придобиване на професионална квалификация, може да организират и провеждат курсове за подготовка за валидиране на професионални компетентности за лица, навършили 16 години.

(2) Обучението и завършването на курса по ал. 1 се извършва при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

Глава девета.
ДЕЦА И УЧЕНИЦИ

Раздел I.
Основни права и задължения

Чл. 171. (1) Децата, съответно учениците имат следните права:

да бъдат обучавани и възпитавани в здравословна, безопасна и сигурна среда;
да бъдат зачитани като активни участници в образователния процес;
да избират профила и професията;
да избират между учебните предмети или модули, предложени от училището за изучаване в избираемите и във факултативните учебни часове;
да получават библиотечно-информационно обслужване;
да получават информация относно обучението, възпитанието, правата и задълженията си;
да получават обща и допълнителна подкрепа за личностно развитие;
да бъдат информирани и консултирани във връзка с избора на образование и/или професия;
да участват в проектни дейности;
да дават мнения и предложения за училищните дейности, включително за избираемите и за факултативните учебни часове;
чрез формите на ученическо самоуправление да участват в обсъждането при решаване на въпроси, засягащи училищния живот и училищната общност, в т. ч. училищния учебен план;
да получават съдействие от училището и от органите на местното самоуправление при изразяване на мнението си по въпроси, които пряко ги засягат, както и при участие в живота на общността;
да бъдат поощрявани с морални и материални награди.

(2) Учениците участват в училищния живот и в организационното развитие на училището чрез различни форми на ученическо самоуправление на ниво паралелка и училище, определени с правилника на училището по предложение на учениците.

(3) Учениците имат право да получават стипендии при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

Чл. 172. (1) Учениците имат следните задължения:

да присъстват и да участват в учебните часове и занимания;
да съхраняват авторитета на училището и училищната общност и да допринасят за развитие на добрите традиции;
да зачитат правата, честта и достойнството на другите, както и да не прилагат физическо и психическо насилие;
да носят училищната униформа и другите отличителни знаци на училището, когато такива са предвидени, или да се явяват в училището с облекло и във вид съгласно изискванията на училищния правилник;
да не участват в хазартни игри, да не употребяват тютюн и тютюневи изделия, алкохол и наркотични вещества;
да не носят оръжие, както и други предмети, които са източник на повишена опасност;
да носят ученическата си лична карта в училище и извън него;
да представят на своите родителите и на педагогическите специалисти ученическата си книжка и бележника за кореспонденция;
да спазват правилата за поведение в паралелката и в училището;
да спазват правилника за дейността на институцията;
да не възпрепятстват със своето поведение и постъпки нормалното протичане на учебните часове;
да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове.

(2) Правилникът за дейността на институцията може да предвиди и други права и задължения за децата и учениците, доколкото те не противоречат на този закон.

Чл. 173. (1) Ученик е този, който е записан в училище за обучение за завършване на клас.

(2) Ученик се отписва от училището, когато:

се премества в друго училище;
се обучава в дневна, вечерна или комбинирана форма и не е посещавал училище по неуважителни причини за период, по-дълъг от два месеца;
се обучава в самостоятелна, индивидуална, дистанционна или задочна форма и не се е явил да положи съответните изпити в три поредни сесии.

(3) В случаите по ал. 2, т. 2 и 3, когато ученикът е в задължителна училищна възраст, директорът на училището уведомява съответната общинска или районна администрация, регионалното управление на образованието и органите за закрила на детето.

Раздел II.
Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците

Чл. 174. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование осигуряват подкрепа за личностно развитие на децата и учениците съвместно с държавните и местните органи и структури и доставчиците на социални услуги.

(2) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование самостоятелно разработват и прилагат цялостни политики за:

подкрепа за личностно развитие на детето и ученика;
изграждане на позитивен организационен климат;
утвърждаване на позитивна дисциплина;
развитие на училищната общност.

(3) Изграждането на позитивен организационен климат изисква създаване на условия за сътрудничество, ефективна комуникация и отношения на загриженост между всички участници в процеса на образование.

(4) При работата с децата и с учениците институциите в системата на предучилищното и училищното образование основават дейността си на принципа на позитивната дисциплина, който се свързва с мерки и подходи, гарантиращи изслушване на детето и ученика, осъзнаване на причините за проблемното му поведение и предоставяне на възможност за усвояване на добри поведенчески модели спрямо себе си и останалите.

(5) При работата с учениците институциите в системата на предучилищното и училищното образование основават дейността си на принципа на превенцията на обучителните трудности и ранното оценяване на риска от тях. Тези мерки се прилагат към всички ученици в обща класна стая по ред, определен в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 175. (1) Всяко училище има етичен кодекс на училищната общност, който се приема от представители на педагогическия съвет, обществения съвет, настоятелството и на ученическото самоуправление по ред, определен в правилника за дейността на училището.

(2) Етичният кодекс се изготвя по достъпен и разбираем за учениците начин и се поставя на видно място в училищната сграда.

(3) Етичният кодекс се публикува на интернет страницата на училището.

Чл. 176. (1) На децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование се предоставя подкрепа за личностно развитие, която осигурява подходяща физическа, психологическа и социална среда за развиване на способностите и уменията им.

(2) Подкрепата за личностно развитие се прилага в съответствие с индивидуалните образователни потребности на всяко дете и на всеки ученик.

(3) За реализиране на общата и допълнителната подкрепа в детските градини и училищата работят психолог или педагогически съветник, логопед, социален работник и ресурсни учители.

Чл. 177. (1) Подкрепата за личностно развитие е обща и допълнителна.

(2) Общата и допълнителната подкрепа се осигуряват там, където са детето и ученикът – в детските градини, в училищата и в центровете за подкрепа за личностно развитие. В случаите по чл. 111, ал. 1, т. 1 – в домашни или в болнични условия.

Чл. 178. (1) Общата подкрепа за личностно развитие включва:

екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти;
допълнително обучение по учебни предмети при условията на този закон;
допълнителни модули за деца, които не владеят български език;
допълнителни консултации по учебни предмети, които се провеждат извън редовните учебни часове;
консултации по учебни предмети;
кариерно ориентиране на учениците;
занимания по интереси;
библиотечно-информационно обслужване;
грижа за здравето;
осигуряване на общежитие;
поощряване с морални и материални награди;
дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение;
ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения;
логопедична работа.

(2) Общата подкрепа се осигурява от детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

(3) Общата подкрепа по ал. 1, т. 2, 4, 5 и 8 се осигурява само от училищата, а общата подкрепа по ал. 1, т. 3 – само от детските градини.

(4) Общата подкрепа по ал. 1, т. 10 може да се организира от училище или от център за подкрепа за личностно развитие.

Чл. 179. Екипната работа между учителите и другите педагогически специалисти включва обсъждане на проблеми и обмяна на добри практики при работата им с едни и същи деца и ученици с цел повишаване ефективността на педагогическите подходи.

Чл. 180. Кариерното ориентиране в училищното образование включва взаимнодопълващи се дейности за информиране, диагностика, консултиране, посредничество и проследяване с оглед подпомагане на учениците в техния самостоятелен и осъзнат избор на образование и/или професия и осъществяване на връзка между училището и пазара на труда.

Чл. 181. Заниманията по интереси се организират за развитие на способностите и на компетентностите на децата и учениците, за изява на дарбите им в областта на науките, технологиите, изкуствата, спорта, глобалното, гражданското и здравното образование, както и за придобиване на умения за лидерство.

Чл. 182. Библиотечно-информационното обслужване се осигурява чрез училищна библиотека и гарантира свободен достъп до информация на учениците от различни документални източници в библиотечния фонд и в глобалната мрежа с цел изграждане на навици за четене и компетентности за търсене и ползване на информация.

Чл. 183. Грижата за здравето се осигурява чрез гарантиране на достъп на децата и учениците до медицинско обслужване и програми за здравно образование и за здравословен начин на живот.

Чл. 184. (1) Децата и учениците се поощряват с морални и с материални награди за високи постижения в образователната дейност, в заниманията по интереси и за приноса им към развитието на училищната общност при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

(2) Министърът на образованието и науката може да учредява национални награди за децата и учениците.

(3) Началникът на регионалното управление на образованието и кметът на общината със заповед може да учредяват регионални, съответно общински награди на децата и учениците.

(4) Директорът на институцията след решение на педагогическия съвет със заповед може да учредява награди за децата и учениците.

(5) Награди за децата и учениците може да бъдат определяни и с правилника за дейността на съответната институция.

Чл. 185. (1) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осъществяват дейности по превенция на тормоза и насилието, както и дейности за мотивация и преодоляване на проблемното поведение, които са израз на общата воля и на координираните усилия на всички участници в образователния процес.

(2) Видовете и съдържанието на дейностите по превенция на тормоза и насилието са подчинени на обща училищна политика, разработват се самостоятелно от училищната общност и може да включват:

изготвяне съвместно с учениците на правила за поведението им в паралелката;
разглеждане на теми от глобалното, гражданското, здравното и интеркултурното образование в часа на класа, в заниманията по интереси и във факултативните часове;
партньорство с родителите;
дейности за развитие на компетентностите на всички членове на училищната общност.

Чл. 186. (1) Видовете и съдържанието на дейностите по мотивация и преодоляване на проблемното поведение се определят от детската градина и от училището и може да включват:

обсъждане между ученика и класния ръководител с цел изясняване на възникнал проблем и получаване на подкрепа за разрешаването му;
използване на посредник при разрешаване на конфликт в училище;
консултиране на детето или ученика с психолог или с педагогически съветник;
създаване на условия за включване на ученика в група за повишаване на социалните умения за общуване и решаване на конфликти;
насочване на детето и ученика към занимания, съобразени с неговите потребности;
индивидуална подкрепа за ученика от личност, която той уважава (наставничество);
участие на ученика в дейности в полза на паралелката или училището;
други дейности, определени с правилника за дейността на институцията.

(2) Условията и редът за осъществяване на дейностите по ал. 1, т. 1 – 7 се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 187. (1) Допълнителната подкрепа за личностно развитие включва:

работа с дете и ученик по конкретен случай;
психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания;
осигуряване на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда, технически средства, специализирано оборудване, дидактически материали, методики и специалисти;
предоставяне на обучение по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания;
ресурсно подпомагане.

(2) Допълнителната подкрепа за личностно развитие се предоставя на деца и ученици:

със специални образователни потребности;
в риск;
с изявени дарби;
с хронични заболявания.

(3) Видът и формите на обучение, както и конкретните дейности за допълнителната подкрепа за личностно развитие се определят с план за подкрепа на детето или ученика. Планът за подкрепа за децата и учениците по ал. 2, т. 1 определя и часовете за ресурсно подпомагане.

(4) Допълнителната подкрепа за личностно развитие се осигурява от детските градини, от училищата, от центровете за подкрепа за личностно развитие и от специализирани обслужващи звена.

Чл. 188. (1) Допълнителната подкрепа се предоставя въз основа на оценката на индивидуалните потребности, която се извършва от екип за подкрепа за личностно развитие в детската градина или в училището.

(2) Екипът по ал. 1 осъществява и допълнителната подкрепа по чл. 187, ал. 1, т. 1.

(3) Екипът за подкрепа за личностно развитие се създава със заповед на директора за определено дете или ученик по чл. 187, ал. 2.

(4) В състава на екипа за подкрепа за личностно развитие задължително се включва психолог или педагогически съветник, както и логопед. В екипа може да се включват и други специалисти, както и представители на органите за закрила на детето и на органите за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

(5) Екипът за подкрепа за личностно развитие работи съвместно с родителите, а при необходимост и с регионалните центрове за подкрепа за процеса на приобщаващото образование и/или с центровете за подкрепа за личностно развитие.

Чл. 189. Екипът за подкрепа за личностно развитие в детската градина или в училището:

идентифицира силните страни на детето или ученика, затрудненията, свързани с развитието, обучението и поведението му, както и причините за тяхното възникване;
извършва оценка на индивидуалните потребности на детето или ученика;
изготвя и реализира план за подкрепа;
извършва наблюдение и оценка за развитие на всеки конкретен случай;
изпълнява и други функции, предвидени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 190. (1) Към регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование се създават регионални екипи за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците със специални образователни потребности.

(2) В състава на екипите по ал. 1 се включват ресурсни учители, специални педагози, включително от центровете за специална образователна подкрепа, психолози, логопеди и други специалисти при необходимост, както и представители на регионалните управления на образованието. Ръководител на екипа е представителят на съответното регионално управление на образованието.

(3) Екипът по ал. 1:

въз основа на оценките на екипите по чл. 188, ал. 1 предлага на директора на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование да одобри или да не одобри предоставянето на допълнителна подкрепа по чл. 187, ал. 1, т. 2 – 5 на децата и учениците със специални образователни потребности;
въз основа на заявление на директора на съответната детска градина и училище извършва оценка на индивидуалните потребности от допълнителна подкрепа на децата и учениците със специални образователни потребности, когато не може да се формира екип по чл. 188, и предлага на директора на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование да одобри или да не одобри предоставянето на допълнителна подкрепа;
организира повторна оценка на индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности при несъгласие на родителя с оценката по чл. 189, т. 2 или с предложената допълнителна подкрепа и предлага на директора на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование да одобри или да не одобри предоставянето на допълнителна подкрепа по чл. 187, ал. 1, т. 2 – 5 на децата и учениците със специални образователни потребности;
извършва оценка на индивидуалните потребности на децата и учениците със специални образователни потребности след заявление на родител за насочване за обучение в специалните училища по чл. 44, ал. 1, т. 1;
подпомага процеса на осигуряване на допълнителната подкрепа;
предлага и организира при необходимост предоставянето на методическа подкрепа за работа с деца и ученици със специални образователни потребности на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
информира родителите за възможностите за продължаване на образованието или за придобиване на професионална квалификация на учениците със специални образователни потребности след VІІ и Х клас;
извършва преценка за обучението на ученика по чл. 111, ал. 5;
отлага по обективни причини от задължително обучение в І клас деца със специални образователни потребности, но за не повече от една учебна година;
изпълнява и други функции, предвидени в държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

(4) Методическата подкрепа по ал. 3, т. 6 може да се предоставя от екипи на детски градини и училища, от центрове за подкрепа за личностно развитие, от юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза в областта на приобщаващото образование, както и от висши училища, в зависимост от конкретните потребности.

Чл. 191. (1) Условията и редът за осигуряване на общата и на допълнителната подкрепа се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

(2) За общата подкрепа, осъществявана от център за подкрепа за личностно развитие, която не се финансира от държавния бюджет, може да се събират такси при условия и по ред, определени от Закона за местните данъци и такси.

Чл. 192. (1) Детските градини и училищата са длъжни да приемат деца и ученици със специални образователни потребности.

(2) В група в детска градина и в паралелка в училище може да се обучават до три деца и ученици със специални образователни потребности.

(3) В случаите, когато на територията на населеното място няма друга група или паралелка, която да осигурява същото по вид образование, броят на децата или учениците в конкретна група или паралелка може да бъде по-голям от посочения в ал. 2 след разрешение на началника на съответното регионално управление на образованието. Предложенията за увеличаване на броя на децата или учениците се правят от екипа по чл. 188, а когато не е формиран – по предложение на екипа по чл. 190.

(4) При увеличаване на броя на децата и учениците в група или паралелка се назначава помощник-учител по предложение на екипите по ал. 3.

Чл. 193. (1) В детските градини и в училищата обучението на деца и ученици със специални образователни потребности задължително се подпомага от ресурсен учител съобразно потребността на детето и ученика.

(2) Броят на ресурсните учители се определя в зависимост от броя на децата и учениците със специални образователни потребности, от вида на подкрепата и от броя часове за ресурсно подпомагане при условията на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

(3) В плана за подкрепа на детето и ученика може да бъде определен и помощник на учителя.

(4) Изискванията към помощника на учителя и функциите му се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 194. (1) По изключение, когато целите на образованието не могат да бъдат постигнати по друг начин за подкрепа и обучение на деца и ученици, за които оценката по чл. 190, ал. 3, т. 1 и 2 е установила, че съобразно образователните им потребности може да се обучават в център за специална образователна подкрепа или в специални групи след заявено желание на родителя и становище на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, по предложение на екипа по чл. 188 в детската градина или училището по чл. 38, ал. 1 и чл. 39, ал. 2, т. 1 – 3 може да се организират специални групи.

(2) Обучението на учениците по ал. 1 се организира при условията на чл. 44, ал. 3 и 4.

Чл. 195. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За подпомагане на обучението на деца и ученици, за които оценката по чл. 190, ал. 3, т. 1 и 2 е установила, че съобразно образователните потребности може да се обучават в център за специална образователна подкрепа, по предложение на екипа по чл. 188 в детската градина или училището, съответно на екипа по чл. 190 може да се организират и изнесени паралелки и групи на деца и ученици от детските градини и училищата по чл. 38 в центрове за специална образователна подкрепа, както и в социалните услуги.

(2) Групите и паралелките по ал. 1 се организират със заповед на директора на съответния център за специална образователна подкрепа по предложение на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование след разрешение на началника на регионалното управление на образованието.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Групите и паралелките по ал. 1 се организират в социалните услуги със заповед на кмета на общината по предложение на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование след разрешение на началника на регионалното управление на образованието.

(4) Насочването на децата и учениците за обучение в групите и паралелките по ал. 1 се извършва след заявено желание на родителя и след становище на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование по предложение на екипа за подкрепа за личностно развитие в детската градина или училището.

(5) Предложенията по ал. 2 и 3 могат да се правят до 15 септември на съответната учебна година за първия учебен срок или до началото на втория учебен срок на съответната учебна година.

(6) Обучението на децата и учениците в групите и паралелките по ал. 1 се осъществява по индивидуални учебни планове, изготвени в съответствие с изискванията на чл. 95.

(7) За извършеното обучение по ал. 6 и обучението за придобиване на първа степен на професионална квалификация или за квалификация по част от професия директорът на съответния център за специална образователна подкрепа изготвя доклад-оценка за всяко дете или ученик по реда и условията на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

(8) Докладът-оценка по ал. 7 се изпраща на директора на детската градина или училището по ал. 1, от което е насочено детето или ученикът за издаване на удостоверение за завършен клас.

(9) Условията и редът за организиране на обучението в паралелките и групите по ал. 1 се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 196. (1) Областният управител организира разработването на областна стратегия за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците въз основа на анализ на потребностите от подкрепа във всяка община на територията на областта. Стратегията включва и описание на предизвикателствата, стратегическите цели и необходимите дейности в областта на подкрепата.

(2) При разработването на стратегията областният управител осигурява участието на представители на всяка община на територията на областта, на регионалното управление на образованието, на регионалния център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование, на регионалната здравна инспекция, на юридически лица с нестопанска цел, работещи в областта на приобщаващото образование, и на други заинтересовани органи, лица и организации, имащи отношение към развитието на подкрепата за личностно развитие.

(3) Анализът по ал. 1 се разработва от съответните общини и се приема от общинския съвет по предложение на кмета на общината.

(4) Стратегията по ал. 1 обхваща период от две години.

(5) Областният управител утвърждава стратегията по ал. 1 след съгласуване с областните съвети за развитие и с регионалното управление на образованието.

Чл. 197. (1) Въз основа на областната стратегия по чл. 196 се приема общинска стратегия за личностно развитие на децата и учениците.

(2) Стратегията по ал. 1 се приема от общинския съвет за период от две години.

(3) За изпълнение на стратегията по ал. 1 ежегодно до 30 април общинският съвет приема годишен план на дейностите за подкрепа за личностно развитие. Годишният план се приема по предложение на кмета на общината след съгласуване със съответното регионално управление на образованието.

Чл. 198. (1) Кметът на общината след решение на общинския съвет може да възложи дейности за подкрепа за личностно развитие по чл. 49, ал. 1, т. 2, 3, 4, 5 и 6 на център за подкрепа за личностно развитие от друга община, ако в общината няма център за подкрепа за личностно развитие, който да може да ги осъществи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Кметът на общината след решение на общинския съвет може да възложи предоставянето на дейности по чл. 49, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 на доставчици на социални услуги за деца, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Възлагането по ал. 2 се извършва по реда на Закона за социалните услуги.

(4) Предоставянето на дейностите по ал. 2 се извършва при спазване на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Раздел III.
Санкции на учениците

Чл. 199. (1) За неизпълнение на задълженията, определени в този закон, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, след изчерпване на останалите механизми за въздействие върху вътрешната мотивация и за преодоляване на проблемното поведение на учениците може да се налагат следните санкции:

забележка;
преместване в друга паралелка в същото училище;
предупреждение за преместване в друго училище;
преместване в друго училище;
преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение.

(2) Когато ученикът възпрепятства провеждането на учебния процес, учителят може да го отстрани до края на учебния час.

(3) Когато ученикът се яви в училище с облекло или във вид, които са в нарушение на правилника за дейността на училището, както и когато състоянието му не позволява да участва в учебния процес, той се отстранява от училище до отпадане на основанието за отстраняването му.

(4) Веднага след приключването на учебния час по ал. 2 или след отстраняването на ученика по ал. 3 се предприемат дейности за мотивация и за преодоляване на проблемното поведение и се уведомява родителят.

(5) За ученика с наложена санкция се осигуряват и дейности за превенция и преодоляване на проблемно поведение.

Чл. 200. (1) Санкцията „преместване в друга паралелка в същото училище“ не се прилага, когато това налага промяна на профила, професията или специалността.

(2) Санкцията „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение“ се прилага за ученици, навършили 16-годишна възраст.

(3) Мерките по чл. 199, ал. 2 и 3, както и санкциите „предупреждение за преместване в друго училище“ и „преместване в друго училище“ не се налагат на учениците в класовете от началния етап.

(4) Санкциите „преместване в друго училище“ и „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение“ се налагат за тежки или системни нарушения.

(5) Санкции не се налагат на ученици, когато поведението им е резултат от увреждане или нарушение на здравето, посочено в медицински документи.

Чл. 201. (1) За едно нарушение не може да бъде наложена повече от една санкция по чл. 199, ал. 1. Мерките по чл. 199, ал. 2 и 3 се налагат независимо от санкциите по чл. 199, ал. 1.

(2) Видът на санкцията се определя, като се отчитат причините и обстоятелствата при извършване на нарушението, видът и тежестта му, както и възрастовите и личностните особености на ученика.

Чл. 202. (1) Санкциите са срочни.

(2) Срокът на санкциите е до края на учебната година.

(3) Когато санкциите „преместване в друга паралелка в същото училище“, „предупреждение за преместване в друго училище“, „преместване в друго училище“ и „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение“ са наложени до 30 учебни дни преди края на втория учебен срок, те влизат в сила от началото на следващата учебна година.

Чл. 203. (1) Санкциите „забележка“ и „преместване в друга паралелка в същото училище“ се налагат със заповед на директора по мотивирано писмено предложение на класния ръководител, а всички останали санкции – със заповед на директора по предложение на педагогическия съвет.

(2) Мярката по чл. 199, ал. 3 се налага със заповед на директора.

Чл. 204. (1) За откриване на процедура по налагане на санкциите по чл. 199, ал. 1 директорът задължително уведомява родителя, а в случаите по чл. 199, ал. 1, т. 3 – 5 – и съответните териториални структури за закрила на детето.

(2) В процедурата по налагане на санкция малолетният ученик се представлява от родителя си или от оправомощено от родителя лице, а непълнолетният ученик извършва всички действия лично, но със съгласието на родителите си.

(3) Ученикът има право преди налагане на съответната санкция да бъде изслушан и/или писмено да обясни фактите и обстоятелствата, свързани с конкретното нарушение. Изслушването задължително се извършва в присъствието на психолог или на педагогически съветник.

(4) Родителят на ученика има право да присъства на изслушването и да изрази мнение, както и да участва в процедурата по налагане на санкцията при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

(5) Конкретните условия и ред за налагане на санкциите по чл. 199 се определят с държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

Чл. 205. (1) Заповедта за налагане на санкцията се издава в 14-дневен срок от предложението по чл. 203.

(2) В заповедта по ал. 1 се посочват видът на санкцията, срокът и мотивите за налагането и.

(3) Заповедта се съобщава в тридневен срок от издаването и на ученика и на родителя му, а заповедта за налагане на санкция „преместване в друго училище“ – и на началника на регионалното управление на образованието.

(4) Заповедта по ал. 1 може да се оспорва по административен ред пред органите по чл. 259, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 5.

(5) Заповедта по ал. 1 може да се обжалва при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 206. (1) Наложените санкции се отразяват в ученическата книжка, в личния картон и в бележника за кореспонденция на ученика.

(2) Ученик, на когото е наложена санкция „преместване в друго училище“, продължава обучението си в другото училище при условия и по ред, определени със заповед на началника на регионалното управление на образованието.

(3) Ученик, на когото е наложена санкция „предупреждение за преместване в друго училище“, „преместване в друго училище“ или „преместване от дневна форма в самостоятелна форма на обучение“, за срока на санкцията се лишава от правото да получава стипендия за отличен успех.

(4) При налагане на мярката по чл. 199, ал. 2 ученикът няма право да напуска територията на училището по времето на отстраняването си. При изпълнението на мярката училището създава условия за работа с учениците за повишаване на мотивацията и социалните им умения за общуване.

Чл. 207. (1) Санкциите се заличават с изтичане на срока, за който са наложени, или предсрочно по реда, по който са наложени.

(2) По желание на ученика след заличаване на санкциите „преместване в друга паралелка в същото училище“ и „преместване в друго училище“ той може да продължи обучението си в паралелката или в училището, в което е преместен.

(3) Заличаването се отбелязва в ученическата книжка и в личния картон на ученика.

Глава десета.
РОДИТЕЛИ

Чл. 208. (1) Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина или училището се осъществяват чрез индивидуални консултации, родителски срещи, обучения, както и всеки път, когато конкретна ситуация или поведение на детето или ученика го прави необходимо.

(2) Средство за постоянна връзка между училището и родителя е бележникът за кореспонденция.

(3) Средство за връзка със семейството на ученика може да бъде и електронната поща на един от родителите, както и електронният дневник на паралелката.

Чл. 209. Родителите имат следните права:

периодично и своевременно да получават информация за успеха и развитието на децата им в образователния процес, за спазването на правилата в детската градина и в училището и за приобщаването им към общността;
да се срещат с ръководството на детската градина или училището, с класния ръководител, с учителите и с другите педагогически специалисти в определеното приемно време или в друго удобно за двете страни време;
да се запознаят с училищния учебен план или със съответната педагогическа система в детската градина;
да присъстват и при желание от тяхна страна да бъдат изслушвани, когато се решават въпроси, които засягат права и интереси на детето или ученика;
най-малко веднъж годишно да получават информация, подкрепа и консултиране в детската градини или в училището по въпроси, свързани с образованието, с кариерното ориентиране и с личностното развитие на децата им;
да избират и да бъдат избирани в обществения съвет на детската градина или училището;
да изразяват мнение и да правят предложения за развитие на детската градина, училището и центъра за подкрепа за личностно развитие.

Чл. 210. (1) Родителите имат следните задължения:

да осигуряват редовното присъствие на детето в задължителното предучилищно образование и на ученика в училище, като уведомяват своевременно детската градина или училището в случаите на отсъствие на детето или ученика;
да запишат при условията на чл. 12 детето в първи клас или ученика в училище в случаите на преместване в друго населено място или училище;
редовно да се осведомяват за своите деца относно приобщаването им в детската градина и в училищната среда, успеха и развитието им в образованието и спазването на училищните правила;
да спазват правилника за дейността на детската градина, училището и центъра за подкрепа за личностно развитие и да съдействат за спазването му от страна на детето и ученика;
да участват в процеса на изграждане на навици за самоподготовка като част от изграждането на умения за учене през целия живот;
да участват в родителските срещи;
да се явяват в училището след покана от учител, директор или друг педагогически специалист в подходящо за двете страни време.

(2) Родителите, чиито деца се обучават в самостоятелна форма на обучение по чл. 112, ал. 1, т. 2, както и в самостоятелна организация, са длъжни да гарантират постигането на целите по чл. 5, да осигурят необходимите условия за обучение, познавателни книжки, учебници и учебни помагала, както и да прилагат по свой избор методики и подходи, съобразени с възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето.

Глава единадесета.
УЧИТЕЛИ, ДИРЕКТОРИ И ДРУГИ ПЕДАГОГИЧЕСКИ СПЕЦИАЛИСТИ

Раздел I.
Общи положения

Чл. 211. (1) Учителите, директорите, както и заместник-директорите, които изпълняват норма преподавателска работа, са педагогически специалисти.

(2) Педагогически специалисти са и ръководителите на направление „Информационни и комуникационни технологии“, възпитателите, психолозите, педагогическите съветници, логопедите, рехабилитаторите на слуха и говора, корепетиторите, хореографите и треньорите по вид спорт.

(3) Педагогически специалисти са лица, които изпълняват функции:

свързани с обучението, възпитанието и със социализацията, както и с подкрепата за личностно развитие на децата и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
по управлението на институциите по т. 1.

Чл. 212. (1) Необходимите компетентности като съвкупност от знания, умения и отношения по нива на кариерното развитие за всеки вид педагогически специалист се определят в професионален профил.

(2) Професионалният профил и постигнатите резултати в обучението на учениците им са основа за определяне на приоритети за професионално усъвършенстване, както и за подпомагане на самооценката и за атестирането на педагогическите специалисти.

Чл. 213. (1) Длъжностите на педагогическите специалисти се заемат от български граждани, придобили висше образование в съответното на длъжността професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация, необходима за изпълнението на съответната длъжност.

(2) За заемане на длъжността „директор“ на детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие е необходим не по-малко от 5 години учителски стаж.

(3) За заемане на длъжността „директор“ в спортно училище е необходим не по-малко от 5 години учителски стаж или 5 години професионален опит в областта на физическото възпитание и спорта.

(4) Длъжностите на педагогическите специалисти може да се заемат и от:

граждани на други държави членки;
чужди граждани, ако са предложени по междудържавни спогодби;
продължително пребиваващи в страната чужди граждани – със съгласие на началника на съответното регионално управление на образованието;
дългосрочно и постоянно пребиваващи в страната чужди граждани.

(5) Учителска или възпитателска длъжност се заема от лица с висше образование по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и професионална квалификация „учител“.

(6) Професионалната квалификация „учител“ се придобива в системата на висшето образование:

едновременно с обучението за придобиване на висше образование на образователно-квалификационна степен и съответната и професионална квалификация и се удостоверява с дипломата за висше образование;
след дипломирането – чрез обучение и полагане на държавен изпит и се удостоверява със свидетелство.

(7) Държавните изисквания за придобиване на професионалната квалификация „учител“ се определят с наредба на Министерския съвет.

(8) Учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, за който няма съответно професионално направление в Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления, може да се заема и от лица без висше образование и без професионална квалификация „учител“, ако те са придобили съответната професионална квалификация при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

(9) Учителска длъжност по учебен предмет или модул от професионалната подготовка, както и от специализираната подготовка може да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална квалификация „учител“.

(10) Учителска длъжност по учебен предмет Чужд език, с изключение на английски, испански, италиански, немски, руски и френски език, може да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и без професионална квалификация „учител“.

(11) Учителска длъжност по спортна подготовка в спортните училища може да се заема и от лица със завършено висше образование по съответната специалност и придобита професионална квалификация „треньор“ по съответния вид спорт.

(12) В случаите, когато учителска длъжност се заема от лица без професионална квалификация „учител“, училището изготвя и реализира план за придобиване на педагогически компетентности от съответното лице.

Чл. 214. (1) В детските градини и училищата от системата на предучилищното и училищното образование се провежда практическа подготовка на:

студенти, които се обучават за придобиване на степен на висше образование в професионално направление, съответно на длъжностите на педагогическите специалисти;
лицата, които са придобили степен на висше образование и се обучават за придобиване на професионална квалификация „учител“.

(2) Лицата по ал. 1, които самостоятелно участват в образователния процес под ръководството на учител-наставник, са стажант-учители.

(3) За организирането и провеждането на практическата подготовка по ал. 1 се сключва договор между съответната детска градина или училище и висшето училище.

Чл. 215. (1) Не може да заема длъжност на педагогически специалист лице, което:

е осъждано за умишлено престъпление от общ характер независимо от реабилитацията;
е лишено от право да упражнява професията;
страда от заболявания и отклонения, които застрашават живота и здравето на децата и учениците, определени с наредба, издадена от министъра на здравеопазването съгласувано с министъра на образованието и науката.

(2) Разпоредбата на ал. 1, т. 1 не се прилага за лицата, осъдени по наказателни дела, посочени в чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица.

(3) При възникване на обстоятелство по ал. 1 трудовото правоотношение с педагогическия специалист се прекратява при условията и по реда на Кодекса на труда.

(4) Разпоредбите на ал. 1, 2 и 3 се прилагат и за заемането на всички останали длъжности в детските градини, в училищата, в центровете за подкрепа за личностно развитие, включително и в центровете за специална образователна подкрепа.

Чл. 216. (1) Трудовите договори с педагогическите специалисти се сключват и прекратяват от директора на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие, а с педагогическите специалисти в българските училища в чужбина – от министъра на образованието и науката.

(2) Трудовите договори с педагогическите специалисти в частните детски градини и училища се сключват и прекратяват от органа, който управлява и представлява съответното дружество, юридическо лице с нестопанска цел или кооперация.

Чл. 217. (1) Министърът на образованието и науката сключва и прекратява трудовите договори с директорите на специализираните обслужващи звена и на държавните училища, с изключение на държавните неспециализирани училища, министърът на младежта и спорта – с директорите на държавните спортни училища, министърът на културата – с директорите на училищата по изкуства и на училищата по култура, а съответният финансиращ орган – с директорите на държавните детски градини по чл. 35, ал. 2.

(2) Началникът на регионалното управление на образованието сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските училища, държавните неспециализирани училища, държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, както и центровете по чл. 49, ал. 3, чиято дейност не се организира от училища, както и астрономическите обсерватории.

(3) Кметът на общината сключва и прекратява трудовите договори с директорите на общинските детски градини, на центровете за подкрепа за личностно развитие, с изключение на държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, и на центровете по чл. 49, ал. 3, чиято дейност не се организира от училища.

(4) Директорите на частните детски градини и училища се определят от дружеството, от юридическото лице с нестопанска цел или от кооперацията.

(5) Длъжността „директор“ в държавните и общинските институции по този закон се заема въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на Кодекса на труда от органите по ал. 1, 2 или 3 и с участието на представители на обществения съвет на детската градина или училището.

(6) В комисията за провеждане на конкурса за заемане на длъжността „директор“ на общинско училище се включват представители на регионалното управление на образованието, определени от началника на регионалното управление на образованието, на общинската администрация, определени от кмета на общината, както и представител на обществения съвет.

(7) В комисията за провеждане на конкурса за заемане на длъжността „директор“ на държавни неспециализирани училища се включват представители, определени от финансиращия орган.

Чл. 218. (1) Функциите, професионалните профили, длъжностите и необходимата за заемането им професионална квалификация, както и условията и редът за повишаване на квалификацията, за кариерното им развитие и за атестирането на педагогическите специалисти, включително критериите за атестиране и съставът на атестационната комисия, се определят с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

(2) Държавният образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти определя условията и реда за организиране и провеждане на практическа подготовка на стажант-учителите по чл. 214.

Раздел II.
Права и задължения

Чл. 219. (1) Педагогическите специалисти имат следните права:

да бъдат зачитани правата и достойнството им;
да определят методите и средствата за провеждане на образователния процес съобразно принципите и целите, определени в този закон;
да участват във формирането на политиките за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие;
да получават професионална подкрепа в процеса на изпълнение на служебните си задължения;
да повишават квалификацията си;
да бъдат поощрявани и награждавани.

(2) Педагогическите специалисти имат следните задължения:

да осъществяват обучение и възпитание на децата и учениците в съответствие с държавните образователни стандарти;
да опазват живота и здравето на децата и учениците по време на образователния процес и на други дейности, организирани от институцията;
да зачитат правата и достойнството на децата, учениците и другите участници в предучилищното и училищното образование и да сътрудничат и партнират със заинтересованите страни;
да поддържат и повишават квалификацията си съобразно политиките за организационно развитие на съответната институция и специфичните потребности на децата и учениците, с които работят с цел подобряване качеството на образованието им.

(3) На педагогическите специалисти се дължи почит и уважение от учениците, родителите, административните органи и обществеността.

(4) При изпълнение на служебните си задължения педагогическите специалисти, заместник-директорите без норма преподавателска работа и главният счетоводител от държавните и общинските детски градини и училища и от центровете за подкрепа за личностно развитие имат право на представително облекло за всяка календарна година при условия и по ред, определени с наредба, издадена от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите. Средствата за представителното облекло се осигуряват от бюджета на съответната институция.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Педагогическите специалисти, които работят в населено място извън местоживеенето си, имат право на възстановяване на извършените от тях разходи за транспорт от местоживеенето им до местоработата и обратно или за наем по месторабота в размер, при условия и по ред, определени в наредба, издадена от министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите.

(6) При прекратяване на трудовото правоотношение с педагогически специалисти, които през последните 10 години от трудовия си стаж са заемали длъжност на педагогически специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на предучилищното и училищното образование, се изплаща по-голям размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 от Кодекса на труда – в размер на 10 брутни работни заплати.

Чл. 220. (1) Освен в случаите, определени в този закон, педагогически специалист не може да извършва срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 – 7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и 4 на деца и ученици, с които работи в детската градина или в училището, ако това заплащане е от името и за сметка на децата и учениците, включително със средства от училищното настоятелство.

(2) Педагогически специалист няма право да участва при изготвяне и оценяване на изпитни материали и да извършва проверка и оценка на изпитни работи, ако е подготвял ученици за явяването им на съответния изпит срещу заплащане, ако това заплащане е от името и за сметка на децата и учениците.

(3) В едномесечен срок от началото на всяка учебна година педагогическият специалист подава пред работодателя си писмена декларация относно обстоятелството дали срещу заплащане от името и за сметка на децата и учениците през предходната учебна година е извършвал обучение или подкрепа по смисъла чл. 178, ал. 1, т. 2 – 7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и 4 на деца и ученици и че това не са били деца и ученици, с които педагогическият специалист е работил в детската градина или училището в същия период.

(4) Преди включването в дейности по ал. 2 педагогическият специалист подава декларация, че не е подготвял ученици за явяването им на съответния изпит срещу заплащане от тях или от родителите им.

(5) При установяване нарушение на ал. 1 и 2, както и в случаите на неподаване на декларацията по ал. 3 или при подаване на декларация с невярно съдържание педагогическите специалисти носят дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда.

Раздел III.
Повишаване квалификацията на учителите, директорите и другите педагогически специалисти

Чл. 221. (1) Повишаването на квалификацията е непрекъснат процес на усъвършенстване и обогатяване компетентностите на педагогическите специалисти за ефективно изпълнение на изискванията на изпълняваната работа и за кариерно развитие.

(2) Планирането, координирането, управлението и контролът на дейностите за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти се осъществяват на национално, регионално, общинско и училищно ниво.

(3) Педагогическите специалисти са длъжни ежегодно да повишават квалификацията си с цел подобряване качеството на работата им и повишаване резултатите и качеството на подготовка на децата и учениците.

(4) Директорите на детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осигуряват необходимите условия за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.

Чл. 222. (1) Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва от специализирани обслужващи звена, от висши училища и научни организации. Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти се извършва и от обучителни организации, чиито програми за обучение са одобрени при условията и по реда на тази глава.

(2) Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти по ал. 1 се измерва чрез система от квалификационни кредити и се удостоверява с документ. Системата от квалификационни кредити се определя с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

(3) Педагогическите специалисти са длъжни да повишават квалификацията си по програми на организациите по ал. 1 в не по-малко от 48 академични часа за всеки период на атестиране.

(4) Държавата създава условия за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти по ал. 3.

(5) Повишаването на квалификацията, извършена от организации извън ал. 1, се признава чрез квалификационни кредити от началника на съответното регионално управление на образованието след заявление на педагогическия специалист при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за статута и развитието на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Чл. 223. (1) Повишаването на квалификацията на педагогическите специалисти може да се организира и от детските градини, училищата и от центровете за подкрепа за личностно развитие чрез обмяна на добри практики в различни форми, както и по международни и национални програми. Вътрешноинституционалната квалификация се измерва в академични часове и за нея не се присъждат квалификационни кредити.

(2) Детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие са длъжни да осигуряват условия за повишаване на квалификацията по ал. 1 в не по-малко от 16 академични часа годишно за всеки педагогически специалист.

Чл. 224. (1) Повишаването на квалификацията се осъществява по програми и във форми по избор на педагогическия специалист в съответствие с професионалния профил на изпълняваната длъжност, с професионалното развитие на педагогическия специалист, с резултата и препоръките от атестацията му, както и с националната, регионалната, общинската и училищната политика.

(2) Повишаването на квалификацията на конкретния педагогически специалист е насочено и към напредъка на децата и учениците, както и към подобряване на образователните им резултати.

Чл. 225. (1) Въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалисти може да придобиват професионално-квалификационни степени.

(2) По-високото равнище на квалификация е основа за придобиване на по-висока професионално-квалификационна степен.

(3) Професионално-квалификационните степени се присъждат от висши училища, които провеждат обучение за придобиване на професионална квалификация „учител“ и имат програмни акредитации за провеждане на обучение за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалност от професионално направление съгласно Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления и за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ по докторска програма, съответстваща на учебен предмет от училищната подготовка.

(4) Професионално-квалификационните степени и условията и редът за придобиването им се определят с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на педагогическите специалисти.

Чл. 226. (1) Постигнатите компетентности се отразяват в професионално портфолио на педагогическия специалист. Професионалното портфолио се съставя от педагогическия специалист и включва разработени материали, които доказват активното му участие в реализирането на политиката на детската градина или училището, професионалните му изяви, професионалното му усъвършенстване и кариерното му израстване, както и постигнатите резултати с децата и учениците.

(2) Професионалното портфолио подпомага атестирането и самооценяването на педагогическия специалист.

(3) Целите, функциите и съдържанието на професионалното портфолио се определят с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Раздел IV.
Кариерно развитие на педагогическите специалисти

Чл. 227. (1) Кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентности при последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности или при придобиване на степени с цел повишаване качеството и ефективността на образованието.

(2) Учителските и възпитателските длъжности са:

учител, възпитател;
старши учител, старши възпитател;
главен учител, главен възпитател.

(3) Разпоредбата на ал. 2 се прилага и при кариерното развитие на ресурсните и болничните учители.

(4) Кариерното развитие на педагогическите специалисти, с изключение на учителите и възпитателите, се осъществява чрез последователно придобиване на втора и първа степен. Присъждането им се извършва от работодателя. Степените не се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение.

(5) Основа за кариерно развитие на педагогическите специалисти са учителският стаж, получените квалификационни кредити, придобитата професионално-квалификационна степен, както и резултатите от атестирането им.

(6) По-големият брой квалификационни кредити и по-високата професионално-квалификационна степен са основание за по-бързо кариерно развитие на педагогическите специалисти, независимо от учителския стаж.

(7) Условията и редът за заемане на учителските длъжности по ал. 2 и за придобиване на степените по ал. 4, както и за по-бързото кариерно развитие на педагогическите специалисти се определят с държавния образователен стандарт за статута и развитието на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Чл. 228. (1) Атестирането е процес на оценяване на съответствието на дейността на учителите, директорите и другите педагогически специалисти с професионалния им профил, с изискванията за изпълнение на длъжността, както и със стратегията за развитие на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие, а за директорите – и на управленската им компетентност.

(2) Атестирането на учителите, директорите и другите педагогически специалисти се извършва на всеки 4 години от атестационна комисия, определена от работодателя, съгласувано с педагогическия съвет, като в нейния състав задължително се включват:

представители на работодателя, на финансиращия орган в случаите, когато той е различен от работодателя, на педагогическия съвет, на регионалното управление на образованието, както и родител от обществения съвет – при атестиране на директорите;
представители на работодателя, на регионалното управление на образованието и на педагогическия съвет – при атестиране на учителите и другите педагогически специалисти.

(3) В състава на комисията може да се включват и други членове, определени в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

(4) Редът за назначаване на комисията по ал. 2, скалата на оценяване, критериите и процедурата за атестиране се определят в държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

(5) Оценката от атестирането освен за кариерното развитие може да служи и за насочване за повишаване на квалификацията и поощряване на атестирания педагогически специалист.

(6) При получена най-ниска оценка от атестирането работодателят заедно с атестационната комисия:

правят анализ на причините, довели до ниската оценка;
изработват план за методическо и организационно подпомагане на получилия ниска оценка учител, директор или друг педагогически специалист;
определят наставник или наставници, които да осъществят методическа и организационна подкрепа;
представят в регионалното управление на образованието в едномесечен срок от провеждането на атестирането документите по т. 1, 2 и 3 за осигуряване на методическа подкрепа.

(7) В случаите по ал. 6 повторно атестиране на лицето се извършва една година след предприемане на мерките по ал. 6, т. 1, 2 и 3.

(8) Ако при атестирането по ал. 7 отново е получена най-ниска оценка, лицето се освобождава от длъжност при условията на чл. 328, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.

(9) При получена оценка от атестирането с една степен по-висока от най-ниската се прилагат мерките по ал. 6, т. 1, 2 и 3.

Раздел V.
Информационен регистър на одобрените програми за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти

Чл. 229. (1) Министърът на образованието и науката организира създаването и поддържането на информационен регистър на одобрените програми за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти.

(2) Министърът на образованието и науката може да организира поддържането на регистъра чрез свое специализирано обслужващо звено.

(3) Обстоятелствата, които се вписват в регистъра по ал. 1, се определят с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

(4) Регистърът се публикува на официалната интернет страница на Министерството на образованието и науката.

Чл. 230. Програми за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти за одобрение и вписване в регистъра може да представят:

лица, регистрирани по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на Закона за кооперациите;
лица, учредени в съответствие със законодателството на друга държава членка.

Чл. 231. (1) Производството за одобряване на програмите за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти започва по писмено заявление на лицата по чл. 230.

(2) Заявлението по ал. 1 съдържа:

данни за юридическото лице – наименование (фирма), седалище и адрес на управление, единен идентификационен код или код по БУЛСТАТ;
наименование на програмата за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти;
описание на материално-техническите и информационните ресурси, с които се гарантира качествено провеждане на обучението.

(3) Към заявлението по ал. 1 се прилагат следните документи:

програма за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти;
списък на обучителите с приложени професионални автобиографии и документи за образование и квалификация, декларации, удостоверяващи съгласието на лицата да провеждат обучението, както и най-малко три референции за всеки от обучителите;
документ, удостоверяващ прилагането на сертифицирана система за управление на качеството.

(4) Заявленията и приложените към тях документи може да се подават всяка година от 1-во до 15-о число на месеците ноември и април.

Чл. 232. (1) Представената за одобрение програма за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти трябва да съдържа:

анотация на програмата;
цели на програмата;
форми на обучение;
методи на обучение;
индикатори за очакваните резултати от обучението;
продължителност на обучението и брой часове;
брой квалификационни кредити;
начин на завършване на обучението.

(2) Анотацията на програмата включва теоретична и практическа част, като в програмата задължително се посочва съотношението между тях.

(3) Целите на програмата трябва да бъдат насочени към развиване на компетентностите, определени в професионалните профили на педагогическите специалисти.

(4) Формите и методите на обучение трябва да осигуряват постигане на целите по ал. 3.

(5) Обучението трябва да завършва с издаване на документ, който удостоверява броя квалификационни кредити.

Чл. 233. Обучителите трябва да притежават:

висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“ и професионална квалификация, която да отговаря на целите на програмата;
професионален опит, свързан с целите на програмата, придобит в практиката или в провеждането на обучения.

Чл. 234. Лицата по чл. 230 трябва да имат разработена вътрешна система за управление на качеството, която да отговаря на изискванията на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Чл. 235. (1) Не се оценяват заявления, които не съдържат всички необходими документи.

(2) При констатирани несъответствия в представените документи с изискванията на чл. 231 и 232 заявителят се уведомява писмено за допуснатите несъответствия и за срока за отстраняването им, който не може да е по-кратък от 10 работни дни.

Чл. 236. (1) Министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице се произнася в двумесечен срок от изтичане на съответния срок по чл. 231, ал. 4, като:

издава заповед за одобрение на програмата;
отказва одобрение на програмата.

(2) В случаите по чл. 232, ал. 2 срокът за произнасяне започва да тече от датата на отстраняване на несъответствията или от изтичането на срока за отстраняването им.

Чл. 237. (1) Програмата за обучение се одобрява, когато са изпълнени изискванията на чл. 232, 233 и 234.

(2) Въз основа на заповедта за одобряване програмата се вписва в регистъра по чл. 229, ал. 1.

(3) Обучението по одобрена програма при условията и по реда на този раздел е основание за присъждане на квалификационни кредити.

Чл. 238. (1) Министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице отказва да одобри програмата за обучение, когато:

не са представени всички документи по чл. 231;
представените документи са непълни или не са в определените вид и форма;
не са спазени изискванията на чл. 232, 233 и 234.

(2) Отказът по ал. 1 се съобщава при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 239. Всяка година от 1-во до 10-о число на месец юни лицата по чл. 230, които имат одобрени програми, подават заявление дали ще извършват обучение по програмата през следващите 12 месеца.

Чл. 240. Одобрените при условията и по реда на този раздел програми може да се прилагат до промяна на съдържанието им или на обучителите по чл. 231, ал. 3, т. 2.

Чл. 241. (1) Промяна на съдържанието на одобрената програма може да бъде прилагана само след одобрение от министъра на образованието и науката.

(2) Промяна на съдържанието се одобрява при условията и по реда на чл. 231 – 238.

Чл. 242. (1) Промяна на обучителите по чл. 231, ал. 3, т. 2 може да бъде извършена след одобрение от министъра на образованието и науката или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Производството за одобряване на промяната по ал. 1 започва по заявление на лицето по чл. 230, към което се прилагат списък на новите обучители по програмата с приложени професионални автобиографии и документи за придобито образование и квалификация, декларации, удостоверяващи съгласието на лицата да провеждат обучението, както и най-малко три референции за всеки от обучителите.

(3) Заявленията за промяна на обучителите се разглеждат при условията и по реда на чл. 232 и 234.

(4) Министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице одобрява или отказва да одобри промяната на обучителите в 14-дневен срок от подаване на заявлението.

Чл. 243. Лицата по чл. 230 са длъжни да заявят за вписване в регистъра всяка промяна в наименованието или в правноорганизационната си форма в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.

Чл. 244. (1) Министърът на образованието и науката може да извършва проверки чрез оправомощени длъжностни лица за изпълнение на одобрените програми.

(2) Длъжностните лица по ал. 1 може да извършват проверка на място, като имат право:

на достъп до помещенията, в които се извършва обучението;
да изискват документи, удостоверяващи провежданото обучение;
да изискват писмени и устни обяснения от всички, които работят за проверяваното лице;
да изискват информация от обучаемите за провежданото обучение.

(3) Когато се установи неизпълнение на одобрената програма или нарушения по чл. 233 и 234, длъжностните лица по ал. 1 може да правят задължителни предписания за отстраняване на нарушението в подходящ срок.

(4) При неизпълнение на предписанията по ал. 3 министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице издава заповед за заличаване от регистъра по чл. 229, ал. 1.

Чл. 245. (1) Одобрените програми се заличават от регистъра по чл. 229, ал. 1:

по писмено заявление на лицата по чл. 230;
при неподаване в срок на заявлението по чл. 239;
при подаване в две последователни години на заявление по чл. 239, че няма да бъде извършвано обучение по програмата.

(2) При одобряване и вписване на промяна в съдържанието при условията и по реда на този раздел одобрената преди изменението програма се заличава от регистъра.

Раздел VI.
Поощряване и награждаване на педагогическите специалисти

Чл. 246. (1) Педагогическите специалисти се поощряват с морални и материални награди за високи постижения в предучилищното и училищното образование.

(2) Министърът на образованието и науката и началникът на регионалното управление на образованието със заповед може да учредяват награди за педагогическите специалисти на национално, съответно на регионално ниво.

Чл. 247. (1) Педагогическите специалисти може да бъдат награждавани с отличия и награди за образцово изпълнение на задълженията си със заповед на работодателя си.

(2) Отличията и наградите по ал. 1 се определят с правилника за дейността на институцията, а за директорите на институциите – с правилника на регионалните управления на образованието.

Глава дванадесета.
ИНФОРМАЦИЯ И ДОКУМЕНТИ

Чл. 248. (1) Документите в системата на предучилищното и училищното образование се създават, обработват и съхраняват при спазване на държавния образователен стандарт за информацията и документите.

(2) Държавният образователен стандарт по ал. 1 урежда:

видовете документи в системата на предучилищното и училищното образование;
изискванията към формата и съдържанието на всеки от документите по т. 1;
условията и реда за водене на информационни регистри;
условията и реда за приемане, отчитане и унищожаване на документи с фабрична номерация;
документите, които се създават, обработват и съхраняват в електронен вид.

Чл. 249. Документите, издавани или водени от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, се попълват на български книжовен език с изключение на случаите, предвидени в този закон.

Чл. 250. (1) Министерството на образованието и науката организира воденето на национална електронна информационна система за предучилищното и училищното образование.

(2) Воденето на националната електронна информационна система по ал. 1 се извършва при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за информацията и документите.

Глава тринадесета.
ОРГАНИ ЗА УПРАВЛЕНИЕ

Чл. 251. (1) Държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование се осъществява от Министерския съвет.

(2) Министърът на образованието и науката веднъж на две години в срок до 31 март внася в Народното събрание доклад за прилагането на принципите и за изпълнението на целите на предучилищното и училищното образование в съответствие с този закон. Докладът съдържа и план със срокове за предприемане на конкретни действия за отстраняване на несъответствията.

(3) Министърът на образованието и науката ръководи и координира провеждането на държавната политика в областта на предучилищното и училищното образование. Министърът на образованието и науката е специализиран орган за управление на системата на предучилищното и училищното образование.

(4) Министърът на образованието и науката упражнява контрол върху дейността на всички институции в системата на предучилищното и училищното образование.

(5) Министърът на образованието и науката упражнява контрол за съответствието на дейността на духовните училища с изискванията на този закон.

(6) Служители по трудово и по служебно правоотношение на експертни и ръководни длъжности в Министерството на образованието и науката не може да извършват срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 – 7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и 4 на деца и ученици.

Чл. 252. (1) Регионалните управления на образованието са териториални администрации към министъра на образованието и науката за управление и контрол на системата на предучилищното и училищното образование.

(2) Регионалните управления на образованието осъществяват и методическа подкрепа на детските градини, училищата, регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование и центровете за подкрепа за личностно развитие в съответната област.

(3) Методическата подкрепа по ал. 2 се осъществява и чрез участие на експерти от регионалните управления на образованието в провеждането на учебни часове и при осъществяване на дейностите за приобщаващо образование при условия и по ред, определени с правилника на регионалните управления на образованието.

(4) Регионалните управления на образованието осъществяват методическа подкрепа за изпълнението на насоките на Националния инспекторат по образованието.

(5) За българските училища в чужбина функциите по ал. 1, 2 и 4 се изпълняват от министъра на образованието и науката.

Чл. 253. (1) Регионалните управления на образованието са юридически лица на бюджетна издръжка към министъра на образованието и науката.

(2) Устройството и функциите на регионалните управления на образованието, както и областите, на чиято територия те осъществяват дейността си, се определят с правилник на министъра на образованието и науката.

Чл. 254. (1) Началниците на регионалните управления на образованието са държавни служители и се назначават и освобождават от министъра на образованието и науката.

(2) В изпълнение на своите правомощия началниците на регионалните управления на образованието издават заповеди.

(3) Началникът на регионално управление на образованието не може да извършва срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 – 7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и 4 на деца и ученици.

Чл. 255. (1) В регионалните управления на образованието се назначават служители по трудово и по служебно правоотношение.

(2) Орган по назначаване на държавните служители в регионалните управления на образованието е министърът на образованието и науката.

(3) Работодател на служителите по трудово правоотношение е началникът на регионалното управление на образованието.

(4) Служител в регионално управление на образованието не може да извършва срещу заплащане обучение или подкрепа по смисъла на чл. 178, ал. 1, т. 2 – 7 и 14 и чл. 187, ал. 1, т. 2 и 4 на деца и ученици.

Чл. 256. (1) Органите на местното самоуправление осигуряват и контролират:

условията и организацията на дейностите в предучилищното образование в общинските детски градини;
обхвата на подлежащите на задължително предучилищно и училищно образование деца и ученици;
условията за функциониране и развитие на общинските центрове за подкрепа за личностно развитие;
финансирането на делегираните от държавата дейности и на местните дейности по образование;
необходимото имущество за функциониране на общинските институции в съответствие с държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
условията за целодневната организация на учебния ден;
сигурността на децата и учениците в детските градини, училищата и центровете за подкрепа на личностно развитие;
здравното обслужване на децата и учениците в детските градини и училищата;
условията за детско и ученическо хранене, отдих и спорт;
безплатен транспорт на децата и учениците при условията на този закон;
разходването и разпределението на други целеви средства от бюджета;
изпълнението на общинската програма за подкрепа за личностно развитие на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование и реализирането на местните политики.

(2) Кметовете на общините съгласуват държавния план-прием за училищата по чл. 142, ал. 3, т. 1 и 5, както и допълнителния държавен план-прием за училищата по чл. 142, ал. 4.

(3) Кметовете на общините упражняват контрол върху начина на изразходване на предоставените средства на общинските детски градини и училища, на общинските центрове за подкрепа за личностно развитие, включително и ако е налице възлагане по реда на чл. 198, ал. 2, както и на частните детски градини и училища, които получават бюджетни средства.

(4) Органите на местното самоуправление и местната администрация осъществяват и други правомощия, предвидени в този закон и в други нормативни актове.

Чл. 257. (1) Орган за управление и контрол на държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование е директорът.

(2) Директорът по ал. 1 управлява и представлява съответната институция.

(3) Органите за управление и контрол на частните детски градини и училища се определят от закона, по който са учредени.

(4) Образователната дейност в частните детски градини и училища се ръководи от директор.

Чл. 258. (1) Директорът на държавна и общинска детска градина, на държавно и общинско училище и на център за подкрепа за личностно развитие организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

(2) Директорът на частна детска градина и на частно училище ръководи образователната дейност в институцията в рамките на правомощията, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти. Съответните органи на търговското дружество, на юридическото лице с нестопанска цел или на кооперацията може да овластят директора и с други правомощия, свързани с управлението, представителството и контрола на институцията.

(3) Директорът на специализирано обслужващо звено организира и контролира цялостната дейност на институцията в съответствие с правилника за устройството и дейността на звеното.

Чл. 259. (1) В изпълнение на своите правомощия директорът издава заповеди.

(2) Административните актове на директорите на институциите в системата на предучилищното и училищното образование могат да се оспорват по административен ред пред:

министъра на образованието и науката – за държавните училища по чл. 43, за държавните неспециализирани училища, за духовните училища, за държавните центрове за специална образователна подкрепа и за специализираните обслужващи звена;
министъра на културата – за училищата по изкуствата и за училищата по културата;
министъра на младежта и спорта – за държавните спортни училища;
министъра на отбраната или съответния финансиращ орган – за държавните детски градини;
началника на регионалното управление на образованието – за частните детски градини, за частните и общинските училища и за общинските центрове за специална образователна подкрепа;
кмета на общината – за общинските детски градини и за центровете за подкрепа за личностно развитие с изключение на общинските центрове за специална образователна подкрепа.

(3) Административните актове на директорите на институциите по ал. 2 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 260. При управлението и контрола на учебната, учебно-производствената, учебно-творческата, спортната и административно-стопанската дейност директорът може да се подпомага от един или няколко заместник-директори.

Чл. 261. (1) При отсъствие на директора на държавна и общинска детска градина, на държавно и общинско училище и на център за подкрепа за личностно развитие за срок, по-малък от 60 календарни дни, той се замества от определен със заповед за всеки конкретен случай заместник-директор, а при невъзможност – от определен със заповед педагогически специалист от институцията. Заповедта се издава от директора, а при невъзможност – от съответния орган по чл. 217, ал. 1 – 4.

(2) При отсъствие на директора на държавна и общинска детска градина, на държавно и общинско училище или на център за подкрепа за личностно развитие за срок, по-дълъг от срока по ал. 1, съответният орган по чл. 217, ал. 1 – 4 сключва трудов договор с друго лице за временно изпълняване на длъжността „директор“.

(3) При отсъствие на директора на частна детска градина или на частно училище неговият заместник се определя от съответните органи на дружеството, юридическото лице с нестопанска цел или кооперацията.

Чл. 262. (1) Специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси в детската градина, училището и центъра за подкрепа за личностно развитие е педагогическият съвет.

(2) Педагогическият съвет включва в състава си всички педагогически специалисти и заместник-директорите без норма на преподавателска работа.

(3) Директорът на детската градина, на училището или на центъра за подкрепа за личностно развитие е председател на педагогическия съвет.

(4) В заседанията на педагогическия съвет с право на съвещателен глас може да участват представители на обществения съвет, настоятелството, медицинското лице, което обслужва училището, детската градина или центъра за подкрепа за личностно развитие, ученици, както и други лица.

(5) Директорът на детската градина, на училището или на центъра за подкрепа за личностно развитие, в качеството си на председател на педагогическия съвет, кани писмено представителите на обществения съвет и на настоятелството на заседанията на педагогическия съвет, като им предоставя възможно най-пълна информация по въпросите, които предстои да бъдат обсъждани.

Чл. 263. (1) Педагогическият съвет в училището:

приема стратегия за развитие на училището за следващите 4 години с приложени към нея план за действие и финансиране;
приема правилник за дейността на училището;
приема училищния учебен план;
приема формите на обучение;
приема годишния план за дейността на училището;
приема учебни планове за индивидуална форма на обучение;
приема мерки за повишаване качеството на образованието;
приема програма за превенция на ранното напускане на училище;
приема програма за предоставяне на равни възможности и за приобщаване на децата и учениците от уязвими групи;
предлага на директора разкриване на занимания по интереси;
прави предложения на директора за награждаване на ученици и за налагане на съответните санкции в предвидените в този закон случаи;
определя училищни символи и ритуали и други отличителни знаци;
определя ученически униформи;
участва със свои представители в създаването и приемането на етичен кодекс на училищната общност;
запознава се с бюджета на детската градина, училището и центъра за подкрепа за личностно развитие, както и с отчетите за неговото изпълнение;
периодично, най-малко три пъти през една учебна година, проследява и обсъжда нивото на усвояване на компетентности от учениците и предлага съвместни мерки между учителите с цел подобряване на образователните резултати;
упражнява други правомощия, определени с нормативен акт.

(2) Педагогическият съвет на детската градина и на центъра за подкрепа за личностно развитие изпълнява правомощията по ал. 1 съобразно предмета на дейността си.

(3) Документите по ал. 1, т. 1 – 5 и т. 7 – 9 се публикуват на интернет страницата на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие.

Чл. 264. (1) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Когато е налице възлагане по реда на чл. 198, ал. 1, министърът на образованието и науката и началниците на регионалните управления на образованието упражняват контрол и върху дейността на изпълнителите по чл. 198, ал. 1 и на доставчиците на социални услуги, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги.

(2) Предмет на контрола по ал. 1 е спазването на държавния образователен стандарт за приобщаващото образование.

(3) При установяване на нарушения министърът на образованието и науката, съответно началникът на регионалното управление на образованието или оправомощени от тях длъжностни лица дават задължителни предписания и определят срок за изпълнението им. Задължителните предписания трябва да са придружени с методически указания за изпълнението им.

(4) Задължителните предписания по ал. 3 може да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава четиринадесета.
ОБЩЕСТВЕНИ СЪВЕТИ

Чл. 265. (1) С цел създаване на условия за активни и демократично функциониращи общности към всяка детска градина и всяко училище се създава обществен съвет.

(2) Общественият съвет е орган за подпомагане на развитието на детската градина и училището и за граждански контрол на управлението им.

Чл. 266. (1) Общественият съвет се състои от нечетен брой членове и включва един представител на финансиращия орган и най-малко трима представители на родителите на деца и ученици от съответната институция. В състава на обществения съвет на училище, което извършва обучение за придобиване на професионална квалификация, се включва и представител на работодателите.

(2) Представителите на родителите се излъчват от събрание на родителите, свикано от директора на детската градина и на училището. На събранието се определя броят на представителите на родителите и се избират и резервни членове на обществения съвет.

(3) Представителите на работодателите се определят от областния управител по предложение на представителните организации на работодателите.

(4) Председателят на обществения съвет се избира от членовете му.

(5) Членовете на обществения съвет се определят за срок не по-дълъг от три години.

Чл. 267. (1) Общественият съвет се свиква на заседание най-малко 4 пъти годишно, като задължително провежда заседание в началото на учебната година.

(2) С право на съвещателен глас в работата на обществения съвет на училищата участват поне трима представители на ученическото самоуправление.

(3) С право на съвещателен глас в работата на обществения съвет на училищата и детските градини участва и представител на настоятелството.

(4) В заседанията на обществения съвет могат да бъдат канени и служители на институцията, на регионалното управление на образованието, експерти, на работодателите, на синдикатите, на юридическите лица с нестопанска цел и други заинтересовани лица.

Чл. 268. (1) Директорът на детската градина или на училището има право да присъства на заседанията на обществения съвет и да изразява становище по разглежданите въпроси.

(2) Директорът е длъжен при поискване от обществения съвет да предоставя всички сведения и документи, необходими за дейността му.

(3) При необходимост директорът може да отправи искане до председателя на обществения съвет за свикването му.

Чл. 269. (1) Общественият съвет в детската градина и училището:

одобрява стратегията за развитие на детската градина или училището и приема ежегодния отчет на директора за изпълнението и;
участва в работата на педагогическия съвет при обсъждането на програмите по чл. 263, ал. 1, т. 8 и 9 и при обсъждане на избора на ученически униформи;
предлага политики и мерки за подобряване качеството на образователния процес въз основа на резултатите от самооценката на институцията, външното оценяване – за училищата, и инспектирането на детската градина или училището;
дава становище за разпределението на бюджета по дейности и размера на капиталовите разходи, както и за отчета за изпълнението му – за институциите на делегиран бюджет и за частните детски градини и частните училища, които получават средства от държавния бюджет;
съгласува предложението на директора за разпределение на средствата от установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училището или детската градина;
съгласува училищния учебен план;
участва с представители в комисиите за атестиране на директорите при условията и по реда на държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти;
съгласува избора от учителите в училището по чл. 164, ал. 2 на учебниците и учебните комплекти;
сигнализира компетентните органи, когато при осъществяване на дейността си констатира нарушения на нормативните актове;
дава становище по училищния план-прием по чл. 143, ал. 1;
участва в създаването и приемането на етичен кодекс на училищната общност.

(2) При неодобрение от обществения съвет на актовете по ал. 1, т. 1 и 6 те се връщат с мотиви за повторно разглеждане от педагогическия съвет. При повторното им разглеждане педагогическият съвет се произнася по мотивите и взема окончателно решение.

(3) Общественият съвет в частната детска градина и в частното училище изпълнява правомощието си по ал. 1, т. 4 само за средствата, получавани от държавния бюджет.

Чл. 270. Условията и редът за създаването, устройството и дейността на обществения съвет се уреждат с правилник, издаден от министъра на образованието и науката.

Глава петнадесета.
УПРАВЛЕНИЕ НА КАЧЕСТВОТО

Чл. 271. (1) Управление на качеството е непрекъснат процес на организационно развитие, основан на анализиране, планиране, изпълнение на дейностите, оценяване и внасяне на подобрения в работата на детските градини и училищата.

(2) Анализирането, планирането, изпълнението на дейностите и внасянето на подобрения в работата на детските градини и училищата се извършват при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за управлението на качеството в институциите.

(3) Оценяването се извършва чрез самооценяване и инспектиране.

(4) Самооценяването се извършва при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за управлението на качеството в институциите, а инспектирането – при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за инспектирането на детските градини и училищата.

Чл. 272. Самооценяването е насочено към изготвяне на вътрешна оценка на качеството на предоставяното образование чрез дейности, процедури и критерии, определени от детската градина или училището.

Чл. 273. (1) Инспектирането е процес на изготвяне на цялостна независима експертна оценка на качеството на предоставяното от детската градина или училището образование в определен момент на дейността им и определяне на насоките за подобряване.

(2) Инспектирането се извършва по критерии и индикатори, групирани по области за инспектиране.

(3) На всеки 5 години се извършва поне по една инспекция на всяка детска градина и всяко училище.

Чл. 274. (1) За извършване на инспектирането се създава Национален инспекторат по образованието като юридическо лице на бюджетна издръжка към Министерския съвет със седалище София.

(2) Националният инспекторат по образованието се управлява и представлява от директор, който е орган за външно инспектиране на детските градини и училищата.

(3) Директорът на Националния инспекторат по образованието е държавен служител и се назначава и освобождава от министър-председателя.

(4) В изпълнение на своите правомощия директорът на Националния инспекторат по образованието издава заповеди.

(5) Директорът на Националния инспекторат по образованието:

разработва, апробира и усъвършенства критерии и индикатори за инспектиране;
организира и провежда инспектиране на детски градини и училища;
предоставя оценката и насоките от инспекцията на директора на детската градина или на училището и на началника на съответното регионално управление на образованието;
уведомява съответното регионално управление на образованието, когато:

а) в процеса на инспектиране се установят нарушения на нормативната уредба в системата на предучилищното и училищното образование;

б) е необходима методическа подкрепа за изпълнение на насоките от инспектирането;

в) констатираното ниво на преподаване и усвояване на компетентности от учениците не осигурява достъп до качествено образование в съответното училище и се изискват мерки за подобряване на резултатите;

предоставя на министъра на образованието и науката и на Министерския съвет анализ за качеството на образование в инспектираните детски градини и училища за определен период, в определен регион или за страната;
публикува на официалната си интернет страница обобщена информация за оценките и за насоките по области на инспектиране;
изпълнява и други функции, определени в нормативен акт или възложени от министъра на образованието и науката.

Чл. 275. (1) Всяка инспекция се извършва от вътрешни и външни инспектори.

(2) Вътрешните инспектори са държавни служители в Националния инспекторат по образованието и се назначават и освобождават от директора му.

(3) Външните инспектори се определят за всяка конкретна инспекция при условия и по ред, определени с правилника по чл. 279.

Чл. 276. (1) Външен инспектор може да е лице:

с висше образование с образователно-квалификационна степен „магистър“;
с професионален опит в област, съответстваща на инспектираната дейност, не по-малко от 5 години;
завършило успешно обучение в Националния инспекторат по образованието.

(2) Не може да изпълнява дейност като външен инспектор лице, което има наложено дисциплинарно наказание по Кодекса на труда или по Закона за държавния служител за период една година преди инспектирането.

(3) Външните инспектори осъществяват дейността си след сключване на договор с директора на Националния инспекторат по образованието за всяка инспекция.

Чл. 277. (1) За член на екипа от инспектори за конкретната инспекция не може да бъде определяно лице, което:

е заемало длъжност в инспектираната институция;
е съпруг или е във фактическо съжителство, или е роднина по права линия, по съребрена линия до четвърта степен включително, или по сватовство до втора степен включително, с лице, чиято работа е обект на инспектиране.

(2) За член на екипа от инспектори за конкретната инспекция като външен инспектор не може да бъде определяно лице, което работи по трудово или по служебно правоотношение на територията на административно-териториалната област, в която се намира инспектираната институция.

(3) Обстоятелствата по ал. 1 и 2 се удостоверяват с декларация.

Чл. 278. (1) По време и във връзка с извършваните инспекции инспекторите имат право:

на свободен достъп до всички дейности на детската градина или училището и до всички документи на детската градина или училището;
да изискват в определени от тях срокове справки, заверени копия от документи и друга информация във връзка с извършването на инспектирането, включително на електронен носител;
да проучват мнението на педагогическите специалисти, ученици, родители и представители на обществения съвет чрез срещи и разговори, както и попълването на анкетни карти и въпросници за оценка и самооценка.

(2) Директорът и всички служители в детската градини или в училището са длъжни да оказват съдействие на инспекторите при осъществяване на правомощията им и да осигуряват подходящи помещения и технически средства за извършване на инспекциите.

Чл. 279. Устройството и функциите на Националния инспекторат по образованието, правата и задълженията на инспекторите се определят с правилник, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.

Глава шестнадесета.
ФИНАНСИРАНЕ И ИМУЩЕСТВО (В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)

Раздел I.
Финансиране (В сила от 01.01.2017 г.)

Чл. 280. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Дейностите в системата на предучилищното и училищното образование се финансират със средства от държавния бюджет, бюджетите на общините, европейски фондове и програми и други източници.

(2) Със средства от държавния бюджет се финансират изцяло или частично дейностите, които са обект на държавна политика.

(3) Средствата от държавния бюджет са за:

издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците;
подпомагане на равния достъп и подкрепа за личностно развитие;
развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;
изпълнение на национални програми за развитие на образованието.

Чл. 281. (В сила от 01.01.2017 г.) Средствата от държавния бюджет за финансиране на дейности в системата на предучилищното и училищното образование се планират ежегодно в размер не по-нисък като сума и като процент от брутния вътрешен продукт спрямо заложеното в държавния бюджет за предходната година.

Чл. 282. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Средствата по чл. 280, ал. 3, т. 1 се разпределят между бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет, финансиращи държавни и общински училища и детски градини, въз основа на:

броя на децата и учениците;
броя на групите и паралелките;
вида и броя на образователните институции;
стандарт за дете и ученик;
стандарт за група и паралелка;
стандарт за образователна институция.

(2) Дейностите, които се финансират изцяло или частично от държавния бюджет по стандарти, се определят с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.

(3) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Размерите на стандартите се определят с акт на Министерския съвет.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Размерите на стандартите се определят в зависимост от:

съдържанието на дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците;
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) вида и спецификата на училището или детската градина;
(нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) формата на обучение;
(предишна т. 3 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) професионалното направление на обучението;
(предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) географски и демографски характеристики на населеното място, общината и региона, в който се намира образователната институция, водещи до различия в разходите, необходими за осигуряване на равен достъп до образование;
(нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) необходимостта от педагогически специалисти за изпълнение на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците.

(5) (Отм., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Не по-малко от две трети от средствата по чл. 280, ал. 3, т. 1 се разпределят между бюджетите на първостепенните разпоредители с бюджет въз основа на броя на децата и учениците и разходен стандарт за дете и ученик.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Първостепенните разпоредители с бюджет разпределят получените средства по ал. 1 между училищата и детските градини въз основа на формули за всяка дейност. Формулите включват основен и допълнителни компоненти.

(7) Формулите по ал. 6 се утвърждават от първостепенните разпоредители с бюджет в срок до 28 февруари на текущата година след обсъждане с директорите на детските градини и училищата. Утвърдените формули се прилагат от началото на бюджетната година и не могат да бъдат променяни до края и.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Основен компонент на всяка формула са получените по реда на ал. 1 средства от първостепенния разпоредител с бюджет за съответната детска градина или училище.

(9) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Допълнителните компоненти на формулата диференцират получените по реда на ал. 1 средства, като могат да бъдат обективни географски, демографски, инфраструктурни и други показатели, определящи различия в разходите между детските градини и училищата, или показатели, отразяващи националната и общинската образователна политика. Допълнителните компоненти не са задължителни.

(10) (Предишна ал. 9 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Средствата по ал. 6 за всяка дейност се разпределят:

(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) не по-малко от 85 на сто – на базата на основния компонент на формулите;
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) останалите до 15 на сто – въз основа на допълнителни компоненти на формулата.

(11) (Предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Като част от допълнителните компоненти на формулата за съответната дейност може да се предвиди резерв за нерегулярни разходи в размер до две на сто от средствата за съответната дейност. Неразпределените към 15 ноември на текущата година средства от резерва се предоставят на училищата и детските градини по съответната дейност, като се разпределят пропорционално на броя на децата и учениците.

(12) (Предишна ал. 11 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Като част от допълнителните компоненти на формулите се предвиждат средства в размер до 0,5 на сто за финансиране на логопедични кабинети.

(13) (Предишна ал. 12 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Като част от формулите се утвърждават и:

условията и редът за разпределение на средствата по отделните допълнителни компоненти, включени в съответната формула, в т.ч. резерва;
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) правила за промени в разпределението на средствата между училищата и детските градини при изменение на параметрите на основния компонент на формулата.

(14) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Освен средствата, разпределени по реда на ал. 1 – 13, държавните и общинските детски градини и училища получават допълнително финансиране за:

работа с деца и ученици от уязвими групи;
издръжка на паралелки за придобиване на квалификация по защитени специалности от професии и специалности от професии, по които е налице очакван недостиг от специалисти на пазара на труда;
издръжка на защитените детски градини и училища.

(15) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Правилата за разпределение на средствата по ал. 14, т. 1 се определят с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите, на средствата по ал. 14, т. 2 – с акта по чл. 6а, ал. 2 от Закона за професионалното образование и обучение, а на средствата по ал. 14, т. 3 – с акта по чл. 54, ал. 5.

(16) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Броят на децата, на групите и паралелките, както и на образователните институции, въз основа на които се разпределят средствата по ал. 1 и 6, се определя по данни от националната електронна информационна система на Министерството на образованието и науката към 1 януари на текущата година.

(17) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Броят на учениците, въз основа на които се разпределят средствата по ал. 1 и 6, се определя по данни от националната електронна информационна система на Министерството на образованието и науката към 1 януари на текущата година за:

записаните ученици;
учениците, които са с наложени санкции по чл. 199, ал. 1, т. 4.

(18) (Отм., предишна ал. 13, изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) В случаите на разлики между разчетения брой на децата и учениците, на групите и паралелките, както и на образователните институции, въз основа на които са предвидени средствата по ал. 1 със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, и на данните по ал. 16 и 17 се извършват компенсирани промени по съответните бюджети и по бюджета на Министерството на образованието и науката за размера на средствата, необходими за отстраняване на тези разлики.

(19) (Отм., предишна ал. 14, изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато разчетеният брой на децата и учениците, на групите и паралелките, както и на образователните институции е по-висок от броя им по информационната система, до извършването на промените по ал. 14 първостепенният разпоредител с бюджет заделя като резерв разликата от средствата, формирана по съответния стандарт.

(20) (Предишна ал. 15, изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато разчетеният брой на децата и учениците, на групите и паралелките, както и на образователните институции е по-нисък от броя им по информационната система, средствата по формулата за съответната дейност се разпределят, като недостигът се разпределя пропорционално на средствата по формула до извършването на промените по ал. 14.

(21) (Предишна ал. 16, изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Промени в разпределението на средствата по формула през бюджетната година в резултат от промени в броя на децата и учениците, както и на групите и паралелките се допускат само в следните случаи:

(доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) преместване на дете или ученик между институции, финансирани от един и същ първостепенен разпоредител с бюджет, с изключение на случаите на преместване на ученик в друго училище по реда на чл. 199, ал. 1, т. 4;
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) когато в началото на учебната година е необходимо да бъде финансиран по-големият брой на децата или учениците, и на групите или паралелките в някои институции, финансирани от един и същ първостепенен разпоредител с бюджет.

(22) (Предишна ал. 17 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Не се утвърждават формули за дейности, по които получател на средствата е само едно училище или детска градина или са предоставени за частни училища или детски градини.

(23) (Предишна ал. 20 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Министерският съвет може да одобри допълнителни изисквания към формулите по ал. 6 и правила за разпределение на средствата по тях, както и допълнителни изисквания, на които да отговарят системите на делегираните бюджети.

(24) (Предишна ал. 21 – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Освен средствата по ал. 6 в бюджетите на държавните и общинските училища и детски градини, прилагащи система на делегиран бюджет, се включват и разходи за сметка на:

установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на училището или детската градина;
собствените приходи на училището или детската градина;
допълнително финансиране, извън средствата по чл. 280, ал. 3, осигурено за сметка на други средства по бюджета на финансиращия орган;
дължимите към бюджета на училището средства, непреведени от финансиращия орган към края на предходната година.

Чл. 283. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Средствата за подпомагане на равния достъп и за подкрепа за личностно развитие включват:

ученически стипендии;
транспорт на деца и ученици;
закупуване на познавателни книжки, учебници и учебни комплекти за безвъзмездно ползване и за училищната библиотека;
целодневна организация на учебния ден и хранене;
дейности, свързани с общата подкрепа за личностно развитие;
дейности, свързани с допълнителната подкрепа за личностно развитие;
дейности, свързани с ученическия отдих и спорт;
реализиране на училищни програми за превенция на отпадането от училище и за намаляване броя на преждевременно напусналите;
подкрепа за ученици с изявени дарби;
други дейности, спомагащи за повишаване на обхвата и равния достъп до образование.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) За децата в задължителна предучилищна възраст и за учениците от населени места, в които няма детска градина или училище, задължително се осигуряват средства от държавния бюджет за транспорт до най-близката детска градина или училище, което провежда обучение в съответната група или в съответния клас, и обратно. Средства от държавния бюджет за транспорт се предоставят и за ученици, които пътуват ежедневно до училище в друго населено място в същата или в съседна административно-териториална област, в което се обучават за придобиване на квалификация по професия, и обратно, ако такова обучение не се провежда в населеното място, в което живее ученикът, или ако ученикът се обучава по защитена специалност от професия или специалност от професия, по която е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда, и в населеното място, в което живее, няма организирано професионално образование по същата или по друга защитена специалност от професия, по която е налице очакван недостиг на специалисти на пазара на труда.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 100 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Средствата по ал. 1, т. 1, 3 и 9, както и средствата по ал. 1, т. 6 в частта им за изпълнение на дейностите за ресурсно подпомагане на деца и ученици със специални образователни потребности, се предоставят и на частните детски градини и училища.

(4) Средствата за изпълнение на дейностите за ресурсно подпомагане на децата и учениците със специални образователни потребности се предоставят на детските градини и училищата, в които те се обучават.

(5) Когато детската градина или училището не могат да осигурят ресурсното подпомагане съгласно държавния образователен стандарт за приобщаващото образование, средствата по ал. 4 се предоставят на съответната община за организиране на ресурсното подпомагане от център за подкрепа за личностно развитие, съответно на центъра за специална образователна подкрепа в случаите по чл. 195 на територията на съответната община или за възлагане при условията и по реда на чл. 198.

(6) Когато общината не може да осигури ресурсното подпомагане съгласно държавния образователен стандарт за приобщаващото образование при условията на ал. 5, средствата за изпълнение на дейностите за ресурсно подпомагане се предоставят на съответния регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 24 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) Средствата за изпълнение на дейностите по ал. 1, т. 5, 6 и 10 могат да се предоставят на доставчици на социални услуги за деца, лицензирани по реда на Закона за социалните услуги при възлагане по реда на чл. 198, ал. 2 и 3.

(8) Условията и редът за разпределение на средствата по ал. 1 се определят от Министерския съвет за средствата от държавния бюджет и/или съгласно правилата за финансиране от съответния европейски фонд или програма.

Чл. 284. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Средствата за развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие включват:

разходи за подобряване на материалната база;
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) средства за повишаване на качеството на образованието и образователните резултати;
средства за развитие и за подпомагане на педагогическите специалисти по чл. 219, ал. 5;
библиотечно-информационно осигуряване;
други разходи, насочени към подобряване на физическата среда и на образователния процес.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Средствата по ал. 1, т. 2 се предоставят на детските градини и училищата, които имат високи, ниски или повишаващи се образователни резултати, и се използват, както следва:

(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) от детските градини и училищата с високи, както и повишаващи се образователни резултати – по тяхна преценка за допълнително финансиране на дейностите им и/или за поощряване на педагогическите специалисти;
от детските градини и училищата с ниски образователни резултати – целево за реализиране на програми или отделни мерки за повишаване на образователните резултати.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Средствата по ал. 1, т. 2, предоставени за детските градини и училищата с ниски образователни резултати, се разходват след предварително одобрено разпределение от първостепенния разпоредител с бюджет и не може да се използват за повишаване на възнаграждения на педагогическите специалисти.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Образователните резултати по ал. 2 се определят по методология, утвърдена с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите. Задължителен елемент от методологията е оценката от инспектирането, а за училищата – и резултатите от обучението.

(5) Условията и редът за разпределение на средствата по ал. 1 се определят от Министерския съвет за средствата от държавния бюджет и/или съгласно правилата за финансиране от съответния европейски фонд или програма.

Чл. 285. (В сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Средствата по чл. 283, ал. 1 и чл. 284, ал. 1 могат да се предоставят въз основа на допълващи стандарти или нормативи за дете или ученик, определени с акта по чл. 282, ал. 3 и броя на децата и учениците. В тези случаи се прилага разпоредбата на чл. 282, ал. 18.

Чл. 286. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Средствата от държавния бюджет за национални програми за развитие на образованието включват разходите от държавния бюджет за реализиране на национални мерки и дейности, чиито цели не могат да бъдат постигнати в желаната степен, ако се финансират в рамките на средствата по чл. 280, ал. 3, т. 1, 2 и 3.

(2) Със средствата по ал. 1 може да се насърчава разработването и да се подпомага финансирането на общински програми за развитие на образованието, когато мерките и дейностите по националната програма предполагат те да бъдат планирани, организирани и изпълнени най-ефективно на общинско ниво.

(3) Програмите по ал. 1 се одобряват от Министерския съвет.

Чл. 287. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Средствата от държавния бюджет за издръжка на дейностите по възпитанието и обучението на децата и учениците в частните детски градини и училища се определят по бюджетите на общините, на чиято територия се намира тяхното седалище, въз основа на показателите по чл. 282, ал. 1, т. 1 – 6.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Средствата, получени от общината по стандарти, се разпределят между частните училища и детски градини, включени в системата на държавно финансиране въз основа на показателите по чл. 282, ал. 1, т. 1 – 6. В тези случаи се прилага разпоредбата на чл. 282, ал. 18.

(3) С получените от държавния бюджет средства частните детски градини и частните училища финансират само дейностите по обучение, възпитание и социализация на децата и учениците, определени с акта по чл. 282, ал. 2.

(4) С приходите от дейностите срещу заплащане по чл. 10, ал. 3, както и с приходи, реализирани на друго основание в частните детски градини и частните училища не могат да се финансират разходи за дейности, финансирани със средства от държавния бюджет.

(5) За изразходваните средства по ал. 1 и по чл. 283, ал. 3 частните училища и частните детски градини водят обособена аналитична отчетност.

(6) Частните детски градини и частните училища изготвят и представят периодични касови отчети за разходите по ред, определен от министъра на финансите и от министъра на образованието и науката.

(7) Неизразходваните средства от субсидията на частните детски градини и частните училища в рамките на текущата година могат да се използват само за финансиране на същите дейности през следващата година.

(8) При прекратяване на участието на частните детски градини или частните училища в системата на държавно финансиране или при прекратяване на дейността им неизразходваните средства от държавния бюджет подлежат на възстановяване при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.

(9) Общината и регионалното управление на образованието осъществяват контрол върху разходваните от частните детски градини и училища средства, получени от държавния бюджет.

Чл. 288. (В сила от 01.01.2017 г.) При установяване на нарушение на нормативните актове, извършено от частната детска градина или от частното училище, включени в системата на държавното финансиране, както и при ниски образователни резултати, определени по методологията по чл. 284, ал. 4, се преустановява предоставянето на средства от държавния бюджет до отстраняване на нарушенията при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.

Чл. 289. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Държавните и общинските училища прилагат система на делегиран бюджет, която дава право на директора на училището:

на второстепенен разпоредител с бюджет, а в общините с районно деление – на второстепенен или третостепенен разпоредител с бюджет по решение на общинския съвет;
да извършва компенсирани промени по плана на приходите и разходите, в т.ч. между дейности, като уведомява за това първостепенния разпоредител с бюджет;
да се разпорежда със средствата на училището;
да определя числеността на персонала, индивидуалните възнаграждения, преподавателската натовареност и броя на групите и паралелките, както и броя на учениците в тях съобразно утвърдения бюджет на училището и нормите, определени в подзаконовите нормативни актове, като осигурява прилагането на учебния план.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет делегират права на директорите на училища да реализират собствени приходи, като им предоставят за управление ползваната от тях държавна или общинска собственост в случаите, в които те не разполагат с тези права по силата на нормативен акт. По изключение може да не се делегира правото за реализиране на приходи от ползваната от училищата държавна или общинска собственост, когато тя представлява относително териториално обособена единица, която има самостоятелно отчитане на разходите и не представлява част от присъщата на училището дейност.

(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат съответно и по отношение на центровете за специална образователна подкрепа, на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование по чл. 50, ал. 3, както и по отношение на специализираните обслужващи звена, изпълняващи дейности по чл. 49.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат съответно и по отношение на детските градини и центровете за подкрепа за личностно развитие, когато по решение на първостепенния разпоредител с бюджет те прилагат система на делегиран бюджет.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Първостепенните разпоредители с бюджет не могат да финансират разходи на институции извън системата на предучилищното и училищното образование за сметка на предоставените им средства по чл. 280, ал. 3.

Чл. 290. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Министерството на образованието и науката публикува на интернет страницата си информация по видове стандарти, допълващи стандарти и нормативи по първостепенни разпоредители с бюджет за:

(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) броя на децата и учениците, на паралелките и групите, както и на образователните институции към 1 януари на текущата година съгласно информационната система на министерството;
(изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) броя на децата и учениците, на паралелките и групите, както и на образователните институции, за които са разчетени средствата за образование, получени от първостепенните разпоредители с бюджет съгласно закона за държавния бюджет за съответната година.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет публикуват на интернет страницата си информация по институции и по компоненти за разпределението на средствата по формули.

(3) Училищата и детските градини, прилагащи система на делегиран бюджет, публикуват на интернет страницата си утвърдения си бюджет и отчета за изпълнението му.

Чл. 291. (В сила от 01.01.2017 г.) Директорът представя на обществения съвет и пред общото събрание на работниците и служителите тримесечни отчети за изпълнението на бюджета на училището, детската градина или центъра за подкрепа за личностно развитие в срок до края на месеца, следващ съответното тримесечие.

Чл. 292. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) При случаи, в които в нормативно установените срокове не са предоставени или възстановени средствата по чл. 280, ал. 3, т. 1, 2 и 3 или по чл. 282, ал. 24, т. 1, 2 и 4, министърът на образованието и науката може да предложи да бъдат наложени на първостепенните разпоредители с бюджет предвидените с чл. 107 от Закона за публичните финанси санкции за съответната сума на неизпълнението на бюджета на училището, детската градина или центъра за подкрепа за личностно развитие.

(2) В случай на намаление на бюджетното взаимоотношение на бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет с централния бюджет в резултат на прилагането на ал. 1, освободените средства могат да бъдат предоставени по бюджета на съответното училище, детска градина или център за подкрепа за личностно развитие, който не е получил дължимия трансфер от първостепенния разпоредител с бюджет като трансфер чрез бюджета на Министерството на образованието и науката.

Чл. 293. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Собствените приходи на държавните и общинските детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие са:

приходите от наем на недвижими имоти и движими вещи;
приходите от собствени земеделски земи и гори;
приходите от права на интелектуална собственост;
приходите от реализация на продукция и услуги от практическо обучение;
приходите от дарения и завещания;
други приходи, определени с нормативен акт.

(2) Първостепенните разпоредители с бюджет не могат да намаляват размера на средствата от държавния или общинския бюджет, определени при условията и по реда на този закон за държавните и общинските детски градини, училища и центрове за подкрепа за личностно развитие за сметка на собствените им приходи.

Чл. 294. (В сила от 01.01.2017 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Допълнителното финансиране по чл. 282, ал. 24, т. 3 се предоставя:

по решение на първостепенния разпоредител с бюджет, по ред и условия, определени от него;
за паралелки с брой на учениците под нормативно определения минимум, определено като размер с подзаконов нормативен акт;
за плащания, дължими от институции, прилагащи система на делегиран бюджет в рамките на текущата година, като тези средства подлежат на възстановяване по бюджета на първостепенния разпоредител с бюджет за сметка на бюджета на институцията, прилагаща система на делегиран бюджет за следващата година, при условия и по ред, определени от първостепенния разпоредител с бюджет.

Чл. 295. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) В случай че просрочените задължения на държавно или общинско училище, както и на държавна или общинска детска градина или център за подкрепа за личностно развитие, прилагащи система на делегиран бюджет, надвишат 20 на сто от утвърдените разходи в годишен размер, директорът носи дисциплинарна отговорност по реда на Кодекса на труда. Предложението за налагане на дисциплинарно наказание се прави от финансиращия орган.

(2) В случаите по ал. 1 в едномесечен срок от установяване на превишението, когато е наложено дисциплинарно наказание, директорът съставя и изпълнява програма за оптимизация на разходите и преодоляване на недостига, която се утвърждава от финансиращия орган.

Чл. 296. (В сила от 01.01.2017 г.) Специализираните обслужващи звена се финансират от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката.

Чл. 297. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) От държавния бюджет се осигуряват средства за подпомагане на обучението по учебните предмети Български език и литература, История и цивилизация, География и икономика в частта им, отнасяща се до историята и географията на България, организирано в чужбина от:

организации на българи, живеещи извън Република България, регистрирани съгласно законодателството на съответната държава за извършване на образователно-културна дейност;
дипломатическите представителства на Република България в чужбина;
български православни църковни общини;
Славянобългарския манастир „Св. Вмчк. Георги Зограф“ – Атон, Гърция.

(2) Средствата по ал. 1 се осигуряват от държавния бюджет чрез бюджета на Министерството на образованието и науката при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет.

(3) Обучението по ал. 1 се организира за децата от предучилищна възраст и за учениците от I до XII клас по учебни програми и учебни помагала, утвърдени от министъра на образованието и науката.

Чл. 298. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Издръжката на децата в предучилищното образование в държавните и общинските детски градини и училища се осигурява със средства от държавния бюджет и със средства от общинския бюджет.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Родителите на децата заплащат такси за издръжка на дейности, които не се финансират от държавния бюджет, а на децата в задължително предучилищно образование – само такси за дейностите по хранене, извън финансираното от държавата.

(3) Размерът и редът за заплащане на таксите по ал. 2 се определят:

със Закона за местните данъци и такси – за общинските детски градини и училища;
с акт на Министерския съвет – за държавните детски градини и училища.

(4) Родителите не заплащат такси в случаите, определени с нормативен акт.

Чл. 299. (В сила от 01.01.2017 г.) Допълнителните услуги по чл. 68 в детските градини се заплащат при условия и по ред, определени с наредба на съответния общински съвет.

Чл. 300. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) В системата на предучилищното и училищното образование се събират такси в размери, определени с тарифа на Министерския съвет, за:

разглеждане на заявление за издаване на разрешение за вписване на частна детска градина или частно училище в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование или на промяна на частна детска градина или частно училище; таксата включва разходите за извършване оценка на съответствието на заявените факти и обстоятелства и представените документи с изискванията за вписване на частна детска градина или частно училище или с изискванията за вписване на промяна на частна детска градина или частно училище;
издаване на удостоверение за вписване на частна детска градина или частно училище или за вписване на промяна на частна детска градина или частно училище; таксата включва разходите за подготовка на удостоверението;
разглеждане на заявления за одобряване на познавателна книжка, учебник или учебен комплект за предучилищното и училищното образование; таксата включва разходите за проверка на внесените документи;
извършване оценка на познавателна книжка, учебник или учебен комплект за съответствието им с държавния образователен стандарт по чл. 22, ал. 2, т. 13;
признаване на документ за завършен етап на училищно обучение, степен на образование и степен на професионална квалификация, издаден от училища на чужди държави, и за издаване на удостоверение; таксата се определя в зависимост от признавания етап на училищно обучение, степента на образование и професионална квалификация и включва разходите за проверка на документите и за извършване на експертна оценка за съпоставяне продължителността на обучението, вида на училището, в което е извършено обучението, и учебните предмети с изискванията на нормативните актове и учебните планове и програми, действащи в системата на предучилищното и училищното образование;
валидиране на компетентности, придобити чрез неформално обучение и информално учене; таксата се определя в зависимост от вида на валидирането и включва разходите за проверка на внесените документи и за провеждане на изпитването;
разглеждане на заявления и извършване оценка на програмите за обучение за повишаване квалификацията на педагогическите специалисти; таксата включва разходите за проверка на внесените документи и за оценяване на програмите;
провеждане на курсове за ограмотяване, курсове за придобиване на компетентности за завършен прогимназиален етап или за завършени класове от прогимназиален етап и курсове за признаване на професионална квалификация; таксата включва разходите за обучение и за провеждане на изпитването;
обучение на граждани на трети държави над задължителната училищна възраст; таксата включва разходите за обучение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Приходите от таксите по ал. 1, т. 1 – 4 и т. 7 постъпват в приход на бюджета на Министерството на образованието и науката, а таксите по ал. 1, т. 6, 8 и 9 – по бюджета на съответното училище.

(3) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Приходите от таксите по ал. 1, т. 5 постъпват в приход по бюджета на съответното регионално управление на образованието или на съответното училище.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Таксите по ал. 1, т. 5 не се събират, когато лицата, които искат признаване, са в задължителна училищна възраст.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Таксите по ал. 1, т. 6 и 8 не се събират, когато дейностите се финансират със средства от национални и международни програми и проекти.

Чл. 301. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Дейностите извън финансираните от държавата по чл. 10, ал. 3, които се извършват срещу заплащане от частните детски градини или училища, се определят с правилника на съответната частна детска градина или частно училище.

(2) Условията и редът за заплащане на дейностите по ал. 1 и размерът на плащането се определят с договор между частната детска градина или частното училище и родителя на детето или ученика.

(3) Частните детски градини и училища, включени в системата на държавно финансиране, могат да събират средства от родителите за компенсиране на извършени от тях разходи за осигуряване и поддържане на материално-техническата база, в която се извършват дейностите по осъществяване на задължителното предучилищно и училищно образование на децата и учениците, като максималният размер за дете или ученик се определя съгласно методика, утвърдена с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите.

(4) Участието на детето или ученика в дейности по ал. 1 не може да е задължително условие за неговото записване в частна детска градина или училище и участието му в дейностите по задължително предучилищно и училищно образование.

Раздел II.
Имущество (В сила от 01.01.2017 г.)

Чл. 302. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Държавните и общинските недвижими имоти, предоставени за управление на държавните и общинските училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, са публична държавна, съответно публична общинска собственост.

(2) От датата на влизане в сила на акта за обявяване на държавно училище за общинско имотите – публична държавна собственост, предоставени на училището преди обявяването му за общинско, преминават в собственост на общината, на територията на която се намират имотите, и стават публична общинска собственост, а вещите – държавна собственост, стават собственост на общината, финансираща училището.

(3) Имотите и вещите по ал. 2 се предоставят за управление на училището, което ги е управлявало до обявяването му за общинско, и се ползват само за целите на образователния процес, без да променят предназначението си.

(4) Когато седалището на училището, управляващо имотите по ал. 2, е извън територията на общината, която ги придобива, след влизането в сила на акта за обявяване на училището за общинско общината приобретател предоставя имотите за управление на финансирани от нея училища.

(5) От датата на влизане в сила на акта за обявяване на общинско училище за държавно имотите и вещите, предоставени на училището преди обявяването му за държавно, преминават в собственост на държавата, управляват се от училището и се ползват само за целите на образователния процес, без да променят предназначението си.

Чл. 303. (В сила от 01.01.2017 г.) Придобитите възмездно от държавните и общинските училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие недвижими имоти и движими вещи са със статут на частна държавна, съответно частна общинска собственост.

Чл. 304. (В сила от 01.01.2017 г.) Придобитите безвъзмездно от държавните и общинските училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие недвижими имоти и движими вещи, както имотите и вещите, собствеността върху които им е възстановена, са собственост на училището, детската градина или центъра.

Чл. 305. (В сила от 01.01.2017 г.) (1) Имотите или части от тях и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, се използват за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности по реда на Закона за държавната собственост, Закона за общинската собственост и подзаконовите актове по прилагането им.

(2) Имотите или части от тях и вещите, освободени в резултат на закриване или преобразуване на държавни и общински училища, детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, за които няма обществена потребност за ползването им за дейностите по ал. 1, могат да се ползват и за други дейности при едновременно изпълнение на следните условия:

в срок от две години не е идентифицирана обществена потребност от използването им за образователни, здравни, социални или хуманитарни дейности;
налице е положително становище на министъра на образованието и науката, изготвено въз основа на оценка на образователните потребности в общината;
населеното място е с население под 5 хиляди души.

Глава седемнадесета.
НАСТОЯТЕЛСТВА

Чл. 306. (1) Настоятелствата са независими доброволни сдружения за подпомагане дейността на образователната институция.

(2) Към всяко училище, детска градина или център за подкрепа за личностно развитие може да се създава само едно настоятелство.

(3) Настоятелство може да се създава и към група детски градини, училища и центровете за подкрепа за личностно развитие в населеното място, към които няма създадено настоятелство по ал. 2.

(4) Настоятелствата се създават като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност и организират дейността си при условията и по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел и в съответствие с разпоредбите на този закон, на устава или на учредителния си акт.

Чл. 307. (1) Настоятелството се учредява по инициатива на директора на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие или на родители, учители или общественици.

(2) Лицата по ал. 1 отправят покана за участие в учредително събрание чрез средствата за масово осведомяване и/или лично до видни общественици, дарители, представители на юридически лица.

Чл. 308. (1) Органи на настоятелството са общото събрание и съветът на настоятелите.

(2) Членовете на съвета на настоятелите се избират от общото събрание за срок до 4 години.

(3) Съветът на настоятелите избира измежду членовете си председател.

Чл. 309. За постигане на целите си настоятелствата:

съдействат за осигуряване на допълнителни финансови и материални средства за детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие и контролират целесъобразното им разходване;
подпомагат изграждането и поддържането на материално-техническата база на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие;
съдействат при организиране на ученическото хранене, за осигуряване на транспорт и при решаването на други социално-битови проблеми на децата, учениците, учителите от училището, детската градина или центъра за подкрепа за личностно развитие;
съдействат за реализирането на програми по проблемите на децата и учениците, за заниманията по интереси, организирания отдих, туризъм и спорт с децата и учениците;
организират и подпомагат обучения на родителите по въпросите на възпитанието и развитието на техните деца;
организират обществеността за подпомагане на детската градина, училището или центъра за подкрепа за личностно развитие;
сигнализират компетентните органи при извършени нарушения в системата на предучилищното и училищното образование.

Глава осемнадесета.
ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ, ПРОМЯНА И ЗАКРИВАНЕ НА ИНСТИТУЦИИТЕ В СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Раздел I.
Откриване, преобразуване, промяна и закриване на държавните и общинските институции

Чл. 310. (1) Министърът на образованието и науката със заповед открива, преобразува, променя и закрива:

държавните училища;
общинските училища;
специализираните обслужващи звена;
държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа.

(2) Училищата по изкуствата и училищата по културата се откриват, преобразуват, променят и закриват при условията и по реда на Закона за закрила и развитие на културата.

(3) Заповедта за откриване, преобразуване, промяна или за закриване на държавните детски градини по чл. 35, ал. 2, т. 2 и на българските държавни училища в чужбина се издава в съответствие с международните договорености и се съгласува с министъра на външните работи.

(4) Държавните детски градини по чл. 35, ал. 2, т. 1 се откриват, преобразуват, променят и закриват със заповед на министъра на отбраната след съгласуване с министъра на образованието и науката.

(5) Общинските детски градини и центровете за подкрепа за личностно развитие, с изключение на общинските центрове за специална образователна подкрепа, се откриват, преобразуват, променят или закриват със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет.

Чл. 311. (1) Държавните и общинските институции в системата на предучилищното и училищното образование се преобразуват чрез вливане, сливане, отделяне или разделяне. Неспециализираните училища се преобразуват и чрез промяна на вида по чл. 38, ал. 1 и 2.

(2) В държавните и общинските детски градини и училища може да се извършват промени, свързани със:

наименованието;
официалния адрес;
адреса на сградите, в които се провежда обучението.

(3) В професионалните гимназии и в спортните училища може да се извършва и промяна на финансиращия орган.

(4) В специализираните обслужващи звена, освен промените по ал. 2, т. 1 и 2, може да се извършват и промени, свързани с предмета на дейност по чл. 50.

(5) В центровете за подкрепа за личностно развитие, освен промените по ал. 2, може да се извършват и промени, свързани с предмета на дейност по чл. 49 в съответствие с чл. 49, ал. 6.

Чл. 312. (1) Производството по издаването на заповедта за откриване, преобразуване, промяна и закриване на държавните и общинските училища, на държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа и на специализираните обслужващи звена започва по писмено предложение на финансиращия орган.

(2) За държавните училища, с изключение на българските училища в чужбина, както и за държавните центрове за специална образователна подкрепа, за които финансиращ орган е министърът на образованието и науката, производството по издаване на заповедта за откриване, преобразуване, промяна и закриване започва по негова инициатива или по писмено предложение на началника на регионалното управление на образованието.

(3) За българските училища в чужбина производството по издаване на заповедта за откриване, преобразуване, промяна и закриване започва по инициатива на министъра на образованието и науката при условията на международни договори, по които Република България е страна.

(4) За училища към местата за лишаване от свобода производството по издаване на заповедта за откриване, преобразуване, промяна и закриване започва по инициатива на министъра на правосъдието.

(5) Производството за издаване на заповед за промяна на наименованието на държавно училище може да започне и по писмено мотивирано предложение на директора, направено въз основа на решение на педагогическия съвет и съгласувано с финансиращия орган, когато това не е министърът на образованието и науката.

(6) Предложението на кмета за започване на производството по ал. 1 за общинските училища, както и за общинските центрове за специална образователна подкрепа се внася след решение на общинския съвет и след проверка и становище на регионалното управление на образованието.

Чл. 313. (1) Производството по издаване на заповедта за откриване, преобразуване, промяна и закриване на:

държавните детски градини по чл. 35, ал. 2, т. 1 започва по инициатива на министъра на отбраната;
държавните детски градини по чл. 35, ал. 2, т. 2 започва по инициатива на министъра на образованието и науката;
общинските детски градини и общинските центрове за подкрепа за личностно развитие започва по предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет.

(2) Производството за издаване на заповед за промяна на наименованието на държавна детска градина може да започне и по писмено мотивирано предложение на директора, направено въз основа на решение на педагогическия съвет и съгласувано с финансиращия орган, когато това не е министърът на образованието и науката.

Чл. 314. (1) Предложението за откриване и преобразуване на държавно или общинско училище, на държавен или общински център за специална образователна подкрепа и на специализирано обслужващо звено съдържа:

мотиви за необходимостта от откриване или преобразуване;
наименование и официален адрес;
адрес на сградите, в които се провежда обучението, съответно се осъществява дейността;
вид на училището;
етап и степен на образование, организация на учебния ден и профили или професии, организация на предучилищното образование, в случай че се осъществява – за училището;
професии, в случай че се предоставя професионално обучение в съответствие с чл. 49, ал. 2, т. 4, организация на учебния ден, организация на предучилищното образование, в случай че се осъществява – за държавния и общинския център за специална образователна подкрепа;
предмет на дейност – за специализираното обслужващо звено;
учебната година, от която се предлага откриването или преобразуването – за училището, и за държавния и общинския център за специална образователна подкрепа;
информация за броя на децата и учениците, които ще се възпитават и обучават в училището или в държавния и общинския център за специална образователна подкрепа, и възможностите за пренасочването им – при преобразуване;
информация за осигурен транспорт до училището и до държавния и общинския център за специална образователна подкрепа, към което са пренасочени учениците – при преобразуване;
информация за достъпна архитектурна среда за деца и ученици със специални образователни потребности и материално-техническото, кадровото и финансовото осигуряване на дейността на училището и на държавния и общинския център за специална образователна подкрепа;
предложение за съхранение на задължителната документация – при преобразуване.

(2) Предложението за промяна на държавните и общинските училища, на държавния и общинския център за специална образователна подкрепа и на специализираните обслужващи звена съдържа:

подробно описание на исканата промяна;
мотиви за необходимостта от промяната;
посочване на учебната година, от която се предлага промяната за училищата и за държавния и общинския център за специална образователна подкрепа.

(3) Предложението за закриване на държавните и общинските училища, на държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа и на специализираните обслужващи звена съдържа:

мотиви за необходимостта от закриване;
наименование и адрес;
вид на училището;
етап и степен на образование и организация на учебния ден и профили или професии, организация на предучилищното образование, в случай че се осъществява – за училището;
професии, в случай че се предоставя професионално обучение в съответствие с чл. 49, ал. 2, т. 4, организация на учебния ден, организация на предучилищното образование, в случай че се осъществява – за държавния и общинския център за специална образователна подкрепа;
информация за броя на децата и учениците и възможностите за пренасочването им;
информация за собствеността и предложение за разпределяне, прехвърляне и използване на сградния фонд и на материално-техническата база;
предложение за приемане и съхраняване на задължителната документация;
информация за осигурен транспорт до училището, към което са насочени учениците.

(4) Предложението за откриване, преобразуване, промяна и закриване на общинска детска градина и на центрове за подкрепа за личностно развитие, с изключение на общинските центрове за специална образователна подкрепа, съдържа съответните реквизити по ал. 1, 2 и 3 съобразно дейността им.

(5) Към предложенията по ал. 1 – 4 се прилагат документите, определени с държавния образователен стандарт за институциите в предучилищното и училищното образование.

Чл. 315. (1) Предложенията за откриване, преобразуване и закриване на държавните и общинските училища, както и на държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа, на ученическите общежития и на астрономическите обсерватории се внасят в срок до 31 май и се разглеждат за предстоящата учебна година.

(2) Предложенията за откриване, преобразуване, промяна и закриване на специализираните обслужващи звена се правят и разглеждат целогодишно.

(3) Предложенията за преобразуване и закриване на държавни и общински училища, както и на държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа поради намаляване броя на децата и учениците се правят целогодишно и се разглеждат за предстоящата учебна година, а при преустановяване на образователния процес поради липса на деца и ученици се правят и разглеждат целогодишно.

(4) Предложенията за промени се правят и се разглеждат целогодишно.

Чл. 316. (1) Документите за откриване, преобразуване, промяна и закриване по чл. 314 се разглеждат и оценяват за съответствие с изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му.

(2) Не се оценяват предложения, които:

не съдържат всички необходими документи;
са подадени след срока по чл. 315, ал. 1.

(3) По изключение, когато издаването на документ е в правомощията на друг орган и при условия, посочени в държавния образователен стандарт за институциите по чл. 22, ал. 2, т. 11, може да се разглеждат и оценяват предложения, които не съдържат този документ, ако е представен друг, удостоверяващ наличие на образувано производство пред този орган.

Чл. 317. (1) За изясняване на всички факти и обстоятелства може да се изискват от вносителя допълнителни документи.

(2) При необходимост оправомощени длъжностни лица може да извършват проверки на място, както и да изискват от вносителя за сверяване оригиналите на внесените документи.

Чл. 318. (1) Когато внесените документи за откриване, преобразуване, промяна и закриване по чл. 314 не съответстват на изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му, вносителят се уведомява за допуснатите несъответствия и за срока за отстраняването им, който не може да е по-кратък от 10 работни дни.

(2) В случаите по чл. 316, ал. 3, когато при оценяване на внесените документи не са констатирани несъответствия с нормативните изисквания или те са отстранени по реда на ал. 1, вносителят се уведомява да представи документа, чието издаване е в правомощията на друг орган.

Чл. 319. (1) Органът по откриване, преобразуване, промяна и закриване взема решение в едномесечен срок, като:

издава заповед за откриване, промяна, преобразуване или закриване;
отказва откриване, промяна, преобразуване или закриване.

(2) Срокът по ал. 1 започва да тече от датата на отстраняване на недостатъците по чл. 318, ал. 1 или от изтичане на срока за отстраняването им.

Чл. 320. (1) Заповед за откриване, промяна, преобразуване или закриване се издава, когато при разглеждането и оценяването не са констатирани несъответствия с нормативните изисквания или констатираните несъответствия са отстранени в срок.

(2) Органът отказва откриване, промяна или преобразуване, когато:

констатираните несъответствия не са отстранени или не са отстранени в определения срок;
в случаите по чл. 318, ал. 2 вносителят не е представил съответните документи до 1 юли преди началото на учебната година, за която се иска откриване, промяна или преобразуване.

(3) Актовете по ал. 1 и 2 се обнародват в „Държавен вестник“ и влизат в сила от деня на обнародването им, освен ако в тях е предвидено друго.

Чл. 321. (1) Заповедта за откриване или преобразуване на държавна и общинска детска градина или училище и на център за подкрепа за личностно развитие съдържа:

наименованието, седалището и официалния адрес на детската градина, училището или центъра;
адреса на сградата, в която ще се провежда обучението;
организацията на предучилищното образование за детската градина, вида на училището или предмета на дейност на центъра;
условията и реда за пренасочване на децата и на учениците – при преобразуване;
условията и реда за съхраняване на задължителната документация и за разпределение на имуществото – при преобразуване;
финансиращия орган.

(2) Заповедта за откриване или преобразуване на специализирано обслужващо звено освен реквизитите по ал. 1, т. 1 и 6 съдържа и предмета на дейност, и общата численост на персонала.

Чл. 322. (1) Заповедта за закриване на държавна и общинска детска градина или училище, на център за подкрепа за личностно развитие и на специализирано обслужващо звено съдържа:

наименованието, седалището, официалния адрес;
условията и реда за пренасочване на децата и учениците;
условията и реда за съхраняване на задължителната документация;
условията и реда за разпределяне на имуществото.

(2) Заповедта за закриване на специализирано обслужващо звено съдържа данните по ал. 1, т. 1, 3 и 4.

Чл. 323. Конкретните условия и ред за откриване, преобразуване, промяна и закриване на държавни и общински детски градини или училища, на центрове за подкрепа за личностно развитие и на специализирани обслужващи звена се определят с държавния образователен стандарт за институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

Раздел II.
Откриване, преобразуване, промяна и закриване на духовните училища

Чл. 324. (1) Духовните училища се откриват, преобразуват и променят по искане на централен орган на признатата религиозна институция в страната.

(2) Духовните училища се преобразуват чрез вливане, сливане, отделяне или разделяне.

(3) В духовните училища освен промените по чл. 311, ал. 2 може да се извършват и промени, свързани със:

наименованието на съответната религиозна институция;
професиите, по които се организира обучението;
директора на училището.

(4) Духовните училища се закриват:

по искане на централния орган на съответната религиозна институция;
когато дейността на религиозната институция е прекратена;
когато се установи, че не се спазват изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му;
при налагане на ограничителна мярка по чл. 8, ал. 1, т. 4 от Закона за вероизповеданията.

Чл. 325. (1) Духовните училища се откриват, преобразуват, променят и закриват с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката с изключение на случаите по чл. 324, ал. 3, т. 3 и ал. 4, т. 4.

(2) Производството по издаване на заповедта за откриване, преобразуване и промяна започва по писмено искане на съответния централен орган на призната религиозна институция в страната.

(3) Производството по издаване на заповедта за закриване на духовните училища започва:

по искане на съответния централен орган на призната религиозна институция в страната;
по предложение на регионалното управление на образованието след извършване на проверка;
по предложение на органа, признал религиозната институция.

Чл. 326. (1) Искането за откриване и преобразуване на духовни училища съдържа:

данни за съответния централен орган на признатата религиозна институция в страната;
наименование на духовното училище;
седалище, официален адрес на духовното училище и адрес на сградата (сградите), където ще се провежда обучението, като задължително се посочва и идентификаторът на недвижимия имот съгласно чл. 26 от Закона за кадастъра и имотния регистър; при използване на несамостоятелна част от сградата се конкретизират помещенията;
данни за директора на училището;
профили или професии и организация на учебния ден;
учебната година, от която се предлага откриването или преобразуването;
брой класове и паралелки за всеки клас, в които ще се организира обучение през първата година след откриването или преобразуването;
сведения за броя на учениците, които ще се обучават в училището, и сведения за възможностите за пренасочването им – при преобразуване;
предложение за съхранение на задължителната документация – при преобразуване.

(2) Искането за промяна съдържа:

подробно описание на исканата промяна;
мотиви за необходимостта от промяната;
посочване на учебната година, от която се предлага промяната.

(3) Искането за закриване съдържа:

мотиви за необходимостта от закриване;
посочване на учебната година, от която се предлага закриване;
информация за насочване на учениците и за съхраняване на училищната документация.

(4) Към исканията за откриване, промяна, преобразуване и закриване се прилагат документите, определени с държавния образователен стандарт за институциите по чл. 22, ал. 2, т. 11.

Чл. 327. (1) При разглеждане и оценяване на документите за откриване, преобразуване, промяна и закриване на духовни училища се прилагат съответно чл. 315 – 320.

(2) Конкретните условия и ред за откриване, преобразуване, промяна и закриване на духовни училища се определят с държавния образователен стандарт за институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

Чл. 328. (1) Решението за откриване или преобразуване на духовно училище освен реквизитите по чл. 321, ал. 1 съдържа и:

данни за признатата религиозна институция в страната и за нейния централен орган;
профилите или професиите, по които се организира обучението;
правото на училището да издава официални документи за завършен клас, за степен на образование и за професионална квалификация.

(2) Решението за закриване на духовно училище съдържа реквизитите по чл. 322, ал. 1, т. 1 – 3.

(3) В случаите по чл. 324, ал. 4, т. 4 духовното училище се закрива от влизането в сила на акта за налагане на ограничителната мярка.

Чл. 329. (1) При промяна на директора на духовно училище съответният централен орган на призната религиозна институция уведомява министъра на образованието и науката преди сключването на договор с директора.

(2) Към уведомлението по ал. 1 се прилагат документите, определени с държавния образователен стандарт за институциите по чл. 22, ал. 2, т. 11.

(3) При необходимост министърът на образованието и науката може да изиска допълнителна информация от съответния централен орган на призната религиозна институция.

(4) Трудовият договор с директора може да бъде сключен след разрешение на министъра на образованието и науката.

(5) Министърът на образованието и науката издава или отказва да издаде разрешението по ал. 4 в 14-дневен срок от постъпване на документите по ал. 2 или на допълнителната информация по ал. 3.

(6) Въз основа на разрешението по ал. 5 промяната на директора се вписва в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

Раздел III.
Създаване, регистрация и промени на частни детски градини и частни училища

Чл. 330. (1) Частните детски градини и училища се създават, преобразуват, променят и прекратяват дейността си при спазване изискванията на този закон и при условията и по реда на Търговския закон, на Закона за юридическите лица с нестопанска цел или на Закона за кооперациите или при условията и по реда на законодателството на държава членка.

(2) Частните детски градини и училища не може да се учредяват като търговски дружества – публични предприятия по смисъла на чл. 61 от Търговския закон.

(3) Юридическите лица по ал. 1 не може да имат друг предмет на дейност освен дейност на детска градина или училище и може да извършват дейност само на една детска градина или училище.

Чл. 331. (1) Създадените частни детски градини и частни училища може да осъществяват дейността си само след вписване в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и издаване на удостоверение за вписване от министъра на образованието и науката или от оправомощено от него длъжностно лице.

(2) Вписването в регистъра на институциите се извършва по заявление на частната детска градина или частното училище, което съдържа:

данни за юридическото лице;
единния идентификационен код или кода по БУЛСТАТ;
данни за директора на детската градина или училището;
учебната година, от която се иска вписване в регистъра на институциите;
вид на училището по чл. 38, ал. 1 и 2 или чл. 39, ал. 2, т. 1 – 3;
форми на обучение и организация на учебния ден;
профили или професии;
седалище и официален адрес на детската градина или училището и адрес на сградата/сградите, където ще се провежда образователният процес, като задължително се посочва и идентификаторът на недвижимия имот съгласно чл. 26 от Закона за кадастъра и имотния регистър; при използване на несамостоятелна част от сградата се конкретизират помещенията;
наименование на детската градина или училището.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат документите, определени с държавния образователен стандарт за институциите в предучилищното и училищното образование.

(4) Частните детски градини и училища по чл. 40, ал. 4 представят към заявлението си и писмени доказателства, удостоверяващи правото им да провеждат обучение в съответствие с изискванията на чуждата образователна система.

(5) С декларация не може да се доказват образователно-квалификационна степен, професионална квалификация, учителски стаж, както и други факти и обстоятелства, за чието установяване със закон е предвиден друг ред.

Чл. 332. (1) Заявленията за вписване в регистъра на институциите се внасят целогодишно, като внесените до 31 януари на календарната година се разглеждат за предстоящата учебна година, освен ако не е поискано разглеждането им за по-късна учебна година.

(2) При разглеждането и оценяването на заявленията и приложените към тях документи се прилагат съответно чл. 316 – 318.

Чл. 333. (1) Министърът на образованието и науката в едномесечен срок издава заповед, с която разрешава или отказва да разреши вписване в регистъра на институциите.

(3) Заповедта по ал. 1 се съобщава при условията и по реда на чл. 61 от Административнопроцесуалния кодекс.

(4) При издаването на разрешение за вписване и на удостоверение за вписване не се прилага принципът на мълчаливо съгласие.

Чл. 334. (1) Министърът на образованието и науката разрешава вписване в регистъра на институциите, когато при разглеждането и оценяването на внесените документи не са констатирани несъответствия с нормативните изисквания или констатираните несъответствия са отстранени в срок.

(2) Разрешението по ал. 1 съдържа:

наименованието, седалището и официалния адрес на детската градина или училището; единния идентификационен код или кода по БУЛСТАТ;
адреса на сградата, в която ще се провежда образователният процес, както и идентификатора на недвижимия имот съгласно чл. 26 от Закона за кадастъра и имотния регистър; при използване на част от сграда се конкретизират помещенията;
вида на училището по чл. 38 или чл. 39, ал. 2, т. 1 – 3;
профилите или професиите, по които се организира обучението;
правото на училището да издава официални документи за завършен клас, за степен на образование и за професионална квалификация.

(3) Въз основа на разрешението по ал. 1 частната детска градина или частното училище се вписва в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

(4) Министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за вписването по ал. 1 в 7-дневен срок от извършването му.

(5) Действието на регистрацията и удостоверението е безсрочно.

Чл. 335. Министърът на образованието и науката отказва вписване в регистъра на институциите, когато:

констатираните несъответствия не са отстранени или не са отстранени в определения срок;
в случаите по чл. 318, ал. 2 заявителят не е представил съответните документи до 1 юли преди началото на учебната година, за която се иска откриване, промяна или преобразуване.

Чл. 336. (1) В частната детска градина или в частното училище може да се извършват промени, свързани със:

наименованието (фирмата), седалището, официалния адрес;
директора на детската градина или училището;
помещенията или сградите, където се провежда образователният процес;
профилите или професиите, по които се организира обучението;
авторските учебни програми за предучилищно образование, съответно авторските учебни програми по професионална подготовка;
вида на училището по чл. 38, ал. 1 и 2 или по чл. 39, ал. 2, т. 1 – 3.

(2) Промените по ал. 1 подлежат на вписване в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование по заявление на частната детска градина или частното училище.

(3) Заявлението за вписване на промяна на частната детска градина или частното училище съдържа:

подробно описание на исканата промяна;
мотиви за необходимостта от промяната;
посочване на учебната година, от която се предлага промяна по ал. 1, т. 4 – 6.

(4) Към заявлението по ал. 3 се прилагат документите, определени в държавния образователен стандарт за институциите.

(5) Заявленията по ал. 3 се внасят и се разглеждат целогодишно, с изключение на заявленията за промяна по ал. 1, т. 4 – 6, които се внасят и се разглеждат в сроковете по чл. 332, ал. 1.

Чл. 337. (1) При разглеждането и оценяването на заявленията за промени по чл. 336, ал. 1, т. 1, 3 – 6 и на приложените към тях документи се прилагат съответно чл. 316 – 318, 333, чл. 334, ал. 1 и чл. 335.

(2) Разрешението за вписване на промяна по чл. 336, ал. 1, т. 4 – 6 съдържа учебната година, от която се разрешава промяната.

Чл. 338. (1) Въз основа на разрешението за вписване съответната промяна в частната детска градина или в частното училище се вписва в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

(2) Министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за вписване на промяната в 7-дневен срок от извършването и.

(3) В случаите на промяна на помещенията или сградите, където се провежда образователният процес, преместването на децата и учениците може да се извърши след вписване на промяната в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и издаване на удостоверението по ал. 2.

Чл. 339. (1) Заявленията за промяна на директора се подават преди сключване на договор с директора.

(2) Към заявлението по ал. 1 се прилагат документите, определени с държавния образователен стандарт за институциите.

(3) При необходимост министърът на образованието и науката може да изиска допълнителна информация от частната детска градина или частното училище.

(4) Договорът с директора по ал. 1 може да бъде сключен след разрешение на министъра на образованието и науката по ал. 5.

(5) Министърът на образованието и науката издава или отказва да издаде разрешение за сключване на договора с директора по ал. 1 в 14-дневен срок от постъпване на документите по ал. 2 или на допълнителната информация по ал. 3.

Чл. 340. (1) Частната детска градина и частното училище се заличават от регистъра на институциите, когато се установи, че системно не се спазват изискванията на този закон и на нормативните актове по прилагането му.

(2) Производството за заличаване от регистъра на институциите започва по инициатива на министъра на образованието и науката или по предложение на регионалното управление на образованието при констатирани нарушения в дейността на частната детска градина или на частното училище.

(3) За започване на производството се уведомява писмено частната детска градина или частното училище.

(4) В 10-дневен срок от уведомяването по ал. 3 частната детска градина или частното училище има право на писмени възражения и обяснения.

(5) В двумесечен срок от започване на производството министърът на образованието и науката се произнася със заповед, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на частната детска градина или на частното училище.

(6) В заповедта за заличаване по ал. 5 се определят условията и редът за пренасочване на учениците и съхраняване на задължителната документация.

(7) Въз основа на заповедта за заличаване по ал. 5 частната детска градина или частното училище се заличават от регистъра на институциите, а всички удостоверения за вписвания се обезсилват.

Чл. 341. Когато частната детска градина или частното училище са заличени от регистъра при условията и по реда на чл. 340, те може да подадат заявление за ново вписване не по-рано от една година от обезсилването на удостоверението за вписване.

Чл. 342. (1) Частна детска градина или частно училище се отписва от регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование въз основа на заповед на министъра на образованието и науката:

когато детската градина или училището не започне дейността си най-късно до две години от издаване на удостоверението за вписване в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование;
когато детската градина или училището преустанови дейността си за повече от две учебни години;
при прекратяване на юридическото лице.

(2) В заповедта за отписване се определят условията и редът за пренасочване на учениците и съхраняване на задължителната документация.

Чл. 343. (1) Когато частната детска градина или частното училище са отписани от регистъра на институциите при условията и по реда на чл. 342, те може да подадат заявление за издаване на ново разрешение без ограничение във времето.

(2) В случаите по ал. 1 заявленията се разглеждат при облекчени условия, определени в държавния образователен стандарт за институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

(3) При условията по ал. 2 се разглеждат и заявленията на новоучредените или приемащите юридически лица в случаите на преобразуване на частна детска градина или частно училище чрез вливане, сливане, разделяне или отделяне.

Чл. 344. (1) Конкретните условия и ред за вписване, промени, заличаване и отписване от регистъра на институциите на частните детски градини и частните училища се определят с държавния образователен стандарт за институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

(2) За разглеждане на заявленията и оценяване на документите по чл. 331 и 336 и за издаване на удостоверенията по чл. 334, ал. 4 и чл. 338, ал. 2 Министерството на образованието и науката събира такси в размер, определен в тарифата по чл. 300, ал. 1.

Раздел IV.
Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование

Чл. 345. (1) В Министерството на образованието и науката се създава и води публичен регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, в който се вписват:

държавните детски градини, държавните и общинските училища – въз основа на заповедта за тяхното откриване, преобразуване, промени и закриване;
духовните училища – въз основа на решението на Министерския съвет за тяхното откриване, преобразуване и закриване;
частните детски градини и училища – въз основа на разрешението за вписване, промени, заличаване и отписване, издадено от министъра на образованието и науката;
специализираните обслужващи звена – въз основа на заповедта за тяхното откриване, преобразуване, промени и закриване;
държавните и общинските центрове за специална образователна подкрепа – въз основа на заповедта за тяхното откриване, преобразуване, промени и закриване.

(2) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистъра по ал. 1, както и редът за вписване се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 346. (1) Във всяка община се създава и води регистър на общинските детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, в който служебно се вписват общинските детски градини и центрове за подкрепа за личностно развитие, с изключение на общинските центрове за специална образователна подкрепа – въз основа на заповедта за тяхното откриване, преобразуване, промяна и закриване.

(2) Обстоятелствата, които подлежат на вписване в регистъра по ал. 1, както и редът за вписване се определят с наредба на съответния общински съвет.

Глава деветнадесета.
АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗАТЕЛНИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 347. (1) Родители, които не запишат децата си, подлежащи на задължително предучилищно или училищно образование, в детска градина или училище, се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв.

(2) Родители, които не осигурят присъствието на децата си, подлежащи на задължително предучилищно образование, записани в целодневна, полудневна или почасова форма на организация в детска градина или училище, или подлежащи на задължително училищно образование, записани в дневна, вечерна, дистанционна или комбинирана форма на обучение в училище, се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв.

(3) Родители, които не осигуряват присъствието на децата си в допълнителното обучение по чл. 124, ал. 2, се наказват с глоба в размер от 50 до 150 лв.

(4) При повторно извършване на нарушението по ал. 1, 2 и 3 глобата е в размер от 100 до 500 лв.

(5) Актовете за установяване на нарушенията по ал. 1, 2, 3 и 4 се съставят от длъжностни лица, определени от кмета на общината.

(6) Наказателните постановления се издават от кмета на общината или от овластено от него длъжностно лице.

(7) Събраните средства от глоби постъпват в приход по бюджета на съответната община и се разходват само за дейности, свързани с подпомагане на равния достъп, както и за развитие на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

Чл. 348. (1) Наказват се с глоба, съответно с имуществена санкция от 5000 до 10 000 лв. физически или юридически лица, които:

организират и провеждат без регистрация при условията и по реда на този закон дейности по отглеждане, възпитание и обучение на деца от тригодишна възраст до постъпването им в І клас с цел издаване на документ за завършена предучилищна подготовка;
организират и провеждат без регистрация при условията и по реда на този закон дейности по обучение или валидиране на компетентности на лица с цел издаване на документ за завършен клас, етап или степен на образование.

(2) При повторно извършване на нарушения по ал. 1 се налага глоба или имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 349. (1) Автор или издател на познавателна книжка, учебник или учебен комплект, който разпространява произведението в отклонение от одобрения проект, без да са налице условията по чл. 161, ал. 4, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

(2) При повторно извършване на нарушенията по ал. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 350. (1) Автор или издател, който разпространява произведение, въвеждащо в заблуждение, че е одобрено от министъра на образованието и науката като познавателна книжка, учебник или учебен комплект, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 5000 до 10 000 лв.

(2) При повторно извършване на нарушението по ал. 1 се налага глоба, съответно имуществена санкция в двоен размер.

Чл. 351. (1) Който не изпълни в срок задължително предписание по чл. 264, ал. 3, се наказва с глоба, съответно с имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв.

Чл. 352. (1) Актовете за установяване на нарушенията по чл. 348, 349, 350 и 351 се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на образованието и науката, а наказателните постановления се издават от министъра на образованието и науката или от овластени от него длъжностни лица.

(2) Събраните средства от глоби и имуществени санкции за нарушенията по ал. 1 се внасят в приход по бюджета на Министерството на образованието и науката.

Чл. 353. Актовете за установяване на нарушения и наказателните постановления по тази глава се съставят, издават и обжалват по реда на Закона за административните нарушения и наказания.

Допълнителни разпоредби

1. По смисъла на този закон:

„Автор“ е физическо лице или физически лица, които в резултат на творческа дейност са създали:

а) познавателна книжка и/или учебник и/или учебен комплект, които се ползват в системата на предучилищното и училищното образование;

б) проект на познавателна книжка и/или проект на учебник и/или проект на учебен комплект, с който да участват в открита от Министерството на образованието и науката процедура по оценяване и одобряване.

„Болничен учител“ е учител, който е назначен само за обучение на деца и ученици по време на техния престой за лечение в болница.
„Българи, живеещи извън Република България“ са българите по смисъла на чл. 2 от Закона за българите, живеещи извън Република България.
„Възраст за даден клас“ е съответната за този клас възраст на учениците, които са постъпили в I клас в учебната година с начало в годината на навършването на 7-годишната им възраст, не са повтаряли нито един от предишните класове, не са пропускали учебна година и не са завършвали повече от един клас за една учебна година.
„Дейности, които са обект на държавна политика“ са дейностите, изпълнявани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, до които децата и учениците имат осигурен равен достъп и са пряко свързани с отглеждането, възпитанието и обучението им, придобиването на основно и средно образование и/или професионална квалификация или с подкрепа на личностното им развитие. Тези дейности нямат икономически характер, определят се с държавния образователен стандарт за финансирането на институциите и се финансират изцяло или частично от държавния бюджет в съответствие с този закон и при условия, по ред и в размери, определени от Министерския съвет.
„Дете или ученик в риск“ е дете или ученик:

а) без родителска грижа или чиито родители са починали, неизвестни, лишени са от родителски права или родителските им права са ограничени;

б) жертва на злоупотреба, насилие, експлоатация или всякакво друго нехуманно или унизително отношение или наказание във или извън семейството му;

в) в опасност от увреждане на неговото физическо, психическо, морално, интелектуално и социално развитие.

„Дете или ученик с изявени дарби“ е дете или ученик с трайни способности и постижения в областта на науката, изкуството или спорта, надвишаващи постиженията на неговите връстници.
„Държава членка“ е държава – членка на Европейския съюз, или държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.
„Електронно издание“ е информация, представена в цифрова форма, чрез използване на общоприет стандарт за нейното визуализиране на компютър, мобилно устройство, телевизор с мрежова свързаност или друго подобно устройство, която включва учебно съдържание, тестове, справочни материали, връзки към външни ресурси, речници, образователни игри, мултимедия, изображения, аудио- и видеоклипове, анимации, виртуална реалност и други, даваща възможност за гъвкаво, интерактивно и адаптивно обучение, без ограничение на времето и мястото и начина на достъп, навсякъде и по всяко време.
„Издател на познавателна книжка, учебник и учебен комплект“ е физическо лице, регистрирано по реда на Търговския закон, или юридическо лице, на което авторите са предоставили авторските си права за участие в открита от Министерството на образованието и науката процедура по оценяване и одобряване, както и за последващите от това дейности по отпечатване и разпространение.
„Квалификационен кредит“ е измерител на времето, в което педагогическият специалист се е обучавал за повишаване на квалификацията си по програми на организациите по чл. 222, ал. 1. Един квалификационен кредит се присъжда за 16 академични часа, от които не по-малко от 8 академични часа са присъствени.
„Ключови компетентности“ са комплекс от взаимозависими знания, умения и нагласи или отношения, необходими за личностното развитие на индивида през целия живот, за изграждането на активна гражданска позиция и участие в социалния живот, както и за пригодността му за реализация на пазара на труда, определени на национално равнище в съответствие с Европейската референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, приета с Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г.
„Курс за ограмотяване“ е обучение за придобиване на компетентности за началния етап на основното образование, достатъчни за продължаване на образованието в следващ етап.
„Майчин език“ е езикът, на който говорят в семейството си:

а) децата и учениците от етническите малцинствени групи, които традиционно или в значителна степен населяват територията на Република България;

б) децата на гражданите на държави – членки на Европейския съюз, на Европейското икономическо пространство и на Конфедерация Швейцария, упражняващи трудова дейност на територията на Република България.

„Образователна среда“ е съвкупност от условия, фактори и елементи, гарантиращи ефективно протичане на образователния процес и активно взаимодействие на всички заинтересовани страни за постигане на устойчивост при функционирането на системата на предучилищното и училищното образование.
„Обучителни организации“ са организации, създадени в съответствие с Търговския закон, Закона за юридическите лица с нестопанска цел или Закона за кооперациите, за осъществяване на дейност по обучение, поддържане и повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти.
„Обща европейска езикова рамка“ (за учене, преподаване и оценяване) е акт на Съвета на Европа, изготвен в съответствие с Препоръки R (82) 18 и R (98) 6 на Комитета на министрите „за постигане на по-голямо единство между страните членки“, който представлява обща основа за разработване на учебни програми по чужди езици, нормативни актове, изпити и учебници. Тя определя знанията и уменията, които трябва да бъдат придобити по чужд език за целите на успешната комуникация чрез нивата на компетентност, които позволяват да се измери напредъкът на обучавания както на всеки етап от обучението, така и в дългосрочен план.
„Отпадане от училище“ е отписването от училище на ученик до 18-годишна възраст на основание чл. 173, ал. 2, т. 2 и 3 преди завършване на последен гимназиален клас, ако лицето не е записано в друго училище.
„Печатно издание с електронен вариант“ е печатно издание с версия, представена в цифрова форма, даващо възможност за визуализиране на процеси, явления и действия и за интерактивно обучение.
„Повторно“ по смисъла на чл. 347 – 351 е нарушението, извършено след една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което на лицето е наложено наказание за същото нарушение.
„Преждевременно напуснал училище“ е лице на възраст между 18 и 24 години, завършило най-много основно образование, което не участва в никаква форма на образование или обучение.
„Приобщаващо образование“ е процес на осъзнаване, приемане и подкрепа на индивидуалността на всяко дете или ученик и на разнообразието от потребности на всички деца и ученици чрез активиране и включване на ресурси, насочени към премахване на пречките пред ученето и научаването и към създаване на възможности за развитие и участие на децата и учениците във всички аспекти на живота на общността.
„Психо-социална рехабилитация“ е комплекс от дейности за подпомагане на учениците със затруднения, увреждане или разстройство на тяхното психично здраве за постигане на оптимално ниво на самостоятелност и за придобиване и прилагане на умения, необходими за пълноценно участие в училище.
„Ресурсно подпомагане на деца и ученици“ е осигуряване на обща и допълнителна подкрепа, основана на оценката на потребностите на децата и учениците, което включва осъществяване на дейности от специалисти, насочени към личностно развитие на децата и ученици със специални образователни потребности, и с оглед постигане на целите, заложени в плановете за подкрепа и в индивидуалните им учебни програми.
„Рехабилитация при комуникативни нарушения“ е комплекс от дейности за подпомагане на деца и ученици със затруднения, увреждане или разстройство на езика, говора, познавателните процеси и социалното поведение.
„Родител“ е лицето, което упражнява родителските права по смисъла на Семейния кодекс.
„Специални образователни потребности“ на дете и ученик са образователните потребности, които може да възникнат при сензорни увреждания, физически увреждания, множество увреждания, интелектуални затруднения, езиково-говорни нарушения, специфични нарушения на способността за учене, разстройства от аутистичния спектър, емоционални и поведенчески разстройства.
„Трета държава“ е всяка държава, която не е член на Европейския съюз и не е държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или Конфедерация Швейцария.
„Ученик с хронични заболявания“ е ученик със среднотежки, компенсирани и реконвалесцентни форми на съответното хронично заболяване.
„Учител-наставник“ е учител, който подпомага стажант-учител или новоназначен учител и му оказва методическа подкрепа за ефективното включване в образователния процес, мотивира професионалното усъвършенстване и кариерно развитие.
„Финансиращ орган“ е първостепенният разпоредител с бюджет по смисъла на Закона за публичните финанси, от чийто бюджет се финансират дейностите в училището, в детската градина, центъра за подкрепа за личностно развитие или в специализираното обслужващо звено.

2. (1) Разпоредбите на този закон се прилагат за вечерните училища в съответствие със спецификата и организацията на обучението в тях.

(2) Разпоредбите на глава четиринадесета не се прилагат за духовните училища, вечерните училища, училищата към местата за лишаване от свобода, специалните училища по чл. 44, ал. 1, т. 2 и 3, както и за частните детски градини и частните училища, които не получават средства от държавния бюджет.

3. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 2017 г., в сила от 18.07.2017 г.) Професионалните гимназии по чл. 38, ал. 4 не включват професионалните гимназии, финансирани от Министерството на земеделието, храните и горите, като тези професионални гимназии са общински.

4. Чужди държави може да откриват детски градини или училища на територията на Република България при условия и по ред, определени с международни спогодби, по които Република България е страна.

5. (1) Детски градини и училища, създадени и провеждащи обучение в Република България в съответствие с изискванията на чужда държава за целите на този закон се приравняват на детски градини и училища, осъществяващи дейност на територията на съответната чужда държава.

(2) За резултатите от обучението в детските градини и училищата по ал. 1 се прилагат разпоредбите на глава осма.

5а. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) В държавните детски градини по чл. 35, ал. 2, т. 1 се приемат и деца на военнослужещи и цивилни служители в състава на многонационални формирования или които заемат длъжности в задгранично представителство на Република България, в международни организации или в други международни инициативи на територията на страната и извън нея.

Преходни и Заключителни разпоредби

6. Законът отменя:

Закона за народната просвета (обн., ДВ, бр. 86 от 1991 г.; изм., бр. 90 от 1996 г., бр. 36, 124 и 153 от 1998 г., бр. 67 и 68 от 1999 г., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 71, 86 и 114 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 28, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 35, 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 78 от 2010 г., бр. 9, 23 и 99 от 2011 г., бр. 102 от 2012 г., бр. 68, 84 и 109 от 2013 г. и бр. 61 от 2014 г.).
Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план (обн., ДВ, бр. 67 от 1999 г.; изм., бр. 90 и 95 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 40 от 2004 г., бр. 41 и 105 от 2006 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 36 и 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 61 от 2014 г.).

7. Заварените към влизането в сила на закона общински специални детски градини продължават да осъществяват дейността си като общински детски градини по смисъла на този закон.

8. (1) Заварените към влизането в сила на закона прогимназии, гимназии, средни общообразователни училища и професионални гимназии по чл. 26, ал. 1, т. 2, 4, 6 и 8 от отменения Закон за народната просвета продължават да осъществяват дейността си по този закон съответно като основни училища, профилирани гимназии, средни училища и професионални гимназии.

(2) Заварените към влизането в сила на закона оздравителни училища продължават да осъществяват дейността си като средни училища.

(3) Предложения за преобразуване на заварените към влизането в сила на закона общински основни училища по чл. 26, ал. 1, т. 3 от отменения Закон за народната просвета в училища по чл. 38, ал. 1, т. 1 от този закон могат да се внасят целогодишно не по-късно от 31 май 2017 г. След изтичане на този срок предложенията за преобразуване се внасят при спазване на срока на глава осемнадесета.

(4) Заварените към влизането в сила на закона основни училища по чл. 26, ал. 1, т. 3 от отменения Закон за народната просвета могат да се преобразуват в обединени училища по чл. 38, ал. 1, т. 4 от този закон след анализ и становище на регионалното управление на образованието и решение на съответния общински съвет.

(5) Предложенията за преобразуване на заварените към влизането в сила на закона училища по чл. 26, ал. 1, т. 5 от отменения Закон за народната просвета с профил „природоматематически“ и „хуманитарен“, които извършват прием в V клас, в училища по чл. 38, ал. 1, т. 5 от този закон се внасят по желание на училището и при условията на ал. 3.

(6) Заварените към влизането в сила на закона основни и прогимназиални училища имат право да извършват обучение в VІІІ клас през учебната 2016 – 2017 г. и да издават свидетелство за основно образование.

(7) Заварените към влизането в сила на закона училища по чл. 26, ал. 1, т. 5 от отменения Закон за народната просвета с профил „природоматематически“ или „хуманитарен“ и с прием в V клас имат право да продължат да извършват обучение в V, VІ и VІІ клас на учениците, които са приети преди влизането в сила на закона.

(8) Трудовите правоотношения на работниците и служителите от преобразуваните училища по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.

9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Заварените към влизането в сила на закона държавни и общински неспециализирани училища по чл. 38, ал. 1 и 2 продължават да осъществяват дейността си като държавни, съответно като общински училища.

(2) В срок до 1 ноември 2016 г. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката с решение обявява заварените към влизането в сила на закона държавни и общински училища по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 7 от отменения Закон за народната просвета, които са с национално значение по смисъла на чл. 38, ал. 9 от този закон. Решението се обнародва в „Държавен вестник“.

(3) С решението по ал. 2 общинските училища се обявяват за държавни.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Със заповед на министъра на образованието и науката по предложение на кмета на общината след решение на общинския съвет държавните неспециализирани училища по ал. 1, които не са обявени за национални по реда на ал. 2, могат да бъдат обявени за общински и промяна на финансиращия орган може да се извършва при условията и по реда на глава осемнадесета, раздел I, предвидени за държавните професионални гимназии.

(5) Трудовите правоотношения на работниците и служителите в училищата по ал. 2 и 4 се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Предоставените преди влизането в сила на заповедта за промяна на финансиращия орган на училищата по ал. 4 имоти – публична държавна собственост, от датата на влизане в сила на заповедта за промяна на финансиращия орган преминават в собственост на общината, на територията на която се намират, и стават публична общинска собственост, а вещите – държавна собственост, стават собственост на общината, финансираща училището.

(7) Имотите и вещите по ал. 6 се предоставят за управление на училището, което ги е управлявало до влизането в сила на закона, и се ползват само за целите на образователния процес, без да променят предназначението си.

(8) Когато седалището на училището, управляващо имотите по ал. 6 към влизането в сила на закона, е извън територията на общината, която ги придобива след влизането му в сила, общината приобретател предоставя имотите за управление на финансирани от нея училища.

10. (1) Заварените до влизането в сила на закона професионални гимназии, финансирани от Министерството на земеделието и храните, стават общински.

(2) Предоставените до влизането в сила на закона на професионалните гимназии по ал. 1 земеделска земя, имоти и вещи продължават да се ползват за осигуряване на тяхната дейност по реда на този закон.

11. Заварените към влизането в сила на закона български детски градини и училища с чуждестранно участие продължават да осъществяват дейността си като държавни детски градини или училища по смисъла на чл. 35, ал. 2, т. 2 и чл. 43, т. 4.

12. (1) Заварените към влизането в сила на закона болнични училища се закриват, считано от 1 януари 2017 г., или се преобразуват в центрове за подкрепа за личностно развитие със заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет.

(2) Със заповедта по ал. 1 се определят дейността по чл. 49, седалището и адресът на управление на съответния център.

(3) Трудовите правоотношения на работниците и служителите от преобразуваните центрове по ал. 1 се уреждат по чл. 123 от Кодекса на труда.

(4) Учениците от закритите болнични училища за периода на лечението си продължават обучението си при условията и по реда на чл. 111 или 112.

(5) Предоставените за управление на болничните училища имоти и вещи – държавна, съответно общинска собственост, преминават в управление на Министерството на образованието и науката, съответно в управление на общината, на чиято територия се намират.

(6) Задължителната документация на закритите болнични училища се съхранява в съответното регионално управление на образованието или в училище, посочено от началника на регионалното управление на образованието.

13. (1) В срок до една година от влизането в сила на закона помощните училища се преобразуват в държавни и общински центрове за специална образователна подкрепа със заповед на министъра на образованието и науката, издадена при условията и по реда на глава осемнадесета, раздел I.

14. (1) Съществуващите към влизането в сила на закона чуждестранни училища продължават да осъществяват дейността си при условията и по реда на спогодбата, по която са създадени.

(2) След влизането в сила на закона „Американски колеж“ – София, продължава да осъществява дейността си при условията на Решение № 440 на Министерския съвет от 1992 г. за откриване на частно училище „Американски колеж“ – София (ДВ, бр. 90 от 1992 г.), като се прилагат разпоредбите на този закон, предвидени за профилирана гимназия, в съответствие със спецификата и организацията на обучението. Училището има право да издава документи за завършен клас, етап и за средно образование по реда на този закон.

(3) Печат с изображение на държавния герб върху документите по чл. 34, издавани от „Американски колеж“ – София, се полагат в съответното регионално управление на образованието при условия и по ред, определени с държавния образователен стандарт за информацията и документите.

15. Съществуващите към влизането в сила на закона професионални колежи продължават да осъществяват дейността си при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение, като до учебната 2016 – 2017 г. за тях се прилагат действащите до влизането в сила на този закон нормативни актове.

16. (1) До една година от влизането в сила на закона лицата, получили разрешение за откриване на частна детска градина или частно училище при условията и по реда на отменения Закон за народната просвета, привеждат правноорганизационната си форма или регистрацията си в съответствие с изискванията на този закон или учредяват частна детска градина или частно училище като търговско дружество, кооперация или юридическо лице с нестопанска цел.

(2) Не по-късно от един месец след изтичането на срока по ал. 1 лицата, получили разрешение за откриване на частна детска градина или частно училище при условията и по реда на отменения Закон за народната просвета, подават заявление за продължаване дейността на частната детска градина или частното училище при условията и по реда на този закон.

(3) Заявлението по ал. 2 съдържа реквизитите по чл. 330, ал. 2 и в него се посочва юридическото лице, което ще продължи дейността на заварената частна детска градина или частно училище.

(4) Към заявлението по ал. 2 се прилагат документите, удостоверяващи изпълнението на изискванията на ал. 1, както и декларация за съгласието на органите на управление на юридическото лице, което ще продължи дейността на частната детска градина или частното училище – когато това не е лицето, получило разрешение за откриване на детската градина или училището при условията и по реда на отменения Закон за народната просвета.

(5) Министърът на образованието и науката в едномесечен срок от подаване на заявлението по ал. 2 издава заповед, с която разрешава или отказва да разреши продължаването на дейността на частната детска градина или частното училище.

(6) Министърът на образованието и науката отказва да разреши продължаването на дейността на частната детска градина или частното училище, когато:

юридическото лице, което ще продължи дейността, не е учредено като търговско дружество, юридическо лице с нестопанска цел, кооперация или като дружество по законодателството на държава членка;
не е спазено изискването на чл. 329, ал. 2 и 3.

(7) Въз основа на заповедта за разрешение за продължаването на дейността частната детска градина или частното училище се вписва в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

(8) Министърът на образованието и науката или оправомощено от него длъжностно лице издава удостоверение за вписването по ал. 7 в 7-дневен срок от извършването му.

(9) От вписването в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и издаването на удостоверение за вписване юридическото лице, което продължава дейността на частната детска градина или частното училище, поема правата, задълженията, правоотношенията, имуществото, активите и пасивите по баланса на детската градина или училището.

(10) След изтичането на срока по ал. 2 министърът на образованието и науката със заповед закрива частните детски градини и частните училища, за които не е подадено заявление по ал. 2 или за които е направен отказ по ал. 6. Заповедта се обнародва в „Държавен вестник“ и влиза в сила от деня на обнародването и, освен ако в нея е предвидено друго.

(11) В заповедта по ал. 10 се определят условията и редът за пренасочване на учениците и за съхранение на задължителната документация на закритите частни детски градини и училища.

(12) Правоприемник на правата и задълженията на закритите при условията на ал. 10 частна детска градина или частно училище е лицето, получило разрешение за откриването на детската градина или на училището по реда на отменения Закон за народната просвета.

(13) До издаването на заповедта по ал. 5 или до закриването на заварените към влизането в сила на закона частни детски градини и частни училища правноорганизационната им форма, отношенията с лицето, получило разрешение за откриването им, условията и редът за преобразуване, промяна и закриване се уреждат съгласно отменения Закон за народната просвета и съответните подзаконови актове за прилагането му.

17. Субсидия от държавния бюджет при условията и по реда на този закон се предоставя от бюджетната 2018 г. за частните детски градини и частните училища, вписани в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование.

18. (1) С влизането в сила на закона:

съществуващите общински обслужващи звена – извънучилищни педагогически учреждения и за организиран отдих и спорт, продължават да осъществяват дейността си по този закон като центрове за подкрепа за личностно развитие в зависимост от дейността си по чл. 49, като имат право да запазят наименованията си;
съществуващите държавни обслужващи звена, с изключение на ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности и на Националния дворец на децата, продължават да осъществяват дейността си по този закон като съответните специализирани обслужващи звена в зависимост от дейността си по чл. 50.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на закона след решение на общинския съвет кметът на съответната община определя със заповед дейността по чл. 49 на институциите по ал. 1, т. 1.

(3) В 5-месечен срок от влизането в сила на закона съответният общински съвет приема правилник за устройството и дейността на институциите по ал. 1, т. 1.

(4) В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на образованието и науката определя със заповед дейността по чл. 50 на съответните институции по ал. 1, т. 2 и привежда в съответствие с този закон правилниците за дейността им.

(5) Трудовите правоотношения на работниците и служителите от преобразуваните институции по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.

19. (1) С влизането в сила на закона Националният дворец на децата продължава да осъществява дейността си по този закон като специализирано обслужващо звено по чл. 50, ал. 1, т. 2 и може да извършва и дейности по чл. 49, ал. 1, т. 1.

(2) Дейностите по чл. 49, ал. 1, т. 1, които не се финансират от държавния бюджет, се извършват срещу заплащане от Националния дворец на децата в размер, при условия и по ред, определени със заповед на министъра на образованието и науката.

(3) В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на образованието и науката привежда в съответствие с този закон правилника за дейността на Националния дворец на децата.

(4) Трудовите правоотношения на работниците и служителите от Националния дворец на децата по ал. 1 се уреждат при условията на чл. 123 от Кодекса на труда.

20. (1) С влизането в сила на закона Държавният логопедичен център продължава да осъществява дейността си по този закон като специализирано обслужващо звено по чл. 50, ал. 1, т. 3 и 5 и може да извършва и дейности по чл. 49, ал. 1, т. 3.

(2) В тримесечен срок от влизането в сила на закона министърът на образованието и науката привежда в съответствие с този закон правилника за дейността на Държавния логопедичен център.

(3) Трудовите правоотношения на работниците и служителите от Държавния логопедичен център по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.

21. (1) С влизането в сила на закона ресурсните центрове за подпомагане на интегрираното обучение и възпитание на деца и ученици със специални образователни потребности със заповед на министъра на образованието и науката се преобразуват в регионални центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование по чл. 50, ал. 3 за осъществяване на дейностите по чл. 50, ал. 1, т. 2, 3 и 5.

(2) Със заповедта по ал. 1 се определят дейността по чл. 50, седалището и адресът на управление на съответното звено.

(3) Трудовите правоотношения на работниците и служителите от преобразуваните центрове по ал. 1 се уреждат съгласно чл. 123 от Кодекса на труда.

(4) Министърът на образованието и науката в срок до три месеца от влизането в сила на този закон издава правилник за устройството и дейността на регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование.

22. (1) Заварените към влизането в сила на закона държавни обслужващи звена по смисъла на чл. 33а от отменения Закон за народната просвета, извън посочените по параграф 18, ал. 1, т. 2, които не изпълняват дейности по чл. 49 или 50, се закриват със заповед на министъра на образованието и науката в 6-месечен срок от влизането в сила на закона.

(2) Архивът на звената по ал. 1 се приема от Министерството на образованието и науката.

23. (1) С влизането в сила на закона регионалните инспекторати по образованието продължават да осъществяват дейността си като регионални управления на образованието по смисъла на този закон.

(2) Трудовите и служебните правоотношения на служителите по ал. 1 се запазват.

24. (1) Учениците, които през учебната 2016 – 2017 г. постъпват в І и в V клас, учениците, които през учебната 2017 – 2018 г., учебната 2018 – 2019 г. и учебната 2019 – 2020 г. постъпват в І, в V и в VІІІ клас, както и учениците, които през учебната 2020 – 2021 г. постъпват в VІІІ клас, се обучават по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на този закон.

(2) През учебните години по ал. 1 учениците, извън посочените в ал. 1, се обучават и завършват обучението по училищни учебни планове и учебни програми, утвърдени при условията и по реда на отменените Закон за народната просвета и Закон за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план. Училищните учебни планове на учениците, които се обучават за придобиване на професионално образование, се изменят, като учебното време за учебните предмети от професионална подготовка в ХІ и ХІІ клас се разпределя само в годишен брой часове.

(3) Учениците по ал. 2 придобиват основно образование след успешно завършен VІІ клас. Съдържанието на свидетелството за основно образование, което получават тези ученици, се определя в държавния образователен стандарт за информацията и документите.

(4) Учениците, които през учебната 2015 – 2016 г. са в VІІІ клас, придобиват основно образование при условията на отменения Закон за народната просвета и получават свидетелство за основно образование в съответствие с държавното образователно изискване по чл. 16, т. 10 от същия закон.

(5) Учениците по ал. 2 придобиват средно образование при условията и по реда на чл. 24 от отменения Закон за народната просвета. Съдържанието на дипломата за средно образование, която получават тези ученици, се определя с държавното образователно изискване по чл. 16, т. 10 от отменения Закон за народната просвета.

(6) Учениците по ал. 2, които се обучават за придобиване на професионално образование, по тяхно желание може да не полагат втория държавен зрелостен изпит по чл. 24, ал. 3 от отменения Закон за народната просвета, а вместо него в дипломата за средно образование в графата за положен втори държавен зрелостен изпит се вписва средноаритметичната оценка от оценките от държавните изпити за придобиване на професионална квалификация.

25. (1) Лице, което преди влизането в сила на закона е завършило успешно последния клас от училищното обучение, но не се е явило или не е положило успешно съответните изпити, предвидени за придобиване на средно образование или на средно професионално образование, след влизането в сила на този закон придобива средно образование след успешно полагане на държавни зрелостни изпити и/или на държавен изпит за придобиване на професионална квалификация.

(2) Броят и учебните предмети, по които се полагат държавните зрелостни изпити по ал. 1, се определят от юридическите актове, действали към момента на придобиване на правото за явяване на съответните изпити.

(3) Лице по ал. 1, което преди влизането в сила на закона е завършило успешно последния клас от училищното обучение, но не е положило успешно съответните изпити за професионална квалификация, предвидени за придобиване на средно образование, след влизането в сила на този закон придобива средно образование след успешно полагане на държавния изпит по чл. 134, ал. 3, а до провеждането на държавните зрелостни изпити по този закон – по чл. 24, ал. 3 от отменения Закон за народната просвета.

(4) Успешно положените преди влизането в сила на закона изпити, необходими за придобиване на средно образование или средно професионално образование, се признават независимо от вида на изпита и учебното съдържание, върху които те са положени, и лицето полага държавни зрелостни изпити, съответно държавни изпити за придобиване на квалификация по професия, по останалите учебни предмети, съответно за същата професия, върху учебното съдържание, предвидено за изучаване към момента на явяването като общообразователна подготовка, съответно професионална подготовка.

(5) Ако учебните предмети, по които е предвидено полагане на изпити по ал. 1, не съответстват на учебните предмети по чл. 134, ал. 2 и чл. 135, ал. 1, съответно по чл. 24, ал. 3 от отменения Закон за народната просвета – до провеждане на държавните зрелостни изпити по този закон, учебният предмет, по който лицето ще полага държавен зрелостен изпит, се определя при условията и по реда, определени с държавния образователен стандарт за оценяването на резултатите от обучението на учениците.

(6) Ако лицето се е обучавало за придобиване на квалификация по професия, която не е включена в Списъка за професиите за професионално образование и обучение, държавните изпити по ал. 3 се провеждат за професия, определена при условията и по реда на ал. 5.

(7) Държавните зрелостни изпити се организират и провеждат при условията и по реда на допълнителните държавни зрелостни изпити, съответно по чл. 24, ал. 4 от отменения Закон за народната просвета – до провеждането на държавните зрелостни изпити по този закон, а държавните изпити за придобиване на квалификация по професия – при условията и по реда на чл. 134, ал. 3.

26. Параграф 25 се прилага съответно и за лице, което преди влизането в сила на закона е започнало обучението си в последния гимназиален клас, но го завършва успешно след влизането в сила на закона.

27. (1) Лице, което към влизането в сила на закона заема длъжност на педагогически специалист, запазва трудовото си правоотношение, ако е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението.

(2) Лице, заварено към влизането в сила на закона на длъжността „помощник-директор по…“, се преназначава на длъжността „заместник-директор по…“, а лице, заварено на длъжността „възпитател“ в полуинтернатната група, се преназначава на длъжността „учител“.

(3) Лице, заварено към влизането в сила на закона на длъжността „младши учител“ или „младши възпитател“, се преназначава съответно на длъжността „учител“ или „възпитател“.

28. Одобрените до влизането в сила на закона учебници и учебни помагала продължават да се използват в системата на предучилищното и училищното образование до одобряването на нови познавателни книжки, учебници и учебни комплекти въз основа на учебни програми, утвърдени при условията и по реда на този закон.

29. (1) Лице, което преди влизането в сила на закона е придобило документ за успешно завършен курс за ограмотяване или курс за усвояване на учебното съдържание по предмети от класове на прогимназиалния етап, организиран от училище в системата на народната просвета по национални и международни проекти и програми, ползва правата на лице, получило документ по чл. 168, ал. 1, т. 3 и 4.

(2) Лице по ал. 1, което преди влизането в сила на този закон е придобило документ за успешно завършен курс за усвояване на учебното съдържание по предмети, предвидени за VІІ клас, организиран от училище в системата на народната просвета, ползва правата на лице, получило документ по чл. 168, ал. 1, т. 5.

30. До влизането в сила на подзаконовите актове, предвидени в този закон, се прилагат действащите в системата на народната просвета подзаконови нормативни актове, доколкото не му противоречат.

31. В срок до един месец от влизането в сила на закона съответните органи издават или приемат подзаконовите актове, предвидени в този закон, с изключение на актовете за приемане на държавните образователни стандарти по чл. 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13.

32. В срок до 1 май 2016 г. Министерският съвет внася в Народното събрание законопроект за изменение и допълнение на Закона за професионалното образование и обучение за привеждането му в съответствие с този закон.

33. В Кодекса на труда (обн., ДВ, бр. 26 и 27 от 1986 г.; изм., бр. 6 от 1988 г., бр. 21, 30 и 94 от 1990 г., бр. 27, 32 и 104 от 1991 г., бр. 23, 26, 88 и 100 от 1992 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 1995 г. – бр. 69 от 1995 г.; изм., бр. 87 от 1995 г., бр. 2, 12 и 28 от 1996 г., бр. 124 от 1997 г., бр. 22 от 1998 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 1998 г. – бр. 52 от 1998 г.; изм., бр. 56, 83, 108 и 133 от 1998 г., бр. 51, 67 и 110 от 1999 г., бр. 25 от 2001 г., бр. 1, 105 и 120 от 2002 г., бр. 18, 86 и 95 от 2003 г., бр. 52 от 2004 г., бр. 19, 27, 46, 76, 83 и 105 от 2005 г., бр. 24, 30, 48, 57, 68, 75, 102 и 105 от 2006 г., бр. 40, 46, 59, 64 и 104 от 2007 г., бр. 43, 94, 108 и 109 от 2008 г., бр. 35, 41 и 103 от 2009 г., бр. 15, 46, 58 и 77 от 2010 г.; Решение № 12 на Конституционния съд от 2010 г. – бр. 91 от 2010 г.; изм., бр. 100 и 101 от 2010 г., бр. 18, 33, 61 и 82 от 2011 г., бр. 7, 15, 20 и 38 от 2012 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 49 от 2012 г.; изм., бр. 77 и 82 от 2012 г., бр. 15 и 104 от 2013 г., бр. 1, 27 и 61 от 2014 г. и бр. 54 и 61 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

В чл. 230, ал. 2, изречение второ думите „(дуално обучение)“ се заменят с „(дуална система на обучение)“.
В чл. 232:

а) в ал. 1 думите „(дуално обучение)“ се заменят с „(дуална система на обучение)“;

б) в ал. 4 думите „(дуално обучение)“ се заменят с „(дуална система на обучение)“.

В чл. 330, ал. 2 се създава т. 10:

„10. педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование е осъден за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията.“

34. В Закона за вероизповеданията (обн., ДВ, бр. 120 от 2002 г.; изм., бр. 33 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 68 от 2013 г. и бр. 61 от 2015 г.) в чл. 33 се правят следните изменения:

Алинея 1 се изменя така:

„(1) По искане на Българската православна църква и на регистрираните вероизповедания може да се откриват духовни училища при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.“

Алинеи 2 и 3 се отменят.
В ал. 4 думите „училищата по ал. 1, 2 и 3“ се заменят с „духовните училища“.

35. В Закона за професионалното образование и обучение (обн., ДВ, бр. 68 от 1999 г.; изм., бр. 1 и 108 от 2000 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 103 и 120 от 2002 г., бр. 29 от 2003 г., бр. 28, 77 и 94 от 2005 г., бр. 30 и 62 от 2006 г.; попр., бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 13 и 26 от 2008 г., бр. 36 и 74 от 2009 г., бр. 50 и 97 от 2010 г., бр. 66, 68 и 70 от 2013 г., бр. 61, 98 и 107 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) се правят следните изменения:

В чл. 5:

а) в ал. 4 в текста преди т. 1 думите „(дуално обучение)“ се заменят с „(дуална система на обучение)“;

б) в ал. 5 думата „самостоятелно“ се заменя с „информално“.

В чл. 9, ал. 3 думата „самостоятелно“ се заменя с „информално“.
В чл. 17а:

а) в заглавието и в ал. 1 думите „(дуално обучение)“ се заменят с „(дуална система на обучение)“;

б) в ал. 2 думите „(дуално обучение)“ се заменят с „(дуална система на обучение)“;

в) в ал. 5 думите „(дуално обучение)“ се заменят с „(дуална система на обучение)“.

В чл. 35, ал. 1, изречение второ думите „(дуално обучение)“ се заменят с „(дуална система на обучение)“.
В чл. 40, ал. 1 думата „самостоятелно“ се заменя с „информално“.
В чл. 56, ал. 1, т. 7 думите „(дуално обучение)“ се заменят с „(дуална система на обучение)“.
В § 1а от допълнителните разпоредби:

а) в т. 4 думата „самостоятелно“ се заменя с „информално“;

б) в т. 8 думата „Самостоятелно“ се заменя с „Информално“.

36. В Закона за местните данъци и такси (обн., ДВ, бр. 117 от 1997 г.; изм., бр. 71, 83, 105 и 153 от 1998 г., бр. 103 от 1999 г., бр. 34 и 102 от 2000 г., бр. 109 от 2001 г., бр. 28, 45, 56 и 119 от 2002 г., бр. 84 и 112 от 2003 г., бр. 6, 18, 36, 70 и 106 от 2004 г., бр. 87, 94, 100, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 36 и 105 от 2006 г., бр. 55 и 110 от 2007 г., бр. 70 и 105 от 2008 г., бр. 12, 19, 41 и 95 от 2009 г., бр. 98 от 2010 г., бр. 19, 28, 31, 35 и 39 от 2011 г.; Решение № 5 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 30 от 2012 г.; изм., бр. 53, 54 и 102 от 2012 г., бр. 24, 30, 61 и 101 от 2013 г., бр. 105 от 2014 г. и бр. 14, 35 и 37 от 2015 г.) в чл. 6, ал. 1 се правят следните допълнения:

Създава се нова буква „г“:

„г) за дейностите по отглеждане и възпитание в задължителното предучилищно образование за ползване на детската градина или училището извън финансираните от държавата дейности;“.

Създава се нова буква „з“:

„з) за дейности по обща подкрепа по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование, които не се финансират от държавния бюджет и се осъществяват от центровете за подкрепа за личностно развитие;“.

37. В Закона за физическото възпитание и спорта (обн., ДВ, бр. 58 от 1996 г.; Решение № 8 на Конституционния съд от 1997 г. – бр. 53 от 1997 г.; изм., бр. 124 от 1998 г., бр. 51 и 81 от 1999 г., бр. 53 от 2000 г.; попр., бр. 55 от 2000 г.; изм., бр. 64 от 2000 г., бр. 75 от 2002 г.; Решение № 6 на Конституционния съд от 2002 г. – бр. 95 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 96 от 2004 г., бр. 88 и 103 от 2005 г., бр. 30, 34, 36 и 80 от 2006 г., бр. 41, 46 и 53 от 2007 г., бр. 50 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г., бр. 50 и 96 от 2010 г., бр. 35 и 99 от 2011 г., бр. 45 от 2012 г., бр. 87 и 102 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 21 и 66 от 2014 г. и бр. 14 и 61 от 2015 г.) се правят следните изменения:

В чл. 6, ал. 3 думите „системата на народната просвета“ се заменят със „системата на предучилищното и училищното образование“.
В чл. 21 ал. 1 и 2 се отменят.
В чл. 23:

а) в ал. 1 думите „в V, VІ, VІІ, VІІІ и ІХ клас“ се заменят с „в V, VІ, VІІ и VІІІ клас“;

б) в ал. 2, изречение първо думата „спортна“ се заменя със „специализирана“ и думите „VІІІ клас“ се заменят със „VІІ клас“;

в) в ал. 4 думите „Закона за народната просвета“ се заменят със „Закона за предучилищното и училищното образование“;

г) алинея 5 се отменя;

д) алинея 8 се изменя така:

„(8) Директорите на общинските спортни училища се назначават от началника на регионалното управление на образованието въз основа на конкурс, проведен по реда на Кодекса на труда и при условия, определени в Закона за предучилищното и училищното образование.“;

е) в ал. 11 думата „спортна“ се заменя със „специализирана“.

В чл. 33в думите „детските градини, училищата и обслужващите звена“ се заменят с „институциите в системата на предучилищното и училищното образование“.
В чл. 50 ал. 3 се изменя така:

„(3) Държавата и общините предоставят безвъзмездно изцяло или частично за определено време спортни и туристически обекти и съоръжения на институциите в системата на предучилищното и училищното образование и на висши училища за реализиране на дейности, свързани с физическо възпитание, спорт и туризъм, и за тренировъчна и състезателна дейност на учениците и студентите, при условия и по ред, определени от съответните органи.“

В чл. 58а думите „системата на народната просвета“ се заменят със „системата на предучилищното и училищното образование“.
В чл. 59, ал. 2 т. 1 се изменя така:

„1. програми и дейности по физическото възпитание, спорта и социалния туризъм на деца от детските градини и ученици от училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие;“.

38. В Закона за семейни помощи за деца (обн., ДВ, бр. 32 от 2002 г.; изм., бр. 120 от 2002 г., бр. 112 от 2003 г., бр. 69 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 21, 30, 33, 68 и 95 от 2006 г., бр. 113 от 2007 г., бр. 71 и 110 от 2008 г., бр. 23 от 2009 г., бр. 15 и 24 от 2010 г., бр. 99 от 2011 г., бр. 54 и 103 от 2012 г., бр. 15 и 109 от 2013 г. и бр. 57 от 2015 г.) в чл. 7 се създават ал. 17 и 18:

„(17) Когато поради неспазване на условията по ал. 1, т. 2 и 3 месечната помощ по ал. 1 е прекратена или спряна преди изтичането на срока, за който е отпусната, или нейният размер е намален при условията на ал. 14 или 15, на съответното училище или детска градина се предоставят средства за осъществяване на обща и/или допълнителна подкрепа за личностно развитие при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.

(18) Средствата по ал. 17 се предоставят на съответното училище или детска градина в размер, съответстващ на размера на средствата за помощта, съответно на размера на намалението и се планират по бюджета на Министерството на образованието и науката.“

39. В Закона за туризма (обн., ДВ, бр. 30 от 2013 г.; изм., бр. 68 и 109 от 2013 г., бр. 40 от 2014 г. и бр. 9 и 14 от 2015 г.) в чл. 79 се правят следните изменения:

В ал. 4 в изречение първо думите „народната просвета“ се заменят с „предучилищното и училищното образование“, думите „директор на детска градина, училище или обслужващо звено по смисъла на Закона за народната просвета“ се заменят с „директора на съответната институция по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование“ и в изречение второ думите „съответния регионален инспекторат на образованието“ се заменят със „съответното регионално управление на образованието“.
В ал. 5 думите „детските градини, училищата или обслужващите звена в системата на народната просвета“ се заменят със „съответната институция по смисъла на Закона за предучилищното и училищното образование“.

40. В Закона за борба с трафика на хора (обн., ДВ, бр. 46 от 2003 г.; изм., бр. 86 от 2005 г., бр. 33 от 2008 г., бр. 74 от 2009 г. и бр. 68 и 84 от 2013 г.) в чл. 23 думите „Закона за народната просвета“ се заменят със „Закона за предучилищното и училищното образование“.

41. В Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (обн., ДВ, бр. 35 от 2009 г.; изм., бр. 74, 82, 93 и 99 от 2009 г., бр. 16, 88, 98 и 101 от 2010 г., бр. 23, 48, 99 и 100 от 2011 г., бр. 20, 33 и 38 от 2012 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 1 и 98 от 2014 г. и бр. 14, 24 и 61 от 2015 г.) се правят следните изменения и допълнения:

В чл. 26, т. 16 след думата „открива“ се поставя запетая и се добавя „преобразува, променя“.
В чл. 94, ал. 1 думите „и Закона за народната просвета“ се заличават.

42. В Закона за интеграция на хората с увреждания (обн., ДВ, бр. 81 от 2004 г., изм., бр. 28, 88, 94, 103 и 105 от 2005 г., бр. 18, 30, 33, 37, 63, 95, 97 и 108 от 2006 г., бр. 31, 46 и 108 от 2007 г., бр. 41 и 74 от 2009 г., бр. 24, 62 и 98 от 2010 г., бр. 15, 66 и 68 от 2013 г., бр. 27, 40 и 98 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) се правят следните изменения:

В чл. 17, т. 1 думите „училищата по чл. 26, ал. 1, т. 1 – 10 от Закона за народната просвета и в детските градини по чл. 18 от същия закон“ се заменят с „в детските градини и в училищата по чл. 37, ал. 1 и чл. 38, ал. 2, т. 1 – 3 от Закона за предучилищното и училищното образование“.
В чл. 47 думите „Закона за народната просвета“ се заменят със „Закона за предучилищното и училищното образование“.

43. В Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41, 57 и 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 25, 35, 42, 82 и 93 от 2009 г., бр. 18, 54 и 97 от 2010 г., бр. 23, 32 и 48 от 2011 г., бр. 25, 38, 87 и 103 от 2012 г., бр. 15 от 2013 г. и бр. 53 от 2014 г.) в чл. 3, ал. 2, т. 3 думите „Закона за народната просвета“ се заменят със „Закона за предучилищното и училищното образование“.

44. В Закона за данък върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 63 от 2006 г.; изм., бр. 86, 105 и 108 от 2006 г.; Решение № 7 на Конституционния съд от 2007 г. – бр. 37 от 2007 г.; изм., бр. 41, 52, 59, 108 и 113 от 2007 г., бр. 106 от 2008 г., бр. 12, 23, 74 и 95 от 2009 г., бр. 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 77 и 99 от 2011 г., бр. 54, 94 и 103 от 2012 г., бр. 23, 30, 68, 98, 101, 104 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 41 от 2015 г.) в чл. 41 се правят следните изменения:

В т. 1, буква „а“ думите „детски градини, училища или обслужващите ги звена по Закона за народната просвета“ се заменят с „институции в системата на предучилищното и училищното образование по Закона за предучилищното и училищното образование“.
Точка 3 се изменя така:

„3. доставката на учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, одобрени от министъра на образованието и науката, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква „а“, както и доставката на учебници, познавателни книжки и учебни комплекти, когато стоките са доставени от организациите по т. 1, буква „б“;“.

45. В Закона за насърчаване на заетостта (обн., ДВ, бр. 112 от 2001 г.; изм., бр. 54 и 120 от 2002 г., бр. 26, 86 и 114 от 2003 г., бр. 52 и 81 от 2004 г., бр. 27 и 38 от 2005 г., бр. 18, 30, 33 и 48 от 2006 г., бр. 46 от 2007 г., бр. 26, 89 и 109 от 2008 г., бр. 10, 32, 41 и 74 от 2009 г., бр. 49, 59, 85 и 100 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 7 от 2012 г., бр. 15, 68 и 70 от 2013 г., бр. 54 и 61 от 2014 г. и бр. 54 от 2015 г.) се правят следните изменения:

В чл. 58, т. 2 думата „самостоятелно“ се заменя с „информално“.
В чл. 62, ал. 3, изречение първо думите „по чл. 26 от Закона за народната просвета“ се заменят с „по Закона за предучилищното и училищното образование“, а в изречение второ думите „със заповед на“ се заменят с „от“.
В § 1, т. 18 от допълнителните разпоредби думите „системата на народната просвета“ се заменят със „системата на предучилищното и училищното образование“.

46. В Закона за движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 20 от 1999 г.; изм., бр. 1 от 2000 г., бр. 43 и 76 от 2002 г., бр. 16 и 22 от 2003 г., бр. 6, 70, 85 и 115 от 2004 г., бр. 79, 92, 99, 102, 103 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 61, 64, 80, 82, 85 и 102 от 2006 г., бр. 22, 51, 53, 97 и 109 от 2007 г., бр. 36, 43, 69, 88 и 102 от 2008 г., бр. 74, 75, 82 и 93 от 2009 г., бр. 54, 98 и 100 от 2010 г., бр. 10, 19, 39 и 48 от 2011 г.; Решение № 1 на Конституционния съд от 2012 г. – бр. 20 от 2012 г.; изм., бр. 47, 53, 54, 60 и 75 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 и 107 от 2014 г. и бр. 14, 19 и 37 от 2015 г.) се правят следните изменения:

В чл. 151:

а) (В сила от 01.08.2022 г.) в ал. 2 думата „основно“ се заменя с „първи гимназиален етап на средно“;

б) в ал. 5 думите „училище по чл. 26, ал. 1 от Закона за народната просвета“ се заменят с „училище по Закона за предучилищното и училищното образование или в професионален колеж“.

В чл. 152:

а) в ал. 3 думите „професионални училища, професионални гимназии, професионални колежи, средни общообразователни училища с професионални паралелки“ се заменят с „професионални гимназии, професионални колежи, средни училища с паралелки за професионална подготовка“;

б) в ал. 16 думите „Професионалните училища, професионалните гимназии, професионалните колежи, средните общообразователни училища с професионални паралелки“ се заменят с „Професионалните гимназии, професионалните колежи, средните училища с паралелки за професионална подготовка“.

47. В Закона за корпоративното подоходно облагане (обн., ДВ, бр. 105 от 2006 г.; изм., бр. 52, 108 и 110 от 2007 г., бр. 69 и 106 от 2008 г., бр. 32, 35 и 95 от 2009 г., бр. 94 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51, 77 и 99 от 2011 г., бр. 40 и 94 от 2012 г., бр. 15, 16, 23, 68, 91, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 22 и 35 от 2015 г.) се правят следните изменения:

В чл. 31, ал. 1, т. 3 думите „съгласно Закона за народната просвета“ се заличават.
В чл. 251, ал. 1 думите „системата на народната просвета“ се заменят със „системата на предучилищното и училищното образование“.

48. В Закона за горите (обн., ДВ, бр. 19 от 2011 г.; изм., бр. 43 от 2011 г., бр. 38, 60, 82 и 102 от 2012 г., бр. 15, 27, 66 и 109 от 2013 г., бр. 28, 53, 61 и 98 от 2014 г. и бр. 60 от 2015 г.) се правят следните изменения:

В чл. 236, ал. 5 думите „Закона за народната просвета, Закона за професионалното образование и обучение и Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план“ се заменят със „Закона за предучилищното и училищното образование и Закона за професионалното образование и обучение“.
В § 1 от допълнителната разпоредба:

а) в т. 33 думите „Закона за народната просвета“ се заменят със „Закона за предучилищното и училищното образование“ и думите „Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план“ се заличават;

б) в т. 49 думите „Закона за народната просвета“ се заменят със „Закона за предучилищното и училищното образование“ и думите „Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план“ се заличават.

49. В Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (обн., ДВ, бр. 25 от 2009 г.; изм., бр. 74 и 82 от 2009 г., бр. 32 и 73 от 2010 г., бр. 81 от 2011 г., бр. 103 от 2012 г., бр. 15 и 68 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 42 от 2015 г.) се правят следните изменения:

В чл. 160:

а) в ал. 1 думите „държавните образователни изисквания“ се заменят с „държавните образователни стандарти“;

б) в ал. 2 думите „Закона за народната просвета“ се заменят със „Закона за предучилищното и училищното образование“.

В чл. 161 ал. 1 се изменя така:

„(1) Учебните планове и учебните програми се утвърждават при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.“

В чл. 162 ал. 2 се изменя така:

„(2) Лишените от свобода, навършили 16-годишна възраст, се обучават в училищата по ал. 1 по тяхно желание.“

50. В Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства (обн., ДВ, бр. 80 от 2006 г.; изм., бр. 109 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 36, 93 и 102 от 2009 г., бр. 9 от 2011 г., бр. 21 от 2012 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 15, ал. 2 думите „системата на народната просвета“ се заменят със „системата на предучилищното и училищното образование“.

51. В Закона за занаятите (обн., ДВ, бр. 42 от 2001 г.; изм., бр. 112 от 2001 г., бр. 56 от 2002 г., бр. 99 и 105 от 2005 г., бр. 10, 30, 34 и 81 от 2006 г., бр. 53 от 2007 г., бр. 19 и 82 от 2009 г., бр. 15 от 2010 г., бр. 28 от 2011 г. и бр. 68 от 2013 г.) в чл. 45 се правят следните изменения:

В ал. 3 думите „системата на народната просвета“ се заменят със „системата на предучилищното и училищното образование“.
В ал. 4 думите „както и в създадени за лица до 30-годишна възраст с ментални и други здравословни проблеми специални училища“ се заличават.

52. В Закона за защита при бедствия (обн., ДВ, бр. 102 от 2006 г.; изм., бр. 41 и 113 от 2007 г., бр. 69 и 102 от 2008 г., бр. 35, 74 и 93 от 2009 г., бр. 61, 88 и 98 от 2010 г., бр. 8, 39 и 80 от 2011 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 16 се правят следните изменения:

В ал. 1 думите „системата на народната просвета“ се заменят със „системата на предучилищното и училищното образование“.
В ал. 3 думите „обучение, учебни материали и помагала“ се заменят с „обучение и учебни материали“, а думите „народната просвета“ се заменят с „предучилищното и училищното образование“.

53. В Закона за чужденците в Република България (обн., ДВ, бр. 153 от 1998 г.; изм., бр. 70 от 1999 г., бр. 42 и 112 от 2001 г., бр. 45 и 54 от 2002 г., бр. 37 и 103 от 2003 г., бр. 37 и 70 от 2004 г., бр. 11, 63 и 88 от 2005 г., бр. 30 и 82 от 2006 г., бр. 11, 29, 52, 63 и 109 от 2007 г., бр. 13, 26, 28 и 69 от 2008 г., бр. 12, 32, 36, 74, 82, 93 и 103 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 9 и 43 от 2011 г., бр. 21 и 44 от 2012 г., бр. 16, 23, 52, 68, 70 и 108 от 2013 г., бр. 53 от 2014 г. и бр. 14 от 2015 г.) в чл. 24е, ал. 4 думите „системата на народната просвета“ се заменят със „системата на предучилищното и училищното образование“.

54. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г., бр. 42, 74 и 99 от 2009 г., бр. 38, 50, 56, 63 и 101 от 2010 г., бр. 61 и 99 от 2011 г., бр. 60 и 102 от 2012 г., бр. 15, 63, 68 и 101 от 2013 г., бр. 54, 66 и 107 от 2014 г. и бр. 56 от 2015 г.) в чл. 68, ал. 4 думите „Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план“ се заменят със „Закона за предучилищното и училищното образование“.

55. В Закона за закрила на детето (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 75 и 120 от 2002 г., бр. 36 и 63 от 2003 г., бр. 70 и 115 от 2004 г., бр. 28, 94 и 103 от 2005 г., бр. 30, 38 и 82 от 2006 г., бр. 59 от 2007 г., бр. 69 от 2008 г., бр. 14, 47 и 74 от 2009 г., бр. 42, 50, 59 и 98 от 2010 г., бр. 28 и 51 от 2011 г., бр. 32 и 40 от 2012 г. и бр. 15, 68 и 84 от 2013 г.) се правят следните изменения:

В чл. 5б, ал. 1 думите „регионалните инспекторати по образованието“ се заменят с „регионалните управления на образованието“.
В чл. 6а, ал. 4:

а) в т. 3:

аа) в буква „а“ думите „училища, детски градини и обслужващи звена в системата на народната просвета“ се заменят с „училища и детски градини в системата на предучилищното и училищното образование“;

бб) в буква „б“ думите „регионалните инспекторати по образованието“ се заменят с „регионалните управления на образованието“;

б) в т. 8, буква „б“ думите „обслужващи звена“ се заменят с „в центровете за подкрепа за личностно развитие“.

В чл. 17а, ал. 1, т. 14 думите „обслужващи звена“ се заменят с „центровете за подкрепа за личностно развитие“.
В чл. 20а, ал. 1 думите „регионалния инспекторат по образованието“ се заменят с „регионалното управление на образованието“.

56. В Закона за хазарта (обн., ДВ, бр. 26 от 2012 г.; изм., бр. 54, 82 и 94 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 1 и 105 от 2014 г. и бр. 61 от 2015 г.) в чл. 44, ал. 1 думите „глава четвърта от Закона за народната просвета“ се заменят със „Закона за предучилищното и училищното образование“.

57. В Закона за данъците върху доходите на физическите лица (обн., ДВ, бр. 95 от 2006 г.; изм., бр. 52, 64 и 113 от 2007 г., бр. 28, 43 и 106 от 2008 г., бр. 25, 32, 35, 41, 82, 95 и 99 от 2009 г., бр. 16, 49, 94 и 100 от 2010 г., бр. 19, 31, 35, 51 и 99 от 2011 г., бр. 40, 81 и 94 от 2012 г., бр. 23, 66, 100 и 109 от 2013 г., бр. 1, 53, 98, 105 и 107 от 2014 г. и бр. 12, 22 и 61 от 2015 г.) в чл. 22, ал. 1, т. 1, буква „г“ думите „съгласно Закона за народната просвета“ се заличават.

58. (В сила от 14.11.2015 г.) (1) За осигуряване на обучението с учебници и учебни комплекти на учениците, които през учебната 2016 – 2017 г. постъпват в I и в V клас, се прилагат разпоредбите на глава шеста, раздели II и III и на глава седма, като срокът за внасяне на проектите на учебници и учебни комплекти е 7 месеца.

(2) Дейностите в детските градини, училищата и обслужващите звена от системата на народната просвета през учебната 2015 – 2016 г. се организират, осъществяват и контролират по досегашния ред.

59. До влизането в сила на глава шестнадесета за финансирането в системата на предучилищното и училищното образование се прилагат съответно разпоредбите на отменения Закон за народната просвета.

59а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) До извършване на първото инспектиране за всички държавни и общински детски градини и училища в системата на предучилищното и училищното образование от методологията по чл. 284, ал. 4 не се прилага оценката от инспектирането.

60. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключение на:

член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58, които влизат в сила един месец след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
глава седма, която влиза в сила два месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“;
глава шестнадесета, която влиза в сила от 1 януари 2017 г.;
параграф 46, т. 1, буква „а“, която влиза в сила от 1 август 2022 г.

––––––––-

Законът е приет от 43-то Народно събрание на 30 септември 2015 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)

20. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА КОДЕКСА НА ТРУДА

(ОБН. – ДВ, БР. 105 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 30.12.2016 Г.)

22. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“ с изключение на § 5, 6, 17, 18, 19 и 20, които влизат в сила от 1 януари 2017 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА БЪЛГАРСКАТА АГЕНЦИЯ ПО БЕЗОПАСНОСТ НА ХРАНИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 58 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 18.07.2017 Г.)

76. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2018 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2018 Г.)

2. В случай на намаление на средствата за издръжка на дейностите по възпитание и обучение на децата и учениците за 2018 г. спрямо размера на средствата за същия брой деца и ученици, изчислен на годишна база въз основа на стандарта за едно дете или ученик в сила към 31 декември 2017 г., при разпределението между първостепенните разпоредители с бюджет се включват и средства за компенсиране на отрицателните разлики за съответните дейности.

3. При разпределението на средствата за финансиране на дейностите за функция „Образование“ за 2018 г. първостепенните разпоредители с бюджет могат да включат във формулата по чл. 282, ал. 6 от Закона за предучилищното и училищното образование и допълнителен компонент за компенсиране на отрицателните разлики в случай на намаление на средствата за съответната институция спрямо размера на средствата за същия брой деца и ученици, изчислен по формулата за 2017 г. на годишна база по стандарта за едно дете или ученик, в сила към 31 декември 2017 г.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

15. Законът влиза в сила от 1 януари 2018 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ТРУДОВАТА МИГРАЦИЯ И ТРУДОВАТА МОБИЛНОСТ

(ОБН. – ДВ, БР. 24 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 23.05.2018 Г.)

55. Законът влиза в сила от 23 май 2018 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВЕРОИЗПОВЕДАНИЯТА

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2019 Г.)

25. Законът влиза в сила от 1 януари 2019 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА СОЦИАЛНИТЕ УСЛУГИ

(ОБН. – ДВ, БР. 24 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)

45. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на:

параграф 6, т. 5, буква „а“, § 7, т. 2, букви „а“ и „б“, т. 3, т. 6, буква „а“, т. 9 и 10, § 18, т. 2 в частта относно „домове за медико-социални грижи за деца съгласно Закона за лечебните заведения“ и § 20, т. 2 в частта относно заличаването на думите „и домовете за медико-социални грижи за деца“, и т. 5, буква „в“, които влизат в сила от 1 януари 2021 г.;
параграф 3, т. 4, букви „е“, „ж“ и „з“ и § 28, т. 1, буква „а“, т. 2 и 5, които влизат в сила от 1 януари 2019 г.
член 22, ал. 4, чл. 40, чл. 109, ал. 1, чл. 124, чл. 161, ал. 2, § 3, т. 6, § 30, 36, 37 и 43, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ОТБРАНАТА И ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 42 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 28.05.2019 Г.)

18. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 5, 6, 12 и 14, които влизат в сила от 15 май 2019 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2020 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 100 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2020 Г.)

20. (1) В срок до един месец от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет приема програма за изграждане, пристрояване, надстрояване и реконструкция на детски ясли, детски градини и училища за периода 2020 – 2022 г., с индикативен бюджет за 2020 г. до 70 млн. лв.

(2) В срок до два месеца от обнародването на закона в „Държавен вестник“ Министерският съвет предприема необходимите действия, включително чрез упражняване на правото си на законодателна инициатива, за въвеждане на задължителното предучилищно образование на децата, навършили 4-годишна възраст, както и за подпомагане на заплащането от родителите на такси по чл. 298, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

23. Законът влиза в сила от 1 януари 2020 г., с изключение на § 14, 15 и 20, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

ЗАКОН ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Обн. ДВ. бр.112 от 27 Декември 1995г., изм. ДВ. бр.28 от 2 Април 1996г., изм. ДВ. бр.56 от 15 Юли 1997г., попр. ДВ. бр.57 от 18 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.58 от 21 Юли 1997г., изм. ДВ. бр.60 от 2 Юли 1999г., попр. ДВ. бр.66 от 23 Юли 1999г., изм. ДВ. бр.111 от 21 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 1999г., изм. ДВ. бр.54 от 4 Юли 2000г., изм. ДВ. бр.22 от 9 Март 2001г., изм. ДВ. бр.40 от 19 Април 2002г., изм. ДВ. бр.53 от 28 Май 2002г., изм. ДВ. бр.48 от 4 Юни 2004г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.77 от 27 Септември 2005г., изм. ДВ. бр.83 от 18 Октомври 2005г., изм. ДВ. бр.103 от 23 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.36 от 2 Май 2006г., изм. ДВ. бр.62 от 1 Август 2006г., изм. ДВ. бр.108 от 29 Декември 2006г., изм. ДВ. бр.41 от 22 Май 2007г., изм. ДВ. бр.13 от 8 Февруари 2008г., изм. ДВ. бр.43 от 29 Април 2008г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г., изм. ДВ. бр.50 от 2 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.56 от 23 Юли 2010г., изм. ДВ. бр.63 от 13 Август 2010г., изм. ДВ. бр.101 от 28 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.61 от 9 Август 2011г., изм. ДВ. бр.99 от 16 Декември 2011г., изм. и доп. ДВ. бр.60 от 7 Август 2012г., доп. ДВ. бр.102 от 21 Декември 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15 Февруари 2013г., изм. ДВ. бр.63 от 16 Юли 2013г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., доп. ДВ. бр.101 от 22 Ноември 2013г., доп. ДВ. бр.54 от 1 Юли 2014г., изм. ДВ. бр.66 от 8 Август 2014г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г., изм. ДВ. бр.56 от 24 Юли 2015г., изм. ДВ. бр.79 от 13 Октомври 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 1 Март 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 9 Декември 2016г., изм. ДВ. бр.17 от 23 Февруари 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.30 от 3 Април 2018г., доп. ДВ. бр.86 от 18 Октомври 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.98 от 27 Ноември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.17 от 25 Февруари 2020г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. С този закон се уреждат устройството, функциите, управлението и финансирането на висшето образование в Република България.

Чл. 2. Цел на висшето образование е подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование и развитието на науката и културата.

Чл. 3. Висшето светско образование е независимо от идеологии, религии и политически доктрини. То се осъществява в съответствие с общочовешките ценности и националните традиции.

Чл. 4. Във висшето образование не се допускат привилегии и ограничения, свързани с възраст, раса, народност, етническа принадлежност, пол, социален произход, политически възгледи и вероизповедание, с изключение на случаите, изрично посочени в Правилника за дейността на висшето училище в съответствие с особеностите на обучението и бъдещата професия.

Чл. 5. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Висше образование се придобива във висши училища, получили акредитация от Националната агенция за оценяване и акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 6. (1) Висшето училище е юридическо лице с предмет на дейност:

1. подготовка на специалисти, способни да развиват и прилагат научни знания в различните области на човешката дейност;

2. повишаване квалификацията на специалисти;

3. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) развитие на науката, културата и иновационната дейност.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Висшето училище може да развива научно-производствена, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата си, както и стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост.

(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Учебната, научната, художествено-творческата и друга дейност, съответстваща на спецификата на висшето училище, се осигурява от висококвалифициран преподавателски, научно-преподавателски, изследователски или художествено-творчески състав, наричан по-нататък „академичен състав“.

(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшето училище осигурява качеството на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав, която включва и проучване на студентското мнение най-малко веднъж за учебна година.

(5) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Целта на системата по ал. 4 е да контролира, поддържа и управлява качеството на образованието в предлаганите области на висшето образование и професионални направления, както и на академичния състав. Функциите и структурата на системата за поддържане на качеството по ал. 4, както и редът за проучване на студентското мнение и начинът на оповестяване на резултатите от него се уреждат в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшето училище издава диплома за завършена образователно-квалификационна степен на висшето образование, европейско дипломно приложение, свидетелство за професионална квалификация и други основни документи, определени с наредба, приета от Министерския съвет.

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Европейско дипломно приложение по ал. 1 се получава от лицата при заявено искане.

(3) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дипломите се признават от държавата, когато обучението е проведено в съответствие с този закон и с държавните изисквания.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) На издаваните при условията на ал. 3 дипломи се полага печат с държавния герб.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Дипломата за завършена степен на висшето образование, европейското дипломно приложение, свидетелството за професионална квалификация и документ, удостоверяващ положението на студента или на докторанта с цел продължаване на обучението в друго висше училище, се издават без заплащане на такса.

Глава втора.
ФУНКЦИИ НА ДЪРЖАВАТА В УПРАВЛЕНИЕТО НА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 8. (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Държавата създава условия за свободно развитие на висшето образование, както и условия за достъп до висше образование, като:

1. разработва и осъществява национална политика за развитието на висшето образование и гарантира академичната автономия на висшите училища;

2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) полага грижи за качеството на подготовката на специалисти и научните изследвания;

3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) субсидира обучението на студентите в държавните висши училища; при определени условия им осигурява стипендия, общежития и столове;

4. (доп. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) създава и поддържа система за отпускане на кредити за заплащане на такси за обучение и за издръжка и при определени условия осигурява социално-битови придобивки на студентите, докторантите и специализантите;

5. предоставя имущество на държавните висши училища и осигурява данъчни и други облекчения за всички висши училища при извършване на дейностите им, предвидени в чл. 6;

6. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) организира дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация;

7. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя условията за държавно признаване на издаваните от висшите училища у нас и в чужбина дипломи.

Чл. 9. (1) Държавата упражнява функциите си по управлението на висшето образование чрез Народното събрание и Министерския съвет.

(2) Народното събрание:

1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) с решение открива, преобразува, преименува и закрива висши училища, както и филиали и факултети, в които се извършва обучение по специалности от регулираните професии;

2. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) ежегодно със Закона за държавния бюджет определя трансфера за всяко държавно висше училище;

3. (нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема Стратегия за развитие на висшето образование, която съдържа националните приоритети и цели за развитие на висшето образование, както и мерки за тяхното реализиране.

(3) Министерският съвет:

1. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава основните насоки на националната политика в областта на висшето образование и предлага за приемане от Народното събрание на стратегията по ал. 2, т. 3;

1а. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) по предложение на министъра на образованието и науката приема Национална карта на висшето образование в Република България, която определя профилната и териториалната структура на висшето образование в страната по професионални направления и специалности от регулираните професии в съответствие със социално-икономическото развитие и потребностите на пазара на труда;

2. (доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) предлага на Народното събрание откриването, преобразуването, преименуването или закриването на висши училища в съответствие с Националната карта на висшето образование в Република България, както и размера на трансфера от държавния бюджет за всяко държавно висше училище;

3. (изм – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) открива, преобразува и закрива извън случаите по ал. 2, т. 1:

а) факултети, институти, филиали и колежи, както и териториално изнесени звена и поделения в чужбина по § 4, ал. 3 от допълнителните разпоредби в държавните висши училища, въз основа на искане на съответното висше училище и/или по предложение на министъра на образованието и науката, като за филиалите и колежите се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

б) териториално изнесени звена в страната, както и териториално изнесени звена и поделения в чужбина по § 4, ал. 3 от допълнителните разпоредби на частните висши училища, в които се извършва обучение на студенти, въз основа на искане на съответното висше училище по предложение на министъра на образованието и науката, като се посочват професионалните направления, в които ще се извършва обучението;

4. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) утвърждава Класификатор на областите на висше образование и професионалните направления;

5. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания за придобиване на висше образование по образователно-квалификационни степени и по специалностите от регулираните професии, както и държавни изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение;

6. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) утвърждава ежегодно до 30 април:

а) (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) по предложение на министъра на образованието и науката общият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти, за които държавата осигурява средства за издръжката на обучението им, по професионални направления и по специалности от регулираните професии, както и разпределението му по държавни висши училища в съответствие с ал. 4;

б) (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища броя на приеманите за обучение срещу заплащане студенти в тях, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 2 и 3, в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него;

в) (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., предишна б. „б“ – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., отм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

г) (изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна б. „в“ – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) броя на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на който се определят средствата за издръжка на обучението, с изключение на приеманите по реда на чл. 21, ал. 5;

7. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) утвърждава ежегодно до 30 април по предложение на министъра на образованието и науката въз основа на предложенията на държавните висши училища и научните организации по чл. 47, ал. 1 размера на таксите за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти в тях, с изключение на случаите по чл. 21, ал. 2, 3 и 5;

8. утвърждава условията и реда за предоставяне на стипендии в държавните висши училища и за ползване на общежития и други социално-битови придобивки от студенти, докторанти и специализанти във всички висши училища;

9. (изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) утвърждава държавните изисквания за признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование с професионална квалификация и за признаване на придобита в чужбина степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор“;

10. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава държавни изисквания за приемане на студентите;

11. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава държавни изисквания към съдържанието на основните документи, издавани от висшето училище;

12. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) утвърждава Правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на Акредитационния съвет;

13. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.) приема с решение Списък на регулираните професии в Република България, в който се посочват наименованието на регулираната професия, нормативният акт, който определя изискванията за упражняване на професията съгласно българското законодателство, и органът, компетентен за признаване на право за упражняване на съответната регулирана професия. Решението се обнародва в „Държавен вестник“;

14. (нова – ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) определя условията и реда за поддържане на Списъка на регулираните професии в Република България;

15. (предишна т. 10 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 13 – ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г.) представлява интересите на българското висше образование и наука пред други държави и международни организации и сключва международни договори и спогодби;

16. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) приема Списък на приоритетните професионални направления и Списък на защитените специалности.

(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Общият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 3, т. 6, буква „а“ се разпределя по държавни висши училища, по професионални направления и по специалности от регулираните професии и по форми на обучение в зависимост от:

1. оценката на учебната и научната дейност;

2. данните за реализацията на завършилите студенти и докторанти;

3. приоритетите за обществено-икономическото развитие на страната;

4. заявената готовност от държавните висши училища за обучение на определен брой студенти и докторанти в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Конкретните условия и редът за разпределяне на общия брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 4, както и редът за формиране на оценката по ал. 4, т. 1 се определят с акт на Министерския съвет.

(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Броят на приеманите за обучение студенти по ал. 3, т. 6, буква „б“ по професионални направления и специалности от регулираните професии за всяко държавно висше училище се утвърждава като разликата между броя на студентите по § 4й, ал. 1, т. 1 от допълнителните разпоредби и утвърдения брой на приеманите за обучение студенти по ал. 3, т. 6, буква „а“ по професионални направления и специалности от регулираните професии за всяко държавно висше училище за съответната учебна година.

(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Определени професионални направления от класификатора по ал. 3, т. 4 се определят за приоритетни, а отделни специалности от професионални направления се определят за защитени в съответствие с изискванията по § 4д, т. 9 и 10 от допълнителните разпоредби.

(8) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Списъкът на приоритетните професионални направления и списъкът на защитените специалности се приемат с акта на Министерския съвет по ал. 5.

(9) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) За приоритетните професионални направления и за защитените специалности може да бъде утвърден по-висок брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 3, т. 6, буква „а“ от заявения по ал. 4, т. 4 от съответното държавно висше училище в съответствие с капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии в него.

(10) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) За новооткрити за висшето училище професионални направления и специалности от регулираните професии, за които няма данни за реализацията на завършилите студенти и докторанти, може да бъде утвърден брой на приеманите за обучение студенти и докторанти по ал. 3, т. 6, буква „а“ въз основа на оценка на потребностите на пазара на труда, изготвена от Министерството на труда и социалната политика съвместно с Министерството на образованието и науката и съответните отраслови министерства.

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Държавен орган за осъществяване на националната политика във висшето образование е министърът на образованието и науката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката:

1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) прави предложения пред Министерския съвет по чл. 9, ал. 3, т. 1 – 11, като предложенията по т. 2 и 3 за откриване и преобразуване на висши училища, техните основни звена и филиалите, с изключение на откриването на институт и на поделение на висше училище в чужбина, се правят след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация;

1а. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) разработва и внася в Министерския съвет за приемане Национална карта на висшето образование в Република България, след съгласуване с национално представителните синдикални и работодателски организации;

2. осъществява функции по координацията на взаимоотношенията между автономните висши училища и държавата;

3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) организира поддържането на информационна система, която съдържа:

а) (доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) регистър на висшите училища, в който се вписват данни относно техните основни звена, филиали и откритите от тях професионални направления и специалности, както и информация за оценките и препоръките от процедурите за акредитация и за оценяване на проект и за констатациите и препоръките от следакредитационното наблюдение и контрол;

б) регистър на академичния състав на висшите училища на основен и допълнителен трудов договор;

в) регистър на всички действащи и прекъснали студенти и докторанти по степени на обучение и по професионални направления;

г) регистър на завършилите студенти и докторанти;

д) (нова – ДВ, бр. 69 от 2008 г.) регистър на банките, отпускащи кредити по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.

4. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) организира признаването на дипломите на лицата, завършили висше образование в чужбина, включително и на дипломите за придобита степен, съответстваща на образователната и научна степен „доктор“ в срок до два месеца от датата на представяне на всички необходими документи;

5. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор на новооткрити държавни висши училища до провеждането на изборите, но за не повече от 6 месеца;

6. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) назначава временно изпълняващ длъжността ректор за срок не по-дълъг от шест месеца:

а) след изтичане на срока по чл. 24, ал. 4;

б) (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) при допуснато нарушение по чл. 31, ал. 4, установено с констативен протокол;

в) (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) при предсрочно прекратяване на мандата;

г) (нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) когато по отношение на ректора на висшето училище бъде установено плагиатството в научните трудове, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност, или когато ректорът не изпълни правомощията си да освободи от длъжност по реда на чл. 58, ал. 1, т. 4 лице, за което е констатирано плагиатство по законоустановения ред.

7. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 6, изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на този закон, като за извършените проверки в едномесечен срок се съставя констативен протокол с препоръки и срок за отстраняване на допуснатите закононарушения; при неизпълнение на препоръките в посочения срок министърът на образованието и науката прави предложение пред Националната агенция за оценяване и акредитация за отнемане на акредитацията; информация за извършените проверки и за резултатите от тях се публикува на интернет страниците на МОН и на висшето училище.

8. (нова – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г., нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) упражнява контрол върху висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1 по спазването на изискванията на Закона за развитието на академичния състав в Република България при условия и по ред, определени в него; информация за извършените проверки и за резултатите от тях се публикува на интернет страниците на МОН и на висшето училище, съответно научната организация;

9. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) утвърждава политика за развитието на всяко държавно висше училище със стратегически цели, задачи, целеви стойности и показатели за изпълнението им;

10. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) сключва договор за управление с ректора на държавното висше училище при условията и по реда на този закон за срока на неговия мандат, осъществява контрол по договора и приема ежегоден отчет за изпълнението му;

11. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) упражнява контрол по спазване на капацитета на висшето училище, на капацитета на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Политиката за развитие по ал. 2, т. 9 се изготвя след обсъждане със заинтересованите страни и се утвърждава не по-късно от три месеца преди провеждането на избор на нов ректор. При предсрочно прекратяване на мандата на ректора следващият ректор изпълнява утвърдената политика за развитие на висшето училище до края на мандата.

(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) По инициатива на органите за управление на висшето училище и на министъра на образованието и науката в политиката за развитие по ал. 2, т. 9 може да се добавя списъкът със стратегическите цели и задачи, без политиката да се променя съществено концептуално.

Чл. 11. (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Специализиран държавен орган за оценяване, акредитация и контрол на качеството на дейностите по чл. 6 е Националната агенция за оценяване и акредитация към Министерския съвет.

(2) Националната агенция за оценяване и акредитация е юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София.

(3) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява дейността си в съответствие с този закон и по правилник, утвърден от Министерския съвет.

(4) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява оценяване на проекти за откриване и преобразуване на висши училища, основни звена, филиали, териториално изнесени звена на висшите училища, професионални направления и специалности от регулираните професии и извършва институционална и програмна акредитация, както и следакредитационно наблюдение и контрол.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., отм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., отм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

Глава трета.
ВИДОВЕ ВИСШИ УЧИЛИЩА, ОТКРИВАНЕ, ПРЕОБРАЗУВАНЕ И ЗАКРИВАНЕ

Чл. 12. Висшите училища са държавни и частни.

Чл. 13. (1) (Предишен текст на чл. 13 – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Държавните висши училища се създават и осъществяват дейността си въз основа на предоставена държавна собственост и трансфери от държавния бюджет.

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Държавните висши училища могат да придобиват право на собственост върху недвижими имоти, както и да получават приходи от тях за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2.

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Частните висши училища се създават по искане на физически и/или юридически лица, наричани по-нататък „учредители“.

(2) Учредителите трябва да имат право на собственост върху недвижимите имоти, движимите вещи и сградния фонд, необходими за осъществяване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2, както и проект за финансовото осигуряване на дейностите на висшето училище.

(3) Учредителите по ал. 1 учредяват право на ползване върху недвижимите имоти по ал. 2 за срока на съществуване на висшето училище или могат да прехвърлят правото на собственост върху вещите и имотите по ал. 2 след обнародване на решението на Народното събрание за неговото създаване в „Държавен вестник“.

(4) Учредителите носят отговорност за цялостната дейност, управлението и финансовото състояние на откритото по тяхно искане висше училище в случаите, когато участват в управлението му.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) За срока на съществуването си частните висши училища трябва да разполагат с право на собственост или с учредено право на ползване върху недвижимите имоти, които се ползват за провеждането на обучението.

(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) При промяна на обстоятелствата по ал. 5 висшето училище писмено уведомява Националната агенция за оценяване и акредитация в двумесечен срок от настъпване на промяната.

Чл. 15. (1) Висше училище се открива и преобразува въз основа на проект, в който:

1. са поставени обществено приемливи цели пред предлаганото висше училище;

2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се съдържа описание на основните звена и/или на филиалите на висшето училище, необходимата учебна документация и данни за научно-преподавателски състав, материалната база и начините на финансиране;

3. се осигурява начин на управление, гарантиращ спазването на основните академични свободи;

4. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) има съответствие с държавните изисквания.

(2) Проектът по ал. 1 трябва да е получил положителна оценка от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(3) Към проекта за създаване на частни висши училища се представя и учредителен акт, който включва:

1. вид, наименование и седалище;

2. предмет на дейност;

3. име (фирма) на учредителя;

4. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) имущество, предоставено от учредителите, за осигуряване на дейностите по чл. 6, ал. 1 и 2 и начин на финансиране;

5. управление и начин на представителство;

6. права и задължения на учредителите;

7. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) отговорност на учредителите в случаите, когато участват в управлението на висшето училище.

Чл. 16. (1) С решението Народното събрание определя:

1. вид, наименование и седалище на висшето училище;

2. предмет на дейност;

3. имущество и начин на финансиране.

(2) Висшето училище възниква като юридическо лице след обнародването на решението на Народното събрание за неговото създаване в „Държавен вестник“.

Чл. 17. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Висшите училища са университети, специализирани висши училища и самостоятелни колежи.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Университетът е висше училище, което:

1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обучава по широк кръг специалности от професионални направления в поне три от четирите основни области на науката – хуманитарни, природни, обществени и технически;

2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност води не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия, като хабилитираните лица в него провеждат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове;

3. разполага с материална база, която осигурява и практическото обучение в съответствие с държавните изисквания;

4. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) обучава в степените „бакалавър“, „магистър“ и „доктор“ в съответните основни области на науката;

5. има научен и художествено-творчески потенциал и с дейността си развива основни области на науката и културата;

6. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) осигурява на академичния състав, на студентите и на докторантите условия за отпечатване на научни трудове, учебници, монографии, както и за реализация на присъщи творчески изяви;

7. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) притежава библиотека и други средства за информационно обслужване на обучението и научните изследвания;

8. поддържа международни контакти при обучението и творческата си дейност;

9. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) разполага с университетски информационен център за административно обслужване на студентите и докторантите;

10. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) има система за защита на интелектуалната собственост, която включва правилник и структура за реализация на резултатите от научните изследвания и на други обекти на интелектуалната собственост, както и за обучение по защита на интелектуалната собственост.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Висше училище, което провежда подготовка в една или две основни области на науката или културата и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2 – 10, може да е университет с наименование, отразяващо спецификата му.

(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., отм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

(5) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Специализираното висше училище осъществява научноизследователска или художествено-творческа дейност и провежда обучение в една от основните области на науката, изкуствата, физическата култура и военното дело и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 2, 3, 5, 6, 7, 8, 9 и 10. Наименованието му отразява специфичната област, в която то подготвя специалисти.

(6) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Висшето училище по ал. 5 може да обучава и в образователно-квалификационна степен „магистър“ и образователна и научна степен „доктор“.

(7) (Предишна ал. 5, доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Самостоятелният колеж обучава за придобиване на образователно-квалификационната степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а“ и отговаря на изискванията на ал. 2, т. 3, 5, 6, 7, 8 и 9. Колежът разполага с академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор в него провеждат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.

(8) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Колеж може да се създава и в структурата на университет и специализирано висше училище получили акредитация по професионалните направления или специалности от регулираните професии, по които ще се провежда обучение. Колежът обучава за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а“.

Чл. 17а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) Висше училище, което дава значим принос за развитието на важни обществени области чрез върхови научни изследвания и има високи резултати от научноизследователска дейност, оценени съгласно обективни показатели, включващи брой публикувани и реферирани научни статии в международните бази данни, брой подадени заявки за международни патенти, брой цитати в реферирани и индексирани списания от други автори в международните бази данни, определени в акт на Министерския съвет, може да бъде определено за изследователско висше училище.

(2) Изследователските висши училища се определят в списък, приет от Министерския съвет и обнародван в „Държавен вестник“. Списъкът се актуализира ежегодно до 1 ноември при условия и по ред, определени в акта по ал. 1.

(3) Висше училище, което отговаря на критериите по ал. 1, се включва в списъка по ал. 2 за срок 4 години.

(4) Предложенията за включване в списъка по ал. 2 се правят от министъра на образованието и науката по искане на висшето училище.

Чл. 18. (1) Висшите училища се закриват от Народното събрание:

1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато висшето училище нарушава изискванията на този закон или други нормативни актове, регулиращи висшето образование, и нарушенията са констатирани по реда на чл. 10, ал. 2, т. 7;

2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) когато висшето училище получи два последователни отказа за институционална акредитация или не е поискало такава в предвидените от този закон срокове;

3. по искане на учредителите на частното висше училище;

4. по предложение на Министерския съвет за държавното висше училище.

(2) Предложенията за закриване на висши училища по ал. 1, т. 1 и 2 се внасят от Министерския съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) С акта за закриване на висшето училище в случаите по ал. 1, т. 1, 2 и 4 се определят условията и редът, при които студентите, докторантите и специализантите продължават обучението си.

(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) С акта за закриване на държавно висше училище се уреждат и въпросите за имуществото му.

(5) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) В случаите на ал. 1, т. 3 учредителите са длъжни да уредят предварително въпросите, свързани с имуществото и с правата на студентите, докторантите и специализантите.

Глава четвърта.
АКАДЕМИЧНА АВТОНОМИЯ

Чл. 19. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшите училища се ползват с академична автономия. В нея намира израз интелектуалната свобода на академичната общност и творческата природа на образователния, изследователския и художествено-творческия процес като върховни ценности.

(2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичната общност обхваща членовете на академичния състав, студентите, докторантите и специализантите.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичната автономия включва академични свободи, академично самоуправление и неприкосновеност на територията на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшето училище осъществява цялостната си дейност върху принципа на академичната автономия в съответствие със законите на страната.

Чл. 20. (Изм. и доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Академичната свобода се изразява в свобода на преподаването, свобода на провеждането на научни изследвания, свобода на творческите изяви, свобода на обучението, свобода на сътрудничество за извършване на съвместна учебна дейност с други висши училища и научни организации и на образователен франчайз с други висши училища, както и на съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност с други висши училища и организации в страната и чужбина.

Чл. 21. (1) (Предишен текст на чл. 21 – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Академичното самоуправление се изразява във:

1. изборност и мандатност на всички органи за управление;

2. право на висшето училище да урежда устройството и дейността си в собствени правилници в съответствие с този закон;

3. самостоятелно определяне на научно-преподавателския състав, на условията за приемане и формите на обучение на студентите, докторантите и специализантите;

4. самостоятелно разработване и изпълнение на учебни планове и научноизследователски проекти;

5. избор на специалностите, по които се осъществява обучение;

6. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г.) право за обявяване на конкурси и избор на преподаватели при условия и по ред, установени в Закона за развитието на академичния състав в Република България;

7. право за формиране на собствени фондове и самостоятелно определяне на условията и реда за тяхното изразходване;

8. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) право на самостоятелно сключване с държавата и с други потребители на договори за извършване на научни и приложни изследвания за художественотворческа, проектна и иновационна дейност, както и за повишаване квалификацията на специалисти с висше образование и/или за обучение в образователно-квалификационна степен „магистър“;

9. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) право на сдружаване с български и/или чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, за осъществяване на съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, на учебна дейност и обучение през целия живот, на предоставяне или придобиване на образователен франчайз, както и право на откриване на свои поделения в чужбина в съответствие със законодателството на съответната държава, право на сдружаване с висши училища и други организации в страната и чужбина при изпълнение на дейностите по т. 8;

10. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) право на сключване на договори с организациите по чл. 47, ал. 1 за:

а) подготовка на специалисти в образователно-квалификационна степен „магистър“ по чл. 42, ал. 1, т. 2, букви „б“ и „в“ в рамките на капацитета на професионалните направления, за които висшето училище е получило акредитация, като обучението в организациите по чл. 47, ал. 1 може да включва само практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа в лаборатории, библиотеки и други обслужващи звена на научните организации;

б) (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) подготовка на специалисти в образователна и научна степен „доктор“ по докторски програми, за които висшето училище, както и организацията по чл. 47, ал. 1 са получили акредитация;

в) научноизследователска, художествено-творческа, спортна и здравна дейност в съответствие със спецификата на висшето училище.

11. (доп. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 10 – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) право на изграждане, притежаване или ползване на материална база, нужна за образователната и научноизследователската дейност и за социално-битовото обслужване на студенти и преподаватели, докторанти и служители;

12. (предишна т. 11 – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) право на организиране на международно сътрудничество, на членуване в международни организации, на сключване на договори за съвместна учебна дейност и на договори за образователен франчайз с чуждестранни висши училища, при спазване на изискванията на § 4, ал. 6 от допълнителните разпоредби, както и на договори за съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност и други форми на съвместна дейност с чуждестранни висши училища и организации, признати по законодателството на съответната държава;

13. (нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) право на признаване в съответствие с държавните изисквания на придобита в чужбина степен на висше образование или на периоди на обучение, завършени в чуждестранни висши училища, признати по законодателството на съответната държава, с цел продължаване на обучението във висшето училище, което извършва признаването;

14. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) право на извършване на стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по чл. 6, ал. 1 и реализацията на създаваните от него научноизследователски резултати и обекти на интелектуална собственост;

15. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) право на сдружаване с други лица, както и на създаване на търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултати от научни изследвания и обекти на интелектуална собственост със собствени средства по чл. 90, ал. 3, т. 4 и ал. 9 при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет;

16. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) право на сключване от държавните висши училища при брой на обучаваните студенти до 5000 към момента на сключване на споразумението – едно споразумение, при брой на обучаваните студенти над 5000 – до две споразумения, а за изследователските висши училища – до 4 споразумения с държавни и общински училища от системата на предучилищното и училищното образование за извършване на съвместна учебна дейност по учебните предмети и/или модули за придобиване на профилираната и професионалната подготовка във втори гимназиален етап от средната степен на образование, както и по учебните предмети за придобиване на специализираната подготовка в средната степен на образование при спазване изискванията на този закон и на Закона за предучилищното и училищното образование; споразумението, както и промените в него влизат в сила след одобряване от министъра на образованието и науката.

(2) (Нова – ДВ, бр. 63 от 2010 г., прилага се за учебните 2010/2011 г., 2011/2012 г. и 2012/2013 г. (*), изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., прилага се и за учебната 2013/2014 г. – ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г., прилага се и за учебната 2014/2015 г. – ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г., прилага се и за учебната 2015/2016 г. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 8,00 до 10,00, имат право след решение на академичния съвет да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ и в образователно-квалификационна степен „магистър“ след придобито средно образование по специалности от професионални направления и от регулираните професии, които са получили при програмната акредитация оценка от 8,00 до 10,00. Приемането на студенти за обучение срещу заплащане се осъществява по реда на чл. 68, като броят им е извън определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а“ и буква „б“, и в рамките на определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, но не повече от 5 на сто от него – при получена при програмната акредитация оценка от 8,00 до 8,99, и съответно не повече от 10 на сто от него – при получена при програмната акредитация оценка от 9,00 до 10,00. Обучението се извършва при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и/или юридическото лице – потребител по ал. 1, т. 8 и висшето училище.

(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 8,00 до 10,00, имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователно-квалификационна степен „магистър“ след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ по специалности, които са получили при програмната акредитация оценка от 8,00 до 10,00, при условия, определени в правилника за дейността на висшето училище и с договор между студентите и/или юридическото лице – потребител по ал. 1, т. 8 и висшето училище.

(4) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Правото по ал. 3 ползват лицата, които имат успех не по-малко от „добър“ от диплома за завършена степен на висшето образование.

(5) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Висшите училища, получили при програмна акредитация оценка от 8,00 до 10,00, и организациите по чл. 47 имат право да извършват обучение срещу заплащане в образователна и научна степен „доктор“ по докторски програми, които са получили при акредитацията оценка от 8,00 до 10,00, при условия, определени в правилниците за дейността им и с договор между тях и докторантите.

(6) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Правото по ал. 5 ползват лицата, които имат успех не по-малко от „много добър (4,50)“ от конкурсните изпити за докторанти.

(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Право да откриват свои поделения в чужбина имат висши училища, получили оценка при институционалната акредитация от 9,00 до 10,00, като обучението в тях може да се извършва само по специалности от професионални направления и/или специалности от регулираните професии, получили оценка при програмната акредитация от 9,00 до 10,00.

(8) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Право за предоставяне в чужбина на образователен франчайз имат висши училища, получили оценка при институционалната акредитация от 9,00 до 10,00 само по специалности от професионални направления и/или специалности от регулираните професии, получили оценка при програмната акредитация от 9,00 до 10,00. Образователният франчайз се предоставя само на акредитирани по законодателството на съответната държава висши училища, при което не по-малко от 80 на сто от обучението в чужбина се извършва изцяло по учебните планове, учебните програми и методическите указания за обучение, приети от българското висше училище, което осигурява не по-малко от 50 на сто от преподавателския състав, водещ учебния процес по предоставения образователен франчайз, и издава дипломата за придобитото висше образование.

(9) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., предшна ал. 7 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Висшите училища могат да извършват обучение срещу заплащане и в случаите на насочване на студенти, докторанти и специализанти по реда на чл. 18, ал. 3 и 5 в резултат на закриване на частно висше училище, когато насочването към държавно висше училище е единствена възможност за продължаване на обучението им.

Чл. 22. Автономията на висшето училище не може да се нарушава чрез:

1. намеса в дейността на висшето училище, освен в случаите, изрично посочени в закон;

2. влизане или оставане на органите на сигурността и обществения ред без съгласието на академичните власти, освен за предотвратяване на непосредствено предстоящо или започнало престъпление, за залавяне на извършителя му, както и в случаите на природни бедствия и аварии;

3. създаване и дейност на политически и религиозни организации във висшето училище;

4. осъществяване на дейност, накърняваща конституционни права на членовете на академичната общност, свързани с раса, народност, етническа принадлежност, произход, религия, убеждение, политическа принадлежност.

Чл. 23. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Орган за изразяване на общите интереси на висшите училища пред държавните органи е Съветът на ректорите на висшите училища.

(2) Съветът на ректорите:

1. дава становища и предложения по проблеми, свързани с висшето образование и науката;

2. изразява мнение по проекта на държавен бюджет в частта му за висшето образование и науката;

3. (изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) изразява мнение по проекта на Класификатора на областите на висше образование и професионалните направления;

4. (отм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.)

(3) Съветът на ректорите се представлява от избран от него председател.

Чл. 24. (1) Органи за управление на висшето училище са Общото събрание, академичният съвет и ректорът.

(2) Органите за управление на висшите училища се избират с четиригодишен мандат.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Мандатът на органите за управление на висшето училище не се прекъсва с провеждането на частични избори, както и при преобразуване на висшето училище. Мандатите на допълнително избраните членове се прекратяват с изтичане на мандата на органа.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Правомощията на ректора на висшето училище се прекратяват с мандата на Общото събрание, което го е избрало. Той изпълнява функциите си до избора на нов ректор, но за не повече от два месеца.

Чл. 25. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Висшето училище включва в структурата си основни звена, обслужващи звена и филиали.

(2) Основни звена на висшето училище са факултетите, департаментите, институтите и колежите.

(3) Обслужващи звена са секторите, центровете, библиотеките, лабораториите, опитните станции, издателските комплекси, производствените бази и други относително обособени структури. Структурата и функциите на органите за управление на обслужващите звена се определят с правилника за дейността на висшето училище.

(4) Филиалите са териториално изнесени структури на висшето училище.

(5) Мандатът на органите за управление на основните звена и на филиалите не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатът на допълнително избраните членове се прекратява с изтичане на мандата на органа.

Чл. 26. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Факултетът е основно звено на висшето училище, което обединява не по-малко от три катедри за осигуряване на обучението на студенти, докторанти и специализанти в едно или няколко професионални направления от областите на висшето образование, по които висшето училище е акредитирано да провежда обучение. Хабилитираните лица от академичния състав на факултета на основен трудов договор провеждат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните часове. При необходимост и след решение на академичния съвет за отделни специалности хабилитираните лица могат да провеждат и не по-малко от 50 на сто от лекционните часове. След решение на съответния факултетен съвет до 10 на сто от общия хорариум на учебните часове от учебния план при обучението в образователно-квалификационната степен „бакалавър“ и до 20 на сто от общия хорариум на учебните часове от учебния план при обучението в образователно-квалификационната степен „магистър“ могат да бъдат провеждани от изявени специалисти от практиката.

(2) Органи за управление на факултета са общото събрание, факултетният съвет и деканът. Те имат мандат 4 години. Мандатът им не се прекъсва при провеждане на частични избори.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Общото събрание на факултета се състои от членове на академичния състав на основен трудов договор, от представители на административния персонал, на студентите и докторантите във факултета. Членовете, представляващи академичния състав, са не по-малко от 75 на сто и не повече от 84 на сто от състава на общото събрание, като не по-малко от една четвърт от тях са нехабилитирани преподаватели; членовете, представляващи студентите и докторантите, са не по-малко от 15 на сто от състава на общото събрание; членовете, представляващи административния персонал, са не повече от 5 на сто от състава на общото събрание, като имат поне един представител.

(4) Структурният състав на общото събрание се определя от факултетния съвет в съответствие с ал. 3.

(5) Общото събрание на факултета:

1. избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател и негов заместник от хабилитираните си членове;

2. избира с тайно гласуване хабилитирано лице за декан на факултета;

3. определя числения състав на факултетния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

4. обсъжда и приема годишния доклад на декана за преподавателската и творческата дейност във факултета и за неговото състояние;

5. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател.

(6) Общото събрание на факултета се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на факултетния съвет, по искане на декана или на една четвърт от списъчния му състав.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Факултетният съвет се състои не по-малко от 21 членове и включва представители на академичния състав на основен трудов договор, студенти и докторанти. Не по-малко от три четвърти от членовете на факултетния съвет са хабилитирани лица.

(8) Факултетният съвет:

1. избира с тайно гласуване заместник-декани по предложение на декана;

2. предлага на академичния съвет:

а) (изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) проекти за създаване, преобразуване или закриване на катедри, обслужващи звена и на поделения на висшето училище в чужбина, в които обучението по специалностите от професионалните направления и специалностите от регулираните професии се осигурява от академичния състав на факултета;

б) проекти на учебни планове и квалификационни характеристики по степени и специалности;

в) обявяване на конкурси по чл. 50;

3. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) избира и повишава в длъжност нехабилитираните членове на академичния състав и одобрява предложения за привличането на изявени специалисти от практиката по реда на чл. 52, ал. 5;

4. (отм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

5. прави предложения пред общото събрание на факултета и/или органите за управление на висшето училище по въпроси, свързани с дейността и състоянието на факултета;

6. приема учебните програми на специалностите, за чието преподаване отговаря факултетът, и индивидуалните планове за обучение на студенти, докторанти и специализанти;

7. (доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) ежегодно одобрява и контролира учебната натовареност на членовете на академичния състав, включително и на привлечените изявени специалисти от практиката по т. 3;

8. препоръчва за отпечатване научни трудове, учебници, монографии и други творчески постижения в издателската база на висшето училище и следи за навременното им излизане от печат;

9. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) обсъжда и приема резултатите от атестирането на членовете на академичния състав на факултета и в случаите по чл. 58, ал. 1, т. 6 ги предлага на ректора за решение;

10. обсъжда, дава препоръки и взема решение по дейността на факултетните звена;

11. наблюдава състоянието на библиотечната и информационната база на факултета и взема мерки за нейното усъвършенстване;

12. взема решение по финансовите въпроси на факултета;

13. приема годишния отчет за преподавателската, научната и художествено-творческата дейност във факултета;

14. взема и други решения, свързани с дейността на факултета.

(9) Деканът:

1. ръководи факултета и го представлява;

2. по право е член на факултетния съвет и негов председател;

3. предлага на факултетния съвет кандидатури на хабилитирани лица за заместник-декани;

4. изпълнява функции, произтичащи от закона и от правилниците на висшето училище.

(10) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

(11) (Нова – ДВ, бр. 30 от 2006 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) В медицинските факултети и факултетите по дентална медицина на висшите училища, освен дейността по ал. 1, може да се извършва лечебна и диагностична дейност при провеждане на практическо обучение на студенти и докторанти по медицина, дентална медицина и фармация, следдипломно обучение на лекари и лекари по дентална медицина, както и при извършване на научна дейност.

Чл. 26а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Департаментът е основно звено на висшето училище за осигуряване на обучение по една или повече дисциплини, които не съставляват специалност. Департаментът има най-малко 14-членен академичен състав на основен трудов договор.

(2) Структурата на департамента, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 26б. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Институтът е основно звено на висшето училище, което обединява академичен състав за извършване на дългосрочна научноизследователска дейност.

(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Лицата, заемащи академични длъжности на основен трудов договор в институтите, съобразно тяхното направление на научноизследователска работа могат да осъществяват и учебна дейност по този договор до 50 на сто от норматива за учебна заетост по съответните специалности, определен за преподавателския състав на висшето училище.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Академичният съвет на висшето училище може да възложи на института провеждането на обучение по специалности, съответстващи на неговия научноизследователски профил, което се осигурява от не по-малко от 7-членен академичен състав на основен трудов договор в института.

(4) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Структурата на института, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят от академичния съвет на висшето училище.

Чл. 26в. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът е териториално изнесена структура на висшето училище, която се създава в райони, където липсва съответна университетска структура, за да се удовлетворят потребности от обучение в определени професионални направления. Обучението се извършва само в направления, за които висшето училище е акредитирано.

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Филиалът има най-малко 10-членен академичен състав на основен трудов договор, като хабилитираните лица към висшето училище провеждат за всяка специалност не по-малко от 70 на сто от лекционните курсове.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Съставът, структурата и органите за управление на филиала се определят от академичния съвет на висшето училище.

(4) (Отм., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Филиалът се ръководи от директор, който е хабилитирано лице и се избира от академичния съвет с мандат четири години.

Чл. 26г. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Колежът е основно звено на висшето училище, което има академичен състав на основен трудов договор, който по всяка специалност провежда не по-малко от половината от аудиторните и практическите занятия. Хабилитираните лица на основен трудов договор провеждат за всяка специалност не по-малко от 50 на сто от лекционните курсове.

(2) Органи за управление на колежа са общото събрание, съветът на колежа и неговият директор. Те се избират с мандат четири години.

(3) Директорът е хабилитирано в съответната научна област лице.

(4) Структурата на колежа, конституирането и функциите на неговите органи за управление се определят в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 26д. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Катедрата е звено на факултет, департамент, филиал или колеж, което осъществява учебна и научноизследователска (художествено-творческа) дейност по една или група сродни дисциплини. Катедрата включва най-малко 7-членен академичен състав на основен трудов договор във висшето училище.

(2) Органи за управление на катедрата са катедреният съвет и ръководителят на катедрата. Катедреният съвет се състои от членовете на академичния състав в катедрата, които са на основен трудов договор.

(3) (Отм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

(4) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Ръководителят на катедра е лице, хабилитирано в съответното научно направление на катедрата, което се избира с тайно гласуване за срок четири години от катедрения съвет, като изборът се утвърждава от съвета на основното звено на филиала или на самостоятелния колеж. Длъжността се заема по основен трудов договор, сключен с ректора на висшето училище.

(5) (Отм. – ДВ, бр. 54 от 2000 г., нова – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Ръководителят на катедра по клинична дисциплина във висшите медицински училища ръководи и контролира учебната, научноизследователската дейност и координира лечебно-диагностичната дейност на съответната клиника в университетската болница.

(6) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Изискването по ал. 1 за броя на членовете на академичния състав не се прилага за катедрите, които провеждат обучение в областта на висшето образование „Изкуства“. Това изискване не се прилага и при създаването на катедри по нови учебно-научни направления за срок до 5 години от тяхното създаване.

Чл. 27. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Общото събрание на висшето училище се състои от представители на академичния състав на основен трудов договор, на административния персонал и на студентите и докторантите от всички негови звена.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Членовете, представляващи академичния състав, са не по-малко от 75 на сто и не повече от 84 на сто от състава на общото събрание, като не по-малко от една четвърт от тях са нехабилитирани преподаватели; членовете, представляващи студентите и докторантите, са не по-малко от 15 на сто от състава на общото събрание; членовете, представляващи административния персонал, са не повече от 5 на сто от състава на общото събрание, като имат поне един представител.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Общият брой на членовете на Общото събрание и процедурата за избирането им се определят в Правилника за дейността на висшето училище, а процедурата за избор на представители на студентите и докторантите – в правилника за организацията и дейността на студентския съвет.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

Чл. 28. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Общото събрание на висшето училище се свиква най-малко веднъж годишно от неговия председател по решение на академичния съвет, по искане на ректора или на една четвърт от списъчния състав на общото събрание.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Общото събрание на новооткрито висше училище се свиква от временно изпълняващия длъжността ректор.

(3) Общото събрание взема решения с обикновено мнозинство от присъстващите с изключение на приемането на Правилника за дейността на висшето училище и промените в него, за което се изисква мнозинство по списъчния състав на Общото събрание.

Чл. 29. (1) (Предишен текст на чл. 29, доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Общото събрание на висшето училище:

1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) избира за срока на мандата си с тайно гласуване председател и заместник-председател на общото събрание измежду хабилитираните членове;

2. приема или изменя Правилника за дейността на висшето училище;

3. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя броя на членовете на контролния съвет и избира с тайно гласуване за срока на мандата си председател, заместник-председател и членовете на контролния съвет;

4. (предишна т. 3 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) избира с тайно гласуване ректор и – за държавните висши училища, предлага на министъра на образованието и науката сключването на договор по чл. 10, ал. 2, т. 10;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) определя числеността на академичния съвет и избира с тайно гласуване неговите членове;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) обсъжда и приема годишния доклад на ректора за състоянието на висшето училище, както и заключителния отчет в края на мандата за периода на управление;

7. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) се представлява от неговия председател.

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Председателят на общото събрание представлява висшето училище по трудовото правоотношение за заеманата от ректора академична длъжност.

Чл. 30. (1) Академичният съвет е орган за ръководство на учебната и научната дейност на висшето училище, който:

1. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) определя образователната политика на висшето училище в съответствие с утвърдената политика по чл. 10, ал. 2, т. 9 за държавните висши училища, приема мандатната програма и контролира нейното изпълнение;

2. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) приема ежегоден отчет за резултатите от дейността и годишен доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище;

3. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прави предложения в случаите по чл. 9, ал. 3, т. 3;

3а. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) взема решения за създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена на висшето училище;

4. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) определя специалностите, формите и степените, по които се провежда обучение, и ежегодно заявява, съответно предлага на министъра на образованието и науката броя на студентите и докторантите по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“;

5. утвърждава или променя квалификационните характеристики и учебните планове за подготовка на специалисти по образователните степени или в колежите на висшето училище;

6. определя научната политика на висшето училище и решава основни въпроси на организацията и съдържанието на научноизследователската дейност;

7. определя структурния състав на общото събрание и организацията за избор на неговите членове;

8. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) приема правилник за атестирането на академичния състав;

9. избира заместник-ректори по предложение на ректора;

10. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) взема решение за:

а) сдружаване с български и/или чуждестранни висши училища за осъществяване на съвместно обучение на студенти, докторанти и специализанти, на учебна дейност и обучение през целия живот и на образователен франчайз, както и за сдружаване с висши училища и други организации в страната и чужбина при изпълнение на дейностите по чл. 21, ал. 1, т. 8;

б) (доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) сключване на договори за съвместна учебна дейност и за осъществяване на съвместни образователни програми с чуждестранни висши училища, за откриване на звена в чужбина, включително на поделения на висши училища в чужбина, както и на договори за съвместна научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна и други форми на съвместна дейност с чуждестранни висши училища и организации, признати по законодателството на съответната държава;

в) членуване в международни организации;

г) (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) сключване на споразумения по чл. 21, ал. 1, т. 16;

11. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) ежегодно приема бюджета на висшето училище и контролира неговото изпълнение;

12. (нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) ежегодно предлага на министъра на образованието и науката размера на таксите по чл. 9, ал. 3, т. 7 за кандидатстване и за обучение на студенти и докторанти. За някои категории студенти и докторанти академичният съвет може да определи такси в намален размер от утвърдените от Министерския съвет;

13. (отм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна т. 12 – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) присъжда почетното звание „доктор хонорис кауза“;

14. приема правилници за определени учебни, научни, творчески или научно-производствени дейности на висшето училище;

15. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) утвърждава система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище в съответствие с чл. 6, ал. 4 и осъществява контрол по нейното прилагане и усъвършенстване;

15а. (нова – ДВ, бр. 86 от 2018 г., в сила от 19.01.2019 г.) взема решение за учредяване на спортен клуб по чл. 43, ал. 1, т. 1 от Закона за физическото възпитание и спорта и приема правилник за организацията и дейността му;

16. (нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) избира членове на съвета на настоятелите;

17. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) взема решение за сдружаване с други лица, както и за създаване на търговски дружества за целите на стопанската реализация на резултати от научни изследвания и обекти на интелектуалната собственост при условията и по реда, определени с акта по чл. 21, ал. 1, т. 15;

18. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) определя реда за съгласуване на проектите на училищни учебни планове и на учебни програми по учебните предмети и/или модули от профилираната, професионалната и специализираната подготовка в случаите по чл. 21, ал. 1, т. 16.

(2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Академичният съвет се състои от 25 до 45 членове и включва представители на академичния състав, работещи на основен трудов договор с висшето училище, студенти, докторанти и служители.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Членовете, представляващи академичния състав, са не по-малко от 75 на сто и не повече от 83 на сто от състава на академичния съвет по ал. 2, като не по-малко от една четвърт от тях са нехабилитирани преподаватели; членовете, представляващи студентите и докторантите, са не по-малко от 15 на сто от състава на академичния съвет; членовете, представляващи служителите, са не повече от 5 на сто от състава на академичния съвет, като имат поне един представител.

(4) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Само ректорът е по право член на академичния съвет.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) В държавните висши училища в академичния съвет с право на глас участват и членовете на съвета на настоятелите.

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) За ректор, декан и директор на филиал, департамент или колеж се избират хабилитирани лица, които работят на основен трудов договор във висшето училище. С избрания ректор на държавно висше училище се сключва договор за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10, а с избраните декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници се сключва съответно споразумение по чл. 32, ал. 1, т. 3.

(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Договорът за управление по ал. 1 съдържа:

1. задълженията на страните за изпълнението на политиката за развитие на висшето училище;

2. конкретни механизми и показатели за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище;

3. задължението на страните да осъществяват текуща комуникация по всички въпроси, свързани с изпълнението на приетата мандатна програма на ректора, в цялост и поотделно за всяка година, както и относно съответствието и с политиката за развитие на висшето училище;

4. задължението на ректора да отчита пред министъра на образованието и науката резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото състояние на висшето училище и за съществуващите проблеми и мерките за тяхното решаване.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Договорът за управление с ректора се прекратява при прекратяване на мандата му по чл. 35 и при навършване на 65-годишна възраст.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 2, доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Лицата, избирани на ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници, не могат да бъдат избирани за повече от два последователни мандата на една и съща длъжност.

(5) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., предишна ал. 3, изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Мандатът на лицата по ал. 4 се прекратява предсрочно, освен случаите по чл. 35, и при навършване на 65-годишна възраст по чл. 35. Органът, който ги е избрал, провежда частичен избор в срок до 2 месеца.

(6) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) При предсрочно освобождаване за един мандат се смята времето, в което лицето е заемало съответната ръководна длъжност повече от две години.

(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) На ръководна длъжност не може да бъдат избирани лица, чиято възраст към датата на избора не позволява да изпълнят поне половината от законоустановения мандат до навършване на 65-годишна възраст.

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32, изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Ректорът:

1. представлява висшето училище;

2. по право е член на академичния съвет и негов председател;

3. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) сключва и прекратява трудови договори, а с избрания декан и директор на департамент, филиал, колеж и с ръководител на катедра и техните заместници сключва съответно допълнително споразумение по чл. 119 и 107 от Кодекса на труда;

4. (доп. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) решава окончателно всички въпроси, свързани с приемането, отписването и преместването на студенти, докторанти и специализанти;

5. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) подготвя и предлага за приемане от академичния съвет годишния отчет на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, както и резултатите от функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението; отчетите и годишният доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище се публикуват, включително и на интернет страницата на висшето училище в тримесечен срок от приемането им;

6. предлага на академичния съвет кандидатурите на хабилитирани преподаватели за избор на един или повече заместник-ректори;

7. (нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) назначава и освобождава помощник-ректор, който може да не е член на академичния състав на висшето училище;

8. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна т. 7 – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) при необходимост може да свиква органите за управление на основните звена и филиалите на висшето училище;

9. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 8 – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) назначава за срок до три месеца на незаети изборни длъжности временно изпълняващи длъжностите;

10. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) предлага на академичния съвет създаване, преобразуване или закриване на департаменти, катедри и обслужващи звена;

11. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) взема решение за признаване на висше образование, придобито в чужбина, с цел продължаване на образованието във висшето училище въз основа на доклад на комисия;

12. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) подготвя и представя ежегоден отчет до министъра на образованието и науката за изпълнението на задълженията по договора за управление;

13. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) представя ежегодно на общото събрание отчет за работата си и за резултатите от изпълнението на политиката за развитие на висшето училище, за финансовото състояние на висшето училище, за съществуващите проблеми и мерки за тяхното решаване;

14. (предишна т. 9 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна т. 9 – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна т. 10, изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) изпълнява други функции, произтичащи от законите, от политиката за развитие на висшето училище и от решенията на общото събрание или на академичния съвет.

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) След изтичане на срока по чл. 24, ал. 4 и в случаите по чл. 31, ал. 4 и 5 ректорът не представлява висшето училище и не може да упражнява правомощията по ал. 1.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) В началото на своя мандат ректорът представя мандатна програма, включваща и система от мерки за изпълнение на политиката за развитие на висшето училище, която се приема от академичния съвет, а в края на мандата представя на Общото събрание отчет за целия период на управление.

Чл. 33. (1) Заместник-ректорът:

1. подпомага дейността на ректора и има право да го представлява в случаите, когато е упълномощен от него;

2. организира и носи отговорност за работата на определено направление в дейността на висшето училище;

3. участва в заседанията на академичния съвет с право на съвещателен глас, ако не е избран за негов член от Общото събрание.

(2) Мандатът на заместник-ректора приключва заедно с мандата на ректора, който го е предложил за избор от академичния съвет.

Чл. 33а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Помощник-ректорът подпомага ректора по въпроси, свързани с административното и финансовото управление, както и с управлението на имуществото на висшето училище.

Чл. 34. Висшите училища създават по своя преценка помощни консултативни органи. Условията и редът за тяхното създаване се регламентират в правилниците на висшето училище.

Чл. 34а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Орган за вътрешен контрол върху дейността на висшето училище е контролният съвет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Контролният съвет се състои от председател, заместник-председател и членове, от които един е представител на студентския съвет, а останалите са хабилитирани лица. Членовете на контролния съвет не могат да бъдат:

1. членове на академичния съвет на висшето училище;

2. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) заместник-ректори, помощник-ректор, декани или директори на основни звена и филиали.

(3) Контролният съвет:

1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проверява законосъобразността на изборите за ръководни органи на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали в едномесечен срок от провеждането им и докладва на академичния съвет за резултатите от проверката;

2. изготвя становище по проекта на бюджет на висшето училище и изпълнението му и ги докладва пред академичния съвет и общото събрание;

3. участва в проверките по чл. 58а;

4. докладва за своята дейност пред общото събрание най-малко веднъж годишно.

(4) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Контролният съвет осъществява дейността си съгласно правилник, приет от общото събрание на висшето училище.

Чл. 35. (1) (Предишен текст на чл. 35 – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Ректорът, заместник-ректорите, деканите и ръководителите на звена, както и членове на академичния съвет и на факултетния съвет във висше училище се освобождават по тяхно желание или могат да бъдат отзовани преди изтичане на мандата с решение на органа, който ги е избирал, прието с мнозинство повече от половината от списъчния му състав.

(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Мандатът на едноличните органи за управление по ал. 1 се прекратява предсрочно, когато бъдат освободени от длъжностите по чл. 48.

Чл. 35а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Към всяко държавно висше училище се създава съвет на настоятелите.

(2) Съветът на настоятелите подпомага висшето училище за осъществяване на ефективно и прозрачно управление и за предоставяне на качествено образование и обучение.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Съветът на настоятелите се състои от 8 членове – дарители на висшето училище, личности с активна обществена позиция, представители на работодатели, на съсловни, браншови и професионални организации, представители на студентския съвет, на общината, в която е седалището на висшето училище, и на министъра на образованието и науката.

(4) Не могат да бъдат членове на съвета на настоятелите:

1. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) президентът, вицепрезидентът, народни представители, министри, заместник-министри, председатели на държавни агенции и техните заместници, членове на държавни комисии, изпълнителни директори на изпълнителни агенции и техните заместници, областни управители, заместник областни управители, общински съветници, кметове, кметски наместници, ръководители на държавни институции, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, които имат функции във връзка с осъществяването на изпълнителната власт, и техните заместници;

2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) членове на ръководни органи на политически партии;

3. членове на академичния състав и административния персонал на висшето училище, с изключение на лицата, заемали длъжността ректор на висшето училище.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Петима от членовете на съвета на настоятелите се избират от академичния съвет по предложение на ректора, а останалите трима се определят съответно от министъра на образованието и науката, от кмета на общината, в която е седалището на висшето училище, и от студентския съвет.

(6) Съветът на настоятелите избира председател измежду своите членове.

Чл. 35б. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Съветът на настоятелите дава становище по:

1. основни въпроси, свързани с развитието на висшето училище;

2. проекта на мандатната програма;

3. проекта на бюджет на висшето училище;

4. проекти за приемане, изменение и допълнение на правилника на висшето училище;

5. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) проектите на заявките и предложенията по чл. 30, ал. 1, т. 4 и 12 за броя на приеманите за обучение студенти и докторанти и за размера на таксите за кандидатстване и за обучение;

6. годишния доклад за състоянието на висшето училище, годишния доклад с финансовите и натуралните показатели на висшето училище, годишния финансов отчет и отчета за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета;

7. предложения за учредяване на стипендии от висшето училище;

8. (нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) предложения за обновяване на учебните планове и програми, внесени от представители на работодателите.

Чл. 35в. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) (1) Съветът на настоятелите заседава не по-малко от веднъж на три месеца.

(2) Съветът на настоятелите се свиква на заседание от председателя на съвета по негова инициатива, по искане на всеки от членовете или на ректора на висшето училище.

(3) Съветът на настоятелите приема правила за своята работа.

(4) Членовете на съвета на настоятелите не получават възнаграждение за дейността си.

Чл. 36. (1) (Предишен текст на чл. 36 – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Частните висши училища могат да имат и друга структура, начин на управление и определяне на ръководните органи, при условие че с това не се нарушават академичните свободи.

(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Териториално изнесените звена на частните висши училища в страната и в чужбина се откриват след положителна оценка на съответния проект от Националната агенция за оценяване и акредитация.

Чл. 36а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Заседанията на колективните органи за управление на висшето училище, на неговите основни звена и/или филиали са редовни, ако присъстват две трети от списъчния състав на членовете им.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) При определяне на кворума по ал. 1 от списъчния състав се изключват лицата в отпуск при временна нетрудоспособност, поради бременност, раждане и осиновяване и за отглеждане на малко дете или в командировка извън страната, както и членовете на съвета на настоятелите, които не присъстват на заседанието. Общият брой на тези лица не може да бъде повече от една четвърт от броя на лицата в списъчния състав.

(3) Решенията на колективните органи за управление се вземат с обикновено мнозинство, освен ако в закона е уредено друго.

(4) При промени в броя на членовете на колективния орган, водещи до нарушаване на определените в закона и в правилниците квоти, преди следващото заседание се провеждат частични избори.

Чл. 37. (Доп. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Всички въпроси на устройството и дейността на висшето училище, неуредени в закона, се регламентират с Правилника за дейността на висшето училище и други негови правилници.

Чл. 38. (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Актовете на органите за управление на висшето училище могат да се обжалват пред съда по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Глава пета.
СТРУКТУРА И ОРГАНИЗАЦИЯ НА УЧЕБНИЯ ПРОЦЕС ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 39. (1) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Учебният процес в българските висши училища се провежда само в техни основни звена и филиали, разкрити по реда на чл. 9, ал. 2, т. 1 и ал. 3, т. 3, или в съответните организационни структури, признати по законодателството на държавата, където се провежда обучението, когато учебният процес се извършва в чужбина от чуждестранно висше училище по договор за съвместна учебна дейност или за образователен франчайз. Учебен процес може да се провежда и в поделения на висшите училища в чужбина, открити по реда на този закон, в които обучението по специалностите от професионалните направления и специалностите от регулираните професии се осигурява от академичния състав на съответния факултет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишен текст на чл. 39 – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Учебният процес във висшите училища се провежда по учебна документация за всяка специалност, която обхваща квалификационни характеристики по степени, учебен план, учебни програми на изучаваните дисциплини и ежегоден график на учебния процес.

Чл. 40. (1) Учебното съдържание по всяка дисциплина се организира в относително обособени части.

(2) Всяка част следва да включва минимум 15 академични часа аудиторна заетост. Академичният час е с продължителност 45 минути.

Чл. 41. (1) Във висшите училища обучението се извършва по задължителни, избираеми и факултативни дисциплини.

(2) Висшите училища осигуряват за всеки студент възможности за избор на учебни дисциплини в рамките на утвърдения учебен план.

Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Системата на висшето образование организира обучение след завършено средно образование и се състои от следните степени:

1. образователно-квалификационна степен „бакалавър“, за придобиването на която в съответствие с учебния план се изискват:

а) не по-малко от 180 кредита със срок на обучение не по-малък от три години – „професионален бакалавър по …“;

б) не по-малко от 240 кредита със срок на обучение не по-малък от 4 години – „бакалавър“;

2. образователно-квалификационна степен „магистър“, за придобиването на която се изискват:

а) не по-малко от 300 кредита съгласно учебния план със срок на обучение не по-малък от 5 години;

б) не по-малко от 120 кредита след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по т. 1, буква „а“;

в) не по-малко от 60 кредита след придобита образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по т. 1, буква „б“.

3. (нова – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) трета степен – след придобита образователно-квалификационна степен „магистър“, със срок на подготовка и самостоятелна научноизследователска работа, определен в чл. 8, ал. 2 от Закона за развитието на академичния състав в Република България, като на завършилите се присъжда образователна и научна степен „доктор“.

(2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Обучението в степента „бакалавър“ по ал. 1, т. 1 в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности.

(3) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Обучението в степента „магистър“ осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност.

(4) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., попр. – ДВ, бр. 66 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Обучението в образователната и научна степен „доктор“ се осъществява по докторски програми.

(5) (Предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Колежите по чл. 17, ал. 7 и 8 провеждат обучение в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по ал. 1, т. 1, буква „а“, което осигурява специализирана професионална подготовка по съответните професионални направления и специалности.

(6) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по реда на ал. 5, могат да продължат образованието си в образователно-квалификационна степен „магистър“ само в същото професионално направление при условия и по ред, определени в правилника на висшето училище или в държавните изисквания.

(7) (Предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) В съответствие с образователната традиция и особеностите на обучението отделните образователни степени за различни специалности могат да имат и специфични названия. Названията се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(8) (Предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Диплома за завършена степен съгласно чл. 7 се присъжда след успешно изпълнение на всички задължения, предвидени по учебен план, независимо от календарния срок на обучение.

(9) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Висшите училища създават възможности и определят условията за:

1. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на втора или на нова специалност в рамките на обучението по една образователна степен при спазване на изискванията на ал. 7;

2. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преминаване от обучение в една образователна степен към обучение в друга;

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) придобиване на по-висока образователна степен;

4. (предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) предсрочно завършване на обучението при желание от страна на обучаваните;

5. (предишна т. 4, изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) придобиване на нова специалност при спазване на изискванията на ал. 7;

6. (предишна т. 5 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) частично обучение на български и чуждестранни студенти в избрано от тях висше училище, факултет или специалност;

7. (предишна т. 6 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) преместване на студенти в друго висше училище, факултет, специалност и форма на обучение;

8. (предишна т. 7 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) прекъсване на обучението от страна на студентите, докторантите и специализантите, както и продължаването му след това;

9. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) избор на преподавател от студентите, когато по една дисциплина обучението се води от повече от един преподавател.

(10) (Предишна ал. 6 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 9 – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Формите на обучение във висшето училище са редовни, задочни, вечерни и дистанционни.

(11) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Дистанционно обучение се осъществява само от висши училища, получили акредитация и създадени при условия и по ред, определени от този закон.

Чл. 43. (1) Висшите училища могат да провеждат обучение за повишаване на квалификацията.

(2) Обучението за повишаване на квалификацията се провежда по учебна документация, изискванията към която се определят в правилниците на висшето училище.

(3) Обучението за повишаване на квалификацията не е основание за придобиване на образователна степен или специалност.

Чл. 44. (1) Висшите училища чрез свои правилници определят начина на провеждане на изпитните процедури.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Формите за проверка и за оценка на знанията и уменията на студентите се определят в учебните планове и програми. Основна форма на оценяване на знанията са изпитите, които са писмени, освен когато спецификата на учебната дисциплина и/или модул изисква друго. Писмените материали от проверката на знанията и уменията се съхраняват за срок не по-малък от една година от провеждането и.

(3) Знанията и уменията на студентите се оценяват по шестобална система, която включва: отличен (6,00), много добър (5,00), добър (4,00), среден (3,00) и слаб (2,00).

(4) За успешно положен се смята изпитът, оценен най-малко със среден (3,00).

(5) Висшето училище може да въведе чрез своите правилници и друга система за оценяване, като се осигури сравнимост на оценките с тези, посочени в ал. 3.

Чл. 44а. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2004 г., в сила от учебната 2004 – 2005 г.) (1) За оценка на придобитите по време на обучението знания и умения на студентите висшите училища осигуряват система за натрупване и трансфер на кредити.

(2) Целта на системата е да осигури на студентите възможност за изборност на дисциплини, самостоятелна работа и мобилност на основата на взаимно признаване на отделни периоди на обучение, които отговарят на част от учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен.

(3) Кредитите са оценка на задълженията, които студентите трябва да изпълнят по дадена дисциплина или модул като част от общите задължения, необходими за успешно завършване на една учебна година или семестър.

(4) По всяка дисциплина кредитите се формират от хорариум от лекции и от практически и семинарни упражнения, самостоятелна работа (в лаборатории, библиотеки, курсови, домашни работи и други), положени изпити и други форми на оценяване, определени от висшето училище. Кредити могат да се присъждат и за участие в практика и за защитена курсова или дипломна работа, когато тези дейности са част от учебния план.

(5) Кредитите по ал. 3 се присъждат на студенти, които са завършили успешно съответната учебна дисциплина и/или модул чрез полагане на изпит или друг начин на оценяване, определен по реда на чл. 44, ал. 5.

(6) Системата по ал. 1 се основава на 60 кредита за учебна година или 30 кредита за семестър, разпределени по учебни дисциплини и/или модули съгласно учебния план на специалността и образователно-квалификационната степен, или на друг съвместим с тази система брой кредити.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Условията и редът за прилагане на системата за натрупване и трансфер на кредити се определят с наредба на министъра на образованието и науката.

Чл. 45. (1) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Обучението по всяка специалност на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“ завършва с държавен изпит или със защита на дипломна работа.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Държавният изпит или защитата на дипломната работа се провежда съгласно държавните изисквания за дипломиране пред държавна комисия от хабилитирани преподаватели. По изключение в състава на комисията могат да участват и преподаватели с образователна и научна степен „доктор“. В комисията се включват и външни за висшето училище лица, включително и представители на работодателите.

Чл. 46. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Висшето училище има право да провежда обучение в образователната и научна степен „доктор“ само по акредитирани професионални направления и специалности от регулираните професии при условията на чл. 80, ал. 2.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Докторантурата се осъществява по индивидуален учебен план и включва подготовка и полагане на изпити, научноизследователска, педагогическа дейност и защита на дисертационен труд.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Факултетният, съответно научният съвет на основното звено, което обучава докторанта, избира научния му ръководител, утвърждава учебния план и ежегодно го атестира.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Ръководител на докторант може да бъде хабилитирано лице или доктор на науките. Ръководител на докторант може да бъде и изследовател, който отговаря на изискванията на чл. 2б, ал. 1 и 5 от Закона за развитието на академичния състав в Република България за заемане на академичната длъжност „професор“ или „доцент“ в съответното професионално направление.

(5) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Докторантурата може да се осъществява и чрез самостоятелна подготовка, за която се осигурява обучение в съответствие с другите форми на докторантура.

(6) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Образователната и научна степен „доктор“ се дава на докторант, който е положил изпитите, предвидени в учебния план, и е защитил дисертационен труд при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България.

Чл. 47. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., доп. – ДВ, бр. 70 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г., изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) В Българската академия на науките, Селскостопанската академия, националните центрове по проблемите на общественото здраве и други научни организации може да се провежда обучение по образователната и научна степен „доктор“ по докторски програми, които са получили акредитация с оценка от 8,00 до 10,00, и при условията на чл. 46, ал. 2, 4 и 6.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Научният съвет на звеното, което обучава докторанта, избира научния му ръководител, утвърждава учебния му план и ежегодно го атестира.

(3) Докторантите в научните организации се ползват със статута и правата по чл. 67 и 70.

Глава шеста.
АКАДЕМИЧЕН СЪСТАВ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 02.07.1999 Г.)

Чл. 48. (1) Длъжностите на научно-преподавателския състав във висшите училища са:

1. за хабилитирани преподаватели – доцент и професор;

2. (изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г.) за нехабилитирани преподаватели – асистент и главен асистент.

(2) Длъжностите на нехабилитираните лица, на които се възлага само преподавателска дейност за неспециалисти по езиково обучение, спорт, изкуство и други, са преподавател и старши преподавател.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Академичните длъжности „асистент“, „главен асистент“, „доцент“ и „професор“ се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища.

(4) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Длъжностите на научно-преподавателския състав включват и длъжностите на хабилитираните и нехабилитираните преподаватели, които работят в университетските болници.

Чл. 49. (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г.)

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Решенията за обявяване на конкурси за заемане на длъжностите по чл. 48 се вземат от академичния съвет по предложения на основните звена и/или филиалите на висшето училище.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Конкурсите за хабилитирани преподаватели се обявяват в „Държавен вестник“ най-малко два месеца преди крайния срок за подаване на документите за участие в конкурса.

(3) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Решенията за обявяване на конкурси за длъжностите по чл. 48, ал. 1 в университетските болници се вземат от академичния съвет на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата.

Чл. 51. (Отм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

Чл. 52. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) С решение на факултетен съвет на висшето училище учени и преподаватели от страната и от чужбина могат да се привличат за научно-преподавателска дейност за определен срок като гост-преподаватели.

(2) Привличането на гост-преподаватели се извършва без конкурс.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Отношенията на гост-преподавателя с висшето училище се уреждат с договор за срок не повече от една година, който може да бъде подновяван.

(4) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища имат право да привличат и хонорувани преподаватели при условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище.

(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) Висшите училища имат право да привличат изявени специалисти от практиката с решение на съответния факултетен съвет при условия и по ред, определени в правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 53. (1) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) За подпомагане на научноизследователската работа и художествено-творческата дейност висшето училище назначава изследователи, специалисти и експерти.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г.) Условията и редът за назначаване на тези лица, както и конкретните названия на длъжностите им се определят в съответствие със Закона за развитието на академичния състав в Република България и правилниците на висшето училище.

Чл. 54. (Изм. – ДВ, бр. 58 от 1997 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 101 от 2010 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 1 с изключение на длъжността „асистент“ и на случаите на удължаване по § 11 от преходните и заключителните разпоредби се заемат с трудов договор за неопределено време.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Длъжностите по чл. 48, ал. 2 се заемат със срочни или трудови договори за неопределено време при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище.

(3) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Длъжността „асистент“ се заема със срочен трудов договор за срок не по-дълъг от 5 години.

(4) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 58 от 1997 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Трудовите правоотношения между висшето училище и лицето, спечелило конкурса, възникват от деня на утвърждаване на избора. В едномесечен срок от утвърждаването на избора ректорът сключва трудовия договор.

Чл. 55. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав във висшите училища имат право:

1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище, ако не са преподаватели по чл. 52;

2. да разработват и да преподават учебното съдържание на своята дисциплина свободно и в съответствие с изискванията на учебния план и учебните програми;

3. свободно да провеждат, съобразно своите интереси, научни изследвания и да публикуват резултатите от тях;

4. да извършват консултантски и други услуги, свързани с предмета на дейността им във висшето училище, при условия и по ред, определени в правилниците на висшето училище;

5. да ползват цялата база и възможности на висшето училище за научното си израстване;

6. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) да популяризират резултатите от собствените изследвания и от постиженията на световната наука по съответните основни области на науката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Преподавателите по чл. 48, ал. 1 имат право на всеки 7 години да ползват до една академична година за творческото си развитие. През тази година на тях не им се възлага учебна заетост. Във времето за творческо развитие се включват и специализациите извън висшето училище с продължителност повече от три месеца. Решението се взема от факултетния съвет.

Чл. 56. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав са длъжни:

1. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) да изпълняват задълженията си в съответствие с кратка характеристика или описание на работата по чл. 127, ал. 1, т. 4 от Кодекса на труда;

2. да съблюдават научната и професионалната етика;

3. да спазват правилниците на висшето училище;

4. да не провеждат политическа или религиозна дейност във висшето училище;

5. (нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) да разработят и да оповестят по подходящ начин описание на водения от тях лекционен курс, включващо брой, заглавия и последователност на темите от учебното съдържание, препоръчителна литература, начин на формиране на оценката и форма на проверка на знанията и уменията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшето училище има право да поставя допълнителни условия и изисквания към членовете на академичния състав в правилниците на висшето училище или в трудовия договор.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) В правилниците на висшето училище се определя работното време на членовете на академичния състав, обемът и видът на учебните и други задължения и условията за тяхното изпълнение.

Чл. 56а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) При споразумение по чл. 21, ал. 1, т. 16 лицата, заемащи академична длъжност във висшето училище, могат да изпълняват до 30 на сто от норматива си за учебна заетост и в гимназията, в средното или в специализираното училище с учебни часове по учебен предмет или модул съответно от профилираната, професионалната и специализираната подготовка по ред, определен в правилника за дейността на висшето училище.

(2) В случаите по ал. 1 един час от норматива за учебна заетост на лицата, заемащи академична длъжност, се приравнява на два учебни часа, определени за изучаване на учебния предмет или модул съответно от профилираната, професионалната и специализираната подготовка.

(3) Лицата изпълняват частта от норматива си за учебна заетост в случаите по ал. 1 в рамките на работното време по трудовия договор за академичната длъжност, която заемат.

Чл. 57. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Висшите училища оценяват приноса на всеки член на академичния състав в учебната, научноизследователската, художествено-творческата, административната и други дейности и атестират веднъж на 3 години нехабилитираните и веднъж на 5 години хабилитираните преподаватели.

(2) Оценяването и атестацията се извършват по предварително оповестени показатели и критерии, определени в правилниците на висшето училище, които задължително включват:

1. изпълнение на норматива за учебна заетост, приет от академичния съвет;

2. разработени нови семинарни и/или лабораторни упражнения, учебници и учебно-помощна литература;

3. научна (художествено-творческа) продукция, участие в договори за научни изследвания и международно научно сътрудничество;

4. ръководство на дипломанти, докторанти и специализанти;

5. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) проучване на студентското мнение.

Чл. 58. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Членовете на академичния състав се освобождават от длъжност със заповед на ректора:

1. по тяхно искане;

2. при осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление;

3. (доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) когато не може да им се осигури изпълнението на преподавателска дейност;

4. при доказано по установения ред плагиатство в научните трудове;

5. (изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) при отнемане на научната степен;

6. при две последователни отрицателни атестации;

7. при извършване на провинения, даващи основания за дисциплинарно уволнение;

8. при поставяне под запрещение.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., отм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.)

(3) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Освободените по ал. 1, т. 3 преподаватели получават обезщетение в размер на трудовото си възнаграждение до изтичане на трудовия им договор, но не повече от 12 месеца след освобождаването им.

Чл. 58а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Член на академичния състав или на останалия персонал на висшето училище подлежи на дисциплинарно уволнение, ако умишлено извърши някое от следните нарушения:

1. постави изпитна оценка без да е проведен изпит;

2. изпита и постави оценка на лице, което няма право да се яви на изпит при него;

3. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) издаде документ от името на висшето училище, на негово основно звено и/или филиал, който невярно отразява завършени етапи в обучението на студент, докторант и специализант.

(2) Процедурата за установяване на нарушенията по ал. 1 се определя от правилника за дейността на висшето училище.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 101 от 2010 г.) Член на академичния състав, за който е доказана по установения ред проява на корупция, се уволнява дисциплинарно.

Чл. 59. За неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда.

Глава седма.
ПОЧЕТНИ ЗВАНИЯ

Чл. 60. (1) За заслуги към развитието на науката и висшето образование академичният съвет на висшето училище има право да присъжда на български и чуждестранни граждани почетното звание „доктор хонорис кауза“.

(2) Носителите на званието „доктор хонорис кауза“ имат право ежегодно да изнасят публична лекция във висшето училище, което им е присъдило званието.

Глава осма.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКАТА ДЕЙНОСТ ВЪВ ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 61. (1) Научните изследвания във висшите училища са насочени към създаването на нови научни знания или научно-приложни продукти, както и за обосноваване и развитие на обучението.

(2) Организацията и управлението на научноизследователската дейност се регламентира в правилниците на висшето училище.

Чл. 62. (1) Научните изследвания и проекти в приоритетните области се насърчават с предимство от висшето училище.

(2) Висшето училище има право да планира и провежда, съобразно интересите си и интересите на науката, съвместни изследователски проекти с други висши училища, научни организации и институции.

Чл. 63. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Провеждането на научни изследвания е неотделима част от дейността на академичния състав.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

(3) Научна дейност се провежда и от специално назначените за целта лица, както и от студенти, докторанти и специализанти.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Условията и редът за назначаването, дейността и освобождаването на специално назначените за извършване на научна дейност лица се регламентира в правилниците на висшето училище, Закона за развитието на академичния състав в Република България и Кодекса на труда.

Чл. 64. (1) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Научните изследвания се финансират съгласно чл. 90 и 91.

(2) Висшите училища имат право да използват средствата, предвидени за научноизследователска дейност, за заплащане на преподавателския, научнопреподавателския и научно-изследователския състав на срочен трудов договор, както и за възнаграждение на студентите и докторантите, когато те са ангажирани с изследователската задача, за която са предназначени средствата.

(3) Условията за изразходване на средствата се определят в Правилника за дейността на висшето училище.

Чл. 65. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Висшето училище организира ежегодно сесия, на която академичният състав докладва постигнатите през годината научни резултати.

(2) В ежегодния си отчет пред общото събрание ректорът включва информация и за организацията, резултатите и разходите по проведената научноизследователска дейност.

Чл. 65а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Художествено-творческата дейност във висшите училища по изкуствата се организира по смисъла и условията на чл. 61 до 65.

Глава девета.
СТУДЕНТИ, ДОКТОРАНТИ И СПЕЦИАЛИЗАНТИ

Чл. 66. (1) Във висшите училища се обучават студенти, докторанти и специализанти.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Студент е този, който се обучава за придобиване на образователните степени „бакалавър“ и „магистър“.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 113 от 1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Докторант е този, който притежава образователната степен „магистър“ и се подготвя за придобиване на образователна и научна степен „доктор“.

(4) Специализант е този, който повишава квалификацията си по специализиран учебен план, без да придобива по-висока образователна степен или нова специалност.

Чл. 67. (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Статут на студент, докторант или специализант се придобива при записване във висше училище и се загубва при отписване, както и за срока на отстраняване от висшето училище по чл. 74, ал. 2.

Чл. 68. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 2000/2001 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Приемането на студенти и докторанти се извършва чрез конкурсен изпит в рамките на утвърдения брой по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ при спазване на:

1. държавните изисквания;

2. определените в правилниците на висшите училища изисквания, ако те не противоречат на държавните;

3. (нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) капацитета на висшето училище, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии, определени от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Висшите училища могат да провеждат общ конкурсен изпит или да признават резултатите от конкурсния изпит по ал. 1, положен в друго висше училище.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 2, изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) При облекчени условия и по ред, определени с правилника за дейността на висшето училище, се приемат следните кандидат-студенти, успешно участвали в конкурсните изпити:

1. класирани с еднакъв бал;

2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г.) лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто;

3. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) военноинвалиди и военнопострадали;

4. кръгли сираци;

5. майки с три и повече деца;

6. близнаци, когато са кандидатствали едновременно в едно и също професионално направление и висше училище, и единият от тях е приет.

(4) (Нова – ДВ, бр. 53 от 2002 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.08.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Висшите училища след решение на академичния съвет могат да приемат и без конкурсен изпит кандидат-студенти, издържали успешно държавните зрелостни изпити съгласно Закона за предучилищното и училищното образование, в рамките на утвърдения брой по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“.

(5) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Кандидат-студентите – лауреати на национални и международни олимпиади, завършващи средно образование в годината, в която се провежда олимпиадата, носители на медали от олимпийски, световни и европейски първенства, се приемат без конкурсен изпит и извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ ежегоден брой на приеманите за обучение студенти, когато конкурсният изпит за желаната от тях специалност съответства на предмета на олимпиадата или дисциплината на първенството.

(6) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 – 2012 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) По предложение на министъра на младежта и спорта и след решение на академичния съвет във висшите училища могат да се приемат без конкурсен изпит медалисти от олимпийски игри, световни и европейски първенства извън утвърдения по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ ежегоден брой на приеманите студенти.

(7) (Нова – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 – 2012 г.) Приемането на студенти, докторанти и специализанти – граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се извършва при условията и по реда, определени за българските граждани.

(8) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., в сила от учебната 2011 – 2012 г.) Висшите училища ежегодно до 31 март обявяват условията за приемане на студенти по ал. 1, 4 и 6.

Чл. 69. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Приемането на специализанти във висше училище се осъществява при условия и по ред, определени в правилниците му.

Чл. 70. (1) Студентите и докторантите имат право:

1. да избират учебни дисциплини при условията, определени в учебния план;

2. да получават квалифицирана помощ и ръководство за своето професионално-творческо израстване;

3. да се обучават едновременно по повече от една специалност или да изучават допълнителни курсове при условия, определени от висшето училище;

4. да участват в научноизследователска дейност на висшето училище, като им се гарантират авторските, изобретателските и сродните им права и възнаграждение;

5. да избират и да бъдат избирани в ръководните органи на висшето училище;

6. да ползват студентски общежития, столове, медицинско обслужване, намаление при пътуване по градския и междуградския транспорт, както и цялата база на висшето училище за учебна, научноизследователска, спортна и културна дейност и други придобивки за нормален живот и обучение при условия, определени от държавата и висшето училище;

7. да се сдружават в учебни, научни, културни и спортни общности за защита и удовлетворяване на своите интереси, както и да членуват в международни организации, чиято дейност не противоречи на законите на Република България;

8. да се преместват в друго висше училище, факултет, специалност, степен или форма на обучение в съответствие с правилниците на висшето училище;

9. да прекъсват обучението си, както и да го продължават след това при условия и по ред, регламентирани в правилниците на висшето училище;

10. (отм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

11. да ползват ваканция не по-малко от 30 дни в рамките на една учебна година;

12. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) да получават стипендии;

13. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) да ползват кредит за заплащане на такси и/или за издръжка през периода на обучението.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2018 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Студентите, докторантите и специализантите – сираци, хора със сензорни увреждания и други с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто, военноинвалиди, и военнопострадали и лица, които към момента на навършване на пълнолетие са с предприета мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето – настаняване в приемно семейство, социална услуга от резидентен тип или специализирана институция, майки с деца до 6-годишна възраст и диспансеризираните, имат право на специални облекчения, регламентирани в правилниците на висшето училище.

Чл. 71. Задълженията на студентите, докторантите и специализантите се уреждат в правилниците на висшето училище.

Чл. 72. (1) (Доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Орган за защита на общите интереси на обучаващите се е Студентският съвет. Той се състои от представителите на студентите и докторантите в Общото събрание на висшето училище. Мандатът на студентите и докторантите в общото събрание и в студентския съвет на висшето училище е две години с право да бъдат избирани за още един мандат. Студентският съвет избира измежду членовете си председател, който организира и ръководи дейността му и го представлява пред органите за управление на висшето училище, на основните и обслужващите звена в него.

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентите и докторантите избират своите представители при условия и по ред, определени в правилника по ал. 3.

(3) (Предишна ал. 2 – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет приема правилник за организацията и дейността си и го представя на Академичния съвет на висшето училище. Академичният съвет може да възрази срещу разпоредби на правилника, които противоречат на законите или на правилниците на висшето училище.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Спорните разпоредби не се прилагат до решаване на спора от министъра на образованието и науката. Правилникът по ал. 3 се публикува на интернет страницата на висшето училище.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Дейността на студентския съвет се финансира от висшето училище в размер, който е не по-малко от 1 на сто от таксите за обучение, а за частните висши училища – не по-малко от 0,3 на сто. Средствата се използват за защита на социалните интереси на студентите, за провеждане на културна, спортна, научна, творческа и международна дейност.

Чл. 73. (1) (Предишен екст на чл. 73, доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет има право:

1. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) да организира избора на свои представители в ръководните органи на висшето училище, както и в съвета на настоятелите;

2. да прави предложения за въвеждане на допълнителни учебни дисциплини;

3. да прави предложения за покана на външни преподаватели;

4. да организира създаването на научни специализирани студентски общности и публикуването на техни трудове;

5. при необходимост да създава и управлява свои организационни звена;

6. да установява вътрешни и международни образователни, културни и следдипломни контакти между студентите;

7. да изразява мнение и да прави предложения за развитието на спортната дейност във висшето училище;

8. да участва в управлението на студентските общежития;

9. да участва в организацията на учебния процес, разпределението на стипендиите и помощите за студентите;

10. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) да участва със свои представители в наблюдението на вътрешната система за оценяване и поддържане качеството на обучението и на академичния състав във висшето училище, както и при разработване на въпросите за проучване на студентското мнение;

11. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) да избира свой представител в Общото събрание на Националното представителство на студентските съвети, който може да бъде различен за всяко заседание.

(2) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Студентският съвет поддържа самостоятелна страница в университетския информационен център по чл. 17, ал. 2, т. 9 за информационно обслужване на студентите и докторантите, като финансирането и се осигурява от средствата по чл. 72, ал. 5.

Чл. 73а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Национален орган, изразяващ общите интереси на студентите и докторантите, е Националното представителство на студентските съвети.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Националното представителство на студентските съвети се състои от студентските съвети на висшите училища в страната.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Органи на управление на Националното представителство са Общо събрание, изпълнителен съвет и председател. Председателят на Националното представителство на студентските съвети представлява и ръководи дейността му в съответствие с решенията на Общото събрание и изпълнителния съвет.

(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Членовете на изпълнителния съвет и председателят на Националното представителство се избират с мандат от две години с право да бъдат преизбирани за още един мандат, независимо от преминаването за обучение в друга образователно-квалификационна степен или в друго висше училище. Условията и редът за избор в органите на управление по ал. 3, както и за предсрочно освобождаване на членовете на изпълнителния съвет и председателя на Националното представителство се определят в правилника за дейността и организацията на Националното представителство на студентските съвети, който се приема от Общото събрание.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Всеки студентски съвет има право на един глас в Общото събрание. Председателят на Общото събрание се определя на ротационен принцип, като по право е представителят на студентския съвет на висшето училище, в което се провежда съответното заседание.

(6) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Националното представителство на студентските съвети е юридическо лице. Приходната част на бюджета му се формира от:

1. субсидия от държавния бюджет в размер 0,03 на сто от средствата за издръжка на обучението по чл. 91, ал. 1, т. 1;

2. допълнителни средства от бюджетите на студентските съвети на проектен принцип;

3. постъпления от дарения, спонсорство и други допустими от действащото законодателство източници.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 4, изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Националното представителство на студентските съвети:

1. изработва становища и предложения по проблемите на висшето образование и науката във висшите училища, засягащи обучаващите се в тях;

2. дава мнение по проекта на държавния бюджет в частта му за образованието и науката;

3. съдейства и насърчава включването на обучаващите се в образователни, научни, културни, спортни и други дейности, осъществявани между висшите училища в страната и в чужбина;

4. ежегодно публикува на официалната си интернет страница бюджета си и подробен отчет за извършените разходи.

(8) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Средствата по ал. 6 се използват за финансиране на национални програми за образователна, научна, културна, спортна и друга творческа дейност на студентите, както и за провеждане на международна дейност.

(9) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6, доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Получените средства се одитират най-малко веднъж на две години от Сметната палата, както и ежегодно от Министерството на образованието и науката. Резултатите от извършените одити се публикуват на официалната интернет страница на Националното представителство на студентските съвети.

(10) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Актовете на органите за управление на Националното представителство на студентските съвети могат да се обжалват при условията и по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 73б. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Създава се Национален съвет по студентските въпроси като консултативен орган към министъра на образованието и науката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Съставът на Националния съвет по студентските въпроси се определя със заповед на министъра на образованието и науката, като в него се включват:

1. четирима представители на Националното представителство на студентските съвети;

2. трима представители на национални студентски организации – юридически лица с нестопанска цел, осъществяващи дейност в обществена полза за защита на академичните, социалните и културните права и интереси на студентите и докторантите.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 103 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Организациите по ал. 2, т. 2 се определят по критерии, утвърдени от министъра на образованието и науката и министъра на младежта и спорта.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Устройството и дейността на Националния съвет по студентските въпроси се уреждат с правилник, утвърден от министъра на образованието и науката.

Чл. 74. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) Студент, докторант или специализант се отписва при:

1. успешно завършване курса на обучение;

2. напускане или преместване.

(2) Студент, докторант или специализант се отстранява от висшето училище за определен срок при:

1. предоставяне на неверни данни, въз основа на които е приет във висшето училище, или подправяне на документи за студентското му положение;

2. системно неизпълнение на задълженията си по учебния план или правилниците на висшето училище;

3. осъждане на лишаване от свобода за извършено умишлено престъпление от общ характер.

Глава десета.
АКРЕДИТАЦИЯ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА (ИЗМ. – ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 02.07.1999 Г.)

Чл. 75. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитацията е признаване от Националната агенция за оценяване и акредитация на правото на висшите училища да дават висше образование по образователно-квалификационни степени в определени области, професионални направления и по специалностите от регулираните професии чрез оценяване качеството на дейностите по чл. 6.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Дейностите на Националната агенция за оценяване и акредитация имат за цел да стимулират и контролират висшите училища, да осигуряват и да повишават качеството на предлаганото от тях образование, както и да го провеждат в съответствие със стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование.

(3) Резултатите от акредитацията се отчитат при формиране политиката на държавата към висшето училище.

(4) Националната агенция за оценяване и акредитация оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, факултет, филиал и колеж, както и за откриване на професионални направления и специалности от регулираните професии.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) На акредитация подлежи и правото на висши училища и организации по чл. 47, ал. 1 да провеждат обучение по образователна и научна степен „доктор“ по докторски програми.

(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Акредитацията се осъществява и чрез електронни средства посредством поддържана от Националната агенция за оценяване и акредитация електронна платформа.

(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация по покана на чуждестранно висше училище, което ще провежда обучение в чужда държава, може да оценява правото му да дава висше образование по образователно-квалификационни степени чрез институционална и/или програмна акредитация в съответствие с прилагането на стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование.

(8) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Процедурите по ал. 7 се извършват по ред, определен в Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация, като оценяването по прилагането на стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование не противоречи на националното законодателство на съответното чуждестранно висше училище.

Чл. 76. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитацията е институционална и програмна.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Програмната акредитация може да бъде поискана от висше училище, което има институционална акредитация, в предвидените в този закон случаи.

(3) Оценка на проекти за откриване на основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии може да бъде поискана от висше училище, което е получило институционална акредитация.

Чл. 77. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) Институционалната акредитация се основава на оценяване на начина, по който висшето училище като организация осъществява своята мисия и цели по смисъла на чл. 17 и прилагането на стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование.

(2) Институционалната акредитация е съответно:

1. първоначална – когато висшето училище, създадено или преобразувано в резултат на оценяване на проект с положителна оценка, е представило искане за институционална акредитация в срок до 12 месеца от влизането в сила на решението на Народното събрание;

2. последваща – за висшите училища, които вече са получили институционална акредитация по смисъла на ал. 1.

(3) Оценяването при първоначалната институционална акредитация е насочено към проверка на:

1. собствеността, необходима за осъществяване на дейностите по чл. 6;

2. функционирането на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и академичния състав;

3. профила и квалификацията на академичния състав;

4. материално-техническата осигуреност на обучението;

5. други критерии, свързани със стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование.

(4) Оценяването при последващата институционална акредитация е насочено към отчитане на резултатите от получените оценки по отделните професионални направления и/или специалности от регулирани професии и към проверка на изпълнението на критериите, включващи изискванията по ал. 3, т. 1 – 4.

(5) Оценяването при институционална акредитация се извършва по десетобалната система, включваща оценките от 0 до 10,00.

(6) Срокът на валидност на институционалната акредитация е 6 години.

(7) Акредитационната оценка се дава въз основа на утвърдена от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация методика.

(8) Висшите училища, които отговарят на изискванията по ал. 3, т. 1 – 4, получават институционална акредитация с оценка, която се формира като средно претеглена през броя на студентите стойност на последно дадените оценки по всички професионални направления и специалности от регулираните професии, съгласно методиката по ал. 7.

(9) При получена оценка под 4,00 се прави отказ за институционална акредитация. Отказ за институционална акредитация се прави и в случаите, когато висшето училище не е изпълнило един или няколко от критериите по ал. 3, т. 1 – 4.

(10) В срок до 18 месеца от момента на уведомяване за постановения от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация отказ за институционална акредитация висшето училище може да поиска извършването на нова процедура за институционална акредитация.

(11) Новата процедура за институционална акредитация се извършва от постоянна комисия по съответната област на висшето образование по реда на ал. 2, т. 1 и включва и проверка за отстраняване на слабостите, довели до постановяването на отказа по ал. 9.

(12) Ако висшето училище получи два последователни отказа, както и ако не поиска повторна акредитация или не отговори на препоръките в срока по ал. 10, висшето училище се закрива.

(13) При провеждане на акредитацията по ал. 1 и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичен състав може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище.

Чл. 78. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Програмната акредитация се основава на оценяването на качеството на предлаганото обучение в определено професионално направление в трите степени на висше образование в основно звено и/или филиал на висшето училище, на специалност от регулираните професии и на прилагане на стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование.

(2) В рамките на професионалното направление оценяването е насочено към проверка на качеството на обучението на студентите във всички предлагани форми на обучение по образователно-квалификационните степени и образователната и научна степен „доктор“.

(3) Обект на оценяване при програмната акредитация са:

1. структурата, организацията и съдържанието на учебните планове и програми;

2. профилът и квалификацията на преподавателския състав;

3. материално-техническата осигуреност на обучението;

4. методите на преподаване и оценяване постиженията на студентите;

5. управлението на качеството на образованието;

6. научноизследователската и художествено-творческата дейност на академичния състав и участието на студентите и докторантите в нея;

7. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) други критерии, свързани със стандартите и насоките за осигуряване на качеството в европейското пространство за висше образование.

(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Оценяването при програмната акредитация се осъществява въз основа на методика, разработена от Националната агенция за оценяване и акредитация.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) За всеки критерий за програмна акредитация Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация утвърждава теглови коефициенти. Критерият „научноизследователската и художественотворческата дейност“ има най-голяма относителна тежест. Изискването по предходното изречение не се прилага за самостоятелните колежи.

(6) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Оценяването при програмната акредитация се извършва по десетобалната система, включваща оценките от 0 до 10,00.

(7) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Валидността на програмната акредитация е за период 4 години.

(8) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) При получена средноаритметична оценка под 4,00 се прави отказ за програмна акредитация.

(9) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Отказ за програмна акредитация получават и професионалните направления и специалностите от регулираните професии с оценка, по-малка от 4,00 по един или няколко от критериите по ал. 3, т. 1 – 3.

(10) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) В срок до 12 месеца от момента на уведомяване за постановения от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация отказ за програмна акредитация висшето училище може да поиска извършването на нова процедура за програмна акредитация.

(11) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Новата процедура за програмна акредитация се извършва от постоянна комисия по съответната област на висшето образование и включва и проверка за отстраняване на слабостите, довели до постановяването на отказа по ал. 8 или по ал. 9.

(12) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) При получена средноаритметична оценка над 4,00 в процедурата по ал. 11 висшето училище получава програмна акредитация със срок на валидност до изтичането на 4-годишния период по ал. 7.

(13) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) При провеждане на акредитацията по ал. 1 и оценяване на съответствието с изискванията за академичен състав на основен трудов договор член на академичен състав може да участва в акредитацията на не повече от едно висше училище.

Чл. 79. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) Проектите за откриване на висши училища, както и на факултети, филиали, колежи, както и на териториално изнесени звена в страната и в чужбина и на професионални направления и специалности от регулираните професии се оценяват с положителна или отрицателна оценка.

(2) Националната агенция за оценяване и акредитация прилага следните критерии за оценяване на проекти по ал. 1:

1. съответствие с Националната карта на висшето образование в Република България, а за държавните висши училища – и с утвърдената политика за развитие на висшето училище;

2. разработване и одобряване на учебната документация (квалификационни характеристики, учебни планове и програми) на предвидените професионални направления и/или специалности от регулираните професии;

3. профил и квалификация на академичния състав по професионални направления или специалности от регулираните професии;

4. учебни ресурси в помощ на студентите, както и необходимите финансови ресурси за обучението;

(3) Отрицателна оценка получават проекти по ал. 1 при оценка „отрицателна“ на един или повече от критериите по ал. 2, т. 1 – 4.

Чл. 79а. (Нов – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Висши училища с оценка от програмната акредитация от 4,00 до 5,99 имат право да обучават само в образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по съответното професионално направление или специалност от регулираните професии.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) При получена оценка от програмната акредитация от 6,00 до 7,99 висшите училища имат право да обучават за придобиване на образователната и квалификационна степен „бакалавър“ и „магистър“.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) При получена оценка от програмната акредитация от 8,00 до 10,00 висшите училища имат право да обучават и за придобиване на образователната и научна степен „доктор“ при условията на чл. 80, ал. 2.

(4) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Висшите училища, получили акредитация по реда на този закон, могат да извършват обучение на студенти и на докторанти по договор за съвместна учебна дейност с чуждестранни висши училища, които отговарят на следните изисквания:

1. да имат акредитация от агенция, член на Европейската асоциация за осигуряване качеството във висшето образование (ENQA) и/или вписана в Европейския регистър на агенциите за осигуряване на европейско качество във висшето образование (EQAR) – за участващите в образователния процес висши училища от държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство;

2. да имат акредитации съгласно националното им законодателство – за участващите в образователния процес чужди висши училища от трети държави.

Чл. 80. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Висшите училища нямат право да провеждат обучение по специалности от неакредитирани професионални направления и неакредитираните специалности от регулираните професии и да издават на завършилите ги лица дипломи по смисъла на чл. 7, ал. 3.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Програмната акредитация включва оценяване на възможността на висшите училища да провеждат обучение по професионални направления/специалности от регулираните професии и на докторски програми. Висшите училища могат да провеждат обучение за придобиване на образователна и научна степен „доктор“ по докторски програми, акредитирани с оценка от 8,00 до 10,00.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Висшите училища, които имат акредитирани професионални направления с оценка не по-малко от 8,00, могат да провеждат обучение в същите акредитирани направления по нови специалности в съответната образователно-квалификационна степен след уведомяване на Националната агенция за оценяване и акредитация. Новите специалности по смисъла на предходното изречение подлежат на оценяване при последваща програмна акредитация.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) В неакредитираните висши училища, по неакредитираните професионални направления, специалности от регулираните професии и докторски програми, както и във форми на обучение, които не са включени в получената програмна акредитация, не се осъществява прием на студенти и докторанти.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Неакредитираните висши училища не се финансират от държавния бюджет.

(6) (Предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Разпоредбите по ал. 1, 4 и 5 не се прилагат за новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления или специалности от регулираните професии до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 84, ал. 2.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Разпоредбата на ал. 1 не се прилага и за висши училища, на които е отказана за първи път акредитация, до изтичането на срока, посочен в решението по чл. 83, ал. 4, т. 2.

Чл. 81. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Процедура за акредитация или процедура за оценяване на проект се открива за:

1. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) институционална акредитация – по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието и науката;

2. програмна акредитация на:

а) специалностите от регулираните професии и

б) (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) професионални направления – по искане на висшето училище и/или на министъра на образованието и науката;

в) (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) докторски програми;

г) (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., отм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

3. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) оценяване на проект за откриване на висше училище – по искане на министъра на образованието и науката или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

4. оценяване на проект за преобразуване на висше училище – по искане на висшето училище или на учредителите по смисъла на чл. 14, ал. 1;

5. оценяване на проект за откриване на основно звено и/или на филиал – по искане на висшето училище;

6. оценяване на проект за откриване на:

а) специалност от регулираните професии и

б) професионално направление – по искане на висшето училище.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Оценяването на едно и също професионално направление се извършва едновременно за всички висши училища по утвърден от Националната агенция за оценяване и акредитация график на всеки 4 години.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Процедурите по ал. 1 се осъществяват от постоянните комисии по област на висше образование и след представянето на техните доклади завършват с решение на Акредитационния съвет.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

(5) (Отм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

(6) (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Откриването на процедура за акредитация или за оценяване на проект по искане на висшето училище, на организациите по чл. 47, ал. 1 или на учредителите по чл. 14, ал. 1 започва с решение на Акредитационния съвет на основание на представен от заявителя доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 3 или чл. 78, ал. 3.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) При откриване на процедура за акредитация по искане на министъра на образованието и науката висшите училища са длъжни в срок до два месеца от решението на Акредитационния съвет да представят в Националната агенция за оценяване и акредитация доклад-самооценка, съдържащ и количествена информация по смисъла на чл. 77, ал. 3 или чл. 78, ал. 3.

(8) В правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация в съответствие със законовите изисквания по заявената процедура се определят фактите и обстоятелствата, относно които заявителят представя съответните документи и необходимата информация.

(9) (Доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) Разходите по процедурите за акредитация и за оценяване на проект, както и за изменения в определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет, се заплащат от заявителя по нормативи, утвърдени от министъра на финансите.

(10) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., отм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.)

Чл. 82. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишен текст на чл. 82, изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) В едномесечен срок от постъпване на искането за откриване на процедура Акредитационният съвет взема решение за даване ход на процедурата или отказва откриване на процедурата, когато заявителят не е представил информацията по чл. 81, ал. 6, 7 и 8.

(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Процедурата за оценяване на проект не може да бъде открита, докато не е приключила друга текуща процедура за институционална акредитация.

Чл. 83. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) Процедурата за акредитация приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема до 12 месеца след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) В решението по ал. 1 се дава оценка по чл. 77, ал. 5, съответно по чл. 78, ал. 6.

(3) Решението за акредитация съдържа:

1. срока на акредитацията по чл. 77, ал. 6 и капацитет на висшето училище, а при програмната акредитация – срока на акредитацията по чл. 78, ал. 7 и капацитет на професионалното направление или специалността от регулираните професии;

2. препоръки и срок за изпълнението им.

(4) Решението, с което за първи път се прави отказ за акредитация или се отнема акредитация, съдържа:

1. мотиви за отказа или за отнемането на акредитация и препоръки, чието изпълнение от страна на висшето училище е задължително условие за откриване на нова процедура за акредитация;

2. срок за предприемане на мерки за изпълнението на препоръките, който не може да бъде по-дълъг от 18 месеца – при институционалната акредитация, и от 12 месеца – при програмната акредитация.

(5) Решението, с което за втори път се прави отказ за акредитация, съдържа единствено мотиви.

(6) Промени в определения по ал. 3, т. 1 капацитет могат да се правят по искане на висшето училище и на министъра на образованието и науката.

(7) При неизпълнение на препоръките по ал. 3, т. 2 се налагат следните санкции:

1. намаляване на образователния капацитет на висшето училище – общо или по професионални направления;

2. намаляване на акредитационната оценка на програмната акредитация на професионални направления или на специалности от регулираните професии, съответно на срока на акредитация на висшето училище и на неговите професионални направления;

3. отнемане на акредитацията на висшето училище или на професионално направление, или на специалност от регулираните професии.

(8) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 84. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Процедурата за оценка на проекти по чл. 81, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 6 приключва с мотивирано решение на Акредитационния съвет, което се приема в 4-месечен срок след заплащането на разходите по чл. 81, ал. 9.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) В решението за оценяване на проект с положителна оценка се посочва срокът, в който трябва да се поиска акредитация след откриването на висше училище, основно звено, филиал, професионално направление, специалност от регулираните професии или на докторска програма.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Новооткритите висши училища, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и докторски програми, в които се провежда обучение, имат статут на акредитирани за срока, определен в ал. 2.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 30 от 2006 г., в сила от 12.07.2006 г.) Решението по ал. 1 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 85. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Националната агенция за оценяване и акредитация:

1. (доп. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) утвърждава критерии за оценяване и акредитация в съответствие със стандартите и насоките за осигуряване на качество в европейското пространство за висше образование, както и за определяне на капацитета по чл. 83, ал. 3, т. 1, в съответствие с този закон и държавните изисквания;

2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) утвърждава процедури и методика по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) оценява проектите за откриване и преобразуване на висше училище, основни звена, филиали, професионални направления, специалности от регулираните професии и на докторски програми;

4. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) утвърждава критерии и процедури за следакредитационно наблюдение на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и на специалности от регулираните професии;

5. оценява дейността и качеството на обучението във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, въз основа на които акредитира или отказва акредитация;

6. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) създава и поддържа информационна система с данни за акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните докторски програми във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;

7. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) обнародва в „Държавен вестник“ списък на акредитираните висши училища, техните основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и на акредитираните докторски програми във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1, заедно с получените оценки не по-късно от месец май на всяка календарна година.

(2) Органи за управление на Националната агенция за оценяване и акредитация са Акредитационният съвет и неговият председател.

(3) Председателят на Акредитационния съвет е и председател на Националната агенция за оценяване и акредитация. Той представлява агенцията и ръководи дейността и.

Чл. 86. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Акредитационният съвет се състои от 11 членове – председател и 10 членове – хабилитирани лица от областите на висшето образование, от които единият е и заместник-председател по следакредитационно наблюдение и контрол. Съставът на членовете включва:

1. шестима представители на висшите училища;

2. (изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) един представител на Българската академия на науките и един представител на Селскостопанската академия;

3. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) двама представители на Министерството на образованието и науката.

(2) Кандидатите за представители на висшите училища се номинират от Съвета на ректорите с тайно гласуване по предложение на академичните съвети на висшите училища.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г.) Кандидатите за представители на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия се номинират с тайно гласуване от управителните им съвети по предложение на техните научни съвети.

(4) Броят на номинираните кандидати трябва да бъде два пъти по-голям от броя на представителите, определен в ал. 1.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Министерският съвет с решение определя състава на Акредитационния съвет въз основа на предложенията на министъра на образованието и науката, Съвета на ректорите, Българската академия на науките и Селскостопанската академия.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министър-председателят назначава по трудово правоотношение председателя и заместник-председателя на Националната агенция за оценяване и акредитация по предложение на министъра на образованието и науката. Заместник-председателят се предлага от състава на членовете по ал. 1, т. 1.

Чл. 87. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) Мандатът на председателя, заместник-председателя и на членовете на Акредитационния съвет е 6-годишен.

(2) Лицата по ал. 1 не могат да бъдат назначавани за повече от един мандат.

(3) Половината от състава на Акредитационния съвет, с изключение на председателя, се обновява на всеки три години от всяка квота по реда на чл. 86.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. – ДВ, бр. 38 от 2010 г.) Положението на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия.

(5) Мандатът на председателя, заместник-председателя или член на Акредитационния съвет се прекратява предсрочно при:

1. освобождаване на лицето от длъжност в случаите на:

а) постъпване на негово писмено заявление;

б) системно неизпълнение на задълженията;

в) фактическа невъзможност да изпълнява длъжността, продължила повече от 6 месеца;

г) несъвместимост с длъжностите и изискванията по ал. 4;

2. (нова – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за предотвратяване и разкриване на конфликт на интереси;

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 42 от 2009 г.) смърт на лицето.

(6) Решението за освобождаване на председател, заместник-председател и на член на Акредитационния съвет по ал. 5, т. 1, букви „б“ и „в“ се взема с мнозинство от списъчния състав на Акредитационния съвет и се предлага на министър-председателя.

(7) При предсрочно прекратяване на мандата на лицата по ал. 5 в срок до един месец от освобождаването от длъжност или от деня на смъртта се извършва попълване на Акредитационния съвет по реда на чл. 86 до края на съответния мандат.

Чл. 88. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишен текст на чл. 88 – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) Акредитационният съвет:

1. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) разработва и приема критерии и методика за оценяване и акредитация;

2. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) разработва и приема конкретните процедури по оценяване и акредитация и свързаната с тях документация;

3. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) приема решения за откриване на процедури по чл. 81, ал. 1 въз основа на докладите на постоянните комисии;

4. създава постоянни комисии по области на висшето образование и експертни групи към тях и по предложение на постоянните комисии утвърждава задачите и състава на експертните групи в съответствие със заявените процедури;

5. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) приема решения по откритите процедури по чл. 81, ал. 1 въз основа на докладите на постоянните комисии;

6. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) информира министъра на образованието и науката, както и висшите училища, за извършените оценки и акредитации;

7. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) разработва правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и чрез министъра на образованието и науката го предлага за приемане от Министерския съвет.

(2) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г.) В състава на постоянните комисии и експертните групи по ал. 1, т. 4 могат да участват български и/или чуждестранни експерти, определени от Акредитационния съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация, включително представители на съсловните и браншови организации и на сдружения на работодателите, както и представители на студентите.

Чл. 88а. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 27.11.2018 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Постоянните комисии по области на висшето образование и постоянната комисия за следакредитационно наблюдение имат състав от 5 до 9 членове, които се назначават с тригодишен мандат от председателя на Акредитационния съвет. Членовете на постоянните комисии не могат да бъдат назначавани за повече от два последователни мандата.

(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Мандатът на членовете на постоянните комисии не се прекъсва с провеждането на частични избори. Мандатът на допълнително избраните членове се прекратява с изтичането на тригодишния мандат на комисията. За един мандат се смята времето, в което лицето е участвало в работата на комисията повече от две години.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 43 от 2008 г., предишна ал. 2 – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Положението на председателя и на член на постоянна комисия е несъвместимо със заемане на длъжностите ректор, заместник-ректор, декан и/или директор на филиал във висше училище, съответно председател, заместник-председател и директор на институт на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия.

(4) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г., предишна ал. 3, изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Оценяването при процедурите по чл. 81, ал. 1, т. 1 може да се извършва и от чуждестранни агенции, членове на Европейската асоциация за осигуряване качеството във висшето образование (ENQA) и/или вписани в Европейския регистър на агенциите за осигуряване на европейско качество във висшето образование (EQAR), по покана на съответното висше училище. Институционалната акредитация се дава единствено от Националната агенция за оценяване и акредитация въз основа на крайна акредитационна оценка, формирана по утвърдената методика по чл. 77, ал. 7.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) В рамките на утвърдената численост на Националната агенция за оценяване и акредитация към постоянните комисии се назначават експерти по служебно правоотношение по смисъла на Закона за държавния служител, които да организират и подпомагат тяхната дейност.

(6) (Предишна ал. 3 – ДВ, бр. 61 от 2011 г., отм., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Постоянните комисии контролират работата на експертните групи и приемат техните доклади.

(7) (Предишна ал. 4 – ДВ, бр. 61 от 2011 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Постоянните комисии по области на висшето образование: подготвят и внасят в Акредитационния съвет доклад по чл. 81, ал. 3 с мотивирани констатации относно съответствието на представените от висшето училище доказателства с критериите за институционална или програмна акредитация по смисъла на чл. 77, ал. 3 или чл. 78, ал. 3.

Чл. 88б. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Националната агенция за оценяване и акредитация публикува на официалната си интернет страница:

1. общите изисквания за допускане и откриване на процедури за оценяване и акредитация;

2. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) критериите за оценяването и акредитацията на висши училища, основни звена, филиали, професионални направления и специалности от регулираните професии, както и за акредитираните докторски програми във висшите училища и организациите по чл. 47, ал. 1;

3. годишен доклад на Националната агенция за оценяване и акредитация за резултатите от дейността и;

4. материали за популяризиране на най-добрите постижения на висши училища, както и материали с методически характер;

5. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) оценките от институционалната и програмната акредитация на висшите училища и на научните организации.

Чл. 88в. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) При изпълнение на функциите си по чл. 11, ал. 1 Националната агенция за оценяване и акредитация се подпомага от Постоянна комисия за следакредитационно наблюдение и контрол.

(2) Националната агенция за оценяване и акредитация осъществява следакредитационно наблюдение и контрол по ред, определен в правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация, върху:

1. способността на институцията и на нейните основни звена и филиали да осигуряват високо качество на образованието и научните изследвания чрез вътрешна система за оценяване и поддържане на качеството;

2. изпълнението на дадените при оценяването и акредитацията препоръки.

(3) За извършените проверки Постоянната комисия за следакредитационно наблюдение и контрол съставя констативни протоколи.

(4) При констатирано в резултат на проведено следакредитационно наблюдение и контрол неизпълнение по ал. 2, т. 1 и 2 Постоянната комисия за следакредитационно наблюдение и контрол приема решение, с което предлага на Акредитационния съвет да отнеме съответната институционална или програмна акредитация или да намали акредитационната оценка на програмната акредитация на професионални направления или на специалности от регулираните професии или на образователния капацитет на висшето училище, или на професионалното направление и/или на специалността от регулираните професии.

(5) Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация разглежда предложението по ал. 4 в тримесечен срок от неговото постъпване, като приема решение, с което:

1. отнема институционалната акредитация на висшето училище, когато е констатирано:

а) неизпълнение в срок на препоръки, посочени в решението за акредитация на Акредитационния съвет относно изискванията за собствеността, необходима за осъществяване на дейностите по чл. 6, и/или за профила и квалификацията на академичния състав, и/или за материално-техническа осигуреност на обучението, или

б) неспазване на критерии за прилагане на вътрешната система за оценяване и поддържане на качеството на обучението и академичния състав, свързани с изискванията за поддържане и актуализиране на учебната документация и/или за развитие на академичния състав и неговата научноизследователска/художественотворческа дейност, и/или за материално-техническата и финансова осигуреност на обучението, и/или вътрешни одити на системата, и/или външен мониторинг върху качеството на обучението;

2. отнема програмната акредитация на професионално направление/специалност от регулираните професии на висшето училище за определен срок, когато е констатирано неизпълнение в срок на препоръки, посочени в решението за съответната акредитация относно: структурата, организацията и съдържанието на учебните планове и програми и/или профила и квалификацията на преподавателския състав на професионалното направление, и/или материално-техническата осигуреност на обучението в професионалното направление, съответно в специалността от регулираните професии;

3. намалява акредитационната оценка с една единица при програмна акредитация на професионално направление/специалност от регулираните професии, когато е констатирано неизпълнение в срок на препоръки, посочени в решението на Акредитационния съвет относно изискванията за научноизследователска и художественотворческа дейност на академичния състав и участието на студентите и докторантите в нея и/или анализиране мнението на студенти и потребители на кадри за качеството на обучението, и/или методите на преподаване и оценяване на постиженията на студентите;

4. намалява образователния капацитет на висшето училище, на професионалното направление и/или на специалността от регулираните професии, когато е констатирано неизпълнение в срок на препоръки, посочени в решението на Акредитационния съвет относно профила и квалификацията на академичния състав и/или материално-техническата осигуреност на обучението.

(6) По предложение на министъра на образованието и науката Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация отнема институционалната или програмната акредитация на специалност от регулираните професии/професионални направления на висшето училище, когато са констатирани нарушения на този закон.

(7) В срок до 18 месеца от постановяването на решението за отнемане на институционалната акредитация или в срок до 12 месеца от постановяването на решението за отнемане на програмната акредитация по смисъла на ал. 5 висшето училище е длъжно да представи на Националната агенция за оценяване и акредитация доклад за предприетите действия в изпълнение на дадените му препоръки за отстраняване на слабостите, посочени в решението на Акредитационния съвет.

(8) След представянето на доклада по ал. 7 Постоянната комисия за следакредитационно наблюдение и контрол прави проверка. При констатирано изпълнение от висшето училище на препоръките, посочени в решението на Акредитационния съвет, комисията предлага на Акредитационния съвет да приеме решение, с което да разреши на висшето училище да се ползва от правата по отнетата акредитация до изтичането на нейния срок.

(9) Ако при проверката по ал. 8 Постоянната комисия за следакредитационно наблюдение и контрол констатира неизпълнение от висшето училище на препоръките, посочени в решението на Акредитационния съвет, приема решение, с което предлага на Акредитационния съвет:

1. при отнета институционална акредитация – да уведоми висшето училище, че следва незабавно да преустанови провеждането на всякакво обучение, както и да уведоми министъра на образованието и науката, за да инициира процедура за закриване на висшето училище;

2. при отнета програмна акредитация – да уведоми висшето училище, че следва незабавно да преустанови провеждането на обучение по съответната специалност от регулираните професии или в съответното професионално направление.

(10) Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация разглежда предложението по ал. 8 или 9 в едномесечен срок от неговото постъпване, като приема решение.

(11) Решението по ал. 5 и по ал. 10 може да се обжалва по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

Чл. 88г. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) С правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация може да се създават съвети и комисии като помощни и консултативни звена.

Глава единадесета.
ИМУЩЕСТВО И ФИНАНСИ НА ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА

Чл. 89. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Предишен текст на чл. 89 – ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Имуществото на висшето училище се състои от право на собственост и от други вещни и имуществени права.

(2) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Недвижимите имоти, предоставени от държавата на висшите училища, са държавна публична собственост.

(3) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2000 г., изм. – ДВ, бр. 36 от 2006 г., в сила от 01.07.2006 г.) Обособени части от недвижимите имоти по ал. 2 могат да се отдават под наем при условията и по реда на Закона за държавната собственост.

Чл. 90. (1) (Изм. – ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Държавното висше училище съставя, изпълнява, приключва и отчита бюджет.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., доп. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В рамките на общия бюджет академичният съвет ежегодно утвърждава бюджет на основните звена и филиалите на висшето училище, който се публикува, включително и на интернет страницата на висшето училище. Бюджетът на основните звена и филиалите на висшето училище се формира при спазване на ал. 6.

(3) В приходната част на бюджета на висшето училище постъпват:

1. (изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) трансфери от държавния бюджет;

2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) финансова помощ от общините;

3. дарения, завещания, наследства, спонсорство;

4. собствени приходи от:

а) (изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) постъпления от научноизследователска, експертно-консултантска и художествено-творческа, лечебна и спортна дейност, от права върху интелектуална собственост, както и от стопанска дейност, свързана с основната дейност на висшето училище по чл. 6, ал. 1 и реализацията на създадените от него научноизследователски резултати и други обекти на интелектуална собственост;

б) (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) постъпления от такси за кандидатстване, за обучение и приходи от обучение съгласно разпоредбите на чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 9;

в) следдипломна квалификация;

г) (нова – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) административни услуги за лица, които не са студенти, чиито размери не може да надвишават необходимите материално-технически разходи по предоставяне на услугата;

д) (доп. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишен текст на б. г) – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) други дейности, свързани с учебния процес;

5. (нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) приходи по чл. 13, ал. 2 и по чл. 89, ал. 3.

(4) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Не по-малко от 75 на сто от приходите от такси за обучение и от средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението, определени по реда на чл. 91, ал. 2 и 3, постъпили за обучението на студенти и докторанти по отделно професионално направление, намалени с общите за висшето училище разходи, се използват за финансиране на разходи за същото професионално направление.

(5) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Академичният съвет утвърждава методика за определяне на приноса на отделните основни звена и филиали за осъществяване на обучението по всяко професионално направление за целите на разпределението на получените приходи от такси за обучение и на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението.

(6) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Академичният съвет утвърждава разпределение на получените приходи от такси за обучение и на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението между основните звена и филиалите в съответствие с ал. 4 и методиката по ал. 5.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Приходната и разходната част на бюджета се съставя по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(8) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В сроковете на представяне на годишния финансов отчет висшето училище публикува, включително и на интернет страницата на висшето училище, отчет за изпълнението на приходната и разходната част на бюджета по класификацията на приходите и разходите на държавния бюджет.

(9) (Предишна ал. 5 – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Превишаването на приходите над разходите в края на годината преминава като наличност в бюджета на висшите училища за следващата година.

(10) (Нова – ДВ, бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) Министърът на образованието и науката дава методически указания по разработването на методиката по ал. 5 и на разпределението по ал. 6.

Чл. 91. (1) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Трансферите от държавния бюджет осигуряват средства за:

1. издръжка на обучението;

2. (изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) присъщата на висшето училище научна или художествено-творческа дейност;

3. (нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) издаване на учебници и научни трудове;

4. (предишна т. 3, изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) социално-битови разходи;

5. (предишна т. 4 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) капитални вложения.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Средствата за издръжка на обучението се определят въз основа на:

1. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) диференцирани нормативи по професионални направления за един студент, определени с акт на Министерския съвет;

2. (изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) броя на приетите в рамките на броя по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а“ студенти и докторанти;

3. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, формирана въз основа на критерии, определени с акт на Министерския съвет, включваща и резултатите от оценката при акредитацията на висшето училище и неговите специалности;

4. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) изпълнението на стратегическите цели и задачи по чл. 10, ал. 2, т. 9 съгласно методика, определена в акта по т. 3.

(3) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Средствата за издръжка на обучението на докторантите в организациите по чл. 47, ал. 1 се определят въз основа на:

1. (изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) диференцирани нормативи по докторски програми за един докторант, определени от Министерския съвет;

2. (изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) броя на приетите докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „г“;

3. (изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г.) комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, формирана въз основа на критерии, определени с акта по ал. 2, т. 3, включваща резултатите от оценката при акредитацията на докторските програми.

(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Средствата по ал. 1, т. 1 включват и допълнително финансиране, определено от Министерския съвет, за:

1. обучението по приоритетни професионални направления и защитени специалности;

2. компенсиране на разходите за освобождаване от такси, извършено по реда на чл. 95, ал. 7, т. 8.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Издръжката на обучението на студентите, приети по реда на чл. 68, ал. 3, т. 1, ал. 5 и 6 в държавните висши училища, се осигурява със средства от държавния бюджет по ред, определен с акта по ал. 2, т. 1.

(6) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Средствата по ал. 1, т. 1 се предоставят на държавните висши училища въз основа на броя на приетите за обучение студенти и докторанти по данните, предоставени от висшите училища в регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква „в“.

(7) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Средствата по ал. 1, т. 1 не се предоставят за издръжка на обучението на:

1. (изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) студенти и докторанти, които са приети по реда на чл. 21, ал. 2, 3, 5 и 9;

2. студенти и докторанти, които се обучават за придобиване на същата или по-ниска образователно-квалификационна степен;

3. студенти и докторанти, които са пресрочили срока на обучението си съгласно учебния план;

4. чуждестранни студенти и докторанти, с изключение на студенти и докторанти – граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, студенти и докторанти – българи, живеещи извън Република България, както и студенти и докторанти, приети по междуправителствени спогодби, в които е предвидено, че разходите за издръжка на обучението са за сметка на българската държава.

(8) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) При надхвърляне на капацитета на висшето училище, на капацитета на професионално направление или на специалност от регулираните професии средствата по ал. 1, т. 1 за следващата година се намаляват съответно със сумата за издръжка на обучението на броя студенти и докторанти, с който е надхвърлен капацитетът.

(9) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 3 – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Средствата по ал. 1, т. 2 за висшите училища се определят в размер не по-малко от 10 на сто спрямо издръжката на обучението.

(10) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Средствата за социално-битови разходи се определят на основата на действащите нормативни актове.

Чл. 91а. (Нов – ДВ, бр. 102 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) (1) В случаите на разлики между разчетения брой на студентите и докторантите, въз основа на които са предвидени средствата по чл. 91, ал. 1 със закона за държавния бюджет за съответната година и данните от регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква „в“ за броя на приетите за обучение студенти и докторанти, се извършват компенсирани промени между бюджетите на държавните висши училища и бюджета на Министерството на образованието и науката при запазване на еднакъв базов норматив за всички държавни висши училища и за всички професионални направления за размера на средствата, необходими за отстраняване на тези разлики.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Средствата по чл. 91, ал. 1, т. 2 се предоставят в зависимост от оценка на научната дейност, извършена въз основа на наукометрични показатели, или от оценка на художественотворческата дейност, извършена въз основа на художественотворчески постижения. Оценката, планирането, разпределението и разходването на средствата от държавния бюджет за финансиране на присъщата на висшите училища научна или художественотворческа дейност се извършват при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) В зависимост от оценката по ал. 2 се извършват компенсирани промени между бюджетите на държавните висши училища и бюджета на Министерството на образованието и науката за средствата по чл. 91, ал. 1, т. 2.

Чл. 91б. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Средства от държавния бюджет се предоставят и за финансиране на изпълнението на програми за консолидация и за оптимизация на държавните висши училища, разработени от тях и приети от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.

Чл. 91в. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) Със средства от държавния бюджет се финансират изцяло или частично дейности за изпълнение на национални програми за развитие на държавните висши училища.

(2) Националните програми по ал. 1 се приемат от Министерския съвет.

Чл. 92. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) Минималната заплата за най-ниската академична длъжност в държавните висши училища се определя с акт на Министерския съвет.

(2) Начинът за определяне на размера на възнаграждението на ректора по договора за управление се определя по общи правила за всички държавни висши училища, утвърдени от министъра на образованието и науката. Правилата задължително включват механизъм за определяне на допълнително възнаграждение в зависимост от изпълнението на заложените в договора цели, задачи и целеви стойности. Възнаграждението се изплаща от бюджета на висшето училище.

Чл. 93. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., отм. – ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., нов – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г.) Собствените приходи на висшето училище по чл. 90, ал. 3, т. 4, буква „б“ се разходват само за издръжка на обучението на студентите и докторантите по ред, определен от академичния съвет.

Чл. 94. (1) Студентите и докторантите имат право да кандидатстват за стипендии от държавния бюджет, стипендии, учредени от висшите училища, и стипендии на физически или юридически лица.

(2) Размерите, условията и редът за получаване на стипендия от студентите и докторантите по ал. 1 се определят съответно от Министерския съвет, правилниците на висшите училища и от волята на дарителя.

Чл. 95. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г.) Студентите, докторантите и специализантите заплащат такси за обучението си.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., доп. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Таксите за обучение в държавните висши училища и научните организации по чл. 47, ал. 1 се определят от Министерския съвет в годишен размер. За някои категории студенти и докторанти академичният съвет може да определя такси в намален размер от утвърдените от Министерския съвет.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2010 г., в сила от учебната 2010/2011 г., изм. – ДВ, бр. 99 от 2011 г., в сила от 01.01.2012 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Размерът на таксите по ал. 2 не може да бъде по-висок от две трети от средствата за издръжка на обучението, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1 и 3.

(4) (Нова – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., изм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Размерът на таксите за обучението по чл. 21, ал. 2 и 3 и по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ се определя, като към средствата за издръжка на обучението, определени по реда на чл. 91, ал. 2, т. 1 и 3, се добавя размерът на таксата по ал. 2 за съответното професионално направление или специалност от регулираните професии, а таксите за обучение по чл. 21, ал. 5 не могат да бъдат по-ниски от 70 на сто от средствата за издръжка на обучението, определени по чл. 91, ал. 3, т. 1 и 3.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) За обучение по приоритетни професионални направления и защитени специалности в отделни държавни висши училища Министерският съвет по предложение на министъра на образованието и науката може да утвърди по-ниски размери на такси за обучение на студенти и докторанти от предложените от държавните висши училища, при условие че е осигурено допълнително финансиране за издръжка на обучението по реда на чл. 91, ал. 2, т. 3, ал. 3, т. 3 и ал. 4.

(6) (Нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2010 г., в сила от 13.08.2010 г., предишна ал. 5, изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Таксите за обучението по чл. 21, ал. 9 са в размера, който студентите, докторантите и специализантите са заплащали до момента на насочването им към държавно висше училище.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) От заплащане на такси в държавните висши училища се освобождават:

1. лица, които са кръгли сираци;

2. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) лица с трайни увреждания и намалена работоспособност 70 и над 70 на сто; кръгли сираци;

3. (доп. – ДВ, бр. 54 от 2014 г., в сила от 01.07.2014 г.) военноинвалиди и военнопострадали;

4. (изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) лица, които към момента на навършване на пълнолетие са с предприета мярка за закрила по реда на Закона за закрила на детето – настаняване в приемно семейство, социална услуга от резидентен тип или специализирана институция;

5. (изм. – ДВ, бр. 40 от 2002 г.) курсантите във висшите военни училища;

6. докторантите през последните две години на докторантурата;

7. (нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) студенти и докторанти, приети при условия и по ред, определени в акт на Министерския съвет, в случай че в този акт е предвидено такова освобождаване;

8. (нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) студенти, обучаващи се в професионални направления и защитени специалности с най-висок очакван бъдещ недостиг на пазара на труда, по списък, приет от Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., в сила от учебната 1999/2000 г., предишна ал. 5 – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 6 – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Чуждестранни студенти заплащат такси, които в държавните висши училища не могат да бъдат по-ниски от съответните такси, определени в ал. 4. Чуждестранни докторанти и специализанти заплащат такси, размерът на които в държавните висши училища и организациите по чл. 47, ал. 1 не може да бъде по-нисък от диференцираните нормативи за издръжка на обучението.

(9) (Нова – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Студенти, докторанти и специализанти – граждани на държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани.

(10) (Нова – ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 7 – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 8, изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 9, изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Лица с двойно гражданство, едно от което е българско, заплащат половината от размера на определената по ал. 8 такса, когато кандидатстват и са приети при условия и по ред, определени от Министерския съвет.

(11) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 54 от 2000 г., предишна ал. 7, изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., предишна ал. 8 – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., предишна ал. 9, изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 10, изм. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Таксите по ал. 8 не се заплащат от студенти, докторанти и специализанти, приети по междуправителствени спогодби, в които този въпрос е уреден на реципрочна основа.

(12) (Нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г., предишна ал. 10 – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., предишна ал. 11 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Българи, живеещи извън Република България, заплащат такси за обучението си при условията и по реда, определени за българските граждани, освен ако в международен договор е предвидено друго.

Чл. 95а. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) Със средства от държавния бюджет се осигурява напълно или частично заплащането на разходите за обучение на студенти, които се обучават за придобиване на образователно-квалификационна степен на висше образование по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ и по чл. 21, ал. 2 и 3, които имат сключен договор с работодател за осигуряване на стаж на студента по съответната специалност за периода на обучението и на работно място след успешното му завършване.

(2) Договор по ал. 1 може да се сключва с работодател, който е заявил необходимост от работници или служители с придобита образователно-квалификационна степен на висше образование и е включен в списък, приет от Министерския съвет. Страна по договора е и ректорът на висшето училище, в което се обучава студентът.

(3) С договора по ал. 1 се определят задължително формите, мястото и времетраенето на стажа по време на обучението, възнаграждението и начинът за определянето му, условията за прекратяване, срокът, през който работникът или служителят следва да работи при работодателя след успешното завършване на обучението.

(4) При виновно неизпълнение на договора по ал. 1 в полза на държавата възниква право да получи от неизправната страна всичко, което е платила за студента, заедно със законната лихва от момента на плащането. В случай на прекратяване на договора по взаимно съгласие средствата се възстановяват поравно от работодателя и от студента.

(5) Вземанията на държавата, възникнали в резултат на неизпълнение на договора по ал. 1, са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

(6) Министерството на образованието и науката създава и поддържа информационна база данни за сключените договори по ал. 1.

(7) Висшето училище е длъжно да предоставя информация за сключените договори по ал. 1 в тридневен срок от тяхното сключване, изменение или прекратяване.

(8) Конкретните условия и ред за заявяване и включване на работодатели в списъка по ал. 2, за сключване, изменение и прекратяване на договора по ал. 1, за предоставянето на информацията по ал. 7, за възстановяване на средствата от държавния бюджет по ал. 1, както и минималният срок, през който работникът или служителят следва да работи при работодателя след успешното завършване на обучението, се уреждат с наредба на Министерския съвет.

Чл. 96. При условия и по ред, определени със закон, студентите и докторантите имат право да получават кредит за заплащане на такси и за издръжка.

Чл. 96а. (Нов – ДВ, бр. 41 от 2007 г., в сила от 27.12.1995 г.) (1) Висшите училища не се облагат с корпоративен данък по част втора и с данък върху приходите по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане за основната им дейност по чл. 6, ал. 1.

(2) Организациите по чл. 47, ал. 1 не се облагат с корпоративен данък по част втора и с данък върху приходите по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане за дейността им относно обучение на докторанти.

Глава дванадесета.
ПРИЗНАВАНЕ НА ПРАВО ЗА УПРАЖНЯВАНЕ НА РЕГУЛИРАНА ПРОФЕСИЯ ВЪЗ ОСНОВА НА ПРОФЕСИОНАЛНА КВАЛИФИКАЦИЯ, ПРИДОБИТА В ЧУЖДА ДЪРЖАВА (НОВА – ДВ, БР. 77 ОТ 2005 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 62 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г., ОТМ. – ДВ, БР. 13 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 08.02.2008 Г.)

Раздел I.
Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионална квалификация, придобита в държава членка (Нов – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 97. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 98. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 99. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 100. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 101. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Раздел II.
Признаване на право за упражняване на регулирана професия въз основа на професионална квалификация, придобита в трета държава (Нов – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 102. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 103. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Раздел III.
Други разпоредби (Нов – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 104. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 105. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 106. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Чл. 107. (Нов – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

Допълнителни разпоредби

§ 1. (1) (Предишен текст на § 1 – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и разпоредбите на специалните закони, отнасящи се до устройството и дейността им.

(2) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Разпоредбата на чл. 95, ал. 3 не се прилага за академиите и висшите училища от системата на Министерството на отбраната.

(3) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) Разпоредбите на чл. 10, ал. 2, т. 10, чл. 30, ал. 5 и чл. 46, ал. 1 не се прилагат за Академията на Министерството на вътрешните работи.

§ 2. (Изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Проектите за трансферите от държавния бюджет на висшите училища от системата на Министерството на отбраната, Министерството на вътрешните работи, Министерството на транспорта, Министерството на териториалното развитие и строителството се внасят в Министерския съвет от съответния министър съгласувано с министъра на образованието и науката.

§ 3. (1) (Предишен текст на § 3 – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Висшите училища и факултетите по богословие прилагат този закон в съответствие с актовете за създаването им и нормативните актове, уреждащи взаимоотношенията между държавата и религиозните изповедания.

(2) (Нова – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.) Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и 7 не се прилагат за факултетите по ал. 1.

§ 4. (1) Чуждестранните висши училища не могат да разкриват свои поделения на територията на Република България.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Български висши училища могат да откриват в структурата си основни звена съвместно с чуждестранни висши училища по реда на този закон в съответствие със:

1. международни спогодби;

2. споразумения с чуждестранни висши училища.

(3) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г., доп. – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Българските висши училища могат да разкриват свои звена в чужбина или да провеждат изнесено обучение по акредитирани професионални направления или специалности от регулираните професии в свои поделения в чужбина при условията и по реда на този закон и при спазване законодателството на приемащата държава.

(4) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Поделението на висшето училище в чужбина по чл. 9, ал. 3, т. 3 не е самостоятелно звено. В него се провежда изнесено обучение по акредитирани професионални направления или специалности от регулираните професии от академичния състав на съответното основно звено на висшето училище. Управлението на поделението се осъществява от органите за управление на съответното звено на висшето училище, което провежда обучението.

(5) (Нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) Материално-техническата база на поделението на висшето училище в чужбина е част от материално-техническата база, необходима за осигуряване на обучението по съответните акредитирани професионални направления или специалности от регулираните професии и за научноизследователската дейност на висшето училище.

(6) (Нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г., предишна ал. 4 – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) В случаите на договори за съвместна учебна и научноизследователска, художественотворческа, проектна и иновационна дейност и за образователен франчайз се прилага българското законодателство, освен когато документът вследствие на проведеното обучение се издава само от чуждестранното висше училище, с което е сключен договорът.

§ 4а. (Нов – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 не се прилага за кандидати за докторантура чрез самостоятелна подготовка.

§ 4б. (Нов – ДВ, бр. 54 от 2000 г.) При определяне на броя на преподавателите, които са на основен трудов договор в звената на висшите училища, могат да се включват и преподавателите на основен трудов договор в съответните университетски болници.

§ 4в. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2002 г., изм. – ДВ, бр. 77 от 2005 г., в сила от 27.09.2005 г., доп. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) По смисъла на този закон „регулирана професия“ е дейност или съвкупност от дейности, включена в Списъка на регулираните професии в Република България, която е от обществена значимост и/или е от съществено значение за живота и здравето на хората, и правото за упражняването на която е определено чрез законови, подзаконови или административни разпоредби, за притежаването на специфична професионална квалификация, удостоверена с документи за образование, правоспособност или предполага членство в професионална организация, работеща за поддържане на високо равнище в съответната професионална област, за осъществяването на което е получила специално признаване от държавата.

§ 4г. (Нов – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Трудовите договори с преподавателите в университетските болници се сключват и прекратяват от ректора на съответното висше медицинско училище, съгласувано с управителя или изпълнителния директор на болницата.

§ 4д. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2004 г.) По смисъла на този закон:

1. (доп. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) „Основен трудов договор“ е трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда, а за академичната длъжност „асистент“ – и трудовият договор, сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 2 от Кодекса на труда.

2. (доп. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) „Капацитет на висшето училище, на професионалното направление, както и на специалност от регулираните професии“ е максималният брой на студентите и докторантите, които могат да се обучават за една учебна година във висшето училище, професионалното направление или специалността от регулираните професии в съответствие с осигуреното качество на образование, академичен състав, учебна документация, материална база и учебна площ. Капацитетът на висшето училище е равен на сбора от капацитетите на професионалните направления и специалностите от регулираните професии.

3. „Преименуване“ е промяна на наименованието на висшето училище.

4. „Успех от диплома за завършена степен на висшето образование“ е успехът, който се формира като средноаритметична оценка от средния успех по предметите, включени в учебния план, и от средния успех от оценките от държавните изпити или от защитата на дипломната работа.

5. „Действащи студенти и докторанти“ са тези, които вземат пряко участие в учебния процес и изпълняват учебния план за съответната учебна година.

6. (нова – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) „Българи, живеещи извън Република България“ са лицата по смисъла на Закона за българите, живеещи извън Република България.

7. (нова – ДВ, бр. 61 от 2011 г.) „Образователен франчайз“ е съвкупност от права на интелектуална собственост върху марки, фирмени знаци, изработени модели, дизайни, авторски права, ноу-хау или патенти или върху програми за обучение на студенти, предоставени от едно висше училище (франчайзингодател) на друго висше училище (франчайзингополучател) срещу възнаграждение, за да се ползват за подготовката на висококвалифицирани специалисти над средното образование, способни да прилагат и развиват научни знания в различни области на човешката дейност, за повишаване квалификацията на специалисти и за развитието на науката, културата и иновационната дейност.

8. (нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) „Студентско общежитие“ е жилищна сграда, предназначена за обитаване за продължителен период от време от студенти и преподаватели във висши училища, която се състои от обособени стаи, ателиета или апартаменти за настаняване, помещения за перални, столове, спортни съоръжения, както и други помещения за извършване на дейностите по чл. 6, ал. 2 и 3.

9. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) „Приоритетни професионални направления“ са професионалните направления, за които е налице очакван бъдещ недостиг на пазара на труда в сравнение с настоящото търсене на обучение във висше образование.

10. (нова – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) „Защитени специалности“ са специалности на висшето образование, за обучението в които липсва заявен интерес или заявеният интерес е нисък, но към определен етап от икономическото и общественото развитие на Република България съществува необходимост от подготовка на висококвалифицирани специалисти за тези специалности.

§ 4е. (Нов – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Висшите училища на всеки 6 месеца, както и при поискване от министъра на образованието и науката представят необходимата информация по чл. 10, ал. 2, т. 3.

§ 4ж. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

§ 4з. (Нов – ДВ, бр. 77 от 2005 г., изм. – ДВ, бр. 62 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., отм. – ДВ, бр. 13 от 2008 г., в сила от 08.02.2008 г.)

§ 4и. (Нов – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. – ДВ, бр. 41 от 2007 г.) След приемането на Република България за пълноправен член на Европейския съюз чуждестранни висши училища, открити по законоустановения ред в държава – членка на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, могат да откриват поделения на територията на страната при условията за откриване на висше училище и по реда за откриване на основно звено на висше училище, определени в този закон.

§ 4й. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2016 г., в сила от 01.03.2016 г.) (1) През учебната 2016 – 2017 г. броят на обучаваните срещу заплащане студенти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ се определя по професионални направления и специалности от регулираните професии за всяко държавно висше училище като разлика между:

1. утвърдения от Министерски съвет за учебната 2015 – 2016 г. брой на обучаваните студенти по професионални направления и специалности от регулираните професии, за които държавата осигурява средства за издръжката на обучението им, и

2. утвърдения по реда чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а“ за учебната 2016 – 2017 г. брой на обучаваните студенти и докторанти.

(2) При утвърждаването на броя на приеманите по професионални направления и специалности от регулираните професии в държавните висши училища за обучение студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“ за всяка учебна година се взема предвид броят на студентите и докторантите по ал. 1, т. 1.

§ 4к. (Нов – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) Технологично училище „Електронни системи“ към Техническия университет – София (ТУЕС), и Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – гр. Правец (ПГКТС), са звена в Техническия университет (ТУ) – София, интегрирани професионални гимназии, които не са юридически лица. Технологично училище „Електронни системи“ към Техническия университет – София, и Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – гр. Правец, осъществяват дейността си като професионална гимназия и при определени в Закона за предучилищното и училищното образование условия осигуряват завършване на клас, първи и втори гимназиален етап и придобиване на средно образование и на професионална квалификация по специалности от професии от Списъка на професиите за професионално образование и обучение. Технологично училище „Електронни системи“ към ТУ – София, и Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – гр. Правец, имат право да валидират компетентности по чл. 167, ал. 1, т. 2 и 5 от Закона за предучилищното и училищното образование.

(2) Звената по ал. 1 притежават само обикновен собствен печат по смисъла на чл. 34, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

(3) Орган за управление и контрол на всяко от звената по ал. 1 е директорът, който се назначава от ректора на ТУ – София, при условие че има не по-малко от 5 години учителски стаж, 5 години трудов стаж на академична длъжност във висше училище или 5 години трудов стаж на длъжност преподавател или старши преподавател в звената по ал. 1. Длъжността „директор“ се заема въз основа на конкурс, проведен при условията и по реда на Кодекса на труда, като в комисията за провеждане на конкурса се включват представители на Министерството на образованието и науката и на Обществения съвет към ТУЕС, съответно към ПГКТС.

(4) Директорът ръководи и контролира образователната дейност на съответното звено по ал. 1 в рамките на правомощията, свързани с организацията и осъществяването на образователния процес, определени с държавния образователен стандарт за статута и професионалното развитие на учителите, директорите и другите педагогически специалисти по Закона за предучилищното и училищното образование. Ректорът на ТУ – София, може да овласти директора и с други правомощия, свързани с управлението, представителството и контрола на звеното по ал. 1.

(5) Директорът на всяко от звената по ал. 1 е разпоредител с бюджет към ректора на ТУ – София, и има следните правомощия:

1. да разработва бюджетни прогнози и проект на бюджет;

2. да разработва проекти на длъжностно и поименно разписание на длъжностите и проекти за актуализацията им;

3. да определя преподавателската натовареност на педагогическите специалисти, броя на паралелките, както и броя на учениците в тях съобразно утвърдения бюджет на училището и нормите, определени в подзаконовите нормативни актове по прилагане на Закона за предучилищното и училищното образование, като осигурява изпълнението на учебния план.

(6) При управлението и контрола на учебната, учебно-производствената и административната дейност директорът на съответното звено по ал. 1 се подпомага от един или няколко заместник-директори, които заемат длъжността въз основа на трудов договор, сключен с ректора на ТУ – София.

(7) В звената по ал. 1 обучението на учениците се осъществява от педагогически специалисти по чл. 211 от Закона за предучилищното и училищното образование и от преподаватели и старши преподаватели по чл. 48, ал. 2. Броят на преподавателите и старши преподавателите, които извършват обучение в звената по ал. 1, не може да надвишава броя на педагогическите специалисти.

(8) В звената по ал. 1 обучението по учебните предмети или модули за придобиване на професионална подготовка може да се осъществява и от лица, които заемат академични длъжности в основните звена и филиалите на ТУ – София. Те могат да изпълняват част от норматива си за учебна заетост и в звената по ал. 1 при условията и по реда на чл. 56а, ал. 1 и 3 и чл. 57а. Приравняването на часовете от норматива за учебна заетост на лицата, заемащи академична длъжност, на учебните часове за изучаване на учебния предмет или модул съответно от професионалната подготовка се определя в правилника за дейността на ТУ – София.

(9) Специализиран орган за разглеждане и решаване на основни педагогически въпроси на всяко от звената по ал. 1 е педагогическият съвет, който осъществява правомощията, определени в чл. 263, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование. В състава на педагогическия съвет освен лицата по чл. 262, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование се включват и преподавателите и старши преподавателите по чл. 48, ал. 2, които заемат длъжност в звената по ал. 1. Лицата по ал. 8, както и преподавателите и старши преподавателите по чл. 48, ал. 2, които извършват обучение в звената по ал. 1, но заемат длъжност в други звена на ТУ – София, могат да участват в заседанията на педагогическия съвет с право на съвещателен глас.

(10) Ректорът на ТУ – София, организира атестирането на педагогическите специалисти при условията и по реда на чл. 228 от Закона за предучилищното и училищното образование. В състава на атестационната комисия за атестиране на директора на всяко от звената по ал. 1 задължително се включват представители на ТУ – София, на Министерството на образованието и науката, на регионалното управление на образованието, на педагогическия съвет и на обществения съвет съответно към ТУЕС и ПГКТС.

(11) Академичният съвет на ТУ – София, осъществява следните правомощия, свързани с дейността на звената по ал. 1:

1. взема решения за промяна и закриване на звената по ал. 1;

2. определя реда за съгласуване на проектите на училищни учебни планове и на учебни програми за отрасловата и специфичната професионална подготовка по специалността от професия;

3. утвърждава ежегодно бюджет на всяко от звената по ал. 1 в рамките на общия бюджет на ТУ – София.

(12) Ректорът на ТУ – София, осъществява следните правомощия във връзка с дейността на звената по ал. 1:

1. обявява конкурс и назначава комисия за организиране и провеждане на конкурса за заемане на длъжността „директор“ на всяко от звената по ал. 1;

2. осъществява контрол върху дейността на директорите на звената по ал. 1;

3. сключва и прекратява трудови договори с директорите, заместник-директорите, другите педагогически специалисти и непедагогическия персонал в звената по ал. 1;

4. определя числеността на персонала в звената по ал. 1 и индивидуалните възнаграждения;

5. осигурява условия за прилагане в звената по ал. 1 на държавната политика в областта на училищното образование;

6. осигурява условия за повишаване на квалификацията и за кариерното развитие на педагогическите специалисти съобразно стратегията за развитие на звената по ал. 1;

7. съдейства на компетентните органи при извършване на проверки, организира и контролира изпълнението на препоръките и предписанията им.

(13) Трансферите от държавния бюджет осигуряват средства освен за дейностите по чл. 91, ал. 1 и за финансиране на звената по ал. 1. Средствата за финансиране на звената по ал. 1 се определят по бюджета на ТУ – София, по реда на Закона за предучилищното и училищното образование.

(14) Звената по ал. 1 не прилагат система на делегиран бюджет.

(15) Освен средствата от държавния бюджет в бюджетите на звената по ал. 1 се включват и разходи за сметка на:

1. установеното към края на предходната година превишение на постъпленията над плащанията по бюджета на звеното;

2. допълнително финансиране, осигурено за сметка на други средства по бюджета на ТУ – София;

3. дължимите от ТУ – София, към бюджета на звеното средства към края на предходната бюджетна година;

4. приходи от дарения и завещания.

(16) Звената по ал. 1 се променят и закриват със заповед на министъра на образованието и науката. Звената по ал. 1 не може да се преобразуват.

(17) В звената по ал. 1 може да се извършват промени, свързани със:

1. наименованието;

2. официалния адрес;

3. адреса на сградите, в които се провежда обучението.

(18) Звената по ал. 1 се закриват:

1. по искане на ТУ – София;

2. при закриване на ТУ – София.

(19) Производството по издаване на заповедта за промяна и закриване на звената по ал. 1 започва по мотивирано предложение на ректора на ТУ – София, след решение на академичния съвет и становище на регионалното управление на образованието.

(20) Предложенията за промяна и закриване на звената по ал. 1 се внасят в срок до 31 май и се разглеждат за учебна година с начало 15 септември на следващата календарна година. Предложенията за закриване поради намаляване броя на учениците се правят целогодишно и се разглеждат за предстоящата учебна година, а при преустановяване на образователния процес поради липса на ученици, се правят и разглеждат целогодишно.

(21) За производството по издаване на заповедта за промяна и закриване на звената по ал. 1 се прилагат съответно разпоредбите на глава осемнадесета, раздел I от Закона за предучилищното и училищното образование, като предложенията и документите за промяна и закриване на звената по ал. 1 се разглеждат и оценяват за съответствие с изискванията на този закон, на Закона за предучилищното и училищното образование, на Закона за професионалното образование и обучение и на нормативните актове по прилагането им. Въз основа на заповедите за промяна и закриване на звената по ал. 1 се извършват съответните вписвания в регистъра на институциите в системата на предучилищното и училищното образование по реда на глава осемнадесета, раздел IV от Закона за предучилищното и училищното образование.

(22) Заповедите за промяна или закриване на звената по ал. 1 се обнародват в „Държавен вестник“ и влизат в сила от деня на обнародването им, освен ако в тях е предвидено друго.

(23) Отказите за промяна и закриване на звената по ал. 1 могат да се обжалват по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(24) Удостоверенията за завършен втори гимназиален етап на средно образование и дипломите за средно образование на учениците в звената по ал. 1, както и удостоверенията за валидиране на компетентности по учебен предмет, невключен в дипломата за средно образование на лицата, валидирали компетентности в звената по ал. 1, се издават от ТУ – София, при условията и по реда на Закона за предучилищното и училищното образование. Свидетелствата за професионална квалификация, свидетелствата за правоспособност на учениците от звената по ал. 1, както и свидетелствата за валидиране на професионална квалификация на лицата, валидирали професионални компетентности в звената по ал. 1, се издават от ТУ – София, при условията и по реда на Закона за професионалното образование и обучение.

(25) Документите по ал. 24, техните приложения и дубликати се издават при спазване на държавния образователен стандарт по чл. 22, ал. 2, т. 10 от Закона за предучилищното и училищното образование. На издадените документи, с изключение на свидетелството за правоспособност, се полага печат на ТУ – София, с изображение на държавния герб.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 5. Дипломи за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен „специалист по …“.

§ 6. Дипломи за висше образование, издадени от висшите училища до влизането на този закон в сила, дават правата на завършили образователна степен „магистър“.

§ 7. Притежателите на диплом за научната степен „кандидат на науките“ се ползват с правата на „доктор“.

§ 8. Завършилите семестриално висшите училища до влизането на този закон в сила се дипломират съгласно разпоредбите на закона, който е действал при постъпването им, и се ползват с правата на завършил образователна степен „магистър“.

§ 9. Студенти, приети до влизането на този закон в сила, продължават обучението си и получават образователна и квалификационна степен в зависимост от сроковете на обучение и учебния план, по които се обучават.

§ 10. (1) (Отм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г.)

(2) Семестриалните такси, заплащани от студенти, приети преди влизането на този закон в сила, не се преизчисляват по реда на чл. 90, ал. 3, т. 4, буква „б“.

§ 10а. (Нов – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Семестриалните такси, заплащани от студентите до 1 януари 2010 г., не се преизчисляват по реда на чл. 95, ал. 3.

§ 11. (Изм. – ДВ, бр. 48 от 2004 г., изм. – ДВ, бр. 83 от 2005 г., в сила от 18.10.2005 г., изм. – ДВ, бр. 17 от 2020 г.) (1) По предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала след решение на академичния съвет трудовите договори с хабилитираните лица при навършване на възрастта по чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда може да бъдат удължени за срок до три години.

(2) Удължаването на трудовите правоотношения с хабилитираните лица по ал. 1 се уреждат със срочен трудов договор.

§ 12. (Изм. – ДВ, бр. 56 от 1997 г., изм. – ДВ, бр. 60 от 1999 г., в сила от 02.07.1999 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Обучението в образователно-квалификационните степени се въвежда от висшите училища след утвърждаване на държавните изисквания за специалностите от регулираните професии или професионални направления.

§ 13. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите, в срок до 6 месеца след влизането на този закон в сила издава постановление за приемане на правилник за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и определя числеността на щатния и персонал.

§ 14. Министерският съвет по предложение на министъра на образованието, науката и технологиите в срок до 1 година от влизането на този закон в сила преобразува или закрива съществуващите полувисши учебни заведения в съответствие с изискванията на чл. 17.

§ 15. Висши училища и техни основни звена, които до три години от влизането на този закон в сила не са участвали или не са заявили желанието си да участват в процедура за акредитация, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.

§ 16. В срок до три години след влизането на този закон в сила висшите училища могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности.

§ 17. В срок до една година от влизането на този закон в сила висшите училища приемат Правилник за дейността на висшето училище.

§ 18. С влизането на този закон в сила не се прекъсва мандатът на изборните органи за управление във висшите училища.

§ 19. В Закона за научните степени и научните звания (обн., ДВ, бр. 36 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г. и бр. 59 от 1992 г.) се правят следните изменения:

1. навсякъде „кандидат на науките“ се заменя с „доктор“;

2. навсякъде „аспирант“ и „аспирантура“ се заменят с „докторант“ и „докторантура“;

3. навсякъде „висши учебни заведения“ се заменят с „висши училища“.

§ 20. Този закон отменя:

1. Закона за висшето образование (обн., Изв., бр. 12 от 1958 г.; изм. и доп., ДВ, бр. 99 от 1963 г., бр. 36 и 65 от 1972 г.; попр., бр. 81 от 1972 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1978 г., бр. 68 от 1988 г., бр. 82 от 1989 г., бр. 10 от 1990 г. и бр. 100 от 1992 г.).

2. Закона за академична автономия на висшите учебни заведения (обн., ДВ, бр. 10 от 1990 г.; попр., бр. 12 от 1990 г.; изм., бр. 90 от 1993 г.).

3. Указа за признаване дипломи за висше образование, издадени от чуждестранни висши учебни заведения (обн., ДВ, бр. 95 от 1949 г.; изм., бр. 68 от 1988 г.).

§ 21. Изпълнението на този закон се възлага на Министерския съвет.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 60 ОТ 1999 Г., В СИЛА ОТ 02.07.1999 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 111 ОТ 1999 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 113 ОТ 1999 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 54 ОТ 2000 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 22 ОТ 2001 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 53 ОТ 2002 Г.)

§ 56. (1) Разпоредбите на чл. 95, ал. 1, 2, 3, 4, и 5 влизат в сила от учебната 1999/2000 г.

(2) Приетите до влизането на този закон в сила студенти и докторанти продължават обучението си при условията, при които са приети, за срока, предвиден за завършване на обучението им по учебния план.

(3) Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 относно приемането на студентите и докторантите чрез конкурсен изпит влиза в сила от учебната 2000/2001 г.

§ 57. (1) В двумесечен срок от влизането на този закон в сила Акредитационният съвет се конституира в съответствие с изискванията на чл. 84. Мандатът на досегашния Акредитационен съвет се прекратява с утвърждаването на състава на новия Акредитационен съвет.

(2) С влизането на този закон в сила откритите процедури по оценка и акредитация се спират, а нови не се откриват.

(3) Новият Акредитационен съвет продължава започнатите процедури в съответствие с изискванията на този закон.

§ 58. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) Съставът на Акредитационния съвет през първия мандат се обновява с половината от представителите от квотите на висшите училища и на Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки по жребий, както и с половината от представителите на Министерството на образованието и науката.

§ 59. В срок 4 месеца от влизането на този закон в сила Министерският съвет утвърждава Правилника на Националната агенция за оценяване и акредитация и определя числеността на щатния и персонал.

§ 60. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 1999 г.) В едногодишен срок от влизането на този закон в сила висшите училища привеждат структурата си в съответствие с изискванията, предвидени в него, и я представят на министъра на образованието и науката.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2000 г.) В срок до 18 месеца от влизането на този закон в сила заварените частни колежи, включени в структурата на държавните висши училища, се преобразуват в самостоятелни колежи по реда на чл. 9, ал. 2 след оценка на проект по реда на чл. 15. Непреобразуваните колежи се закриват.

§ 61. (1) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Неакредитирани висши училища, които до 18 месеца от влизането на този закон в сила не са поискали институционална акредитация, не получават държавна субсидия и не се финансират под никаква форма от държавата.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 54 от 2000 г.) Неакредитирани частни висши училища, които до 18 месеца от влизането на този закон в сила не са поискали институционална акредитация, не могат да приемат студенти за обучение.

§ 62. (1) (Изм. – ДВ, бр. 22 от 2001 г., изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Държавните висши училища, получили институционална акредитация, могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности в срок до пет години от влизането на този закон в сила.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 53 от 2002 г.) Частните висши училища, получили институционална акредитация, могат да провеждат обучение и по неакредитирани специалности в срок до пет години от влизането на този закон в сила.

§ 63. (Отм. – ДВ, бр. 111 от 1999 г., в сила от 01.01.2000 г.)

§ 64. Навсякъде в закона думите „Министерство на образованието, науката и технологиите“ и „министъра на образованието, науката и технологиите“ се заменят съответно с „Министерството на образованието и науката“ и „министъра на образованието и науката“.

§ 65. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 54 ОТ 2000 Г.)

§ 7. Разпоредбата на § 4б от допълнителните разпоредби се прилага и за преподавателите на основен трудов договор в болниците и другите диагностично-лечебни структури до придобиване от тях на качество на университетски болници по реда на Закона за лечебните заведения, но не по-късно от 1 юли 2001 г.

Преходни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 22 ОТ 2001 Г.)

§ 2. Срокът по чл. 81, ал. 1 се удължава с шест месеца за процедурите за институционална акредитация, за които са постъпили искания до 31 декември 2000 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 48 ОТ 2004 Г.)

§ 73. (1) В едномесечен срок от влизането в сила на този закон Акредитационният съвет се конституира в съответствие с изискванията на чл. 86. Мандатът на досегашния Акредитационен съвет и на неговия председател се прекратява с назначаването на председателя, заместник-председателя и членовете на новия Акредитационен съвет.

(2) Съставът на новия Акредитационен съвет, с изключение на председателя, след изтичане на три години от конституирането му се обновява по жребий с трима представители от квотата на висшите училища, един представител от квотата на Българската академия на науките и Националния център за аграрни науки и един представител от квотата на Министерството на образованието и науката.

§ 74. (1) От деня на влизането в сила на този закон до 1 януари 2005 г. се преустановява приемането от Националната агенция за оценяване и акредитация на искания за откриване на процедури за акредитация, с изключение на исканията за акредитация по чл. 81, ал. 1, т. 1.

(2) Откритите процедури за програмна акредитация по чл. 81, ал. 1, т. 2, за които висшите училища са заплатили необходимите средства по чл. 81, ал. 9, се приключват от органите по чл. 81, ал. 4 и 5 до 1 януари 2005 г. по реда, по който са открити. Всички останали процедури за програмна акредитация се прекратяват.

(3) Откритите процедури по чл. 81, ал. 1, т. 1, 3, 4, 5 и 6 се продължават в съответствие с изискванията на този закон.

§ 75. В срок до три месеца от влизането в сила на този закон:

1. Министерският съвет приема наредба за държавните изисквания за организиране на дистанционна форма на обучение от висшите училища;

2. министърът на образованието и науката приема наредбата по чл. 44а, ал. 7.

§ 76. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон:

1. Министерският съвет:

а) приема наредбата по чл. 7, ал. 1;

б) привежда правилника по чл. 9, ал. 3, т. 12 в съответствие с този закон;

2. Националната агенция за оценяване и акредитация привежда в съответствие с този закон критериите, процедурите и документацията по чл. 85, ал. 1, т. 1, 2 и 4;

3. министърът на финансите по предложение на Националната агенция по оценяване и акредитация и след съгласуване със Съвета на ректорите утвърждава нови нормативи по чл. 81, ал. 9;

4. висшите училища въвеждат системата по чл. 6, ал. 4.

§ 77. (1) В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон се произвеждат избори за студентски съвети.

(2) Студенти и докторанти, които са били членове на студентските съвети четири или повече от четири години, не могат да бъдат избирани в състава на новия студентски съвет.

§ 78. В срок до три години от влизането в сила на този закон учредителите на частните висши училища привеждат учредителните си актове и правилниците на висшите училища в съответствие с този закон.

§ 79. Европейското дипломно приложение по чл. 7, ал. 1 се издава от висшето училище безплатно от 1 юли 2004 г. на лицата с образователно-квалификационна степен „бакалавър“ или „магистър“, получени съгласно Закона за висшето образование.

§ 80. Лицата, заварени на длъжността „извънреден професор“ и „извънреден доцент“ до влизането в сила на този закон, запазват правата си по трудовите си договори, но за не повече от 6 месеца.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 82. Този закон влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 30 (относно чл. 44а), който влиза в сила от учебната 2004 – 2005 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 77 ОТ 2005 Г., В СИЛА ОТ 27.09.2005 Г.)

§ 16. Подзаконовите нормативни актове, които уреждат признаването на професионална квалификация и/или правоспособност за упражняване на регулирана професия, придобити в държави – членки на Европейския съюз и на Европейското икономическо пространство, се издават или допълват в срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон.

§ 17. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 8, § 9, т. 2 и 3 и § 10, т. 2 и т. 3, буква „б“, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 83 ОТ 2005 Г.)

§ 8. Откритите процедури за акредитация и оценяване на проекти по чл. 81, ал. 1, т. 1, 4 и 5 продължават в съответствие с изискванията на този закон.

§ 9. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 4, 5 и 6, които влизат в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 12.07.2006 Г.)

§ 30. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г.) навсякъде думите „Закона за административното производство“ и „Закона за Върховния административен съд“ се заменят с „Административнопроцесуалния кодекс“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 142. Кодексът влиза в сила три месеца след обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на:

1. дял трети, § 2, т. 1 и § 2, т. 2 – относно отмяната на глава трета, раздел II „Обжалване по съдебен ред“, § 9, т. 1 и 2, § 11, т. 1 и 2, § 15, § 44, т. 1 и 2, § 51, т. 1, § 53, т. 1, § 61, т. 1, § 66, т. 3, § 76, т. 1 – 3, § 78, § 79, § 83, т. 1, § 84, т. 1 и 2, § 89, т. 1 – 4, § 101, т. 1, § 102, т. 1, § 107, § 117, т. 1 и 2, § 125, § 128, т. 1 и 2, § 132, т. 2 и § 136, т. 1, както и § 34, § 35, т. 2, § 43, т. 2, § 62, т. 1, § 66, т. 2 и 4, § 97, т. 2 и § 125, т. 1 – относно замяната на думата „окръжния“ с „административния“ и замяната на думите „Софийския градски съд“ с „Административния съд – град София“, които влизат в сила от 1 март 2007 г.;

2. параграф 120, който влиза в сила от 1 януари 2007 г.;

3. параграф 3, който влиза в сила от деня на обнародването на кодекса в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА КОНЦЕСИИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 36 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2006 Г.)

§ 23. Законът влиза в сила от 1 юли 2006 г., с изключение на чл. 42, ал. 3 и чл. 58, ал. 4, които влизат в сила от датата на присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ПРОФЕСИОНАЛНОТО ОБРАЗОВАНИЕ И ОБУЧЕНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 62 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 Г.)

§ 20. Този закон влиза в сила от датата на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2007 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 108 ОТ 2006 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2007 г.)

§ 106. Законът влиза в сила от 1 януари 2007 г., с изключение на § 103 и 104, които влизат в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 41 ОТ 2007 Г.)

§ 31. (1) Свободният капацитет на държавните висши училища, на професионалните направления и на специалностите от регулираните професии се усвоява поетапно, както следва:

1. през учебната 2007/2008 г. – до 25 на сто;

2. през учебната 2008/2009 г. – до 50 на сто;

3. през учебната 2009/2010 г. – до 75 на сто;

4. през учебната 2010/2011 г. – до 100 на сто.

(2) Свободен капацитет по ал. 1 е разликата между капацитета на висшето училище, капацитета на професионалното направление и на специалността от регулираните професии, определени от Националната агенция за оценяване и акредитация, и съответния брой на приетите за обучение студенти и докторанти по данните, предоставени от висшите училища в регистъра по чл. 10, ал. 2, т. 3, буква „в“.

(3) За акредитирани държавни и частни висши училища, които до 31 март на съответната година нямат определени от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет на висшето училище, капацитет на професионално направление и капацитет на специалност от регулираните професии, броят на приеманите за обучение студенти и докторанти по чл. 9, ал. 3, т. 6, букви „а“ и „б“ е равен на броя на студентите и докторантите, приети през предходната учебна година, увеличен с 20 на сто.

(4) Разпоредбите на ал. 1 и 3 се прилагат при изготвянето на предложенията по чл. 30, ал. 1, т. 4 и при утвърждаването им по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а“.

(5) Разпоредбата на ал. 3 се прилага при изготвянето на предложенията от частните висши училища по чл. 30, ал. 1, т. 4 и при утвърждаването им по реда на чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „б“.

§ 32. (1) Лицата, които са започнали и не са завършили обучението си за придобиване на образователно-квалификационна степен „специалист по …“ до влизането в сила на този закон, продължават образованието си за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а“ по реда на този закон.

(2) Лицата, придобили образователно-квалификационна степен „специалист по …“ до влизането в сила на този закон, имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а“.

(3) Лицата по § 5 от преходните и заключителните разпоредби имат правата на лицата, придобили образователно-квалификационна степен „бакалавър“ по чл. 42, ал. 1, т. 1, буква „а“.

(4) Откритите процедури за програмна акредитация по чл. 81, ал. 1, т. 2, букви „а“ и „б“ продължават по реда на този закон.

§ 37. В срок до 6 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него подзаконовите актове по прилагането му.

§ 38. Разпоредбата на § 22 влиза в сила от 1 септември 2008 г., а разпоредбата на § 29 влиза в сила от деня на влизането в сила на Закона за висшето образование.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРИЗНАВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНИ КВАЛИФИКАЦИИ

(ОБН. – ДВ, БР. 13 ОТ 2008 Г., В СИЛА ОТ 08.02.2008 Г.)

§ 15. (1) Подзаконовите и другите актове по прилагането на закона се издават в едномесечен срок от влизането му в сила.

(2) До влизането в сила на актовете по ал. 1 издадените актове по прилагането на отменените с § 6, 7, 8, 9, 10, 11 и 12 разпоредби се прилагат, доколкото не му противоречат.

§ 16. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА НАЦИОНАЛНИЯ ЦЕНТЪР ЗА АГРАРНИ НАУКИ

(ОБН. – ДВ, БР. 43 ОТ 2008 Г.)

§ 24. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г. и бр. 13 от 2008 г.) навсякъде думите „Националния център за аграрни науки“ се заменят със „Селскостопанската академия“.

(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)

§ 5. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г., изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г., бр. 42 от 2009 г.) навсякъде думите „министърът на образованието и науката“, „министъра на образованието и науката“ и „Министерството на образованието и науката“ се заменят съответно с „министърът на образованието, младежта и науката“, „министъра на образованието, младежта и науката“ и „Министерството на образованието, младежта и науката“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 48. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“, с изключение на § 1, който влиза в сила от 15 септември 2009 г., и § 47, който влиза в сила от 1 октомври 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

§ 84. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

(ОБН. – ДВ, БР. 38 ОТ 2010 Г.)

§ 12. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60, 66, 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 42, 74 и 99 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения:

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

6. Навсякъде думите „Закона за научните степени и научните звания“ се заменят със „Закона за развитието на академичния състав в Република България“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА

(ОБН. – ДВ, БР. 50 ОТ 2010 Г.)

§ 62. Параграфи 20, 21, § 48, т. 1, § 52, т. 1 и 3 и § 56 влизат в сила от учебната 2011 – 2012 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 56 ОТ 2010 Г.)

§ 20. Параграф 8, т. 1 влиза в сила от 1 август 2010 г., а § 19 влиза в сила от учебната 2010/2011 година.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 63 ОТ 2010 Г., В СИЛА ОТ 13.08.2010 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 61 ОТ 2011 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 60 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 07.08.2012 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 63 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 16.07.2013 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 66 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 08.08.2014 Г., ИЗМ. – ДВ, БР. 56 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 24.07.2015 Г.)

§ 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) Разпоредбата на § 2, т. 1 (относно чл. 21, ал. 2) се прилага за учебните 2010/2011 г., 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г.

(2) За учебната 2010/2011 г. обучението при условията и по реда на чл. 21, ал. 2 се извършва по решение на академичния съвет на съответното висше училище, в рамките на съответния свободен капацитет по § 31, ал. 1, т. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (ДВ, бр. 41 от 2007 г.), за лица, които са кандидатствали във висшето училище по реда на чл. 68, участвали са в класирането, но не са приети в рамките на определения по чл. 9, ал. 3, т. 6, буква „а“ брой.

(3) (Доп. – ДВ, бр. 60 от 2012 г., в сила от 07.08.2012 г., изм. – ДВ, бр. 63 от 2013 г., в сила от 16.07.2013 г., изм. – ДВ, бр. 66 от 2014 г., в сила от 08.08.2014 г., изм. – ДВ, бр. 56 от 2015 г., в сила от 24.07.2015 г.) За учебната 2011/2012 г., 2012/2013 г., 2013/2014 г., 2014/2015 г. и 2015/2016 г. приемът се извършва по реда на ал. 2, като броят на обучаваните по чл. 21, ал. 2 студенти е не повече от 5 на сто от определения по чл. 83, ал. 3, т. 1 капацитет на съответното професионално направление или капацитет на съответната специалност от регулираните професии, който включва и неусвоения в срока по § 31, ал. 1, т. 4 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за висшето образование (ДВ, бр. 41 от 2007 г.) капацитет, както и капацитетът, в случаите, когато е увеличен по реда на чл. 83, ал. 6.

(4) (Отм. – ДВ, бр. 61 от 2011 г.)

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 61 ОТ 2011 Г.)

§ 23. Откритите до влизането в сила на този закон процедури за институционална и програмна акредитация се довършват по реда на този закон.

§ 24. (1) Получената от висшите училища до влизането в сила на този закон институционална и програмна акредитация е валидна до изтичане на срока по чл. 83, ал. 3, т. 1.

(2) Действащите до влизането в сила на този закон оценки от четирибалната система „много добра“, „добра“, „задоволителна“ и „незадоволителна“ се приравняват към оценките от десетобалната система по чл. 79, ал. 1 по правила, утвърдени от Националната агенция за оценяване и акредитация.

§ 25. Откритите до влизането в сила на този закон процедури по признаване на придобито в чуждестранни висши училища висше образование се разглеждат по досегашния ред.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 27. В срок до 4 месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация и наредбата за държавните изисквания по чл. 9, ал. 3, т. 9.

§ 28. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Акредитационният съвет на Националната агенция за оценяване и акредитация утвърждава правилата по § 24, ал. 2.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2012 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2011 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2012 Г.)

§ 100. Законът влиза в сила от 1 януари 2012 г., с изключение на § 76, който влиза в сила от 15 декември 2011 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 60 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 07.08.2012 Г.)

§ 3. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2013 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 102 ОТ 2012 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2013 Г.)

§ 78. Законът влиза в сила от 1 януари 2013 г. с изключение на параграфи 61, 68 и 73, които влизат в сила от деня на обнародването на закона в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ

(ОБН. – ДВ, БР. 15 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

§ 123. Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г. с изключение на § 115, който влиза в сила от 1 януари 2013 г., и § 18, § 114, § 120, § 121 и § 122, които влизат в сила от 1 февруари 2013 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 63 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 16.07.2013 Г.)

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА

(ОБН. – ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)

§ 6. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г., бр. 42, 74 и 99 от 2009 г., бр. 38, 50, 56, 63 и 101 от 2010 г., бр. 61 и 99 от 2011 г., бр. 60 и 102 от 2012 г. и бр. 15 и 63 от 2013 г.) навсякъде думите „министърът на образованието, младежта и науката“, „министъра на образованието, младежта и науката“ и „Министерството на образованието, младежта и науката“ се заменят съответно с „министърът на образованието и науката“, „министъра на образованието и науката“ и „Министерството на образованието и науката“ и думите „министъра на физическото възпитание и спорта“ се заменят с „министъра на младежта и спорта“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЕСТНИТЕ ДАНЪЦИ И ТАКСИ

(ОБН. – ДВ, БР. 101 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2014 Г.)

§ 13. (1) Законът влиза в сила от 1 януари 2014 г., с изключение на § 6, който влиза в сила от 1 януари 2015 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВОЕННОИНВАЛИДИТЕ И ВОЕННОПОСТРАДАЛИТЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 54 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.07.2014 Г.)

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 66 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 08.08.2014 Г.)

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 107 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г. с изключение на § 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

Заключителни разпоредби

(ОБН. – ДВ, БР. 56 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 24.07.2015 Г.)

§ 2. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 79 ОТ 2015 Г., В СИЛА ОТ 01.08.2016 Г.)

§ 60. Законът влиза в сила от 1 август 2016 г., с изключение на:

1. член 22, ал. 2, т. 3, 4 и 13 и ал. 3, глава шеста, раздели I, II и III и § 58, които влизат в сила един месец след обнародването на закона в „Държавен вестник“;

2. глава седма, която влиза в сила два месеца след обнародването на закона в „Държавен вестник“;

3. глава шестнадесета, която влиза в сила от 1 януари 2017 г.;

4. параграф 46, т. 1, буква „а“, която влиза в сила от 1 август 2022 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 17 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.03.2016 Г.)

§ 32. Относителният дял на средствата по чл. 91, ал. 2, т. 3, ал. 3, т. 3 и ал. 4 спрямо общия размер на определените средства за издръжка на обучението за държавните висши училища се увеличава поетапно, както следва:

1. през 2016 г. – не по-малко от 25 на сто;

2. през 2017 г. – не по-малко от 40 на сто;

3. през 2018 г. – не по-малко от 50 на сто;

4. през 2019 г. – не по-малко от 55 на сто;

5. през 2020 г. – не по-малко от 60 на сто.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 35. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Министерският съвет и министърът на образованието и науката привеждат в съответствие с него подзаконовите актове по прилагането му.

§ 36. В срок до два месеца от влизането в сила на този закон Националното представителство на студентските съвети привежда състава си в съответствие с изискванията на този закон.

§ 37. В срок до една година от влизането в сила на този закон висшите училища по чл. 17, ал. 2, 3 и 4 създават системата по чл. 17, ал. 2, т. 10.

§ 38. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2017 Г.

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2016 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)

§ 20. Законът влиза в сила от 1 януари 2017 г.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Преходни и Заключителни разпоредби

(ОБН. – ДВ, БР. 30 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 04.05.2018 Г.)

§ 46. Законът влиза в сила един месец след обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ФИЗИЧЕСКОТО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТА

(ОБН. – ДВ, БР. 86 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 19.01.2019 Г.)

§ 11. Законът влиза в сила в тримесечен срок от обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 98 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 27.11.2018 Г.)

§ 7. Откритите и незавършили до влизането в сила на този закон процедури за акредитация и оценяване на проекти се довършват по досегашния ред.

§ 8. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 17 ОТ 2020 Г.)

§ 60. Откритите до влизането в сила на този закон процедури за институционална и програмна акредитация, за оценяване на проекти, както и заварените и неприключили процедури за следакредитационно наблюдение и контрол се довършват по досегашните условия и ред.

§ 61. Висшите училища, на които срокът на получената програмна акредитация по досегашните условия и ред изтича преди провеждането на нова процедура за акредитация по графика, определен от Националната агенция за оценяване и акредитация по чл. 81, ал. 2, имат право да провеждат обучение и да дават висше образование по съответното професионално направление или специалност от регулираните професии до приключване на новата процедура.

§ 62. Трудовите правоотношения на работниците и служителите в звената по § 4к от допълнителните разпоредби се уреждат при условията на чл. 123, ал. 1, т. 5 от Кодекса на труда.

§ 63. До провеждането на конкурс за заемане на длъжността „директор“ на всяко от звената по § 4к от допълнителните разпоредби правомощията на директора се упражняват от заварените към влизането в сила на този закон съответно директор на Технологичното училище „Електронни системи“ към Техническия университет – София, и Професионалната гимназия по компютърни технологии и системи – гр. Правец.

§ 64. В едногодишен срок от влизането в сила на този закон министърът на образованието и науката разработва и внася за приемане от Министерския съвет Националната карта на висшето образование в Република България по чл. 9, ал. 3, т. 1а.

§ 65. До приемането от Министерския съвет на Националната карта на висшето образование в Република България не се откриват нови висши училища, териториално изнесени звена и филиали на висшите училища, факултети, департаменти и колежи в държавните висши училища, както и не се преобразуват висши училища, основни звена и филиали в държавните висши училища с изключение на преобразуване с цел консолидация и оптимизация.

§ 66. (1) Министърът на образованието и науката сключва договори за управление по чл. 10, ал. 2, т. 10 с ректорите на държавните висши училища, за които след влизането в сила на този закон остават повече от две години до приключване на мандата им след утвърждаване на правилата по чл. 92, ал. 2.

(2) Министърът на образованието и науката:

1. в тримесечен срок от влизането в сила на този закон утвърждава политика за развитието по чл. 10, ал. 2, т. 9;

2. в 4-месечен срок от влизането в сила на този закон утвърждава правилата по чл. 92, ал. 2.

§ 67. (1) Мандатът на лицата, които към влизането в сила на този закон заемат ръководните длъжности ректор, декан, директор на департамент, филиал и колеж, ръководител на катедра и техните заместници не се прекратява предсрочно при навършване на 65-годишна възраст.

(2) Лицата, които заемат длъжности по ал. 1 и са навършили 65-годишна възраст към момента на влизането на сила на този закон, довършват мандатите си при условията, при които са избрани.

§ 68. В 6-месечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет привежда в съответствие с него Правилника за дейността на Националната агенция за оценяване и акредитация.

§ 69. Електронната платформа по чл. 75, ал. 6 се разработва и започва да функционира в срок до две години от влизането в сила на този закон.

Релевантни актове от Европейското законодателство

Директиви:

ДИРЕКТИВА 2013/55/ЕС НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 ноември 2013 година за изменение на Директива 2005/36/ЕО относно признаването на професионалните квалификации и на Регламент (ЕС) № 1024/2012 относно административно сътрудничество посредством Информационната система за вътрешния пазар („Регламент за ИСВП“)

ДИРЕКТИВА 2005/36/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 септември 2005 година относно признаването на професионалните квалификации

ДИРЕКТИВА 2004/38/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 29 април 2004 година относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите-членки, за изменение на Регламент (ЕИО) № 1612/68 и отменяща Директиви 64/221/ЕИО, 68/360/ЕИО, 72/194/ЕИО, 73/148/ЕИО, 75/34/ЕИО, 75/35/ЕИО, 90/364/ЕИО, 90/365/ЕИО и 93/96/ЕИО.

ДИРЕКТИВА 1999/42/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 7 юни 1999 година относно създаването на механизъм за признаване на придобита квалификация във връзка с професионалните дейности в приложното поле на директивите за либерализация и преходни мерки и относно допълването на общата система за признаване на придобита квалификация (отм.)

ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 93/96/ЕИО от 29 октомври 1993 година относно правото на пребиваване на студентите (отм.)

ДИРЕКТИВА 93/16/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993 година относно улесняване свободното движение на лекарите и взаимното признаване на техните дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация (отм.)

ДИРЕКТИВА 92/51/ЕИО НА СЪВЕТА от 18 юни 1992 година относно втора обща система за признаване на професионално образование и обучение за допълнение на Директива 89/48/ЕИО (отм.)

ДИРЕКТИВА 89/595/ЕИО НА СЪВЕТА от 10 октомври 1989 година за изменение на Директива 77/452/ЕИО относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за професионална квалификация на медицински сестри с общ профил, включително и за мерките за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги, както и на Директива 77/453/ЕИО относно координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби, отнасящи се до дейността на медицинските сестри с общ профил (отм.)

ДИРЕКТИВА 89/594/ЕИО НА СЪВЕТА от 30 октомври 1989 година относно изменението на Директиви 75/362/ЕИО, 77/452/ЕИО, 78/686/ЕИО, 78/1026/ЕИО и 80/154/ЕИО относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за лекари, медицински сестри с общ профил, практикуващи стоматология, ветеринарни лекари и акушерки заедно с Директива 75/363/ЕИО, 78/1027/ЕИО и 80/155/ЕИО относно координирането на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно дейността на лекарите, ветеринарните лекари и акушерките (отм.)

ДИРЕКТИВА 89/48/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 декември 1988 година относно обща система за признаване на дипломите за висше образование, издадени след завършването на професионално образование и обучение с минимална продължителност от три години (отм.)

ДИРЕКТИВА 81/1057/ЕИО НА СЪВЕТА от 14 декември 1981 година за допълнение на Директиви 75/362/ЕИО, 77/452/ЕИО, 78/686/ЕИО и 78/1026/ЕИО относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи съответно за лекари, медицински сестри с общ профил, стоматолози и ветеринарни лекари по отношение на придобитите права (отм.)

ДИРЕКТИВА 80/1273/ЕИО НА СЪВЕТА от 22 декември 1980 година за изменение, вследствие присъединяването на Гърция, на Директива 80/154/ЕИО относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за акушерки, включваща и мерки за улесняване на действителното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги (отм.)

ДИРЕКТИВА 80/155/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 януари 1980 година относно координиране на законовите, подзаконовите и административните разпоредби относно достъпа до акушерските дейности и упражняването на тези дейности (отм.)

ДИРЕКТИВА 80/154/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 януари 1980 година относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за акушерки, включваща мерки за улесняване на действителното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги (отм.)

ДИРЕКТИВА 78/1026/ЕИО НА СЪВЕТА от 18 декември 1978 година относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за ветеринарен лекар, включваща и мерки за улесняване ефективното упражняване на правото на установяване и на свободното предоставяне на услуги (отм.)

ДИРЕКТИВА 78/686/ЕИО НА СЪВЕТА от 25 юли 1978 година относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за практикуващи стоматолози, включително мерки за улесняване на ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги (отм.)

ДИРЕКТИВА 77/486/ЕИО НА СЪВЕТА от 25 юли 1977 година относно образованието на децата на мигриращи работници

ДИРЕКТИВА 77/452/ЕИО НА СЪВЕТА от 27 юни 1977 година относно взаимното признаване на дипломи, удостоверения и други официални документи за медицински сестри с общ профил, включително и за мерките за улесняване ефективното упражняване на правото на установяване и свободата на предоставяне на услуги (отм.)

КАК СЕ ПИШЕ ДИПЛОМНА РАБОТА

Умберто Еко

ВЪВЕДЕНИЕ

1. Едно време университетите бяха елитни учебни заведения. Там учеха само деца на висшисти. С редки изключения, който учеше в тях, разполагаше с времето си както намери за добре. Университетското обучение беше възприемано като нещо, за което е необходимо спокойствие. Част от времето си студентът посвещаваше на учене, а останалото – на забавления, удоволствия или на участие в колективния живот.

Лекциите бяха нещо като престижни конференции, а най-заинтересуваните студенти участваха с професорите и асистентите в семинари от най-много петнайсет души.

И днес в много американски университети един курс не надхвърля десет или двайсет души (които плащат доста високи такси и имат винаги на разположение преподавателите си, за да дискутират с тях). В университети като Оксфордския има по един преподавател, наречен tutor, чиято задача е да следи изследователската работа на изключително тесен кръг студенти (случва се те да не надхвърлят един-двама годишно) и следи работата им ден след ден.

Ако днес ситуацията у нас беше такава, тази книга не би била необходима. Макар някои от съветите, дадени тук, да биха били полезни и за онзи “идеален” студент, чийто образ скицирахме по-горе.

Днес обаче нашият университет е масов университет. В него се учат студенти от всички социални слоеве, идващи от всички видове средни училища. Някои записват философия или филология, въпреки че са завършили средни училища с технически профил, където не са учили нито гръцки, нито дори и латински. И ако е вярно, че за повечето дисциплини латинският не е особено приложим, то за философа или филолога нуждата от него е огромна.

В някои курсове са записани стотици студенти. Професорът познава отчасти не повече от трийсетина от тях. Тези, които са най-активни на семинарните занятия, правят впечатление на асистента, а чрез него и на професора. Така, в края на краищата, преподавателите успяват да опознаят не повече от стотина измежду своите студенти. И най-вече тези, които са израснали в образовани семейства, били са в контакт с жива културна среда, могат да си позволят пътувания с образователна цел, посещават театрални постановки и други културни мероприятия и пътуват в чужбина. Освен тези студенти обаче съществуват другите. Другите са студенти, на които се налага да работят и да прекарват деня си в някой задушен офис в градче с десетина хиляди жители, където няма дори една свястна книжарница. Някои пък, разочаровани от университета, са избрали политическа кариера, но и те, рано или късно, ще трябва да защитават дипломна работа. Има и наистина бедни студенти, които избират изпитите по свободно избираемите дисциплини по принципа кой ще им струва най-евтино, защото не могат да си набавят необходимите книги. Има студенти, които понякога идват на лекции и се опитват да си намерят място в препълнената зала, а след лекцията биха искали да поговорят с преподавателя, но виждайки опашка от трийсетина души, бързат да си хванат влака, защото нямат пари за хотел. Има студенти, на които никой никога не е обяснил как се търси книга в библиотека и коя библиотека да посещават. Тези студенти често не знаят, че биха могли да намерят някои от книгите в своята градска библиотека, нито имат представа, че могат да си поръчат книга по междубиблиотечния обмен.

Съветите в тази книга са насочени най-вече към тях. Приложими са и за онези ученици от горните класове на гимназиите, които имат намерение да продължат в университета и да разберат какво представлява алхимията на дипломната работа.

На всички тях тази книга би искала да подскаже поне две неща:

Може да напишете достойна дипломна работа и ако се намирате в трудно социално положение;
Можете да използвате написването на дипломната работа (дори и ако останалата част от следването ви се е сторила неприятна и разочароваща), за да си възвърнете положителното отношение към ученето, схващано не като зазубряне на определен брой факти, а като критически обработен опит, като придобиване на способност (от полза за бъдещето ви) да напипвате проблемите, да размишлявате методично, да излагате мислите си в съответствие с определени комуникативни техники.

2. Трябва да бъде ясно, че тази книга няма намерение да обяснява “как се извършва научно изследване”, нито пък представлява критично-теоретична дискусия върху стойността на изследването. Тя представлява само серия от бележки какво трябва да направите, преди да представите на изпитната комисия един ръкопис, изискван от Закона за висшето образование, съставен от определен брой страници, намиращ се в пряка връзка с изучаваната от вас дисциплина, и който да не предизвика у научния ви ръководител чувство на нямо удивление и тиха лудост. Нека е ясно, че книгата няма да ви каже какво да включите в дипломната си работа. Това ще решите вие. Но книгата ще ви каже:

І. Какво се разбира под “дипломна работа”;

ІІ. Как да подберете темата и да определите времето за работа;

ІІІ. Как да проведете библиографското дирене;

ІV. Как да подредите материалите, които сте събрали;

V. Как да оформите текста.

Имайте предвид, че най-точно трябва да спазвате съветите от последната част, която на пръв поглед изглежда най-маловажна. Но единствено тя разглежда материя, за която съществуват достатъчно ясни правила.

3. Типът дипломна работа, за който се отнася тази книга, е дипломната работа на хуманитарните факултети. Моят опит е почерпан преди всичко от работа във филологически и философски факултети и съвсем естествено голяма част от примерите се отнасят до теми, разглеждани в тях. Но в границите, които си поставя тази книга, съветите, включени в нея, са приложими и за факултетите по политически науки, педагогика, право, културология и т.н. Но само когато става дума за исторически или теоретични теми, не и за експериментални. Има приложни теми, например от областта на архитектурата, икономиката, търговията и някои от природонаучните дисциплини, за които изложените принципи са също така валидни. Но все пак, ако изучавате нещо подобно, не им се доверявайте прекалено. Съпоставете изложените от мен правила с правилата, валидни за вашата дисциплина.

4. Докато тази книга се подготвя за печат, в обществото тече дискусия за реформа на университетското образование. В нея се говори за две или три степени на дипломиране.

С основание може да се попита дали в такъв случай моята концепция за дипломна работа няма да се окаже невалидна.

Ако се въведат няколко степени за дипломиране, но моделът бъде съотносим с тези на повечето чуждестранни университети, то по същество ще имаме една не по-различна ситуация от описаната в глава първа. Ще имаме дипломна работа за първо ниво (магистърска степен – бел. ред.) и дисертация за докторат (второ ниво)¹.

Съветите, дадени тук, важат и за двата типа писмени работи, а където съществуват разлики, те са посочени изрично. Освен това смятам, че казаното в следващите страници, ще остане валидно и за един доста дълъг преходен период, независимо от това, дали ще се извърши планираната реформа.

5. Чезаре Сегре, който пръв прочете ръкописа, ми даде някои съвети. Много от тях възприех, но за някои останах на своето мнение, така че той не носи отговорност за крайния резултат. Разбира се, благодаря му от сърце.

6. Последна забележка. В изложението ми се говори както за студентите, така и за студентките, за преподавателите, но и за преподавателките. Тъй като италианският език (също както и българският – бел. ред.) не разполага с неутрални изрази, обединяващи двата пола (американците използват формата “person”, но би било глупаво да говорим за “лицето студент” или “лицето дипломант”), ще говоря винаги за студент, дипломант, професор, научен ръководител. Без тази граматическа характеристика да носи белези на сексизъм и дискриминация.²

I. КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА ДИПЛОМНАТА РАБОТА И ЗА КАКВО СЛУЖИ

I.1. Защо трябва да се пише дипломна работа и какво представлява тя

Дипломната работа обикновено е ръкопис със средна дължина, варираща между сто и четиристотин машинописни страници, в който ръкопис студентът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чиито курс той желае да завърши. Дипломната работа, според нашите закони, е необходима, за да се завърши курсът на обучение. Когато е издържал семестриалните изпити, студентът представя дипломната си работа пред комисия, състояща се от преподавателя, с когото “се прави” дипломната работа, и опонентите, които изказват възражения. Така се получава дискусия, в която взимат участие всички членове на комисията. От мненията на двамата докладчици за качествата (или недостатъците) на писмената работа и от способността на кандидата да защити позициите си комисията си съставя преценка. Пресмятайки освен това средния успех от семестриалните изпити, комисията присъжда оценка на дипломната работа, изказва поздравления и прави препоръка за отпечатване. Поне това е правилото, следвано в почти всички факултети с хуманитарна насоченост.

Веднъж описали “външните” характеристики на дипломната работа и ритуала, с който тя се защитава, все още не сме казали нищо за нейната същност. Преди всичко защо университетът изисква като условие за завършването дипломна работа?

Нека се има предвид, че тази норма не важи за повечето чуждестранни университети. В някои от тях има различни нива на защита, които могат да бъдат достигнати без дипломна работа; в други съществува едно “първо ниво”, съответстващо най-общо на нашата дипломна работа, това ниво не дава право на званието “доктор” и може да бъде достигнато било единствено със серия изпити, било с писмена работа с по-малки претенции; в трети съществуват различни нива на докторантура, които изискват писмени работи с различна сложност… Обикновено истинската защита представлява един вид “наддипломиране” – докторантура – на която се допускат само онези, които имат намерение да се реализират като научни работници. Този вид докторантура носи различни названия, но оттук нататък ще го обозначаваме с едно интернационално съкращение, PhD (което означава Philosophy Doctor, доктор по философия, но което обозначава всеки доктор на хуманитарните науки, от социолога до преподавателя по гръцки; в рамките на нехуманитарните предмети се използват други съкращения като например MD, Medicine Doctor).

Значи имаме две различни степени – обикновена дипломна работа, която дава право на висше образование, и докторска дисертация, която дава научната степен PhD.

Дипломата, в своите различни форми, насочва към упражняване на професията в живота, докторската степен, напротив, насочва към академична работа, което означава, че който защити докторска дисертация почти винаги започва университетска кариера.

В университетите този вид защита е винаги докторска, PhD, и представлява оригинална изследователска работа, чрез която кандидатът трябва да покаже, че е учен, способен да придвижи напред дисциплината, на която се посвещава. Действително тази работа не се прави, като нашата дипломна работа, на двадесет и две години, а в по-напреднала възраст, понякога даже на четиридесет или петдесет години (въпреки че, разбира се, има и много млади доктори). Защо толкова много време? Именно защото става въпрос за оригинално изследване, за което определено трябва да се знае какво са казали по въпроса другите учени, но преди всичко е необходимо да се открие онова, което другите още не са казали. Когато се говори за “откритие”, особено в областта на хуманитарните науки, нека не се мисли за фундаментални открития като разпадането на атома, теорията на относителността или за лекарство против рака: могат да съществуват и скромни открития, като за научен принос се смята един нов прочит на класически текст, откриването на ръкопис, който хвърля нова светлина върху биографията на някой автор, нов прочит на предишни изследвания, който води до “узряване” и систематизиране на идеи, разхвърляни из различни текстове. Във всеки случай ученият трябва да напише труд, който другите учени от неговата дисциплина не би трябвало да пренебрегват, защото казва нещо ново (сравни II.6.1.).

От същия тип ли е нашата дипломна работа? Не непременно. Наистина, тъй като се пише на възраст между двадесет и две и двадесет и четири години, докато все още се държат семестриални изпити, тя не може да представлява завършек на един продължителен и осмислен труд, доказателство за пълно научно съзряване. Разбира се, случва се да дойдат дипломни работи (направени от особено способни студенти), представляващи истински докторски дисертации, и други, които не достигат това ниво. Нито пък университетът го изисква на всяка цена: може да се напише добра дипломна работа, която да представлява не изследователски, а компилативен труд.

В една дипломна работа с компилативен характер студентът показва, че е придобил критичен поглед върху съществуващата литература (т.е. върху публикациите по въпроса) и че е способен да я изложи ясно и достъпно, стремейки се да свърже различните гледни точки, предоставяйки по този начин един интелигентен обзор, полезен от информативна гледна точка, включително и за учени от тази специалност, които не са извършвали задълбочени изследвания върху този частен проблем.

И така, едно първо предупреждение: може да се направи или компилативна, или изследователска дипломна работа; или защита като за диплома, или защита като за докторска дисертация.

Една изследователска работа е винаги по-дълга, трудна и отговорна; една компилативна работа също може да бъде трудна и дълга (има компилативни трудове, отнели дълги години), но обикновено може да бъде направена в по-кратко време и с по-малък риск. Не е казано, че който прави компилативна дипломна работа си затваря пътя към изследването; компилацията може да представлява доказателство за сериозност от страна на младия изследовател, който, преди да започне самостоятелно изследване, иска да си изясни някои идеи, подготвяйки документалната си база.

На срещуположния полюс се намират онези работи, които имат претенции да бъдат изследователски, но са направени прибързано и са некачествени трудове, които дразнят този, който ги чете, и никак не правят чест на този, който ги пише.

Следователно изборът между компилативен и изследователски труд е свързан с научното съзряване и способностите на кандидата за работа. Често – и за съжаление – това е свързано и с икономически фактори, защото е ясно, че един студент, който работи, има по-малко време, сили и по-малко пари, които да отдели за дълги изследвания (които обикновено изискват закупуването на редки и скъпи книги, пътувания до чужбина и т.н.). За съжаление, в тази книга не мога да давам съвети от икономически характер. До неотдавна изследователската работа навсякъде по света беше привилегия на богатите. Днес съществуват много стипендии и фондове за обучение в чуждестранни университети, но това едва ли разрешава проблемите наистина за всички. Най-добрият вариант е едно по-добре устроено общество, в което ученето да бъде работа, заплащана от държавата, в която да бъде плащано на този, който има призвание за научен работник и в която да не е необходимо да се притежава на всяка цена “един къс хартия”, за да се намери място, да се получи повишение, да се изпреварят другите в конкурс.

Но нашият университет и обществото, чиито резултат е той засега, са това, което са. Не ни остава нищо друго, освен да си пожелаем студентите от всички прослойки да могат да учат, без да се подлагат на излишни саможертви, и да обясним как да се напише добра дипломна работа, съобразявайки се с времето и силите, с които разполагаме, както и със собствения си научен усет.

I.2. Кого би заинтересувала тази книга

Ако нещата стоят така, както ги описахме, то трябва да приемем, че има много студенти, принудени да напишат дипломна работа, за да могат да завършат набързо и да получат необходимата им диплома, заради която са се записали в университета. Някои от тези студенти дори са на по четиридесет години. Следователно тези хора ще искат от нас съвети как да напишат дипломна работа за един месец, така че, получавайки каквато и да било оценка, да напуснат университета (с диплома в ръка). В такъв случай трябва категорично да заявим, че тази книга не е за тях.Ако това са изискванията, ако тези студенти са жертва на една парадоксална правна система, която ги принуждава да търсят диплома, за да разрешат болезнените си финансови проблеми, ще е по-добре на първо време да направят две неща: (1) да вложат една прилична сума, за да им я напише някой друг; (2) да препишат дипломна работа, вече защитена преди няколко години в друг университет (не е изгодно да се преписва отпечатан вече труд, ако ще да е и на чужд език, защото ако преподавателят е поне малко информиран, то би трябвало да знае за съществуването му; но пък да се препише за Милано една работа, защитена в Катания, е нещо, което има всички шансове да мине, пък и преписването на дипломна работа предполага все пак известни интелектуални усилия по нейното намиране).

Ясно е, че двата съвета, които току-що дадохме, са незаконни. Нещо като да се появиш ранен в “Бърза помощ” и ако лекарят не иска да те прегледа, да му опреш нож в гърлото. И в двата случая става въпрос за отчаяни действия. Този съвет беше по-скоро виц, за да стане ясно, че моята книга няма претенции да разрешава големите проблеми от социален характер или такива, свързани със съществуващия правен ред.

Следователно тази книга се обръща към онзи, който (и без да е милионер и да е имал десет години на разположение, за да защити, след като е пропътувал целия свят) има възможност да посвещава няколко часа дневно на ученето и иска да подготви труд, който освен всичко, да му достави и определено интелектуално удовлетворение, както и да му върши работа и след дипломирането. И който, определил обема на собствения си ангажимент към проблема, пък бил той и скромен, иска да свърши една сериозна работа. В крайна сметка сериозно може да се направи и една колекция модели на спортни автомобили: достатъчно е да се определи целта на сбирката, критериите за каталогизация, историческите й граници. Ако се реши да не се отива отвъд 1960 г., прекрасно, защото оттогава насетне всички модели са налице. Винаги ще има разлика между тази сбирка и Лувъра, но вместо да се прави един не особено сериозен музей, е по-добре да се направи пълна колекция от автомобилчета от 1960 до 1970. Този критерий важи и за една дипломна работа.

I.3. Как дипломната работа може да бъде полезна и след дипломирането

Има два начина да се напише дипломна работа, която да служи и след дипломирането. Първият е тя да се превърне в начало на едно по-обширно изследване, което да продължи и в следващите години, разбира се, ако студентът има възможност и желание за това.

Но съществува и втори начин, чрез който един директор на туристическа агенция ще бъде подпомогнат в своята работа дори и от факта, че е разработвал дипломна работа на тема: “От Ферлю и Лучия до Годениците”.Действително, да се напише дипломна работа означава: (1) да се прецизира темата; (2) да се съберат материали по тази тема; (3) да се подредят тези материали; (4) да се изучи “от първа ръка” темата, в светлината на събраните материали; (5) да се придаде собствен облик на всички предходни разсъждения; (6) да се напише така, че който чете, да разбира какво иска да ни каже авторът и при необходимост да е в състояние да използва същите – документи, за да подхване темата от своя гледна точка. Следователно написването на дипломна работа означава приучване към изясняване на собствените идеи и към подреждането на материала: това е придобит методологически опит за извършването на нещо, което да служи и на другите, фактически не е толкова важна темата на труда, много по-съществен е работният опит от него.Който е успял да се аргументира добре върху двете редакции на романа на Мандзони³, ще знае също така добре да подбере материалите, които ще му трябват и за туристическата агенция. Ако някой вече е публикувал десетина книги, то е успял да направи последните девет, защото максимално е използвал опита си от първата, която не е била нищо друго освен преработка на дипломната му работа. Без онзи мой първи труд не бих се научил как да направя другите. И за добро или лошо другите все още носят отпечатъка на първия. С времето човек научава повече неща, но начинът, по който ще работи, винаги ще зависи от начина, по който се е учил да го прави.

И накрая, писането на дипломна работа е и тренировка на паметта. Ще имаш добра памет на старини, ако си я упражнявал на младини. И няма значение дали си я упражнявал, наизустявайки съставите на отборите от А група, поезията на Кардучи или списъка на римските императори от Октавиан Август до Ромул Велики. Разбира се, щом ще си тренираме паметта, по-добре е да учим неща, които ни интересуват или ще ни служат; но понякога и ученето на ненужни неща е добра умствена гимнастика. Следователно, макар и да е по-добре да се направи дипломна работа на тема, която ни харесва, все пак темата е второстепенна спрямо метода на работа и получения опит.

Когато се работи добре, няма тема, която да е наистина глупава. Когато се работи добре, се извличат полезни заключения и от тема, която на пръв поглед е далечна или периферна. Маркс не е писал дипломна работа по политикономия, а за двама гръцки философи – Епикур и Демокрит. И това не е грешка. Може би Маркс е бил в състояние да разсъждава върху проблемите на историята и на икономиката с добре известната си теоретическа енергия именно защото се е научил да разсъждава като гръцките философи. Имайки насреща си толкова много студенти, които започват с изключително амбициозни теми върху Маркс и после завършват кариерата си в “Личен състав” на големите капиталистически предприятия, се налага да преосмислим разбиранията си за ползата и актуалността на темата.

I.4. Четири ясни правила

Има случаи, при които дипломантът пише работа по тема, наложена му от преподавателя. Старайте се да избягвате подобно нещо.

Разбира се, тук нямаме предвид случаите, в които дипломантът иска съвет от преподавателя. По-скоро имаме предвид или онези случаи, при които вината е на преподавателя (виж II.7., “Как да избегнем опасността да бъдем използвани от научния си ръководител”), или онези, в които вината е на дипломанта, лишен от интерес и готов да свърши зле каквото и да било, само и само да се отърве по-бързо от него.

Ние пък ще се занимаем със случаите, в които се предполага наличието на дипломант, воден от някакъв интерес, и на научен ръководител, готов да му окаже квалифицирана помощ. В тези случаи правилата за избор на тема са четири:

Темата да отговаря на интересите на дипломанта (да бъде свързана с положените изпити, с неговите политически, културни и религиозни възгледи);
Необходимите извори да бъдат намираеми, т.е. материално достижими за дипломанта;
Материалите да бъдат “смилаеми”, т.е. духовно достижими за дипломанта;
Методологическата рамка на изследването да отговаря на образователното ниво и опита на дипломанта.

Формулирани така, тези четири правила изглеждат банални, и като че ли можем да ги обобщим с правилото “който иска да пише дипломна работа, да напише такава дипломна работа, каквато е в състояние да напише”. И е точно така, защото има случаи на провалени дипломни работи само защото студентът не е могъл да постави проблема в рамките на тези ясни правила.⁴

Главите, които следват, ще се опитат да ви дадат някои съвети с цел дипломната работа, която ще напишете, да е дипломна работа, която знаете как и защо да напишете.

БЕЛЕЖКИ

1. В българските университети първото ниво е бакалавърска степен, но както и в повечето от западните университети тя не изисква защита на дипломна работа и съответно не дава пълни права на висше образование. – Бел. ред.

2. Някой може да попита, защо тогава не съм използвал като обща формулировка студентка, преподавателка и т.н. Защото работя от моя гледна точка и изхождам от собствения си опит и смятам, че така е по-добре за изказа. – Бел. авт.

3. Мандзони, Алесандро (1785-1873). Италиански писател, идеолог на борбите за обединение на Италия. Романът му Годениците е сред най-ярките произведения на италианската литературна класика. Фермо и Лучия е първият вариант на романа. – Бел. ред.

4. Можем да добавим и едно пето правило: научният ръководител да бъде точно този, който е най-подходящ. Действително има дипломанти, които поради симпатии или мързел искат да пишат с преподавател от дисциплина “А” дипломна работа по дисциплина “Б”. Преподавателят приема поради симпатия, суета или невнимание, после не е в състояние да следва темата. – Бел. авт.

ЗАКОН ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИ И ДОКТОРАНТИ Обн. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г., изм. ДВ. бр.12 от 13 Февруари 2009г., изм. ДВ. бр.32 от 28 Април 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.99 от 15 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.68 от 2 Август 2013г., изм. ДВ. бр.107 от 24 Декември 2014г.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. Този закон урежда условията и реда за кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.

Чл. 2. (1) Целта на закона е да се подобрят условията за достъп до висше образование.

(2) Законът се основава на следните принципи:

1. участие на студентите и докторантите във финансирането на обучението;

2. насърчаване на конкуренцията между висшите училища за предоставяне на по-качествено висше образование;

3. гарантиране на равен достъп до висше образование на лица независимо от социалния им статус;

4. сътрудничество между държавата и банките по повод кредитирането на студентите и докторантите.

Чл. 3. (1) Право да кандидатстват за получаване на кредит по този закон имат студенти и докторанти – български граждани, граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава от Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария, които към момента на подаване на искането за сключване на договор за кредит отговарят едновременно на следните изисквания:

1. не са навършили 35 години;

2. се обучават в редовна форма за придобиване на образователно-квалификационна степен „бакалавър“ (бакалавър или професионален бакалавър) или „магистър“, или на образователна и научна степен „доктор“ в създадено и функциониращо по законоустановения ред държавно или частно висше училище или научна организация по чл. 47, ал. 1 от Закона за висшето образование;

3. нямат придобита същата образователно-квалификационна или образователна и научна степен;

4. не са отстранени и не са прекъснали обучението си, освен в случаите, предвидени в този закон.

(2) Когато студентът се обучава едновременно за придобиване на повече от една специалност на една и съща образователно-квалификационна степен, студентът може да получи по свой избор кредит по този закон само за една от тях.

(3) Качеството студент или докторант се придобива съгласно Закона за висшето образование.

Чл. 4. Държавата оказва финансова подкрепа при кредитирането на студенти и докторанти, като:

1. (доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) гарантира главницата и лихвите (уговорена лихва и лихва за забава) на кредитното задължение;

2. погасява кредитното задължение или част от него в случаите, предвидени в този закон;

3. заплаща на банките премия за добро управление при условията, предвидени в този закон.

Чл. 5. (1) Кредитите се отпускат за целия или за част от периода на обучение съгласно учебния план за:

1. заплащане на таксите за обучение;

2. издръжка.

(2) Правото на кредит за издръжка възниква при раждане или при пълно осиновяване на дете по време на обучението. Правото се ползва от родителя, който упражнява родителските права, а ако това са и двамата родители – само от единия.

(3) Кредитите се отпускат в български левове.

Чл. 6. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Кредитите по този закон се предоставят от банки, сключили с министъра на образованието и науката типов договор, уреждащ правата и задълженията на държавата и на банките във връзка с участието в системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа.

(2) Покана за сключване на договор по ал. 1 се обнародва ежегодно не по-късно от 30 април в „Държавен вестник“. В случаите по чл. 7, ал. 3 се обнародва и измененият типов договор.

(3) Предложението за сключване на договор може бъде прието в двумесечен срок от обнародването на поканата.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Всяка банка може да прекрати едностранно договора с писмено изявление до министъра на образованието и науката в срок до 30 април на съответната година. Прекратяването има действие от 30 юни на същата година. Банката запазва правата и задълженията по договори за кредит, сключени преди прекратяването.

(5) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Банките, подписали договор с министъра на образованието и науката, се включват в публичен електронен регистър, достъпен от електронната страница на Министерството на образованието и науката.

Чл. 7. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Типовият договор се утвърждава от министъра на образованието и науката и министъра на финансите след съгласуване с Националния съвет за кредитиране на студентите и докторантите и се обнародва в „Държавен вестник“.

(2) Типовият договор определя:

1. правилата и необходимите документи за отпускане, обслужване, предоговаряне и погасяване на кредитите по този закон;

2. задължителните реквизити на договора между банката и студента или докторанта;

3. реда за гарантиране на кредитите;

4. реда за погасяване от държавата на задължения на кредитополучателите към банката;

5. размера на премията за добро управление, правилата и сроковете за изплащането и от държавата;

6. отговорността на страните в случай на неизпълнение на типовия договор.

(3) Типовият договор се изменя по реда на ал. 1 не по-късно от обнародването на поканата. В този случай не по-късно от един месец след обнародването всяка банка може едностранно да прекрати договора с писмено изявление, като за сключените договори се прилага чл. 6, ал. 4.

Глава втора.
ИНСТИТУЦИИ В СИСТЕМАТА ЗА КРЕДИТИРАНЕ НА СТУДЕНТИТЕ И ДОКТОРАНТИТЕ

Чл. 8. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката провежда държавната политика в областта на кредитирането на студентите и докторантите в сътрудничество с висшите училища, научните организации, Националното представителство на студентските съвети и банките.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката:

1. утвърждава съвместно с министъра на финансите типовия договор по чл. 7 и сключва договор с банките, които желаят да предоставят кредити по този закон;

2. подписва от името на Министерския съвет споразуменията за издаване на държавни гаранции за кредити, отпускани по този закон;

3. взема решение за погасяване на кредитното задължение към банката или на част от него в случаите, предвидени в този закон;

4. създава и поддържа регистър на банките, сключили типов договор по чл. 7 за участие в системата за кредитиране;

5. създава и поддържа регистър на отпуснатите и отказаните кредити по реда на този закон, до който сключилите договор с министъра банки имат достъп;

6. ежегодно представя на Министерския съвет анализ на резултатите от прилагането на системата за кредитиране на студентите и докторантите;

7. ежемесечно предоставя информация на министъра на финансите за броя, състоянието и движението по кредитите.

Чл. 9. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Към министъра на образованието и науката се създава Национален съвет за кредитиране на студентите и докторантите, наричан по-нататък „Националния съвет“.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Националният съвет е консултативен орган, който подпомага министъра на образованието и науката при провеждане на държавната политика в областта на кредитирането на студентите и докторантите.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Националният съвет се състои от председател – заместник-министър на образованието и науката, и членове – по един представител на Министерството на образованието и науката и на Министерството на финансите, двама представители на Съвета на ректорите, по един представител на Българската академия на науките и на Селскостопанската академия, двама представители на Националното представителство на студентските съвети и двама представители на Асоциацията на банките в България.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката определя и освобождава със заповед поименния състав на Националния съвет по предложение на органите и организациите по ал. 3.

(5) За участието в работата на Националния съвет председателят и членовете не получават възнаграждение.

(6) Националният съвет обсъжда:

1. и съгласува проекта на типовия договор по чл. 7, както и на неговите изменения;

2. прилагането на системата за кредитиране на студентите и докторантите с държавна финансова подкрепа и дава предложения за нейното усъвършенстване;

3. бюджетната рамка на системата за студентско кредитиране.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Националният съвет приема правила за работата си, които се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(8) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Дейността на Националния съвет се подпомага организационно от Министерството на образованието и науката.

Чл. 10. (1) Висшите училища и научните организации подпомагат административно и информационно студентите и докторантите при осъществяване на правата им по този закон.

(2) Не по-късно от два месеца преди началото на учебната година висшите училища и научните организации обявяват на интернет страницата си и по друг подходящ начин:

1. изискванията, на които трябва да отговарят студентите и докторантите, за да получат кредит при условията на този закон, както и необходимите документи;

2. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) списък на банките, които са сключили типов договор с министъра на образованието и науката за участие в системата за кредитиране.

(3) Висшите училища и научните организации издават при поискване от студентите и докторантите документ, удостоверяващ качеството им на студент или докторант с право да се запише за следващ семестър.

(4) Документът по ал. 3 съдържа:

1. името, единния граждански номер и постоянния адрес на студента – за българските граждани, съответно данните от личната карта или паспорта и от удостоверението за пребиваване – за граждани на друга държава – членка на Европейския съюз, на друга държава от Европейското икономическо пространство или на Конфедерация Швейцария;

2. специалността, образователно-квалификационната степен, за която се провежда обучението, годината на обучение и срока за полагане на последния държавен изпит или за защита на дипломна работа съгласно учебния план, съответно за докторантите – научната специалност, годината на обучение и изтичането на срока на докторантурата;

3. придобитите образователно-квалификационни степени, когато висшето училище и научната организация разполагат с информация за това;

4. размера на годишната такса за обучение, сроковете за плащането и и банкова сметка, по която тя може да бъде платена.

(5) Документът по ал. 3 се подписва от ректора, съответно от ръководителя на научната организация или от упълномощено от тях длъжностно лице, и се регистрира по години в специален регистър, воден във висшето училище или в научната организация.

Чл. 11. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Банките, подписали типов договор с министъра на образованието и науката, одобряват, отпускат, обслужват и събират кредитите на студентите и докторантите.

Глава трета.
ДЪРЖАВНА ФИНАНСОВА ПОДКРЕПА

Чл. 12. (1) Държавата предоставя финансова подкрепа на студентите и докторантите, като се задължава спрямо банките, отпуснали кредити, във формите, при условията и по реда, предвидени в закона.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година се предвиждат средствата за държавна финансова подкрепа по чл. 4, т. 2 и 3 по бюджета на Министерството на образованието и науката и се определя максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издадени през съответната година по чл. 4, т. 1.

Чл. 13. (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Държавни гаранции по чл. 4, т. 1 се издават за размера на главницата и лихвата (уговорена лихва и лихва за забава) по кредити, отпуснати на студенти и докторанти по реда на този закон.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Дългът на студентите и докторантите по ал. 1 е гарантиран от държавата и представлява задължение на правителството само в случаите, когато Министерският съвет е издал гаранции от името и за сметка на държавата.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Министърът на образованието и науката участва в преговорите за издаване на държавни гаранции по този закон и подписва от името на правителството споразуменията за издаване на държавна гаранция въз основа на решение на Министерския съвет.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г., изм. – ДВ, бр. 107 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г.) Максималният размер на новите държавни гаранции, които могат да бъдат издавани от името и за сметка на държавата през съответната година, се одобрява ежегодно с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на образованието и науката съгласувано с министъра на финансите. Одобреният от Министерския съвет максимален размер на новите държавни гаранции се включва в закона за държавния бюджет на Република България за съответната година.

Чл. 14. (1) Ако кредитополучателите не изпълнят задълженията си по договора за кредит, банките имат право да претендират изпълнение от държавата при условията и по реда, предвидени в типовия договор по чл. 7.

(2) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Банките са длъжни да положат грижа на добър търговец за събиране на своите вземания. Те могат да претендират от държавата да заплати неизпълнената част от задължението на кредитополучателите само след като представят доказателства, че са претендирали дължимата сума първо от кредитополучателя. Конкретните условия, редът и необходимите документи за претендиране на дължимата сума от държавата се уреждат в типовия договор по чл. 7.

(3) Когато държавата изпълни в случаите по ал. 2 задължението на кредитополучателя, в нейна полза възниква право да получи от кредитополучателя всичко, което е платила за негова сметка, заедно със законната лихва от момента на плащането.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Вземанията на държавата срещу кредитополучателите, възникнали в резултат на заплащане на цялото или на част от тяхното задължение към банките, са частни държавни вземания и се установяват и събират от Националната агенция за приходите по реда на Закона за Националната агенция за приходите.

Чл. 15. Държавата заплаща на банката премия за добро управление в размер и срок, определени в типовия договор по чл. 7.

Глава четвърта.
ОТПУСКАНЕ, УСВОЯВАНЕ И ПОГАСЯВАНЕ НА КРЕДИТИТЕ

Чл. 16. (1) Студентите и докторантите могат да подадат искане за отпускане на кредит и сключване на договор с всяка банка, подписала типов договор по чл. 7.

(2) Банки, които не са сключили типов договор по чл. 7, не могат да отпускат кредити по реда на този закон и да рекламират или да указват по какъвто и да е начин, че извършват кредитиране на студенти и докторанти с държавна финансова подкрепа.

(3) В случай че договор за кредит при условията на този закон е сключен с банка, която не е подписала типов договор по чл. 7, кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.

(4) Студентите и докторантите могат да сключат договор за кредит по този закон само с една банка, освен в случаите по ал. 5.

(5) Студентите и докторантите могат по всяко време да сменят обслужващата ги банка, като сключат нов договор за кредит за оставащия период на обучението си. Договорът за кредит с предходната банка се запазва, като се смята за сключен в размера на усвоената част от кредита до момента на промяната.

Чл. 17. (1) Отношенията между банката и студента или докторанта се уреждат с писмен договор.

(2) С договора за кредит банката предоставя на студента или докторанта, наречен кредитополучател, целеви кредит за заплащане на таксите за обучение и/или за издръжка, а кредитополучателят се задължава да върне заетата сума в срока и при условията и по реда, предвидени в договора.

(3) Договорът за кредит се изготвя на ясен и разбираем език.

(4) Кредитополучателят не е длъжен да извършва плащания, които не са включени в условията на сключения договор.

(5) За договора за кредит по този закон се прилагат и чл. 143 – 148 от Закона за защита на потребителите.

(6) Когато не са спазени изискванията на ал. 1 и 4 и на чл. 18, ал. 3, както и изискванията за задължителните реквизити на договора за кредит, предвидени в типовия договор по чл. 7, договорът за кредит е недействителен.

(7) В случай на недействителност на договора за кредит кредитополучателят е длъжен да върне само чистата стойност на кредита, но не дължи лихви, такси или други разходи.

Чл. 18. (1) Договорът за кредит се сключва въз основа на искане от студента или докторанта, към което се прилагат следните документи:

1. копие на документ за самоличност;

2. документ по чл. 10, ал. 3;

3. декларация, че отговарят на изискването на чл. 3, ал. 1, т. 3;

4. други документи, предвидени в типовия договор по чл. 7.

(2) В едноседмичен срок от получаване на искането по ал. 1 банката трябва да сключи договор за кредит или да отхвърли искането.

(3) Преди сключване на договора банката е длъжна да уведоми кредитополучателя за всички условия на кредита.

(4) Банката предоставя екземпляр от договора на кредитополучателя.

(5) Банката отказва да сключи договор за кредит, когато студентът или докторантът има други кредитни задължения, които не е обслужвал повече от 6 месеца, като незабавно го уведомява за това.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) В тридневен срок от сключването на всеки договор за кредит, съответно от отказа да сключат договор за кредит, банките уведомяват Министерството на образованието и науката.

(7) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) Банките са длъжни да предоставят на Министерството на образованието и науката и друга информация, свързана с отпуснатите кредити, предвидена в типовия договор по чл. 7.

Чл. 19. (1) Банките нямат право да изискват или да получават каквото и да е обезпечение от кредитополучателите или от трети лица.

(2) Кредитополучателите не дължат заплащането на такси, комисиони или други разходи, непосредствено свързани с отпускане и управление на кредита.

(3) Уговорки в нарушение на ал. 1 и 2 са нищожни.

Чл. 20. (1) (Изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Лихвата, която кредитополучателят дължи на банката, не може да надхвърля седем процентни пункта.

(2) Уговорката за по-висока лихва е нищожна.

Чл. 21. (1) Максималният размер на кредитите за заплащане на таксите за обучение се формира въз основа на дължимите такси за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна или образователна и научна степен.

(2) Усвояването на отпуснатия кредит се осъществява чрез преводи по банковата сметка на висшето училище или научната организация в срок, определен в договора за кредит, но не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър, с изключение на случаите по ал. 4.

(3) Всеки превод е в размер на дължимата такса за обучение.

(4) Средствата за таксата, дължима за първия семестър на първата година от обучението за придобиване на съответната образователно-квалификационна или образователна и научна степен, се възстановяват по сметка на кредитополучателя в тридневен срок след представяне на документ, удостоверяващ, че е платена таксата за обучение.

(5) Всеки семестър в сроковете, предвидени в договора за кредит, кредитополучателят предоставя на банката документ от висшето училище по чл. 10, ал. 3. При непредоставяне на документа в срок банката не извършва плащане по кредита през съответния семестър.

(6) При непредоставяне на документ по чл. 10, ал. 3 за два поредни семестъра вземането на банката от кредитополучателя става изискуемо.

(7) Алинея 6 не се прилага в случаите на прекъсване на обучението, продължило не повече от две години, поради болест, майчинство по смисъла на Кодекса за социално осигуряване или за обучение в друго висше училище или научна организация. Кредитополучателят представя на банката доказателства за настъпилите обстоятелства.

(8) В случай че кредитополучателят не желае да ползва средства по кредита през съответния семестър, той трябва да уведоми банката не по-късно от 7 дни преди датата, на която съгласно договора за кредит банката трябва да извърши плащането, както и да представи документа по чл. 10, ал. 3.

Чл. 22. (1) Максималният размер на кредита за издръжка се формира като сбор от семестриалните издръжки за срок, равен на оставащия срок на обучение на кредитополучателя съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна или образователна и научна степен.

(2) Семестриалната издръжка е равна на минималната работна заплата, умножена по броя на месеците през съответния семестър.

(3) Кредитът за издръжка се усвоява чрез преводи по сметка на кредитополучателя в началото на всеки семестър съгласно договора за кредит.

(4) За кредитите за издръжка се прилагат съответно разпоредбите на чл. 21, ал. 5 – 8.

Чл. 23. (1) Кредитополучателят не дължи плащане на главницата и лихвите по кредита по време на гратисния период.

(2) Гратисният период е периодът от сключването на договора за кредит до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа съгласно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича определеният срок на докторантурата.

(3) По време на гратисния период банката начислява лихва върху кредита.

(4) Банката не може да откаже да приеме плащане от кредитополучателя по време на гратисния период.

(5) Гратисният период се удължава:

1. в случаите по чл. 21, ал. 7 – за срок не по-дълъг от две години;

2. когато кредитополучателят се запише за обучение в следваща образователно-квалификационна степен или образователна и научна степен „доктор“ в рамките на гратисния период и сключи договор за кредит – за срок, равен на срока на обучение съгласно учебния план.

Чл. 24. (1) Общият размер на задължението на кредитополучателя се формира след изтичане на гратисния период и включва:

1. главницата, чийто размер се определя от сумата на отпуснатите средства за такси и/или издръжка;

2. лихвата, дължима от кредитополучателя за срока на договора за кредит.

(2) Изплащането на кредита започва един месец след изтичане на гратисния период съгласно погасителния план, уговорен между страните.

(3) Кредитополучателят погасява общия размер на кредита на равни месечни погасителни вноски в 10-годишен срок, считано от края на гратисния период.

Чл. 25. (1) Кредитополучателят може да изпълни предсрочно задълженията си по договора за кредит без такси, комисиони и допълнителни лихви.

(2) Уговорката за заплащане на такса, комисиона или лихва в случаите на предсрочно погасяване на задължението е нищожна.

(3) Предсрочното погасяване на кредита води до съответно намаляване на лихвата и на разходите по кредита, съответстващи на остатъка от погасителния период.

(4) Банката не може да откаже да приеме предсрочно изпълнение на задължението по кредита.

Чл. 26. (1) Изпълнението на задълженията на кредитополучателя се отсрочва:

1. при настъпване на трайна неработоспособност 70 или над 70 на сто – за срока, определен в експертното решение на ТЕЛК или НЕЛК, но за не повече от три години от датата на инвалидизиране;

2. при записване в редовна форма на обучение за придобиване на следваща образователно-квалификационна или образователна и научна степен „доктор“ в рамките на една година след изтичане на гратисния период – за срока на обучението съгласно учебния план на съответната специалност и образователно-квалификационна или образователна и научна степен.

(2) Задължението се отсрочва след представяне пред банката на документи, удостоверяващи настъпването на обстоятелствата по ал. 1.

(3) Отсрочването по ал. 1 удължава срока за погасяване на кредита.

(4) В случай на отсрочване се преизчислява общият размер на задължението по кредита и се актуализира погасителният план.

Чл. 27. (1) (Доп. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Държавата заплаща непогасената част от общия размер на задължението (главница и лихви) по договора за кредит при:

1. смърт на кредитополучателя;

2. настъпване на трайна неработоспособност 70 или над 70 на сто за срок, по-дълъг от три години от датата на инвалидизиране;

3. раждане или пълно осиновяване на второ или следващо дете в рамките на 5 години от изтичането на гратисния период.

(2) Правото по ал. 1, т. 3 може да се ползва от един от родителите.

(3) В случаите по ал. 1 кредитополучателят или неговите наследници уведомяват банката кредитор за настъпилите обстоятелства, като представят съответните доказателства за това.

(4) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) В тридневен срок от получаване на уведомлението банката кредитор прави искане до министъра на образованието и науката за погасяване на неизпълнената част от задължението на кредитополучателя със средства от държавната гаранция.

(5) В случаите по ал. 1 – 4 кредитополучателят или неговите наследници не дължат връщане на сумата, която държавата е платила на банката.

(6) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2009 г., в сила от 15.09.2009 г., изм. – ДВ, бр. 68 от 2013 г., в сила от 02.08.2013 г.) В едномесечен срок от искането на банката, адресирано до министъра на образованието и науката, на банката се изплащат сумите по неизпълнената част от задължението на кредитополучателя.

Заключителни разпоредби

§ 1. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм. и доп., бр. 58 от 1997 г., бр. 60 от 1999 г.; попр., бр. 66 от 1999 г.; изм. и доп., бр. 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г. и бр. 13 и 43 от 2008 г.) в чл. 10, ал. 2, т. 3 се създава буква „д“:

„д) регистър на банките, отпускащи кредити по Закона за кредитиране на студенти и докторанти.“

§ 2. В Закона за защита от дискриминация (обн., ДВ, бр. 86 от 2003 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2004 г., бр. 105 от 2005 г., бр. 30 и 68 от 2006 г. и бр. 59 и 100 от 2007 г.) се правят следните изменения и допълнения:

1. В чл. 7:

а) създава се нова т. 12:

„12. установяване на максимална възраст за получаване на кредит по Закона за кредитиране на студенти и докторанти;“;

б) досегашните т. 12, 13, 14, 15, 16 и 17 стават съответно т. 13, 14, 15, 16, 17 и 18.

2. В чл. 11 в ал. 1 и 2 думите „т. 12 и 13“ се заменят с „т. 13 и 14“.

§ 3. (1) В двумесечен срок от влизането в сила на закона министърът на образованието и науката и министърът на финансите утвърждават типовия договор по чл. 7.

(2) В едномесечен срок от утвърждаването на типовия договор министърът на образованието и науката обнародва в „Държавен вестник“ покана за сключване на типов договор с банките, желаещи да отпускат кредити на студенти и докторанти при условията на този закон.

––––––––-

Законът е приет от 40-то Народно събрание на 23 юли 2008 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА ДАНЪЧНО-ОСИГУРИТЕЛНИЯ ПРОЦЕСУАЛЕН КОДЕКС

(ОБН. – ДВ, БР. 12 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.05.2009 Г., ДОП. – ДВ, БР. 32 ОТ 2009 Г.)

§ 68. (Доп. – ДВ, бр. 32 от 2009 г.) Законът влиза в сила от 1 май 2009 г., с изключение на § 65, 66 и 67, които влизат в сила от датата на обнародването на закона в „Държавен вестник“ и § 2 – 10, § 12, т. 1 и 2 – относно ал. 3, § 13 – 22, § 24 – 35, § 36, ал. 1 – 4, § 37 – 51, § 52, т. 1 – 3, т. 4, буква „а“, т. 7, буква „е“ – относно ал. 10 и 11, т. 8, буква „а“, т. 9 и 12 и § 53 – 64, които влизат в сила от 1 януари 2010 г.

(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2009 Г.)

§ 6. В Закона за кредитиране на студенти и докторанти (обн., ДВ, бр. 69 от 2008 г.; изм., бр. 12 и 32 от 2009 г.) навсякъде думите „министърът на образованието и науката“, „министъра на образованието и науката“, „заместник-министър на образованието и науката“ и „Министерството на образованието и науката“ се заменят съответно с „министърът на образованието, младежта и науката“, „министъра на образованието, младежта и науката“, „заместник-министър на образованието, младежта и науката“ и „Министерството на образованието, младежта и науката“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2010 Г. (ОБН. – ДВ, БР. 99 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2010 Г.)

§ 84. Законът влиза в сила от 1 януари 2010 г., с изключение на § 80, който влиза в сила от 15 декември 2009 г.

Заключителни разпоредби
КЪМ ЗАКОНА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА ЗАКОНА ЗА МЛАДЕЖТА (ОБН. – ДВ, БР. 68 ОТ 2013 Г., В СИЛА ОТ 02.08.2013 Г.)

§ 10. В Закона за кредитиране на студенти и докторанти (обн., ДВ, бр. 69 от 2008 г.; изм., бр. 12, 32, 74 и 99 от 2009 г.) навсякъде думите „министърът на образованието, младежта и науката“, „министъра на образованието, младежта и науката“, „заместник-министър на образованието, младежта и науката“ и „Министерството на образованието, младежта и науката“ се заменят съответно с „министърът на образованието и науката“, „министъра на образованието и науката“, „заместник-министър на образованието и науката“ и „Министерството на образованието и науката“.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .

§ 55. Законът влиза в сила от деня на обнародването му в „Държавен вестник“.

Преходни и Заключителни разпоредби
ЗАКОНА ЗА ДЪРЖАВНИЯ БЮДЖЕТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ ЗА 2015 Г. (ОБН. – ДВ, БР. 107 ОТ 2014 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2015 Г.)

§ 21. Законът влиза в сила от 1 януари 2015 г. с изключение на § 19, който влиза в сила от 1 декември 2014 г.

Наредба за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование

В сила от 27.12.2016 г.

Приета с ПМС № 365 от 21.12.2016 г.

Обн. ДВ. бр.103 от 27 Декември 2016г.

Глава първа.
ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за извършване на детски и ученически туристически пътувания с обща цена в страната и в чужбина, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, наричани по-нататък „туристически пътувания“.

(2) Наредбата урежда и изискванията, на които следва да отговарят категоризираните по Закона за туризма туристически обекти при предоставяне на туристически услуги на деца и ученици под формата на детски лагер.

Чл. 2. (1) Туристическите пътувания могат да се организират под формата на детски лагери, екскурзионно летуване, походи, училища сред природата (зелени училища, пътуващи училища), ски ваканции и обучение по зимни спортове и други пътувания с образователна, възпитателна, културно-развлекателна и опознавателна цел.

(2) Не са предмет на наредбата инициираните от институциите в системата на предучилищното и училищното образование:

1. еднодневни екскурзии, които не са туристическо пътуване с обща цена, съгласно § 1, т. 67 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма;

2. прояви в областта на науките и технологиите, изкуствата и спорта на общинско, областно, национално и международно ниво;

3. посещения на културни и групови прояви за деца и ученици (театър, кино, изложба, цирк, концерт и др.), когато не са организирани като туристическо пътуване с обща цена;

4. наблюдателни експедиции и учебни наблюдения, свързани с образователните функции на астрономическите обсерватории и планетариумите;

5. организиран от общините отдих на деца и ученици в собствени почивни бази.

Глава втора.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ДЕТСКИТЕ И УЧЕНИЧЕСКИТЕ ТУРИСТИЧЕСКИ ПЪТУВАНИЯ С ОБЩА ЦЕНА И ИЗИСКВАНИЯ ЗА ПРОВЕЖДАНЕТО ИМ

Раздел I.
Условия и ред за организиране на туристическите пътувания на деца и ученици. Необходима документация

Чл. 3. (1) Организираните в системата на предучилищното и училищното образование туристически пътувания се извършват въз основа на сключен договор между туроператор и директор на институция в системата на предучилищното и училищното образование.

(2) Договорът по ал. 1 съдържа:

1. дата и място на сключването;

2. фирма, седалище, адрес на управление, ЕИК, регистрационен номер на туроператора и/или туристическия агент, както и имената на директора и името на институцията;

3. вид на използвания транспорт: въздушен, наземен, воден, като се посочва видът на транспортното средство: самолет (чартърен или редовен), автобус, влак, кораб;

4. маршрут на пътуването, начален пункт, час и място на тръгване, очаквано време на пристигане в крайния пункт, час и сборно място за тръгване от крайния пункт, очакваното време на пристигане, продължителност на престоя;

5. местоположение и вид на туристическите обекти или атракции, когато в цената на пътуването са включени и цените на билетите за посещението им;

6. местоположение, вид, наименование и категория на местата за настаняване и брой нощувки, определени в съответствие с чл. 84 от Закона за туризма;

7. местоположение, вид, наименование и категория на заведенията за хранене и развлечения, брой и вид на храненията, включени в туристическото пътуване, меню за дните на престой на децата и учениците, включително предвидените пакети тип „суха храна“;

8. посещения, пътувания, трансфери и други услуги, включени в общата цена;

9. особени изисквания, предявени от директора на институцията преди сключването на договора, за които е постигнато съгласие от страните по договора;

10. обща цена, обявена в левове, на всички услуги, включени в договора, други плащания, невключени в цената, срок и начин на плащане;

11. възможност за промяна на цената, реда и начина, по който тя се преизчислява в случаите по чл. 88 от Закона за туризма;

12. краен срок, в който директорът на институцията има право да се откаже от договора, без да дължи неустойка и обезщетение;

13. размер на неустойката, която се дължи на туроператора при отказ от договора след срока по т. 12;

14. минимален брой участници, когато такъв е необходим за осъществяване на пътуването;

15. изисквания за формата, начините и сроковете, при които могат да се предявят рекламации в случаите на неизпълнение или неточно изпълнение на договора;

16. фирма и адрес на застрахователя, с който туроператорът е сключил застрахователния договор по чл. 97, ал. 1 от Закона за туризма;

17. задължение за туроператора и превозвача да предприемат пътувания само в светлата част на денонощието.

(3) Договорът по ал. 1 се сключва след одобряване от началника на съответното регионално управление на образованието към Министерството на образованието и науката. Одобряването може да се извърши и по реда на Закона за електронния документ и електронния подпис.

(4) Институцията – инициатор на пътуването, изпраща писмо по образец съгласно приложение № 1 заедно с проект на договор за организирано туристическо пътуване до съответното регионално управление на образованието не по-късно от 10 работни дни преди началната дата на съответното пътуване.

(5) Одобряването по ал. 3 се извършва в срок до 7 работни дни от постъпването на документите по ал. 4 и може да се извършва и по електронен път.

Чл. 4. (1) За всяко туристическо пътуване директорът на институцията:

1. получава информацията по чл. 80 от Закона за туризма, надлежно входирана с придружително писмо от туроператор;

2. сключва договор с регистриран туроператор, вписан в Националния туристически регистър по чл. 166, ал. 1 от Закона за туризма, с валидна към датата на туристическото пътуване застраховка „Отговорност на туроператора“;

3. издава заповед за провеждане на туристическо пътуване;

4. организира и контролира:

а) информирането на родителите, настойниците или попечителите на децата или учениците или на лицата, които полагат грижи за дете, за провеждане на туристическото пътуване;

б) даването на съгласие в писмена форма от родителите, настойниците или попечителите или от другите лица, които полагат грижи за дете, за участие на детето или ученика в съответното туристическо пътуване;

в) провеждането на инструктаж на учениците и на техните родители, настойници или попечители или на лицата, които полагат грижи за дете, за безопасност и култура на поведение по време на туристическото пътуване;

5. заверява с подпис и с печат списък на децата или учениците с данни за трите им имена, дата и година на раждане, група или клас;

6. командирова служителите на институцията, определени за провеждането на туристическото пътуване, съгласно Наредбата за командировките в страната, приета с Постановление № 72 на Министерския съвет от 1986 г. (обн., ДВ, бр. 11 от 1987 г.; изм. и доп., бр. 21 от 1991 г., бр. 2 от 1994 г., бр. 62 от 1995 г., бр. 34 от 1997 г., бр. 40 от 1999 г., бр. 2 от 2008 г. и бр. 2 от 2011 г.), а когато пътуването е извън страната – съгласно Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина, приета с Постановление № 115 на Министерския съвет от 2004 г. (обн., ДВ, бр. 50 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 80 и 86 от 2004 г., бр. 36 и 96 от 2005 г., бр. 2 от 2006 г., бр. 23 и 98 от 2007 г., бр. 64 от 2008 г., бр. 10 от 2009 г., бр. 73 от 2010 г., бр. 19, 105 и 106 от 2011 г., бр. 61 от 2012 г., бр. 51 и 57 от 2015 г. и бр. 27 от 2016 г.);

7. изисква предоставянето на документ от личен лекар за всяко дете или ученик, удостоверяващ липсата на контакт със заразно болен и противопоказания за участие в туристическото пътуване, издаден не по-рано от 3 дни преди началото на организираното пътуване.

(2) За изпълнение на дейността по ал. 1, т. 4 директорът на институцията изпраща на родителите, настойниците или попечителите или на другите лица, които полагат грижи за дете, уведомление с приложена декларация и инструктаж по образец съгласно приложение № 2. В случай на съгласие от тяхна страна уведомлението се подписва и се връща на директора на институцията, по чиято инициатива се провежда пътуването.

(3) Възникналите правоотношения между туроператора и служителите на институцията, определени като придружаващи лица при провеждането на туристическото пътуване, се уреждат с договор в писмена форма.

Чл. 5. (1) След одобряването на договора за организирано туристическо пътуване от съответното регионално управление на образованието туроператорът незабавно уведомява Българската агенция по безопасност на храните за организацията на храненето на децата и учениците, като посочва обектите за хранене, които ще бъдат посещавани при туристическото пътуване, и съответната регионална здравна инспекция към Министерството на здравеопазването по местонахождението на обектите с обществено предназначение, които ще бъдат посещавани, като прилага и копие на предвиденото меню по чл. 3, ал. 2, т. 7.

(2) Уведомяването по ал. 1 може да се извършва и по електронен път.

Чл. 6. Документацията за организираните детски и ученически пътувания се съхранява от администрацията на институцията – инициатор на пътуването, най-малко една календарна година от датата на приключването на пътуването.

Раздел II.
Изисквания при провеждането на туристическите пътувания

Чл. 7. За персонал, обслужващ провеждането на туристическите пътувания, могат да се определят учители и други педагогически специалисти, възпитатели, психолози, педагогически съветници и медицински специалисти – по преценка на ръководителя на институцията – инициатор на пътуването, а за туристически пътувания извън страната – и представители на съответния туроператор.

Чл. 8. (1) Броят на персонала се определя съобразно формата на туристическото пътуване, броя, възрастовия състав и специфичните нужди на децата и учениците, както следва:

1. един възрастен на всеки 5 – 7 деца от детските градини и деца в предучилищна възраст;

2. един възрастен на всеки 10 – 15 ученици от I до XII клас.

(2) За всяка група деца и ученици за туристическо пътуване се определят лица за ръководители на групата, като директорът на институцията определя едно от тях за главен ръководител на групата.

(3) Когато в групите по ал. 2 са включени деца или ученици, настанени в социална услуга от резидентен тип или в специализирана институция, в персонала по чл. 7 може да бъде включен и педагогически специалист, възпитател, психолог или медицински специалист от социалната услуга или специализираната институция по предложение на нейния ръководител и по преценка на директора на институцията – инициатор на пътуването.

(4) За всяко туристическо пътуване главният ръководител на групата е длъжен да разполага със следната документация:

1. копие от договора за туристическото пътуване, заверен с гриф „Вярно с оригинала“;

2. туристическия ваучер, издаден от съответния туроператор;

3. заверен списък на децата и учениците в групата;

4. заверено копие от заповедта на директора на институцията за провеждане на туристическото пътуване;

5. копие на застрахователната полица за сключена застраховка „медицински разходи при болест или злополука“ – при пътувания извън страната, или за застраховка „планинска застраховка“ – за пътувания, които се извършват в планинска среда, чийто период на валидност обхваща и периода на договора за конкретното пътуване;

6. доказателство за потвърдена резервация за периода на престой от лицето, упражняващо дейност в конкретното място за настаняване.

Чл. 9. При провеждане на туристическите пътувания задължително се спазва Инструкция № 1 от 1997 г. за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм (ДВ, бр. 57 от 1997 г.), издадена от министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването, когато на водна площ, използвана за къпане, се провежда отдих на деца и ученици.

Чл. 10. За осъществяване на различните форми на туристически пътувания туроператорът осигурява според необходимостта правоспособни екскурзоводи, планински водачи и ски учители, вписани в съответния списък – част от Националния туристически регистър по чл. 166, ал. 1 от Закона за туризма, както и аниматори в туризма с придобита професионална квалификация по професията по смисъла на Закона за професионалното образование и обучение.

Раздел III.
Изисквания към участниците в различните форми на туристически пътувания

Чл. 11. За участие в туристическите пътувания не се допускат деца или ученици, които са:

1. с декомпенсирани хронични заболявания;

2. контактни на заразни болести;

3. заболели от заразни болести;

4. ненавършили тригодишна възраст.

Чл. 12. Участниците в туристическите пътувания извън страната задължително се застраховат от туроператора при условията на чл. 72 от Закона за туризма.

Раздел IV.
Мерки за опазване на живота и здравето на децата и учениците по време на туристическите пътувания

Чл. 13. Ръководителите на туристическите пътувания, медицинският, педагогическият и останалият обслужващ персонал, както и представителят на туроператора носят отговорност за опазване на живота и здравето на децата и учениците от момента на поемането им в сборния пункт, по време на пътуването и престоя им до връщането им на родителите, попечителите, настойниците или на лицата, които полагат грижи за детето.

Чл. 14. Туроператорът съвместно с главния ръководител на групата предприемат мерки за опазване на живота, здравето и сигурността на децата и учениците в зависимост от специфичните условия на туристическото пътуване и мястото на провеждането му.

Раздел V.
Изисквания към транспорта при организираните детски и ученически туристически пътувания с обща цена

Чл. 15. Туристическите пътувания могат да се провеждат на територията на България и извън нея с наземен, воден и въздушен транспорт.

Чл. 16. (1) Туристическите пътувания на деца и ученици с автобусен транспорт се извършват само в светлата част на денонощието.

(2) Маршрутът и времето за пътуването се съгласуват писмено в договора между туроператора и директора на институцията.

(3) По време на пътуванията по ал. 1 на децата и учениците се осигурява най-малко 8 часа нощувка в рамките на денонощието.

Чл. 17. Превозът с автобуси на детски и ученически групи се извършва в съответствие с изискванията на Закона за автомобилните превози, Закона за движението по пътищата и издадените въз основа на тях подзаконови нормативни актове.

Чл. 18. (1) За всяко туристическо пътуване съответният превозвач е длъжен да осигури в превозното средство аптечна чанта, както и шини за имобилизация на горен и долен крайник и врат, въже с дължина 50 м и голям фенер – акумулаторен.

(2) Аптечната чанта по ал. 1 е комплектувана с медицински изделия съгласно изискванията на Инструкция № 1 от 2008 г. за съдържанието на аптечките на моторните превозни средства, издадена от министъра на здравеопазването (ДВ, бр. 27 от 2008 г.).

Раздел VI.
Изисквания при настаняването на децата и учениците по време на туристическите пътувания

Чл. 19. (1) Настаняването на деца и ученици – участници в туристически пътувания, се извършва в обекти, които са категоризирани места за настаняване съгласно Закона за туризма, вписани в Националния туристически регистър и в Публичния регистър на обектите с обществено предназначение, поддържан от регионалните здравни инспекции съгласно чл. 36, ал. 3 от Закона за здравето.

(2) Настаняването извън територията на страната на деца и ученици – участници в туристическо пътуване, се извършва в обекти, получили категория по съответната национална туристическа класификация и подлежащи на контрол съгласно националното законодателство на съответната държава.

Чл. 20. При настаняване на деца и ученици главният ръководител на туристическото пътуване задължително:

1. изготвя поименно разпределение на децата, съответно на учениците, по стаи, което се оставя на разположение на рецепцията в обекта на настаняване или на друго подходящо място в него;

2. осигурява провеждането от хотелиера или от негов служител на инструктаж на групата за местоположението на пожарогасителите и на аварийните изходи на обекта.

Чл. 21. Ръководителите на съответното туристическо пътуване се настаняват в помещения в максимална близост до помещенията на настанените деца, съответно ученици.

Чл. 22. (1) В местата за настаняване по чл. 19, ал. 1 се прилагат здравните изисквания, определени в наредбите по чл. 34, ал. 2 от Закона за здравето, и в тях е задължително:

1. да има обособени отделни спални и санитарно-хигиенни помещения за момичета и момчета;

2. помещенията за спане да могат да се заключват, като е осигурена възможност вратите да могат да се отварят от ръководителите на съответното туристическо пътуване при произшествие;

3. да има подходящо място за съхранение на багажа и личните вещи на децата и учениците;

4. балконите към помещенията за спане да са стабилни и обезопасени;

5. парапетите на стълбищата да са стабилни и безопасни;

6. електрическите контакти в обекта да са обезопасени.

(2) На територията на обектите по ал. 1 е забранено поставянето на игрални автомати и други технически устройства, предлагането на хазартни игри, както и тяхното рекламиране.

(3) В обектите по ал. 1 трябва да е ограничен достъпът до телевизионни канали и предавания, предназначени за възрастни.

(4) Максималният допустим брой легла в спалните помещения в обектите по ал. 1 е четири с изключение на туристическите хижи, туристическите учебни центрове и туристическите спални.

Чл. 23. В обектите за настаняване по чл. 19, ал. 1 хотелиерът е длъжен да осигури информацията по чл. 3а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ, приета с Постановление № 119 на Министерския съвет от 2006 г. (обн., ДВ, бр. 45 от 2006 г.; изм. и доп., бр. 57 от 2007 г., бр. 1 от 2009 г., бр. 5 и 53 от 2011 г. и бр. 22 от 2016 г.).

Чл. 24. Настаняването на деца в предучилищна възраст в обектите по чл. 19, ал. 1 се извършва максимум до втория етаж на туристическия обект.

Раздел VII.
Изисквания към храненето на деца и ученици при туристически пътувания, провеждани на територията на страната

Чл. 25. Храненето на децата и учениците по време на туристическите пътувания се извършва при спазване на Наредба № 6 от 2011 г. за здравословно хранене на децата на възраст от 3 до 7 години в детски заведения (ДВ, бр. 65 от 2011 г.) и Наредба № 37 от 2009 г. за здравословно хранене на учениците (ДВ, бр. 63 от 2009 г.), издадени от министъра на здравеопазването.

Чл. 26. (1) Храненето на деца и ученици по време на туристическите пътувания се извършва само в обекти, регистрирани по реда на Закона за храните и категоризирани съгласно Закона за туризма.

(2) В обектите по ал. 1 трябва да се спазват изискванията на европейското и националното законодателство в областта на храните и предлаганите храни на деца и ученици по време на туристическите пътувания трябва да отговарят на изискванията на Наредба № 9 от 2011 г. за специфичните изисквания към безопасността и качеството на храните, предлагани в детските заведения и училищата, както и към храни, предлагани при организирани мероприятия за деца и ученици (обн., ДВ, бр. 73 от 2011 г.; изм. и доп., бр. 60 от 2012 г. и бр. 85 от 2015 г.), издадена от министъра на земеделието и храните.

Раздел VIII.
Изисквания към организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водни площи, ползвани от деца и ученици

Чл. 27. За осигуряване на безопасността и сигурността на децата и учениците при посещение на плаж (открити водни площи) се спазват съответните изисквания и правила на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи, приета с Постановление № 182 на Министерския съвет от 1996 г. (обн., ДВ, бр. 65 от 1996 г.; изм. и доп., бр. 60 и 72 от 2012 г., бр. 68 от 2013 г., бр. 102 от 2014 г. и бр. 31 от 2016 г.), и на Инструкция № 1 от 1997 г. за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждане на детски и ученически отдих и туризъм, издадена от министъра на образованието и науката и министъра на здравеопазването.

Чл. 28. С цел осигуряване здравето на децата и учениците качеството на водата в плувните басейни и в зоните за къпане трябва да отговаря на изискванията на Наредба № 5 от 2008 г. за управление на качеството на водите за къпане (обн., ДВ, бр. 53 от 2008 г.; изм. и доп., бр. 15 от 2012 г. и бр. 5 от 2013 г.), издадена от министъра на здравеопазването и министъра на околната среда и водите, и на Инструкция № 34 за хигиената на спортните обекти и екипировка (обн., ДВ, бр. 82 от 1975 г.; изм. и доп., бр. 18 от 1984 г. и бр. 25 от 2002 г.), издадена от министъра на здравеопазването.

Чл. 29. Упражняването на водни спортове, ползването на гребни и моторни плавателни съдове и други съоръжения за развлекателна дейност става само с изричното съгласие на ръководителя на групата при наличие на правоспособни инструктори и при спазване на изискванията на Наредбата за плаването и граничния режим във вътрешните морски води, в териториалното море и във вътрешните водни пътища на Република България на български и чуждестранни яхти, лодки и други плавателни средства за спорт, туризъм и развлечение, както и извършване на водноатракционни услуги с тях, приета с Постановление № 293 на Министерския съвет от 2009 г. (обн., ДВ, бр. 99 от 2009 г.; изм. и доп., бр. 33 от 2012 г.). Ръководителят на групата упражнява контрол за извършване на инструктаж от компетентни лица за ползване на съоръженията.

Чл. 30. Децата ползват откритите водни площи задължително с надуваеми пояси, ръкавели или жилетки, дори когато достигат дъното на откритите водни площи.

Чл. 31. (1) Ползването на открити водни площи от деца и ученици се разрешава само при наличие на спасители, осигурени от собственика, наемателя или концесионера на съответните водни площи по реда на Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи.

(2) Спасителите са длъжни съобразно вида на охраняваната водна площ да предприемат действията по чл. 11 от Инструкция № 1 от 1997 г. за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждането на детски и ученически отдих и туризъм.

Чл. 32. Ръководителите на децата и учениците по време на ползването на съответната водна площ:

1. отговарят за безопасното придвижване на децата и учениците от настанителната база до водната площ и обратно;

2. следят за реда и дисциплината по време на ползването на водните площи;

3. преброяват децата преди и след ползването на водните площи, не допускат действия на децата и учениците, криещи опасност за живота и здравето им, като при възможност и/или при необходимост влизат във водата с децата и учениците от поверената им група.

Чл. 33. Мястото за къпане на морски плаж следва да отговаря на изискванията по чл. 4 от Инструкция № 1 от 1997 г. за организацията на водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи при провеждането на детски и ученически отдих и туризъм.

Чл. 34. (1) Ползването на плувни басейни от деца и ученици се извършва, след като спасителят ги е информирал за филтриращите отвори, разположени по стените, дъното и по ръба на басейна.

(2) На децата и учениците се провежда инструктаж за спазването на основните правила за безопасност при ползването на плувните басейни, посочени в приложение № 3.

Чл. 35. През нощта външните плувни басейни към местата за настаняване, в които са настанени децата и учениците, се осветяват по подходящ начин от хотелиера и се поставят табели „Къпането забранено!“.

Глава трета.
СПЕЦИФИЧНИ ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ТУРИСТИЧЕСКИТЕ ПЪТУВАНИЯ, ОРГАНИЗИРАНИ ПОД ФОРМАТА НА ДЕТСКИ ЛАГЕРИ

Чл. 36. (1) Провеждането на детски лагери в страната се извършва в туристически обекти по чл. 19, ал. 1, разположени в ограден терен, към който има поне един вход с денонощна охрана и с пропускателен режим.

(2) На входа на детския лагер се поставя табела с наименованието на лагера, както и пилони или стойки за окачване на знамена.

(3) На територията на лагера се поставят указателни табели за разположението на сградите и тяхното предназначение, както и информационно табло за температурата на въздуха и друга полезна информация.

Чл. 37. В туристическия обект и в прилежащия към него терен трябва да има:

1. осигурено видеонаблюдение и системи за сигнално оповестяване;

2. ресторант или друго заведение за хранене и развлечения, в който местата за сядане са най-малко 1/3 от капацитета на мястото за настаняване;

3. санитарни възли и умивалници, разположени в близост до съответното заведение за хранене и развлечения;

4. оборудвани помещения за занимания и допълнителни дейности;

5. обезопасени спортни съоръжения и оборудване;

6. възможност за осигуряване на покрита лятна естрада с озвучаване и осветление;

7. медицински кабинет за оказване на първа медицинска помощ на децата и учениците.

Чл. 38. (1) Дейността на медицинския кабинет по чл. 37, т. 7 се осъществява от лекар, фелдшер, лекарски асистент или медицинска сестра.

(2) Медицинските специалисти по ал. 1 трябва да са преминали следдипломно обучение по проблемите на профилактиката и промоцията на здравето в Националния център по обществено здраве и анализи и по оказване на първа помощ при спешни състояния – в център по спешна медицинска помощ.

(3) При установяване на състояние, което изисква медицинска помощ, медицинските специалисти по ал. 1 са длъжни да съобщят незабавно на главния ръководител за уведомяване на родителите, настойниците или попечителите или на лицата, които полагат грижи за дете.

Чл. 39. Развлекателната програма, туровете, обиколките, опознавателните разходки и други мероприятия трябва да са съобразени с възрастта и физическата подготовка на участниците.

Глава четвърта.
ИЗИСКВАНИЯ КЪМ ОРГАНИЗАЦИЯТА ПРИ ЗАНИМАНИЯТА НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ В ПРИРОДНА СРЕДА И ОБУЧЕНИЕ ПО СНЕЖНИ СПОРТОВЕ

Чл. 40. (1) Обучението по снежни спортове на деца и ученици се извършва от правоспособни ски учители, вписани в Списъка на правоспособните ски учители – част от Националния туристически регистър по чл. 166, ал. 1 от Закона за туризма.

(2) Ски учителите са длъжни да съобразят физическата подготовка на децата и учениците спрямо сложността на ски пистата съгласно Наредбата за обезопасяването и информационната обезпеченост на ски пистите в Република България и за определяне правилата за безопасност върху територията на ски пистите и ски зоните и за организацията на работата на ски патрулите, приета с Постановление № 13 на Министерския съвет от 2015 г. (ДВ, бр. 9 от 2015 г.).

Чл. 41. (1) За обучение по туризъм, водене на походи и екскурзионно летуване в планините се осигуряват правоспособни планински водачи, вписани в Списъка на правоспособните планински водачи – част от Националния туристически регистър по чл. 166, ал. 1 от Закона за туризма.

(2) При провеждане на прояви с повече от 50 деца или ученици е задължително да има осигурен планински спасител.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба:

1. „Водна площ“ е постоянно или временно съсредоточие на води в естествено или изкуствено създадени форми на релефа. За водна площ се считат и плувните басейни.

2. „Дете“ е всяко физическо лице от 4- до 7-годишна възраст, което не е постъпило в I клас.

3. „Детска група“ е група от 5 и повече деца.

4. „Детски лагер“ е понятие по смисъла на § 1, т. 71 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма.

5. „Екскурзионно летуване“ е туристическо пътуване с 3 и повече нощувки по предварително определен маршрут в планината с цел почивка и възстановяване сред природата.

6. „Излет“ е туристическо пътуване с цел разходка сред природата в рамките на деня.

7. „Лица, които полагат грижи за дете“ са лицата, при които детето е настанено по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето.

8. „Поход“ е туристическо пътуване по предварително определен пешеходен маршрут с продължителност до 2 нощувки, включително с цел кратка почивка и възстановяване сред природата.

9. „Ски ваканция и обучение по снежни спортове“ е туристическо пътуване, в рамките на което участниците получават услугата обучение по ски и други зимни спортове от правоспособни ски учители, вписани в Националния туристически регистър.

10. „Туристическо пътуване с обща цена“ е понятие по смисъла на § 1, т. 67 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма.

11. „Ученик“ е всяко физическо лице от 6- до 19-годишна възраст, от постъпването му в I клас до завършване на средно образование.

12. „Ученическа група“ е група от 5 и повече ученици.

13. „Училище сред природата“ е туристическо пътуване, организирано за съответния клас, в учебно време с цел осъществяване на учебен процес извън училището или населеното място.

14. „Хазартна игра“ е всяка игра, в която има залог и може да се получи печалба или да се загуби залогът съгласно Закона за хазарта.

15. „Хотелиер“ е понятие по смисъла на § 1, т. 56 от допълнителната разпоредба на Закона за туризма.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 2. (1) По отношение на настаняването на деца и ученици – участници в туристически пътувания, извършвано в почивни бази на търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала, разпоредбата на чл. 19, ал. 1 се прилага от 1 януари 2019 г.

(2) В срока по ал. 1 стопанисваните обекти от търговски дружества с повече от 50 на сто държавно участие в капитала се категоризират в съответствие с изискванията на Закона за туризма.

§ 3. Наредбата се приема на основание чл. 79, ал. 5 от Закона за туризма.

§ 4. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

§ 5. Указания по прилагането на наредбата дават министърът на туризма и министърът на образованието и науката.

Приложение № 1 към чл. 3, ал. 4

Образец на писмо до РУО …………………………………………………………………………………………………………………………………… …………………………………………………………………………………………………………………………………… (институция, адрес, телефони, е-mail) Изх. №…………………………………………………….. ДО Г-Н/Г-ЖА………………………………………………………….. НАЧАЛНИК НА РУО………………………………………… Относно: Искане за одобряване за сключване на договор съгласно чл. 79, ал. 4 от Закона за туризма УВАЖAЕМИ/УВАЖАЕМА ГОСПОДИН/ГОСПОЖО…………………………………………………., Във връзка с изискванията на Наредбата за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, Ви информирам следното: 1. В периода………………………..г., ще се проведе……………………………………………………………. (дд/мм/гг) (форма на туристическото пътуване съгласно чл. 2, ал. 1) 2. До………………………………………………………………………………………………………………………….. (маршрут) с деца/ученици от………………………………………………………………………………………………………. (детска градина, училище, център за подкрепа за личностно развитие или специализирано обслужващо звено) 3. Групата ще пътува по маршрут: ………………………………………………………………………………. 3.1. Начален пункт – час и място на тръгването: ………………………………………………………….. 3.2. Краен пункт – очаквано време на пристигането: …………………………………………………… 3.3. Час и място на тръгването от крайния пункт: ……………………………………………………….. 3.4. Очаквано време на завръщането: ………………………………………………………………………….. 4. Настаняване на групата/брой нощувки: …………………………………………………………………… в…………………………………………………………………………………………………………………………………. (местоположение, вид, наименование и категория на мястото/местата за настаняване) 5. Хранене на групата: ………………………………………………………………………………………………… (местоположение, вид, наименование и категория на заведенията за хранене и развлечения, брой и вид на храненията) 6. Транспортът ще се осъществи с ………………………………………………………………………………. (вид транспорт: въздушен, наземен, воден, като се посочва и видът на транспортното средство – самолет (чартърен или редовен), автобус, влак, кораб) 7. Децата/учениците са застраховани със застраховка …………………………………………………. …………………………………………………………………………………………………………………………………… (вид на застраховката, сключена със застраховател „…………………………………“) 8. Пътуването е организирано от туроператор ………………………………………….. (фирма, седалище, адрес на управление и ЕИК), притежаващ удостоверение за регистрация № …………………………. и застрахователна полица „Отговорност на туроператора“ № …………………………………………….., валидна до …………………………………….. 9. Учебното съдържание е преструктурирано съгласно моя Заповед № …………….. (когато е необходимо и пътуването се провежда в учебно време). 10. Декларирам, че са събрани писмените декларации от родителите, настойниците или попечителите или лицата, които полагат грижи за дете, че са запознати с програмата на туристическото пътуване и че са съгласни децата да участват в него. Прилагам проекта на договор за туристическото пътуване, организирано от ……………………………………………………………………………………….. (туроператор) за одобряване. С уважение, ………………………………………………………. (име и фамилия, подпис и печат)

Приложение № 2 към чл. 4, ал. 2

Образец на Уведомително писмо – декларация до родители/настойници/попечители/лица, които полагат грижи за дете До г-н/г-жа ………………………………………………………….. родител (настойник/попечител/лице, което полага грижи за дете) Предлагаме Ви: 1. Оферта (програма) за ……………………………………………………………………………………………. (форма на туристическото пътуване съгласно чл. 2, ал. 1) 2. Декларация за съгласие за участие на детето/ученика в туристическото пътуване. 3. Инструктаж за безопасност и култура на поведение на ученика по време на туристическото пътуване. Оферта (програма) за пътуването: Период: …………………………………………………. г. (дд/мм/гг) 1. Групата пътува по маршрут: …………………………………………………………………………………… 1.1. Начален пункт – час и място на тръгването: …………………………………………………………. 1.2. Краен пункт – очаквано време на пристигането: ………………………………………………….. 1.3. Час и място на тръгването от крайния пункт: ………………………………………………………. 1.4. Очаквано време на завръщането: …………………………………………………………………………. 2. Настаняване на групата/брой нощувки: ………………………………………………………………….. ………………………………………………………………………………………………………………………………….. (местоположение, вид, наименование и категория на мястото/местата на настаняване) 3. Хранене на групата: ………………………………………………………………………………………………. ………………………………………………………………………………………………………………………………….. (местоположение, вид, наименование и категория на заведенията за хранене и развлечения, брой и вид на храненията) 4. Транспортът ще се осъществи с ……………………………………………………………………………… …………………………………………………………………………………………………………………………………. , (вид транспорт: въздушен, наземен, воден, като се посочва и вида на транспортното средство – самолет (чартърен или редовен), автобус, влак, кораб) 5. Децата/учениците са застраховани със застраховка ………………………………………………… …………………………………………………………………………………………………………………………………. ; (вид на застраховката, сключена със застраховател „………………………………………………“) 6. Пътуването е организирано от туроператор ……………………………………………………………. …………………………………………………………………………………………………………………………………. , (фирма, седалище, адрес на управление и ЕИК) притежаващ удостоверение за регистрация № …………………………… и застрахователна полица „Отговорност на туроператора“ №………………………., валидна до ………………….. г. 7. Цена: …………………………… (словом: ……………………………………………………………………….. .) 7.1. Цената включва: …………………………………………………………………………………………………. 7.2. Цената не включва: …………………………………………………………………………………………….. 8. Плащания: ……………………………………………………………………………………………………………… 9. Децата трябва да носят: ………………………………………………………………………………………….. ………………………………………………………………………………………………………………………………….. ………………………………………………………………………………………………………………………………….. ДЕКЛАРАЦИЯ От ……………………………………………………………………………………………………………………………… родител (настойник/попечител/лице, което полага грижи за дете) на/за …………………….. …………………………………………………………………………………………………………………………………. от ……… група/клас на……………………………………………………………………………………………….., гр. ………………………. ………………………………………………………………………………………………………………………………….. Запознат/запозната съм с условията за провеждане на туристическото пътуване по маршрут ………………………………………………………………………………………………………………………………….. за периода…………………………………………… г., организирано от ТО – ……………………………., и съм съгласен/съгласна синът ми/дъщеря ми да участва в него. Декларирам, че детето ми е здраво и няма декомпенсирани хронични заболявания, не е контактно на заразни болести, не е заболяло от заразни болести, навършило е тригодишна възраст и може да вземе участие в туристическата програма съобразно чл. 11 от Наредбата за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Декларирам, че ще уведомя писмено главния ръководител на групата, ако детето ми има хронични заболявания – алергии към храни или лекарствени продукти, диабет, епилептични припадъци или др. Запознат/запозната съм с инструктажа за безопасност и култура на поведение на детето/ученика по време на пътуването ………………………………………………………………………… …………………………………………………………………………………………………………………………………. и съм съгласен/съгласна синът ми/дъщеря ми да участва в него. Дата: …………………………….г. Декларатор:………………………… ИНСТРУКТАЖ за безопасност и култура на поведение на учениците при провеждане на ученически туристически пътувания с обща цена Учениците, участващи в туристически пътувания по чл. 2, ал. 1 от Наредбата за детските и ученическите туристически пътувания с обща цена, инициирани от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, са длъжни да спазват следните правила за безопасност по време на пътуването и пребиваването в населените места и туристическите обекти, които се посещават: I. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ 1. По време на провеждането на туристически пътувания с обща цена учениците са длъжни: а) да изпълняват разпорежданията на ръководителите на групата; б) да бъдат подходящо облечени и екипирани според формата и характера на пътуването и неговата програма; в) да информират незабавно ръководителите на групата при възникнали здравословни проблеми или инциденти; г) да се движат в група, придружавани от учител; д) да не се отделят от групата по никакъв повод без знанието на ръководителя на групата; е) да не нарушават обявения ред за достъп и престой в съответния туристически обект/атракция; ж) да решават всички възникнали спорове, недоразумения и проблеми с ръководителя на групата; з) да пресичат улици само на определените за целта места; и) да се отнасят с уважение към останалите участници в групата на пътуването, да се грижат един за друг и да си помагат при необходимост; к) да спазват установената програма на пътуването и пребиваването; л) да пазят имуществото в превозното средство, с което пътуват, както и в настанителната база, в която нощуват и се хранят. 2. По време на провеждането на туристически пътувания с обща цена на учениците е забранено: а) да носят и употребяват цигари, алкохол, наркотични и други психоактивни вещества; б) да влизат в конфликти и саморазправи с лицата, предоставящи съответна туристическа услуга, част от пътуването, както и с други външни за групата лица; в) да носят оръжие, както и други предмети, които са източник на повишена опасност. II. ПОВЕДЕНИЕ В ПРЕВОЗНОТО СРЕДСТВО На учениците се забранява: 1. Ставането по време на движение, освен ако има необходимост, за която следва да се информира ръководителят на групата. 2. Вдигането на шум. 3. Блъскането при качване и при слизане. III. ПОВЕДЕНИЕ В ОБЕКТА ЗА НАСТАНЯВАНЕ На учениците се забранява: 1. Преминаването през балконите от една стая в друга. 2. Вдигането на шум от 14,00 до 16,00 ч. и от 22,00 до 6,00 ч. 3. Използването на електроуреди. 4. Употребата на леснозапалими вещества. 5. Употребата на цигари, алкохол, наркотични и други психоактивни вещества. ЗАПОЗНАТИ СМЕ И СМЕ СЪГЛАСНИ СЪС СЪДЪРЖАНИЕТО НА ИНСТРУКЦИЯТА! ………………………………………………………………………………………………………………………………………. (подпис на родителя/настойника/попечителя/лицето, което полага грижи за дете) ………………………………………………………………………………………………………………………………………. (подпис на ученика)

Приложение № 3 към чл. 34, ал. 2

ПРАВИЛА за безопасно поведение при ползване на басейни, както и за тяхното обозначаване 1. НЕ скачай и НЕ се гмуркай! Горните релси и лайстни на стената на басейна не са конструирани за ходене по тях и не трябва да се използват за скачане! Не се допуска скачане или гмуркане в басейна от трамплин или от стената! Скачането или гмуркането в басейна може да доведе до сериозни травми и дори до удавяне! 2. Никога НЕ използвайте басейна сами! Не използвайте басейна без присъствието поне на един човек, намиращ се в близост до Вас, който може да Ви помогне в случай на злополука или прилошаване. 3. НЕ бутайте други хора в басейна! Никога не бутайте други хора в басейна и не позволявайте да Ви бутат. Бъдете внимателни, тъй като повърхността около басейна често е мокра и има опасност от подхлъзване и падане!

Придобиване на професионално-квалификационни степени /ПКС/ от учители, директори и педагогически специалисти

Професионалното и кариерното развитие на педагогическите специалисти е ключова политика в страните членки на Европейския съюз, очертана в редица стратегически документи (Стратегията на Европейския съюз за интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж, „Европа 2020”, Стратегическата рамка за европейско сътрудничество в образованието и обучението „Образование и обучение 2020” и др.). Поставените цели и набелязаните мерки в европейските документи намират отражение и в националните програми, политики и нормативни актове, касаещи предучилищното и училищното образование, и по-конкретно повишаване квалификацията на учителите и кариерното им развитие. Повишеният интерес на държавата към създаване на по-добри условия за професионалното и кариерното развитие на педагогическите специалисти намира израз в разработването и приемането на Национална стратегия за развитие на педагогическите кадри.

С приеманото на Закона за предучилищното и училищното образование през 2016 г. за първи път е обособен раздел, който разглежда параметрите за кариерно развитие на педагогическите специалисти. Законодателят дава дефиниция на понятието „кариерно развитие”: „кариерното развитие е процес на усъвършенстване на компетентности при последователно заемане на учителски или възпитателски длъжности или при придобиване на степени с цел повишаване качеството и ефективността на образованието.” В същия раздел законодателят е регламентирал тристепенен модел на кариерно развитие в хоризонтален план на учителите и възпитателите: учител/възпитател; старши учител/старши възпитател, главен учител/главен възпитател. Предвидено е и кариерно развитие на другите педагогическите специалисти, с изключение на учителите и възпитателите, което се осъществява чрез последователно придобиване на втора и първа степен. Делегирано е правото на работодателя да присъжда степените, които обаче не се запазват при прекратяване на трудовото правоотношение.

Учителският стаж е едно от условията за назначаване и заемане на длъжност. Лицата, които постъпват за първи път на учителска или възпитателска длъжност и не са придобили учителски стаж, се назначават на длъжност „учител“, а за да заемат длъжност „старши учител” следва да имат десет години учителски стаж. Друго условие за кариерно развитие в хоризонтален план на учителите е придобитата професионално-квалификационна степен. Педагогическите специалисти, въз основа на достигнатото равнище на квалификация, може да придобиват последователно професионално-квалификационни степени (ПКС).

Длъжността „старши учител“ се заема от лица, които имат придобита пета или четвърта професионално-квалификационна степен, а длъжността „главен учител“ – от лица, които имат придобита трета, втора или първа професионално-квалификационна степен. Като допълнително условие за заемане на последните две длъжности е въведена и придобитата от висшето образование образователно-квалификационна степен „магистър“. Следващите условия за напредване и издигане в професията и за кариерно развитие са оценката от последното атестиране и задължителните квалификационни кредити, придобити от педагогическите специалисти, за всеки преминат период на атестиране.

Професионално-квалификационни степени се придобиват от педагогически специалисти, които заемат длъжности в системата на предучилищното и училищното образование в съответствие с придобитото образование и професионална квалификация и изпълняват функции, свързани с:

Обучение, възпитание, социализация и подкрепа за личностно развитие на децата и учениците от детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие, като:
учители
възпитатели
психолози
педагогически съветници
логопеди
рехабилитатори на слуха и говора
корепетитори
хореографи
треньори по вид спорт
ръководители на направление “ИКТ”.

1.2. Управление на детски градини, на училища и на центрове за подкрепа за личностно развитие, като:

директори на детски градини
директори на училища
директори на центрове за подкрепа за личностно развитие
заместник-директори, които изпълняват норма на преподавателска работа и които отговарят на изискванията за заемане на съответна длъжност в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие.

2. Професионално-квалификационни степени може да придобиват експерти от регионалните управления по образованието, от специализираните обслужващи звена, от Министерството на образованието и науката, от общинските администрации, които изпълняват контролни, организационни и методически функции, притежават професионална квалификация „учител” и към момента на кандидатстването имат необходимия учителски стаж.

3. Професионално-квалификационни степени може да придобиват инспектори от Националния инспекторат по образованието, които притежават професионална квалификация „учител” и към момента на кандидатстването имат необходимия учителски стаж.

4. Професионално-квалификационни степени може да придобиват лица, които работят на изборно или щатно място в синдикалните организации на учителите, притежават професионална квалификация „учител” и към момента на кандидатстването имат необходимия учителски стаж.

5. Въз основа на достигнатото равнище на квалификация педагогическите специалисти може да придобиват последователно следните професионално-квалификационни степени (ПКС):

5.1. пета професионално-квалификационна степен (V ПКС);

5.2. четвърта професионално-квалификационна степен (IV ПКС);

5.3. трета професионално-квалификационна степен (III ПКС);

5.4. втора професионално-квалификационна степен (II ПКС);

5.5. първа професионално-квалификационна степен (I ПКС).

6. Изискванията към кандидатите за придобиване на професионално-квалификационна степен са:

6.1. да имат най-малко една година учителски стаж от придобиването на предходната професионално-квалификационна степен – за лицата по т. 1;

6.2. да имат най-малко една година трудов или служебен стаж от придобиването на предходната професионално-квалификационна степен – за лицата по т. 2, 3 и 4;

6.3. да нямат наложено дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 или 3 от Кодекса на труда или Закона за държавния служител, освен ако е заличено.

6.4. да имат най-малко две години учителски стаж, в случаите, когато кандидатстват за придобиване на V ПКС.

УСЛОВИЯ ЗА ПРИДОБИВАНЕ НА ПРОФЕСИОНАЛНО-КВАЛИФИКАЦИОННИ СТЕПЕНИ

ПЕТА ПКС

1. Пета професионално-квалификационна степен (V ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия:

1.1. към момента на кандидатстването имат най-малко 2 години учителски стаж;

1.2. имат придобити допълнително професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба № 12, с обща продължителност не по-малко от 16 академични часа (1 квалификационен кредит), удостоверени с документ(и);

1.3. успешно са положили устен изпит по конспект с успех не по-нисък от „Много добър” (4,50);

или

1.4. отговарят на условията за придобиване на V ПКС без полагане на изпит, а именно:

1.4.1. педагогически специалисти, които отговарят на изискванията, упоменати в т. 1.1 и 1.2 и представят грамоти, награди и протоколи от участие на свои ученици в национални, балкански и международни олимпиади, състезания и конкурси, организирани от Министерството на образованието и науката и проведени в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен, с реализирано участие или класирания:

а) от I до VIII място включително от международни олимпиади и състезания;

б) от I до VI място, включително, от балкански олимпиади и състезания;

в) от I до III място включително от национални кръгове на ученически олимпиади и национални състезания;

1.4.2. Учители по специализирана подготовка в спортните училища, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и представят протоколи от участие на свои ученици в състезания от държавния и международния спортен календар на българските спортни федерации, проведени в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен, с реализирано участие в олимпийски игри или класирания:

а) от I до XII място включително от световни първенства;

б) от I до VIII място включително от европейски първенства;

в) от I до IV място включително от балкански първенства;

г) от I до III място включително от държавни първенства;

1.4.3. Учители по професионална подготовка, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и представят протоколи от участие на свои ученици в национални и международни състезания по професии, проведени в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен с класиране от I до III място включително;

1.4.4. Учители, които преподават чужд език, учебен предмет на чужд език или чужд език по професията, отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и представят безсрочен сертификат за международно призната квалификация за преподаване на чужд език;

1.4.5. Учители-наставници, които отговарят на изискванията на т. 1.1 и 1.2 и организират и провеждат практическа подготовка на стажант-учители, като координират и консултират самостоятелното им участие в образователния процес в период до пет години преди датата на кандидатстване за придобиване на пета професионално-квалификационна степен.

ЧЕТВЪРТА ПКС

2. Четвърта професионално-квалификационна степен (IV ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия:

2.1. имат придобита V ПКС;

2.2. след придобиването на V ПКС имат придобити допълнителни или нови професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба 12 с обща продължителност не по-малка от 16 академични часа (1 квалификационен кредит), удостоверени с документ(и);

2.3. успешно положат писмен изпит с успех най-малко Много добър (4,50) по проблем от конкретната професионална област, в която работят.

ТРЕТА ПКС

3. Трета професионално-квалификационна степен (III ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия:

3.1. имат придобита четвърта професионално-квалификационна степен;

3.2. са завършили едногодишна професионално-педагогическа специализация със среден успех най-малко „Много добър” (4,50) и дипломна работа с представена добра педагогическа практика.

3.3. професионално – педагогическата специализация по т. 3.2 трябва да отговаря на следните условия:

3.3.1. да има за цел повишаване на професионално-педагогическата компетентност на обучаваните в съответствие със заеманата от тях длъжност;

3.3.2. да се провежда по учебен план, в който най-малко 50 % от учебните часове са за учебни дисциплини, свързани с педагогическата, психологическата или петодическата подготовка на специализантите или по управление на образованието;

3.3.3. хорариумът на занятията по учебен план да бъде не по-малко от 200 академични часа, от които поне 50% са присъствени.

3.3.4. на завършилите специализацията по т.3.2 да е издадено свидетелство за професионално-педагогическа специализация (Приложение № 15 към Наредба № 12)

3.4. Условията за участие в професионално-педагогическата специализация се договарят между специализанта и висшето училище, като учебният план на специализацията е неразделна част от договора.

ВТОРА ПКС

4. Втора професионално-квалификационна степен (II ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия:

4.1. имат придобита III ПКС;

4.2. след придобиването на III ПКС имат придобити допълнителни или нови професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба № 12, с обща продължителност не по-малка от 32 академични часа (2 квалификационни кредита), удостоверени с документ(и);

4.3. след придобиването на III ПКС, защитят с успех най-малко „Много добър” (4,50) писмена разработка, свързана с анализ на резултатите от приложена диагностична процедура.

ПЪРВА ПКС

5. Първа професионално-квалификационна степен (I ПКС) могат да придобиват лица, които отговарят на следните условия:

5.1. имат придобита II ПКС;

5.2. след придобиването на II ПКС имат придобити допълнителни или нови професионални компетенции от участие в обучения за повишаване на квалификация в организации и институции по чл. 43, ал. 2 от Наредба 12, с обща продължителност не по-малка от 48 академични часа (3 квалификационни кредита), удостоверени с документ(и);

5.3. успешно защитят писмена разработка с иновационен характер, свързана с педагогическата им практика;

5.4. представят не по-малко от две публикации по проблеми, свързани с темата на писмената разработка в специализирано издание.

6. Педагогически специалисти, които притежават научна степен, имат право да придобият първа професионално-квалификационна степен (I ПКС) при следните условия:

6.1. ако имат най-малко две години учителски стаж на длъжност на педагогически специалист в детска градина, училище или център за подкрепа за личностно развитие;

6.2. притежават образователна и научна степен „доктор” или научна степен „доктор на науките” по педагогика, психология или по научна област, съответстваща на завършената специалност от дипломата за висше образование.

Как се пише резюме

Съставянето на резюме изисква четене с разбиране и осмисляне на информацията от текста. Когато резюмираме даден текст, трябва да определим смисловите части на текста. Резюмирането всъщност е кратко изложение, в което са изведени основните положения на текста.

С резюмирането се проверяват уменията да се възприемат смисли от текстове с различни съдържателни, функционални и езикови особености, както и да се обработва получената информация в съответствие с поставената задача. В резюмето се отразяват също и уменията да се спазват книжовните норми.

В текста на резюмето пишешият предава информацията, като не изразява лично отношение и не дописва нови факти и обстоятелства, които липсват в текста. В резюмето се предпочитат изречения за причинно-следствена връзка, с които се предават обобщени твърдения. Използват се несвидетелски форми на сегашно време. Ако се резюмира научен текст, задължително се съхранява терминологията.

От авторитетния образователен сайт http://kursoviraboti.com съветват писането на резюме да протича в следната последователност:

Пишещият определя темата на текста. Обикновено заглавието на текста е ориентир за темата на текста. Целта е пишещият да се придържа към темата на текста при сбитото предаване на съдържанието.
Пишещият открива ключовите думи и изрази от изходния текст, за да ги използва в текста на резюмето.
Пишещият определя смисловите части на текста, чрез които се разгръщат микротемите. За ориентир служат абзаците: всяка нова микротема се представя в абзац.
Пишещият предава съдържанието на всяка смислова част обобщено, само с две-три изречения. Може да се използват цитати от резюмирания текст или думи на самия пишещ. Ако в текста за резюмиране има примери, се подбира само онзи, който е представителен за темата на текста, а останалите се съкращават. За връзка между изреченията, представящи микротемите, се използват думи и изрази като: в началото се говори за; по-нататък в текста се пояснява; авторът обобщава, заключава и т.н.
Пишещият проверява текста на своето резюме: дали съхранява в стегнат и обобщен вид информацията от изходния текст /препоръчителното съотношение в обема на изходния текст и резюмирания текст е 3:1 – резюмето е три пъти по-малко по обем от изходния текст/. Пишещият преценява:
запазени ли са ключовите думи и изрази;
съхранени ли са микротемите;
постигната ли е смислова и езикова свързаност в текста на резюмето.
Пишещият редактира откритите пропуски – липса на микротема, несполучлива връзка между изречения, и езиковите грешки.

Специалистите от сайта http://kursoviraboti.com посочват, че в зрелостния изпит по български език и литература за 12. клас се използват следните критерии за оценка на резюме:

Умее да извлича информация от текст и да я обработва в съответствие с поставената задача – 1 точка.
Умее да композира и структурира текста, като се съобразява с поставената задача – 1 точка.
Владее и прилага книжовноезиковите норми на съвременния български език /правописна, граматична, пунктуационна/ – 1 точка.
Умее да подбира и съчетава езиковите средства с оглед на стиловата уместност – 1 точка.

Наредба №5 от 30 ноември 2015 г. за общообразователната подготовка

В сила от 08.12.2015 г.

Издадена от министъра на образованието и науката

Обн. ДВ. бр.95 от 8 Декември 2015г., изм. и доп. ДВ. бр.80 от 28 Септември 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.71 от 10 Септември 2019г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка, както и:

1. структурата на учебните програми по общообразователните учебни предмети;

2. (отм. – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)

3. изискванията към интегративните и новите допълнителни общообразователни учебни предмети в иновативните училища.

(2) Държавният образователен стандарт за общообразователната подготовка е съвкупност от изисквания за резултатите от обучението по всеки общообразователен учебен предмет в края на всеки етап от съответната степен на образование и определя:

1. целите, съдържанието и характеристиките на общообразователната подготовка;

2. общообразователните учебни предмети;

3. изискванията за резултатите от обучението по всеки общообразователен учебен предмет за придобиване на общообразователната подготовка.

Раздел II.
Характеристики на общообразователната подготовка

Чл. 2. (1) Общообразователната подготовка се придобива в хода на цялото училищно обучение и обхваща следните групи ключови компетентности:

1. компетентности в областта на българския език;

2. умения за общуване на чужди езици;

3. математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите;

4. дигитална компетентност;

5. умения за учене;

6. социални и граждански компетентности;

7. инициативност и предприемчивост;

8. културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;

9. умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт.

(2) Ключовите компетентности по ал. 1 са взаимозависими и представляват съвкупност от знания, умения и отношения, необходими за личностното развитие на индивида през целия живот, за изграждането на активна гражданска позиция и участие в социалния живот, както и за пригодността му за реализация на пазара на труда.

Чл. 3. (1) Общообразователната подготовка се осъществява чрез изучаването на следните общообразователни учебни предмети:

1. български език и литература – с два отделни компонента, български език и литература;

2. чужд език – английски, френски, немски, руски, испански и италиански език;

3. математика;

4. компютърно моделиране;

5. информатика;

6. информационни технологии;

7. човекът и обществото;

8. история и цивилизации;

9. география и икономика;

10. философия;

11. гражданско образование;

12. околен свят;

13. човекът и природата;

14. биология и здравно образование;

15. физика и астрономия;

16. химия и опазване на околната среда;

17. музика;

18. изобразително изкуство;

19. технологии и предприемачество;

20. физическо възпитание и спорт.

(2) Общообразователните учебни предмети по ал. 1 са обвързани с ключовите компетентности по чл. 2, както следва:

1. учебният предмет български език и литература изгражда основата на компетентностите по български език и на грамотността за четене и е пряко свързан с постигането на базовата, функционалната и комплексната грамотност;

2. учебният предмет чужд език е в основата на уменията за общуване на чужди езици;

3. учебните предмети математика, човекът и природата, физика и астрономия, биология и здравно образование, химия и опазване на околната среда, технологии и предприемачество са пряко свързани с придобиване съответно на математическа компетентност и на основни компетентности в областта на природните науки и технологиите и са насочени към постигане на математическа и на научна грамотност;

4. учебните предмети околен свят, човекът и обществото, история и цивилизации, география и икономика, философия, гражданско образование градят основата на социалните и гражданските компетентности;

5. учебните предмети информатика, информационни технологии и компютърно моделиране са основополагащи за придобиване на дигитална компетентност;

6. учебните предмети изобразително изкуство и музика предоставят възможности за креативното представяне на идеи и за преживявания и емоции с помощта на различни средства и са пряко обвързани с придобиването на културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество;

7. учебният предмет технологии и предприемачество е насочен към придобиване на умения да се реагира на новости и да се поема отговорност, като се гради умение за инициативност и предприемчивост;

8. чрез учебния предмет физическо възпитание и спорт се гради умението за здравословен начин на живот, насочено към личното и общественото благополучие и към постигане на оптимално физическо и умствено състояние.

(3) Подкрепата на принципите за устойчиво развитие, включващо екологични, икономически и социални измерения и насочено към очертаване на дългосрочна визия за обществото, се осъщестява чрез обучението по различни учебни предмети и цели изграждане на умение за поемане на лична отговорост за устойчиво бъдеще.

(4) Чрез обучението по всеки от учебните предмети по ал. 1 се придобива ключовата компетентност умения за учене, която включва разбиране на личните потребности в учебния процес и откриване на възможностите и способностите за преодоляване на трудностите в ученето както самостоятелно, така и в групи.

(5) Критичното мислене, справянето с проблеми, вземането на решения, инициативността, творчеството, поемането на отговорност, работата в екип са компетентности, които се придобиват при изучаването на всички предмети по ал. 1.

(6) Обучението по всеки от учебните предмети по ал. 1 освен за основната ключова компетентност допринася за изграждане и на други ключови компетентности, конкретизирани в съответната учебна програма.

Чл. 4. (1) Общообразователната подготовка в училищното образование е еднаква за всички видове училища и се придобива чрез изучаване на едни и същи общообразователни учебни предмети.

(2) Изключения по ал. 1 се допускат за учебните предмети музика, изобразително изкуство и физическо възпитание и спорт, а в първи гимназиален етап – и за учебния предмет информатика, в зависимост от формата на обучение, вида на училището и спецификата на обучението, като наличието на тези учебни предмети, конкретното им разпределение, както и броят учебни часове за всеки от тях по класове и етапи се определят в държавния образователен стандарт за учебния план чрез рамковите учебни планове.

(3) Изключения се допускат при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за учебния план за иновативните училища, в които общообразователната подготовка в средната степен може да се придобива чрез изучаване на интегративни учебни предмети, както и на нови допълнителни общообразователни учебни предмети, различни от посочените в чл. 3, ал. 1.

(4) Съдържанието на учебния предмет чужд език в първия гимназиален етап на средната степен на образование може да е различно в зависимост от това, дали учебният предмет се изучава интензивно, разширено, или не.

(5) Изключения по ал. 1 се допускат за професионалното образование във втория гимназиален етап, където вместо общообразователния учебен предмет чужд език се осъществява обучение по чужд език по професията.

(6) За придобиване на общообразователна подготовка учебният предмет чужд език може да се изучава и с други, различни от посочените в чл. 3, ал. 1, т. 2, езици, ако училищният учебен план предвижда това.

(7) За придобиване на общообразователна подготовка и в ІХ, и в Х клас в училищата с интензивно изучаване на чужд език общообразователни учебни предмети може да се изучават на съответния чужд език в съответствие с държавния образователен стандарт за учебния план.

Чл. 5. (1) Интегративен учебен предмет по чл. 4, ал. 3 е учебен предмет, който обхваща пълно всички теми, компетентности и нови понятия, определени в учебните програми на два или повече общообразователни учебни предмети по чл. 3, ал. 1.

(2) Нов допълнителен учебен предмет по чл. 4, ал. 3 е общообразователен учебен предмет извън посочените в чл. 3, ал. 1, който:

1. се изучава наред с общообразователните учебни предмети по чл. 3, ал. 1, без да дублира темите, компетентностите и новите понятия, включени в учебните им програми за същия или друг клас;

2. е свързан с определена предметна област на познанието;

3. осигурява придобиване на система от компетентности, които са в съответствие с Европейската референтна рамка за ключовите компетентности за учене през целия живот, приета с Препоръка на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 г., и са насочени към формирането на поне една от групите ключови компетентности по чл. 2, ал. 1.

(3) Учебното съдържание за учебните предмети по ал. 1 и 2 трябва да отговаря на възрастовите особености на учениците и да не вреди на психичното и физическото им здраве и развитието.

Раздел III.
Структура и съдържание на държавния образователен стандарт за общообразователната подготовка

Чл. 6. (1) Държавният образователен стандарт за общообразователна подготовка е съвкупност от изисквания за резултатите от обучението по всеки общообразователен учебен предмет и определя компетентностите – знания, умения и отношения, които се очакват като резултати от обучението по учебния предмет в края на всеки етап от съответната степен на образование, както следва:

1. български език и литература (приложение № 1);

2. чужд език (приложение № 2);

3. математика (приложение № 3);

4. компютърно моделиране (приложение № 4);

5. информатика (приложение № 5);

6. информационни технологии (приложение № 6);

7. човекът и обществото (приложение № 7);

8. история и цивилизации (приложение № 8);

9. география и икономика (приложение № 9);

10. философия (приложение № 10);

11. гражданско образование (приложение № 11);

12. околен свят (приложение № 12);

13. човекът и природата (приложение № 13);

14. биология и здравно образование (приложение № 14);

15. физика и астрономия (приложение № 15);

16. химия и опазване на околната среда (приложение № 16);

17. музика (приложение № 17);

18. изобразително изкуство (приложение № 18);

19. технологии и предприемачество (приложение № 19);

20. физическо възпитание и спорт (приложение № 20).

(2) Структурата на държавния образователен стандарт по ал. 1 за всеки общообразователен учебен предмет включва:

1. степен и етап на образование;

2. специфични цели на обучението по учебния предмет в съответния етап;

3. области на компетентности, очаквани резултати от обучението (знания, умения и отношения) и връзката им с отделни ключови компетентности.

(3) Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език се разработват съгласно общите нива на компетентност, определени от Общата европейска езикова рамка, съотнесени в тяхната последователност към всички етапи и степени на образование съобразно вида на училището и спецификата на обучението.

Раздел IV.
Учебни програми

Чл. 7. (1) Обучението за придобиване на общообразователната подготовка по всеки от учебните предмети по чл. 3, ал. 1 се осъществява по учебни програми, в които въз основа на съответните изисквания по чл. 6, ал. 1 се конкретизират компетентностите на учениците като очаквани резултати от обучението за класа.

(2) Учебните програми по ал. 1 определят целите на обучението, учебното съдържание и резултатите от обучението за съответния общообразователен учебен предмет в съответния клас.

(3) Изключения по ал. 1 се допускат за иновативните училища, за които учебни програми по всеки от общообразователните предмети по чл. 3, ал. 1 може да се утвърждават в съответствие с изискванията по чл. 6, ал. 1 за един или повече класове или за целия за етап от степента, в които учебното съдържание от утвърдените по ал. 2 учебни програми е преструктурирано в рамките на отделния клас или между класовете в етапа.

(4) За обучението по учебните предмети по чл. 5 в иновативните училища учебните програми конкретизират компетентностите на учениците като очаквани резултати от обучението за класа.

Чл. 8. (1) Всяка учебна програма съдържа:

1. кратко представяне на учебната програма;

2. очаквани резултати от обучението по учебния предмет в края на класа за постигане на компетентностите, посочени в съответните изисквания по чл. 6, ал. 1, а за учебните програми за повече от един клас в иновативните училища – в края на класовете;

3. учебно съдържание (теми, компетентности като очаквани резултати от обучението, нови понятия);

4. препоръчително процентно разпределение на задължителните учебни часове за годината;

5. специфични методи и форми за оценяване на постиженията на учениците;

6. дейности за придобиване на ключовите компетентности, както и междупредметни връзки.

(2) Учебните програми по учебния предмет чужд език се разработват за последователно покриване на общите нива на компетентност, определени от Общата европейска езикова рамка.

Чл. 9. (1) Учебните програми по чл. 7, ал. 1 се утвърждават от министъра на образованието и науката.

(2) Учебните програми по чл. 7, ал. 3 и 4 за иновативните училища се утвърждават от директора на училището.

Чл. 9а. (Нов – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.) (1) Учителят самостоятелно планира дидактическата си работа за практическото изпълнение на заложените цели на обучението и за постигане на очакваните резултати в съответната учебна програма за придобиване на общообразователната подготовка в съответствие с предвидените учебни часове по учебен план.

(2) Планирането има съществена роля за ритмичното усвояване на учебното съдържание по съответния учебен предмет за даден клас и за осъществяване на съответстващите учебни дейности, свързани с преподаване на нов учебен материал, упражнения, преговор, както и за гарантиране на изпълнението на цялата учебна програма.

(3) Разпоредбите на ал. 1 и 2 се прилагат и при дидактическата работа на учителя за придобиване на разширена или на допълнителна подготовка.

Раздел V.
Годишно тематично разпределение (Отм. – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)

Чл. 10. (Отм. – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)

Чл. 11. (Отм. – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)

Чл. 12. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г., отм. – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)

Чл. 13. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г., отм. – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)

Чл. 14. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г., отм. – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)

Чл. 15. (Изм. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г., отм. – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)

Чл. 15а. (Нов – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г., отм. – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)

Чл. 16. (Отм. – ДВ, бр. 71 от 2019 г., в сила от 10.09.2019 г.)

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. (1) Учебните програми, утвърдени при условията и по реда на тази наредба, влизат в сила за учениците, които през учебната 2016 – 2017 г. постъпват в I и в V клас, учениците, които през учебната 2017 – 2018 г., учебната 2018 – 2019 г. и учебната 2019 – 2020 г. постъпват в I, в V и в VIII клас, както и учениците, които през учебната 2020 – 2021 г. постъпват в VIII клас.

(2) През учебните години по ал. 1 учениците извън посочените в ал. 1 се обучават и завършват обучението си в съответния етап по учебни програми, утвърдени въз основа на отменената Наредба № 2 от 2000 г. за учебното съдържание (ДВ, бр. 48 от 2000 г.) при условията и по реда на Закона за народната просвета, Закона за степента на образование, общообразователния минимум и учебния план и подзаконовите актове за прилагането им.

§ 2. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“ и отменя Наредба № 2 от 2000 г. за учебното съдържание (обн., ДВ, бр. 48 от 2000 г.; изм., бр. 46 от 2004 г.; изм. и доп., бр. 58 от 2006 г.).

§ 3. Тази наредба се издава на основание чл. 22, ал. 3 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 4 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 5 ОТ 2015 Г. ЗА ОБЩООБРАЗОВАТЕЛНАТА ПОДГОТОВКА

(ОБН. – ДВ, БР. 80 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 28.09.2018 Г.)

§ 8. За учебната 2018/2019 г. се прилагат разработените до влизането в сила на тази наредба годишни тематични разпределения.

§ 9. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

(ОБН. – ДВ, БР. 71 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 10.09.2019 Г.)

§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

Приложение № 1 към чл. 6, ал. 1, т. 1

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КОМПОНЕНТ *БЪЛГАРСКИ ЕЗИК* СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: НАЧАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Овладяване на основни правила на българския книжовен език • Формиране на умения за уместна употреба на езикови средства в различни комуникативни ситуации • Формиране на умения за четене и разбиране на текстове, функциониращи в комуникативната практика • Формиране на умения за създаване на текстове, свързани с различни комуникативни цели и конкретни ситуации ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:* 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Езикови компетентности Разграничава звук и буква в състава на думата. Х Х Х Х Разграничава звуковите единици на езика и техни признаци. Х Х Разграничава сричките в думата, включително ударената сричка. Х Х Прилага правописни правила за гласни и за съгласни звукове в различни фонетични позиции. Х Х Разпознава видове морфеми (представка и корен). Х Образува нови думи с изучените морфеми: сродни думи, сложни думи. Х Х Разпознава частите на речта (съществителни имена, прилагателни имена, глаголи, лични местоимения и числителни имена). Х Определя граматически признаци на изучените части на речта. Х Образува правилно граматическите форми на изучените части на речта и ги употребява уместно. Х Прави справка в тълковен речник за значението на определена дума. Х Х Х Определя лексикалното значение на думи за назоваване на заобикалящата действителност в съответствие с комуникативна ситуация. Разграничава пряко значение от преносно значение на думата. Х Х Х Х Х Употребява уместно в речта думи с близко значение и думи с противоположно значение (синоними и антоними). Х Разграничава словосъчетание от изречение. Х Х Разграничава просто изречение от сложно изречение. Х Х Прилага различни начини за свързване на прости изречения в сложно изречение. Х Х Образува различни по цел на изказване и по състав изречения в зависимост от комуникативната ситуация. Х Х Х Х Х Х Оформя пунктуационно правилно простите изречения. Х Х Комуникативноречеви компетентности Използва речевия етикет при поздравления и обръщения. Х Х Х Х Х Прилага правилата за речева учтивост (благодарност, молба, съгласие, несъгласие). Х Х Х Х Х Ориентира се в комуникативноречевата ситуация (Кой говори? На кого говори? Защо? Кога? Как? Къде?). Х Х Х Х Х Уместно употребява езикови и неезикови средства според комуникативната ситуация. Х Х Х Х Х Х Коментира факти и идеи от свой и от чужд текст. Х Х Х Х Х Прави умозаключения и изводи, свързани със съдържанието, с езика и със структурата на текста. Х Х Х Х Х Х Търси и извлича конкретна информация от художествен и от нехудожествен текст. Х Х Х Х Х Изразява собствено мнение и го аргументира с оглед на ситуацията на общуване. Х Х Х Х Х Осмисля зададената тема на текста за съчинение и се придържа към нея при писане. Х Х Разбира връзката между темата и заглавието на текста. Х Пише под диктовка текст в съответствие с изучените правописни правила. Х Х Х Х Създава текст, чрез който преразказва подробно или сбито съдържанието на чужд художествен/нехудожествен повествователен текст. Х Х Създава кратки текстове: поздравителна картичка, съобщение, покана, писмо. Х Х Х Х Х Х Съчинява текст: описание, по преживявана случка, по въображение, по словесна опора, по картина или по серия от картини. Х Х Х Х Редактира свой и чужд текст. Х Х Х Практически прилага правила за общуване в интернет и чрез електронни средства. Х Х Х Х Х Х Х Х
ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КОМПОНЕНТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Овладяване на основни езикови правила • Придобиване на знания за системата и за структурата на българския език с цел разширяване на обема от езикови ресурси в речта на ученика • Изграждане на умения за създаване и за възприемане на текстове, често използвани в речевата практика на ученика ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие, за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:* 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Социокултурни компетентности Разбира зависимостта на езиковите средства от речевата ситуация и ги използва в съответствие с нея. Х X Х Разпознава вида на текста според сферата на общуване. X X X Владее речевия етикет при публично общуване. X X X Разказва, преразказва, описва, задава въпроси и дава отговори по поставена от друг или по избрана от него тема. Х Х Х Х Изразява твърдения и се аргументира. Х Х Х Търси, извлича, подбира и използва информация от различни видове текст и от различни информационни източници за решаване на комуникативни задачи. Х Х Х Х Разбира инструкции и работи по зададен модел в училищна и в извънучилищна среда. Х Х Х Х Езикови компетентности Познава видовете текст – описание, повествование, разсъждение. Х Х Х Познава и прилага книжовни езикови правила. X X Открива и редактира езикови грешки. X X Владее езикови средства, свързани с фонетични, с морфологични, със синтактични и с лексикални явления, и ги използва уместно в речевата практика. Х Х Х Служи си с разнообразни синтактични конструкции и използва синонимни варианти според целта на общуване. Х Х Х Комуникативни компетентности Слушане Умее да изслушва и да сравнява различни мнения при участие в диалог и в дискусия. Х Х Разбира смисъла на познат и на непознат текст при слушане с определена комуникативна задача. Х Х Х Х Четене Разбира смисъла на познат и на непознат текст при четене с определена комуникативна задача. Х Х Х Х Изработва план на текст с определена комуникативна задача. Х Х Х Х Говорене Спазва правилата на книжовния изговор. Х Х Поставя логическо ударение, като се съобразява с определена комуникативна цел. Х Х Участва в диалог и в дискусия, умее да оспори мнение, различно от своето, като проявява толерантност и учтивост в общуването. Х Х Х Създава в устна форма: – текст за представяне и текст за самопредставяне – отговор на научен въпрос, отговор на житейски въпрос и отговор на нравствен въпрос. X Х Х Х Х Писане Планира, структурира, композира и графично оформя текста, който създава. Х Х Спазва изучените книжовни езикови правила. Използва уместно езикови средства. Х Х Има формирани правописни навици по отношение на често употребявани думи и на думи от терминологичната лексика. Х Х Редактира текст. Х Х Създава в писмена форма: – текст за представяне и текст за самопредставяне – обява, делова покана – план на текст – анотация – отговор на научен въпрос, отговор на житейски въпрос и отговор на нравствен въпрос. Х Х Х Х Х
ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КОМПОНЕНТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Развиване на уменията на учениците да търсят, да извличат, да обработват и да използват информация от различни информационни източници за решаване на комуникативни задачи, както и на уменията за представяне на различни видове информация по зададени параметри • Познаване и прилагане на книжовните езикови норми • Придобиване на умения за сравняване и за анализиране на различни проблеми при участие в диалог и в дискусия, на умения за създаване на устни и на писмени текстове ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:* 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Социокултурни компетентности Разграничава видовете функционални стилове (разговорен, художествен, научен, официално-делови, публицистичен). Х Х Х Разбира отношението между речево поведение и особеностите на конкретната комуникативна ситуация. Х Х Х Оценява идеи, тези и аргументи съобразно своя опит. Х Х Търси, извлича, обработва и използва информация от различни информационни източници за решаване на комуникативни задачи. Х Х Х Х Представя различни видове информация по зададени параметри. Х Х Х Х Езикови компетентности Познава и прилага книжовните езикови норми. Х Х Открива и редактира стилно-езикови грешки. Х Х Задълбочава знанията си за лексикални и за граматични особености на книжовния български език. Х Х Разпознава езикови особености на текстове, характерни за различните функционални стилове. Х Х Х Комуникативни компетентности Слушане Сравнява и анализира различни проблеми при участие в диалог и в дискусия. Х Х Четене Сравнява и анализира проблеми в текстове от различни функционални стилове. Х Х Х Говорене Спазва нормите на книжовния изговор. Х Х Подготвя и представя публично изказване по различни проблеми – по морален проблем, по житейски проблем, по граждански проблем. Х Х Х Х Писане Спазва книжовните езикови норми. Х Х Създава в писмена форма: – електронно писмо – резюме на научен текст – резюме на медиен текст – заявление – делово писмо – CV – есе по морален проблем – есе по граждански проблем Х Х Х Х
ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КОМПОНЕНТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ВТОРИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Усъвършенстване на уменията на учениците да търсят, да анализират и да синтезират информация от различни информационни източници и развиване на уменията да я обработват и да я използват за решаване на комуникативни задачи • Прилагане в речевата практика на книжовните езикови норми • Усъвършенстване на уменията за сравняване и за анализиране на различни гледни точки при участие в диалог и в дискусия, на умения за създаване на устни и на писмени текстове ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:* 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Социокултурни компетентности Съобразява езиковия си изказ с различни типове ситуации в социокултурните сфери. Х Х Х Оценява идеи, тези и аргументи в съответствие със своя опит и спрямо познанията, които има за гражданското общество. Х Х Търси, анализира и синтезира информация от различни информационни източници, обработва я и я използва за решаване на комуникативни задачи. Х Х Х Х Подбира самостоятелно начините за успешно публично представяне на различни видове информация. Х Х Х Х Езикови компетентности Владее книжовните езикови норми. Х Х Разпознава и редактира стилно-езикови грешки. Х Х Използва уместно езикови средства за създаване на текст съобразно социокултурната сфера при изпълнение на комуникативни задачи. Х Х Х Комуникативни компетентности Слушане Сравнява и анализира гледни точки при участие в диалог и в дискусия. Х Х Четене Сравнява и анализира гледни точки при четене на текстове от различни функционални стилове. Х Х Х Говорене Спазва правоговорната норма. Х Подготвя и представя публично изказване по научен проблем. Х Х Х Х Участва в интервю за кандидатстване за работа или за обучение. Х Х Х Х Писане Спазва книжовните езикови норми. Х Х Създава в писмена форма: – конспект на научен текст – библиография – мотивационно писмо – реферат – есе по житейски проблем Х Х Х Х
ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК КОМПОНЕНТ ЛИТЕРАТУРА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: НАЧАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Формиране на начални умения за възприемане, за осмисляне и за разграничаване на литературно и анонимно/фолклорно произведение, на художествен текст и на нехудожествен текст • Формиране на умения за четене и разбиране на значими произведения от българската и световната класика в литературата за деца и с образци на фолклора • Овладяване на някои основни литературни понятия • Овладяване на знания, умения и отношения, свързани със: общочовешките ценности и националната идентичност • Стимулиране на читателски интереси към литературата за деца ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ Област на компетентност Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:* 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Литературни компетентности Разграничава художествен и нехудожествен текст; стихотворна и нестихотворна реч; повествование, описание, разсъждение; диалог и монолог. Х Х Различава произведения от различни литературни и фолклорни видове, представени в учебното съдържание (приказка, разказ, стихотворение, басня, легенда, народна песен, гатанка, пословица). Х Х Х Осмисля връзката между епизодите и други композиционни елементи в контекста на посланието на художествения текст. Х Х Х Задава въпроси по съдържанието на изученото литературно или фолклорно произведение. Х Х Х Х Прави коментар в отговор на въпроси, свързани със съдържанието на художествения текст. Х Х Х Х Х Открива епитет, повторение, сравнение и олицетворение в литературни и фолклорни произведения. Х Открива значението на непознати думи в контекста на изученото литературно или фолклорно произведение или с речник. Х Х Познава съдържанието на значими произведения на класиката в литературата за деца и фолклора, на съвременната литература за деца, включени в учебното съдържание. Х Х Х Осмисля най-важното за характера на литературния герой и условността в неговия образ. Х Изгражда си представа за автора чрез негови значими произведения. Х Х Установява сходство и различия между две или повече литературни и/или фолклорни произведения чрез съпоставката им. Х Х Х Изразява емоционално-оценъчно отношение към герои, епизоди, картини, литературни и фолклорни произведения и автори. Х Х Х Социокултурни компетентности Ориентира се в структурата на литературното или на фолклорното произведение. Х Х Доказва, че е разбрал смисъла на прочетеното. Х Х Х Чете с разбиране материали от детски списания, енциклопедии, достъпна информация от интернет. Х Х Х Х Х Х Х Открива основни белези на своята национална идентичност и културна различност в изучените литературни и фолклорни произведения. Х Х Х Разказва по картина или по серия от картини (серия от илюстрации). Х Х Х Съставя в устна и в писмена форма благопожелания, свързани с празничния календар. Х Х Х Х Х Интерпретира текста на литературни и на фолклорни произведения чрез участие в групова и в екипна дейност на игрови и сценични форми по текста на литературни и фолклорни произведения. Х Х Х
ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КОМПОНЕНТ ЛИТЕРАТУРА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Запознаване с моралните норми и ценности, формирани в историческото развитие на човешката цивилизация и проявени в базисни за осмисляне на света модели – митичен, фолклорен и литературен • Овладяване на знания и придобиване на умения, които дават възможност за пълноценно общуване с художествения текст като специфична, обогатяваща личността комуникация • Развиване на способността за съпоставка между личния опит и образа на света, разгърнат в художествения текст, като път към изграждането на способност за критическо мислене и формиране на гражданска позиция ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие, за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:* 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Социокултурни компетентности Различава основни ценности и норми, характерни за митокултурната, за фолклорната, за етническата национална и за гражданската национална общност, и ги съпоставя със своя опит. Х Х Определя заложени в текста проблеми, съпоставя ги с личния си опит и обосновава позиция по тях. Х Х Свързва изучените творби с имената на техните автори и с героите, сюжетите и мотивите им. Х Х Обосновава чрез примери от художествения изказ и оценява естетическо въздействие на фолклорен и на литературен текст. Х Х Х Х Самостоятелно подбира четива и използва различни информационни източници, за да изпълни комуникативна или творческа задача. Х X Х Х Х Х Литературни компетентности Различава характерни особености на митологичния, на фолклорния и на литературния образ на света и тълкува такива образи в конкретни текстове. Х Х Х Разпознава жанрове на словесността и описва изучените текстове съобразно жанровите им характеристики. Х Разпознава текстови структури, структурни елементи и обяснява функциите на тези елементи и отношенията между тях в изучените художествени текстове. Х Х Различава необичайни употреби на езика в художествен текст и обяснява значението им за посланието на текста. Х Х Х Комуникативни компетентности Създава в устна и в писмена форма с комуникативна задача: – характеристика на герой – описание на обстановка в художествен текст, описание на пейзаж в художествен текст – кратък отговор на литературен въпрос – разказ по въображение, разказ по преживяно, разказ по зададени опори – сбит преразказ, трансформиращ преразказ. Х Х Х Х Х Х Спазва книжовните езикови правила. Х Х Анализира сполучливостта на свои и на чужди текстове според осъществяването на комуникативната им задача. Х Х Х Х
ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КОМПОНЕНТ ЛИТЕРАТУРА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Овладяване на знания и придобиване на умения, свързани с различни културни епохи в световната литература и с различни периоди в българската литература • Развиване на умения за тълкуване на изучените творби съобразно културноисторическите им, родовите и/или жанровите им характеристики, както и съобразно принадлежността им към съответно литературно направление или проявленията на характерните му черти в тях • Придобиване на умения за създаване на текстове с определена комуникативна цел ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:* 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Социокултурни компетентности Различава светогледни идеи, характерни за различни културни епохи (Античност, Средновековие, Ренесанс, Просвещение, Романтизъм, модерност) и за различни литературни периоди (Българско възраждане, българска литература от Освобождението до Първата световна война, българска литература между двете световни войни и българска литература след Втората световна война), и обяснява прилики и разлики помежду им в контекста на културната динамика. Х Х Съпоставя с личния си опит интерпретирани в изучените текстове ценности и норми, проблеми и конфликти, характерни за различни културни епохи (Античност, Средновековие, Ренесанс, Просвещение, Романтизъм, модерност) и за различни литературни периоди (Българско възраждане, българска литература от Освобождението до Първата световна война, българска литература между двете световни войни и българска литература след Втората световна война), и обосновава позиция по тях. Х Х Свързва изучените творби с имената на техните автори, с жанровете, с героите, със сюжетите и с мотивите им, с културната епоха на създаването и със съответното литературно направление. Х Х Идентифицира и оценява в изучените текстове от различни културни епохи и/или литературни направления специфични начини за въздействие. Х Х Подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия информация от различни източници, за да изпълни самостоятелно конкретна задача – изследователска, комуникативна или творческа. Х Х Х Х Х Х Литературни компетентности Тълкува изучените творби от различни културни епохи (Античност, Средновековие, Ренесанс, Просвещение, Романтизъм, модерност) и от различни литературни периоди (Българско възраждане, българска литература от Освобождението до Първата световна война, между двете световни войни и след Втората световна война) съобразно културноисторическите им характеристики. Х Х Разпознава словесни форми, родове и жанрове на литературата. Х Тълкува изучените творби съобразно родовите и/или жанровите им характеристики. Х Различава характерни черти и проявления на следните направления в литературата: Романтизъм, реализъм, модернизъм; на Българското възраждане като литературен период и тълкува изучените творби съобразно принадлежността им към съответното направление или период или съобразно проявленията на характерните му черти в тях. Х Х Разпознава литературни похвати, тропи и фигури и обяснява функциите им в изучените творби. Х Х Х Идентифицира и тълкува интерпретации на едни и същи мотиви и/или устойчиви сюжети в изучените творби от различни културни епохи и/или литературни направления. Х Х Комуникативни компетентности Създава с определена комуникативна цел: • есе по морален проблем, интерпретиран в изучен (откъс от) текст • есе по граждански проблем, интерпретиран в изучен (откъс от) текст • резюме на съдържанието на (откъс от) изучен повествователен текст. Х Х Х Х Х Х Спазва книжовните езикови норми. Х Х Анализира и критично оценява свои и чужди текстове според осъществяването на комуникативните им цели. Х Х Х Х
ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА КОМПОНЕНТ ЛИТЕРАТУРА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ВТОРИ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Придобиване на умения за различаване в художествени творби на интерпретации на общочовешки теми и за тълкуване на тези интерпретации съобразно тяхната специфика • Развиване на умения за тълкуване на творби съобразно родовите и/или жанровите им характеристики • Развиване на уменията за създаване на текстове с определена комуникативна цел ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:* 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Социокултурни компетентности Определя ценности и норми, проблеми и конфликти, заложени в интерпретацията на общочовешки теми в художествени творби, и ги съотнася помежду им. Х Х Съпоставя с личния и с обществения си опит интерпретирани в художествени творби ценности и норми, проблеми и конфликти, свързани с общочовешки теми, и аргументирано обосновава и защитава собствена позиция по тях. Х Х Свързва изучените творби от българската литература с имената на техните автори, с жанровете, с героите, със сюжетите, с мотивите и с основните им теми. Х Х Идентифицира и оценява в художествени творби специфични начини за въздействие и за внушение на определена гледна точка, свързана с общочовешка тема. Х Х Намира, подбира, извлича и обработва съобразно няколко критерия информация от различни източници, за да изпълни самостоятелно конкретна задача – творческа, интерактивна или по изследователски проект. Х Х Х Х Х Х Литературни компетентности Различава в художествени творби интерпретации на общочовешки теми и тълкува тези интерпретации съобразно тяхната специфика. Х Х Х Разпознава жанрове на литературата. Х Тълкува художествени творби съобразно жанровите и/или родовите им характеристики. Х Разпознава литературни похвати, тропи и фигури и обяснява значението им за специфични интерпретации на общочовешка тема в художествени творби. Х Х Х Съпоставя интерпретации на една и съща общочовешка тема в художествени творби и конструира връзки между творбите. Х Х Х Комуникативни компетентности Създава с определена комуникативна цел: • есе по житейски проблем, интерпретиран в една или в няколко художествени творби • интерпретативно съчинение по проблем върху една или върху няколко художествени творби. Х Х Х Х Х Х Спазва книжовните езикови норми. Х Х Анализира и критично оценява свои и чужди текстове според осъществяването на комуникативните им цели. Х Х Х Х

Приложение № 2 към чл. 6, ал. 1, т. 2

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ЧУЖД ЕЗИК Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език определят очакваните резултати от обучението по чужд език в края на образователните етапи и степени в часовете от общообразователната подготовка. Те са разработени съобразно: • Референтни документи на ЕС: Обща европейска езикова рамка; Европейска референтна рамка за ключови компетентности; Европейска квалификационна рамка за учене през целия живот. СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ЧУЖД ЕЗИК • да повишава езиковата и общата култура и културата на общуване на учениците; • да насърчава учениците да осмислят националната си идентичност в условията на езиково и културно многообразие; • да изгражда междукултурни компетентности у учениците и да ги подготвя за общуване с други културни и езикови общности; • да изгражда умения за самостоятелно развитие на учениците чрез: инициативност, творчество, решаване на проблеми, вземане на самостоятелни решения, критично мислене и др.; • да развива у учениците умения за работа в екип; • да научи учениците да използват информация от източници на чужд език; • да използва чуждия език като средство за обучение по различни общообразователни учебни предмети; • да изгради умения за учене, свързани с разбиране на информация, усвояване на знания и тяхното приложение в нови ситуации, извършване на анализ, синтез и оценка; • да създаде условия за изграждане на езикови компетентности на съответния език, включващи знания, умения и стратегии за успешно общуване. ЕЗИКОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Уменията за общуване на чужди езици е една от основните компетентности, дефинирани в Европейската референтна рамка като ключови за лична реализация, активен граждански живот и за интегриране в съвременното общество. Обучението по чужд език във всички етапи и степени е свързано с обучението и по другите ключови компетентности. Общообразователната подготовка по учебен предмет чужд език е неразделна част от системата на общообразователна подготовка в следните степени и етапи: Степен Етап Клас Средна степен на образование Втори гимназиален етап XI – XII клас Средна степен на образование Първи гимназиален етап VIII – X клас Основна степен на образование Прогимназиален етап V – VII клас Основна степен на образование Начален етап II – IV клас Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език отразяват: • последователността в обучението по чужди езици в българското училище; • ниво на владеене на чуждия език. Нивото на владеене на чуждия език се отнася до задължителната подготовка. Като следват принципа на постижимост, изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език определят обема на учебното съдържание съобразно възрастовите характеристики на учениците и отразяват нивата на владеене на чужд език за съответната образователна степен. Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език осигуряват равнопоставеност и интегрирано въвеждане и изграждане на четирите основни речеви умения: слушане, говорене, четене и писане, които са в основата на езиковите компетентности, необходими за изграждане на умения за живот. Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език предвиждат взаимодействие: • в рамките на общообразователен учебен предмет чужд език; • между общообразователен учебен предмет чужд език и другите общообразователни учебни предмети. Изискванията за резултатите от обучението по учебния предмет чужд език описват всяко ниво, което учениците трябва да достигнат в резултат на обучението при завършване на определена образователна степен или етап, съответстващо на нивата на владеене на чужд език А1 – B2.1 според Общата европейска езикова рамка. НИВА НА ВЛАДЕЕНЕ НА ЧУЖД ЕЗИК ПО ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЕТАПИ И СТЕПЕНИ В СЪОТВЕТСТВИЕ С ОБЩАТА ЕВРОПЕЙСКА ЕЗИКОВА РАМКА ОСНОВНА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ А. Начален етап При завършване на начален етап се очаква учениците да владеят изучавания чужд език на ниво А1. Б. Прогимназиален етап При завършване на прогимназиалния етап – основната степен на образование, се очаква учениците да владеят изучавания чужд език на ниво А2. СРЕДНА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ А. Първи гимназиален етап При завършване на първия гимназиален етап на средната степен на образование (Х клас) се очаква учениците да владеят два чужди езика на следните нива: 1.За училища с интензивно изучаване на чужд език: 1.1.Интензивно изучавания първи чужд език на нивоВ1 1.2.Втория чужд език на ниво А1 2.За училища с неинтензивно изучаване на чужд език: 2.1.Първия чужд език на нивоА2 2.2.Втория чужд език на ниво А1 Б. Втори гимназиален етап При завършване на втория гимназиален етап – средната степен на образование (ХІІ клас), се очаква учениците да владеят два чужди езика на следните нива: 1. За училища с интензивно изучаване на чужд език: 1.1.Интензивно изучавания първи чужд език на ниво В2.1 1.2.Втория чужд език на нивоА2 2.За училища с неинтензивно изучаване на чужд език: 2.1.Първия чужд език на ниво В1.1 2.2.Втория чужд език на ниво А2 НИВО А1 Умение Компетентности В резултат на обучението ученикът може: Очаквани резултати Слушане – да разбира познати думи и изрази, свързани с конкретното му обкръжение, когато се говори бавно и ясно със стандартно произношение и характерна за езика интонация; – да следва елементарни упътвания; – да разбира общото съдържание на кратък елементарен текст; – да се ориентира в пространството, времето и цифрите. – разбиране на общото съдържание; – разбиране на кратки, ясни указания; – разбиране на елементарни, полезни подробности. Четене – да разбира познати имена, думи и изрази, срещани в обичайни ситуации от ежедневието по изучени теми; – да разбира кратки електронни съобщения, картички или писма; – да разбира кратка и несложна информация, особено в случаите, когато тя е онагледена; – да търси и намира необходима информация в интернет среда; – да разбира съдържанието на елементарни текстове, като при необходимост ги препрочита. – общо разбиране на кратки и елементарни текстове; – разбиране на несложни съобщения, указания и информация. Говорене При диалогична реч: – да общува по елементарен начин, подпомогнат от събеседника, който е готов да повтори бавно или преформулира казаното; – да води елементарен разговор по познати теми, като задава и отговаря на елементарни въпроси; – да се ориентира в пространството, времето и цифрите; – да изразява свои непосредствени желания и потребности; – да установява кратък социален контакт, използвайки елементарни форми на вежливост; – да говори макар и бавно, с по-дълги паузи и с произношение и интонация, ненарушаващи разбирането; – да владее компенсаторни комуникативни стратегии. При монологична реч: – да се представя, използвайки прости изречения; – да описва в много кратък вид хора, с които общува, условията си на живот и заобикалящата среда; – да разказва посредством прости фрази за всекидневните си дейности и предпочитания; – да говори макар и бавно, с по-дълги паузи и с произношение и интонация, ненарушаващи разбирането; – да владее компенсаторни комуникативни стратегии. При диалогична реч: – комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора; – разбираемост на произношението; – уместна употреба на лексиката; – съобразяване с изучените граматични норми на езика. При монологична реч: – кратко описание; – съдържателно съответствие: адекватност по отношение на поставената задача; – уместна употреба на лексиката; – разбираемост на изказването, произношението, интонацията; – съобразяване с изучените граматични норми на езика. Писане – да представя накратко личните си данни във формуляр или въпросник; – да описва с елементарни изрази и фрази себе си и хора от близкото обкръжение; – да пише кратък текст за картичка, електронно съобщение или писмо, по зададени опори, като при необходимост ползва речник; – да изпълнява елементарни проекти (творчески задачи) по зададени познати и/или изучени теми. – съставяне на елементарен писмен текст с ограничен обем думи; – уместна употреба на лексиката; – съобразяване с изучените граматични и правописни норми на езика; – умение да се ползва речник. НИВО А2 Умение Компетентности В резултат на обучението ученикът може: Очаквани резултати Слушане – да разбира най-същественото в кратки послания, обяви и съобщения, представени с ясна дикция и нормално темпо на речта, стандартно произношение и характерна за езика интонация; – да разбира често употребявана лексика и изрази, свързани с всекидневието, близкото обкръжение и др.; – да проследява кратък разговор между носители на езика, като идентифицира лицата, темата на разговора, изразените мнения и чувства; – да разбира основната информация от средствата за масово осведомяване (според личните си интереси). – разбиране на общото съдържание; – разбиране на комуникативната насоченост на събеседника (цел, адресат); – разбиране на конкретни подробности, които носят важна информация. Четене – да определя темата и извлича основната информация от ограничени по обем писмени текстове със стандартен език; – да се ориентира и открива необходимата полезна информация в обяви, проспекти, реклами, менюта, разписания, указания за ползване и действие и др.; – да разбира кратки писма и електронни съобщения, определяйки изразените в тях намерения и чувства; – да търси и намира необходима информация в интернет среда; – да се ориентира в несложни текстове с помощта на илюстративен материал в тях или като използва компенсаторни стратегии. – общо разбиране на съдържанието (съществени моменти в текста); – разбиране на основната тема; – разбиране на конкретни подробности; – разбиране на комуникативната насоченост и вида на текста. Говорене При диалогична реч: – да общува във всекидневни ситуации, които изискват пряк обмен на информация по познати теми; – да установява контакт при изпълнението на лесни и обичайни задачи и дейности; – да участва в разговор с кратки реплики, дори и да не разбира изцяло всичко, разчитайки на помощта на събеседника; – да говори макар и бавно, с паузи, с произношение и интонация, ненарушаващи разбирането; – да владее компенсаторни комуникативни стратегии. При монологична реч: – да използва набор от изречения или изрази, за да опише с прости думи семейството и познати хора, условията си на живот и обкръжаващата го среда; – да разказва за себе си, за настоящата си и предходна дейност, за бъдещите си планове; – да изразява накратко своя преценка или мнение по познати теми; – да говори макар и бавно, с паузи, с произношение и интонация, ненарушаващи разбирането; – да владее компенсаторни комуникативни стратегии. При диалогична реч: – съдържателно съответствие по отношение на поставената задача; – комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора; – уместна употреба и разнообразие на лексиката; – разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост; – граматична коректност. При монологична реч: – описание, кратък разказ; – съдържателно съответствие: адекватност по отношение на поставената задача; – уместна употреба и разнообразие на лексиката: – разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост; – граматична коректност. Писане – да формулира кратки съобщения и бележки; – да попълва формуляри; – да пише писмо или електронно писмо с цел покана или молба, извинение, отказ, изразяване на благодарност и др., използвайки несложни изрази и връзки; – да описва накратко събитие от личния си житейски опит; – да съставя кратък текст по зададени опори; – да изпълнява проекти (творчески задачи) по зададени теми. – съответствие на вида, структурата и съдържанието на текста с поставената задача; – уместна употреба и разнообразие на лексиката: – съобразяване с граматичните и правописните норми. НИВО В1 Умение Компетентности В резултат на обучението ученикът може: Очаквани резултати Слушане – да разбира несложни текстове на стандартен език по познати теми; – да разбира общия смисъл на несложни текстове от по-широки области на обществения живот, с общо употребявана лексика и с нормално темпо на говорене, като при необходимост използва компенсаторни стратегии; – да разбира общия смисъл на информация от средствата за масово осведомяване; – да извлича обща информация и необходими подробности от текстове на стандартен език по познати теми. – разбиране на общото съдържание; – разбиране на основна информация; – разбиране на подробности от текста; – намиране на конкретна информация в текста; – разбиране на комуникативната насоченост на събеседника (цел, адресат). Четене – да разбира текстове на стандартен език на познати теми и извлича основна информация и конкретни подробности; – да разбира текстове (художествени и научнопопулярни) на теми от ежедневието и по актуални събития; – да разбира обяснения, описания, инструкции и др.; – да разбира описания на събития, чувства и желания в лична кореспонденция; – да търси и намира необходима информация в интернет среда; – да се ориентира в текстове и с помощта на ограничен илюстративен материал, като използва компенсаторни стратегии. – общо разбиране на съдържанието; – разбиране на основна тема; – разбиране на подробности на текста; – разбиране на комуникативното намерение на автора (цел, адресат); – намиране на конкретна информация при четене. Говорене При диалогична реч: – да води разговор по познати теми, дори понякога да прави паузи, за да обмисля и коригира казаното; – да изразява и реагира на чувства (удивление, щастие, тъга, интерес, безразличие т.н.); – да изразява лично мнение при общуване; – да се справя в речеви ситуации от ежедневието по познати теми; – да говори относително гладко, без големи паузи, с произношение и интонация, близки до стандартните; – да владее компенсаторни комуникативни стратегии. При монологична реч: – да представя информация по дадена тема, като успява да открои най-важното; – да описва случки, събития и преживявания, като използва думи и изрази от изучените теми; – да преразказва устно кратки текстове; – да обяснява и да посочва причините за своите планове и намерения; – да прави кратка презентация на позната тема; – да говори относително гладко, без прекалено големи паузи, с произношение и интонация, близки до стандартните; – да владее компенсаторни комуникативни стратегии. При диалогична реч: – съдържателно съответствие по отношение на поставената задача; – комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора; – уместна употреба и разнообразие на лексиката: – разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост; – съобразяване с граматичните норми на езика. При монологична реч: – съдържателно съответствие по отношение на поставената задача; – уместна употреба и разнообразие на лексиката; – разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост; – съобразяване с граматичните норми на езика. Писане – да създава описателни и повествователни текстове на теми от ежедневието и/или по познати и актуални теми; – да създава кратки информативни текстове; – да попълва формуляри, анкети и др. с изискване за подробна информация, излагане на лично мнение или натрупан опит; – да разработва проекти (творчески задачи) по познати теми, като ползва различни източници; – да води лична кореспонденция, като описва събития и впечатления; – да разказва/преразказва история. – съответствие на вида, структурата и съдържанието на текста с поставената задача; – спазване на изискванията на съответния жанр; – спазване на логическата свързаност и последователност на изложението; – уместна употреба и разнообразие на лексиката; – съобразяване с граматичните и правописните норми на езика. НИВО В1.1 Умение Компетентности В резултат на обучението ученикът може: Очаквани резултати Слушане – да разбира несложни текстове на стандартен език по познати теми; – да разбира общия смисъл на несложни текстове от по-широки области на обществения живот, с общоупотребявана лексика и с нормално темпо на говорене, като при необходимост използва компенсаторни стратегии; – да разбира общия смисъл на информация от средствата за масово осведомяване (според личните си интереси); – да извлича обща информация и необходими подробности от текстове на стандартен език по познати теми. – разбиране на общото съдържание; – разбиране на основна информация; – разбиране на подробности от текста; – намиране на конкретна информация в текста; – разбиране на комуникативната насоченост на събеседника (цел, адресат). Четене – да разбира текстове на стандартен език на познати теми и извлича основна информация и конкретни подробности; – да разбира текстове (художествени и научнопопулярни) на теми от ежедневието; – да разбира обяснения, описания, инструкции и др. и с помощта на речник; – да разбира описания на събития, чувства и желания в лична кореспонденция; – да търси и намира необходима информация в интернет среда; – да се ориентира в текстове и с помощта на ограничен илюстративен материал, като използва компенсаторни стратегии. – общо разбиране на съдържанието; – разбиране на основна тема; – разбиране на подробности на текста; – разбиране на комуникативното намерение на автора (цел, адресат); – намиране на конкретна информация при четене. Говорене При диалогична реч: – да води разговор по познати теми, дори понякога да прави паузи, за да обмисля и коригира казаното; – да изразява и реагира на чувства (удивление, щастие, тъга, интерес, безразличие и т.н.); – да изразява лично мнение при общуване, като изразява съгласие или несъгласие; – да се справя в речеви ситуации от ежедневието по познати теми; – да говори относително гладко, може и с по-големи паузи, с произношение и интонация, близки до стандартните; – да прилага компенсаторни комуникативни стратегии. При монологична реч: – да дава информация по дадена тема, като успява да открои най-важното; – да описва случки, събития и преживявания, като използва думи и изрази от изучените теми; – да преразказва устно кратки текстове; – да посочва причини за свои планове и намерения; – да прави кратка презентация на позната тема; – да говори относително гладко, може и с по-големи паузи, с произношение и интонация, близки до стандартните; – да владее компенсаторни комуникативни стратегии. При диалогична реч: – съдържателно съответствие по отношение на поставената задача; – комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора; – уместна употреба и разнообразие на лексиката: – разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост; – съобразяване с граматичните норми на езика. При монологична реч: – съдържателно съответствие по отношение на поставената задача; – уместна употреба и разнообразие на лексиката; – разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост; – съобразяване с граматичните норми на езика. Писане – да създава описателни и повествователни текстове на теми от ежедневието; – да създава кратки информативни текстове; – да попълва формуляри, анкети и др. с изискване за подробна информация, излагане на лично мнение или натрупан опит; – да разработва проекти (творчески задачи) по познати теми, като ползва различни източници; – да води лична кореспонденция, като описва събития и впечатления; – да разказва/преразказва история. – съответствие на вида, структурата и съдържанието на текста с поставената задача; – спазване на изискванията на съответния жанр; – спазване на логическата свързаност и последователност на изложението; – уместна употреба и разнообразие на лексиката; – съобразяване с граматичните и правописните норми на езика. НИВО В2.1 Умение Компетентности В резултат на обучението ученикът може: Очаквани резултати Слушане – да разбира сравнително сложни текстове на стандартен език при нормално темпо на говорене; – да разбира текст или разговор по познати теми в дадена професионална област от различни житейски ситуации (може да използва компенсаторни стратегии); – да разбира основната и конкретна информация от телевизионни и радиопредавания, интервюта, дискусии, пиеси, както и филми на стандартен език; – да разбира основните идеи на сравнително сложни текстове на по-абстрактни теми; – да използва различни стратегии при разбиране на текста; – да разбира най-общо съдържащата се в текста имплицитна информация. – общо разбиране на съдържанието (съществени моменти в текста); – разбиране на основната тема; – разбиране на подробности от текста; – разбиране на комуникативното намерение на говорещия (цел, адресат); – разбиране на имплицитна информация. Четене – да разбира основната идея и важността на съдържанието на новини, статии и репортажи по теми, свързани с неговите интереси или актуални за обществото; – да разбира с помощта на речник текстове по теми от областта на изкуството и културата и да прави обобщение на основните моменти; – да разбира лична и официална кореспонденция и с помощта на речник; – да търси и намира информация в интернет среда; – да разбира най-общо съдържащата се в текста имплицитна информация. – общо разбиране на съдържанието; – разбиране на основната тема; – разбиране на подробности от текста; – разбиране на имплицитна информация; – разбиране на комуникативното намерение на автора (цел, адресат). Говорене При диалогична реч: – да води разговор при активно и равностойно участие в общуването, като използва изучен набор от изразни средства; – да обменя фактологична информация по теми, свързани с неговите интереси – да изразява емоции и отношение към определени събития и преживявания; – да аргументира мнението си; – да говори сравнително гладко, с по-малки паузи, с произношение и интонация, близки да стандартните; – да владее компенсаторни комуникативни стратегии. При монологична реч: – да представя ясна и подробна информация, свързана с интересуващите го области; – да описва подробно случки, събития и преживявания и изразява лично мнение; – да разказва сюжета на филм или пиеса; – да изразява и обосновава свое мнение/становище по даден проблем/въпрос; – да подготвя и прави презентации; – да говори сравнително гладко, с по-малки паузи, с произношение и интонация, близки да стандартните, като използва изучен набор от изразни средства; – да владее компенсаторни комуникативни стратегии. При диалогична реч: – съдържателно съответствие по отношение на поставената задача; – комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора; – лексика и фразеология: уместна употреба и богатство на използваните средства; – разбираемост на изказването: произношение, интонация, гладкост; – съобразяване с граматичните норми на езика. При монологична реч: – съдържателно съответствие по отношение на поставената задача; – комуникативно съответствие: адекватност по отношение на ситуацията, партньора; – съответствие на вида текст; – лексика и фразеология: уместна употреба и богатство на използваните средства; – разбираемост на изказването, произношение, интонация, гладкост; – съобразяване с граматичните норми на езика. Писане – да пише ясни и подробни текстове по разнообразни и/или изучавани теми; – да пише резюме на текст; – да обобщава информация от различни източници; – да води официална кореспонденция; – да разработва проект (творческа задача) по зададена тема, като използва различни източници; – да участва в диалогична писмена комуникация (чат, скайп, вайбър и др.) – да описва реални или въображаеми събития; – да описва чувства, лични преживявания и отношения. – съответствие на вида, структурата и съдържанието на текста с поставената задача; – лексика и фразеология – уместна употреба, богатство на използваните средства; – съобразяване с граматичните и правописните норми на езика.

Приложение № 3 към чл. 6, ал. 1, т. 3

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ МАТЕМАТИКА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: НАЧАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Усвояване на естествените числа и принципа за образуването на редицата на естествените числа • Овладяване на алгоритми за смятане – събиране, изваждане, умножение и деление • Овладяване на знания за мерни единици за дължина, маса и време и на умения за действия с еднородни именувани числа • Разпознаване на геометрични фигури • Формиране на начални умения за измерване и чертане • Формиране на умения за описване на ситуации от реалния свят с математически модели • Изграждане на умения за прилагане на някои рационални подходи при решаване на задачи • Формиране на интерес към математиката • Изграждане на умения за самоконтрол и самооценка ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Числа Чете, пише и сравнява естествени числа. Х Х Х Х Познава десетичната позиционна бройна система. Х Х Събира и изважда естествени числа. Х Х Х Х Умножава и дели с едноцифрено и с двуцифрено число. Х Х Х Използва връзките между компонентите на аритметичните действия за намиране на неизвестен компонент. Х Х Разпознава римски цифри. Х Х Х Х Х Х Разпознава като части от цяло половина (една втора), третина (една трета), четвъртина (една четвърт) и десетина (една десета). Х Х Х Х Равнинни фигури Разпознава точка, права и крива линия; лъч, отсечка, ъгъл, триъгълник, правоъгълник, квадрат, окръжност и елементите им. Х Х Определя вида на ъгъл и на триъгълник. Х Х Х Х Чертае отсечка по дадена дължина и ъгъл по дадена градусна мярка. Х Чертае триъгълник и правоъгълник върху квадратна мрежа. Х Измерване Познава мерните единици и връзките между производните им: • дължина (мм, см, дм, м, км); • маса (грам, килограм, тон); • време (секунда, минута, час, денонощие, седмица, месец, година, век); • пари (стотинка, лев); • ъгъл (градус). Х Х Х Х Х Х Х Познава мерните единици за лице (кв.мм, кв.см, кв.дм, кв.м, кв.км, декар). Х Х Х Х Х Измерва отсечки и ъгли. Х Х Х Извършва действия с изучените еднородни мерни единици за дължина, маса и лице и с пари. Х Х Намира обиколката на триъгълник и правоъгълник и лице на правоъгълник. Х Х Х Х Използва правилно чертожните инструменти линия, триъгълник, ъгломер и пергел. Х Х Х Моделиране Моделира с числови изрази ситуации, описани с отношенията „с повече“, „с по-малко“, „пъти по-голямо“ и „пъти по-малко“. Х Х Х Х Х Х Х Описва ситуации от заобикалящия го реален свят с математически модел. Х Х Х Х Х Х Х Х Интерпретира съдържателно информация от различни източници и получени резултати при решаване на задачи. Х Х Х Х Х Х Х Х Прави правдоподобни предположения по събрани данни от заобикалящия го реален свят. Х Х Х Х Х Х Х Х СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Формиране на логическо мислене, комбинативност, наблюдателност и на математическа компетентност. • Емпирично формиране на част от геометричните знания. • Създаване на представа за аксиоматично изграждане на теория. • Формирането на математическа компетентност за етапа трябва да става главно на познавателно и комуникативно ниво, като се развие способността ученикът да прилага математически разсъждения за решаване на проблеми от други предметни области и от ежедневието. • Математическата компетентност относнонеобходимите знания по математика на този етап включва стабилно познаване на изучаваните рационални числа, мерки, мерни единици, геометрични фигури, основни действия и основни математически понятия, разбиране на математическите твърдения, както и отношение към въпросите, на които математиката може да предложи отговор. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Области на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Числа. Алгебра Сравнява рационални числа и извършва действията събиране, изваждане, умножение, деление и степенуване (степен с естествен степенен показател, степен с цял показател); закръглява рационални числа с определена точност; умее да представя числата в стандартен запис. X X X X X Пресмята числови изрази в множеството на рационалните числа. X X X X Извършва действията (събиране, изваждане, умножение, деление и степенуване с цял степенен показател) с цели изрази, извършва тъждествени преобразувания с тях и пресмята стойност на цял израз. X X X Х Решава линейни уравнения без параметър, уравнения, свеждащи се до линейни от вида и модулни уравнения от вида . X X X X Решава линейни неравенства с едно неизвестно без параметър. X X X X Фигури и тела Знае основните равнинни геометрични фигури: триъгълник, четириъгълник, правилен многоъгълник и окръжност, техните елементи, видове, техни свойства и признаци и умее да ги прилага. X X X X X X X Познава права призма, пирамида, прав кръгов цилиндър, прав кръгов конус, знае елементите и развивките им; познава сфера и кълбо и знае елементите им. X X X X X X X X Определя по вид и намира ъгли, получени при пресичането на прави в равнината. X X X X Прилага признаците за еднаквост на триъгълници. X X X X Прилага Питагоровата теорема. X X X X Построява геометрични обекти, описани в основните построителни задачи. X X X X X Функции. Измерване Прилага формулите за периметър и лице на основни равнинни фигури. X X X X X Прилага формулите за лице на повърхнина и обем на ръбести и валчести тела. X X X X X Разбира връзките между кратни и производни на мерните единици и умее да преминава от една мерна единица в друга. X X X X X X Построява точка по дадени координати и определя координати на точка спрямо Декартова координатна система в равнината. X X X X X X Логически знания Разбира на конкретно ниво смисъла на логическите съюзи „и“, „или“, „ако …, то …“, отрицанието „не“ и на релациите „следва“ и „еквивалентност“. X X X X X X X X Преценява вярност и рационалност в конкретна ситуация и умее да обосновава изводи. X X X X X X X X Образува на конкретно ниво отрицание на съждение. X X X X X X X Разбира смисъла на думите определение, аксиома, теорема, разграничава условие от заключение на теорема. X X X X X Познава метода за доказване на твърдение чрез допускане на противното. X X X X X X Елементи от вероятности и статистика Събира систематично, организира и описва данни и ги представя по различни начини. X X X X X X X X Разчита, интерпретира и оценява информация, представена с текст, с графики, с таблици или с диаграми. X X Х X X X X X Умее да намира средноаритметично и да го използва за интерпретиране на данни. X X X X X X X X Умее да намира подмножество на дадено множество и сечение/обединение на множества. X X X X X X X X Използва множества от данни за отговаряне на въпроси и за решаване на задачи. X X X X X X X X Знае понятието „случайно събитие” на най-просто ниво, може да пресмята вероятност на случайно събитие като отношение на възможности. X X X X X X X X Умее да построява кръгови диаграми и да интерпретира данни. X X X X X X X X Умее да прилага определението на класическа вероятност. X X X X X X X X Моделиране Знае понятието „процент“ и умее да представя и намира определено количество по различни начини. X X X X X X X X Знае понятието „лихва“ и го прилага в задачи. X X X X X X X X Оценява и интерпретира съдържателно получен при моделиране резултат и предвижда в определени рамки очакван резултат. X X X X X X X X Моделира с числов или с цял алгебричен израз. X X X X X X X X Моделира с линейни уравнения или с уравнения, свеждащи се до линейни; моделира с линейни неравенства. X X X X X X X X Знае понятието „пропорция“, основното свойство на пропорциите и може да го прилага при решаване на задачи. X X X X X X X X Познава права и обратна пропорционалност и умее да ги прилага в практически задачи. X X X X X X X X СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Формиране на логическо и пространствено мислене, наблюдателност и на математическа компетентност. • Формирането на математическа компетентност за етапа е на познавателно, комуникационно и аналитично ниво, като се развие способността и желанието на индивида да използва математически методи на мислене и на представяне – чрез формули, модели, конструкции, графики, диаграми – най-общо казано „работа с данни“. • Математическата компетентност за първи гимназиален етап включва стабилно познаване на факти, основни величини и закономерности, както и набор от познавателни и практически умения, необходими за решаване на задачи и проблеми чрез подбор и прилагане на основни методи и инструменти. • Математическата компетентност на този етап предполага и поемане на отговорност за самостоятелно изпълнение на задачи в процеса на обучение, както и проява на отношение и избор на решение и поведение съобразно конкретни проблеми и обстоятелства. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Области на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Числа. Алгебра Познава реалните числа и умее да ги изобразява върху реалната права; сравнява ирационални числа, записани с квадратен корен, и извършва операции с тях. X X X X X Решава квадратни уравнения по формулата за намиране на корените им и прилага формулите за връзка между корени и коефициенти на квадратно уравнение. X X X Извършва тъждествени преобразувания на рационални и ирационални изрази (съдържащи квадратни корени). X X X Решава: – рационални уравнения, свеждащи се до линейни или квадратни; – рационални неравенства без параметър, включително и по метода на интервалите; – системи уравнения от първа и втора степен с две неизвестни без параметър чрез заместване или събиране; – системи линейни неравенства с едно неизвестно без параметър; – ирационални уравнения без параметър, записани с квадратни корени, съдържащи до два радикала. X X X X Фигури и тела Знае основните равнинни геометрични фигури: триъгълник, четириъгълник, правилен многоъгълник и окръжност, основните забележителни точки в триъгълник, взаимното положение на прави и окръжности и може да прилага техните свойства. X X X X X X X Знае признаците за подобни триъгълници и умее да ги прилага. X X X X X Знае: – метрични зависимости в правоъгълен триъгълник и умее да го решава; – синусова и косинусова теорема; – умее да решава произволен триъгълник; – умее да решава правоъгълен и равнобедрен трапец; – умее да решава успоредник. X X X X Определя по вид и намира ъгли, свързани с окръжност, и познава вписани и описани многоъгълници; прилага метрични зависимости в окръжност. X X X X Познава успоредност и перпендикулярност между прави и равнини в пространството и умее да ги прилага за намиране на елементи на права призма, пирамида, цилиндър, конус, сфера и кълбо. X X X X X X X Функции. Измерване Знае: – понятието числова функция, начини на задаване; – понятията линейна и квадратна функция; – свойства на линейната и на квадратната функция (монотонност, най-голяма и най-малка стойност). Умее да построява графики на линейна и квадратна функция. y = , y = x³, y = ,y = a^x и y = log_ax X X X X X Пресмята стойности на: – изучените рационални функции и на аргумента им; – тригонометрични функции при зададен аргумент и на аргумента при зададена стойност на тригонометричната функция (за ъглите 30 ° , 45 ° , 60 ° ). X X X X X Прилага формулите за: – лица на равнинни фигури; – лица на повърхнини и обеми на права призма, пирамида, цилиндър, конус, сфера и кълбо. X X X X X Конструира числова редица по дадено правило; знае аритметична и геометрична прогресия и техните свойства; решава практически задачи, свързани със сложна лихва. X X X X X X X Логически знания Разбира на конкретно ниво смисъла на логическите съюзи „и“, „или“, „ако …, то …“, отрицанието „не“ и на релациите „следва“ и „еквивалентност“. X X X X X X X X Разбира на конкретно ниво смисъла на понятията „за всяко“, „съществува“, „необходимо условие“, „достатъчно условие“ и „необходимо и достатъчно условие“. X X X X X X X X Прилага метода на еквивалентните преобразувания при решаване на уравнения, неравенства и системи. X X X X X X X X Разграничава еквивалентни от нееквивалентни преобразувания при решаване на ирационални уравнения. X X X X X X Умее да конкретизира общовалидно твърдение и обосновава невярност на твърдение с контрапример. X X X X X X Образува на конкретно ниво отрицание на твърдение. X X X X X X X X Преценява вярност, рационалност и целесъобразност при избор в конкретна ситуация и обосновава изводи. X X X X X X X Умее да декомпозира стереометрична задача на планиметрични. X X X X X X X Елементи от вероятности и статистика Знае понятието множество, операции и релации, свързани с него, и умее да ги прилага в практически задачи. X X X X X X X Х Разграничава съединения без повторение в конкретна ситуация и ги пресмята по правилото за събиране, по правилото за умножение на възможности или по съответните формули. X X X X X X X Х Знае понятието класическа вероятност и умее да пресмята класическа вероятност в практически задачи. X X X X X X X Х Умее да намира сечение/обединение на множества и допълнение и подмножество на дадено множество. X X X X X X X X Х Знае понятията генерална съвкупност и извадка. X X X X X X X X Х Умее да намира централните тенденции в данни – мода, медиана, средноаритметично. X X X X X X X X Х Разчита, интерпретира и оценява информация, представена с графики, с таблици или с диаграми. X X X X X X X X Х Моделиране Знае понятието вектор, операциите събиране и изваждане на вектори, умножение на вектор с число. X X X X X X X Х Моделира: – с квадратна функция; – с уравнения, свеждащи се до квадратни; – с дробни уравнения; – със система уравнения от първа или втора степен с две неизвестни. X X X X X X X X Оценява съдържателно получен резултат, коректност на аргументи и ги интерпретира; предвижда в определени рамки очакван от моделирането резултат. X X X X X X X X Моделира процеси с прогресия. X X X X X X X X Моделира с пермутации, комбинации и вариации. X X X X X X X X СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ВТОРИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Формиране на логическо мислене, комбинативност, наблюдателност и на математическа компетентност. • Формирането на математическа компетентност за етапа е главно на комуникационно и аналитично ниво, като се развие способността да прилага математически разсъждения за решаване на проблеми в другите предметни области и ежедневието. • Математическата компетентност на този етап включва фактологични и теоретични знания в широк контекст, както и набор от познавателни и практически умения, необходими за решаването на конкретни проблеми. Това означава разбиране на дадена реална ситуация, която води до математическа задача; решаване на задачата при използване на инструментни помощни материали (включително и технологии), които могат да подпомогнат математическите дейности, както и дълбоко познаване на ограниченията при използване на избраните инструменти. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Области на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Числа. Алгебра Знае понятията степен и логаритъм и техните основни свойства. X X X X X Знае понятието корен n-ти и неговите свойства. X X X Извършва тъждествени преобразувания на ирационални изрази, съдържащи квадратни и кубични корени, и корен 4-ти. X X X X Решава: – модулни уравнения и неравенства; – ирационални уравнения и ирационални неравенства с един радикал; – основни показателни уравнения и неравенства; – показателни уравнения, свеждащи се чрез полагане до квадратни; – основни логаритмични уравнения и неравенства; – логаритмични уравнения, свеждащи се чрез полагане до квадратни. X X X X X X Фигури и тела Умее да решава успоредник, трапец, четириъгълник и правилен многоъгълник. X X X X X X Прилага знания от тригонометрията в планиметрията. X X X X X X X Функции. Измерване Знае тригонометрични функции на обобщен ъгъл, техните графики и свойства. X X X X X Умее да преобразува тригонометрични изрази и да намира стойност на тригонометрични изрази. X X X X X Умее да намира лице на четириъгълник и правилен многоъгълник. X X X X X Знае графиките и свойствата на функциите . X X X X X X Логически знания Разбира смисъла на понятията „за всяко“, „съществува“, „необходимо условие“, „достатъчно условие“ и „необходимо и достатъчно условие“. X X X X X X X X Образува отрицание на твърдение; обосновава изводи. X X X X X X X X X Преценява вярност, рационалност и целесъобразност при избор на подход към решаването на проблем. X X X X X X X X X Елементи от вероятности и статистика Пресмята вероятност на сбор и на произведение на събития. X X X X X X X X Познава механизмите за обработване, представяне и анализиране на реални статистически данни. X X X X X X X X Оценява аргументи въз основа на анализ на реални данни. X X X X X X X X Разчита и интерпретира информация, представена с графики, с таблици или с диаграми. X X X X X X X X Знае понятието условна вероятност и умее да го прилага за намиране вероятност на сечение на две събития. X X X X X X X X Умее да разпознава и прилага модели на многократни опити с два възможни изхода в конкретни практически ситуации. X X X X X X X X Знае понятието геометрична вероятност и умее да я намира в конкретни ситуации върху правата и в равнината. X X X X X X X X Умее графично да представя данните чрез хистограма и полигон. X X X X X X X X Знае да построява и интерпретира таблица на акумулираните честоти. X X X X X X X X Умее графично да представя акумулираните честоти. X X X X X X X X Умее да оценява вероятност на съставно (сложно) събитие. X X X X X X X X Моделиране Използва свойствата на елементарните функции при решаване на екстремални задачи. X X X X X X X X Умее да моделира геометрична ситуация с помощта на алгебричен или тригонометричен израз. X X X X X X X X Моделира практически ситуации с алгебрични изрази. X X X X X X X X Умее да прилага вероятност на съставно (сложно) събитие при решаване на конкретни проблеми. X X X X X X X X Използва свойствата на изучените функции при решаване на екстремални задачи. X X X X X X X X

Приложение № 4 към чл. 6, ал. 1, т. 4

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ КОМПЮТЪРНО МОДЕЛИРАНЕ СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: НАЧАЛНА ЕТАП: НАЧАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП В резултат на обучението в начален етап ученикът ще може да: • Работи с конкретно дигитално устройство и знае основни правила за безопасна работа с устройството • Разпознава вида на данните, с които работи, и знае как да запазва и изтрива файлове • Изразява идеи чрез моделиране във визуална среда за блоково програмиране • Създава анимиран проект с използване на алгоритми с условие и повторение • Различава дигитална и реална идентичност и знае основни правила за работа в дигитална среда ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:* 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Дигитални устройства Знае как да започне и приключи работа с конкретно стационарно или мобилно дигитално устройство Х Познава основните компоненти на дигиталното устройство и правилата за защита Х Х Познава основните здравни, екологични и етични норми при работа с дигитални устройства Х Х Х Знае, че дигиталните устройства могат да изпълняват задачи, ако им зададем ясни и точни команди чрез специална среда, наречена операционна система Х Дигитална идентичност Знае, че за участие в дейности в дигитална среда трябва да има дигитална идентичност Х Х Прави разлика между дигитална и физическа идентичност Х Х Знае защо не трябва да предоставя лични данни в дигитална среда Х Х Познава основните заплахи в дигитална среда и знае как да получи помощ при необходимост Х Х Информация Посочва примери за различни видове информация Х Знае, че данните в дигиталните устройства се съхраняват във вид на файлове, които може да се съхраняват в папки Х Разпознава файлове с различен вид информация в средата, в която работи Х Х Х Х Разпознава и сравнява мерни единици за големината на файловете Х Х Знае как да именува, запазва и изтрива файлове в средата, в която работи Х Х Х Разбира, че дигиталните ресурси може да не са свободни за използване, копиране и разпространяване Х Х Алгоритми Познава една визуална среда за блоково програмиране, с която може да създаде дигитално съдържание Х Х Използва визуална среда за реализация на линеен алгоритъм Х Използва изучаваната визуална среда за експериментиране Х Х Създава проект, включващ повторения и условия Х Х Създава проект, който включва анимация с повече от един обект и използване на звук и текст Х Х Х Х Х Х Х Х Х Представя в реална и виртуална среда свой проект Х Х Х Х

Приложение № 5 към чл. 6, ал. 1, т. 5

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ИНФОРМАТИКА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП В резултат на обучението в първи гимназиален етап ученикът ще може да: • Обяснява предмета и ролята на информатиката при моделиране на обекти • Разграничава и използва различни типове примитивни данни • Обяснява и прилага основните етапи при създаване и изпълнение на компютърна програма • Използва визуално програмиране за създаване на несложни приложни софтуерни продукти със съвременен интерфейс на управление • Представя аргументирано софтуерно приложение пред публика ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Информатика Описва предмета и ролята на информатиката за моделиране Х Х Х Х Х Х Познава представянето на информация във вид на данни Х Посочва примери на обекти и явления, при които е практически приложимо използването на средствата на обектно-ориентираното моделиране Х Х Х Х Обектно-ориентирано програмиране Обяснява основните етапи при създаване и изпълнение на компютърна програма Х Х Х Х Прилага обектно-ориентиран подход при създаване на несложна компютърна програма Х Х Х Х Х Описва основни начини за създаване, изпълнение и тестване на програмен проект в интегрирана среда за разработка с използване на визуални графични средства Х Х Х Х Използва библиотеки от готови компоненти Х Х Х Спазва добър стил на програмиране Х Х Х Х Х Графичен потребителски интерфейс Разбира и използва основни компоненти на среда за визуално програмиране при разработка на софтуер Х Х Проектира графичен потребителски интерфейс с визуални средства Х Х Х Х Х Избира подходяща графична компонента в съответствие с необходимата функционалност на графичния интерфейс Х Х Х Х Умее да настройва свойствата на графичните компоненти Х Х Х Х Програмира подразбиращи се събития за основни компоненти от графичния интерфейс Х Х Х Х Алгоритми и структури от данни Разбира същността на „тип данни“ Х Х Х Х Разграничава различни типове данни Х Х Х Определя подходящ тип данни за определена задача Х Х Х Х Разбира същността на алгоритмите и начини за описанието им Х Х Х Х Прилага основни управляващи конструкции Х Х Х Х Структурира данни в едномерен масив Х Х Х Прилага основни алгоритми за намиране на сума, минимален/максимален елемент и средно аритметично Х Х Х Чете и записва данни в текстов файл Х Х Х Софтуерни приложения Използва визуално програмиране за решаване на несложни задачи Х Х Х Х Х Х Х Х Създава програми за графично изобразяване на геометрични обекти със стандартни средства в езика Х Х Х Х Х Създава програмни приложения с мултимедийни компоненти Х Х Х Х Х Представя аргументирано разработено софтуерно приложение пред публика Х Х Х Х Х

Приложение № 6 към чл. 6, ал. 1, т. 6

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО
ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ИНФОРМАЦИОННИ ТЕХНОЛОГИИ СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Познаване на възможностите на информационните технологии и тяхното приложение в различни сфери на обществения живот и за личностно развитие • Творческо използване на възможностите на съвременните информационни технологии за обработване на различен тип информация, за решаване на проблеми и за комуникация • Изграждане на информационна култура, на критично и отговорно отношение към информацията ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област
на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Компютърни системи Описва конфигурация на дигитално устройство (стационарно и мобилно) и различни носители на информация Х Х Описва елементи на графичния потребителски интерфейс и обяснява предназначението им Х Обяснява организацията на данни във файлова структура Х Х Спазва основни правила и стандарти за работа с дигитални устройства и носители на информация Х Х Умее да използва възможностите на дигиталните устройства за възпроизвеждане на мултимедийно съдържание Х Х Разпознава и реагира по подходящ начин на съобщения, извеждани от приложения и/или операционната система Х Извършва основни операции с файлове Х Извършва основни потребителски настройки на операционната система Х Посочва примери на съвременните постижения в областта на дигиталните технологии и приложението им Х Х Информация и информационни дейности Знае основни единици за измерване на дигитална информация Х Х Описва основните информационни дейности Х Разграничава употребата на различните видове софтуер Х Подбира подходящ софтуер за решаване на конкретен проблем Х Х Използва компютърни програми за работа с текст, графика, звук, видео, електронни таблици и презентации Х Х Х Х Х Х Х Х Х Създава, обработва и съхранява графична, текстова и звукова информация и ги комбинира Х Х Х Х Х Х Х Х Х Обработва мултимедийно съдържание Х Х Х Х Х Х Х Х Х Работи в екип при създаване на проект Х Х Електронна комуникация Познава приложенията на интернет за комуникация и споделяне на информация Х Взаимодейства в мрежова среда за обмен на данни и ползване на споделени ресурси Х Х Осъществява сътрудничество чрез дигитални канали Х Х Има представа за значението на електронните комуникации за функционирането и развитието на обществото Х Х Информационна култура Изброява основни начини за търсене и обработване на дигитална информация Х Х Х Х Х Търси и извлича информация при изпълнение на различни учебни задачи в мрежова среда Х Х Х Знае и където е възможно, употребява български термини при описание на дейностите в дигитална среда Х Х Представя в реална и виртуална среда своя проект пред публика Х Х Познава и спазва правилата за безопасна работа с дигитални устройства и компютърни мрежи Х Х Разбира същността на компютърните вируси и злонамерен софтуер, както и възможностите за предпазване от тях и отстраняването им Х Уважава правото на интелектуална собственост при използване на програми, файлове с данни и работа в компютърна мрежа Х Х Познава и спазва етични норми и поведение при работа в дигитална среда Х Х СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Насочване на обучението предимно към придобиване на практически умения за ефективно прилагане на подходящи информационни технологии при решаване на ежедневни и актуални задачи за всеки гражданин на съвременното общество • Осигуряване на обучение, даващо възможност за: – познаване на най-новите постижения в областта на компютърните системи и мрежи и възможностите, които предоставят за комуникация, съвместна работа и личностно развитие – познаване на различни видове съвременни операционни системи – разграничаване на глобални и локални компютърни мрежи, разпознаване на основни мрежови устройства и съобщителни среди и предназначението им – използване на възможностите на популярни приложни програми за повишаване на качеството и ефективността на работата – развиване на умения за самостоятелно учене при разучаване на непознат софтуер и надграждане и осъвременяване на придобити знания и умения за използване на нови технологии – работа онлайн в екип върху общ документ – създаване и публикуване на сайтове в интернет по избрана тема – формиране на умения за работа в екип при разработване, защитаване и документиране на групов проект – изграждане на информационна култура за безопасно, етично и законосъобразно общуване в интернет – социални мрежи, дискусионни форуми и др. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на
компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Компютърни системи Дава примери за съвременни постижения в областта на дигиталните технологии Х Х Х Х Х Използва целенасочено съвременни дигитални устройства Х Х Х Х Х Описва основните принципи на действие на съвременните мобилни устройства Х Х Х Х Х Х Х Информация и информационни дейности Посочва различни начини за архивиране на данни и ги прилага Х Х Х Х Х Обработва и съхранява и графични изображения в различни формати Х Х Х Х Х Х Х Извършва основна обработка на звук и видео Х Х Х Х Х Х Х Използва възможностите на приложни програми за повишаване на качеството и ефективността на работата Х Х Х Х Х Х Х Умее да инсталира и деинсталира приложни програми Използва подходящи технологии за търсене на информация и прилага адекватни техники за нейното критично и системно филтриране при решаване на даден информационен проблем Х Х Х Х Х Х Х Х Ползва самоучител и/или помощна система при работа в непозната информационна среда Х Х Х Х Създава и публикува уебстраници и сайтове, като използва специализиран софтуер Х Х Х Х Х Х Х Х Х Обяснява целите и възможностите на средата за електронно обучение Х Х Х Х Работи в група при разработване и защита на проект и изготвяне на необходимата документация Х Х Х Х Х Х Х Работи онлайн в екип върху общ документ Х Х Х Х Х Х Х Електронна
комуникация Описва основните комуникационни устройства и преносни среди, от които се изграждат локалните и глобалните компютърни мрежи Х Х Х Х Х Х Посочва основни средства за защита на информацията в мрежова среда Х Х Х Х Х Х Обяснява предназначението и основните възможности на съвременните устройства за мобилни технологии и трансфер на данни и използва системи за глобално позициониране Х Х Х Х Х Х Посочва основни интернет сайтове на правителствени и неправителствени организации, предоставящи информация и услуги на гражданите Х Х Х Х Х Х Дава примери за използване на електронно разплащане чрез интернет и потенциални опасности Х Х Х Х Х Х Х Описва предназначението и принципите за използване на социалните мрежи и блоговете Х Х Х Х Х Х Информационна
култура Разбира рисковете, свързани с работа в мрежова среда, и прилага съответни мерки за защита Х Х Х Х Посочва основни нормативни документи, свързани със: защита на личните данни, електронен подпис, компютърни престъпления и авторско право (по отношение на компютърни програми и данни) Х Х Х Х Спазва етични норми и установени правила при участие в интернет дискусионни общности Х Х Х Х Х Х Осъзнава отговорността при публикуване на информация в публичното пространство Х Х Х Х Х Х Съблюдава спазването на правилата за етично поведение в мрежова среда при работа в екип, без да ограничава правото на равнопоставен достъп и лична свобода на останалите членове Х Х Х Х Х Х

Приложение № 7 към чл. 6, ал. 1, т. 7

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО
ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ЧОВЕКЪТ И ОБЩЕСТВОТО СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: НАЧАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Обогатяване на представите и понятията за родния край и за България като родина на всички български граждани • Запознаване с границите и забележителностите на България и с нейното местоположение в Европа • Запознаване със значими личности и фрагменти от историята на България • Формиране на позитивно отношение към българското културно наследство и историческите паметници • Формиране на чувство за национална принадлежност в социалния контекст на етническо разнообразие и толерантни взаимоотношения между българските граждани • Изграждане на по-широка сетивна и емоционална представа за красотата на природните забележителности на България • Формиране на чувство за съпричастност към другите и желание за общи дейности в полза на обществото ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Човекът и неговата среда Посочва връзката между особеностите на природната среда и трудовата дейност на хората. Х Х Х Дава примери за последиците от взаимодействието между човека и околната среда. Х Х Х Дава примери за промени в околната среда и бита на хората, настъпили в резултат на някои технически нововъведения. N Х Х Х Х Илюстрира с примери принадлежността си към социални групи и общности – семейство, училищен клас и училищна общност. Х Разграничава държавни институции и органи на местната власт. Х Х Преценява опасни за живота и здравето ситуации (бедствия, аварии, инциденти) и към кого да се обърне при нужда. Х Х Х Национално и културно наследство Описва елементи от ежедневния живот на българите през различни епохи. Х Х Х Х Разказва за ярки личности и събития в българската история. Х Х Х Разбира ролята на езика, религията и традициите за съхраняването и развитието на българския народ. Х Х Открива общи белези в празниците на различни етноси в България. Х Х Х Х Дава примери за значими културни постижения на българския народ. Х Х Х Изброява забележителности в столицата на Република България. Х Х България – част от Европа Разграничава националните символи и символи на Европейския съюз. Х Х Х Определя по карта географското положение на България в Европа и на Балканския полуостров. Х Х Х Х Х Описва най-общо природните области в страната. Х Х Х Х Илюстрира с примери връзките на България с Европа и света. Х Х Х Х Х Посочва по географска карта местоположението на Балканския полуостров в Европа и на Европа в света. Х Х Х Х Източници на знания Разграничава материални от писмени източници на знания. Х Х Х Познава географската карта на България. Х Х Х Х Съставя кратки описания на обекти и събития. Х Х Х Коментира данни, представени чрез схеми, таблици и други източници на информация. Х Х Х

Приложение № 8 към чл. 6, ал. 1, т. 8

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦ ИИ СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Ов ладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани със значими обществено-политически, стопански и културни явления и процеси в световната и българската история • Разбиране ролята на човека в историческия процес • Формиране на умения за работа с исторически източници • В ъзпит ава н е на уважение към историята и традициите на България, на други народи и към националното и световното културно-историческо наследство • Р а з биране на историческите корени на съвременния свят • П оставяне на основите на ключови обществени и граждански компетентности и културна осъзнатост в днешния все по-плуралистичен и все по-взаимосвързан свят • Формиране и развитие на умения за творчески изяви и работа в екип ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Фундаментите на съвременния свят Описва възникването на цивилизации, държави, форми на държавно управление и институции. Х Х Познава основни държавни институции и техните функции. Х Х Разграничава видовете власти. Х Установява синхронност или асинхронност между събития и личности. Х Описва и обяснява стопански, политически и духовни промени по зададени показатели. Х Х Назовава основни права и задължения на българските граждани според Конституцията на Република България. Х Х Използва хронологични и пространствени ориентири при описание на исторически събития. Х Обяснява основни исторически понятия, с които работи, и може да посочи примери за тях. Х Х Различава причини и последици за значими събития в световната и българската история. Х Национално и световно историческо и културно наследство Различава и описва характерни паметници на националната и световната култура. Х Х Описва появата и развитието на религии и техни основни елементи. Х Х Х Определя принадлежност към общност въз основа на езика и религията. Х Х Дава примери за взаимни влияния между различни култури. Х Х Човекът в историята Установява взаимовръзка между природните условия и обществения живот. Х Х Дава примери за устойчивост и промени в начина на живот през различните исторически епохи. Х Х Описва живота на исторически личности. Х Познава идеи за значими обществени промени. Х Х Посочва примери за идеи, свързани с конкретни исторически личности. Х Х Х Представя влиянието на технически и научни постижения върху всекидневния живот. Източници на историята Различава видове исторически източници. Х Х Извлича информация от писмени документи, карти, изображения, схеми, диаграми. Х Х Х Х Открива различия или съвпадения при описание на едни и същи събития в различни исторически източници. Х Х Изработва кратък и разширен план, прави писмено описание на значима историческа личност, създава кратък писмен отговор на исторически въпрос със зададени опори. Х Х Х Търси и подбира информация чрез ИКТ по зададени показатели. Х Х ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ИСТОРИЯ И ЦИВИЛИЗАЦИИ СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Овладяване на знания, умения и отношения, свързани със значими обществено-политически, стопански и културни явления и процеси в световната и българската история • Разбиране на съвременността като еволюция в резултат на множество процеси в историческото развитие • Разбиране на демократични принципи и ценности като индивидуална отговорност, права на другите, свобода и равенство на възможностите и формиране на уважение към тях • Развиване на умения и формиране на компетентности за анализ и критично отношение към разнообразни исторически източници • Развиване на умения за учене, основани на самостоятелна работа, работа в екип, споделяне на наученото и вземане на решения • Изграждане на национална идентичност и уважение към българското и световното културно-историческо наследство • Изграждане на компетентности за активна гражданска позиция и личностна реализация в условията на културно многообразие и глобализация ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Фундаментите на съвременния свят Открива връзката между политически, стопански, идейни и социални промени. Х Х Описва основни политически възгледи и модели на управление. Х Х Обяснява възникването и дейността на различни институции. Х Х Прилага хронологични и/или пространствени ориентири при обяснение на териториални и/или обществени промени. Х Определя мястото на България в значими исторически процеси. Х Х Х Подбира и използва основни понятия при описание, сравнение и анализ на исторически събития и процеси. Х Х Х Открива причини и последици. Х Национално и световно историческо и културно наследство Идентифицира и описва културно-исторически паметници със световно значение. Х Х Х Обяснява традиции, принадлежащи на различни култури. Х Х Х Х Открива синхронност или асинхронност в културното развитие на различните общества и дава примери за взаимни влияния. Х Х Оценява значението на националните и европейските приноси в световното културно наследство. Х Х Човекът в историята Описва развитието на идеите за правата и свободите на гражданите в различните общества. Х Х Представя различия в начините на живот, в религиозните вярвания и в ценностите на отделни общества. Х Х Х Оценява идеи и действия на личности в историята. Х Х Обяснява социални и икономически последици от открития в областта на науката, техниката и технологиите. Х Х Х Обяснява значими проблеми в историческото развитие и ролята на човека за тяхното разрешаване. Х Х Х Източници на историята Извлича и интерпретира информация от писмени документи, карти, изображения, схеми, диаграми. Х Х Х Х Х Проявява критично отношение при работа с различни исторически източници. Х Х Разграничава исторически факти от интерпретациите за тях. Х Създава писмен текст по зададен исторически проблем и/или върху исторически източници. Х Х Х Х Х Търси, подбира и обработва информация с помощта на ИКТ по зададени показатели. Х Х Х Х Х Х

Приложение № 9 към чл. 6, ал. 1, т. 9

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ГЕОГРАФИЯ И ИКОНОМИКА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Да започне формиране на географската култура на учениците като част от тяхната обща култура за ориентиране и за разумна дейност в географското пространство на глобално, регионално и национално ниво. • Да се усвои система от географски знания за: – природния облик на Земята; – отделните континенти, океани и България; – населението, селищата, политическата карта и стопанството. • Да се формират умения за: – получаване на информация от различни източници; – интерпретиране и представяне на информация. • Да се формират модели на разумно поведение в географското пространство. • Да се формират ценности: – интерес към географското знание; – светоглед за взаимната връзка между природата и човека, за природата и нейното опазване; – нравствено-естетически, насочени към разбиране на някои проблеми на хората в различните континенти и България; за равенство между хората, осъзнаване необходимостта от сътрудничество и уважение между тях. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Планетата Земя Характеризира Земята като планета. Дава примери за взаимодействието между обвивките и влиянието на формата и движенията на Земята върху природата и живота на човека. X X X География на природата Обяснява особеностите на природните компоненти и връзките между тях. Описва и разпознава природните зони на Земята. Определя значението на природните компоненти и природните зони като среда за живот и условие за труд. Обяснява необходимостта от опазване на природната среда. X X X X География на обществото и стопанството Характеризира населението на света по основни демографски показатели. Описва основните форми на заселване в света. Назовава и описва основни проблеми на населението и селищата. Познава политическата карта на света и нейните промени, назовава някои международни организации. Знае същността на стопанството; групира основни стопански дейности. X X X X География на континентите и на страните Определя какво изучава географията и описва важни открития за опознаването на света и развитието на географското познание. Характеризира географското положение и границите на континентите, океаните и избрани страни. Характеризира особеностите на природата на континентите и на океаните. Характеризира политическата карта, населението, стопанството в континентите и в избрани страни. X X X X X X География на България Характеризира географското положение и границите на България. Характеризира природните компоненти и природните области в България. Характеризира населението и селищата на България. Обяснява формата на управление и държавното устройство на България. Характеризира основни стопански дейности. X X X X X X Географска информация Използва различни начини за ориентиране в природата. Разпознава и използва елементи на географската карта и глобуса. Разпознава видове географски карти и основни способи за картографиране. Използва, подбира и анализира географска информация от различни източници. Идентифицира и изразява мнение за географски проблем(и) на базата на подбрана географска информация. Представя географска информация в карта, текст, различни графични изображения или чрез ИКТ. X X X X X X X X СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СР ЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Да продължи формиране на географската култура на учениците като част от общата им култура за ориентиране и за разумна дейност в географското пространство на глобално, регионално и национално ниво. • Да продължи усвояването на система от географски знания за: – природната структура на Земята и природноресурсния ѝ потенциал; – политическата и социално-икономическата организация на обществото, населението, селищата и стопанството; – основните географски региони в света и избрани страни в тях; – географското положение, природата, населението, селищата, стопанството и районите в България. • Да продължи формирането на умения за: – получаване на информация от различни източници; – интерпретиране и представяне на информация; – генериране на географска информация. • Да продължи формирането на модели на разумно поведение в географското пространство. • Да продължи формирането на ценности: – интерес към географското знание; – светоглед за системата природа – общество – стопанство; – опазване на околната среда; – отговорност, толерантност и уважение към културното многообразие от позицията на граждани на България, Европа и света. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Планетата Земя Доказва с примери кълбовидната форма и движенията на Земята. Прави изводи за влиянието на формата на Земята и движенията ѝ върху протичащите явления и процеси в природата и живота на човека. X X X География на природата Характеризира геосферите и природните комплекси. Оценява природноресурсния потенциал на Земята. Дефинира идеята за устойчиво развитие и обяснява глобални проблеми. X X X X География на обществото и стопанството Анализира населението на света по основни демографски показатели; коментира проблеми на демографското и социалното развитие. Класифицира селищата по различни признаци; обяснява същността и формите на урбанизацията и коментира последиците от нея. Обяснява промените в съвременната политическа карта, причините за тях и основните форми на политическа организация на обществото. Обяснява влиянието на факторите за развитие на световното стопанство и териториалното му разположение; знае основните белези и механизми на пазарната икономика и показатели за икономическо развитие. Характеризира по алгоритъм структурата и териториалната организация на стопанството. X X X X X X География на регионите и на страните Описва регионалната подялба на света: назовава признака за подялба и определя географското положение на съответните региони. Демонстрира знания за политическите промени в континентите; познава дейността на международни организации и оценява значението им. Характеризира по алгоритъм специфични особености на регионите в света. Коментира особеностите в природния, демографския и стопанския облик на страни, типични представителки на региони в света. X X X X X X X География на България Оценява географското положение и границите на България. Характеризира природните компоненти, природните области в България и оценява техните ресурси. Оценява демографската ситуация в България по основни демографски показатели. Характеризира селища в България. Коментира държавното устройство и управление в България. Характеризира стопанството в България. Характеризира социално-икономическите райони на планиране в България по алгоритъм. X X X X X X X X Географска информация Идентифицира и локализира географски и икономически обекти по карта. Интерпретира географска и икономическа информация от различни източници. Генерира географска и икономическа информация и я представя в различни форми. X X X X X X X

Приложение № 10 към чл. 6, ал. 1, т. 10

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ФИЛОСОФИЯ СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Философията като себепознание на човека и познание за света, като умение за ориентиране в ценности и като културна традиция има за цел да подпомогне изграждането на цялостен възглед за света • Познаване на основни идеи на философи, допринесли за облика на съвременната култура • Обосноваване на взаимовръзките между областите на природонаучното и хуманитарното познание • Развитие на автономна личност, която е подготвена да участва съзнателно и конструктивно в живота на социалната общност ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Себепознание познава основни психологически понятия и теории: личност, идентичност, самооценка, потребности и мотивация, развитие, учене, общуване, социални групи, любов и приятелство, зависимости, агресия, емоционална интелигентност, психично здраве X X X умее да анализира собствените си силни и слаби страни по отношение на процесите на учене и на постигането на лични и групови цели X X X X умее да разпознава и назовава емоционални състояния X умее да аргументира и да отстоява личната си позиция в различни ситуации на общуване (асертивност) X X X X X умее да изследва познавателен проблем, като работи в малка група X X X X умее да разрешава конструктивно проблеми и конфликти X X X X X умее да взема обосновани решения X X прилага придобитите знания за постигане на личностно развитие и интегритет X X X осъзнава значението на съчувствието, емпатията и толерантността за постигане на разбирателство между хората X X X X зачита личното пространство на другите X X полага усилия за изграждане на чувство на съпричастност и доверие в общността (групата) X X X проявява желание за сътрудничество и конструктивност в общуването X X X X Личност и общество познава основни понятия и теории от етиката, философията на правото и социалната философия: свобода, избор, добро и зло, справедливост, законност, власт, политика, права и задължения, държава, групова идентичност (етническа, религиозна, национална и наднационална), толерантност, гражданско общество, конкуренция и сътрудничество, устойчиво развитие X X X умее да анализира и оценява основанията на собствените си постъпки и избори (ценности, принципи, мотиви и последици) X X X X X умее да анализира и оценява критично различни исторически и съвременни норми на съвместен живот в общността (етични, правни, религиозни, политически) X X X X X X X прави автономен и отговорен морален избор X X X X разбира споделените ценности в общността и приема различието в убежденията на другите (толерантност) X X X X проявява готовност за преодоляване на предразсъдъци и постигане на компромиси X X X X X аргументира лични предпочитания в изкуството, като използва естетически категории Х Х Х Х Познание и реалност познава спецификата на философското познание за реалността, основни понятия и теории на философията, мислене и съществуващо/битие, език, познание, метод, истина, наука, култура и природа, живот и смърт, смисъл, секуларност и религия X X X X познава основни характеристики на философското мислене и културата в епохите на Античността, Средновековието, Новото време и съвременността X X X изследва систематично проблеми, като създава хипотези и проверява валидността им (самостоятелно или в общност) X X анализира природни, социални и културни явления от различни гледни точки X X X X планира и управлява действия за постигане на желана промяна в общността (създава проекти) X X X X X умее да осмисля отделни явления от науката, изкуството и културата в историко-философски контекст X X X X X използва философски понятия и теории за осмисляне на личния си опит X X X X проявява постоянство, последователност и самодисциплина в процеса на изследване и учене X приема плурализма в гледните точки към познавателни и социални феномени X X X осъзнава значението на философската традиция като ресурс за формиране и обосноваване на личен светоглед X X X разпознава философски концепции за красивото и може да ги прилага към емблематични произведения на изкуството Х Х Х Х Критическо мислене и аргументация познава основни понятия от логиката и теорията на аргументацията: рационалност, критическо и творческо мислене, теза, аргумент, дискусия, диалог, истинност и логическа валидност на аргументацията (понятие, съждение, умозаключение, логически закон) X X X X умее да формулира проблем, теза и аргументи X X X X умее да участва в диалог и дискусия, като спазва съответни правила X X X подбира и прилага различни стратегии на аргументация съобразно конкретната ситуация X аргументира мненията си и използва критическото мислене за рационализиране на личния си опит X X X X осъзнава важността на диалога за преодоляване на агресията и постигане на сътрудничество X X X X Основни познавателни и функционални компетентности анализира философски (или друг специализиран) текст: умее да формулира темата и проблема в текста, да разпознава и анализира философски понятия, да формулира авторовата теза, да изразява и аргументира ясно лична позиция, да реконструира аргументацията на автора, да оценява текста в историко-философски контекст, както и от гледна точка на жизнения си опит X X X X X X създава аналитичен текст (философско есе) с ясна логико-аргументативна структура, в който формулира проблем, изказва теза и я аргументира чрез прецизна употреба на философски понятия, като спазва нормата на българския книжовен език X X създава писмен анализ на казус: анализира проблемна ситуация, формулира проблем или конфликт, предлага алтернативни решения и прави аргументиран избор X X X X X X X разработва проект (социален и/или изследователски): анализира проблемна ситуация, формулира цел, планира дейности и ресурси, управлява процеси X X X X X X X X X прави публично представяне (презентационни умения): изразява прецизно идеите си пред публика на книжовен български език и с подходящи реторични техники, структурира информация съобразно целта на представянето, визуализира съдържанието, активно, критично и творчески използва разнообразни източници на информация и информационни технологии, поддържа гъвкав контакт с аудиторията X X X X X X

Приложение № 11 към чл. 6, ал. 1, т. 11

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ГРАЖДАНСКО ОБРАЗОВАНИЕ СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП ВТОРИ: ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП •
Изграждане на умения и нагласи за активно и конструктивно гражданско участие в обществено-политическия живот • Изследване същността, структурата и функциите на гражданското общество • Ориентиране в глобалните и регионалните процеси в динамично променящия се съвременен свят • Насърчаване на отговорно поведение за участие в обществения живот ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Гражданите, политиката и демокрацията Познава механизмите на вземане на институционални решения и оценява тяхната легитимност Усвоява и практикува модели на демократическо участие в ученическото самоуправление Х Х Х Х Гражданите, властта и държавата Познава процедурите на взаимодействие с институциите на местно, регионално и национално ниво Различава компетентностите на централната и местната власт и оценява ролята и значението на местната власт за обществения живот Може да участва във форми на граждански контрол върху държавните институции и разработва идеи за участие в тях Разбира ролята на неправителствения сектор в гражданското общество Х Х Х Х Х Идентичности и различия в обществото Проявява способности да общува конструктивно в различни среди и ситуации с оглед идентичностите и различията в обществото Разграничава различни видове малцинствени политики – асимилация, (авто)сегрегация, интеграция, и изразява собствена позиция за тях Осъзнава необходимостта за противодействие срещу насилието и демонстрира стремеж към разрешаване на конфликтни ситуации по градивен начин Анализира европейската култура и ценности и дава примери за взаимопроникване и културни влияния Осъзнава своята европейска идентичност и правата и отговорностите на европейското гражданство Х Х Х Х Х Х Граждани, права и отговорности Разграничава частна от публична сфера на обществения живот Обяснява процеса на демократично вземане на решения и отговорността на всеки гражданин Оценява обществени явления от позициите на българското законодателство и правата на човека Познава основни инструменти на социалната политика Изследва казуси, свързани с нарушаване на правата на човека, и представя аргументирани решения в писмен вид Х Х Х Х Гражданите и икономиката Анализира и привежда примери за икономическите условия в България, Европейския съюз и света и аргументира тенденции за устойчиво развитие Определя мястото си и проектира бъдещето си в контекста на икономическите отношения между Република България, Европейския съюз и света Прави информиран избор за личностната си реализация Х Х Х Х Х Х България, светът и глобалните проблеми Познава и посочва реални примери за различни типове политически устройства (на държави, съюзи, федерации) и типове демокрации (пряка, представителна, демокрация на участието) Обосновава идеята за мира като условие за развитие на цивилизацията Проектира решения на глобални проблеми на човечеството Х Х Х Х Х Х

Приложение № 12 към чл. 6, ал. 1, т. 12

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ОКОЛЕН СВЯТ
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА	ЕТАП: НАЧАЛЕН
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Систематизиране на представите и жизнения опит на учениците за околната среда • Изграждане на интегрирано познание за заобикалящия природен и социален свят като среда за живот на човека • Формиране на умения за проучване на промени в околната среда чрез откриване на данни, факти и чрез наблюдения на процеси и явления • Формиране на знания и умения за опазване на собственото здраве и за справяне в критични ситуации • Формиране на стремеж към опазване на околната среда
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
1	Компетентности в областта на българския език
2	Умения за общуване на чужди езици
3	Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите
4	Дигитална компетентност
5	Умения за учене
6	Социални и граждански компетентности
7	Инициативност и предприемчивост
8	Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество
9	Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт
Област на компетентност	Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът:	1	2	3	4	5	6	7	8	9
Роден край	Различава училището като институция и общност.	Х					Х		Х
Изброява свои права и задължения в семейството и в училището.	Х					Х		Х
Описва родния край и селището, в което живее.	Х				Х	Х			Х
Илюстрира с пример значението на принадлежността на човека към род и Родина.	Х				Х	Х
Човекът и неговата среда	Разпознава сезоните в България и свързаните с тях изменения в природата и в труда на хората.									Х
Посочва важни обществени и природни обекти в населеното място.
Оценява безопасните места на пътя и поведението на участниците в уличното движение.			Х			Х
Описва ситуации, които застрашават сигурността и живота.						Х
Обяснява необходимостта от спазване на правила в обществото – у дома, в училище, на улицата, на публични места.	Х		Х			Х			Х
Национално и културно наследство	Разпознава националните символи знаме, химн, герб.						Х
Разграничава официалните и битовите празници в Република България.						Х		Х
Дава примери за известни личности и събития, свързани с миналото и настоящето на родния край.						Х		Х
Природното разнообразие	Разграничава неживата от живата природа.									Х
Групира растенията според стъблата и вида на листата им.					Х				Х
Групира животните на домашни и диви.					Х				Х
Определя значението на природното разнообразие за живота на хората.					Х				Х
Човекът и здравословният начин на живот	Назовава основните части на човешкото тяло и сетивните органи на човека.		и							Х
Изброява правила за здравословен начин на живот и хранене.	Х				Х			Х	Х
Изброява дейности на човека, свързани с опазване на околната среда.									Х
Откриване на света	Извършва проучвания на обекти, процеси и явления и опити с растения.			Х		Х				Х
Описва резултати от наблюдения на обекти от живата и неживата природа (по даден план и ориентири).	Х	Х	Х	Х					Х
Проучва местоположение на обект в населено място по част от карта-схема.	Х		Х		Х		Х

Приложение № 13 към чл. 6, ал. 1, т. 13

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ЧОВЕКЪТ И ПРИРОДАТА
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА	ЕТАП: НАЧАЛЕН
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Овладяване на основни знания, умения и отношения, свързани с веществата, организмите, природните явления и процеси • Стимулиране на интерес към природата и на стремеж за опазване на околната среда и собственото здраве • Формиране на умения за наблюдение и проучване на обекти, процеси и явления в природата • Използване на първични (наблюдение, опити) и вторични (схеми, графики, модели и др.) източници на информация, свързана с организми, тела, вещества, природни явления и процеси ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:* 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Вещества, тела и организми Различава тела и вещества по свойства и употреба. Х Разграничава по основни признаци неживите тела от живите организми. Х Групира организмите на растения, гъби и животни; растенията – на дървета, храсти, треви; животните – на бозайници, птици, влечуги, земноводни, риби и насекоми. Х Х Х Илюстрира с примери основни групи организми, обитаващи водата и сушата, и приспособленията им за живот. Х Разпознава Земята като планета от Слънчевата система и Слънцето като основен източник на светлина и топлина. Х Х Х Х Природни явления и процеси Разпознава основни жизнени процеси в организмите – хранене, дишане, движение, размножаване, растеж и развитие. Х Х Проследява измененията в състоянието на водата и нейния кръговрат в природата (по схема). Х Х Илюстрира с примери движението на тела и разпространението на светлината и звука. Х Х Свързва смяната на деня и нощта и на сезоните с движението на Земята. Х Илюстрира с примери необходимостта от енергия за организмите, бита и промишлеността. Х Х Х Човекът и здравословният начин на живот Описва органи в човешкото тяло (по схема) и основни жизнени процеси при човека. Х Х Изброява правила за здравословен начин на живот и хранене. Х Х Х Х Х Посочва примери за вредни за човека вещества и въздействия. Х Х Х Х Описва с примери основните замърсители на околната среда. Х Х Х Х Назовава дейности на човека, водещи до нарушаване на равновесието в природата и мерки за нейното опазване. Х Х Х Х Х Х Наблюдения, експерименти и изследване Описва резултати от наблюдения на обекти от живата и неживата природа (по даден план и ориентири). Х Х Х Извършва опити с тела, вещества и растения. Х Х Измерва температура на въздуха, водата и телесна температура. Х Х Х Х Разчита информация по модели, схеми, таблици, графики. Х Х Х Х Х
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА	ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП Учениците да усвоят знания, свързани със: – Слънчевата система, светлината, топлинните, електричните и магнитните явления, движението на телата, видове сили и тяхното действие; – свойствата и приложението на прости вещества, химични съединения и смеси; – основни жизнени процеси при живите организми, в това число и човешкия организъм; – единството на природата в нейното многообразие; – опазването на околната среда и многообразието на организмовия свят. • Да придобият умения, свързани с ключовите компетентности по природни науки, за описване, разпознаване, сравняване на обекти, явления и процеси, за решаване на различни проблеми; за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот. • Да усвоят умения за наблюдаване и изследване на природни обекти; за работа с вещества, лабораторни прибори, уреди и апарати; за спазване на правила при провеждане на експеримент; за адекватно реагиране в ситуации, застрашаващи собственото здраве и здравето на другите, и оказване на първа помощ. • Да развиват математическата си компетентност при използване на модели, формули, графики и за изчисления; дигитална компетентност за търсене, събиране, обработване и представяне на информация и за създаване на компютърни модели; инициативност и предприемчивост за планиране и организиране на познавателна дейност; социални и граждански компетентности за критично и съзидателно мислене при вземане на решения; за творческо изразяване при изготвяне и представяне на проекти. • Да осъзнаят необходимостта от изучаване на природата и отговорно отношение към нея; да оценяват рисковете от собственото поведение за здравето и околната среда.
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
1	Компетентности в областта на българския език
2	Умения за общуване на чужди езици
3	Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите
4	Дигитална компетентност
5	Умения за учене
6	Социални и граждански компетентности
7	Инициативност и предприемчивост
8	Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество
9	Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт

Област на компетентност	Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:*	1	2	3	4	5	6	7	8	9
Топлинни явления	Характеризира телата с обем, маса и температура и измерва тези физични величини.	Х		Х	Х	Х			Х	Х
Разграничава газове, твърди тела и течности според подреждането и движението на градивните им частици.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Описва явленията дифузия и топлинно разширение и илюстрира с примери тяхното значение в природата и техниката.	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
	Описва пренасянето на топлина чрез топлопроводност и конвекция и преходите между състоянията на веществата с примери от всекидневието, природата и техниката.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
От атома до Космоса	Описва с опростени модели и схеми движението на планетите и спътниците под действие на гравитационни сили и явления, свързани с движенията на Земята и Луната (фази на Луната, затъмнения).	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Дава примери за космически апарати, космически изследвания и тяхното значение.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Разделя по определени признаци планетите от Слънчевата система на две групи.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Разпознава Полярната звезда и някои най-известни съзвездия.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Посочва Слънчевата система като част от нашата Галактика – една от многото галактики във Вселената.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Електрични, магнитни и светлинни явления	Описва качествено наелектризирането на телата, взаимодействието на електричните заряди, протичането на електричен ток в прости електрически вериги и разликата между проводници и изолатори.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Обяснява с примери, че при топлинното, светлинното и механичното действие на електричния ток се извършва преобразуване на електрична енергия.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Познава и спазва основни правила за безопасна работа с електрически уреди.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Илюстрира с примери действието на магнитни сили (постоянни магнити), приложението на магнитните материали и магнитното действие на електричния ток (електромагнит).	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Представя с лъчи (на качествено равнище) разпространението и отражението на светлината, получаването на сянка и пренасянето на енергия.	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Движение и сили	Разграничава видове движение (според траекторията) и прилага закона за пътя при равномерните движения – в примери от транспорта и безопасността на движението.	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Характеризира силите (големина, посока и приложна точка) и тяхното действие (уравновесяване на сили, промяна на движението на телата, деформации).	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Описва качествено чрез опити, схеми и примери силата на тежестта, силите на триене и изтласкващата сила – от какво зависят, приложения (полезно и вредно триене, плаване).	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Обяснява с примери предимствата при използване на прости механизми (лостове и макари).	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Разграничава натиск и налягане при твърди тела, газове и течности и пресмята налягане и плътност.	Х		Х	Х	Х				Х
Класификация на веществата и номенклатура	Разграничава (на схема и/или модел) вещества от смеси.			X		X			X
Описва разлики в свойствата на вещества и смеси.	X		X		X
Различава по схеми и модели прости и сложни вещества (химични съединения).			X		X
Строеж и свойства на веществата	Описва характерни свойства на водата и на съставните части на въздуха.	X		X
Описва разтворите като смеси от вещества.	X		X
	Описва веществата като изградени от атоми, йони и молекули.			X	X
Описва словесно и с модели характерни свойства на кислород, на водород и на желязо.	X		X	X				X
Значение на веществата и опазване на околната среда	Свързва свойствата на веществата със значението им за човека.			X		X				X
Описва въздействието на някои вещества върху околната среда и здравето на човека.	X		X	X		X			X
Дава примери за вещества – замърсители на околната среда.			X	X	X				X
Оценява дейности, насочени към опазване на околната среда.	X		X			X	X		X
Химични процеси	Разпознава видове химични процеси по броя на изходните вещества и на продуктите на реакцията (химично съединяване и химично разлагане).			X		X
Изброява признаци и условия за протичане на химичните процеси.			X		X
Дава примери за процеси, които протичат с отделяне или поглъщане на топлина.			X		X
Описва качествено скоростта на химичните процеси.	X		X
Структура на организмите и жизнени процеси при многоклетъчните организми	Назовава, описва и означава (върху изображение) устройство на клетка, органи, системи от органи и жизнени процеси при многоклетъчни организми.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Сравнява и групира организми по устройство и функции.	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Доказва връзки и зависимости между устройство и жизнени процеси при групи организми.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Човешкият организъм (превенция на здравето)	Назовава, описва и означава (върху изображение) органи, системи от органи и жизнени процеси при човека.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Доказва връзки и зависимости между устройство и жизнени процеси в човешкия организъм.	Х		Х		Х	Х	Х	Х	Х
Назовава увреждания и заболявания на човека и предпоставки за възникването им.	Х		Х		Х	Х		Х	Х
Описва правила за превенция и здравословен начин на живот.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Организъм – среда	Свързва състоянието на околната среда със здравето на човека.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Описва и илюстрира с примери разнообразието от организми в България.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Прогнозира резултати от въздействия на човека върху природата.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Наблюдения, експерименти, изследване	Извлича и представя информация от/чрез текст, прости модели, схеми, графики, таблици и чрез информационно-комуникационни технологии.	Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х		Х
Извършва наблюдения на обекти в природата и в учебната лаборатория, като анализира наблюдаваното.	Х		Х		Х	Х			Х
Извършва експерименти за определяне на обем, маса, температура и сила (със силомер) и за разделяне на смеси.	Х		Х		Х	Х
Оценява и подкрепя дейности, насочени към опазване на личното и общественото здраве и на околната среда.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х

Приложение № 14 към чл. 6, ал. 1, т. 14

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ БИОЛОГИЯ И ЗДРАВНО ОБРАЗОВАНИЕ
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА	ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Да се усвоят знания и да се формират умения и отношения, свързани с многообразието на организмовия свят на структурна, функционална и систематична основа • Да се формират умения и отношения, свързани с ключовите компетентности по природни науки и с други ключови компетентности • Да се формират практически умения за работа с лабораторни прибори, уреди и апарати, наблюдение и изследване на природни обекти • Да се създаде интерес към изучаване на живата природа и нейното опазване
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
1	Компетентности в областта на българския език
2	Умения за общуване на чужди езици
3	Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите
4	Дигитална компетентност
5	Умения за учене
6	Социални и граждански компетентности
7	Инициативност и предприемчивост
8	Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество
9	Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт

Област на компетентност	Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:*	1	2	3	4	5	6	7	8	9
Структура, жизнени процеси и класификация на организмите	Назовава таксони, в които са групирани организмите.	Х		Х		Х
Разпознава (в текст или изображение) основни таксони от петте царства организми и техни представители.	Х		Х	Х	Х				Х
Сравнява и групира представители на един и същи таксон.	Х		Х	Х	Х		Х
Назовава, описва и означава (върху изображение) типове клетки, тъкани, органи, системи от органи и жизнени процеси при едноклетъчни и многоклетъчни организми.	Х		Х	Х	Х			Х	Х
Доказва връзки и зависимости между устройство и жизнени процеси при групи организми.	Х		Х	Х	Х		Х	Х	Х
Организъм – среда	Представя същността и значението на устойчивото развитие за човечеството.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Свързва представители на различните царства организми с дейности на човека.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Изяснява влиянието на околната среда върху здравето на човека.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Описва и илюстрира с примери биоразнообразието и защитени природни обекти в България.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Прогнозира резултати от въздействия на човека върху природата.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Наблюдения, експерименти, изследване	Разчита схеми, таблици, графики, диаграми.	Х		Х	Х	Х		Х		Х
Извършва наблюдения на обекти в природата и в учебната лаборатория.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Моделира структури и процеси.	Х		Х	Х	Х		Х	Х	Х
	Прилага правила за здравословен начин на живот и нерисково поведение, последователност от действия за оказване на долекарска помощ.	Х		Х		Х	Х	Х	Х	Х
Оценява и подкрепя дейности, насочени към опазване на личното и общественото здраве и на околната среда.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х

СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА	ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Да се формира на структурно-функционална основа система от понятия, свързани със структурата и процесите в живата природа на клетъчно, организмово и биосферно равнище • Да се усвоят умения и отношения, свързани с ключовите компетентности по природни науки и други ключови компетентности • Да се усвоят практически умения за наблюдения и изследване на различните равнища на организация на живата материя, за превенция на здравето и опазване на околната среда • Да се формира критично мислене и отстояване на позиция при решаване на конкретни казуси и проблеми, свързани със собственото здраве, здравето на околните и опазването на околната среда • Да се създаде мотивация за по-високи лични постижения в усвояване на знания за природата; готовност за споделяне на придобитите знания и умения
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
1	Компетентности в областта на българския език
2	Умения за общуване на чужди езици
3	Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите
4	Дигитална компетентност
5	Умения за учене
6	Социални и граждански компетентности
7	Инициативност и предприемчивост
8	Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество
9	Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт

Област на компетентност	Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:*	1	2	3	4	5	6	7	8	9
Човешкият организъм – структура, жизнени процеси, превенция на здравето	Назовава, описва и означава (върху схема, изображение, модел) клетки, тъкани, органи и системи от органи и техните функции; увреждания, заболявания, правила за здравословно хранене и превенция на здравето.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Разпознава (в текст или изображение) органи, системи от органи и жизнени процеси в човешкия организъм.	Х		Х	Х	Х				Х
Доказва принадлежност на човека към клас Бозайници.	Х		Х		Х	Х		Х
Аргументира ролята на превенцията на здравето и здравословния начин на живот за функционирането на организма.	Х		Х		Х	Х	Х	Х	Х
Дискутира етични проблеми, свързани с превенция на здравето и здравословен начин на живот.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Клетка	Назовава и означава (върху схема, изображение, модел) химични елементи и съединения, надмолекулни комплекси, органели, видове клетки, процеси в клетката, видове клетъчно делене.	Х		Х	Х	Х
Описва и представя (схематично или чрез символи) органични съединения, структури и процеси в клетката, видове клетъчно делене.	Х		Х	Х	Х			Х
	Разпознава (в текст или изображение) структури и процеси в клетката, видове клетки, видове клетъчно делене.	Х		Х	Х	Х
Сравнява и групира химични съединения, органели и клетки по структура и функция; сравнява видове клетъчно делене.	Х		Х	Х	Х
Дискутира съвременни постижения в областта на биологията.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Многоклетъчен организъм	Назовава, описва и означава (върху схема или изображение) равнища на организация на многоклетъчния организъм.	Х		Х	Х	Х
Описва и означава (върху схема или изображение) основни жизнени процеси и структурите, които ги осигуряват при растения, животни, човек.	Х		Х	Х	Х				Х
Сравнява и проследява в еволюционен аспект структурите и процесите при растения, животни и човек.	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Разпознава и представя (чрез текст, схема, модел) основни понятия, свързани с наследствеността и изменчивостта на организмите.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Анализира и дискутира връзки и взаимоотношения: част – цяло, структура – функция, среда – организъм.	Х		Х		Х	Х	Х	Х	Х
Биосфера	Дефинира основни равнища на организация на биосферата.	Х		Х		Х				Х
Разпознава и описва структурни елементи и процеси в основните равнища на биосферата.	Х		Х	Х	Х				Х
Описва и анализира нежелани ефекти от замърсяването на водите, въздуха и почвата; необходимостта от опазване на биоразнообразието.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Прогнозира резултати от въздействието на човека върху околната среда и устойчивото развитие.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Биологична еволюция	Описва хипотези и теории за произхода на живота и еволюцията на организмите, вид и видообразуване, фактори на еволюционния процес, насоки и пътища на еволюцията.	Х		Х		Х
Назовава и разпознава (в текст, изображение, модел) основни етапи на антропогенезата; групи доказателства за еволюцията.	Х		Х		Х
Илюстрира с примери биологичната и социалната еволюция на човека.	Х		Х		Х	Х		Х
Аргументира еволюционния процес въз основа на доказателства за еволюцията.	Х		Х		Х	Х		Х
Наблюдения, експерименти, изследване	Разчита и изработва схеми, таблици, графики, диаграми.	Х		Х	Х	Х		Х	Х
Извършва наблюдения на обекти и процеси в природата и в лабораторни условия.	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Моделира биологични структури и процеси.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Прилага правила за здравословен начин на живот.	Х		Х		Х	Х	Х	Х	Х
Оценява и подкрепя дейности, насочени към подкрепа на устойчивото развитие.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Участва в дискусии, дебати, разработване на проекти.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х

Приложение № 15 към чл. 6, ал. 1, т. 15

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ФИЗИКА И АСТРОНОМИЯ
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА	ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Формиране на система от взаимносвързани знания и умения за електрични, светлинни и звукови явления, за строежа на атома и атомното ядро, за Слънчевата система и Вселената • Формиране на ключови компетентности по природни науки (познаване на основни принципи в природата и на основни понятия, принципи и методи на научно познание; установяване на причинно-следствени връзки, разбиране за възможните последствия от въздействието върху околната среда; способност да се използват научни данни за съобщаване на заключения, опиращи се на факти; способност да се разпознават основните характеристики на научното търсене, както и да се съобщават разсъжденията и заключенията, които са довели до тях; нагласа за любопитство към научния напредък, осъзнаване на напредъка, но също и на свързаните с него ограничения и рискове) • Развитие на математическа компетентност при използване на модели (формули, графики, схеми) и при решаване на различни проблеми • Развитие на умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот (разкриване на екологични процеси и явления; единство на нежива и жива природа; за аргументация на правила за безопасна работа, за превенция на шумовото замърсяване, за хармонично общуване с природата)
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
1	Компетентности в областта на българския език
2	Умения за общуване на чужди езици
3	Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите
4	Дигитална компетентност
5	Умения за учене
6	Социални и граждански компетентности
7	Инициативност и предприемчивост
8	Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество
9	Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт

Област на компетентност	Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:*	1	2	3	4	5	6	7	8	9
Електричество	Дефинира електричен ток и основни величини, които го характеризират.	Х		Х		Х
Коментира действието на електричния ток върху човешкия организъм и мерките за безопасна работа с електрически уреди.	Х		Х		Х	Х	Х		Х
Пресмята ток, напрежение, съпротивление, отделено количество топлина и мощност на тока в прости електрически вериги.	Х		Х		Х		Х		Х
Светлина и звук	Описва разпространението, отражението, пречупването и разлагането на светлината (спектър, цвят на телата) и принципа на действие на окото и на оптични уреди.	Х		Х	Х	Х			Х	Х
Построява образ на предмет от плоско огледало и от събирателна леща.			Х		Х
Сравнява основни видове огледала и лещи по техни елементи, характеристики и предназначение.	Х		Х		Х		Х		Х
Описва механични трептения, основни свойства и приложения на звука.	X			X	X	X			X
От атома до Космоса	Описва опростено по схема строежа на атома и на неговото ядро (протони, неутрони), деленето на урана и приложението му в ядрената енергетика и посочва източника на енергия в звездите.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
	Сравнява състава и проникващата способност на ядрените лъчения, дава примери за приложението и биологичното действие на лъченията и мерките за опазване на околната среда.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Групира по определени признаци планетите и малките тела от Слънчевата система.	Х			Х	Х			Х
Описва в опростена форма видовете галактики, структурата и развитието на Вселената.	Х		Х		Х			X
Наблюдение, експеримент и изследване	Разпознава изучавани обекти и явления в природата и в бита.	Х		Х		Х	Х	X	X	Х
Извлича данни и друга информация от графики, таблици, схеми и чрез ИКТ.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Демонстрира умения за получаване на оптичен образ на предмет, за свързване на електрически вериги и за практическо използване на електрически и оптични уреди.			Х		Х		X	Х	Х
Измерва и определя по дадена инструкция стойности на физични величини (ток, напрежение, съпротивление).	Х		Х	Х	Х				Х
Прилага правила за безопасност при експериментална работа с електричен ток, при използване на битова техника и за опазване на слуха и зрението.			Х		Х	Х	X		Х
СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА	ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН
СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Формиране на система от знания за механичните движения, запазването и превръщането на енергията, за топлинните, електричните, магнитните и светлинните явления, за механичните трептения, механичните и електромагнитните вълни, за строежа на атома и неговото ядро, за елементарните частици, небесните тела и Вселената като цяло • Създаване на основа за профилирано обучение във втория гимназиален етап и за бъдеща професионална реализация • Формиране на научен светоглед, на екологично съзнание, активна гражданска позиция и на съвременни комуникационни умения • Изграждане на практически умения за подготовка и провеждане на наблюдения и опити, за работа с физични уреди и апарати, за измерване на физични величини и за проверка на закономерности • Развитие на познавателния интерес и на интелектуалните и творческите способности на учениците в процеса на решаване на физични задачи и изпълнение на експериментални изследвания, както и на уменията за самостоятелно придобиване на физични знания в съответствие с личностните потребности и интереси
ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ
1	Компетентности в областта на българския език
2	Умения за общуване на чужди езици
3	Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите
4	Дигитална компетентност
5	Умения за учене
6	Социални и граждански компетентности
7	Инициативност и предприемчивост
8	Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество
9	Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт

Област на компетентност	Знания, умения и отношения *В резултат на обучението ученикът:*	1	2	3	4	5	6	7	8	9
Механика	Описва движението и взаимодействието на телата с величини като скорост, ускорение, сила, механична работа и мощност, кинетична и потенциална енергия.	Х		Х		Х	Х	Х		Х
Формулира принципите на механиката, закона за запазване на енергията и законите на хидростатиката.	Х		Х		Х	Х			Х
Прилага законите за праволинейно движение с постоянно ускорение и принципите на механиката (с примери от транспорта и безопасността на движението и при свободното падане на телата), закона за запазване на енергията и законите на хидростатиката.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Илюстрира с примери важни практически приложения на условията за равновесие на твърди тела, течности и газове.	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Топлинни явления	Описва топлинните явления на макроскопично и на молекулно равнище с величини като температура, вътрешна енергия, количество топлина, специфичен топлинен капацитет, специфична топлина на топене и изпарение.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Описва на експериментална основа процесите с идеален газ, прилага газовите закони за изотермен, изобарен и изохорен процес.	Х		Х	Х	Х				Х
Формулира и прилага първия принцип на термодинамиката (енергетичен анализ на адиабатния и изохорния процес).	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Описва действието на топлинните машини и илюстрира с примери възможностите за ефективно и екологично използване на енергията.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Електричество и магнетизъм	Описва електростатичните и магнитните взаимодействия чрез електрично и магнитно поле и техните основни характеристики.	Х		Х	Х	Х	Х
Разграничава веществата според техните електрични и магнитни свойства на проводници (свръхпроводници), полупроводници, диелектрици, диа-, пара- и феромагнитни вещества и дава примери за приложението им.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Обяснява на качествено равнище явлението електромагнитна индукция и негови приложения.	Х		Х	Х	Х				Х
Прилага основни закономерности при постоянния електричен ток и за ефективните стойности на променливия ток.	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Описва различни източници на електричен ток и начини на производство, съхранение (кондензатори) и пренасяне на електроенергия.	Х		Х	Х	Х	Х	Х		Х
Коментира възможностите за пестене на електроенергия и решаване на свързаните с нейното производство екологични проблеми.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Трептения и вълни	Описва с примери свободни (собствени), затихващи и принудени трептения, явлението резонанс и разпространението на различни видове механични вълни.	Х		Х	Х	Х				Х
Разграничава електромагнитните от механичните вълни по основни характеристики и свойства.	Х		Х	Х	Х		Х		Х
	Използва основни величини и съотношения при хармоничното трептене, хармоничните механични вълни, звука и монохроматичните електромагнитни вълни.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Илюстрира с примери как специфични свойства (в зависимост от честотата) на звука и електромагнитните вълни се използват от организмите, в медицината, комуникациите и други технологии.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Светлина	Описва разпространението, отражението, пречупването, дисперсията, интерференцията и дифракцията на светлината и илюстрира с примери приложенията на тези светлинни явления.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Описва явления, в които се проявяват квантовите свойства на светлината (топлинно излъчване, фотоефект) и дава с примери приложенията на тези явления.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Прилага основни закономерности при отражение и пречупване на светлината, топлинно излъчване и фотоелектричен ефект.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Характеризира микрочастиците с вълни на Дьо Бройл и дава примери за явления, при които се проявяват вълновите свойства на частиците (дифракция на електрони).	Х		Х	Х	Х				Х
От атома до Космоса	Обяснява излъчването и поглъщането на фотони, луминесценцията, лазерното и рентгеновото излъчване с помощта на квантов модел на атома и дава примери за тяхното приложение.	Х		Х	Х	Х	Х			Х
Описва основните характеристики на атомните ядра, промените в радиоактивните ядра, процесите на делене и синтез на ядра и дава примери за приложения на ядрените лъчения и енергия, за биологичното действие на йонизиращите лъчения и свързани с тях рискове и екологични проблеми.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Изброява елементарни частици (лептони и кварки), частици, изградени от кварки (мезони и бариони) и сравнява фундаменталните взаимодействия.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Познава съвременни аспекти на връзката между физиката на микросвета, астрофизиката и космологията (ядрен синтез и еволюция на звездите, Големият взрив).	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Наблюдение, експеримент и изследване	Извършва наблюдения и опити, проверява експериментално физични закономерности.	Х		Х	Х	Х	Х		Х
Извършва лабораторен експеримент, обработва получените данни и ги представя таблично и графично, включително и чрез ИКТ.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Използва прости физични и математични модели, алгоритми за решаване на задачи и проблеми, извлича информация от различни източници и със средствата на ИКТ.	Х		Х	Х	Х	Х		Х	Х
Обобщава резултатите от изследвания и прави изводи за причинно-следствени връзки във физични явления.	Х		Х	Х	Х	Х	Х	Х	Х
Демонстрира умения за безопасна работа с електричен ток, уреди, апарати, вещества.	Х		Х	Х	Х	Х			Х

Приложение № 16 към чл. 6, ал. 1, т. 16

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ХИМИЯ И ОПАЗВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Формиране на знания и умения от учениците за химичната символика; за свойствата и приложението на прости вещества и химични съединения и за опазването на околната среда; за периодичния закон и закономерности в Периодичната система (таблица) • Формиране и развиване на умения за: извършване на прости химични опити при спазване на правила за безопасна работа; извършване на прости пресмятания на физични величини; търсене и извличане на информация от различни източници (текстове, таблици, схеми, модели), включително и чрез използване на информационно-комуникационни технологии • Формиране и развиване на интелектуални умения за целенасочено наблюдаване, описване, разпознаване, сравняване на вещества, процеси и явления по зададени признаци • Формиране на отговорно отношение към собственото здраве и здравето на другите, към околната среда и нейното опазване ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Класификация на веществата и номенклатура Разграничава прости вещества и химични съединения по химични формули и модели. X X Х Класифицира изучените прости вещества и техни съединения като метали и неметали, оксиди, соли, основи и киселини. X Х Различава алкални метали и неметали от халогенната група по описание на свойствата им. Х X Х Записва с химични знаци и формули химични елементи, прости вещества и химични съединения. X Х Образува по правила наименованията на бинарни неорганични съединения по дадени формули. X Х Описва структурата на Периодичната таблица. Х X Х Определя мястото на химичните елементи в Периодичната система (таблица) и го свързва със свойствата на техните прости вещества и химични съединения. X Х Строеж и свойства на веществата Описва свойствата на веществата натрий, хлор, натриева основа и солна киселина. Х X Х X Разпознава натриева основа и солна киселина по свойства. X Х Предвижда свойства на метали и неметали и на техни химични съединения по мястото им в Периодичната система (таблица). Х X Х Значение на веществата и опазване на околната среда Свързва свойствата на веществата със значението им за човека. X X X X X X Описва въздействието на някои вещества върху човека и околната среда. X X Х X X X X Оценява дейности, насочени към опазване на околната среда и здравето на човека. X X X X X X X Химични процеси Разпознава видове химични реакции (разлагане, съединяване и заместване) по описание или по химично уравнение. Х X Х Х Описва процеса неутрализация. Х X Изразява с химични уравнения свойства на алкални метали, неметали от халогенната група и техни съединения. X X Експеримент, изследване и изчисления Разпознава международните предупредителни знаци за опасни свойства на веществата. X X X Х Извършва химични експерименти за разпознаване на киселини и основи и представя резултатите в протокол по образец. X X X X Спазва правила за безопасна работа с киселини и основи и за оказване на първа помощ. X Х Х Х Решава задачи, като използва величините маса, относителна молекулна маса и масова част. X Х X Извлича и представя информация за вещества и процеси от/чрез текст, модели и таблици по зададени показатели, включително и чрез използване на информационно-комуникационни технологии. X X X X X X X X X СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В ТОЗИ ЕТАП • Формиране на знания за класификацията, строежа и свойствата на основни видове органични и неорганични вещества; тяхното значение и въздействието им върху здравето и околната среда • Формиране на специфични за химията умения за: работа с вещества, лабораторни прибори и апаратура; планиране и провеждане на експерименти по инструкции; оформяне на протоколи по образец и представяне на резултати от изследователска дейност в различна форма; решаване на задачи • Формиране на умения за наблюдаване и сравняване на обекти; установяване на причинно-следствени връзки; обясняване на свойства на веществата чрез строежа им, обобщаване на информация; формулиране на изводи • Развиване на умения за самостоятелно учене чрез проучване на информация, представена чрез текст, таблици, графики, модели, схеми, диаграми, включително чрез използване на информационно-комуникационните технологии; обсъждане на въздействието на изучаваните вещества върху околната среда и хората • Формиране на критично отношение към замърсяването на околната среда, осъзнаване на значението на химичните знания за съвременното общество и използването им за решаване на екологични проблеми ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Класификация на веществата и номенклатура Класифицира прости вещества, химични съединения и смеси по състав и свойства. Х X X Прилага правила за записване на вещества с химични формули и за съставяне на наименования на химични съединения. X X X Строеж и свойства на веществата Представя по различни начини строежа на атомите на елементите от първите три периода на Периодичната система (таблица). X X X Прави предположения за свойства на химични елементи и техни съединения по мястото им в Периодичната система (таблица) и обратно. X X X Разграничава основни видове химични връзки, видове молекули и кристални решетки. X X X Описва характерни свойства на прости вещества и на неорганични съединения (оксиди, киселини, основи). X X Х Х Обяснява характерни свойства на прости вещества и на неорганични съединения със строежа им. X X X X Описва характерни свойства на органични съединения (въглеводороди, алкохоли, алдехиди, кетони и монокарбоксилни киселини, аминокиселини, сапуни, мазнини, въглехидрати и белтъци). X X X Х X Обяснява характерни свойства на органични съединения с вида на химичните връзки и функционалната група. X X X X Обяснява важни за практиката свойства на разтвори. X X X Х X X Значение на веществата и опазване на околната среда Свързва практическото приложение на вещества с техни физични и химични свойства. X X Х X X X Описва биологични функции на мазнини, въглехидрати, аминокиселини и белтъци. X X X Х X X X Обсъжда социално-обществени проблеми, свързани с употребата на вещества с наркотично действие. X X X Х X X X Оценява въздействието на някои вещества върху жизнените процеси, здравето на човека и околната среда. X X X Х X X X X Оценява възможности за разумно използване на природните ресурси и за разрешаване на екологични проблеми. X X X Х X X X X Химични процеси Разпознава важни за практиката процеси с органични вещества: горене, присъединяване, заместване, естерификация, полимеризация. X Х X X Описва закономерности, свързани с топлинни ефекти на химични процеси. X X X Обяснява влиянието на различни фактори върху скоростта на химичните процеси. X X X X X X Предвижда влиянието на различни фактори върху система в химично равновесие. X X X X X X Изразява химични процеси с химични уравнения или със схеми. X X X Разпознава окислително-редукционни процеси в природата и в практиката. X X X X X Класифицира химичните процеси по различни признаци. Х Х Експеримент, изследване и изчисления Планира и провежда химичен експеримент, като спазва правила за безопасна работа. X X X X X Използва данни от наблюдения и химични експерименти за изводи и заключения. Х X X X X X Решава задачи, свързани със: основни физични величини (маса, обем и количество вещество), молни отношения, масова част, молна концентрация. X X Анализира информация за вещества и процеси, представена чрез текстове, таблици, графики, схеми, диаграми и медийни продукти. X X X X X X X X X

Приложение № 17 към чл. 6, ал. 1, т. 17

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ПО МУЗИКА СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ : ОСНОВНА ЕТАП: НАЧАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Изграждане на умения в областта на основните видове музикални дейности – изпълнение, слушане и импровизация • Овладяване на основни знания и умения във връзка със същността на музиката и социалната ѝ роля • Създаване на условия за разгръщане на личностните музикални заложби и интереси • Създаване на предпоставки учениците да изпитват радост от общуването с музиката, провокира тяхната артистичност и въображение • Създаване на условия за изява на толерантно избирателно отношение към явления от различни типове и видове музика и от различни музикални култури и способност за мотивиране на личните музикални предпочитания ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Музикална практика: музициране, възприемане на музика Пее с целия текст и с точна интонация пет песни по свой избор от училищния репертоар, включително „Родина“ (муз. Г. Спасов; текст Мл. Исаев) и „Де е България“ (популярна песен по текст на Ив. Вазов). Х Х Х Х Пее предпочитана песен, включително и от извънучилищен репертоар. Х Х Х Х Импровизира ритмичен съпровод. Х Х Х Разпознава четири, определени от учителя, инструментални творби от училищния репертоар и определя характера и настроението им. Х Х Изпява по ноти кратки мелодически последования. Х Х Елементи на музикалната изразност Определя характер, темпо, динамика, повторност, подобие и различие в подходяща музика. Х Х Х Разпознава по тембър и по външен вид акустични музикални инструменти и определя принадлежността им към групи и изпълнителски състави. Х Х Определя по усет завършеност и незавършеност на мелодия, характерна звучност на минор, мажор и на българския музикално-песенен фолклор. Х Х Разпознава метрума и размера на музика в 2/4, 3/4, 4/4 и метрума на музика в 5/8, 7/8, 9/8. Х Х Разпознава по слух кратки и дълги тонови трайности и ги свързва със съответните нотни стойности до осмина. Х Х Разпознава нотите в първа октава и най-често срещаните писмени знаци в нотописа. Х Музика и игра Знае обредно-обичайната същност на най-популярни български фолклорни празници. Х Х Танцува основни движения по музика с характерна ритмика и мелодика на право хоро и ръченица. Х Х Х Х Импровизира танцови движения върху характерна танцова музика. Х Х Х Изпълнява детски фолклорни игри. Х Х Х Х Х СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Обучението по музика в прогимназиален етап е насочено към овладяване на базисни знания, умения и отношения, свързани със спецификата на музикалното изкуство във всичките му разнообразни прояви и с изграждането на музикалноизпълнителски, музикалноаналитични, когнитивни, социални, творчески и други компетентности у ученика, в контекста на задължителните ключови компетентности за учене през целия живот съобразно европейската референтна рамка • Тези изисквания за резултатите от обучението по учебния предмет музика са предназначени за прогимназиалния етап от задължителното обучение по музика, което започва в V клас и завършва в VІІ клас • Акцент се поставя върху знания за българския фолклор и фолклора на други етноси • Усвояват се знания за българското професионално музикално творчество след Освобождението до 21. век • Надграждат се знания за музикалните форми, жанрове и принципи на формообразуване, както и умения за разпознаването им ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Музикална практика: музициране, възприемане на музика Знае пет песни по избор от училищния репертоар, включително „Химн на Европа“, „Химн на Република България“ и „Химн на Св. Св. Кирил и Методий“, и ги интерпретира според възможностите си; Х Х Х Х Знае предпочитани песни от извънучилищен репертоар; Х Х Х Х Знае пет творби от репертоара за възприемане; Х Х Х Знае три теми от изучавани музикални произведения и ги свързва със съответната творба и автор; Х Х Х Познава пет различни по вид танца и играе три от тях. Х Х Музика и съвременни информационни технологии Познава основни медийни и мултимедийни начини за реализация на музика; Х Х Х Х Знае основни начини за търсене, събиране, съхранение, обработка и разпространение на информация за музиката и аудиоинформация, използва компютърни програми. Х Х Х Х Елементи на музикалната изразност Познава изразителните възможности на мелодията; Разпознава характерни изразни средства в музиката от различни жанрове; Х Х Х Познава характерни метрични явления и ритмични групи: безмензурност, неравноделни метруми, синкоп, триола, открива размер в примери; Х Х Х Знае състава на инструментални групи и видове оркестри, определя принадлежност на музикални инструменти и инструментални състави към установените в практиката групи и видове. Х Х Х Музикални жанрове и форми Знае основни формообразуващи принципи в музиката, открива ги в музикални форми и в различни жанрове; Х Х Х Изброява типични белези на изучавани музикални форми и ги открива в музика от различни жанрове; Х Х Х Познава различни жанрове с разпространението и функцията им в миналото и днес и ги свързва с името на поне един автор и произведение. Х Х Х Музика, култура, общество Познава музика, обичаи и обреди от различни фолклорни области на България, вкл. от своя регион; Х Х Х Познава музиката на други народи и етноси, открива сходства и различия във фолклорните им традиции; Х Х Х Познава основни периоди в развитието на българската музикална култура; свързва изучавани музикални творби с техните автори; Х Х Х Знае практики, форми, популярни понятия и термини от съвременното функциониране на музиката; Х Х Х Х Знае десет музиканти и музикални формации от различни жанрове и стилове и ги свързва с типични произведения. Х Х Х Х СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Придобиване на по-богати музикално-слухови представи, емоционална и психологическа устойчивост и концентрация на вниманието, умение да дискутира и изразява лично мнение. Разбиране за толерантност към мненията на другите и във връзка с различни музикалнокомпозиционни решения • Запознаване с основни исторически епохи и стилове в музиката • Разбиране за основни направления в джаза и популярната музика • Назоваване на съвременни музикално-сценични жанрове и разпознаването им • Разширяване на познанията за изразните средства, медийни и мултимедийни синтетични форми и тяхното приложение • Формиране на устойчив интерес към българското изпълнителско изкуство и приноса на българския фолклор в глобалното общество ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКА С КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Музикална практика: музициране, възприемане на музика Интерпретира според възможностите си пет песни от училищния репертоар; Х Х Х Х Х Изпълнява пет песни по избор от извънучилищния репертоар; Х Х Х Х Х Изпълнява пет теми от музикални произведения от различен стил музика; Изготвя чрез съвременните информационни технологии плейлиста на музика в различна интерпретация; Х Х Разпознава пет творби от репертоара за възприемане; Изтъква аргументи „за“ и „против“ в дискусии относно музикалния репертоар, слушан в клас, чрез медии, музикални предавания; Х Х Подбира по определени показатели слушана в клас музика; Коментира спецификата на възприемане на музика чрез различни музикални медии; Проявява толерантност към други мнения и интерпретации. Х Х Х Музика и съвременни информационни технологии Назовава основни медийни и мултимедийни реализации на музика; Х Х Х Х Подбира основни начини за търсене, събиране, съхранение, обработка и разпространение на информация за музика и аудиоинформация; Осмисля значението на информационните технологии като фактор за обогатяване на съвременната музика; Използва компютърни програми за създаване, обработка, съхранение и възпроизвеждане на аудиоинформация; Коментира спецификата на създаване, функциониране и възприемане на музика в информационното общество; Подбира подходящ безплатен софтуер. Х Х Х Х Х Аргументира избора си на информационни и софтуерни средства при решаване на образователни задачи самостоятелно и в екип. Х Х Х Х Х Музика, култура, общество Познава разнообразието на форми на съществуване на фолклора – в миналото и днес; Подбира примери на традиционен фолклор като присъствие днес; Открива музикален фолклор, в т.ч. и български, в примери от World Music; Х Х Х Х Разпознава характерни черти на фолклор от различни краища на света в типични изпълнителски форми, жанрове и танци; Определя примери на взаимодействие на глобални и локални музикални практики; Х Х Х Х Определя основни стилови епохи, направления и тенденции в развитието на музикалната култура (вкл. популярната) и ги свързва с типични представители; Подбира дадена музика към съответен стил, направление, епоха; Х Х Х Х Обяснява понятия, термини, свързани със съвременната музикална индустрия; Групира/систематизира, прави паралел/сравнение схеми на основните направления в джаза и популярната музиката. Х Х Х Х България в световната музикална култура Обяснява за приноса на българското изпълнителско изкуство и сравнява постиженията му с други европейски култури; Х Х Х Изготвя класификация на десет български музиканти и музикални формации от различни стилове и жанрове; Презентира по избор постижение и/или артист с международно признание – мултимедийно или чрез средствата на колаж, постер или плакет; Х Х Х Обяснява ролята на български музиканти в европейската и световната музикална култура за решаване на актуални проблеми: човешки права, опазване на околната среда, солидарност. Х Х Х Музиката в синтез с изкуствата Познава съвременни музикално-сценични жанрове и практики; Изследва функцията на музиката в медийни и мултимедийни синтетични форми; Х Х Х Осъзнава връзки и взаимовлияния в изкуствата; Х Х Създава и групира различни изкуства по свои критерии; Х Х Привежда примери за ролята на съвременните технологии за функционирането на музиката в синтез с изкуствата; Х Х Разпознава жанрове и форми в музиката, резултат от синтез с различни изкуства. Х Х

Приложение № 18 към чл. 6, ал. 1, т. 18

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: НАЧАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Развитие на творческите способности и въображение • Възпитаване на естетическо отношение при общуване с произведения на изкуството • Запознаване с различните видове, жанрове и изразни средства на изобразителните изкуства • Овладяване на умения за използване на пособия и техники за изобразяване върху плоскост и в действителното пространство по натура, памет и представа • Формиране на съзнателен интерес към изобразителното изкуство с примери от българското и световното изкуство ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Области на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението си ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Обект и среда Описва природна и архитектурна среда. Х Х Х Х Открива визуални особености на обекти и явления от заобикалящата среда. Х Х Х Х Х Х Проучва основни връзки между обект и среда в реални и фантазни ситуации. Х Х Х Изразява емоционално-естетическо отношение към обекти, явления от околната среда и резултати от изобразителната дейност. Х Х Х Обект и образ Придобива обобщена представа за най-важните визуални особености на обекти: форми, цвят, общи пропорции. Х Х Х Създава реални и фантазни образи по наблюдение, памет, впечатление и въображение. Х Х Възпроизвежда образи по асоциация от произведения на изобразителното и другите видове изкуства. Х Проявява отношение при изобразяване на различни обекти, явления и ситуации. Х Х Зрител и творба Разкрива най-общо съдържанието на произведение от изобразителното изкуство. Х Х Изразява своите впечатления от възприеманите художествени произведения. Х Х Х Х Х Разграничава произведения на изобразителното изкуство по вид и жанр. Х Изразява творческо отношение при възприемане на художествена творба. Х Х Х Визуална комуникация Различава съвременни средства за визуална информация и комуникация. Х Х Х Х Обяснява основни понятия, свързани с разнообразни средства за визуална информация и комуникация. Х Х Използва визуални средства за информация и комуникация. Х Х Разбира важността на естетическите фактори в ежедневния живот. Х Х Материали и техники Определя различни материали и техники. Х Анализира най-общо връзката между материал и техники. Х Х Х Прилага различни материали и техники самостоятелно и в група. Х Х Използва технологиите на информационното общество за изява на творчеството. Х Х Х Х СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ : ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Възприемане и осъзнаване на творчески идеи, на обекти и на действия, които разкриват важни страни от историята на изкуството и културата • Изграждане на специфични знания и умения чрез изобразителна дейност • Развиване на мотивацията и въображението чрез форми на творческа изява и комуникация • Формиране на естетическа и художествена култура у учениците и стимулиране на творческите им способности • Развиване на познание за съвременната визуална култура и съществуващите модели за нейното описание и анализиране ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Области на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението си ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Изкуство и общество Познава историческото развитие на изкуството по епохи: праисторическо, древно, антично и средновековно изкуство; Ренесанс, изкуство на новото време; модерно и съвременно изкуство. X X X X X X X X Описва видовете и жанровете в изкуството, съпоставя класически и модерни изразни средства, нови и най-нови медии, традиционни форми. X X X X X X X X Демонстрира умения за четене и писане на текстове за изкуството, като разбира и използва ключови термини и понятия. X X X X X X X X Интерпретира творби на изкуството чрез портфолио, като показва умения за анализ и критическо отношение. X X X X X X X X Изобразителни дейности Наблюдава обекти и създава скици и рисунки по натура, памет и въображение. X X X X X Подбира изразни средства и прилага творчески умения за създаване на творби на изобразителните изкуства на базата на лични преживявания, наблюдения и въображение. X X X X X X Разработва и представя проекти в областта на традиционните изкуства и съвременния дизайн. X X X X X X X X Разбира и прилага изобразителни методи и способи за изграждане на творбата: композиция, форма, цвят и пространство. X X X X X X Визуална култура и електронни медии Проявява толерантност и уважение към културното многообразие и създава творби по теми, насочени към социални и общностни проблеми и ценности. X X X X X X X X Изследва глобални въпроси на съвременния свят, като използва дигитални произведения, които интегрират образ и текст. X X X X X X X X X Развива визуална грамотност и разработва проекти, като използва информационни технологии и интернет. X X X X X X X X Разпознава и разработва базирани върху изкуството инициативи и дейности за опазване на околната среда и устойчиво развитие. X X X X X X X X X СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Формиране на устойчив интерес към българското и световното изкуство и неговото културно и историческо значение • Запознаване със значими идеи и подходи от история на изкуството • Разбиране развитието на стиловете и жанровете в изкуството • Разширяване на познанията за изразни средства, техники и технологии за изобразяване и тяхното приложение в изкуството • Визуализиране и споделяне на социален опит и естетическо ориентиране в съвременната културна среда ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението си ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Изкуството и неговата история Описва и съпоставя творби на изкуството от различни исторически епохи и култури. Х Х Х Х Х Х Х Коментира идеи за развитието на стиловете и жанровете в изкуството. Х Х Х Х Х Х Х Х Анализира връзките на изкуствата с религията, науката, философията, популярната култура и медиите. Х Х Х Х Х Х Х Х Х Обяснява подходи за анализ и интерпретация на художествени произведения. Х Х Х Х Х Х Х Познава и оценява ролята на национални, европейски и световни музеи и изложбени центрове в съвременния свят. Х Х Х Х Х Х Х Х Характеризира отделните професии в областта на изкуството и демонстрира разбиране за работата на художника, художника-учител, художествения критик, историка на изкуството. Х Х Х Х Х Х Х Х Коментира устно и писмено идеи на значими автори за изкуството и неговата история. Х Х Х Х Х Х Х Художествена дейност Разбира и осъзнава връзката между замисъл и използвани изразни средства в художествени творби. Х Х Х Х Х Х Х Обяснява значението на теми, образи и символи в творби и ги визуализира в проекти. Х Х Х Х Х Х Х Х Х Използва дигитални технологии за проектиране и представяне на творчески идеи. Х Х Х Х Х Х Х Х Х Визуална култура и медии Обяснява приложението на традиционни и нови медии в изкуството. Х Х Х Х Х Х Х Х Описва съвременни модели за визуализиране на социален опит и обяснява ролята на изкуството за решаване на актуални проблеми: човешки права, опазване на околната среда, солидарност и благосъстояние. Х Х Х Х Х Х Х Х Х Изследва и коментира разширените граници на съвременното изкуство в диалог с другите изкуства, новите технологии и новите проблемни области на хуманитарните и природните науки. Х Х Х Х Х Х Х Х Х Осъзнава изкуството като система за визуализиране на информация, свързана с национална идентичност, културно многообразие, толерантност и хуманизъм. Х Х Х Х Х Х Х Х Х

Приложение № 19 към чл. 6, ал. 1, т. 19

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ТЕХНОЛОГИИ И ПРЕДПРИЕМАЧЕСТВО СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: НАЧАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Овладяване на основни знания, умения и отношения, свързани с техниката и технологиите • Възпитаване на позитивно отношение към техниката и технологиите и разбиране на ролята им в живота на хората • Изграждане на основни знания, умения и отношения, свързани със съвременния икономически живот • Разбиране значимостта на различни професии и необходимостта от лидери за развитието на общността • Възпитаване в инициативност, предприемчивост и отговорност • Изграждане на позитивно отношение към труда, опазването на природните ресурси и природосъобразното поведение ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Техника и безопасност Познава принципно устройство и функции на популярни машини и механизми. Х Изработва модели на механизми. Х Познава предназначението на популярна битова техника и нейното безопасно и природосъобразно използване. Х Х Х Свързва рационалната организация и контрола на дейностите с качеството на продукта. Х Х Използва и съхранява правилно и безопасно инструменти и материали. Х Х Технологии Използва подходящи инструменти и достъпни технологични операции за ръчна обработка на материали. Х Има обща представа за технологичен процес – среда, етапи, съдържание, последователност, краен продукт. Х Познава значението на информационните технологии като фактор за развитие на съвременното общество. Х Х Познава технологии за студена обработка на хранителните продукти при приготвяне на храна – почистване, измиване, нарязване. Х Изброява правила за отглеждане на домашни животни и растения. Х Х Илюстрира с примери положителното и отрицателното влияние на техниката и технологиите върху живота на хората. Х Х Инициативност и предприемчивост Разбира значението на основни икономически понятия, като: труд, доход, разход, професия, заплата, семеен бюджет, стока, услуга и др. Х Х Предлага идеи за решаване на икономически проблеми на практическа основа. Х Х Свързва производството на стоки и услуги със задоволяване на личните и на обществените потребности. Х Х Х Разбира, че продуктите се произвеждат, разменят и продават. Х Х Разбира значението на личната отговорност, инициативността и предприемчивостта за личния и обществения напредък. Х Проявява активност, изобретателност и въображение в работата по различни теми и проекти. Х Х Х Конструиране и моделиране Илюстрира идеи с технически рисунки и скици. Х Съставя план за изработване на изделие по етапи и дейности. Х Използва различни информационни източници при конструиране и моделиране на изделие. Х Х Х Оценява своята и работата на другите по определени критерии. Х Х Прилага различни начини за комбиниране, свързване и сглобяване на детайли и компоненти. Х Проучва и тества материали и конструкции за здравина, устойчивост и функционалност. Х СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП 1. Изгражда се базовата технологична компетентност на учениците, свързана със: – използване на техника за ръчна и машинна обработка на материали; – самостоятелно разработване на проекти чрез прилагане на достъпни програмни продукти и на дигитални средства за комуникация и контрол. 2. Поставя се началото на формиране на ключовата компетентност „Инициативност и предприемчивост“ чрез: – навлизане в реална икономическа среда; – проучване на добри предприемачески практики; – изява на предприемаческа инициатива. 3. Формира се отношение към здравословен и безопасен начин на живот и работа, към спазване на екологичните норми и принципите за устойчиво развитие на обществото. 4. Създават се условия за осъществяване на осъзнат избор на образование и професия. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Проектиране, планиране и оценяване на технологични процеси и обекти Познава етапите на технологичния процес. Х Х Описва технологичната последователност на операциите за изработване на изделие. Х Х Изпитва и установява свойства на материалите. Х Оценява свои и чужди решения в разработвани проекти. Х Х Х Х Изработва скици и чертежи. Х Х Х Битова и производствена техника Познава начини за пренасяне, съхраняване и преобразуване на енергия. Х Х Х Х Х Работи с машини и инструменти, съобразно експлоатационните изисквания. Х Х Х Х Х Спазва правилата за безопасна работа и енергийна ефективност с използваната техника. Х Х Х Х Демонстрира умения за поддържане на хигиена на бита и работната среда. Х Х Х Х Обработване, сглобяване и комбиниране на материали, продукти и модули Познава и избира начини и режими на обработване. Х Х Х Използва основни технологични операции при обработване на материали и продукти. Х Х Х Аргументира и прилага технологичен процес при изработване на изделия. Х Х Х Х Х Х Комбинира и съединява материали и компоненти според свойствата им. Х Х Х Използва разглобяеми и неразглобяеми съединения. Х Х Х Използва техническа терминология за описание на машини, инструменти, материали и процеси. Х Х Х Х Х Комуникация и контрол в бита и трудовите процеси Познава средства за комуникация и контрол, използвани в ежедневието. Х Х Х Х Х Х Измерва големина на физически величини. Х Х Х Познава правилата за работа в екип и принципите за устойчиво развитие на обществото. Х Х Х Х Осъществява делова комуникация с подходящи средства. Х Х Х Х Х Х Организация и икономика Планира и реализира проект по зададени критерии. Х Х Х Х Х Х Х Х Х Познава и обяснява основните форми на икономическа дейност – производство, търговия, услуги. Х Х Х Х Познава етапите на производство на стока или услуга – снабдяване, производствен процес и реализация на продукта. Х Х Х Х Х Х Разбира значението на инициативността и предприемчивостта за реализиране на лични, професионални или бизнес дейности. Х Х Х Х Разпознава по основните им белези: разходи, себестойност, цена и приходи. Х Х Х Х Х Х Разграничава елементите на различните видове бюджети. Х Х Х Х Х Използва различни източници на информация за избор на професия и кариера. Х Х Х Х Х Х Х Х Х Агро- и зоотехнологии Познава различни начини за отглеждане на плодове, зеленчуци, декоративни растения и билки. Х Х Х Х Х Х Х Х Описва технологии за отглеждане на животни в дома и във фермата. Х Х Х Х Х Разбира ползата от екологичните норми при отглеждане на растения и животни. Х Х Х Х Х Познава изискванията за здравословно хранене. Х Х Х Х Х Х Х СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В СЪОТВЕТНИЯ ЕТАП • Осъзнаване ролята на технологиите за решаване на проблеми в предприемаческата дейност и за осъществяване на собствена идея. • Активизиране инициативността и предприемчивостта на учащите се. • Мотивиране на учащите се за осъществяване на информиран избор за кариера. • Осъзнаване на възможностите за кариерно развитие и избор на подходяща профилирана подготовка във втори гимназиален етап. • Разширяване на знанията, осигуряващи икономическа и финансова грамотност. • Развиване на предприемачески умения за стартиране на собствен бизнес в условията на свободната стопанска инициатива. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Образование и кариера Разграничава и анализира професиите в производството и услугите. Х Х Х Х Х Х Х Разбира ролята на ключовите компетентности за професионално развитие и кариера и аргументира адекватна самооценка. Х Х Х Х Х Х Развива лична мотивация за избор на професия и нагласа за „учене през целия живот“. Х Х Х Х Х Х Икономика Разбира принципа на доброволната размяна на стопанските субекти и кръгооборота „пари-продукти-ресурси“. Х Х Х Х Познава стълбовете на свободната инициатива – частна собственост, ценова система, пазарна конкуренция и предприемачество. Х Х Х Х Х Взема обосновани решения при избора между спестяване, потребление и инвестиции. Х Х Х Х Х Познава основните финансови инструменти и техните характеристики. Х Х Х Х Анализира и използва информация за пазара на труда – регионален, национален и европейски. Х Х Х Х Предприемачество и бизнес среда Познава същността и функционалната роля на предприемачеството в механизма на пазарната икономика. Х Х Х Х Анализира и оценява характеристиките на бизнес средата за осъществяване на предприемаческа дейност. Х Х Х Познава видовете пазари на ресурси (човешки, суровинни, енергийни и информационни) и производството и разпределението на продукти (стоки и услуги). Х Х Х Разбира значението на заинтересованите страни (местна и централна власт, конкуренция, синдикати и потребители) в предприемаческата дейност. Х Х Х Х Технологично развитие и предприемачество Сравнява и оценява технологии по функционални, технически и експлоатационни характеристики за осъществяване на собствена идея. Х Х Х Х Аргументира избора на технология като конкурентно предимство на фирмата. Х Х Х Х Х Оценява стоки и услуги по критерии за иновативност, качество, енергийна ефективност и безопасност на околната среда. Х Х Х Х Подбира целесъобразни информационни и комуникационни технологии за откриване и решаване на проблеми в предприемаческата дейност. Х Х Х Х Собствен бизнес Познава основните правни форми и възможности за организиране на фирма. Х Х Х Х Оценява и избира иновативни стратегии за успешно реализиране на предприемаческата си идея. Х Х Х Ориентира се в процесите на планиране, организиране, ръководство и контрол на бизнеса. Х Х Х Х Разбира управленския процес в стопанската дейност. Х Х Х Х Работи ефективно в екип и предприема действия за реализиране на своята идея. Х Х Х Х Х Разработва и участва в проекти за реализиране на бизнес и социални идеи в учебна среда. Х Х Х

Приложение № 20 към чл. 6, ал. 1, т. 20

(Доп. – ДВ, бр. 80 от 2018 г., в сила от 28.09.2018 г.)

ИЗИСКВАНИЯ ЗА РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ОБУЧЕНИЕТО ПО УЧЕБНИЯ ПРЕДМЕТ ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: НАЧАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ В НАЧАЛНИЯ ЕТАП • Познаване на основни термини за изпълнение на физическите упражнения и разбиране на връзката между тях за прилагане в игровата дейност • Усъвършенстване на основните естествено-приложни двигателни действия • Достигане на определено равнище на основните двигателни качества, умения и навици в съответствие със сензитивните периоди на възрастта • Придобиване на способности за адаптация към изменящите се условия на природната и на социалната среда чрез целенасочена двигателна дейност в подкрепа на устойчивото развитие • Придобиване на положително отношение към спортните дейности като условие за формиране на траен интерес за занимания с физически упражнения и спорт през целия живот и участие в училищни състезания и първенства Изисква се овладяване на съдържанието на три задължителни, една избираема и една допълнителна област на учебно съдържание. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ОБЛАСТИ НА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Лека атлетика Прилага основни умения и навици, свързани с бягане, скачане и хвърляне, и ги прилага в съревнователни условия и игри. ––- Изпълнява ходене и бягане с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Притежава необходимото равнище на физическа дееспособност. Х Гимнастика Демонстрира приложни двигателни умения и навици. Изпълнява самостоятелно, поотделно и в съчетание упражнения от основната и спортната гимнастика. ––- Прилага упражнения и индивидуални комплекси и комбинации с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Изпълнява танци и хора съобразно българската традиция. Х Х Х Х Спортни игри Използва основни технически действия с топка: водене, подаване, ловене (спиране), стрелба, удар от подвижните, спортно-подготвителните игри и ги прилага в една от спортните игри съобразно възрастта (баскетбол, хандбал, футбол). Х Х Х Х Х Възпроизвежда индивидуални тактически действия и групови взаимодействия. ––- Изпълнява основни технически действия с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х ИЗБИРАЕМИ ОБЛАСТИ НА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 Плуване, водни спортове Разпознава опасности около и във водна среда. Прилага умения за самопомощ и помощ във водна среда. Демонстрира приложни умения и навици от един плувен стил. ––– Изпълнява упражнения и комбинации от тях във водна среда с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Туризъм, ориентиране, зимни спортове Възпроизвежда и прилага мерки за опазване на природата. Придвижва се в група по равнинен или планински терен, ориентира се в местността. ––– Изпълнява елементи от планинска техника с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: ОСНОВНА ЕТАП: ПРОГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ПРЕДМЕТА В ТОЗИ ЕТАП • Познаване на основни понятия и правила за изпълнение на двигателни задачи и разбиране на значението на физическите упражнения за здравословния начин на живот • Придобиване на способности за адаптация към изменящите се условия на природната и на социалната среда чрез целенасочена двигателна дейност в подкрепа на устойчивото развитие • Повишаване на индивидуалната двигателна подготовка и обогатяване на двигателния опит с общоразвиващи и специални физически упражнения, технически умения и упражнения, както и с изправителен характер • Достигане на определено равнище на основните двигателни качества и навици в съответствие със сензитивните периоди на възрастта • Придобиване на знания, двигателни умения и навици за постигане на двигателно-познавателна и спортно-състезателна подготвеност по вид спорт/спортна дисциплина и придобиване на състезателен опит Изисква се овладяване на съдържанието на три задължителни, една избираема и една допълнителна област на учебно съдържание. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ОБЛАСТИ НА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Лека атлетика Прилага основите на техниката на бягане на къси и средни разстояния, щафета, скок на дължина и на височина, както и техниката на хвърляне на малка топка или тласкане на плътна медицинска топка. Притежава небходимото за възрастта равнище на физическа дееспособност. ––––– Изпълнява техниката на ходене и бягане с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Гимнастика Изпълнява самостоятелно и в група, поотделно и в съчетание гимнастически упражнения от основната и спортната гимнастика или художествената гимнастика и акробатически упражнения. Изпълнява народни хора и танци. Изпълнява танцови комбинации и импровизации. ––– Изпълнява упражнения и индивидуални комплекси и комбинации с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х Спортни игри Прилага основни технически елементи от спортните игри (баскетбол, хандбал, волейбол, футбол). Осъществява индивидуални тактически действия в нападение и защита. ––– Изпълнява елементи от техниката на игра с топка с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х Х ИЗБИРАЕМИ ОБЛАСТИ НА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Плуване, водни спортове Прилага основите на техниката на един плувен стил. Прилага основите на техниката от гребане или ветроходство. Прилага основни умения за оказване на помощ във водна среда. ––– Изпълнява упражнения и комбинации във водна среда с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Туризъм, ориентиране, зимни спортове Притежава алпийска скитехника – клас „А“, или елементи на скибягане. Притежава основна планинска техника (придвижване, катерене и бивакуване). Ориентира се в непозната местност с компас и топографска карта. Знае и прилага мерки за опазване на природата. ––– Изпълнява елементи от планинската техника с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х Х Х Ракетни спортове Прилага основни елементи от техниката на бадминтон. Прилага основни елементи от техниката на тенис на маса. Прилага основни елементи от техниката на тенис. ––– Изпълнява елементи от техниката на ракетните спортове с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Фитнес, бойни спортове Прилага основни елементи от техниката в един от бойните спортове и един от източните бойни стилове. Прилага основни елементи за самозащита. ––– Изпълнява елементи от техниката на фитнес, бойни спортове с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х ––– Шахмат Познава основни комбинации с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ В ПЪРВИ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП • Познаване ролята и значението на дейности и норми на физическото възпитание и спорта и ролята им за формирането на здравословен начин на живот • Формиране на спортен стил на живот и избор на подходящ вид двигателна дейност за самоусъвършенстване • Разширяване на двигателния опит чрез използване на съвременни системи от упражнения на физическо възпитание с оздравителна, спортна и приложно ориентирана насоченост • Притежаване на спортна образованост и специална физическа подготовка Изисква се овладяване на съдържанието на две задължителни, една избираема и една допълнителна област на учебно съдържание. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ ОТ ОБУЧЕНИЕТО (ЗНАНИЯ, УМЕНИЯ И ОТНОШЕНИЯ) И ВРЪЗКАТА ИМ С ОТДЕЛНИ КЛЮЧОВИ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна компетентност и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот и спорт Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ОБЛАСТИ НА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Лека атлетика Прилага техника и тактика на бягане (къси, средни и дълги разстояния), на един от скоковете (скок на дължина, троен скок, скок на височина), техника и тактиката на една дисциплина от хвърлянията. Притежава необходимото за възрастта равнище на физическа дееспособност. ––– Прилага елементи на хвърляне с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Гимнастика Съставя и изпълнява самостоятелно и в група гимнастически упражнения, комбинации от спортната гимнастика или художествената гимнастика, акробатически упражнения и комбинации. Съставя и изпълнява самостоятелно и в група комплекси от упражнения от аеробната гимнастика, каланетика. Изпълнява народни хора и танци. Участва в творчески танцови комбинации. ––– Изпълнява упражнения и индивидуални комплекси и комбинации с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х Спортни игри Прилага спортно-технически упражнения и ефективна техника и тактика в една от спортните игри (баскетбол, хандбал, волейбол, футбол) и участва в групови или отборни технически и тактически действия в нападение и защита. ––– Прилага елементи на техниката и тактиката в една от спортните игри с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х Х ИЗБИРАЕМИ ОБЛАСТИ НА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Плуване, водни спортове Прилага техниката и тактиката на два стила от плуването. Техника и тактика на един от водните спортове. Владее водноспасителен минимум. ––– Прилага упражнения и комбинации във водна среда с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Туризъм, ориентиране, зимни спортове Прилага планинска техника и тактика. Катерене. Ориентиране. Оказва помощ при планинско спасяване. Прилага алпийска ски техника и тактика. Сноуборд. Подбира и участва с подходящи мерки за опазване на природната среда. ––– Прилага елементи от планинската техника и тактика с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х Х Х Ракетни спортове Прилага техника и тактика на бадминтон. Прилага техника и тактика на тенис на маса. Прилага техника и тактика на тенис. ––– Прилага елементи от техниката и тактиката на един от ракетните спортове с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Фитнес, бойни спортове Притежава хармоничност на телосложението и демонстрира разностранна физическа дееспособност. Прилага техниката и тактиката на един от бойните спортове и един от източните бойни стилове. ––– Прилага елементи от техниката и тактиката на фитнес, един от бойните спортове с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х ––– Шахмат Изпълнява комбинации в шахмата с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х СТЕПЕН НА ОБРАЗОВАНИЕ: СРЕДНА ЕТАП: ВТОРИ ГИМНАЗИАЛЕН СПЕЦИФИЧНИ ЦЕЛИ НА ОБУЧЕНИЕТО ПО ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ И СПОРТ ВЪВ ВТОРИ ГИМНАЗИАЛЕН ЕТАП • Притежаване на спортносъстезателна образованост по вид спорт и оценяване на собствения двигателен опит • Разкриване на зависимости и тенденции за самоусъвършенстване на теоретическата, физическата, технико-тактическата и психическата подготовка и анализиране на постигнатите резултати • Подбиране на целесъобразна двигателна активност за поддържане на здравословния, социалния и професионалния статус през целия живот Изисква се овладяване на съдържанието на два от задължителните модули и на един от избираемите модули на учебно съдържание. ОБЛАСТИ НА КОМПЕТЕНТНОСТ, ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ И ВРЪЗКА С КЛЮЧОВИТЕ КОМПЕТЕНТНОСТИ 1 Компетентности в областта на българския език 2 Умения за общуване на чужди езици 3 Математическа компетентност и основни компетентности в областта на природните науки и на технологиите 4 Дигитална компетентност 5 Умения за учене 6 Социални и граждански компетентности 7 Инициативност и предприемчивост 8 Културна осъзнатост и умения за изразяване чрез творчество 9 Умения за подкрепа на устойчивото развитие и за здравословен начин на живот Област на компетентност Знания, умения и отношения В резултат на обучението си ученикът: 1 2 3 4 5 6 7 8 9 ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ МОДУЛИ НА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Лека атлетика Прилага спортна техника и тактика на бягане (на къси, средни и дълги разстояния и на един от скоковете (скок на дължина, троен скок, скок на височина) и техниката на една дисциплина от хвърлянията. Притежава необходимото за възрастта равнище на физическа дееспособност. Прилага лекоатлетически упражнения с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Гимнастика Съставя и изпълнява съчетания от спортната гимнастика или художествената гимнастика, акробатика. Създава комплекси от аеробна гимнастика, стречинг. Анализира и създава творчески танцови комбинации. ––––––- Съставя и изпълнява упражнения и индивидуални комплекси и комбинации с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х Спортни игри Прилага ефективна спортна техника в една от спортните игри (баскетбол, хандбал, волейбол, футбол) и участва в отборни тактически действия в нападение и защита. Организира състезания и съдийства. –––––- Прилага елементи от групови или отборни взаимодействия с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Организира състезания. Х Х Х Х Х Х Х ИЗБИРАЕМИ МОДУЛИ НА УЧЕБНО СЪДЪРЖАНИЕ Плуване, водни спортове Прилага спортна техника и тактика на два стила от плуването. Спортна техника и тактика на един от водните спортове. Предлага дейности и мерки за водно спасяване, безопасност и реанимация. –––––- Прилага упражнения и дейности с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Туризъм, ориентиране, зимни спортове Прилага спортна техника и тактика в ски алпийски дисциплини, сноуборд. Катерене. Ориентиране. Предлага дейности и мерки за планинско спасяване, безопасност и реанимация. –––––- Прилага елементи от планинската техника и тактика с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х Х Х Х Ракетни спортове Прилага спортна техника и тактика по бадминтон. Прилага спортна техника и тактика по тенис на маса. Прилага спортна техника и тактика по тенис. –––––- Прилага елементи от спортната техника и тактика на един от ракетните спортове с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Фитнес, бойни спортове Поддържа хармоничност на телосложението и демонстрира разностранна физическа дееспособност. Прилага спортна техника на един спорт от групата на бойните спортове или от източните бойни стилове и прилага разнообразни тактически действия в различни ситуации. –––––- Притежава техника на фитнес, на един от бойните спортове/източни бойни стилове с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х –––––- Шахмат –––––- Прилага тактически и стратегически комбинации в шахматната игра с отчитане на параметрите за годност за участие на лица с увреждания според медицинските класификации. Х Х Х Х Х Х

Наредба № 1 от 16 януари 2017 г. за условията и реда за възстановяване на транспортните разходи или на разходите за наем на педагогическите специалисти в институциите в системата на предучилищното и училищното образование

В сила от 01.01.2017 г.

Издадена от министъра на образованието и науката

Обн. ДВ. бр.10 от 27 Януари 2017г., изм. ДВ. бр.29 от 7 Април 2017г.

Раздел I.
Общи положения

Чл. 1. (1) С тази наредба се уреждат условията и редът за възстановяване на разходите за транспорт или за наем по месторабота на педагогическите специалисти от институциите в системата на предучилищното и училищното образование, които работят в малко населено място извън местоживеенето си.

(2) При условията и по реда на тази наредба не се възстановяват разходи за вътрешноградски превоз.

Чл. 2. (1) Право на възстановяване на извършените разходи за транспорт или за наем по месторабота имат педагогическите специалисти по смисъла на чл. 211 от Закона за предучилищното и училищното образование, работещи по трудово правоотношение в държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование, чиято месторабота е в малко населено място извън местоживеенето им.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 29 от 2017 г., в сила от 01.01.2017 г.) Малки населени места са населените места с население до 30 000 жители.

(3) Определянето на броя на населението по ал. 2 се извършва по данни на Главна дирекция „Гражданска регистрация и административно обслужване“ според обобщена справка за населението по настоящ адрес към декември на предходната година.

(4) За един и същ период на лицата по ал. 1 могат да бъдат възстановявани извършените разходи за транспорт или за наем по месторабота.

Раздел II.
Условия и ред за възстановяване на транспортните разходи

Чл. 3. (1) При условията и по реда на тази наредба се възстановяват разходите за обществен автобусен и железопътен транспорт и/или за лични моторни превозни средства на педагогическите специалисти по смисъла на чл. 211 от Закона за предучилищното и училищното образование, работещи по трудово правоотношение в държавни и общински институции в системата на предучилищното и училищното образование, чиято месторабота е в малко населено място извън местоживеенето им.

(2) Пътуванията на педагогическите специалисти по реда на тази наредба обхващат междуселищните превози от населеното място на тяхното местоживеене до населеното място, в което е местоработата им, и обратно.

(3) Адресът по местоживеене се удостоверява с документ за адресна регистрация по настоящ адрес.

(4) Педагогическите специалисти не се ползват от правото по чл. 2, ал. 1, когато има специализиран превоз, организиран от първостепенните разпоредители с бюджет или от директорите на институциите.

(5) Не се полага възстановяване на транспортните разходи на лицата по ал. 1, когато те ползват безплатен транспорт на друго основание.

(6) Педагогическите специалисти се ползват от правото си на възстановяване на транспортните разходи в пълния размер на реално извършените такива за времето на изпълнение на служебните си задължения на работното им място, установено с трудовия договор.

Чл. 4. (1) Когато педагогическият специалист работи по повече от едно трудово правоотношение в рамките на едно населено място, правото му на възстановяване на транспортни разходи по реда на тази наредба се реализира по основното му трудово правоотношение.

(2) Когато педагогическият специалист работи по второ и следващо трудово правоотношение като такъв в различни населени места, размерът на възстановяваните транспортни разходи се определя за всяко работно място след преценка на съответния работодател с цел недопускане дублиране на възстановяваните по реда на тази наредба разходи.

Чл. 5. Изплащането на средствата на педагогическите специалисти се извършва на период не по-дълъг от 2 месеца след представяне на съответните разходооправдателни документи и след издаване на заповед от директора на съответната институция за изплащането им.

Чл. 6. (1) Разходите при ползване на обществен транспорт се удостоверяват с представяне на билети, фактури и абонаментни карти за пътуване по маршрута от местоживеенето до местоработата и обратно.

(2) Възстановяването на транспортните разходи за пътуване с обществен транспорт на правоимащите лица срещу издадени абонаментни карти се извършва след преизчисление на стойността на картите за времето, в което лицата са били в законоустановен платен или неплатен отпуск, с изключение на отпуска при временна неработоспособност.

Чл. 7. (1) Разходите при ползване на лични моторни превозни средства се удостоверяват въз основа на данните за вида, марката и модела на личното моторно превозно средство, за разхода, вида и цената на горивото, за маршрута и изминатото разстояние в километри.

(2) Разходът за гориво се изчислява по разходни норми, определени от производителя на моторното превозно средство, за най-икономичния режим на движение.

(3) Видът и цената на горивото се удостоверяват с фактура за заредено гориво.

Чл. 8. (1) При ползване на лични моторни превозни средства, когато между населените места по местоживеене и месторабота няма организиран обществен транспорт или разписанията на обществения транспорт не съответстват с работното време на лицата по чл. 3, ал. 1, се възстановяват извършените разходи за гориво за ползваното моторно превозно средство.

(2) При ползване на лични моторни превозни средства, когато между населените места има организиран обществен транспорт и не е налице несъответствие на разписанията на обществения транспорт с работното време на лицата по чл. 3, ал. 1, разходите се възстановяват в размер, съответстващ на размера на разходите за най-евтиния вид транспорт.

(3) Когато с едно лично моторно превозно средство пътуват повече лица по чл. 3, ал. 1, се изплащат разходите на педагогическия специалист, представил документите по чл. 7.

Раздел III.
Условия и ред за възстановяване на разходите за наем

Чл. 9. (1) При условията и по реда на тази наредба се възстановяват разходи за наем по месторабота на педагогическите специалисти по чл. 3, ал. 1.

(2) Възстановяването на разходите за наем се извършва при наличие на договор за наем на жилище и адресна регистрация по настоящ адрес в населеното място, където педагогическият специалист работи по основно трудово правоотношение.

(3) Когато педагогическият специалист работи по повече от едно трудово правоотношение в рамките на едно или няколко населени места, възстановяването на разходите за наем по реда на тази наредба се реализира по основното му трудово правоотношение.

(4) Размерът на възстановяваните разходи за наем на жилище за един месец не може да надвишава с повече от тридесет на сто размера на разходите за транспорт от местоживеенето на педагогическия специалист до населеното място на местоработата му и обратно за най-евтиния вид транспорт при условията на тази наредба.

Чл. 10. (1) Изплащането на средствата за възстановяване на извършени разходи за наем на жилище се извършва за период не по-дълъг от 2 месеца след представяне на документ, удостоверяващ заплащането на наема.

(2) Педагогическите специалисти се ползват от правото по чл. 2, ал. 1 за целия срок на наемните отношения, през който са в трудови правоотношения с държавната или общинската институция в системата на предучилищното и училищното образование.

Раздел IV.
Контрол

Чл. 11. Контролът по спазване на изискванията на тази наредба се упражнява от първостепенните разпоредители с бюджет.

Чл. 12. Директорите на съответните институции отговарят за законосъобразното, икономичното и ефикасното разходване на средствата, предоставени от държавния бюджет за възстановяването на разходите за транспорт или за наем по месторабота на педагогическите специалисти, които работят в малко населено място извън местоживеенето си.

Допълнителни разпоредби

§ 1. „Специализиран превоз“ по смисъла на тази наредба са автобусните или автомобилните превози на педагогическите специалисти, организирани от първостепенните разпоредители с бюджет или от директорите на държавните и общинските институции по договор с определен маршрут и разписание.

Заключителни разпоредби

§ 2. Наредбата се издава на основание чл. 219, ал. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование и е съгласувана с министъра на финансите.

§ 3. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2017 г. и отменя Наредба № 1 от 2014 г. за условията и реда за възстановяване на част от транспортните разходи на педагогическия персонал в детските градини, училищата и обслужващите звена (обн., ДВ, бр. 46 от 2014 г.; изм., бр. 13 от 2015 г.).

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 1 ОТ 2017 Г. ЗА УСЛОВИЯТА И РЕДА ЗА ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ТРАНСПОРТНИТЕ РАЗХОДИ ИЛИ НА РАЗХОДИТЕ ЗА НАЕМ НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ СПЕЦИАЛИСТИ В ИНСТИТУЦИИТЕ В СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 29 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 01.01.2017 Г.)

§ 2. Наредбата влиза в сила от 1 януари 2017 г.

Наредба №5 от 3 юни 2016 г. за предучилищното образование

В сила от 01.08.2016 г.

Издадена от Министерството на образованието и науката

Обн. ДВ. бр.46 от 17 Юни 2016г.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за предучилищното образование, както и:

1. организацията на дейностите в предучилищното образование;

2. изискванията към прилагането на програмна система;

3. механизмът за взаимодействие между участниците в процеса на предучилищното образование.

(2) Държавният образователен стандарт е съвкупност от изисквания за резултатите от обучението и определя:

1. образователните направления, по които се осъществява предучилищно образование;

2. целите и съдържанието на отделните образователни направления;

3. изискванията за резултатите от обучението по всяко образователно направление в отделните възрастови групи.

Чл. 2. (1) Предучилищното образование се осъществява от детските градини, а задължителното предучилищно образование – и от училищата, които могат да осигурят условия за това, при условията и по реда на този стандарт и на държавния образователен стандарт за физическата среда и информационното и библиотечното осигуряване на детските градини, училищата и центровете за подкрепа за личностно развитие.

(2) Разпоредбите на тази наредба се прилагат съответно от училищата, които осъществяват задължително предучилищно образование, както и от специалните училища, които осъществяват предучилищното образование за деца със сензорни увреждания.

Чл. 3. Предучилищното образование се осъществява при осигурена среда за учене чрез игра, съобразена с възрастовите особености и гарантираща цялостното развитие на детето, както и възможности за опазване на физическото и психическото му здраве.

Глава втора.
ОРГАНИЗАЦИЯ НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Раздел I.
Продължителност на предучилищното образование. Групи

Чл. 4. (1) Децата може да постъпят за предучилищно образование не по-рано от учебната година, която започва в годината на навършване на тригодишна възраст.

(2) За предучилищно образование по преценка на родителя и/или при липса на яслена група в съответното населено място, както и при наличие на свободни места в детската градини може да постъпят и деца, навършили две години към началото на учебната година на постъпването. Предучилищното образование в тези случаи се осъществява при условията и по реда на тази наредба, като се вземат предвид възрастовите характеристики на детето.

(3) Предучилищното образование е задължително от учебната година, която е с начало в годината на навършване на 5-годишна възраст на детето, като родителите избират вида на организацията на предучилищното образование по чл. 14.

Чл. 5. (1) Предучилищното образование осигурява възпитание, социализиране, обучение и отглеждане на децата до постъпването им в I клас.

(2) Отговорните институции си сътрудничат с цел гарантиране обхвата на децата в задължителното предучилищно образование.

Чл. 6. Постъпването на децата за предучилищно образование се осъществява целогодишно при спазване на условията по чл. 4.

Чл. 7. (1) Записването, отписването и преместването в общинските детски градини за всеки вид организация по чл. 14 се извършват съгласно наредба на общинския съвет, а за държавните детски градини – с акт на съответния финансиращ орган.

(2) Записването и отписването на децата в частните детски градини и училища се извършват при условията и по реда, определени от детската градина и в договора за обучение.

(3) Записването, отписването и преместването на деца за задължително предучилищно образование в общинските училища се осъществяват при условията и по реда на ал. 1.

(4) За записването, отписването и преместването на деца за задължително предучилищно образование в държавните училища се прилагат актове, издадени от съответния финансиращ орган.

(5) Записването и отписването на децата в частните детски градини се извършват при условията и по реда, определени от детската градина и в договора за обучение.

Чл. 8. (1) Предучилищното образование се организира във възрастови групи, както следва:

1. първа възрастова група – 3- – 4-годишни, а в случаите на чл. 4, ал. 2 – 2 – 4 години;

2. втора възрастова група – 4- – 5-годишни;

3. трета подготвителна възрастова група – 5- – 6-годишни;

4. четвърта подготвителна възрастова група- 6- – 7-годишни.

(2) Продължителността на предучилищното образование във всяка възрастова група по ал. 1 е една учебна година.

(3) Задължителното предучилищно образование се осъществява в трета и четвърта подготвителна възрастова група.

Чл. 9. (1) Децата от възрастовите групи по чл. 8, ал. 1 в зависимост от броя им се разпределят в групи.

(2) При недостатъчен брой за сформиране на отделна група от деца в съответната възрастова група по ал. 1 може да се сформира разновъзрастова група.

(3) Броят на групите по ал. 1 в рамките на отделните възрастови групи, както и броят на децата в тях се определят при условията на чл. 60 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Чл. 10. (1) Децата от подготвителните групи, записани в целодневна, полудневна и почасова организация, могат да отсъстват само по здравословни или по други уважителни причини, удостоверени с документ от компетентен орган, както и по семейни причини.

(2) Отсъствията на децата по ал. 1 по семейни причини през учебно време е допустимо за не повече от 10 дни за съответната учебна година с писмено уведомяване от родителите в срок, определен с Правилника за дейността на детската градина или училището.

(3) Извън случаите по ал. 2 отсъствие на децата от подготвителните групи е допустимо и за времето на ваканциите, определени в училищното образование за съответната година със заповед на министъра на образованието и науката.

(4) В частните детски градини посещението на децата и заплащането на такса се извършват при условията и по реда, определени от детската градина с договора за обучение.

Раздел II.
Организация на учебното и неучебното време

Чл. 11. (1) Предучилищното образование се организира в учебни години.

(3) Учебната година включва учебно и неучебно време.

(4) Неучебното време по ал. 3 е времето без педагогически ситуации по чл. 13, както и времето извън учебните дни в периода по чл. 12.

(5) В учебното време се организират както основна, така и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, а в неучебното време без педагогически ситуации – само допълнителни форми.

Чл. 12. (1) Учебното време през учебната година е в периода от 15 септември до 31 май на следващата календарна година.

(2) Учебното време се организира в учебни седмици и в учебни дни.

(3) Учебната седмица е с продължителност пет учебни дни и съвпада с работната седмица.

(4) В случай на разместване на почивните дни през годината на основание чл. 154, ал. 2 от Кодекса на труда обявените почивни дни са неучебни, съответно обявените работни дни са учебни за децата.

(5) Учебният ден включва основните и допълнителните форми на педагогическо взаимодействие, както и време за почивка и самостоятелни дейности по избор на детето.

Чл. 13. Неучебното време без основни форми на педагогическо взаимодействие е в периода от 1 юни до 14 септември.

Чл. 14. (1) Предучилищното образование се осъществява при целодневна, полудневна, почасова или самостоятелна организация.

(2) Целодневната и полудневната организация се осъществява в отделни групи в съответствие с чл. 9, ал. 1.

(3) Почасовата организация се осъществява за отделно дете в групите за целодневна или полудневна организация, а самостоятелната – за отделно дете извън групите по чл. 9, ал. 1.

Чл. 15. (1) Целодневната организация осигурява възпитание, социализация, обучение и отглеждане на децата в рамките на 12 астрономически часа на ден през учебната година.

(2) Началният час на сутрешния прием и крайният час за изпращане на децата за деня се определят с Правилника за дейността на детската градина или училището.

(3) В целодневната организация в учебното време се редуват основна и допълнителни, а в неучебното време – само допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, като се осигуряват и:

1. условия и време за игра, почивка, включително следобеден сън;

2. условия и време за хранене – сутрешна закуска, обяд и две задължителни подкрепителни закуски – между сутрешната закуска и обяда и между обяда и вечерята;

3. дейности по избор на детето.

(4) Учителите в групата определят редуването на формите на педагогическо взаимодействие и организират деня на детето в предучилищното образование.

(5) При целодневна организация за една група в детската градина задължително се назначават най-малко двама учители, които работят съвместно в групата поне един час дневно.

(6) При целодневна организация за една група в детската градина задължително се назначава най-малко един помощник-възпитател.

Чл. 16. (1) Полудневната организация осигурява възпитание, социализация, обучение и отглеждане на децата в рамките на 6 последователни астрономически часа на ден преди обяд през учебната година.

(2) Началният час на сутрешния прием и крайният час на изпращането на децата за деня се определят с Правилника за дейността на детската градина или училището.

(3) В полудневна организация в учебното време се редуват основна и допълнителни, а в неучебното време – само допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, като се осигуряват и:

1. условия и време за игра и почивка;

2. условия и време за закуска;

3. дейности по избор на детето.

Чл. 17. (1) Почасовата организация осигурява възпитание, социализация, обучение и отглеждане в рамките на 3 последователни астрономически часа на ден.

(3) Почасовата организация се осъществява само през учебното време.

(4) В почасовата организация се организират основна форма, а ако продължителността на престоя на детето позволява – и допълнителни форми на педагогическо взаимодействие, като се осигуряват условия и време за игра, почивка и дейности по избор на детето.

(5) Почасовата организация се осъществява заедно с децата в група за целодневна или за полудневна организация, като в една група може да се включват не повече от 2 деца на почасова организация над максималния брой деца, определен в съответствие с разпоредбите на чл. 60, ал. 1 и 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.

(6) Почасовата организация не се отнася до дейностите, които се организират като допълнителна услуга по отглеждане на децата по чл. 68 от Закона за предучилищното и училищното образование.

Чл. 18. (1) Самостоятелната организация включва възпитание, социализация, обучение и отглеждане на детето, организирано от родителя, и проследяване постиженията на детето от детската градина или училището в началото и в края на учебното време по чл. 12, ал. 1.

(2) Самостоятелната организация се провежда по заявено желание на родителя за съответната учебна година и след одобрение от експертната комисия в регионалното управление по образование по чл. 67, ал. 2 от Закона за предучилищното и училищното образование.

(3) Към заявлението по ал. 2 се прилагат:

1. копие от акта за раждане на детето;

2. копие от лична карта на родителите;

3. декларация за наличие на среда за учене чрез игра, съобразена с възрастовите особености и гарантираща цялостното развитие на детето, както и за опазване на физическото и психическото му здраве и благополучие;

4. програма за развитие на детето, която задължително съдържа:

а) избрани методики и подходи, съобразени с възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето и гарантиращи постигането на целите по чл. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование;

б) примерно разпределение на теми за постигане на компетентностите по чл. 28, ал. 2 за съответната възрастова група;

в) списък на избраните познавателни книжки и учебни помагала.

(4) Експертната комисия в едномесечен срок от подаване на заявлението по ал. 2 и анализ на документите по ал. 3 одобрява или отказва да одобри включването на детето в самостоятелна организация.

(5) Експертната комисия отказва да одобри включването в самостоятелна организация, когато:

1. не представи някой от документите по ал. 3;

2. не е осигурена среда за учене чрез игра, съобразена с възрастовите особености и гарантираща цялостното развитие на детето, както и за опазване на физическото и психическото му здраве и благополучие;

3. представената програма не гарантира постигането на някоя от целите по чл. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование;

4. избраните методики и подходи не са съобразени с възрастта, индивидуалните потребности и интересите на детето.

(6) За установяване на верността на декларираните обстоятелства по ал. 3, т. 2 експертната комисия може да извършва проверки на място.

(7) Експертната комисия по ал. 2 може да провежда събеседване с детето и с родителите преди вземането на решението по ал. 3.

(8) Постиженията на детето в съответствие с чл. 28, ал. 2, възпитавано, социализирано, обучавано и отглеждано при самостоятелна организация, се определят от учители в детската градина или училището в началото и в края на учебното време по чл. 12, ал. 1.

(9) За провеждане на дейността по ал. 8 родителите осигуряват присъствието на детето в определен от детската градина или училището ден и час.

(10) Дете, включено в самостоятелна организация, което в края на учебното време по чл. 12, ал. 1 не постига компетентностите по чл. 28, ал. 2, от следващата учебна година се включва в целодневна, полудневна или почасова организация на предучилищно образование по избор на родителите.

Чл. 19. (1) При заявено желание на родителите и срещу заплащане детската градина или училището може да осигури условия на територията си за организиране на педагогически дейности, които не са дейност на детската градина или училището.

(2) Дейностите по ал. 1 се извършват извън времето за провеждане на основните форми на педагогическо взаимодействие и се организират при спазване на действащото законодателство.

(3) Дейностите по ал. 1 се организират за децата, които посещават детската градина или училището.

Чл. 20. Видът на организацията на всяка група в детската градина или за отделно дете в случаите на почасова и самостоятелна организация се определя от директора на детската градина в съответствие с желанието на родителите след съгласуване с финансиращия орган.

Раздел III.
Форми на педагогическо взаимодействие

Чл. 21. (1) Педагогическото взаимодействие е процес, насочен към постигането на определен очакван резултат, свързан с цялостното развитие на детето, в който основни участници са учителят и детето.

(2) При провеждането на педагогическото взаимодействие учителите използват игровата дейност за постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2.

(3) Детската градина и училището осигуряват игрова дейност във всички видове организация на предучилищното образование през учебното и неучебното време.

Чл. 22. (1) Педагогическото взаимодействие в предучилищното образование се организира в основна форма и в допълнителни форми.

(2) Формите на педагогическото взаимодействие по ал. 1 се организират в съответствие с прилаганата в детската градина или училището програмна система при зачитане на потребностите и интересите на децата.

Чл. 23. (1) Основната форма на педагогическо взаимодействие е педагогическата ситуация, която протича предимно под формата на игра.

(2) Педагогическите ситуации се организират само в учебното време по чл. 12, ал. 1 и осигуряват постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2.

(3) Конкретното разпределяне на педагогическите ситуации по образователни направления се осъществява в седмично разпределение.

(4) Седмичното разпределение по ал. 3 се разработва по възрастови групи от учителите на конкретната група преди началото на учебната година и се утвърждава от директора на детската градина.

Чл. 24. (1) Минималният общ седмичен брой на педагогическите ситуации за постигане на компетентностите по чл. 27, ал. 2 е:

1. за първа възрастова група – 11;

2. за втора възрастова група – 13;

3. за трета възрастова група – 15;

4. за четвърта възрастова група – 17.

(2) Максималният общ седмичен брой на педагогическите ситуации за всяка възрастова група не може да надвишава минималния общ брой по ал. 1 с повече от пет педагогически ситуации – за целодневна организация, и с повече от две педагогически ситуации – за полудневна и почасова организация.

(3) В детските градини и училищата, които прилагат иновативни и авторски програмни системи, максималният общ седмичен брой на педагогическите ситуации за всяка възрастова група може да включва до две педагогически ситуации седмично над максималния общ брой по ал. 2.

Чл. 25. Продължителността на една педагогическа ситуация по преценка на учителя е от 15 до 20 минути – за първа и за втора възрастова група, и от 20 до 30 минути – за трета и за четвърта възрастова група.

Чл. 26. (1) В допълнителните форми на педагогическо взаимодействие се разширяват и усъвършенстват отделни компетентности от посочените в чл. 28, ал. 2, които допринасят за личностното развитие и за разнообразяване на живота на детето.

(2) Допълнителните форми на педагогическо взаимодействие се организират от учителя на групата извън времето за провеждане на педагогическите ситуации.

(3) Допълнителните форми се организират както в учебното време по чл. 12, ал. 1, така и в неучебното време по чл. 13.

(4) Допълнителните форми се организират по преценка на учителя в съответствие с програмната система, прилагана в детската градина, цялостната организация на деня и с интересите и потребностите на децата.

Глава трета.
СЪДЪРЖАНИЕ НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Раздел I.
Съдържание на предучилищното образование

Чл. 27. Предучилищното образование полага основите за учене през целия живот, като осигурява физическото, познавателното, езиковото, духовно-нравственото, социалното, емоционалното и творческото развитие на децата, вземайки предвид значението на играта в процеса на педагогическото взаимодействие.

Чл. 28. (1) Предучилищното образование създава условия за:

1. цялостно развитие на детската личност;

2. придобиване на съвкупност от компетентности – знания, умения и отношения, необходими за успешното преминаване на детето към училищното образование.

(2) Компетентностите по ал. 1, т. 2 са дефинирани като очаквани резултати от възпитанието, обучението и социализацията на децата за всяка възрастова група по образователни направления:

1. Български език и литература ( приложение № 1);

2. Математика ( приложение № 2);

3. Околен свят ( приложение № 3);

4. Изобразително изкуство ( приложение № 4);

5. Музика ( приложение № 5);

6. Конструиране и технологии ( приложение № 6);

7. Физическа култура ( приложение № 7).

Чл. 29. (1) Процесът на предучилищното образование е подчинен на прилагането на програмна система като част от стратегията за развитието на детската градина, съответно на училището, която се приема с решение на педагогическия съвет.

(3) Програмната система трябва да отговаря на следните изисквания:

1. да създава условия за придобиването на компетентностите по всяко от образователните направления по чл. 28, ал. 2;

2. да отчита спецификата на детската градина или училището и на групите;

3. да съответства на интересите, възможностите и възрастовите характеристики на децата.

(4) В програмната система се включват:

1. подходи и форми на педагогическо взаимодействие;

2. разпределение на формите на педагогическо взаимодействие;

3. тематично разпределение за всяка възрастова група;

4. механизъм на взаимодействие между участниците в предучилищното образование.

Чл. 30. (1) Тематичното разпределение по чл. 29, ал. 4, т. 3 осигурява ритмичното и балансираното разпределяне на съдържанието по образователните направления по чл. 28, ал. 2 и включва темите за постигане на отделни компетентности като очаквани резултати от обучението, както и методите и формите за проследяване на постиженията на децата.

(2) Тематично разпределение се разработва, като се отчитат интересите на децата и спецификата на образователната среда.

Чл. 31. (1) Държавните, общинските и частните детски градини, съответно училища, може да прилагат иновативни и авторски програмни системи.

(2) Чрез иновативните и авторските програмни системи в педагогически ситуации се придобиват и допълнителни компетентности, включително и извън образователните направления по чл. 28, ал. 2.

(3) Допълнителните компетентности по ал. 2 се определят в програмната система по образователни направления и възрастови групи.

Чл. 32. За постигането на компетентностите по чл. 28, ал. 2, както и за постигането на допълнителни компетентности не се допуска задаването на домашна работа и работа с познавателните книжки вкъщи.

Раздел II.
Проследяване на резултатите от предучилищното образование

Чл. 33. (1) Проследяването на постиженията на детето се осъществява от учителите на съответната група в началото и в края на учебното време по чл. 12, ал. 1 по образователните направления.

(2) Проследяването на постиженията на децата за всяка възрастова група се определя от учителите в съответствие с методите и формите по чл. 30, ал. 1 и отразява съответствието с очакваните резултати по чл. 28, ал. 2.

Чл. 34. (1) Резултатите от проследяването на постиженията на детето се вписват в дневника на групата.

(2) След изпълнение на дейностите по ал. 1 учителите информират родителите за индивидуалните постижения на детето.

Чл. 35. (1) В хода на предучилищното образование постиженията на детето се отразяват в детско портфолио.

(2) Съдържанието на портфолиото се определя с Правилника за дейността на детската градина или на училището. В края на предучилищното образование с цел осигуряване на продължаващо взаимодействие между родителите и образователните институции портфолиото им се предава.

(3) В 14-дневен срок преди края на учебното време по чл. 12, ал. 1 учителят на съответната подготвителна група установява готовността на детето за училище.

(4) Готовността на детето за училище отчита физическото, познавателното, езиковото, социалното и емоционалното му развитие.

Чл. 36. (1) Детската градина, съответно училището, издава удостоверение за задължително предучилищно образование за децата от подготвителните възрастови групи в края на предучилищното образование.

(2) Удостоверението за задължително предучилищно образование се издава в срок до 31 май на съответната учебна година.

(3) Удостоверението по ал. 1 описва готовността на детето за постъпване в първи клас и в съответствие с очакваните резултати по чл. 28, ал. 2.

(4) В удостоверението може да се правят препоръки за насърчаване и мотивиране за участие на детето в допълнителни дейности и/или за включването му в допълнителна подкрепа за личностно развитие.

(5) Когато здравословното състояние на детето не позволява постъпване в първи клас и в удостоверението по ал. 1 са направени препоръки за включването му в допълнителна подкрепа за личностно развитие, началото на училищното образование за това дете може да се отложи с една учебна година при условия и по ред, определени в държавния образователен стандарт за приобщаващо образование.

Глава четвърта.
СЪТРУДНИЧЕСТВО И ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ МЕЖДУ УЧАСТНИЦИТЕ В ПРЕДУЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

Чл. 37. (1) Предучилищното образование като процес на възпитание, социализация и обучение на децата се осъществява при взаимодействие и сътрудничество с родителите.

(2) Родителите са участници и партньори в предучилищното образование заедно с децата, учителите, директорите и другите педагогически специалисти.

Чл. 38. Сътрудничеството и взаимодействието между учителите, директорите и другите педагогически специалисти и родителите създават условия за постигане на целите по чл. 5 от Закона за предучилищното и училищното образование, както и за формиране на положително отношение към детската градина и училището и мотивация за учене.

Чл. 39. Сътрудничеството и взаимодействието между родителите и детската градина, съответно училището, се осъществяват при условия и по ред, определени с Правилника за дейността на детската градина или училището, чрез:

1. индивидуални срещи в удобно за двете страни време;

2. родителски срещи;

3. присъствие и участие на родителите в процеса на предучилищното образование;

4. други форми за комуникация.

Чл. 40. Формите на сътрудничество по чл. 39, т. 3 се определят съвместно от директорите, учителите, другите педагогически специалисти и родителите.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Тази наредба се издава на основание чл. 22, ал. 4 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 1 от Закона за предучилищното и училищното образование.

§ 2. Тази наредба влиза в сила от 1 август 2016 г. и отменя Наредба № 4 от 2000 г. за предучилищно възпитание и подготовка (обн., ДВ, бр. 80 от 2000 г.; изм. и доп., бр. 70 от 2005 г.).

§ 3. В срок до 15 септември 2016 г. детската градина или училището актуализира и приема своята стратегия в съответствие с изискванията на чл. 29, ал. 1.

Приложение № 1 към чл. 28, ал. 2, т. 1

ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ „БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА“

І. Общи цели на образователното направление.

Чрез образователното направление се извежда на преден план комплексната реализация на речевото развитие на детето от предучилищна възраст. Една от основните функции на обучението по това направление е задоволяването на потребността на детето от речева активност, което предизвиква положителни емоции и се превръща в стимул за изграждане на умения за комуникиране и общуване: готовност за директно и адекватно на речевата ситуация изразяване.

Образователното направление има за цел изграждане на нагласа у детето да слуша активно художествено произведение и да изразява отношението си към него и към постъпките на героите в него. Съдържанието на образователното направление е структурирано в шест образователни ядра: Свързана реч, Речник, Граматически правилна реч, Звукова култура, Възприемане на литературно произведение и Пресъздаване на литературно произведение.

Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности.

Планирането на дейностите по образователното направление гарантира запознаване с националните ценности и традиции с цел съхраняване и утвърждаване на националната идентичност.

Необходимо е да се осигурят условия за стимулиране на детето към активност в процеса на говорене и слушане, като то: назовава предмети, признаци, действия и употребява думите в контекста на изречението; разбира смисъла на думите, които употребява; конструира различни видове изречения в ежедневната си реч; произнася правилно фонемите в българския език; проявява култура на речево общуване.

ІІ. Очаквани резултати.

Образователно ядро	Първа група	Втора група	Трета група	Четвърта група
Свързана реч	Назовава пълното си собствено име и възрастта си Назовава имената на членовете на семейството си	Назовава някои роднински връзки в своето семейство Назовава имената на възрастните в детската градина	Назовава държавата, града и улицата, на която живее	Назовава точния си адрес Притежава необходимия речник за описване на места и посоки, описва и представя лесен път или „маршрут“ до вкъщи
Разбира общоприети изрази	Разбира инструкции Дава прости обяснения за своите действия	Разбира и взема участие в разговори, свързани с познати теми	Разбира основния сюжет в различни познати текстове
Разбира и употребява стандартни думи, използвани в комуникацията (поздрави, извинения, благодарности)	Участва в диалог	Проявява култура на речево общуване, като изслушва събеседника	Съставя устно кратък описателен текст
Назовава отделни характеристики на играчките, с които играе	Описва играчка по зададени опори (цвят, големина, предназначение)	Описва подробно даден предмет или явление	Разказва кратка случка с помощта на учителя по зададени опорни въпроси
Речник	Назовава имената на близки хора, приятели, играчки и предмети от близкото обкръжение	Назовава правилно предмети, лица, явления, събития	Назовава правилно качества/характеристики и недостатъци на лица, предмети, явления, събития, като използва определения	Разбира и използва думи с абстрактно значение
Произнася думите правилно	Използва базов речник (съществителни, прилагателни, глаголи, свързващи думи, местоимения)	Използва ясен и правилен език за описване на познати събития	Употребява думи и изрази, използвани в групата и в медиите
Граматически правилна реч	Образува правилно множествено число на думи и обратно	Говори за лични събития в миналото и в бъдещето	Съгласува по род и число прилагателните и съществителните	Разказва кратки истории, като използва подходящ „времеви речник“
Използва кратки прости изречения	Съставя въпросителни изречения	Използва прости разширени изречения	Конструира сложни изречения по нагледна и словесна основа
		Разбира разликата между дума и изречение	Различава изречение от текст
Звукова култура	Изговаря отчетливо думите в общия поток на речта	Говори силно или тихо, бързо или бавно, ясно и отчетливо	Произнася правилно думи с фонетични и с правоговорни особености	Поставя правилно по практически път ударение на използваните думи
		Определя броя на звуковете в думата	Определя звука в началото и в края на думата
		Разпознава и използва информация, поставена на стените (имена, дати)	Разпознава и назовава графични знаци на някои печатни букви, свързани с наименованията на познати лица и предмети
		Контролира координацията на ръката и окото, за да развие фината моторика	Демонстрира начални графични умения
Възприемане на литературно произведение	Възприема кратки приказки	Възприема гатанки, римушки, стихотворения, приказки	Възприема кратки произведения от художествената литература	Въприема познати произведения от художествената литература чрез пресъздаването им в театъра или в киното
Назовава основните герои в литературно произведение	Определя ролята на героите от познати литературни произведения	Описва според основните моменти в произведението литературни герои	Илюстрира съдържанието и героите от литературни произведения
Разбира съдържанието на кратки литературни произведения	Задава въпроси, свързани с художествен текст	Разпознава епизод от познато литературно произведение	Определя по илюстрации последователността в сюжета на литературно произведение
Различава в литературното произведение начало и край	Изразява отношението си към постъпките на даден герой	Изразява отношението си към литературно произведение и към постъпките на героите от него	Съотнася постъпките на герои от литературно произведение към собствения си опит
Пресъздаване на литературно произведение	Наизустява според възможностите си цялостно или част от кратки стихчета и римушки	Казва наизуст стихчета, гатанки и римушки и преразказва по дадени опори кратка приказка	Изпълнява изразително конкретен художествен текст	Участва в драматизиране на приказки и разкази
	Избира и играе роли на герои от познати литературни произведения	Измисля игри по познати литературни произведения	Преразказва приказка или разказ, като импровизира реплики и използва подходящи невербални средства за комуникация

ІІІ. Насоки за учителя.

Овладяването на езика и развитието на речта се свързват с възможността на децата да обогатяват своята устна реч, да усвоят значението на думите в най-различни ситуации. Дейностите, свързани с развитието на речта, често се свързват с определен социален опит, като това допринася за усъвършенстване способността на детето да разширява представите си за света.

Учителите насочват своите усилия към изграждане на среда за стимулиране на игрите като средство за: обогатяване на детската реч; насърчаване интереса на децата към значението на думите; стимулиране на интереса към книгите и слушането на кратки художествени текстове; водене на диалог и участие в него; използване на точен речник и стимулиране на детето да отделя елементите на формалната и съдържателната страна в процесите на говорене и слушане.

Практическото овладяване на българския език е основа за общуването. Резултатите от развитието на речта правят възможна интеграцията на деца с майчин език, различен от българския, както и по-натъшната им реализация в училищното обучение. Учителят насърчава конструирането на кратко просто изречение по образец, използването на сегашно, минало свършено и просто бъдеще време, единствено и множествено число на съществително нарицателно име и умалителната му форма, съгласуването на прилагателното със съществителното име по род и число чрез примери и модели.

Посредством литературни произведения се стимулират говорните умения у детето. Дейностите са подчинени на усъвършенстването на умението за общуване както с деца, така и с възрастни.

Овладяването на българския език е основа за подготвянето на учебно-познавателните умения за обучение в първи клас. Учителите трябва да разглеждат усвояването на езика във взаимовръзка с образователното съдържание по всички образователни направления и да осигурят вътрешно интегриране на целите на българския език в областта на: слушане, говорене, подготовка за графичните знаци и смислоразличителната роля на думата, сричката и фонемата в говорния контекст, като насърчават дейности, свързани с разпознаване и конструиране на основните граматични единици и структури: звук, дума, изречение, текст.

Постигането на очакваните резултати се реализира в минимум една педагогическа ситуация седмично – за първа възрастова група, в минимум две педагогически ситуации седмично – за втора и трета възрастова група, и в минимум три педагогически ситуации седмично – за четвърта възрастова група.

Приложение № 2 към чл. 28, ал. 2, т. 2

ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ „МАТЕМАТИКА“

І. Общи цели на образователното направление.

Образователното съдържание по математика е съобразено с общата цел на предучилищното образование и с целите на обучението по математика в първи клас. Спецификата на образователното направление е в това, че съдържанието му трябва да осигури формиране на елементарни представи за основни математически понятия, които се изучават по-късно в училище. От друга страна, математическото обучение стимулира общата познавателна дейност и развива умствените способности на детето, които са основа за интелектуалното му развитие. Обемът на съдържанието по образователното направление включва конкретни количествени, геометрични, пространствени и времеви представи и умения, систематизирани в пет образователни ядра: Количествени отношения, Измерване, Пространствени отношения, Времеви отношения, Геометрични фигури и форми.

Основната цел на математическата подготовка е стимулиране на детското развитие чрез насочване на познавателните интереси на детето към математическите характеристики на околния свят и тяхното диференциране чрез овладяване на обобщени способи при възприемането и оценяването им. Цели се стимулиране на интелектуалното развитие на децата чрез: изграждане основите на логико-математическото мислене, развиване на сензорни способности и овладяване на сензорни еталони, обогатяване на речника и свързаната реч.

ІІ. Очаквани резултати.

Образователно ядро	Първа група	Втора група	Трета група	Четвърта група
*Количествени отношения*	Брои до три	Брои до пет в прав ред и отброява предмети до пет	Брои до десет в прав ред	Брои до десет в прав и обратен ред, отброява предмети до десет
	Определя реда на обект в редица от три предмета	Определя реда на обект в редица от пет предмета	Определя реда на обект в редица от десет предмета
Различава едно и много	Практически моделира числата до 5, като използва предмети	Определя броя на обекти до 5 и ги свързва със съответната цифра на числото	Определя броя на обекти до 10 и ги свързва със съответната цифра на числото
Сравнява две предметни групи (до три предмета) и ги назовава: толкова, колкото	Сравнява две предметни групи (до пет предмета) и ги назовава: поравно, повече и по-малко	Подрежда две множества в зависимост от броя на обектите в тях (до десет обекта)	Сравнява броя на обектите (до 10) в две множества
		Подрежда редицата на числата до 5	Подрежда редицата на числата до 10
			Възприема събирането като практическо добавяне, а изваждането като отнемане на част от група
*Измерване*	Практически обследва височината на предметите	Назовава и показва дължина на предмети, като използва дълъг, къс, по-дълъг, по-къс	Назовава и показва широчината на предмет	Сравнява обекти по техни признаци: дължина, височина и ширина
Определя равни по височина предмети	Подрежда три предмета във възходящ и низходящ ред по височина	Подрежда пет предмета във възходящ и низходящ ред по височина или дължина	Подрежда три предмета във възходящ и низходящ ред по височина, дължина или ширина Намира мястото на пропуснат обект в сериационна редица
		Измерва дължина, като използва „лентичка“ или друг предмет	Избира мярка (предметна) за измерване на височина, дължина и ширина Сравнява тежестта на предмети по време на игри, като използва лек/тежък
*Пространствени отношения*	Определя мястото на предмет спрямо собственото си местоположение – горе, долу, отпред, отзад	Определя мястото на предмет спрямо собственото си местоположение, като използва близо и далече	Определя мястото на предмети в пространството, като използва съседство, вътре, вън	Определя пространствените отношения (вътре, вън, между, затворено, отворено)
		Установява пространствени отношения между обекти (между два обекта; между повече обекти; на всеки спрямо всеки)	Определя взаимното разположение на обекти (над, под, пред, зад, до, върху, на и др.)
	Ориентира се по основните посоки, като използва напред, назад, нагоре и надолу	Определя посоките нагоре, надолу, напред, назад, наляво, надясно	Описва пространственото разположение на два предмета един спрямо друг, като използва отляво, отдясно
		Назовава части на собственото си тяло, като определя лява/дясна ръка, ляв/десен крак, ляво/дясно ухо/око	Използва пространствени термини за посоки, местоположения, разстояния и пространствени отношения (надясно/наляво; нагоре/надолу; отпред/отзад; близо/далеко; по-рано/по-късно; редом, по средата, на върха, горе вляво; долу вдясно; отпред вляво и др.)
		Ориентира се в двумерното пространство (по план, в квадратна мрежа, лабиринт)	Представя графично пространствени отношения
*Времеви отношения*	Разпознава и назовава ден и нощ	Разпознава и назовава частите на денонощието: сутрин, обед, вечер, нощ	Разбира редуването на три денонощия (вчера, днес, утре)	Познава, назовава и подрежда дните на седмицата в тяхната последователност
Има представа за годишните сезони	Разпознава и назовава годишните сезони	Ориентира се в последователността на сезоните	Познава, назовава и подрежда месеците на годината, отнасящи се към всеки сезон
	Ориентира се в последователността на събитията във времето, като използва в началото – после; по-рано – по-късно; преди – след това	Разбира информацията, която съдържа календара	Познава предназначението на часовника като уред за измерване на времето
*Равнинни фигури*	Има представа за кръг, квадрат и триъгълник	Разпознава и назовава кръг, квадрат и триъгълник	Различава и назовава правоъгълник	Свързва по форма обекти от околната среда и познати геометрични фигури
Избира назованата фигура	Дава примери за познати предмети, които имат формата на кръг, квадрат и триъгълник	Комбинира познати геометрични фигури	Моделира по образец познати геометрични фигури
		Продължава алгоритмични поредици от познати геометрични фигури	Графично възпроизвежда геометрични фигури

ІІІ. Насоки за учителя.

Спецификата на предучилищната математическа подготовка е в това, че съдържанието й трябва да обезпечи преди всичко формиране на основните математически представи, върху които ще се овладеят математическите знания в училище и ще се стимулират умствените способности на детето, които до голяма степен ще определят по-нататъшното му развитие и адаптиране към училищното обучение.

Още от първа възрастова група акцентът трябва да се постави върху развиващото обучение: задачите за възпитанието и социализацията на децата да се реализират на базата на конкретен образователен материал, който е основа за формиране на похватите за умствена дейност. Важното е не просто натрупване на знания, а овладяване на умения за прилагането им. За да се развият умствените способности на детето, то трябва да бъде научено да отделя основните параметри на обекта и неговите отношения. Затова работата на учителя е да насочва децата към: систематизация на обектите по техните външни свойства; точно възприятие на самите обекти и откриване в тях на прилики и разлики; решаване на мисловни задачи за установяване на количествени, пространствени и времеви връзки, откриване на причинни зависимости, описване на свойствата и отношенията.

Постигането на очакваните резултати се реализира в минимум една педагогическа ситуация седмично – за първа и втора възрастова група, в минимум две педагогически ситуации седмично – за трета подготвителна група, и в минимум три педагогически ситуации седмично – за четвърта подготвителна група.

Обучението по математика запазва игровия си характер във всички възрастови групи. Образно-символичният характер на игрите и упражненията позволява те да се използват като средство за развиване на въображението, нагледно-образното мислене, овладяването на знаковата функция на съзнанието и формирането на предпоставки за развитие на логическо мислене. Емоционалната наситеност на игровата дейност с математическа насоченост и личностният смисъл на игровото взаимодействие съдействат за развитие на емоционално отношение към света, развитие на самосъзнанието и осъзнаване на себе си като индивид със свое място сред другите.

Приложение № 3 към чл. 28, ал. 2, т. 3

ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ „ОКОЛЕН СВЯТ“

І. Общи цели на образователното направление.

Близката за детето среда е естествената основа за схващане на най-значимите норми на поведение, дейност и живот в света, които демонстрират природо-социалното единство. Чрез образователното направление се реализира педагогическо взаимодействие, насочено към социализиращите процеси – изграждане на адекватна представа за окръжаващата близка социална среда, придобиване на култура на поведение, социални умения за общуване и самостоятелна детска игрова дейност като предпоставки за готовността за училище.

В тази възраст детето избира какво ще разгледа и ясно показва какво все още не привлича вниманието му. Затова и „картината за света“ на всяко дете е несъвършена и непълна – тя е резултат от учудване, но същевременно и от систематизиране на опита чрез педагогическите ситуации, чрез които опознава ярки и емоционално привлекателни обекти и предмети.

Приоритет на направлението са социалните умения, които да се трансформират под влияние на когнитивните умения при опознаването на света. Цялостният характер на преживяванията се изменя под въздействието на специфичното придобиване на социален опит в педагогическите ситуации и в самостоятелната игрова дейност. Дейностите по образователно направление са подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности. При планирането на дейностите се осигурява запознаване с националните ценности и традиции с цел съхраняване и утвърждаване на националната идентичност.

Целите на направлението са свързани с разнообразни начини за успешно свързване с другите. Партнирането на учителя е изградено върху емоционалните отношения с децата, предполагащо позитивното настроение и искрената радост от съвместната дейност. Обемът на съдържанието по образователното направление включва конкретни представи и умения за околния свят, систематизирани в четири образователни ядра: Самоутвърждаване и общуване с околните, Социална и здравословна среда, Светът на природата и неговото опазване и Културни и национални ценности.

ІІ. Очаквани резултати.

Образователно ядро	Първа група	Втора група	Трета група	Четвърта група
*Самоутвърждаване и общуване с околните*	Разпознава образа си и назовава пола си	Определя полово-ролевата принадлежност на членовете на семейството и на рода си	Изразява привързаност към деца и възрастни в семейството и в близкото си обкръжение	Партнира на учителя и си сътрудничи с връстници
Описва себе си, като назовава името си и посочва близките си приятели, както и предпочитанията си към облекло и играчки	Описва собствените си преживявания и постъпките си	Спазва правила за общуване по двойки и в малки групи от връстници	Взаимодейства с възрастни и връстници, като отчита настроението им и свързва това настроение с причини, които го пораждат
Изразява привързаност към членове на семейството	Назовава отговорности на близките си към него и свои отговорности към тях	Разбира семейните отношения и мястото си в семейството	Има конкретна представа за „социалната роля“ ученик
Демонстрира предпочитания към място за игра, играчки и съиграчи	Посочва съиграчи, като се съобразява с темата/замисъла	Изразява взаимопомощ в игри по двойки и в малки групи. Сравнява действията си с тези на другите и активно взаимодейства с възрастни и връстници	Разбира разликата между ролеви и реални взаимоотношения
	Има конкретни представи за деца с различия и съдейства на другите в процеса на самоутвърждаване	Има конкретни представи за проява на доверие и толерантност към другия	Проявява толерантност към деца и възрастни с различия
Участва в игри с други деца	Създава приятелства	Работи продуктивно в патньорство и екипност	Демонстрира все по-голяма независимост и увереност
Посочва това, което харесва или не харесва	Изразява причини за това, което харесва и не харесва	Осъзнава различните чувства	Изразява собствените си мисли ясно и конкретно, взема предвид идеите на другите
Взема участие в игри и играе с радост и удоволствие	Дава идеи за игра	Поддържа интереса към играта	Избягва конфликтите и при необходимост ги разрешава
*Социална и здравословна среда*	Различава сградите на дома и на детската градина	Разбира функциите и предназначението на предмети, които ползва ежедневно	Разбира предназначението на обществени сгради в близка среда (поликлиника, училище, поща, театър, парк, лунапарк)	Има представи за училището – класна стая, обзавеждане, учебни пособия, нужни на ученика
Споделя играчки и пособия с децата	Опитва емоционално да свърже желанията си с възможностите на другите за осигуряването им	Обяснява адекватни норми на поведение спрямо познати и непознати за него лица	Изразява своето право на избор и инициатива сред другите
Назовава игрови средства, роли и правила	Комбинира игрови средства и материали за постигане на игрови цели	Обяснява диференцирано предназначение на игрови съоръжения и материали за подвижни и щафетни игри	Избира игрови действия съобразно особеностите на играчките, предметите за игра и игровата ситуация
Знае правилата за пътуване в автомобил, като използва детско столче	Показва познаване на правилата на пресичане на улица	Показва познаване на правила за движение по улицата, по коридора, на ескалатора	Разбира и демонстрира необходимото различно поведение и спазване на правила, когато е на улицата, в заведението за хранене, на мястото за отдих, на мястото за развлечение
Познава средства за хигиена и начини на използването им	Назовава и спазва елементарни хигиенни правила и здравословен режим през деня	Познава правила за собствена защита на здравето и за здравословно хранене	Сравнява състояние на здраве и на болест
Познава професии, свързани с грижите за децата в детската градина	Има представа за професиите на своите родители и това, че работят, за да са полезни и да се грижат за семействата си	Има представа за професии от близкото му обкръжение – образование, медицина, услуги и др.	Разпознава професии от различни области и тяхното значение за живота на хората – строителство, сигурност, обществен транспорт и др.
*Културни и национални ценности*	Назовава лични празници	Отбелязва в календар на празниците рождени и именни дни на деца в групата	Поздравява по повод на конкретен празник, като се стреми да спазва обичаи в общността	Назовава лични, официални и национални празници, местни обичаи и традиции
Знае името на страната ни	Определя националността си	Разпознава националния флаг	Разпознава националния химн и реагира, като изразява национална гордост и отдава почит
Демонстрира готовност и желание за участие във фолклорни празници и игри	Разпознава битова и празнична среда и показва готовност и умения да се включи в подготовката на честването на националния празник, на значими официални празници, както и на местни празници на общността	Разбира и спазва основните елементи от протокола на поведение при честване на националния празник, както и на лични, фолклорни, официални празници	Свързва конкретни празници и чествания със съответните личности и събития (3 март, 24 май, 18/19 февруари, 2 юни)
	Сравнява предмети, които са част от фолклорната празнична среда, и използва поздрави при употребата им (мартеници, китки, венци, тояжки, маски и др.)	Свързва традиционни ритуали със съответните празници на общността (напр. Коледа, Великден и др.)
*Светът на природата и неговото опазване*	Назовава домашни животни и техните малки	Описва диви и домашни животни (тяло и неговите части)	Описва начина на хранене на познати животни	Има представа за промените в поведението на някои животни в различните сезони
Наблюдава в близката среда домашни и диви животни	Познава основни жизнени потребности на животни от близката среда	Пресъздава чрез модели животни и местообитаването им	Свързва животните и техните природни семейства – ято, стадо, рояк и др.
	Разбира необходимостта от грижи за растенията и животните	Посочва грижите, които трябва да се полагат за растения и животни от близкото обкръжение	Обяснява природозащитната дейност на човека и грижите за чиста природна среда
Назовава плодове и зеленчуци	Различава плодове и зеленчуци, като ги класифицира в предметни игри по нагледни признаци	Има конкретни представи за сезонни плодове и зеленчуци	Разбира потребностите на растенията през различните сезони
	Проявява желание да се грижи за растенията в природния кът и на двора	Разбира нуждата на растенията от вода за развитието им и ги полива	Назовава поне едно условие за живот и развитие на растенията
Назовава в природни картини метеорологичното време като слънчево, дъждовно, снежно	Познава типични признаци на времето в природна местност и сезона (дъжд, сняг, град)	Сравнява картината на времето чрез метеорологични промени в два сезона	Показва в природен календар метеорологичното време и сравнява промени в сезона/местността
	Разпознава Слънцето, Луната и звездите в природни картини	Познава някои правила за безопасност при поледица, буря, наводнение, силен снеговалеж и пожар	Описва природозащитни инициативи на деца и възрастни по опазване на природата

ІІІ. Насоки за учителя.

В образователното направление се систематизират цели, образователно съдържание и очаквани постижения, конкретизирани чрез образователните ядра. Учителят осигурява в ситуацията връзка между образователни ядра, което съответства на систематизирането на детския опит при ориентирането в околния свят. Формулировката на теми трябва да е обща и условна, да произтича от нагласата и светоусещането на детето като субект и център във взаимодействието, да провокира отношение в съответствие с очакваните резултати в направлението. Това го поставя в основата на интегрирането с другите направления не като интегративни връзки, а като познавателна основа за „картината на света“.

Педагогът трябва да отделя много повече време и средства в това отношение, отколкото за реализиране на дадената тема – може да пробуди асоциации за лични случки, за вникване в преживяването на детето, което ги споделя. Ценно е да се възпитава у другите деца необходимостта от лично отношение към преживяното. Така доверието и толерантността към другия подготвят сигурността в близката социална общност. Реализират се уменията на детето да се вглежда, да се концентрира, да избира основания за дискусия, да прави опити за предположения, които водят до умението му да съгласува гледната си точка с другите.

Определянето на постиженията на децата се осъществява при непринудено възприемане на инструкцията под форма на позната за детето игрова дейност.

Постигането на очакваните резултати се реализира в минимум една педагогическа ситуация седмично – за първа възрастова група, и в минимум две педагогически ситуации седмично – за втора възрастова група и за подготвителните групи.

Учителите насочват своите усилия към организиране на игрова дейност, която да стимулира детската любознателност, емоционалност, инициативност и творчество. Учителят осигурява подходяща игрова среда, както и игрови средства в съответствие с очакваните резултати по това образователно направление.

Приложение № 4 към чл. 28, ал. 2, т. 4

ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ „ИЗОБРАЗИТЕЛНО ИЗКУСТВО“

I. Общи цели на образователното направление.

Образователното направление „Изобразително изкуство“ е насочено към разгръщане на разнообразни изобразителни дейности. Много по-системно детето се включва в познавателни, изобразителни и творчески дейности за подготовка за училище, като умения за решаване на индивидуални и групови задачи, планиране и др. Целенасочено се овладяват графични умения и детайлизация при подготовка на ръката за писане. По-задълбочено е и запознаването с приложно-декоративно изкуство и скулптура.

Децата усъвършенстват уменията си да пресъздават обекти и явления от действителността чрез рисуване и оцветяване. Започват и по-активното включване в дейности по художествено конструиране и моделиране. Акцент в образователното направление е развитието на творчеството и работата в екип. Чрез образователното направление се изграждат у детето представи, умения и отношения, свързани с изобразяване и пресъздаване на обекти и явления от заобикалящата го среда. Развиват се както общи, така и специфични възприятия и умения на децата, чрез които те изразяват своите идеи и преживявания в света на формите и цветовете около тях.

Изобразителната дейност обогатява естетическите чувства и преживявания на децата от най-ранна възраст. Чрез организираната и системна работа по образователното направление децата развиват своите познавателни и изобразителни умения в три основни ядра – Художествено възприемане, Изобразителни материали и техники и Изобразително творчество.

При планирането на дейностите при възможност се осигурява запознаване с националните ценности и традиции с цел съхраняване и утвърждаване на националната идентичност.

II. Очаквани резултати.

Образователно ядро	Първа група	Втора група	Трета група	Четвърта група
Художествено възприемане		Познава и назовава видове изобразителни материали	Разглежда и описва произведения на различните видове изобразителни изкуства	Изгражда представи за творби на изящните и приложно-декоративните изкуства
Познава и назовава обекти при разглеждането на картини, илюстрации и произведения на народното творчество	Разпознава образи на познати обекти в достъпни художествени творби	Има представа за народни обичаи и свързаното с тях изобразително творчество	Изпълнява изобразителни задачи по впечатления от творби на изобразителното изкуство
Изобразителни материали и техники			Повтаря пунктирана линия в различни изображения на предмети, без да излиза от линията	Възпроизвежда фигура, знак, прави и криви линии, елементи от знаци
		Използва и съчетава различни изобразителни материали(молив, пастел, бои)
Апликира образ, като използва готови изрязани форми	Апликира, като комбинира различни елементи, получени чрез изрязване и откъсване	Умее да апликира двуслойно	Използва многослойно апликиране при изпълнение на изобразителни задачи
Ритмично рисува хоризонтални, вертикални и наклонени линии с черни и цветни материали	Използва декоративни елементи и съчетава цветове при украса на детски творби от областта на народното и приложното творчество		Използва безопасно различни видове материали и пособия за изобразяване
Манипулира с пластичен материал	Моделира обемни образи и придава характерни детайли и особености, като използва различни пластични материали	Изработва колажи от различни материали, маски, елементи на украшения и предмети от бита	Използва материали и техники за конструиране и моделиране
Изобразително творчество	Има представа за характерните особености на изобразяваните обекти и явления	Показва композиционни умения за подреждане и изобразяване на пространството	Композира пана, украса за празник, декори за театър	Избира конкретна тема и я изобразява при рисуване, апликиране и моделиране
	Изобразява обекти чрез крива затворена линия и кръгла форма	Умее да изобразява характерна поза или движение	Пресъздава обекти и явления от действителността чрез рисуване и оцветяване
Избира средства за изобразяване	Декорира свободно, като използва стилизирани образи	Създава илюстрации по любими приказки самостоятелно или в екип	Пресъздава впечатления и преживявания с различни изразни средства
Създава образи от различни по форма и големина части	Умее да изгражда тематични рисунки по общ проект	Рисува фантазни образи по филми, приказки, по музика и др.	Планира последователността на действията и използването на различни материали и техники при изпълнение на изобразителни задачи самостоятелно или в група

III. Насоки за учителя.

В ситуациите по изобразително изкуство децата получават знания за най-общите особености на произведенията на живописта, графиката, скулптурата и приложното изкуство. Разпознават познати произведения на изобразителното изкуство и материалите, с които се изграждат. Децата придобиват начални познания за средствата, с които се постига художествена изразителност, например детайлизация, декорация, цветови съчетания и др. Изгражда се усет за подбор и съчетаване на цветове и форми. Запознават се и се използват основните техники за рисуване, апликиране и моделиране.

Децата се включват в дейности, при които усвояват умения и техники за изграждане на образи по представа, памет, впечатление и наблюдение. Те са стимулирани да изразяват емоционално и оценъчно отношение към резултатите от собствената си изобразителна дейност и тази на другите. В ситуациите по изобразително изкуство те се ориентират в изобразена действителност и диференцират отделни образи и елементи. Учителят организира дейности за усъвършенстване на уменията за планиране на изобразителната дейност. Развива се творческото въображение на детето. Важен акцент е и формиране на умения за създаване на картини от изходни елементи и умения за ориентиране във визуално-информативна среда.

Учителят осигурява подходяща игрова среда, както и игрови средства в съответствие с очакваните резултати по това образователно направление. Много от дейностите по изобразително изкуство могат да бъдат пренасяни в други образователни направления, например подготвяне на украса за празник, събиране на различни природни материали, разказване на приказка и илюстриране на части от нея и др. Учителите насочват своите усилия към организиране на игрова дейност, която да стимулира детското въображение и творчество.

Постигането на очакваните резултати се реализира в минимум две педагогически ситуации седмично за всяка възрастова група.

Приложение № 5 към чл. 28, ал. 2, т. 5

ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ „МУЗИКА“

І. Общи цели на образователното направление.

Образователното направление предпоставя осъществяването на широк кръг дейности, в основата на които е емоционалната активност на децата. Тук са маркирани и проблемни акценти с оглед на социалната, познавателната и музикално-артистичната подготовка на децата за постъпване в първи клас. С оглед на това направлението залага на заучаване на по-голям брой песни, както и импровизиране на инструментален съпровод на песен. Развитието и обогатяването на речта на децата се свързват и с определяне звучността на музика с използване на няколко понятия. Отделено е внимание на връзката с българския фолклор чрез изпълнение на елементи на право хоро, ръченица и някои народни обичаи. Усетът за темпо и динамика в музиката се основава на реагирането на децата при звучаща музика, в която ясно се очертават темпови и динамични промени.

Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете и формиране на лично отношение към музиката като изкуство, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности.

Чрез съдържанието по образователни ядра Възприемане, Възпроизвеждане, Музика и игра и Елементи на музикалната изразност се постига развитие на музикално-изпълнителски умения и умения за слушане на музика, насърчаване на спонтанната детска артистичност, както и стимулиране на интереса и желанието на децата да пеят, да слушат музика, да й се радват и да я преживяват. При планирането на дейностите се осигурява запознаване с националните ценности и традиции с цел съхраняване и утвърждаване на националната идентичност.

ІІ. Очаквани резултати.

Образователно ядро	Първа група	Втора група	Трета група	Четвърта група
Възприемане		Разпознава музикално произведение от посочени две познати произведения и го свързва правилно със заглавието му	Свързва всяко от две посочени познати музикални произведения със съответното заглавие	Разпознава три познати (слушани) музикални произведения
Разпознава визуално музикалните инструменти акордеон и тъпан	Разпознава визуално музикалните инструменти пиано и цигулка	Разпознава визуално музикалните инструменти тромпет и гайда	Разпознава визуално музикалните инструменти китара и тамбура
	Разпознава по тембъра (звучността) цигулката и кавала в солово изпълнение	Разпознава тембъра на тромпет и гайда в солово изпълнение	Разпознава марш, валс, хоро и ръченица
	Характеризира звученето на музика, като използва едно-две определения	Различава ролите на певеца, на музиканта и на слушателя	Влиза в ролята на певец, музикант и слушател
Възпроизвеждане	Пее до три научени кратки песни	Възпроизвежда мелодия според индивидуалните си възможности	Пее до четири различни по тематика песни от репертоара на детската градина	Пее до пет научени песни
	Свири подражателно на детски ударни музикални инструменти равни тонови трайности	Използва детски музикални инструменти, за да възпроизведе позната мелодия	Импровизира елементарен съпровод с детски музикални инструменти по собствен замисъл или със задача от учителя
Музика и игра	Изпълнява ритмични движения в кръг и в редица – хванати за ръце и един зад друг	Изпълнява на фона на звучаща музика движения в кръг, в редица и по двойки	Изпълнява серия от повтарящи се ритмични движения като елементи от танц	Спазва хореографията при изпълнение на танц
Марширува на подходяща музика	Отразява двигателно, според възможностите си, темпови промени на музика	Импровизира танцови стъпки и движения на маршова, хороводна и валсова музика, както и съвременни танци	Импровизира танцови стъпки и движения на различна по характер и националност музика
Елементи на музикалната изразност		Разграничава високи и ниски тонове на основата на съпоставяне	Отличава солово от оркестрово изпълнение	Разпознава детски и мъжки гласове
	Различава бързо-бавно в музика при съпоставяне	Реагира на темпови промени (бавно-бързо) на звучаща музика	Реагира на динамични промени (силно-тихо) в музика

ІІІ. Насоки за учителя.

Изборът на музикален репертоар е предмет на тематичното разпределение за децата от всички възрастови групи. От друга страна, чрез музиката (песни и инструментална музика) се осъществява музикалното възпитание, което допринася за цялостното развитие на децата. Така те ще натрупват музикално-слухови представи за многообразието в музиката и за нейното функциониране в обществото; слуховият им опит ще се обогатява с различна по облик, интонация, стил и жанр музика.

Основната дейност в детската градина е пеенето, като не бива да се поставят непосилни задачи и изисквания към детето в тази област. Основното е децата да пеят с желание и радост, да усещат по свой начин посланието на музиката. Всички изисквания по-нататък могат да бъдат единствено препоръчителни. Музиката и играта са свързани чрез възможностите, които дават на детето за избор на роля или партньор за изразяване. Ето защо учителите насочват своите усилия към организиране на игровата дейност, която да стимулира детската емоционалност и инициативност.

Свиренето с детски музикални инструменти и движенията с музика също следва да носят на децата радост и желание за музициране. Тук могат да се проявяват в някои случаи още по-ярко индивидуалните възможности и желания на децата. Дейността слушане на музика е свързана преди всичко с ангажиране на слуховото внимание на децата и провокиране на интерес към нея. Поставянето на задачи, дори и съвсем елементарни на пръв поглед, но поднесени интонационно интригуващо от педагога, е сполучлива форма за успех.

Дадена музика може да предизвика различни асоциации у всеки – всяко дете съпреживява и отразява по свой начин посланието на музикалната творба. Освен това по отношение на една и съща музика различните хора, дори и децата в тази възраст, могат да изразят различни мнения, дори оценки, и никой не бива да си присвоява правото да определя като „невярна“ или „лоша“ дадена музика. Затова още от най-ранна възраст следва да се насочва вниманието на децата, че в културата, в изкуствата и в частност в музиката всеки човек има право на свой личен вкус и предпочитания, но трябва да зачита и уважава избора на другия. Най-важната задача на педагога е да активизира и развива постоянно не някакви умения за възпроизвеждане на факти, а освободеното от задръжки мислене на децата. Мислене, което особено в детската възраст се свързва с фантазията и въображението.

Постигането на очакваните резултати се реализира в минимум две педагогически ситуации седмично за всички възрастови групи.

Приложение № 6 към чл. 28, ал. 2, т. 6

ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ „КОНСТРУИРАНЕ И ТЕХНОЛОГИИ“

І. Общи цели на образователното направление.

Образователното направление „Конструиране и технологии“ включва както редица манипулативни и практически умения, така и важни познавателни умения в подготовката на детето за училище. Например работа със схематични изображения, разбиране, решаване на проблеми, работа по малки проекти, пренос на знания и др. Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности.

Обособена е и работата по първоначално запознаване с техниката – инструменти, машини, които децата срещат и използват като модели и играчки на транспортна и строителна техника и домашни уреди. Децата са насочени да разбират ролята им в живота на хората и някои правила за безопасност. Препоръчва се по-голям дял на самостоятелността в конструктивно-техническата дейност, както и работата по собствен замисъл, вкл. подбиране и комбиниране на подходящи и разнообразни материали и инструменти.

Предложени са възможности за началното развитие на инициативността и предприемчивостта и дигиталната компетентност, като се формират умения за работа в екип, планиране, представяне и осъществяване на идеи и малки проекти. Създават се условия за първоначално запознаване с възможностите на информационните и комуникационните технологии.

ІІ. Очаквани резултати.

Образователно ядро	Първа група	Втора група	Трета група	Четвърта група
*Конструиране и моделиране*	Възпроизвежда показана от учителя последователност за създаване на модел	Разбира и следва поетапно демонстрирани указания при създаване на модел	Изработва модел или изделие, като следва инструкции на учителя, от снимки или технически рисунки	Самостоятелно довършва модел по образец, като подбира разнообразни материали и инструменти
Сгъва, залепва и нанизва с помощта на учителя елементи за създаването на модел	Изработва под указанията на учителя модел, като изрязва, сгъва и залепва елементи	Изработва по образец и собствен замисъл модели и изделия, като подбира и комбинира подходящи разнообразни материали и инструменти	Предлага, представя и обяснява идея или решение при изработване на модел
Включва изработени играчки в игрови дейности	Оценява по зададени 2-3 критерия изработени модели и ги включва в игрови дейности	Оценява по различни предварително зададени критерии собственоръчно направени модели и ги включва в игрови дейности	Оценява по собствени критерии модели и изделия и ги включва в игрови дейности
*Обработване на материали, съединяване и свързване*	Има представа за хартия и природни материали	Различава хартия, текстилни и природни материли в различни изделия	Прави подходящ избор на хартия, картон, природни и текстилни материали при изработване на модел или изделие	Подбира и използва хартия, картон или текстил в зависимост от свойствата им, когато при изработката на модел или изделие прилага късане, залепване, намокряне, намачкване, оцветяване
Къса хартия на ленти	Реже с ножица хартия по очертана права линия	Използва ножица за рязане на хартия и други хартиени материали по права, крива и начупена линия	Реже хартия и картон, като използва шаблон
Лепи хартиени ленти върху лист	Съединява отрязани с ножица елементи чрез залепване	Сгъва хартия и картон по ориентири	Прегъва последователно няколкократно хартия и картон
Промушва конци и прежда през отвор	Свързва чрез нанизване и промушване	Свързва, като използва допълнителни елементи, като пластилин, кламер, сламка и др.	Съединява елементи, като залепва, преплита и завързва
*Грижи и инициативност*	Има представа за видовете дрехи, тяхното предназначение и подреждане	Стреми се да пази, чисти и подрежда дрехите и обувките си по указание	Познава правила за запазване на дрехите чисти и спретнати	Познава начини за самообсужване вкъщи и в детската градина
Облича се и съблича с помощта на възрастен	Стреми се да облича и съблича дрехите си по указания	Облича се и се съблича самостоятелно	Стреми се да се облича, като закопчава и завързва
Подрежда прибор и салфетка за хранене по указания	Подбира прибори за хранене	Ползва самостоятелно прибори за хранене, сервира и отсервира отделни ястия с помощта на възрастен	Спазва правила за култура на хранене и сервиране
Има представа за изискванията за безопасност и чистота	Подрежда местата за занимания, игра, сън и хранене с помощта на възрастен	Следва указания при подреждане и поддържане на реда, чистотата и естетическия вид на занималнята	Самостоятелно подрежда и поддържа реда, чистотата на личните си вещи, играчки и материали вкъщи и в детската градина
	Изслушва и избира едно от няколко възможни решения	Предлага идеи и участва в провеждането на малко състезание, игра или дейност в детската градина	Участва в малък общ проект в детската градина
Приема сътрудничество с деца и възрастни	Има представа за лично участие в общите дейности на групата	Стреми се към сътрудничество при съвместна дейност	Сътрудничи с другите при работа по общ замисъл
*Техника*	Има представа за играчки на отделни превозни и товарни средства	Сравнява пътнически, товарни и превозни средства	Различава превозните средства спрямо мястото на придвижване	Посочва важни за децата пътни знаци на кръстовище и обяснява нормите за безопасно придвижване по пътна маркировка
Различава инструменти, които използва в своята дейност – четка, молив, прибор за хранене и др.		Има представа за ролята на техниката в играчки с батерии, светлини, звук, компютри и др.	Има представа за предназначението на някои домашни електроуреди и правилата за безопасност
	Има представа за устройства за информация и комуникация – телевизия, аудио- устройства	Различава устройства за комуникация и информация – телефони	Познава отделни възможности на устройства за комуникация и информация

ІІІ. Насоки за учителя.

Дейностите за постигане на резултатите по това образователно направление са ориентирани към възпроизвеждане на последователно показани от учителя операции, дейности, движения, техники за създаване на модел или макет. Практическата работа се насочва към поетапно демонстрирани от учителя и представени чрез образец указания за изработване на опростени изделия от познатата на детето среда – превозни средства, мебели и уреди, играчки, животни и др.

Учителят дава конкретни насоки към децата за самостоятелно оформяне на елементи и обработване на хартия и картон. Препоръчват се разнообразни упражнения в рязане по различни линии. Децата започват да изрязват печатни разгъвки на различни опростени изделия. Когато е възможно, трябва да започне и по-системното използване на информационните технологии предимно за онагледяване на обучението или играта. Могат да се предложат разнообразни дейности за различаване на устройства за комуникация и информация. Учителите насочват своите усилия към изграждане на среда за стимулиране на игрите като средство за обогатяване на детския опит.

Предвиждат се дейности за изработване на модели, макети, изделия по указания, образци и технически рисунки. Предлага се работа с популярни материали, като хартия и картон, текстил, отпъдъчни и природни материали. Формират се първоначални умения за рязане, прегъване, залепване, свързване, украсяване и др., както и представи за някои знаци и правила в конструирането и моделирането. Важно е учителят да създава повече условия за работа по собствен замисъл или обща идея в групата, например малък проект за украса, дрехи за кукли, декори и др. Децата се насочват към по-активно участие в процеса на малки проучвания, планиране и подбиране на материали и инструменти в процеса на конструиране и моделиране.

Препоръчва се, където е възможно, и включването на мултимедия за представяне на модели, изделия и отделни технологии за тяхното изработване. Децата се включват в разнообразни дейности, в които изпълняват поставените им задачи, стремят се към успех и самоутвърждаване. Разширяват се уменията за оценка и самооценка, като се добавят и критерии, предложени от детето.

Постигането на очакваните резултати се реализира в минимум една педагогическа ситуация седмично – за първа и втора възрастова група, и в минимум две педагогически ситуации седмично – за подготвителните групи.

Приложение № 7 към чл. 28, ал. 2, т. 7

ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ „ФИЗИЧЕСКА КУЛТУРА“

I. Общи цели на образователното направление.

Целевата ориентация на стандарта по образователното направление е комплексното развитие на детето от предучилищна възраст: добро здравословно състояние, физическо развитие и дееспособност; потребност, познавателна активност и емоционална удовлетвореност от двигателната дейност; игрови и комуникативни умения в игровата двигателна дейност. Дейностите по образователното направление са подчинени на целта за осигуряване на щастливо детство на всяко дете, както и за изграждане на мотивация и увереност в собствените му възможности.

Очакваните резултати за това направление са: съответстващо на възрастта ниво на двигателните способности и функционалните възможности на организма; умения за комбиниране на приложните движения и елементи от спортно-подготвителни игри в разнообразни условия; познания за спортове, спортни съоръжения, пособия и екипировка; положително отношение към двигателната активност, здравословния начин на живот, спорта и туризма, като фактори за обществен, фамилен и индивидуален просперитет.

II. Очаквани резултати.

Образователно ядро	Първа група	Втора група	Трета група	Четвърта група
Естествено приложна двигателна дейност	Придвижва се самостоятелно и организирано в група със и без водач от и към предварително определени ориентири и посоки	Строява се един зад друг и един до друг по права линия, в кръг и обратно със и без захващане на ръцете. Придвижва се чрез ходене в общ темп и ритъм	Строява се от разпръснат строй в колона, редица, в кръг и обратно. Придвижва се чрез ритмувано ходене по предварително определен метричен размер	Строява се и се престроява в колона, редица, кръг и обратно със смяна на посоката и темпа. Придвижва се чрез маршируване и спазва точно устни указания
Придвижва се чрез ходене с малки крачки, с големи крачки, на пръсти, пети и назад с различни положения и движения на ръцете	Придвижва се чрез ходене в разпръснат строй, в колона с престрояване в кръг и обратно, със смяна на посоката	Придвижва се чрез ходене в коридор над и между ниски препятствия, в различно темпо, в зиг-заг и странично с догонваща крачка, с високо повдигане на коленете	Придвижва се чрез ходене равновесно по тясна повърхност (пейка) с изпълнение на равновесни стоежи, обръщане, пресечни стъпки, отскок до полуклек
Придвижва се чрез бягане в различни посоки и редувано с ходене. Бяга в коридор до определна цел	Придвижва се чрез бягане в разпръснат строй, в колона, със смяна на посоката и темпа. Бяга в права посока и зигзаг	Придвижва се чрез бягане в права посока и зигзаг над и между различни препятствия. Изпълнява насрещно бягане единично и по двойки	Изпълнява комбинации от различни видове бягане с други естествено-приложни движения. Изпълнява насрещно бягане с разминаване в редици. Бяга за постижение
Подскача с два крака на място и с придвижване. Скача на дължина от място, в дълбочина – от високо на ниско и за достигане на предмет, окачен на височина	Изпълнява подскоци с придвижване напред. Скача в дълбочина – от ниско на високо. Скача и прескача ниски препятствия с един и два крака	Изпълнява подскоци с ляв и десен крак. Скача от ниско на високо, съчетано с отскачане от един и два крака. Скача на дължина и височина със засилване, с въженце с два крака на място	Изпълнява подскоци с един крак и с придвижване напред. Скача с въженце с придвижване напред, на дължина и на височина със засилване, в дълбочина (върху постелка) от височина 40 см
Търкаля/хвърля отдолу плътна топка (1 кг) с две ръце, гумена топка с една и две ръце свободно и към цел, между деца в кръг	Хвърля с две ръце отдолу напред и отгоре напред гумена топка, с една ръка малка топка във вертикална цел и в далечина	Хвърля вертикално нагоре и опитва да лови малка гумена топка (с една ръка, със смяна на ръцете), подава и лови гумена топка по двойки	Хвърля малка гумена топка с една ръка отгоре в далечина, плътна топка (1 кг) с две ръце над глава, гумена топка с две ръце от гърди и отгоре в повдигната хоризонтална цел
Катери се по наклонена и вертикална стълба (катерушка) със стъпване с двата крака на всеки напречник.	Катери се по невисока катерушка и сяда върху нея. Свободно се прекатерва над уред с височина до 40 см.	Катери се по висока катерушка или гимнастическа стена със странично хоризонтално придвижване	Катери се с кръстосана координация по диагонал на гимнастическа стена (катерушка) и изпълнява вис – обръщане в тилен лег и повдигане на краката
Придвижва се чрез свободно лазене от колянна опора от и към предварително определени ориентири в права посока и зигзаг и се провира под въже	Придвижва се от свита стояща опора от и към предварително определени ориентири в права посока, по гимнастическа пейка и се провира през обръчи	Придвижва се чрез лазене от лакътно-колянна опора и от колянна опора с неголяма тежест на гърба и в комбинация с провирване и прекатерване	Придвижва се чрез лазене от свита стояща опора странично и в кръг. Провира се чрез изтегляне от лицев и тилен лег
Спортно-подготвителна двигателна дейност	Изпълнява дейности от различни спортове, имащи естествено-приложен и оздравителен характер (спускане с шейни, тротинетка или колело, туристическо ходене, катерене)	Изпълнява щафетни игри с елементи от различни спортове (бадминтон, баскетбол, волейбол, лека атлетика, спортна гимнастика, футбол, хандбал, тенис и др.)	Изпълнява спортно-подготвителни игри, обвързани с различни спортове – бадминтон, баскетбол, волейбол, лека атлетика, спортна гимнастика, тенис, футбол, хандбал и др.	Участва в игри и състезания с поставени задачи от спортове (лека атлетика, бягане, скачане и хвърляне, баскетбол, футбол или хандбал, тенис на корт, плуване), насочени към формиране на двигателен опит
Проявява желание да изпълнява елементи от различни спортове и преодоляване на изкуствени и естествени препятствия	Спазва основни изисквания и правила при изпълнение на елементи на различни спортове	Съблюдава и изисква от другите спазването на правила и норми на поведение в игровата дейност и проявява обща солидарност към принципите на честната игра	Проявява стремеж към постижения и себедоказване, коопериране и взаимодействие в различни по вид игри
Проявява интерес към елементи от различни спортове	Познава характерни различия между популярни спортове, както и местата и изискванията за провеждането им	Различава положителното и отрицателното в поведението на играчите в съревнователни условия и игри	Посочва примери за вида спорт в зависимост от използвания уред (топка, ракета и др.), от броя на играчите (отборни и индивидуални), от условията, при които се провеждат (зимни, водни)
Физическа дееспособност	Изпълнява физически упражнения без уред, които въздействат върху развитието на всички мускулни групи	Изпълнява физически упражнения без уред, които да въздействат върху развитието на всички мускулни групи и подпомагат развитието на по-слабите мускулни групи (коремни и странични)	Изпълнява двутактови физически упражнения с уред и без уред, които да въздействат върху развитието на всички мускулни групи. Използва естествено-приложните движения за комплексно развиване на двигателните качества с приоритет развитието на двигателните качества гъвкавост и ловкост. Изпълнява закалителни процедури	Използва естествено- приложните движения за комплексно развиване на двигателните качества с приоритет развитието на двигателните качества бързина, сила и издръжливост. Изпълнява закалителни процедури
Включва се в организирана двигателна дейност	Координира движенията си с тези на останалите участници при изпълнение на двигателна дейност	Назовава двигателните качества бързина, сила, издръжливост, гъвкавост и ловкост	Изпълнява физически упражнения за развитие на двигателни качества
Игрова двигателна дейност	Изпълнява естествено-приложни движения в подвижните игри	Изпълнява двигателни действия в подвижните игри с организиращ характер, за развитие на моториката и двигателните способности, музикално-двигателни, спортно-подготвителни, щафетни и други	Изпълнява комбинации от двигателни действия в подвижните игри	Владее набор от подвижни игри: с организиращ характер; с общо въздействие и с насочено въздействие (за разгряване, дихателни, успокоителни); музикално-двигателни; спортно-подготвителни; щафетни; за усъвършенстване техниката на естествените движения; за комплексно развитие на двигателните способности; народни подвижни игри и други
Проявява двигателна активност и емоционална удовлетвореност от игровата двигателна дейност	Разбира двигателни задачи и правила, стреми се към постижения и себедоказване	Проявява двигателни умения и качества, определя участието си в игрите по конкретни показатели – точност, бързина, оригиналност, екипност	Инициира замисъл и сюжети на спортна тематика в игровата двигателна дейност, сравнява се и се самооценява в игрово-двигателен и поведенчески план
Движи се и играе безопасно в групата, в салона и на площадката	Играе с другите деца, като се грижи за своята безопасност и за безопасността на другите деца	Разбира значението на „честната игра“	Познава и спазва духа на „честната игра“

III. Насоки за учителя.

От значение за реализация на целите и очакваните резултати са потребностите на децата от успех и емоционалната удовлетвореност от постиженията. Те изискват организация на стимулираща образователна среда, изпълнение на двигателната дейност чрез подражание, прояви на внимание, подкрепа и сътрудничество, ориентация към резултата чрез игрова мотивация, ясно изразено и видимо одобрение. Учителите насочват своите усилия към изграждане на среда за насърчаване на игровата двигателна дейност като средство за стимулиране на двигателната активност на детето.

Постигането на очакваните резултати се реализира в минимум три педагогически ситуации седмично за всяка възрастова група. Очакваните резултати са разпраделени в образователните ядра:

– „Естествено-приложна двигателна дейност“ за формиране на двигателни умения и повишаване на физическата дееспособност;

– „Спортно-подготвителна двигателна дейност“ за овладяване на елементи от два или три спорта (в зависимост от материалната база), усъвършенстване на моториката и усвояване на знания за спортове, спортни пособия, спортна и туристическа екипировка;

– „Физическа дееспособност“ за развитие на двигателните качества и повишаване на равнището на физическата дееспособност;

– „Игрова двигателна дейност“ за усъвършенстване на естествено-приложните движения, развитие на двигателните качества, на уменията за изпълнение на елементи от спортните игри, усвояване на социално-комуникативни умения за коопериране, взаимодействие и работа в екип в различни подвижни игри, развитие на игровата култура.

Образователното съдържание се реализира в педагогически ситуации, свързани с образователните ядра „Естествено-приложна двигателна дейност“ и „Спортно-подготвителна двигателна дейност“, в утринното раздвижване, в подвижните игри и в допълнителни форми на педагогическо взаимодействие.

Допълнителна задължителна форма за стимулиране на двигателната активност с оздравителен ефект е утринната гимнастика, включваща дихателни и изправителни упражнения, различни видове ходене, бягане с малка продължителност, общоразвиващи упражнения и подвижни игри.

Други допълнителни форми на педагогическо взаимодействие са подвижни и спортно-подготвителни игри, спортни празници, разходки, излети и екскурзии.

Наредба №8 от 11 август 2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование

В сила от 23.08.2016 г.

Издадена от министъра на образованието и науката

Обн. ДВ. бр.66 от 23 Август 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.75 от 15 Септември 2017г., изм. и доп. ДВ. бр.50 от 15 Юни 2018г., изм. и доп. ДВ. бр.42 от 28 Май 2019г., изм. и доп. ДВ. бр.74 от 20 Септември 2019г.

Глава първа.
ОБЩИ РАЗПОРЕДБИ

Чл. 1. (1) С тази наредба се приема държавният образователен стандарт за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование.

(2) Държавният образователен стандарт за информацията и документите урежда:

1. видовете документи в системата на предучилищното и училищното образование;

2. изискванията към формата и съдържанието на всеки от документите по т. 1;

3. условията и реда за водене на информационни регистри;

4. условията и реда за приемане, отчитане и унищожаване на документи с фабрична номерация;

5. документите, които се създават, обработват и съхраняват в електронен вид.

(3) Държавният образователен стандарт определя условията и реда за воденето на националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование (НЕИСПУО).

Чл. 2. (1) Дейностите по управление на информацията и задължителните документи се осъществяват при спазване на тази наредба, която се изпълнява от всички институции в системата на предучилищното и училищното образование, наричани по-нататък „институции“.

(2) Държавният образователен стандарт по чл. 1, ал. 1 се прилага и от институциите за професионално обучение по отношение на документите за завършване, удостоверяване и признаване на професионално обучение на лица, навършили 16 години.

Чл. 3. Министерството на образованието и науката (МОН) организира воденето на НЕИСПУО и поддържа електронен архив на информацията и документите в електронен формат в системата на предучилищното и училищното образование, който се организира чрез електронни информационни модули и регистри в НЕИСПУО.

Чл. 4. (1) Информацията и документите в системата на предучилищното и училищното образование се отнасят за:

1. институциите в системата на предучилищното и училищното образование;

2. дейността на всяка институция в системата на предучилищното и училищното образование;

3. децата, учениците и лицата, включени в обучения по чл. 169 и 170 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).

(2) С тази наредба се урежда и съдържанието на документите за удостоверяване на завършено обучение, организирано в чужбина от организации или институции по чл. 297, ал. 1 ЗПУО.

Чл. 5. Документите, издавани или водени от институциите, се попълват на български книжовен език с изключение на:

1. темата на урока по чужд език и по учебен предмет, изучаван на чужд език;

2. документите по чл. 133, ал. 3 ЗПУО.

Глава втора.
ИНФОРМАЦИЯ

Раздел I.
Общи разпоредби

Чл. 6. Събирането, обработването, използването и съхраняването на информацията в системата на предучилищното и училищното образование се извършва чрез НЕИСПУО.

Чл. 7. Националната електронна информационна система за предучилищното и училищното образование се състои от електронни модули и интегрирани с тях регистри:

1. модул „Институции“ съдържа информация, описана в приложение № 1, и Регистър на институциите в системата на предучилищното и училищното образование съгласно чл. 345, ал. 1 ЗПУО;

2. модул „Документи за дейността на институцията“ съдържа електронни раздели съгласно приложение № 2;

3. модул „Деца и ученици“ съдържа лични образователни дела на децата и учениците с информация, описана в приложение № 3, и Регистър на документите за завършено основно образование, средно образование и/или придобита степен на професионална квалификация.

Чл. 8. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г.) (1) Модулите по чл. 7, т. 1, 2 и 3 и регистърът по чл. 7, т. 3 се водят и използват при условията и по реда на тази глава.

(2) В регистъра по чл. 7, т. 3 всеки документ се въвежда като сканирано изображение и с основни данни за: институцията, издала документа, притежателя на документа, обучението и данните на документа.

(3) Регистърът по чл. 7, т. 1 се води и използва при условията и по реда на наредбата по чл. 345, ал. 2 от ЗПУО.

Чл. 9. (1) Първичното събиране и обработване на информацията за модулите по чл. 7 се осъществява в институцията.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Информацията по ал. 1 се подава към НЕИСПУО, подписана с електронен подпис от директора на институцията.

(3) Информацията, събирана от институциите, се обработва чрез НЕИСПУО и други информационни продукти, интегрирани с нея и обслужващи определени дейности или процеси в образованието.

(4) (Нова – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г.) Информацията се събира, обработва и съхранява в съответствие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119, 4.05.2016 г.), Закона за защита на личните данни, Наредбата за обмена на документи в администрацията, приета с ПМС № 101 от 2008 г. (ДВ, бр. 48 от 2008 г.), и с Наредбата за общите изисквания за мрежова и информационна сигурност, приета с ПМС № 279 от 2008 г. (ДВ, бр. 101 от 2008 г.).

Чл. 10. (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) След приключване на учебната година в институцията се архивира информацията за дейността за съответната учебна година и се съхранява в НЕИСПУО.

(2) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г.) Институциите и МОН съхраняват информацията по ал. 1 при спазване на посочените срокове в приложение № 2.

Чл. 11. (1) Ползването на информацията в НЕИСПУО се осъществява чрез служебен или публичен достъп.

(2) Видът и обхватът на информацията, достъпна чрез служебен или публичен достъп, се определя със заповед на министъра на образованието и науката.

(3) Служебният достъп осигурява дейността на институциите, на МОН, на неговите административни структури, на Националния инспекторат по образованието (НИО) и на съответните първостепенни разпоредители с бюджет.

(4) Публичният достъп осигурява информираност на гражданите, юридическите лица и държавните органи по отношение на системата на предучилищното и училищното образование и се осъществява чрез интернет страницата на МОН при спазване на Закона за защита на личните данни и Закона за достъп до обществена информация.

Чл. 12. Информацията в НЕИСПУО се събира, съхранява и ползва от длъжностни лица, определени със заповед на директора на институцията, на министъра на образованието и науката, на ръководителя на административната структура към МОН, на директора на НИО или на ръководителя на съответния първостепенен разпоредител с бюджет.

Раздел II.
Информация за дейността на институциите

Чл. 13. (1) Информацията за дейността на институцията се отразява в модул „Институции“ от НЕИСПУО като списък-образец, който служи за отразяване на информация за институцията, организацията на образователния процес за учебната година и установяване на съответствието ѝ с нормативната уредба в системата на предучилищното и училищното образование. Списък-образецът съдържа информацията, посочена в приложение № 1.

(2) Списък-образецът за учебната година се изготвя и утвърждава:

1. Списък-образец № 1 за училищата – подаване на данните към НЕИСПУО до 30 септември и утвърждаване до 5 октомври;

2. Списък-образец № 2 за детските градини – подаване на данните към НЕИСПУО до 30 септември и утвърждаване до 5 октомври;

3. Списък-образец № 3 за центровете за подкрепа за личностно развитие, вкл. центровете за специална образователна подкрепа, Националния дворец на децата и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование – подаване на данните към НЕИСПУО до 15 октомври и утвърждаване до 20 октомври.

(3) Списък-образецът:

1. се изготвя и утвърждава от директора след съгласуване с началника на регионалното управление на образованието (РУО) – за институциите, прилагащи системата на делегиран бюджет, и за частните детски градини и училища;

2. се изготвя от директора и се утвърждава от началника на РУО след съгласуване с първостепенния разпоредител с бюджет – за институциите, които не прилагат системата на делегиран бюджет.

(4) Всяка промяна в списък-образеца, свързана с вида на институцията, извършваната дейност, броя на паралелките/групите или с промени в персонала, се:

1. утвърждава от директора след съгласуване с началника на РУО – за институциите, които прилагат системата на делегиран бюджет;

2. подава от директора и се утвърждава от РУО след съгласуване с първостепенния разпоредител с бюджет – за институциите, които не прилагат системата на делегиран бюджет.

(5) Данните за списък-образеца или за промени в него се въвеждат в НЕИСПУО с подпис на директора и счетоводителя.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Данните за всяка промяна по ал. 4 се въвеждат от директора в НЕИСПУО от 1-во до 5-о число на месеца, следващ утвърдената промяна. През месеците юни, юли и август не се въвеждат промени, свързани с организиране на дейността на институцията за следващата учебна година.

(7) След съгласуване, съответно утвърждаване от РУО, на данните в списък-образеца от НЕИСПУО се генерира удостоверение за подадените данни, което се съхранява в институцията в срок 5 години.

(8) Информацията и дейностите по ал. 3 – 6 се извършват и удостоверяват с електронен подпис.

(9) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Данните от Списък-образците се съхраняват в НЕИСПУО в срок от 5 години.

Чл. 14. (1) Списък-образец № 1 за дейността в училище е предназначен за всички видове училища.

(2) Към Списък-образец № 1 се прилагат: документи за вида, наименованието и местонахождението на институцията в случаите, в които е настъпила промяна през предшестващия период; училищни учебни планове; учебни програми, утвърдени от директора; годишен план; информация за организацията на учебния ден.

Чл. 15. (1) Списък-образец № 2 за дейността в детската градина е предназначен за детските градини.

(2) Към Списък-образец № 2 се прилагат: документи за наименованието и местонахождението на детската градина в случаите, в които е настъпила промяна през предшестващия период; годишен план; програмна система; информация за организацията на учебния ден.

Чл. 16. (1) Списък-образец № 3 за дейността за подкрепа за личностно развитие е предназначен за центровете за подкрепа за личностно развитие, вкл. центровете за специална образователна подкрепа, Националния дворец на децата и регионалните центрове за подкрепа на процеса на приобщаващото образование.

(2) Към Списък-образец № 3 се прилагат: документи за вида, наименованието и местонахождението на институцията в случаите, в които е настъпила промяна през предшестващия период; план за обучение – за центровете за подкрепа за личностно развитие и за Националния дворец на децата.

Раздел III.
Информация за децата и учениците

Чл. 17. Информацията за децата и учениците се отразява в лични образователни дела в модул „Деца и ученици“ от НЕИСПУО.

Чл. 18. Личното образователно дело е електронна партида за всяко дете/ученик, която съдържа информацията, определена в приложение № 3.

Чл. 19. (1) Личното образователно дело се създава при постъпване на детето или ученика в системата на задължителното предучилищно и училищно образование и се води до:

1. завършване на средно образование, или

2. отписване от училище.

(2) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Личното образователно дело се съхранява в срок от 50 години в НЕИСПУО и достъп до него се предоставя на институцията, в която се обучава детето или ученикът през съответната учебна година.

(3) При преместване на дете или ученик в учебно време достъпът по ал. 2 се предоставя в 10-дневен срок от датата на постъпване в приемащата институция.

Чл. 20. Директорът на институцията организира и контролира воденето на личното образователно дело за всяко дете/ученик, като осигурява:

1. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) попълване на данните за всяка учебна година;

2. приключване на работата по електронната партида в 10-дневен срок след преместване, завършване или отписване на детето/ученика и удостоверява с електронен подпис коректността на въведените данни за периода, в който детето/ученикът се е обучавал в съответната институция;

3. разпечатване на личното образователно дело на хартиен носител в съответствие с изискванията по чл. 40;

4. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) съхраняване в институцията на личното образователно дело на хартиен носител със срок не по-малък от 50 години.

Чл. 21. Информацията, необходима за издаване на документи за завършване, удостоверяване и признаване на професионално обучение на лицата, навършили 16 години, в институциите за професионално обучение се използва и съхранява по ред, определен с наредбата по чл. 17в, ал. 2 от Закона за професионалното образование и обучение (ЗПОО).

Глава трета.
ДОКУМЕНТИ

Раздел I.
Общи разпоредби

Чл. 22. (1) Създаването, отпечатването и разпространяването на документите в системата на предучилищното и училищното образование се организира от министъра на образованието и науката.

(2) (Отм. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)

Чл. 23. (1) Документите в системата на предучилищното и училищното образование се издават, водят и съхраняват в електронен и/или хартиен вид.

(2) Организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите на хартиен носител се извършва при спазване на Закона за Националния архивен фонд и Наредбата за реда за организирането, обработването, експертизата, съхраняването и използването на документите в учрежденските архиви на държавните и общинските институции, приета с ПМС № 41 от 2009 г. (ДВ, бр. 17 от 2009 г.).

(3) Съхраняването на документите в електронен формат се извършва съгласно Наредбата за вътрешния оборот на електронни документи и документи на хартиен носител в администрациите.

Чл. 24. (1) Институциите в системата на предучилищното и училищното образование притежават обикновен собствен печат. Регионалните управления на образованието и училищата, с изключение на началните, частните и духовните училища, притежават и печат с изображение на държавния герб.

(2) Печатът с изображение на държавния герб се полага върху документите, определени в чл. 34, ал. 2 и 3 ЗПУО, с изключение на документите по ал. 2, т. 3 и 6 и техните приложения и дубликати, издавани от частните центрове за професионално обучение, българските центрове с чуждестранно участие и чуждестранните центрове за професионално обучение, върху които се полага обикновен собствен печат.

(3) Печат с изображение на държавния герб върху документите по ал. 2, издавани от частните училища и от духовните училища, се полага в РУО.

(4) (Доп. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Началникът на РУО определя със заповед служител – пълномощник, който полага подпис и печата по ал. 3, след като е установил съответствие на документите с приложимите изисквания на държавните образователни стандарти по чл. 22, ал. 2, т. 3, 4, 5, 6, 7, 9 и 10 ЗПУО.

(5) Когато констатира несъответствие на документите с приложимите изисквания, пълномощникът отказва полагане на печата по ал. 3. Отказът се мотивира писмено от пълномощника и се съобщава на заинтересованите лица по реда на Административнопроцесуалния кодекс.

(6) След полагането на печата по ал. 3 документът се регистрира от пълномощника в съответната регистрационна книга съгласно приложение № 2, която се води в РУО.

(7) При ползването, отчетността и контрола над печатите се прилага Указ № 612 от 1965 г. за печатите (ДВ, бр. 69 от 1965 г.).

Чл. 25. (1) При преобразуване или закриване на институция или професионален колеж в заповедта за преобразуване/закриване се определят условията и редът за съхраняване на задължителната документация.

(2) При закриване на институция документите с дългосрочно справочно значение на закритата институция се съхраняват до изтичане на определените им срокове в приемащата институция, а документите, обект на Националния архивен фонд, се предават в съответното териториално звено на Държавна агенция „Архиви“.

Раздел II.
Документи за дейността на институциите

Чл. 26. Документите за дейността на институцията се отнасят до административния и образователния процес в нея и отразяват информацията в модул „Документи за дейността на институцията“ от НЕИСПУО.

Чл. 27. Видовете, предназначението, съдържанието на информацията в основни реквизити, сроковете за съхранение и формата на водене на документите за дейността на институциите са определени в приложение № 2.

Чл. 28. За специфичните цели и изисквания на образователния процес в училищата по чл. 39, ал. 2, т. 1 – 3 ЗПУО може да се използват допълнителни дневници с реквизити, утвърдени съответно от министъра на физическото възпитание и спорта и от министъра на културата.

Раздел III.
Документи за децата и учениците

Чл. 29. Документите за децата и учениците отразяват записване, преместване, смяна на формата на обучение, отсъствия, резултатите от обучението, завършен клас, етап или степен на образование и професионална квалификация.

Чл. 30. Институциите в системата на предучилищното и училищното образование може да провеждат обучение и да издават съответните документи за:

1. завършено предучилищно образование, завършен клас, етап или степен на училищното образование в съответствие с изискванията на ЗПУО;

2. професионална квалификация в съответствие с изискванията на ЗПОО.

Чл. 31. (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Видовете, предназначението, съдържанието на информацията в основни реквизити и сроковете за издаване на документите за децата и учениците са определени в приложение № 4.

Раздел IV.
Други документи

Чл. 32. (1) (Предишен текст на чл. 32 – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Регионалните управления на образованието издават документи за признаване на завършен клас от средната степен на образование, периоди на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от Европейските училища и училища на чужди държави съгласно приложение № 4.

(2) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Издадените документи по ал. 1 и техните дубликати се регистрират в съответните книги за регистриране на издадените удостоверения или на издадените дубликати на удостоверения или в електронен формат с идентична информация.

Чл. 33. Министерството на образованието и науката издава за значими постижения на ученици:

1. национална диплома;

2. удостоверение за присъдено звание „лауреат“;

3. служебна бележка за постигнати отлични резултати от национален кръг на олимпиада.

Чл. 34. Национална диплома се издава на ученици в годината на завършване на средното образование на основание заповед за съответната година на министъра на образованието и науката за постигнат общ отличен успех 6,00 и значими постижения в областта на спорта, изкуството, науката, техниката и културата. Националната диплома е почетно отличие и има морална стойност.

Чл. 35. (1) Удостоверение за присъдено звание „лауреат“ на национална олимпиада се издава във връзка с § 2 от Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България, приета с ПМС № 79 от 2000 г. (ДВ, бр. 40 от 2000 г.) на учениците, получили оценка отличен 6,00 на националния кръг на олимпиадата, проведен в съответствие с изискванията, утвърдени от министъра на образованието и науката за провеждане на училищните олимпиади през съответната учебна година.

(2) Удостоверението за присъдено звание „лауреат“ се издава за конкретна учебна година само на ученици, които завършват средно образование в годината на провеждането на съответната национална олимпиада.

Чл. 36. Служебна бележка за постигнати отлични резултати (от 5,50 до 6,00) от национален кръг на олимпиада се издава на ученици, които завършват средно образование в годината на провеждането на съответната национална олимпиада.

Раздел V.
Общи изисквания към попълването, воденето и издаването на документите

Чл. 37. Документите, издавани или водени от институциите, се създават, попълват и водят или издават на хартиен и/или електронен носител съгласно разпоредбите на тази наредба.

Чл. 38. Със заповед на директора на институцията се определя постоянно действаща експертна комисия съгласно чл. 42 от Закона за Националния архивен фонд.

Чл. 39. Със заповед на директора на институцията се определя за всеки вид документ:

1. длъжностното лице, което изготвя/води документа;

2. мястото на съхранение на документа до приключването му;

3. редът за предаване, съхраняване и използване в архива на институцията след приключване на документа.

Чл. 40. (1) (Изм. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., предишен текст на чл. 40 – ДВ, бр. 74 от 2019 г., в сила от 20.09.2019 г.) Документите, които се попълват в електронен вид, се разпечатват с номерирани страници. Достоверността на отразената в документа информация се потвърждава на последната страница с подписите на длъжностното лице по чл. 39, т. 1 и на директора и се полага печатът на институцията.

(2) (Нова – ДВ, бр. 74 от 2019 г., в сила от 20.09.2019 г.) Дневниците, посочени в приложение № 2, които се водят в електронен вид, се разпечатват по реда на ал. 1 или се архивират в модул „Институции“ от НЕИСПУО във формат „pdf“, подписани с електронен подпис на директора, и се съхраняват съгласно сроковете, описани в приложението.

Чл. 41. (1) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2019 г., в сила от 20.09.2019 г.) Книгите и дневниците, които не са номерирани фабрично, се номерират на ръка със син химикал в горния десен ъгъл на листа.

(2) На титулната страница на книгите се отбелязват датите на тяхното започване и приключване.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Номерацията на заповедите, решенията, протоколите, регистрираните документи в книгите, в дневника за входяща кореспонденция и в дневника за изходяща кореспонденция започва с № 1 в началото на всяка учебна година.

(4) Срокът за съхранение на книгите и дневниците се отчита от датата на приключването им.

(5) Документите на групата/паралелката се водят от учителите, преподаващи в групата/ паралелката, и се заверяват с подпис на директора и с печат на институцията.

(6) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Протоколът от Педагогическия съвет се изготвя в 10-дневен срок от провеждането на заседанието. Протоколът се подписва от изготвилото го лице и се заверява с подписа на директора и печата на институцията.

(7) (Нова – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Протоколите от контролната дейност на директора и заместник-директорите се изготвят в 15-дневен срок от извършената проверка.

Чл. 42. (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) При попълване на протоколите и книгите след вписване на последните данни празните редове/страници се унищожават със знак „Z“.

(2) Протоколите за изпитите се номерират по реда на предаването им за съхранение в класьор за съответната изпитна сесия.

Чл. 43. (1) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г.) Всички документи, без посочените в чл. 44, ал. 1, могат да се попълват на ръка със син химикал. Не се допуска изтриване или коригиране с коректор на фабрично отпечатани или вписани с химикал текстове и цифри.

(2) При отстраняване на допусната грешка в документите по ал. 1 длъжностното лице, допуснало грешката, с червен химикал задрасква с една хоризонтална черта сгрешения текст (оценка), като вписва в близост верния текст (оценка), фамилията си и полага подписа си, под който се подписва директорът на институцията и се полага печатът на институцията.

Чл. 44. (1) (Доп. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г.) Дипломите, свидетелствата и удостоверенията, техните приложения и дубликати се попълват на компютър, а в непопълнените, реквизити и оставащите празни редове се отпечатват тирета. Те се попълват без използване на съкращения, подписват се със син химикал и се удостоверяват със син печат.

(2) В документите по ал. 1 не се извършват поправки, не се ползва коректор и не се прави изтриване на фабрично отпечатани и попълнени на компютър текстове и цифри.

(3) Всички удостоверения, свидетелства и дипломи и техните приложения и дубликати се издават на бланка-оригинал.

(4) Дубликат на документ, за който няма специален образец, се издава върху бланка на оригиналния, като в горния десен ъгъл на първа страница се отпечатва с главни букви „ДУБЛИКАТ“.

(5) Дипломите, свидетелствата и удостоверенията и техните дубликати се регистрират в регистрационни книги съгласно приложение № 2.

(6) След регистрирането им дипломите и приложенията към тях, свидетелствата, удостоверенията и дубликатите, които са обект на Регистъра за документите за завършено основно образование, средно образование и/или придобита степен на професионална квалификация, се въвеждат в него като основни данни и сканирани изображения.

(7) Документи с фабрична номерация се унищожават по реда на чл. 53, в случай че са дефектни, сгрешени при попълването им или са негодни за ползване.

(8) Документите извън посочените в ал. 1, които се издават на децата или учениците, за да удостоверят факти с правно значение за тях, се попълват на компютър.

Чл. 45. (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) (1) Дубликат на удостоверение, на свидетелство или на диплома се издава от директора/началника на РУО, издал оригиналния документ.

(2) Дубликатът се издава по заявление на заинтересованото лице, в случай че документът по ал. 1 е изгубен, унищожен или е негоден за ползване.

(3) Дубликатът се издава при наличие на документация, от която е видно, че оригиналният документ е издаден.

(4) Ако между издаването на първоначалния документ и издаването на дубликат на същия е настъпила промяна в имената на лицето, в дубликата на документа се вписват актуалните имена на лицето към момента на издаването му, след представяне на документ, който доказва настъпилата промяна.

(5) В случай че институцията, издала оригиналния документ, е закрита, заинтересованото лице подава заявление до институцията, където се съхранява задължителната документация. Същата институция издава и оригинален документ, когато такъв не е бил издаден от закритото училище.

(6) (Доп. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Когато документацията не се съхранява в друго училище, дубликатът или оригиналът, ако не е бил издаден такъв, се издава от институция, определена от началника на РУО, въз основа на документи, съхранявани в държавния архив.

(7) При унищожена училищна документация дубликати на документи могат да се издават въз основа на данните от Регистъра на дипломи и свидетелства за завършено основно и средно образование и придобита степен на професионална квалификация, който се поддържа от Министерството на образованието и науката за документи, издадени след 1 януари 2007 г.

(8) В случай че липсва необходимата документация за издаване на дубликат, заинтересованите лица могат да установят правата си по реда на Гражданскопроцесуалния кодекс.

Чл. 46. (1) По искане на лице, което изтърпява наказание лишаване от свобода, се издава удостоверение за завършен клас, удостоверение за начален етап на основно образование или свидетелство за основно образование, съответно техни дубликати. Искането се отправя до директора на училището, където лицето се е обучавало, чрез директора на училището към мястото за лишаване от свобода или чрез началника на затвора/поправителния дом.

(2) При регистриране на издадения документ по ал. 1 в съответната регистрационна книга в колоната за подпис се отбелязват изходящият номер и датата на писмото, с което документът е изпратен на лицето, направило искането.

(3) Директорът на училището към мястото за лишаване от свобода или началникът на затвора/поправителния дом уведомява писмено директора на училището, издал документа, за неговото получаване от лицето, което изтърпява наказание лишаване от свобода.

Чл. 47. В дипломите, свидетелствата, удостоверенията и техните дубликати, издавани на членовете на семействата на служители в дипломатическо или консулско представителство или в международна организация със седалище на територията на Република България, на мястото за попълване на личен номер на чужденец се попълва номерът от съответния документ за самоличност, издаден съгласно Закона за българските документи за самоличност.

Чл. 48. Снимките за документи, в които това е предвидено, са цветни в анфас, на матирана хартия и трябва да съответстват на възрастта на притежателя към момента на издаване на документа. Снимките следва да отговарят на изискванията на приложение № 5 към чл. 9, ал. 1 от Правилника за издаване на българските лични документи, приет с ПМС № 13 от 2010 г. (ДВ, бр. 12 от 2010 г.). Върху снимката се поставя печат на институцията, издала документа.

Чл. 49. (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Удостоверението за преместване на дете/ученик се регистрира в Дневника за изходяща кореспонденция на институцията, от която е издадено. Копие от него се съхранява в класьора към дневника. Удостоверението се регистрира в Дневника за входяща кореспонденция и се съхранява в приемащата институция.

Чл. 50. (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Удостоверенията, свидетелствата, дипломите, справките, служебните бележки, ученическите лични карти, бележниците за кореспонденция, ученическите книжки и другите индивидуални документи, както и техните дубликати се съхраняват от лицето, на което са издадени.

Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) За издаване на документи, за което е необходимо заявяване, се подава заявление съгласно приложение № 7.

Глава четвърта.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ПРИЕМАНЕ, ОТЧИТАНЕ И УНИЩОЖАВАНЕ НА ДОКУМЕНТИ С ФАБРИЧНА НОМЕРАЦИЯ

Чл. 51. (1) Документите от задължителната документация, в които фабрично са отпечатани серия и номер, са документи с фабрична номерация.

(2) Всяко приемане и предаване на документите по ал. 1 се извършва с двустранно подписан приемно-предавателен протокол за документи с фабрична номерация съгласно образец (приложение № 5).

(3) Протоколът по ал. 2 се изготвя в четири екземпляра – за приемащата, за предаващата институция, за РУО и за МОН. В 10-дневен срок от изготвянето на протокола предаващата институция представя в МОН екземпляр, предназначен за него, а приемащата – в РУО.

(4) Със заповед на директора на съответната институция, на началника на РУО и на министъра на образованието и науката се определя мястото на съхранение на приемно-предавателния протокол за документи с фабрична номерация. Срокът на съхранение е 50 години.

Чл. 52. (1) Документите с фабрична номерация се отчитат ежегодно с Отчет на документите с фабрична номерация (приложение № 6), изготвен в два екземпляра, от комисия, определена със заповед на директора на институцията.

(2) В срок до 30 април единият от екземплярите на отчета заедно с копие на протокола по чл. 53, ал. 2 се представя от училището в РУО.

(3) Със заповеди на директора на институцията и началника на РУО се определя мястото на съхранение на отчета и протокола по ал. 2. Срокът на съхранение е 50 години.

Чл. 53. (1) Документи с фабрична номерация, които са дефектни, сгрешени при попълването им или са негодни за ползване, както и остатъкът неизползвани бланки (без дубликатите) се унищожават от комисията по чл. 52, ал. 1.

(2) За подлежащите на унищожаване документи комисията съставя протокол за унищожени документи с фабрична номерация. В протокола се вписват видът на документите, които подлежат на унищожаване, и количеството им.

(3) Унищожаването се извършва, като се изрязват отпечатаните серия и фабричен номер от бланките на документите и се залепват върху протокола и върху всеки залепен номер се поставя печатът на институцията. Залепените номера са неразделна част от протокола, а останалата част от бланките се унищожава.

(4) Комисията подписва протокола и го предава на директора на институцията.

Глава пета.
УСЛОВИЯ И РЕД ЗА СЪЗДАВАНЕ, УТВЪРЖДАВАНЕ И АКТУАЛИЗИРАНЕ НА ДОКУМЕНТИ (ЗАГЛ. ИЗМ. – ДВ, БР. 75 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2017 Г.)

Чл. 54. (1) (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Създаването, утвърждаването и актуализирането на документите в системата на предучилищното и училищното образование се организират от министъра на образованието и науката.

(2) Комисия, определена със заповед на министъра на образованието и науката:

1. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) съставя списък на документи от задължителната документация за системата на предучилищното и училищното образование за началото или за края на съответната учебна година;

2. разработва проект на формуляр на заявка за доставка на документи в съответствие със списъците по т. 1;

3. разработва проекти на образци на задължителните документи;

4. определя основните реквизити на всички образци на документи;

5. актуализира документите в съответствие с измененията в юридическите актове за системата на предучилищното и училищното образование;

6. разработва образци на актуализирани документи.

(3) (Изм. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г.) Министърът на образованието и науката утвърждава списъците, формулярите на заявките, образците на документите, които се издават на бланка-оригинал.

Чл. 55. (Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Министерството на образованието и науката притежава изключителното право на ползване на графичното оформление на документите в системата на предучилищното и училищното образование.

Чл. 56. (1) За заявяване на задължителните документи от институциите в системата на предучилищното и училищното образование министърът утвърждава формуляр на заявка за задължителната документация за началото или края на учебната година.

(2) Заявяването на документите се извършва от директора на институцията. Екземпляр от заявката по ал. 1, който се предава в Министерството на образованието и науката, е предназначен за изпълнителя по договор за отпечатване и разпространение на задължителните документи.

Допълнителни разпоредби

§ 1. По смисъла на тази наредба институции за професионално обучение са професионалните колежи и центровете за професионално обучение.

§ 2. Печат с изображение на държавния герб върху документите по чл. 34, ал. 2 ЗПУО, издавани от Американския колеж – София, се полага в съответното регионално управление на образованието по реда на чл. 24, ал. 4.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 3. Министерството на образованието и науката осигурява създаването и внедряването на всички електронни продукти, необходими за функционирането на НЕИСПУО, до края на 2020 г.

§ 4. (Отм. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г.)

§ 5. До внедряване на съответния електронен раздел от модулите „Документи за дейността на институцията“ и „Деца и ученици“ от НЕИСПУО документите, описани в приложение № 2, се водят и използват на хартиен носител.

§ 6. Действащият към момента на влизане в сила на тази наредба Модул за онлайн събиране и обработка на данните от Списък-образец № 1, Списък-образец № 2 и Списък-образец № 1а и онлайн съгласуване от регионалните инспекторати по образованието от Информационната система на образованието се преобразува в Модул „Институции“ от НЕИСПУО.

§ 7. До внедряване на съответния регистър от НЕИСПУО регистрите по чл. 7, т. 1 и 3 се водят по досегашния ред в информационната система на образованието.

§ 8. (1) Учениците по § 24, ал. 3 ЗПУО, които придобиват основно образование след успешно завършен VІІ клас, получават свидетелство за основно образование на бланка с фабрична номерация, с номенклатурен № 3-30.7, със следните реквизити:

1. съдържание: данни за институцията, издаваща документа; лични данни на ученика; серия, номер; форма на обучение; годишни оценки по изучаваните учебни предмети от обучението в задължителна, задължително- избираема и свободноизбираема подготовка в VII клас;

2. подпис на директор на училището, печат с изображение на държавния герб.

(2) Учениците по § 24, ал. 2 ЗПУО, които придобиват основно образование след успешно завършен VІІI клас през учебната 2016/2017 г., получават свидетелство за основно образование на бланка с фабрична номерация, с номенклатурен № 3-30.8, със следните реквизити:

1. съдържание: данни за институцията, издаваща документа; лични данни на ученика; серия, номер; форма на обучение; общ успех; годишни оценки по изучаваните учебни предмети от обучението в задължителна, задължителноизбираема и свободноизбираема подготовка в VIII клас;

2. подпис на директор на училището, печат с изображение на държавния герб.

(3) Учениците по § 24, ал. 5 ЗПУО, които придобиват средно образование при условията и по реда на чл. 24 от отменения Закон за народната просвета, получават диплома за средно образование (номенклатурен номер 3-34) съгласно държавното образователно изискване по чл. 16, т. 10 от отменения Закон за народната просвета.

§ 9. (1) Ученици, завършили последен гимназиален клас при условията и по реда на отменения Закон за народната просвета, но неположили държавни зрелостни изпити, получават удостоверение за завършен гимназиален етап с номенклатурен номер 3-22 или дубликат на удостоверение за завършен гимназиален етап с номенклатурен номер 3-22а и приложение към тях с номенклатурен номер 3-22.1.

(2) Ученици, завършили последен гимназиален клас при условията и по реда на отменения Закон за народната просвета, но неположили държавни зрелостни изпити, след успешното им полагане получават диплома за средно образование с номенклатурен номер 3-34 и приложение към нея с номенклатурен номер 3-34.1.

§ 10. Ученици, завършили последен гимназиален клас преди учебната 2002/2003 г., но неположили зрелостни изпити и/или държавни изпити за професионална квалификация, след успешното им полагане получават диплома за средно образование с номенклатурен номер 3-42.

§ 11. Водените до влизане в сила на тази наредба документи се съхраняват по реда на държавното образователно изискване по чл. 16, т. 10 от отменения Закон за народната просвета.

§ 12. Задължителните документи на закритите/преобразуваните болнични училища и на преобразуваните помощни училища се съхраняват в съответното регионално управление на образованието или в училище, определено от началника на регионалното управление на образованието.

§ 13. Тази наредба се издава на основание чл. 22, ал. 4 във връзка с чл. 22, ал. 2, т. 10 от Закона за предучилищното и училищното образование.

§ 14. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването в „Държавен вестник“ и отменя Наредба № 4 от 2003 г. за документите за системата на народната просвета (ДВ, бр. 41 от 2003 г.).

Преходни и Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 8 ОТ 2016 Г. ЗА ИНФОРМАЦИЯТА И ДОКУМЕНТИТЕ ЗА СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 75 ОТ 2017 Г., В СИЛА ОТ 15.09.2017 Г.)

§ 22. Свидетелство за основно образование с номенклатурен № 3-20 получават лицата, които:

1. завършват успешно VII клас през учебната 2017/2018 г.;

2. са придобили основно образование след успешно завършен VII клас при условията на Закона за народната просвета (отм., ДВ, бр. 86 от 1991 г.) или успешно завършен VІІI клас при условията на Закона за народната просвета (отм., ДВ, бр. 79 от 2015 г.).

§ 23. За учениците в III клас през учебната 2017/2018 г. се води ученическа книжка, с която се удостоверява завършването на съответния клас. За тези ученици не се издава удостоверение за завършен клас от начален етап.

§ 24. До отпечатване и разпространяване на бланките на документите за края на учебната 2016/2017 г. се използват бланките, отпечатани за края на учебната 2015/2016 г. До отпечатване и разпространяване на бланките на документите за края на учебната 2017/2018 г. се използват бланките, отпечатани за края на учебната 2016/2017 г.

§ 25. Ученици, получили диплома за средно образование 3-35 – образец 2003 г., могат да получат Справка за общ успех при кандидатстване във висше училище. Общият успех се изчислява като средноаритметична оценка (с точност до 0,01) от следните три оценки: средноаритметичната оценка (с точност до 0,01) от зрелостните изпити (държавните зрелостни изпити), средноаритметичната оценка (с точност до 0,01) от учебните предмети, изучавани в задължителната подготовка, и средноаритметичната оценка (с точност до 0,01) от учебните предмети, изучавани в задължителноизбираемата подготовка и/или профилирана или задължителна професионална подготовка.

§ 26. Заявления за издаване на дубликати на документи, издадени от МОН по реда на отменената Наредба № 2 от 2003 г. за признаване на завършени етапи на училищно обучение или степени на образование и професионална квалификация по документи, издадени от училища на чужди държави (отм., ДВ, бр. 74 от 2016 г.), се подават в МОН и се насочват служебно към РУО, като към тях се прилагат копия от необходимата първична документация за издаване на дубликата.

§ 27. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

(ОБН. – ДВ, БР. 50 ОТ 2018 Г., В СИЛА ОТ 15.06.2018 Г.)

§ 13. (1) От учебната 2018/2019 г. дневниците, посочени в приложение № 2, може да се водят в хартиен и/или в електронен вид.

(2) Институциите може да използват избрани от тях софтуерни продукти за водене на дневниците в електронен вид, които осигуряват обработването, наличието и контрола на цялата информация, отразена в реквизитите на хартиения вариант. След внедряване на електронните раздели за дневниците от модул „Документи за дейността на институцията“ на НЕИСПУО софтуерните продукти за водене на дневниците в електронен вид трябва да осигуряват съвместимост с НЕИСПУО.

(3) Документите по ал. 2 се разпечатват по реда на чл. 40 и се съхраняват съгласно сроковете, описани в приложение № 2.

(4) Електронното водене на дневниците се осъществява съгласно чл. 9, ал. 4.

§ 14. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

(ОБН. – ДВ, БР. 42 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 28.05.2019 Г.)

§ 10. (1) От учебната 2019/2020 г. личните картони, посочени в приложение № 2, и ученическите книжки, посочени в приложение № 4, може да се водят в хартиен и/или в електронен вид.

(2) Институциите може да използват избрани от тях софтуерни продукти за водене на документите по ал. 1 в електронен вид, които осигуряват обработването, наличието и контрола на цялата информация, отразена в реквизитите на хартиения вариант. След внедряване на електронните раздели за личното образователно дело от модул „Документи за дейността на институцията“ и разделите за попълване в електронен вид за ученическите книжки от модул „Деца и ученици“ софтуерните продукти за водене на посочените документи в електронен вид трябва да осигуряват съвместимост с НЕИСПУО.

(3) Документите по ал. 2 се разпечатват по реда на чл. 40 и се съхраняват съгласно съответните срокове, посочени в приложение № 2.

(4) Електронното водене на документите по ал. 1 се осъществява съгласно чл. 9, ал. 4.

§ 11. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

Заключителни разпоредби
КЪМ НАРЕДБА ЗА ИЗМЕНЕНИЕ И ДОПЪЛНЕНИЕ НА НАРЕДБА № 8 ОТ 2016 Г. ЗА ИНФОРМАЦИЯТА И ДОКУМЕНТИТЕ ЗА СИСТЕМАТА НА ПРЕДУЧИЛИЩНОТО И УЧИЛИЩНОТО ОБРАЗОВАНИЕ

(ОБН. – ДВ, БР. 74 ОТ 2019 Г., В СИЛА ОТ 20.09.2019 Г.)

§ 5. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването ѝ в „Държавен вестник“.

Приложение № 1 към чл. 7, т. 1

(Доп. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г., изм. и доп. – ДВ, бр. 74 от 2019 г., в сила от 20.09.2019 г.)

Информация за институциите в системата на предучилищното и училищното образование

I. Списък-образец № 1 съдържа следната информация за организиране на дейността за учебната година:

1. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2019 г., в сила от 20.09.2019 г.) Раздел I – „Данни за училището“: наименование, местонахождение; данни за контакт; БУЛСТАТ/ЕИК; година на създаване; акт за създаване или преобразуване; начин на финансиране; утвърдена численост на персонала; данни за Обществения съвет и за формите на ученическо самоуправление.

2. Раздел II – „Данни за паралелката/групата“: клас/група, брой ученици и вид на паралелката/групата, списък на учениците в паралелката/групата; изучаван профил/професия/специалност; форма и срок на обучение; брой ученици, повтарящи класа; пътуващи ученици и ученици със специални образователни потребности.

3. (изм. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.) Раздел III – „Данни за изпълнение на училищните учебни планове“: име на учебния предмет/модул; клас/група, в които се преподава; раздел от учебния план, по който се изучава предметът/модулът; брой учебни седмици и часове седмично; общо учебни часове за предмета; задължителна норма за преподавателска заетост; необходим брой щатни места за преподаване на предмета; брой назначени преподаватели на щатно място, формирано от учебни часове по този учебен предмет/модул; остатък брой учебни часове.

4. Раздел IV – „Педагогически специалисти/непедагогически персонал“: данни за педагогическите специалисти и непедагогическия персонал; длъжност и щатно място, на което е назначен; трудов стаж; данни за назначаване; данни за образованието и квалификацията; данни за задължителната норма преподавателска заетост.

5. (доп. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Раздел V – „Данни за учениците“: данни за ученика; клас/група, в които се обучава през текущата учебна година; форма на обучение; индивидуален учебен план; данни за записване и/или преместване в друго училище; данни за завършена степен на образование.

6. Раздел VI – „Проектна дейност и други дейности извън графика на редовните учебни занятия“: вид и наименование на проекта/дейността, кратко описание, приоритетни области, информация за партньорите, период на провеждане, обхванати участници, основни резултати, международна мобилност.

7. Раздел VII – „Физическа среда“: сграден фонд на институцията и нейните филиали; данни за помещенията; данни за учебно-техническите средства; данни за компютърното оборудване в институцията.

8. (нова – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2019 г., в сила от 20.09.2019 г.) Раздел VIII – Работна карта „Характеристика на средата – образователното ниво и трудовата заетост на семейството“ – за набиране на информация за образователното ниво и трудовата заетост на семейството: данни за групата/класа; името на детето/ученика; информация за майката; информация за бащата; информация за друг възрастен, полагащ грижи за детето/ученика. Данните от работните карти на децата/учениците се въвеждат от общинските и държавните училища в НЕИСПУО ежегодно до 1 януари на съответната учебна година.

II. Списък-образец № 2 съдържа следната информация за организиране на дейността в детската градина за учебната година:

1. Раздел I – „Данни за детските градини“: наименование, местонахождение на институцията; категория; данни за контакт; БУЛСТАТ; година на създаване; акт за създаване или преобразуване; начин на финансиране; утвърдена численост на персонала; данни за Обществения съвет; данни за филиалите на институцията.

2. Раздел II – „Данни за групата“: име и вид на групата; брой на децата по възраст в групата; брой места в групата; брой деца със специални образователни потребности.

3. Раздел III – „Образователна дейност“: описание на педагогическите ситуации; брой часове седмично и годишно за всяка група.

4. Раздел IV – „Педагогически специалисти/непедагогически персонал“: лични данни за педагогическите специалисти и непедагогическия персонал (ЕГН, име, презиме, фамилия, местоживеене, данни за контакт); длъжност и щатно място, на което е назначен; трудов стаж; данни за назначаване в институцията; данни за образованието и квалификацията; данни за задължителната норма преподавателска заетост.

5. Раздел V – „Данни за децата“: данни за детето; група за текущата учебна година; данни за записване и/или преместване в друга институция.

8. (нова – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г., изм. – ДВ, бр. 74 от 2019 г., в сила от 20.09.2019 г.) Раздел VIII – Работна карта „Характеристика на средата – образователното ниво и трудовата заетост на семейството“ – за набиране на информация за образователното ниво и трудовата заетост на семейството: данни за групата; името на детето; информация за майката; информация за бащата; информация за друг възрастен, полагащ грижи за детето. Данните от работните карти на децата се въвеждат от общинските и държавните детски градини в НЕИСПУО ежегодно до 1 януари на съответната учебна година.

III. Списък-образец № 3 съдържа следната информация за организиране на дейността за учебната година:

1. Раздел I – „Данни за центъра за подкрепа за личностно развитие/центъра за специална образователна подкрепа/специализираното обслужващо звено“: наименование, вид, местонахождение; категория; данни за контакт; БУЛСТАТ; година на създаване; акт за създаване или преобразуване; начин на финансиране; утвърдена численост на персонала.

2. Раздел II – „План за обучение за текущата учебна година“ (ако е приложимо): образователна дейност; група, в която се прилага; брой учебни седмици и часове седмично; задължителна норма преподавателска заетост.

3. Раздел III – „Педагогически специалисти/непедагогически персонал“: лични данни за педагогическите специалисти и непедагогическия персонал (ЕГН, име, презиме, фамилия, местоживеене, данни за контакт); длъжност и щатно място, на което е назначен; трудов стаж; данни за назначаване в институцията; данни за образованието и квалификацията; данни за задължителната норма преподавателска заетост.

4. Раздел IV – „Данни за децата и учениците“: данни за детето/ученика; организационна педагогическа форма/група, в която участва през текущата учебна година.

5. Раздел V – „Проектна дейност и други дейности извън графика на редовните учебни занятия“: вид и наименование на проекта/дейността, кратко описание, приоритетни области, информация за партньорите, период на провеждане, обхванати участници, основни резултати, международна мобилност.

6. Раздел VI – „Физическа среда“: сграден фонд на институцията и нейните филиали; данни за помещенията; данни за учебно-техническите средства; данни за компютърното оборудване в институцията.

Приложение № 2 към чл. 7, т. 2

(Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г.)

№	Вид документ/раздел от модул от НЕИСПУО	Номенклатурен номер/електронен раздел (ЕР)	Институции	Предназначение на документа	Съдържание на информацията, отразена в основни реквизити	Срок за съхранение в институцията	Формат за водене и съхраняване на документа
1	2	3	4	5	6	7	8
	Всички				данни за институцията; за книгите: титулна страница – наименование на документа и датите на започване и приключване		документите се водят в електронен вид и се съхраняват в хартиен
1.	Книга за решенията на педагогическия съвет и протоколи от заседанията	освободен от графичен дизайн (ОГД)	детски градини (ДГ), училища, центрове за подкрепа за личностно развитие (ЦПЛР), Национален дворец на децата (НДД)	вписване на решенията от заседанията на педагогическия съвет	книга: пореден номер на заседанието; взети решения; в началото на всяка учебна година – поименен списък на членовете на педагогическия съвет; протоколи: пореден номер; дневен ред на заседанието; отсъстващи членове на педагогическия съвет и причините за отсъствието; обсъждания по време на заседанието; взети решения	20 години	електронен/хартиен
2.	Книга за регистриране заповедите на директора и оригиналните заповеди: – за дейността; – по трудовите правоотношения (ТПО)	ОГД	всички	регистриране на заповедите, издадени от директора на институцията	номер на заповед; дата на издаване; основание за издаване; относно (кратко описание на съдържанието); подпис на директора	книгата – 20 години; заповедите: – за дейността; – 20 години; – за ТПО – 50 години	електронен/хартиен
3.	Книга за контролната дейност на директора (заместник-директора) и констативни протоколи от направените проверки	ОГД	всички	регистриране контролната дейност на директора (заместник-директора) на институцията	книга: извършени проверки; констативни протоколи: констатации от направените проверки, подписани от директора и проверявания служител	5 години	електронен/хартиен
4.	Книга за регистриране на проверките на контролните органи на МОН	ОГД	всички	регистриране дейността на контролните органи на МОН	извършени проверки	5 години	електронен/хартиен
5.	Дневник за входяща кореспонденция и Дневник за изходяща кореспонденция и съответните класьори с кореспонденцията	ОГД	всички	за регистриране на входяща и на изходяща кореспонденция	дневник: регистрационен № (вх./изх.), дата; вид документ и кратко съдържание; данни за кореспондента; резолюция; движение на документа; индекс за класиране; срок за съхранение; класьори: входяща кореспонденция и екземпляри от изходящата кореспонденция	10 години	хартиен/електронен
6.	Книга за регистриране на даренията и класьор със свидетелства за даренията	3-67	всички	регистриране на даренията, постъпващи в институциите	№ по ред; дата; данни за дарителя; вид на дарението; количество; стойност; воля на дарителя; № и дата на счетоводния документ; подпис на председателя на комисията по даренията; подпис на директора	20 години	хартиен
7.	Свидетелство за дарения	ОГД	всички	два еднообразни екземпляра – един за дарителя и един към книгата за регистриране на дарения	номер и дата, съответстващи на регистрационния номер и датата на дарението от книгата за регистриране на даренията; данни за дарителите; описание на вида, количеството и стойността на дарението; волята на дарителя; подпис на дарителя и на председателя на комисията по даренията и на директора на институцията; печат	20 години	хартиен
8.	Летописна книга	ОГД	всички	регистриране и отразяване на важни събития и факти от историята и развитието на институцията	хронология на значимите за институцията събития	постоянен	хартиен
9.	Книга за заповедите за храна	ОГД	ДГ, училища с общежития	регистриране на заповедите за броя на заприходените на столово хранене деца и ученици	заповеди за храна по дни с данни, записани с думи и цифри за: брой заприходени за храна (закуска, обяд и вечеря), брой столуващи с право на храна; брой купони за храна	5 години	електронен/хартиен
10.	Книга за движението на учениците от социално-педагогическите интернати и от възпитателните училища-интернати	3-64/ЕР	социално-педагогически интернати (СПИ) и възпитателни училища-интернати (ВУИ)	водене на отчет на учениците от постъпването им в интерната до напускането им	сведения за: ученика и родителите; данни за МКБППМН* и инспектора от Детската педагогическа стая; номер и дата на съдебното решение и на настанителното писмо от МОН; дата на постъпване и номер на удостоверението за преместване; преместване и прекратяване на настаняването; бягства на ученика от интерната; уведомяване на районното управление на полицията; дата на връщане; отсъствия на ученика от интерната	5 години	електронен/хартиен
11.	Книга за резултатите от изпитите на учениците/лично образователно дело	3-90/ЕР	училища	вписване на резултатите от изпитите на учениците от I клас до завършване на основно образование, които са в самостоятелна, индивидуална комбинирана, задочна и дистанционна форма на обучение	форма на форма на обучение; общи сведения за ученика; резултати от изпитите; решение на педагогическия съвет	50 години	електронен/ хартиен
12.	Книга за подлежащите на задължително обучение до 16 години/лично образователно дело	3-18/ЕР	ДГ, училища	водене на отчет на деца/ученици от задължителната за обучение възраст в подготвителните групи и в класовете до навършване на 16-годишна възраст	деца/ученици, година на раждане; пореден номер; лични данни; учебна година; възраст на детето в години; група/клас и паралелка за съответната учебна година и възраст на детето; данни за записаните и отписаните (преместилите се в други ДГ/училища); данни за родителя/настойника	50 години	електронен/хартиен
13.	Главна книга/лично образователно дело	3-12/ЕР	училища	вписване на годишните оценки на учениците от I клас до завършване на основно образование	учебна година; клас; пореден номер; данни за ученика; оценки по учебни предмети/модули с думи и/или цифри; отсъствия; годишен резултат – завършва, остава; резултати от изпити по сесии, предмети и оценки с думи и цифри; резултати след изпита; успех, с който завършва основно образование; резултати от НВО	50 години	електронен/ хартиен
14.	Дневник на група/подготвителна група	3-5/ЕР	ДГ, училища	информация за образователната дейност в една група за една учебна година	общи сведения за децата в групата; седмично разписание; срещи с родителите; сведения за присъствието на децата по месеци; резултати от предучилищна подготовка по образователни направления; седмично планиране; обща подкрепа за личностно развитие	5 години	електронен/хартиен
15.	Дневник I – III клас	3-14/ЕР	училища	информация за образователната дейност в една паралелка за една учебна година	списък на учителите по отделните учебни предмети; седмично разписание на учебните часове; срещи с родителите; общи сведения за учениците; учебни занятия и отсъствия на учениците; резултати от обучението; обща подкрепа за личностно развитие	5 години	електронен/хартиен
16.	Дневник IV клас	3-16/ЕР	училища	информация за образователния процес в една паралелка за една учебна година	списък на учителите по отделните учебни предмети; седмично разписание на учебните часове; родителски срещи; общи сведения за учениците; учебни занятия и отсъствия на учениците; резултати от обучението; наложени и отменени санкции; обща подкрепа за личностно развитие	5 години	електронен/хартиен
17.	Дневник V – XII клас	3-87/ЕР	училища	информация за образователния процес в една паралелка за една учебна година	списък на учителите по отделните учебни предмети/модули; седмично разписание на учебните часове; срещи с родители; график на контролните и класните работи; резултати от обучението; учебни предмети/модули и теми; отсъствия; наложени и отменени санкции; индивидуална работа; обща подкрепа за личностно развитие	5 години	електронен/хартиен
18.	Дневник на група	3-63/ЕР	училища, в които се осъществява целодневна организация на учебния ден, ЦПЛР, НДД	дейности в група/организационна педагогическа форма за една учебна година в училище, общежитие, ЦПЛР, НДД	общи сведения за детето/ученика; сведения за родителите/настойниците; сведения за общия брой на отсъствията на децата/учениците от групата; годишна програма; седмично разписание на дейностите	5 години	електронен/хартиен
19.	Дневник за дейности за подкрепа за личностно развитие	3-63.1/ЕР	ДГ, училища, ЦПЛР, НДД, центрове за специална образователна подкрепа (ЦСОП), Регионален център за подкрепа на процеса на приобщаващото образование (РЦПППО)	дейности в група/организационна педагогическа форма и индивидуални дейности за подкрепа за личностното развитие за една учебна година	общи сведения за детето/ученика; сведения за родителите/настойниците; вид подкрепа; седмично разписание на дейностите	5 години	електронен/хартиен
20.	Дневник на група/паралелка в център за специална образователна подкрепа	3-62/ЕР	ЦСОП	информация за образователния процес и дейностите за подкрепа за личностното развитие в една група/паралелка за една учебна година	общи сведения за детето/ученика, сведения за родителите/настойниците; сведения за общия брой на отсъствията на децата/учениците; седмично разписание на дейностите; резултати от обучението; резултати от дейностите за подкрепа за личностно развитие	5 години	електронен/хартиен
21.	Личен картон/лично образователно дело	1) 3-51; 2) 3-48; 3) 3-52; 4) 3-50В/ЕР	училища	вписване на резултатите от обучението 1) от VIII до XII клас в дневна, вечерна и индивидуална форма на обучение 2) задочна, самостоятелна, комбинирана и дистанционна форма на обучение 3) професионално обучение по модули 4) от валидиране на професионални знания, умения и компетентности	за всички: данни за ученика; снимка; документи при постъпване; форма на обучение; профил, професия, специалност; данни за издадени документи 1) – 3) резултати от обучението по учебни години и учебни предмети/модули по вид подготовка; отсъствия; резултати от изпити; резултати от изпити за промяна на оценка; резултати от национално външно оценяване, държавни зрелостни изпити и/или държавен изпит за професионална квалификация 4) установени резултати от неформално обучение и самостоятелно учене – признати компетентности	50 години	електронен/хартиен
22.	Протоколи за допускане до изпити: 1) Протокол за допускане на учениците до изпити за промяна на оценка; 2) Протокол за допускане на учениците до държавни зрелостни изпити и за придобиване на средно образование и/или до държавен изпит за придобиване на професионална квалификация	3-79А/ЕР 3-79/ЕР	училища	допускане до изпит	1) номер и дата на протокола; учебна година; сесия; дата на провеждане на заседанието; № и дата на заповедта за назначаване на комисията; състав на комисията; 2) номер по ред; клас; трите имена на ученика; заявени изпити; държавни зрелостни изпити и държавен изпит за придобиване на професионална квалификация	50 години	електронен/хартиен
23.	Протоколи за провеждане на изпити: Протокол за дежурство при провеждане на писмен изпит	3-82/ЕР	училища	информация за провеждане на изпит	учебен предмет; учебна година; сесия; форма на обучение; вид на изпита; група; клас; дата на провеждане на изпита; тема/модул	5 години	електронен/хартиен
24.	Протоколи за резултати от изпити: 1) Протокол за резултата от писмен, устен или практически изпит 2) Протокол за удостоверяване на завършен гимназиален етап 3а) Протокол за резултати от държавните зрелостни изпити 3б) Протокол за резултати от изпити за придобиване на средно образование от държавните зрелостни изпити, държавен изпит за придобиване на професионална квалификация 4) Протокол за придобиване на професионална квалификация	3-80/ЕР 3-84/ЕР 3-81/ЕР 3-81Б/ЕР 3-81В/ЕР	училища	1) резултат на ученика, определен от изпитната комисия 2) издаване на удостоверение за завършен гимназиален етап 3а) резултати на учениците от училището от държавен зрелостен изпит по даден учебен предмет 3б) окончателни резултати на учениците от училището от държавните зрелостни изпити и държавен изпит за придобиване на професионална квалификация 4) окончателни резултати на учениците от училището от изпита за придобиване на професионална квалификация	1) учебен предмет/обща годишна оценка; учебна година; сесия; клас; вид на изпита; форма на обучение; дата на провеждане на изпита; номер на изпитния билет/номер на темата; индивидуални оценки и обща оценка, определена от членовете на комисията 2) решение на комисията за издаване на удостоверение за завършен гимназиален етап; пореден номер; клас; лични данни на ученика 3а) държавен зрелостен изпит по учебен предмет; успешно и неуспешно положили държавния зрелостен изпит ученици – резултати 3б) резултати от държавните зрелостни изпити; успешно положили държавни зрелостни изпити, държавен изпит за придобиване на професионална квалификация и неуспешно положили държавните зрелостни изпити 4) резултати от изпита на успешно и неуспешно положили държавен изпит за придобиване на професионална квалификация	50 години	електронен/хартиен
25.	Регистрационна книга за издадените документи за завършена степен на образование и за придобита професионална квалификация	3-78/ЕР	училища, РУО	регистриране на издадените документи за завършена степен на образование и професионална квалификация и свидетелства за правоспособност, удостоверения за гимназиален етап, вкл. и документите за валидиране	номер по реда на издаване на документа; регистрационен номер по ред за годината на издаване; дата на регистриране; лични данни за ученика; форма на обучение; вид подготовка; серия и номер на документа; подпис на притежателя; данни за издаден дубликат: дата на издаване, серия и номер на документа (за всеки вид документи се води отделна книга)	50 години	електронен/хартиен
26.	Регистрационна книга за издадените дубликати на документи за завършена степен на образование и за придобита професионална квалификация	3-73/ЕР	училища, РУО	регистриране на дубликати, вкл. и на дубликати на документи за валидиране	номер по ред на издаване на дубликата; регистрационен номер по ред за годината на издаване на дубликата; дата на регистриране на дубликата; лични данни на ученика; вид на издавания дубликат; серия; номер на бланката на дубликата; вид подготовка; форма на обучение; серия, номер на бланката на оригинала на документа; регистрационен номер на оригиналния документ; дата на издаване на оригинала; подпис на лицето при получаване на дубликата	50 години	електронен/хартиен
27.	Регистрационна книга за издадените удостоверения	3-78А/ЕР	ДГ, училища, РУО	регистриране на удостоверения за: задължително предучилищно образование; завършен клас; завършен начален етап на основно образование, вкл. и удостоверения за валидиране	пореден регистрационен номер; регистрационен номер за годината; дата на издаване; лични данни на ученика; клас/група, форма на обучение или серия и фабричен номер (ако е приложимо); подпис на получателя (родителя/настойника)	50 години	електронен/хартиен
28.	Регистрационна книга за издадените дубликати на удостоверения	3-78Б/ЕР	ДГ, училища, РУО	регистриране на дубликати на удостоверения, вкл. и дубликати на удостоверения за валидиране	номер по ред на издаване на дубликата; регистрационен номер по ред за годината на издаване на дубликата; дата на регистриране на дубликата; лични данни на ученика; вид на издавания дубликат; данни за оригинала на документа; подпис на лицето при получаване на дубликата	50 години	електронен/хартиен

*МКБППМН – местна комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните.

Приложение № 3 към чл. 7, т. 3

(Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г., , изм. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г., доп. – ДВ, бр. 74 от 2019 г., в сила от 20.09.2019 г.)

ЛИЧНО ОБРАЗОВАТЕЛНО ДЕЛО

І. Данни за институцията

ІІ. Лични данни за детето/ученика

ІІІ. Общи данни за обучението – период на обучение в институцията (приемане – преместване/напускане/завършване), учебен план, форма на обучение, организация на обучението, специални образователни потребности и др.

ІV. Информация за процеса и резултатите от обучението:

1. (доп. – ДВ, бр. 74 от 2019 г., в сила от 20.09.2019 г.) Предучилищна подготовка – резултати от оценка на риска от обучителни затруднения; резултати по образователни направления и готовност за постъпване в I клас.

2. Общообразователна подготовка – по класове: изучавани предмети, срочни и годишни оценки/оценки с качествен показател, хорариум, резултати от изпити; резултати от национално външно оценяване; отчетен индивидуален напредък.

3. Разширена подготовка – по класове: изучавани предмети, срочни и годишни оценки/оценки с качествен показател, хорариум, резултати от допълнително обучение и от изпити.

4. Профилирана подготовка – по класове: изучавани предмети, задължителни и избираеми модули, срочни и годишни оценки/оценки с качествен показател, хорариум, резултати от изпити.

5. Професионална подготовка (обща, отраслова, специфична и разширена) – по класове: изучавани предмети, срочни и годишни оценки/оценки с качествен показател, хорариум, резултати от изпити.

6. Допълнителна подготовка – по класове: учебни предмети, модули и дейности, хорариум.

7. Специализирана подготовка – по класове: специализирани учебни предмети, срочни и годишни оценки/оценки с качествен показател, хорариум, резултати от годишни и други изпити.

8. Признаване, приравняване и валидиране на резултати от ученето.

9. Резултати от задължителни и допълнително положени държавни зрелостни изпити и/или държавен изпит за придобиване на професионална квалификация – сесия и учебна година, наименование на учебните предмети и оценка с думи и цифри.

V. Свидетелство за основно образование/диплома за средно образование – данни за издадения документ и сканирано цветно изображение.

VІ. Документи за професионална квалификация – свидетелство за професионална квалификация, свидетелство за правоспособност – данни за издадения документ и сканирано цветно изображение.

VІІ. Документи за валидиране на компетентности – данни за издадени документи и сканирано цветно изображение.

VІІІ. Други документи съгласно приложение № 4, издадени на детето/ученика – за всеки документ:

– вид на документа;

– актуални лични данни към датата на издаване на документа;

– номер/серия и фабричен номер (ако е приложимо);

– регистрационен номер и дата на издаване;

– дата на получаване.

IX. Подкрепа за личностно развитие на децата и учениците

1. Обща подкрепа за личностно развитие

1. Екипна работа между учителите и другите педагогически специалисти – обсъждани проблеми, резултати от обмяна на добри практики.

2. Допълнително обучение по учебни предмети.

3. Допълнителни модули за деца, които не владеят български език.

4. Поощряване с морални и материални награди.

5. Дейности по превенция на насилието и преодоляване на проблемното поведение.

6. Ранно оценяване на потребностите и превенция на обучителните затруднения.

7. Логопедична работа.

2. Допълнителна подкрепа за личностно развитие на дете/ученик: със специални образователни потребности/в риск/с изявени дарби/с хронични заболявания:

1. Работа с дете и ученик по конкретен случай – план за подкрепа на детето/ученика.

2. Психо-социална рехабилитация, рехабилитация на слуха и говора, зрителна рехабилитация, рехабилитация на комуникативните нарушения и при физически увреждания.

3. Необходимост и осигуреност на достъпна архитектурна, обща и специализирана подкрепяща среда, технически средства, специализирано оборудване, дидактически материали, методики и специалисти.

4. Предоставяне на обучение по специалните учебни предмети за учениците със сензорни увреждания.

5. Ресурсно подпомагане.

Х. Други данни за детето/ученика

1. Стипендии.

2. Национална диплома, лауреатски удостоверения, награди и др.

3. (изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г.) Наложени санкции, заличени санкции – основания, заповед №.

4. Работа в представителни ученически организации и форми за ученическо самоуправление.

5. Участие в международни мобилности.

6. Други.

Приложение № 4 към чл. 31

(Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г., изм. – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)

№	Вид документ	Ном. номер	Институции	Предназначение на документа и права, които предоставя	Съдържание на информацията, отразена в основни реквизити*	Подпис печат	Формат за издаване, защита	Срок на издаване до:
1	2	3	4	5	6	7	8	9
	За всички документи				данни за институцията, лични данни на детето или ученика		попълва се в електронен вид, издава се в хартиен вид
1.	Удостоверение за задължително предучилищно образование	3-19	детски градини (ДГ), училища с подготвителна група	удостоверява завършено предучилищно образование	готовност за постъпване в първи клас в съответствие с очакваните резултати, определени в ДОС за предучилищно образование; препоръки за допълнителна подкрепа за личностното развитие	директор, печат	хартия с воден знак (ХВЗ)	7 дни от датата на приключване на учебното време
2.	Удостоверение за преместване на дете от задължително предучилищно образование	3-97	ДГ, училища с подготвителна група	преместване/ записване в друга институция	вид организация; период на посещение в група за задължително предучилищно образование	учители, директор, печат	освободен от графичен дизайн (ОГД)	5 дни след получаване на информация от приемащата институция
3.	Удостоверение за завършен клас от началния етап на основното образование (първи/втори/трети)	3-23	училища	удостоверява последен успешно завършен клас; дава право за продължаване на обучението в следващ клас	форма на обучение; година на завършване; резултати от обучението	класен ръководител, директор, печат	ХВЗ	7 дни от края на втория учебен срок
4.	Удостоверение за завършен начален етап на основно образование	3-25	училища	удостоверява завършен начален етап; дава право за продължаване на обучението в прогимназиален етап на основно образование	форма на обучение; година на завършване; резултати от обучението; резултати от национално външно оценяване (НВО); съответно ниво от Националната квалификационна рамка (НКР) и от Европейската квалификационна рамка (ЕКР)	класен ръководител, директор, печат	ХВЗ	7 дни от края на втория учебен срок
5.	Удостоверение за преместване на ученик	3-96	училища	преместване/ записване в друго училище	форма на обучение; резултати от обучението; наложени и заличени санкции	директор, печат	ОГД	5 дни след получаване на информация от приемащото училище
6.	Удостоверение за завършен клас	3-103	училища	удостоверява завършен клас; дава право на учениците със СОП за продължаване на обучението в VIII/XI клас и за професионално обучение	форма на обучение; резултати от обучението	директор, печат	ХВЗ	7 дни от края на втория учебен срок/датата на протокола за резултатите от изпит за промяна на оценка или 14 дни от датата на заявяване
7.	Свидетелство за основно образование	3-30	училища	удостоверява завършено основно образование; дава право за продължаване на обучението в следващата степен на образование и на обучение за придобиване на професионална квалификация	серия, номер; форма на обучение; резултати от обучението; съответно ниво от НКР и от ЕКР; резултати от НВО, вкл. ниво от Общата европейска езикова рамка (ОЕЕР)	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	документ с фабрична номерация (ДФН) ХВЗ баркод	7 дни от датата на протокола за резултати от НВО
8.	Свидетелство за основно образование	3-20	училища	удостоверява завършено основно образование за ученици, обучавани преди учебната 2018/2019 година; дава право за продължаване на обучението в следващата степен на образование и на обучение за придобиване на професионална квалификация	серия, номер; форма на обучение; общ успех (ако е приложимо); резултати от обучението по учебни предмети по раздели от учебния план	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ДФН ХВЗ баркод	14 дни от датата на заявяване или от датата на протокола за резултати от писмен, устен или практически изпит
9.	Дубликат на свидетелство за основно образование	3-30а	училища	удостоверява завършено основно образование; дава право за продължаване на обучението в следващата степен на образование и за обучение за придобиване на професионална квалификация	серия и номер на дубликата и на оригинала; форма на обучение; резултати от обучението; съответно ниво от НКР и от ЕКР; резултати от НВО, вкл. ниво от ОЕЕР	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ДФН ХВЗ	14 дни от датата на заявяване
10.	Удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование	3-31	училища	удостоверява завършен гимназиален етап; дава право за продължаване на обучението във втори гимназиален етап на средно образование и обучение за придобиване на професионална квалификация	серия, номер; снимка; форма на обучение; резултати от обучението; съответно ниво от НКР и от ЕКР; резултати от НВО, вкл. ниво от ОЕЕР и ниво от Европейската референтна рамка за дигиталните компетентности (ЕРРДК)	директор, печат	ДФН ХВЗ	7 дни от датата на заявяване
11.	Дубликат на удостоверение за завършен първи гимназиален етап на средно образование	3-31а	училища	удостоверява завършен първи гимназиален етап; дава право за продължаване на обучението във втори гимназиален етап на средно образование и обучение за придобиване на професионална квалификация	серия и номер на дубликата и оригинала; снимка; форма на обучение; резултати от обучението; съответно ниво от НКР и от ЕКР; резултати от НВО, вкл. ниво от ОЕЕР и ниво от ЕРРДК	директор, печат	ДФН ХВЗ	14 дни от датата на заявяване
12.	Удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование	3-32	училища	удостоверява завършен XII клас; дава право за обучение за придобиване на професионална квалификация	серия, номер; снимка; форма на обучение; резултати от обучението; съответно ниво от НКР и от ЕКР	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ДФН ХВЗ баркод	7 дни от датата на заявяване
13.	Дубликат на удостоверение за завършен втори гимназиален етап на средно образование	3-32а	училища	удостоверява завършен XII клас; дава право за обучение за придобиване на професионална квалификация	серия и номер на дубликата и оригинала; снимка; форма на обучение; резултати от обучението; съответно ниво от НКР и от ЕКР	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ДФН ХВЗ	14 дни от датата на заявяване
14.	Диплома за средно образование	3-44	училища	удостоверява придобито средно образование; дава право за продължаване на образованието или за обучение за придобиване на професионална квалификация	серия, номер; снимка; форма на обучение; резултати от обучението; държавни зрелостни изпити; общ успех; съответно ниво от НКР, ЕКР и ОЕЕР	училищна зрелостна комисия, директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ДФН ХВЗ баркод	10 дни от датата на протокола за резултатите от изпити за придобиване на средно образование
15.	Приложение към диплома за средно образование	3-44.4	училища	неразделна част от дипломата/дубликата на дипломата за средно образование за ученици, обучавани в български училища при условията и по реда на междуправителствени спогодби и споразумения	данни за дипломата/дубликата; реквизити съгласно договореностите в двустранните споразумения; основание за издаване на приложението	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ХВЗ баркод ОГД	срока за издаване на основния документ
16.	Дубликат на диплома за средно образование	3-44а	училища	удостоверява придобито средно образование; дава право за продължаване на образованието или за обучение за придобиване на професионална квалификация	серия и номер на дубликата и на оригинала; снимка; форма на обучение; резултати от обучението; държавни зрелостни изпити; съответно ниво от НКР и от ЕКР	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ДФН ХВЗ	14 дни от датата на заявяване
17.	Приложение към дипломата за средно образование на чужд език на: – английски – немски – френски	3-44.1 3-44.2 3-44.3	училища	за образователна и/или трудова мобилност	серия и номер на дипломата/дубликата; снимка; форма на обучение; придобито средно образование; профил/специалност/професия; общ успех; съответно ниво от НКР, ЕКР и ОЕЕР	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ОГД	14 дни от датата на заявяване
18.	Удостоверение за професионално обучение	3-37	училища, институции за професионално обучение (ИПО)	удостоверява завършено професионално обучение; за придобиване на квалификация по част от професия, за актуализиране или разширяване на професионална квалификация	професия; специалност; форма на обучение; резултати от обучението; съответно ниво от НКР и от ЕКР	председател на изпитната комисия, директор, печат	ХВЗ	7 дни от датата на протокола за резултата от изпит за придобиване на професионална квалификация
19.	Свидетелство за професионална квалификация	3-54	училища, ИПО	удостоверява придобита професионална квалификация, не дава право за продължаване на образованието	серия, номер, снимка; форма на обучение; професия, специалност; резултати от обучението; съответно ниво от НКР и от ЕКР	председател на комисията, директор, пълномощник (ако е приложимо), печат/печат с държавния герб	ДФН ХВЗ	14 дни от датата на протокола за резултата от държавен изпит за придо- биване на професионална квалификация
20.	Дубликат на свидетелство за професионална квалификация	3-54а	училища ИПО	удостоверява придобита професионална квалификация, не дава право за продължаване на образованието	серия и номер на дубликата и на оригинала; снимка; форма на обучение; срок на обучение; професия, специалност; резултати от обучението; съответно ниво от НКР и от ЕКР	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат/печат с държавния герб	ДФН ХВЗ	14 дни от датата на заявяване
21.	Европейско приложение към свидетелство за професионална квалификация	–	училища ИПО	допълва информацията в свидетелството; за трудова мобилност	придобити знания и умения от професионално образование и обучение	директор, печат/печат с държавния герб	ОГД	14 дни от датата на заявяване
22.	Свидетелство за правоспособност	3-114	училища ИПО	удостоверява придобиване на правоспособност; не дава право за продължаване на образованието	снимка; основание – нормативен акт; правоспособност	директор, печат	–	7 дни от датата на протокола за придобиване на правоспособност
23.	Свидетелство за правоспособност по заваряване	3-116	училища ИПО	удостоверява правоспособност по заваряване; не дава право за продължаване на образованието	снимка; данни за изпита; вид на изпитването; приложение/индекси;	председател на изпитната комисия, директор, печат	–	7 дни от датата на протокола за придобиване на правоспособност по заваряване
24.	Удостоверение за валидиране на компетентности по учебен предмет за един или няколко класа	–	училища	дава право за издаване на документ за завършен клас, етап или степен	учебен предмет/модул; клас; вид и резултат от изпита	директор, печат	ОГД	7 дни от датата на протокола за резултата от писмен, устен или практически изпит
25.	Удостоверение за валидиране на компетентности по учебен предмет, невключен в дипломата за средно образование	3-102	училища	дава право за включване на оценката в балообразуването при кандидатстване във висше училище	учебен предмет; вид и резултат от изпита; данни за дипломата на ученика и удостоверението за признаване на средно образование (ако е приложимо)	училищна комисия, директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ХВЗ	7 дни от датата на протокола за резултати от държавните зрелостни изпити
26.	Удостоверение за валидиране на компетентности за клас от основната степен на образование/ първи гимназиален етап	–	училища	дава право за продължаване в следващ клас или за обучение за придобиване на професионална квалификация	клас; учебни предмети/модули; резултати, вкл. и от изпитите на лица, навършили 16 години и преминали курс по чл. 169 от ЗПУО	директор, печат	ОГД	7 дни от датата на протокола за резултати от писмен, устен или практически изпит
27.	Удостоверение за валидиране на компетентности за начален или първи гимназиален етап/основна степен на образование	3-27В	училища	дава право за продължаване в следващ етап на училищното образование или за обучение за придобиване на професионална квалификация	учебни предмети; резултати, вкл. и от изпитите на лица, навършили 16 години и преминали курс по чл. 169 от ЗПУО	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат/печат с държавния герб за основно образование	ДФН ХВЗ баркод	7 дни от датата на протокола за резултати от писмен, устен или практически изпит
28.	Дубликат на удостоверение за валидиране на компетентности за начален или първи гимназиален етап/основна степен на образование	3-27аВ	училища	дава право за продължаване в средната степен на образование или за обучение за придобиване на професионална квалификация	серия и номер на дубликата и на оригинала; резултати	директор, печат/печат с държавния герб за основно образование	ДФН ХВЗ	14 дни от датата на заявяване
29.	Свидетелство за валидиране на професионална квалификация	3-54В	училища ИПО	удостоверява придобиване на квалификация по професия; не дава право за продължаване на образованието	серия, номер, снимка; призната степен, професия код №; специалност код №; резултати от държавен изпит; признати знания; умения и компетентности; съответно ниво от НКР и от ЕКР	председател на комисията, директор, пълномощник (ако е приложимо), печат/печат с държавния герб	ДФН	14 дни от датата на протокола за придобиване на професионална квалификация
30.	Дубликат на свидетелство за валидиране на професионална квалификация	3-54аВ	училища ИПО	удостоверява придобиване на квалификация по професия; не дава право за продължаване на образованието	серия и номер на дубликата и на оригинала; снимка; призната степен; професия код №; специалност код №; резултати от държавните изпити; признати знания; умения и компетентности; съответно ниво от НКР и от ЕКР	председател на комисията, директор, пълномощник (ако е приложимо), печат/печат с държавния герб	ДФН	14 дни от датата на заявяване
31.	Удостоверение за валидиране на професионална квалификация по част от професия	3-37В	училища ИПО	удостоверява квалификация по част от професията; не дава право за продължаване на образованието	признати знания, умения и компетентности; професия код №; специалност код №; резултати	председател на комисията, директор, печат	ХВЗ	7 дни от датата на протокола за придобиване на професионална квалификация
32.	Ученическа лична карта	3-71	училища	идентифициране на ученика и институцията, в която се обучава през съответната учебна година	снимка; адрес; клас; учебна година	класен ръководител, директор, печат	–	14 дни след началото на учебната година
33.	Ученическа книжка	3-85	училища	отразяване на текущия, срочния и годишния успех и отсъствията за една учебна година на ученик от IV до XII клас; удостоверява завършен клас – от IV до XII	снимка; адрес; подпис на родител/настойник; учебни предмети/модули и учители; седмично разписание; резултати от обучението; информация за поведението на ученика; права и задължения на ученика	класен ръководител, директор, печат	холограмен стикер	14 дни след началото на учебната година
34.	Ученическа книжка за задочна форма на обучение	3-49	училища	вписване на резултатите от изпитите по учебни предмети/модули, проведени в изпитните сесии за целия курс на обучение	снимка; учебен план; профил, професия, специалност; учебен предмет/модул; резултати от обучението по сесии; годишна оценка	класен ръководител, директор, печат	–	14 дни след началото на учебната година
35.	Бележник за кореспонденция	–	училища ЦСОП	кореспонденция между образователната институция и родителите/настойниците на учениците от I до III клас	текуща информация за: личностното развитие, процеса на обучение и постигнатите резултати от ученика	класен ръководител, директор, печат	ОГД	14 дни след началото на учебната година
36.	Диплома за средно образование	3-34	училища	удостоверява придобито средно образование; дава право за продължаване на образованието или за обучение за придобиване на професионална квалификация	серия, номер; снимка; форма на обучение; резултати от обучението; държавни зрелостни изпити	училищна зрелостна комисия, директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ДФН ХВЗ баркод	10 дни от датата на обявяване на резултатите от държавните зрелостни изпити или от датата на заявяване
37.	Приложение към диплома за средно образование	3-34.1	училища	при недостиг в дипломата на място да бъдат вписани всички модули, изучавани по учебен план	данни за дипломата/дубликата; резултати от обучението	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ХВЗ баркод	срока за издаване на основния документ
38.	Удостоверение за завършен гимназиален етап	3-22	училища	удостоверява завършен XII клас; дава право за обучение за придобиване на професионална квалификация	серия, номер; снимка; форма на обучение; резултати от обучението	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ДФН ХВЗ	7 дни от датата на заявяване
39.	Дубликат на удостоверение за завършен гимназиален етап	3-22а	училища	удостоверява завършен XII клас; дава право за обучение за придобиване на професионална квалификация	серия, номер; снимка; форма на обучение; резултати от обучението	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ДФН ХВЗ	14 дни от датата на заявяване
40.	Приложение към удостоверение за завършен гимназиален етап	3-22.1	училища	при недостиг на място в удостоверението да бъдат вписани всички изучавани по учебен план учебни предмети/модули за професионална подготовка, както и за вписване на резултатите от обучението по индивидуални програми за ученици със специални образователни потребности	данни за удостоверението/дубликата; резултати от обучението	директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ХВЗ	срока за издаване на основния документ
41.	Диплома за средно образование	3-42	училища	удостоверява придобито средно образование; дава право за продължаване на образованието или за обучение за придобиване на професионална квалификация	серия, номер; снимка; форма на обучение; резултати от обучението; резултати от държавни и зрелостни изпити;	зрелостна комисия, директор, пълномощник (ако е приложимо), печат с държавния герб	ДФН ХВЗ	14 дни от датата на обявяване на резултатите от държавните зрелостни изпити или от датата на заявяване
42.	Удостоверение за проведено обучение български език и литература, история и цивилизации и география и икономика	–	организации/институции по чл. 297, ал. 1 от ЗПУО	удостоверява завършено обучение по реда на чл. 165, ал. 2 от ЗПУО по български език и литература, история и цивилизации и география и икономика; дава право на освобождаване от приравнителни изпити по тези учебни предмети при продължаване на обучението в България	учебните предмети и класа, за който е проведено обучението; резултати от обучението	подпис на учителя и ръководителя на издаващата организацията/ институция; печат	ОГД	7 дни от датата на приключване на учебното време
43.	Справка за резултати от обучението	–	училища	образователна и/или трудова мобилност	резултати от обучението; общ успех за дипломата за средно образование за учебната 2002/2003 година	директор, печат	ОГД	7 дни от датата на заявяване
44.	Удостоверение за признат завършен гимназиален етап/средно образование и/или професионална квалификация	–	РУО	образователна и/или трудова мобилност; право за продължаване на образованието	признат гимназиален етап/средно образование и/или професионална квалификация; оценки приравнени към шестобалната система	председател на комисията, печат	ОГД	30 дни от датата на внасяне на документите
45.	Удостоверение за признат учебен срок, клас/класове или основно образование	–	РУО	образователна и/или трудова мобилност	Признат учебен срок/клас/класове/основно образование; приравнителни изпити; оценки, приравнени към шестобалната система	председател на комисията, печат	ОГД	30 дни от датата на внасяне на документите
46.	Уверение	–	РУО	кандидатстване за придобиване на правоспособност за управление на МПС	признат клас, гимназиален етап или средно образование	председател на комисията, печат	ОГД	30 дни от датата на внасяне на документите
47	Служебна бележка	–	РУО	кандидатстване в V клас на места, определени с държавния план-прием	признат IV клас	председател на комисията, печат	ОГД	30 дни от датата на внасяне на документите
* „Резултати от обучението“ са: оценки по учебните предмети, изучавани по училищния учебен план/индивидуална учебна програма, хорариум учебни часове и общ успех (ако е приложимо).

Приложение № 5 към чл. 51, ал. 2

(Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г.)

ПРИЕМНО-ПРЕДАВАТЕЛЕН ПРОТОКОЛ за документи с фабрична номерация Днес, ……………………………….. 20…… г., …………………………………………………………………………………………, (наименование на предаващата институция) представлявана от ………………………………………………………………………………………………………………………., (трите имена на длъжностното лице) предаде на …………………………………………………………………………………………………………………………………, (наименование на приемащата институция) гр./с. ……………………………………………….., общ. ………………………………….., обл. …………………………………, представлявана от ………………………………………………………………………………………………………………………., (трите имена на длъжностното лице) пълномощно № ………………………… от …………………………………………………………………………………………. Ном. № Наименование на документа Серия От № До № Брой 1 2 3 4 5 6 Предал: ………………………… ……………….. Приел: …………………… ………….. (име и фамилия) (подпис) (печат) (име и фамилия) (подпис) (печат)

Приложение № 6 към чл. 52, ал. 1

(Изм. – ДВ, бр. 75 от 2017 г., в сила от 15.09.2017 г., изм. – ДВ, бр. 50 от 2018 г., в сила от 15.06.2018 г.)

………………………………………………………………………………………………………………………………………………….. (пълно наименование на институцията) гр. (с.) …………………………………, община ………………………………………, област …………………………………. ОТЧЕТ на документите с фабрична номерация Днес, …………………., комисия, назначена със Заповед № ……………… от … ……. на директора в състав: Председател: ……………………………………………………………………………………………………………………………… (собствено, бащино и фамилно име) Членове: 1. ………………………………………………………………………………………………………………………………………………. (собствено, бащино и фамилно име) 2. ………………………………………………………………………………………………………………………………………………. (собствено, бащино и фамилно име) на заседание отчете документите с фабрична номерация за учебната ………../……….. година, както следва: Таблица № 1 Номен- клату- рен № Заявка Получени Издадени по регистра-ционна книга (брой) За унищожаване Общ брой унищо-жени К11= К9+К10 (брой) Остатък дубли-кати (брой) наи-мено-вание на доку-мента брой серия от №… до №… брой ану-лира-ни (брой) годни (брой) 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 12 Таблица № 2 Номен-клатурен № Наимено-вание на документа Получени от други институции Издадени по регистра-ционна книга (брой) За унищожаване Общ брой унищо-жени К10= К8+К9 (брой) Остатък дубликати (брой) сер-ия от № до № брой анулирани (брой) годни (брой) 1 2 3 4 5 6 7 8 9 10 11 – – – – – – – – – Таблица № 3 Номен-клатурен № Наименование на документа Предадени на други институции серия от № до № брой 1 2 3 4 5 6 Таблица № 4 Налични бланки на дубликати от предходни отчетни периоди Година Номенклатурен № Наименование на дубликата Брой Серия Описание на фабричните номера на наличните дубликати 1 2 3 4 5 6 Х Х Общо налични Х Х

КОМИСИЯ: Председател: ……………………… Членове: 1. ……………………………. (подпис) (подпис) 2. ……………………………. (подпис) Директор: ……………………… (подпис и печат)

Приложение № 7 към чл. 50а

(Ново – ДВ, бр. 42 от 2019 г., в сила от 28.05.2019 г.)

ДО ДИРЕКТОРА НА …………………………………………. гр./с. …………………………………. З А Я В Л Е Н И Е за издаване на оригинал/дубликат на ……………………………………………………………………………………………………………………………………………………… (вид документ – удостоверение, свидетелство, диплома) от …………………………………………………………………………………………………………………………………………………, (име, презиме, фамилия) завършил ……………………………………………………………………………………………………………………………………., (клас, етап, степен на образование) …………………………………………………………………………………………………………………………………………………….., (профил, професия, специалност) през учебната ……………………………………………………………../………………………………………………….. година в ……………………………………………………………………………………………………………….. (вид, наименование и местонахождение на институцията) …………………………………………………………………………………………………………………………………………………….. Издаването на документа се налага поради следните причини: ……………………………………………………. Приложени документи: ……………………………………………………………………………………………………………….. ……………………………………………………………………………………………………………….. За контакти: телефон …………………………………………………., е-mail ……………………………………………………. Пълномощно № …………………………………………………………………………………………………………………………… Пълномощник ……………………………………………………………………………………………………………………………… (име, презиме, фамилия) Дата: ……………………………………. Подпис: ………………………………. (име, фамилия)