Езикът е сложен феномен, включващ в себе си физиологични способности, психологически и културни аспекти, които отразяват вътрешната и външна реалност на човешкото съществуване. Нашата представа за езика като средство за изразяване на културата на говорещия трябва да включва множеството от променливи и многобройните перспективи, от които се разглеждат понятията за език и култура, както и взаимодействието между двете. Преди всичко трябва да уточним, че семиотичното вербално и невербално представяне на света, в който живеем, е тясно свързано с човешкия индивид и неговата представа за реалността. С други думи, връзката между език и култура има основно антропоцентрично тълкование и в този смисъл културата като социологичен конструкт може да се разглежда като основен предмет и фокус на езиковото изразяване.
Прочети повечеКатегория: Изработка на съчинение
приказка по Джани Родари НЕЩАСТНОТО ГРАДЧЕ
Някога, много отдавна, в една недалечна страна имало едно малко нещастно градче, чието име засега ще запазя в тайна. Там хората били като всички други и животът им бил най-обикновен, но незнайно защо, всякакви беди и неволи спохождали жителите на това злочесто място. Хората често шушукали, че някакво проклятие трябва да е тегнело над града им. Бедност се ширела навред, студ и печал сковавал сърцата на хората и дори природата не се смилявала над тях – редували се сухи лета и безпощадни зими. Неразбирателства раздирали семействата, глад и жажда моряла добитъка, помощ не идвала от никъде.
Прочети повече
проект Мотиви за взаимодействие с ВУИ в областта на обучението
Серия от проучвания ясно показват ефектът на университетското образование върху иновативното представяне на фирмите в определен регион. Според данните от проучване на Rothaermel and Ku (2008) броят на завършилите висококвалифицирани специалисти е пряко обвързан с броя на патентите за бизнеса в региона. Faggian and McCann (2009) също установяват положителен ефект на наплива от университетски дипломанти върху иновативното представяне на бизнеса в отделни региони в Обединеното Кралство. Това сочи, че обучението на кадри във ВУИ има пряко отношение към конкурентното представяне на бизнеса в съответния регион и свидетелства за регионалната обусловеност на взаимодействието.
В наши дни е добре известно, че обучението и формирането на човешки капитал са основни детерминанти на индустриални растеж в условията на икономика на знанието. Конкурентноспособността на фирмите, особено на малките и средни предприятия зависи от капацитета на образователния сектор да отговори на нуждите им от необходими умения и компетентности. В общество, характеризирано от глобализация и интернационализация на култури всяка национална икономика съзнава, че най-добрият начин да се конкурира и да се възползва от световните възможности за растеж осъзнаването на важността да развива човешкия ресурсен потенциал.
ПРОФЕСИОНАЛЕН СТРЕС ИЛИ БЪРНАУТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
В съвременния свят все по-често и забележимо се проявяват състоянията на стрес, на професионално изтощение, изгаряне или бърнаут. През последните десетилетия под въздействието на различни фактори – икономически, социални, на промените в начина на живот на съвременното човечество, непрестанните промени в обкръжаващата среда, бързото развитие на технологиите, промени в природата, замърсяването на околната среда и редица други фактори, специалистите, а и обикновеният човек отбелязват сериозното увеличение на психо-емоционалното напрежение и стреса. Наред с това, през последните години мнозина учени, които изучават нарастващия стрес и бърнаут, признават че интересът към синдрома се разпространява и съответства на икономическото развитие на страните. През последните няколко десетилетия глобализацията, либерализацията и приватизацията предизвикаха резки промени в съвременния трудов процес на хората в цял свят. Растящите изисквания от придобиване на нови знания и умения, нуждата от бърза промяна в характера на извършваната работа, рязкото увеличаване на производителността и качеството на дейността, напрегнатото работно ежедневие, в много случай довеждат до появата на синдрома на професионалното изчерпване. Същевременно работодателите и организациите често не се интересуват от съществуването на този проблем, не полагат усилия за неговата превенция, профилактика, както и за прилагането на ефективни методи и методики за неговото ограничаване и преодоляване.
Прочети повече
Как се пише свободен преразказ
Свободният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст.
Специфичните особености на писмения свободен преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Свободният преразказ достоверно пресъздава (част от) сюжета на първоизточника.
• Коя преразказна техника (на подробното или сбитото преразказване) или комбинация от техники ще се избере за представяне на информацията от първоизточника, зависи единствено от личното предпочитание на ученика. Свободно се избира и подходът към първоизточника — за цялостно или подборно преразказване.
Как се пише трансформиращ преразказ
Трансформиращият (творческият) преразказ е вид репродуктивен текст, който пресъздава изходния текст, като осъществява промяна в неговата структура в изпълнение на конкретна дидактическа задача.
Специфичните особености на писмения трансформиращ (творчески) преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Трансформиращият (творческият) преразказ пресъздава първоизточника, като осъществява промяна в неговото съдържание и/или в начина на представянето му в определен частен аспект, регламентиран в дидактическата задача.
• В преразказната версия могат да бъдат използвани/съвместявани техниките на подробното и сбитото преразказване.
• Наклонението на преразказното повествование (изявително или преизказно) зависи от наложената чрез задачата повествователна перспектива. Когато се преразказва от позицията на неутрален повествовател, най-подходящо е преизказното наклонение, но изявителните форми на сегашното време (при аудиовизуален първоизточник – и на миналото свършено време) по принцип също са уместни. При задача за повествуване от първоличната позиция на разказвач може да се избира между сегашно и минало свършено време (при положение, че формата на времето не е фиксирана в самата задача).
• Ако конкретната трансформационна задача не изисква друго, информацията в преразказа се насочва към адресат, на когото първоизточникът не е познат.
Как се пише подборен преразказ
Подборният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи се предава точно определен аспект от съдържанието на наративен текст.
Специфичните особености на писмения подборен преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Подборният преразказ пресъздава частично първоизточиика в определен смислов аспект, като възпроизвежда фрагменти от съдържанието му, подбрани във връзка с проследяването на някаква частна тематична линия (причинно-следствена зависимост, развитие на мотив и т. н.).
• Обхващат се точно (и само) тези елементи от цялостния сюжет на първоизточника, които са във връзка с формулирания в задачата смислов аспект. Пресъздаването на извънсюжетни елементи, попадащи в обсега на формулировката, е факултативно и по преценка на преразказващия.
• Подборният преразказ достоверно пресъздава съдържанието на избраните фрагменти от първоизточника, без да да добавя измислени елементи и връзки.
Как се пише сбит преразказ
Сбитият преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи накратко се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст. В ситуация на сбито преразказване от учениците се изисква да пресъздадат накратко и в основни линии сюжетната верига на наративен първоизточник.
В сбития ученически преразказ се възпроизвеждат централните сюжетни елементи от изходния текст, като се разкриват най-основните хронологични и причинно-следствени отношения между тях. Информацията за извънсюжетните елементи по принцип се пропуска или се свежда до минимум. По правило се пресъздават само онези извънсюжетни елементи, без споменаването на които събитийният поток остава неразбираем – например отделни аргументи относно причинно-следствени връзки, коментари на мотиви за действия, описания на обстановката и външния вид на героите или други детайли, които са с неотменима важност за развитието на сюжета.
Как се пише интерпретативно съчинение по литература
Интерпретативното съчинение (статия) представлява систематично изложение на резултатите от проучването и интерпретацията на проблем, съществен за даден изходен текст. В този вид съчинение ясно се откроява и пътят, по който ученикът е достигнал до своите истини за интерпретирания проблем.
Интерпретативното съчинение по литература е научен, литературноаналитичен и литературнокритически текст, писмено изложение коментар на художествена литературна творба или творби по определена тема. То като цяло се отъждествява с понятието аргументативен литературнонаучен текст: систематично писмено изложение, комплекс от разсъждения и изводи, илюстрирани с цитати от художествената литературна творба, които доказват състоятелността на формулираната теза въз основа на проблематиката, заложена в заглавието.
С други думи, интерпретативното съчинение по литература е умален и опростен работен вариант на литературнокритическата статия, предназначен за практическа образователна работа в средното училище. Неговата идеална цел е да развива у учениците умения за относително самостоятелен коментар на художествено литературно произведение, изложен в последователен смислово свързан текст, подчинен на изискванията на научния стил и орнаментиран, по възможност, с оригинални есеистични елементи. Реалната му цел е чрез неговото създаване учениците да си изградят практически умения за генериране на аргументативен, „доказателствен“ литературнонаучен текст с известни аналитични изводи въз основа на зададен проблем.
курсова работа Онтология: учение за битието
курсова работа Онтология: учение за битието
Прочети повече
курсова работа Българска философия: Димитър Михалчев
курсова работа Българска философия: Димитър Михалчев
Прочети повече
курсова работа Философията на ХХ-ти век: феноменология, неопозитивизъм, “неомарксизъм”, херменевтика, структурализъм, постмодернизъм, философия на диалога, еко-философия и др.
курсова работа Философията на ХХ-ти век: феноменология, неопозитивизъм, “неомарксизъм”, херменевтика, структурализъм, постмодернизъм, философия на диалога, еко-философия и др.
Прочети повече