Категория: изготвяне на проект

Вид на ситуацията: Педагогическа ситуация за усвояване и усъвършенстване на компетенциите относно спазване на правила и норми на поведение.
Програмни задачи:
Знания: Изгражда конкретни представи за норми на поведение в ежедневна среда, правила за лична безопасност у дома и на улицата.
Умения: разпознава и описва свои и чужди емоционални състояния, свързани с прилагане на правила за безопасно и екологосъобразно поведение; различава по цвета контейнери за разделно сметосъбиране и ги асоциира с предмети в тях (стъклени, хартиени, пластмасови), предвижда резултати от действия и постъпки, обяснява значението на правилата за здравето в чиста околна среда.
Отношения: желае да спазва правила и норми за безопасно и екологосъобразно поведение.
Предварителна подготовка: Организиране на педагогическата среда за ефективно взаимодействие; осигуряване на дидактичен и оперативен материал за ситуацията, подготовка на демонстрационни материали.

В обществената практика обучението и възпитанието се проявяват като три основни вида:
1. формално образование (formal education) – обособено, институционализирано обучение и възпитание за деца и младежи, които се осъществяват от учебните заведения – различните видове училища, университети, колежи и др;
2. неформално образование (non-formal education) – комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно насочени към даване на образователна степен
3. информално образование (informal education), което е напълно необособено, неинституционализирано и автономно, самостоятелно осъществявано като самообучение и самовъзпитание в процеса на професионални, семейни, обществени, спортни и други дейности на хората.
Неформалното образование е образователна парадигма, развита на основата или в опозиция на формалното образование, която днес се приема от по-голямата част от образователния свят. Най-общо казано, неформалното образование обозначава всички организирани образователни дейности извън установената традиционна образователна система на начално, средно и висше образование. Свързано е с алтернативни и интерактивни методи на преподаване, които поставят всеки участник в центъра на обучителния процес, осъществявайки личностно, социално и хармонично израстване на всяко дете, млад човек или възрастен.

Дидактичните задачи са изготвени въз основа на учебното съдържание 1-4 клас, книгите за учителя по Околен свят и Човекът и природата за съответните класове, учебните програми на МОН и годишните разпределения на учебното съдържание, както и други източници.

1. Дайте определения на следните научни понятия: хидросфера, хидрология, повърхностни и подземни води, агрегатни състояния на водата, видове валежи, кръговрат на водата, свойства на водата.
Хидросфера – водната обвивка на Земята. Най-важните елементи, които изграждат хидросферата, са океани, морета, реки, блата, езера, ледници и подземни води.
Хидрология – науката, която изучава хидросферата.
Повърхностни води: води, които се намират на повърхността на Земята. Това са реки, езера, блата, ледници, язовири.
Подземни води: Всички води, намиращи се под земната повърхност, независимо от техния произход, дълбочина, състояние на покой или движение, се наричат подземни води.

Основните цели на предучилищното и училищното образование са всестранно развитие на личността на детето и ученика – в интелектуален, социален, духовен, емоционален план. Съхраняването на българската идентичност, култура също е сред приоритетите на образованието. Според мен също е изключително важно да запазим типично българските черти, традиции, обичаи, литература, култура, които ни отличават от останалите като народ. Например в последните години има дебати дали се премахнат от учебниците по литература типично български творби, които представляват облика на българската литература. Според мен не трябва да се премахват от учебниците такива известни творби, станали емблема на българската литература. Що се отнася до темата, наскоро беше направен своебразен „превод“ на романа „Под игото“ на Иван Вазов на съвременен български език. Аз съм изключително против това. Не може някой с лека ръка да променя изрази или цели изречения по текста на когото и да било, особено на автор, който е признат за „патриарх на българската литература“. Авторското право си остава авторско, особено що се отнася до Вазов. Макар че в текста има много турцизми и думи, неразбираеми за днешните младежи, именно думите, лексиката са това, което правят текста толкова цветист и неповторим. Замяната на Вазовите думи с други е неуместна и може да донесе само негативно въздействие върху читателя.

Историческата област Добруджа е сравнително и относително малък район в най-североизточната част на Балканския полуостров и се простира до Черноморското крайбрежие, по течението и на юг от река Дунав. На тази територия от втората половина на 18 век до последната Руско-турска война (1877-1878 г.) се водят боеве по време на няколко войни между Русия и Османската империя. В сравнение с Македония и Тракия до 1878 г., към Добруджа няма такъв интерес от историци, етнографи, дипломатически представители. Няма и публикувани данни за броя на населението и за етнодемографските му характеристики. Нито от Великите сили, нито от съседните държави се оспорва историческата политическата и езиково-националната принадлежност на Добруджа към България. Между българите и румънците има разбирателство и не се очертават териториални спорове. Нещо повече, геополитическата обвързаност, общата православна религия, интензивните стопански и културни връзки и особено общите политически интереси за национално-държавна еманципация спрямо Османската империя обуславят позитивния дух в двустранните отношения до 1878 г.
Характерното за Добруджа е голямата хетерогенност на населението ѝ (румънци, българи, християни, мюсюлмани и други етнически и конфесионални групи). Исторически Добруджа принадлежи на Първото и Второто българско царство, а в периода на османското владичество е в пределите на Дунавския вилает на Османската империя. Добруджа, като част от Балканския полуостров, където в границите на Османската империя е разположено различно етническо население, а често поради войните и случващите се събития протичат процеси на етнодемографски промени – изселвания и заселвания на нови групи население.

В годините преди Втората световна война 1934-1939 г. и България, и светът са в напрегната политическа обстановка. На 19 май 1934 г. в България Военният съюз и Политическият кръг „Звено“ извършват безкръвен преврат начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Те обясняват действията си с необходимостта от ликвидиране на политическия хаос и установяване на граждански мир в страната. Разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии, игнорирана е Търновската конституция, елиминира се дворецът. Провежда се административно централизиране, а държавата определя стопанската политика и търговията. Установява се и пълен контрол върху външната политика, възстановяват се дипломатическите отношения със Съветския съюз. До есента на 1935 г. управляват два кабинета – на Пенчо Златев и Андрей Тошев, като те осигуряват пътя на монарха към еднолична власт. Чрез тях цар Борис засилва позициите си в българската политика.

Демографският фактор, както икономическият и социалният са едни от основните предпоставки и условия за общественото развитие. Важността и значимостта на демографския проблем е призната от всички държави в света. По данни на Световната банка в развитие страни човешките ресурси представляват от 68% до 76% от цялото национално богатство. В съвременния свят човешкият потенциал представлява главен фактор за икономическия ръст и неговото състояние зависи от ефективността на използването на всички ресурси на развитието. Съществено влияние на икономиката оказва демографският фактор.
Работата е изградена на базата на най-новите официални данни на Русия за демографската ситуация в страната.
В Русия за м. октомври 2020 г. е планирано общоруско преброяване на населението. Поради това в момента могат да се ползват приблизителни данни. Оптимистичната прогноза за края на 2020 г. е в Русия да живеят 146 млн. 790 хил. човека. Съществува и песимистична прогноза, според която населението в Русия ще има съществено съкращение на населението до показатели – 146 млн. 700 хил. човека (srtv.gks.ru/storage/mediabank/ статья1.pdf).

В съвременния свят и при нарастващите заплахи от различни кризи и за националната сигурност, така и за осигуряване на международната стабилност, умението да се управлява в условия на кризи е едно от основните изисквания и решаващ подход. Националната системата за управление при кризи е необходима, за да се гарантира подготовката на всяка страна, населението и националното стопанство за защита при възникване на кризи, запазване и оптимизиране на съществуващите елементи на тази системата за управление. Актуалното и адекватното разбиране на този проблем изисква реагирането на кризи да става организирано, при добро сътрудничество между институциите, с ясно определени компетенции на всеки орган. Кризата в последните месеци с COVID-19, доказа, че днес заплахата от военни конфликти отстъпва място на кризи от невоенен характер, включително и медицински, както е в случая.
Целта на разработката е да се разкрият същността, класификациите, основните понятия, рискове и заплахи за възникване на кризи в Република България в съвременния свят. А също и да се очертаят същността, основните структури и компонентите на националните системи за управление при кризи. Съществено внимание е отделено и на процеса на организация на управление при кризи, нейните структури и фази. Посочват се и някои насоки за усъвършенстване на процеса на управление при кризи в Република България.

В съвременното развитие на обществото сме свидетели на нова историческа фаза на човешката цивилизация, в която особено важни и решаващи са информацията и знанията. Дигиталното пространство поставя силен акцент върху знанията и уменията на обучаемите и създателите на образователно съдържание, а оттам и на новите изисквания и стандарти, които налага днешният свят, както и това, от което съвременните ученици се нуждаят и очакват от образователната система. Според американския учен и футурист Алвин Тофлър, ,,когато информацията стане по-важна от всякога, новата цивилизация ще преструктурира образованието”, а ,,знанието днес е не само източникът на най-висококачествената власт, но и най-важната съставка на силата и богатството” (Тофлър, 1996).
Зависимостта на подрастващите от технологиите е общоизвестна и видимо непрекъсната. Учебниците и днес остават това, без което не може ученикът и образователната система. От качеството и нивото на съвременните учебници, особено тези по история и цивилизации, зависи не само начинът и степента на формиране на нови знания и умения, но и интересът към учебната дисциплина и към книгите въобще в условията и неограничените възможности на виртуалното пространство.

Лидерството и стратегическото ръководство във военната организация е постоянна и същевременно особено актуална тема в съвременния свят, в бързо променящите се и усложняващите се условия на нашата съвременност. В разработката се търсят новите измерения и актуалност на темата. В центъра на вниманието в разработката е осмислянето и оценката на ролята на лидера и на стратегическото ръководство въобще и във военната организация. Анализира се процесът на формиране и израстване на лидера, както и качествата, необходими за осъществяването на добро и ефективно лидерство. Поставен е и акцент за особено необходимите и ценни качества на стратегическия ръководител (лидера) при критични ситуации и кризи.

Социалната педагогика има сравнително продължителна история. Нейните корени могат да се открият в далечното историческо минало, а идеите ѝ намират отражение в трудовете на много автори – педагози, философи, психолози, социолози, антрополози. Предмет на социалната педагогика е изучаването и изследването на процесите и проблемите на социализацията на децата, подрастващите и възрастните както в положителен план (в смисъл на целенасочено въздействие на социалните фактори и условия върху формирането и развитието на човека), така и при наличие на проблеми и девиации (в смисъл на необходимост от подкрепа, помощ, съдействие и др. за тяхното преодоляване). По този начин се създават възможности, условия и предпоставки за социалното формиране на личността.