Категория: изготвяне на конспект

ПЛАН-КОНСПЕКТ на урок по Музика за 3. клас „Есента в песни“

No comments

I. Тема на урочната единица: „Есента в песни“

(Вж. урочната статия в: Минчева, П., Филева, К., Христова, С., „Музика за трети клас 3., 2018, изд. „Просвета”, София, с. 6-7)

II. Вид урочна единица: Урок за нови знания.
III. Задачи на урока:
1. Образователни задачи:
Възприемане на музика (разучаване на нова песен):
1.1. Развитие на музикалните способности:
– първоначално формиране на трайна музикално-слухова представа за новата песен;
– развитие на мелодическия слух;
– развитие на музикално-слуховите представи;
– развитие на метроритмичния усет.

Прочети повече

Курсова задача по академично писане конспект на статията ОТНОШЕНИЕТО НА СЪВРЕМЕННИЯ НОСИТЕЛ НА БЪЛГАРСКИЯ ЕЗИК КЪМ ДЕМИНУТИВИТЕ от НИКОЛАЙ ПАСКАЛЕВ

No comments

1. Негативно отношението на съвременния носител на българския език към деминутивите – това се забелязва и в други езици (румънски и руски език).
 Отрицателните оценки варират от неодобрение до рязко изразено недоволство и възмущение. Общото в отрицателните оценки е, че деминутивите се употребяват неуместно, а понякога звучат смешно и дори нелепо.
 Авторът откроява и други техни характеристики, които се възприемат като „недостатъци“:

Прочети повече

конспект на Първа глава. Поглед към наследството от книгата на Тодор Иванов Живков Етничният синдром, издателство Аля, София, 1994 (с. 15-42)

No comments

В началото на своето изследване Тодор Ив. Живков акцентира върху ролята на митологичното в развоя на етноложкото познание. Конструиращата цел на мита – преминаването от хаос към космос – е акт на изграждане на обществени структури, на раждане на социални персонажи, на социални общности. Самоотъждествяването с предците е специфично осъзнаване на етногенетичните процеси. В неговата основа стои обстоятелството, че работата на съзнанието започва с осъзнаването на своя колектив като противостоящ на друг колектив. Тъкмо митът става пораждащ механизъм от норми, чрез които се самоуправляват първичните етнически общности, свързващи своя произход с него.

Прочети повече

конспект на Първа част. Руса глава посечена (с. 12-69) от книгата на Пламен Бочков, Непознатият юнак, С., 1994

No comments

В първа глава от своето изследване Пламен Бочков поставя проблема за зависимостта между образа на героя и белезите на жанра героически епос. Оттласквайки се от разбирането на руския фолклорист Юдин – „измененията в структурата на образа на героя получават винаги израз в сюжета“ – авторът изтъква, че съществувава и друга мяра за спецификата на епоса – гледната точка и мярата на образа на антагониста, на противника на героя юнак.

Прочети повече

конспект на Глава Първа. Българското шаманство (с. 23-56) от книгата на Анчо Калоянов Българското шаманство. С., изд. „РОД“, 1995

No comments

Още в началото на първа глава на своето изследване Анчо Калоянов изтъква, че до покръстването българите езичници са били шаманисти. Авторът се опира на твърденията на арабския писател Ал Масуди от 10 век и на хипотезите на Веселин Бешевлиев, който вижда шамански прояви в обичая на старите българи преди сражение да извършват „заклинания, игри, пеяния и някакви гадания“.

Прочети повече

конспект на Първа глава Легендата в българския фолклор (с. 5-29) от книгата на Албена Георгиева Етиологичните легенди в българския фолклор, С., 1990

No comments

В първа глава на своето изследване Албена Георгиева осмисля термина легенда – при възникването си наименованието легенда означава разказ с религиозно съдържание, който се възприема като достоверен. С постепенното отпадане на строгата вяра в истинността на описваните събития той започва да се възприема повече откъм неговата художествена и поучителна страна, схваща се като иносказание, притча. Авторката акцентира върху дефиницията на легендата, дадена от Г. А. Левнтон

Прочети повече