Категория: изготвяне на дипломна работа

Острият коронарен синдром представлява състояние на неадекватно снабдяване на миокарда с кислород и необходимите за функционирането му хранителни вещества вследствие на настъпило нарушение в кръвоснабдяването на региона на коронарна артерия. Остро настъпилата редукция на коронарния кръвоток обичайно е следствие на ерозия или руптура на нестабилна атеросклеротична плака, върху която се формира тромб. Резултатът е миокардно увреждане (до некроза) на участъка, изхранван от съответния коронарен съд.

Историческата област Добруджа е сравнително и относително малък район в най-североизточната част на Балканския полуостров и се простира до Черноморското крайбрежие, по течението и на юг от река Дунав. На тази територия от втората половина на 18 век до последната Руско-турска война (1877-1878 г.) се водят боеве по време на няколко войни между Русия и Османската империя. В сравнение с Македония и Тракия до 1878 г., към Добруджа няма такъв интерес от историци, етнографи, дипломатически представители. Няма и публикувани данни за броя на населението и за етнодемографските му характеристики. Нито от Великите сили, нито от съседните държави се оспорва историческата политическата и езиково-националната принадлежност на Добруджа към България. Между българите и румънците има разбирателство и не се очертават териториални спорове. Нещо повече, геополитическата обвързаност, общата православна религия, интензивните стопански и културни връзки и особено общите политически интереси за национално-държавна еманципация спрямо Османската империя обуславят позитивния дух в двустранните отношения до 1878 г.
Характерното за Добруджа е голямата хетерогенност на населението ѝ (румънци, българи, християни, мюсюлмани и други етнически и конфесионални групи). Исторически Добруджа принадлежи на Първото и Второто българско царство, а в периода на османското владичество е в пределите на Дунавския вилает на Османската империя. Добруджа, като част от Балканския полуостров, където в границите на Османската империя е разположено различно етническо население, а често поради войните и случващите се събития протичат процеси на етнодемографски промени – изселвания и заселвания на нови групи население.

Изкуството е неделима част от човешкото съществуване и изразява непрестанния стремеж към естетическо представяне на вътрешния свят на личността и заобикалящата я действителност – два аспекта, които още от древността поставят проблеми пред философи и творци. Човекът не съществува самостоятелно, а в неспирно взаимодействие с околната среда и субективното усещане за реалността е неизчерпаем източник на творчески търсения. Централно място в процеса на естетическото тълкувание на явленията заема фигурата на твореца, който активно участва в процеса на интерпретация и репрезентация на вътрешния и външния свят на личността.
Културните и философските схващания на сюрреализма радикално променят възгледите за ролята на твореца като активен субект на творческия процес и за същността на човешкия индивид като съзнателна личност, контролираща заобикалящата я действителност. Сюрреализмът изразява преосмислянето на основни положения във философията и изкуството в опит да обясни противоречията вътре в самия индивид и тези в заобикалящата го действителност.

В центъра на всяка маркетингова система стои пазарът и пазарните отношения между купувача и продавача. Важни са нуждите на купувачите и това продавачите да са в състояние да задоволят тези нужди по най-добрия възможен начин. Ето защо се използват четири основни инструмента – продукт, цена, място на продажба и комуникации. Не трябва да се пренебрегва също и маркетинговата среда, а тя включва околната за организацията среда, вкл. доставчици, посредници, конкуренти и контакти, или т.нар. микросреда. Средата за една организация също включва и съвкупността на общоикономически, демографски, научно-технически, географски, културни, правни, социални, политически и други условия, които несъмнено влияят върху поведението на организацията, т.е. т. нар. макросреда.
Икономическата криза е период, който изисква адаптиране на маркетинговите стратегии и на маркетинговото поведение към променените условия на пазарите (Г. Младенова, 2008, с. 4). Трябва да се обърне внимание, че влошената икономическа среда е само един от факторите (макар и много силен), които се отразяват върху пазарното търсене и потребителското поведение. Другият фактор е в „ръцете” на отделните компании, които чрез формиране на подходяща система от маркетингови мерки биха могли да повлияят позитивно върху търсенето. От гледна точка на маркетинга икономическата криза се отразява главно на потребителите и потреблението. Отделните пазарни единици често изменят своите навици и поведение при покупка, адаптирайки ги към рязко променените икономически условия. Компаниите реагират, като предприемат различни мерки, които засягат основните аспекти и области от дейността им: намаляват издръжките; намаляват обема на производството; редуцират инвестициите; в по-голяма степен използват собствен капитал; преструктурират задълженията си; търсят нови вкл. чужди пазари за продуктите си и др.

Регионалното развитие е съвкупност от икономически, законодателни и административни мероприятия и действия, осъществявани от държавните и местните органи на управление с цел ускоряване на регионалния икономически растеж и преодоляване на регионални диспропорции в държавата. Решенията за регулиране и управление на регионалното развитие в България в условията на пазарната икономика са свързани с развитието на държавното регулиране и усъвършенстване на пазарните механизми, както и осигуряване на условия за самоуправление и самофинансиране на общините. Концепцията за регионалната политика е обвързана с националните законови и инстутицонални рамки, както и с изискванията на европейската интеграция. Общините са единен обществено-социален организъм, в който населените места функционират едновременно и като самостоятелно управляващи се единици, и като елемент от по-голяма система, обединена от стопански и социални връзки с решаваща роля за позитивното обществено-икономическо, териториално-устройствено, градоустройствено и културно развитие на държавата като цяло.

Рекламният бизнес е един от най-динамичните и бързо развиващи се бизнеси в сферата на услугите. Бързото развитие на бранша е повлияно от бързото усвояване на тенденциите в западната реклама. Това крие и своите рискове. Бързото развитие е свързано с интелектуални и ценностни скокове, които са настъпили плавно на Запад и често са следствие от осъзнаването на културни и социални промени, потвърдени от множество научни изследвания и проучвания. В България рекламистите приемат всичко наготово, защото бизнесът се движи напред от модерното и новото. И това е един от водещите елементи, формиращи креативността, която мнозина приемат като гарант за ефективността на рекламата.
Рекламата е нещо, без което нито един сериозен и амбициозен продукт не би могъл да просперира и да има успех в наши дни. Тя се разпространява във всякаква форма и с всякакви средства се стреми да стане привлекателна за всеки потребител. Настоящата разработка има за цел да представи анализ на две реклами, чрез които фирмите целят да създават една позитивна нагласа на потребителите за продукта, да го популяризират и естествено да го разграничат от масата на конкурентни и сродни по качество марки, защото чрез добрата реклама могат да превземат по-голяма част от пазара.

В икономиката кризата се проявява като значителен спад на производството, нарушаване на производствените връзки, несъстоятелност на предприятията, растеж на безработицата. Световна икономическа криза се формира благодарение на факта, че причините за нея усърдно биват необявявани, докато последиците вече не могат да бъдат укривани и прерастват в глобален проблем. Световната криза се превръща в основна тема след като нови и нови държави биват въвлечени в нея. Опитът показва, че трябва да се обръща внимание на всички финансови дейности, които могат да бъдат източник на системен риск. Според някои държавата трябва да бъде „изгонена” от управлението на икономиката и пазарът автоматически се настройва. Според други кризата възниква, когато пазарът се саморегулира. Желязно правило в световната бюджетна теория и практика е, че в добри години следва да се поддържа умерен излишък, а в лоши години да се прибягва до умерен дефицит, така за период от 10-15 години би могло да се постигне равновесие.

Предмет на изследване на нашата курсова работа е рекламата на Lavazza в списания, вестници и календари. Мотото на този вид кафе е: Най-невероятното еспресо изживяване. Това е една от най-сексапилните рекламни кампании на марката, в сравнение с всички предишни. Чрез супергероини и кафе като вълшебен еликсир пресъздава обстановката в един измислен свят, където от доста време справедливостта и сигурността са заели мястото на безредието. Това, което превръща една от тези героини в съблазнителен войн на доброто, не е някакъв магически еликсир, а е кафето еспресо. Димящо и уханно, то присъства в образа, за да внуши цялата енергия и удоволствие, което трябва да получаваме. Тези супергероини успяват винаги да се запазят съблазнителни и печелещи доверието ни, дори и в най-опасните моменти. Известно е, че в този измислен свят всичко е възможно, ако вълшебният еликсир е еспресо Lavazza.

Понятието „криза” е с древноелински произход „krinei“ и в превод означава „разделям”, „определям”. Едно по-съвременно определяне на понятието е „рязко влошаване на икономическото състояние на страната, проявяващо се в значителен спад на производството, нарушаване на съществуващите производствени връзки, фалит на предприятия, ръст на безработицата и в крайна сметка – намаляване на жизненото равнище и благосъстояние на населението” (Борисов, 2006, с. 860).
Когато хората чуят „криза“, предполагат нещо драматично, непредвидимо. Историята помни много кризи, които човечеството е преживяло. Всяка от тях е имала свой подем, растеж и спад. При действителна икономическа криза се наблюдава свиване на производството, намаляване на обема на продажбите, нестабилност на инвестициите и като краен резултат – масови съкращения, безработица, инфлация. Те оказват влияние върху всяка държава в отделни отрасли или засягат световната икономика като цяло. Чрез интензивни икономически проучвания политиката на централните банки, държавната намеса и международното сътрудничество биха могли да намалят последиците от острите икономически кризи, както и да се предотврати възникването им.