Категория: съчинения

В Талевия роман “Железният светилник” си дават среща старото и новото, мракът на робството и светлината на Възраждането заедно с дръзкия порив на личността към себеутвърждаване. Тъкмо новият ренесансов човек стои в центъра на художественото изображение – човек, който израства в рода, но се утвърждава чрез и за народа. Затова и сюжетът на романа се разгръща в два плана – личностен (отделните членове на рода) и обществен (народа в неговото многообразие).

Фрагментарният роман на Радичков „Ноев ковчег“ ни връща към библейския образ на Ноевия ковчег, който е своеобразен кораб на спасението от потопа за хората и всички живи същества. Ноевият ковчег се превръща в символ на съхраняването на най-ценното, което да пребъде през вековете и да бъде предадено на следващите поколения, за да просъществува в бъдещето. Писателят се връща в миналото, което се превръща в източник на стойностни и горчиви истини за човешкото битие, в което магически и същевременно реалистично се преплитат незначителното, дребното, смешното и важното, същественото, фундаменталното. Припомнянето, извличането от паметта на преживените житейски перипетии се превръща в път към цялостното осмисляне на битието, търсене и намиране на неговите устои.

В своите произведения Йордан Радичков често ни потапя в един очуднен свят на патриархалния българин. Писателят се съсредоточава върху душевния свят на своите герои, върху вътрешните им преживявания и реакции на необичайните събития, които се случват с тях.
В разказа Гоца Герасков е изправен пред голямо предизвикателство – да пътува до Париж и да види Айфеловната кула – символ на съвременната цивилизация и модерност.

През XIX в. политическият пейзаж на Балканите претърпява значителна трансформация. Задълбочаващата се криза в Османската империя предизвиква разделянето на територии, което води до появата на модерни национални държави за балканските народи. Революционният период от началото на 1900 г. бележи появата на четири политически елита: гръцки, сръбски, молдовски и влашки, всички произхождащи от периферните райони на империята. Молдовският и влашкият елит в крайна сметка се обединяват, за да формират съвременния румънски елит, докато през втората половина на века възниква българският политически елит.

В детската градина изобразителната дейност включва различни видове дейности – рисуване, моделиране, апликация и конструиране. Всяка от тези дейности има свои възможности в изобразяването на впечатленията на детето от обкръжаващия го свят. Затова общите задачи, стоящи пред изобразителната дейност, се конкретизират в зависимост от особеностите на всеки вид дейност, от своеобразието на материала и начините за работа с него.
Рисуване
Рисуването е едно от любимите занимания на децата, което дава голям простор за проява на тяхната творческа активност. В детската градина рисуването заема водещо място в обучението на децата по изобразително изкуство и е три вида: рисуване на отделни предмети, сюжетно рисуване и декоративно рисуване.

Депресията е съвременно заболяване, което спокойно може да бъде приравнено със сърдечно-съдови и други заболявания на тялото. Именно от него днес страдат милиони хора, живеещи на нашата планета, изпитвайки определени проблеми в живота. Едно от психичните разстройства на човек е депресията. Признаците на разстройство включват нарушение на съня, намален апетит, депресия, апатия, нарушена концентрация, умствена изостаналост. Депресията може да се развие в резултат на силен стрес, заболяване и някои лекарства. Ендогенната депресия се развива без влиянието на определени негативни фактори и няма очевидна причина, соматогенната депресия се основава на различни заболявания, психогенната депресия се основава на стрес, причинен от различни житейски ситуации. Депресията може да причини развитие на суицидни тенденции, да доведе до развитие на алкохолизъм, наркомания.

Езикът е сложен феномен, включващ в себе си физиологични способности, психологически и културни аспекти, които отразяват вътрешната и външна реалност на човешкото съществуване. Нашата представа за езика като средство за изразяване на културата на говорещия трябва да включва множеството от променливи и многобройните перспективи, от които се разглеждат понятията за език и култура, както и взаимодействието между двете. Преди всичко трябва да уточним, че семиотичното вербално и невербално представяне на света, в който живеем, е тясно свързано с човешкия индивид и неговата представа за реалността. С други думи, връзката между език и култура има основно антропоцентрично тълкование и в този смисъл културата като социологичен конструкт може да се разглежда като основен предмет и фокус на езиковото изразяване.

В условията на икономика, базирана на знанието, все по-голямо значение придобиват различните образователни ресурси, с които разполагат ВУИ. Подготвеността на кадрите е тясно обвързана с тяхната бъдеща професионална реализация в сферата, която са избрали. В този смисъл, висшите учебни заведения повече от всякога се стремят да максимизират конкурентоспособността на своите възпитаници на пазара на труда. Това обуславя и нарасналата необходимост от все по-тясно сътрудничество с бизнеса, за да се повиши ефективността на обучението и практическата реализация на дипломантите.
Университетите подкрепят съвременната икономика, базирана на знанието в две направления (Nelson, 1986) . Първо, те обучават хора, като осигуряват квалифицирана работна сила, и второ, генерират знание, което да има инструментална роля за подобряването на съществуващите икономически дейности или създаването на нови такива.