Категория: реферати

Същността на екологичното образование се изразява в неговата насоченост към формиране на екологично съзнание, екологична култура и екологично поведение в тяхната взаимна обусловеност, с оглед познаване на екологичните закони, защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, както и опазване на природната среда и на екологичното равновесие.
Екологичната култура се разглежда като многокомпонентна структура. Тя е интегративно и най-важно качество на личността, отразяващо психологическата, теоретичната и практическата готовност на човека отговорно да се отнася към околната среда, способността на човека да използва своите знания и умения в практическата си дейност и характеризира особеностите на екологичното съзнание, поведение и действия на човека при взаимодействието си с природата.

Съвременната социокултурната ситуация прави актуални няколко ключови проблема, които се проектират върху обучението по български език в училище (Димчев, 2010:17–20).
 Засилва се глобализацията. Премахват се бариери – политически, институционални, езикови и т.н. Формира се обща европейска идентичност;
 Образованието става изключително средство за израстването на личността и за изграждането на връзки между индивидите, групите и нациите (Делор, 1996; Димчев, 2010). Превръща се в непрекъснат процес;
 Нараства ролята на езика в глобализиращия се свят – в компютъризираното общество, в медийното общество, в демократичното общество, в обществото на високите технологии, в правовото общество, в обществото, поставящо си като приоритет развиване на образованието, и т.н. (Димчев, 2010:17–20; Мандева, 2015:355)

Възрастта 5–6 години е периодът на преход от егоцентризма на малките деца към социалната компетентност на средното детство. Детето се научава как да бъде социално приемано от другите, да разбира позициите на останалите и самостоятелно да създава приятелства. Учи се да контролира ситуацията (Оприкова-Илиева, 2022)
Главната дейност през този период е играта, която е и основното възпитателно средство. Но наред с нея в живота на детето се наблюдават и някои елементарни прояви на трудова дейност. От него се изисква да прибира играчките, да подрежда дрешките си, да се храни самичко. А организираните занятия в детската градина носят вече елементи на по-системна учебна дейност. Това ги отдалечава от контрола на родителя и предоставя възможност децата да пребивават сред връстници. В детската група се осъществява „компенсаторен ефект“ – детето може да се покаже голямо и да бъде приемано като такова. Съюзяването с други малки и опитите да доминира над тях е стремеж за подражание на възрастните. Налице е тенденция към независимост от възрастния и социална зависимост от другарчетата, проявяваща се в желание у детето за самостоятелност, потребност от внимание, привличане и старание да се наложи сред връстници. Между придобиването на социална важност на сътрудничеството и истинското му реализиране е налице дистанция. В т.нар. първа възраст на групата установяването му е в ранен стадий. Характеризира се с непостоянство и нестабилност, често бива прекъсвано от караници и дразнене.

Надареността е системно, доживотно качество на психиката, което определя способността на човек да постига по-високи (необичайни, изключителни) резултати в един или повече видове дейност в сравнение с други хора.
Надарено дете е такова, което се откроява с ярки и очевидни, понякога изключителни постижения (или има вътрешни предпоставки за такива постижения) в определен вид дейност. Днес повечето психолози признават, че нивото, качествената оригиналност и характерът на развитието на надареността винаги е резултат от сложно взаимодействие на наследствеността и социалната среда, опосредствано от дейността на детето (игра, образователна, трудова). В същото време от особено значение е собствената дейност на детето, както и психологическите механизми на саморазвитие на личността, които са в основата на формирането и реализацията на индивидуалния таланти.

Приобщаващото образование може да се превърне в първата завършена образователна политика, която се стреми да направи образователната среда много по-приемлива за различните деца/ученици, напасвайки я спрямо техните особености и потребности, а не както досега – да се търси промяната у тях, за да се адаптират те към изискванията ѝ. Всичко това изглежда много добре, но трябва да си дадем съвсем ясна сметка, че в историята на българското образование са въвеждани и апробирани какви ли не образователни политики – коя от коя по-прогресивна, по-подходяща, по-приемлива за нашите условия. Много важно е да дадем достатъчно време на българския учител и да му помогнем безкористно и добронамерено да получи необходимата му доза увереност и убеденост, че приобщаващото образование с неговите приобщаващи ценности е най-правилната образователна политика за всички членове на нашето общество в бурното и динамично съвремие.

За автора и епохата, в която твори. Оскар Уайлд (1854-1900) е един от най-известните ирландски писатели. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на 19 век, по време на късновикторианската Англия. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, романа му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт. Автор е и на два сборника с приказки – „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които се преиздават и до днес. Той живее и твори по време на викторианската епоха. Това е било епоха на благоденствие за британският народ, но и безкомпромисна твърдост на нравите (лицемерен начин за успех в обществото).

От 50-те години на ХХ век философите и социолозите започват да осъзнават, че човечеството се приближава към нов етап в своето развитие. По аналогия с традиционните типове, новото общество е определено като постиндустриално. Продължение на развитието на идеите на постиндустриалното общество е теорията за информационното общество, основата за която е обявяването на революционното въздействие на информационните и комуникационните технологии върху всички аспекти на развитието на обществото: начина на живот на хората, тяхното образование и работа, взаимодействието на правителството и гражданите (Коваль, 2009).

Мария Монтесори споделя в книгата си, че след като научава, че клас от малки деца ще бъде на нейно разположение, решава да направи създаденото от нея училище място за експериментално изследване на педагогиката и психологията на детето: „Изхождах от гледната точка на Вунд – от факта, че психологията на детето не съществува… Психологията на детето може да бъде установена само чрез външно наблюдение. Трябва да се откажем от всяка мисъл за какъвто и да е запис на вътрешни състояния, които могат да бъдат разкрити само чрез самонаблюдение. Психометричните изследвания, приложени към педагогиката досега, са ограничени само до естезиометрични техники, т. е. измерване на чувствителността. Реших да не прекъсвам връзките с изследванията на другите, а да запазя независимостта си в работата. Запазих само едно съществено важно твърдение, или по-скоро определението на Вунд, че „всички методи на експерименталната психология могат да бъдат сведени до едно, а именно правилното и точно наблюдение на субекта“. Когато говорим за наблюдения на дете, винаги трябва да помним едно обстоятелство: наблюдението върху него се извършва в процеса на неговото развитие. И в това отношение се придържах към същия общ критерий, без да се обвързвам с никаква готова теория…“.