Екологичното образование е процес на непрекъснато, систематично и целенасочено формиране на емоционално-морално, хуманно и внимателно отношение на човека към природата и моралните и етичните норми на поведение в околната среда. Концепциите за реализиране на екологично образование на децата от начална училищна възраст са:
концепция за преживявания сред природата;
концепция за обучение, ориентирано към феномени;
работа в училищни градини;
оформяне на зоокът в училище;
обучение, насочено към идеята за опазване на околната среда.
Предимствата от интегрирането и приложението на тези концепции в процеса на екологично образование е, че се формира у подрастващите екологична култура, която е неразделна част от универсалната култура, нивото на морално развитие на обществото, включително морални и етични норми на поведение в ежедневието и на почивка, формирани в процеса на живота и дейности на поколенията чрез система за непрекъснато екологично образование насърчаващо здравословния начин на живот, духовното израстване на обществото, устойчиво социално-икономическо развитие, осигуряване на екологично отношение към обкръжаващата действителност.
Категория: реферати
Целта на реферата е сбито и кратко да се представи съдържанието на научен труд, да се съпоставят данни от различни източници и да се обобщи най-същественото от тях, информация за автора (авторите), за приносите, за терминологията, откритията и др., оповестени в тези научни трудове. В повечето случаи е по-добре рефератът да е по-кратък, но съдържателен.
курсова работа по Околен свят Кое е общото между шестте концепции за екологично образование в началното училище?
Същността на екологичното образование се изразява в неговата насоченост към формиране на екологично съзнание, екологична култура и екологично поведение в тяхната взаимна обусловеност, с оглед познаване на екологичните закони, защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, както и опазване на природната среда и на екологичното равновесие.
Екологичната култура се разглежда като многокомпонентна структура. Тя е интегративно и най-важно качество на личността, отразяващо психологическата, теоретичната и практическата готовност на човека отговорно да се отнася към околната среда, способността на човека да използва своите знания и умения в практическата си дейност и характеризира особеностите на екологичното съзнание, поведение и действия на човека при взаимодействието си с природата.
реферат Специфика на обучението по български език в началните класове
Съвременната социокултурната ситуация прави актуални няколко ключови проблема, които се проектират върху обучението по български език в училище (Димчев, 2010:17–20).
Засилва се глобализацията. Премахват се бариери – политически, институционални, езикови и т.н. Формира се обща европейска идентичност;
Образованието става изключително средство за израстването на личността и за изграждането на връзки между индивидите, групите и нациите (Делор, 1996; Димчев, 2010). Превръща се в непрекъснат процес;
Нараства ролята на езика в глобализиращия се свят – в компютъризираното общество, в медийното общество, в демократичното общество, в обществото на високите технологии, в правовото общество, в обществото, поставящо си като приоритет развиване на образованието, и т.н. (Димчев, 2010:17–20; Мандева, 2015:355)
социометрично изследване по Педагогическа социология, направено в група на деца на възраст между 5 и 6 години
Възрастта 5–6 години е периодът на преход от егоцентризма на малките деца към социалната компетентност на средното детство. Детето се научава как да бъде социално приемано от другите, да разбира позициите на останалите и самостоятелно да създава приятелства. Учи се да контролира ситуацията (Оприкова-Илиева, 2022)
Главната дейност през този период е играта, която е и основното възпитателно средство. Но наред с нея в живота на детето се наблюдават и някои елементарни прояви на трудова дейност. От него се изисква да прибира играчките, да подрежда дрешките си, да се храни самичко. А организираните занятия в детската градина носят вече елементи на по-системна учебна дейност. Това ги отдалечава от контрола на родителя и предоставя възможност децата да пребивават сред връстници. В детската група се осъществява „компенсаторен ефект“ – детето може да се покаже голямо и да бъде приемано като такова. Съюзяването с други малки и опитите да доминира над тях е стремеж за подражание на възрастните. Налице е тенденция към независимост от възрастния и социална зависимост от другарчетата, проявяваща се в желание у детето за самостоятелност, потребност от внимание, привличане и старание да се наложи сред връстници. Между придобиването на социална важност на сътрудничеството и истинското му реализиране е налице дистанция. В т.нар. първа възраст на групата установяването му е в ранен стадий. Характеризира се с непостоянство и нестабилност, често бива прекъсвано от караници и дразнене.
анкетно изследване по Педагогическа социология Социална и гражданска интеграция на 6-7-годишните деца – измерване степента на формираност на някои ключови компетенции
Надареността е системно, доживотно качество на психиката, което определя способността на човек да постига по-високи (необичайни, изключителни) резултати в един или повече видове дейност в сравнение с други хора.
Надарено дете е такова, което се откроява с ярки и очевидни, понякога изключителни постижения (или има вътрешни предпоставки за такива постижения) в определен вид дейност. Днес повечето психолози признават, че нивото, качествената оригиналност и характерът на развитието на надареността винаги е резултат от сложно взаимодействие на наследствеността и социалната среда, опосредствано от дейността на детето (игра, образователна, трудова). В същото време от особено значение е собствената дейност на детето, както и психологическите механизми на саморазвитие на личността, които са в основата на формирането и реализацията на индивидуалния таланти.
курсова работа Еволюция на идеята за приобщаващо образование на деца и ученици със специални образователни потребности в България
Приобщаващото образование може да се превърне в първата завършена образователна политика, която се стреми да направи образователната среда много по-приемлива за различните деца/ученици, напасвайки я спрямо техните особености и потребности, а не както досега – да се търси промяната у тях, за да се адаптират те към изискванията ѝ. Всичко това изглежда много добре, но трябва да си дадем съвсем ясна сметка, че в историята на българското образование са въвеждани и апробирани какви ли не образователни политики – коя от коя по-прогресивна, по-подходяща, по-приемлива за нашите условия. Много важно е да дадем достатъчно време на българския учител и да му помогнем безкористно и добронамерено да получи необходимата му доза увереност и убеденост, че приобщаващото образование с неговите приобщаващи ценности е най-правилната образователна политика за всички членове на нашето общество в бурното и динамично съвремие.
Прочети повечеРазработване на план-програма за идентифициране и работа с надарени и талантливи деца/ученици по дисциплината Работа с изявени и талантливи учащи
Теоретична обосновка.
Надареността е системно, доживотно качество на психиката, което определя способността на човек да постига по-високи (необичайни, изключителни) резултати в един или повече видове дейност в сравнение с други хора.
Надарено дете е такова, което се откроява с ярки и очевидни, понякога изключителни постижения (или има вътрешни предпоставки за такива постижения) в определен вид дейност. Днес повечето психолози признават, че нивото, качествената оригиналност и характерът на развитието на надареността винаги е резултат от сложно взаимодействие на наследствеността и социалната среда, опосредствано от дейността на детето (игра, образователна, трудова). В същото време от особено значение е собствената дейност на детето, както и психологическите механизми на саморазвитие на личността, които са в основата на формирането и реализацията на индивидуалния таланти.
курсова работа Образът на Богородица в българския и полския фолклор
Настоящият текст представя опит да се направи сравнителен анализ на приликите и отликите в начина по-който се възприема образът на Богородица в две фолклорни общности, всяка от които има свои традиции и култура, изповядва своя религия. Темата поставя акцент и върху начина по който се осъществява взаимодействието между универсалното християнство и местните културни традиции и фолклорни модели.
Във фокуса на вниманието е съвременното състояние на християнската религиозност в нейните културни измерения и начините, по които тя се проявява и функционира на локално ниво.
Литературен анализ на приказката „Щастливият принц“ по Оскар Уайлд
За автора и епохата, в която твори. Оскар Уайлд (1854-1900) е един от най-известните ирландски писатели. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на 19 век, по време на късновикторианската Англия. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, романа му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт. Автор е и на два сборника с приказки – „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които се преиздават и до днес. Той живее и твори по време на викторианската епоха. Това е било епоха на благоденствие за британският народ, но и безкомпромисна твърдост на нравите (лицемерен начин за успех в обществото).
Прочети повечереферат на тема: „Етиката в интернет общуването“
От 50-те години на ХХ век философите и социолозите започват да осъзнават, че човечеството се приближава към нов етап в своето развитие. По аналогия с традиционните типове, новото общество е определено като постиндустриално. Продължение на развитието на идеите на постиндустриалното общество е теорията за информационното общество, основата за която е обявяването на революционното въздействие на информационните и комуникационните технологии върху всички аспекти на развитието на обществото: начина на живот на хората, тяхното образование и работа, взаимодействието на правителството и гражданите (Коваль, 2009).
Прочети повечекурсова работа Педагогически методи, използвани в книгата на Мария Монтесори „Домът на детето“
Мария Монтесори споделя в книгата си, че след като научава, че клас от малки деца ще бъде на нейно разположение, решава да направи създаденото от нея училище място за експериментално изследване на педагогиката и психологията на детето: „Изхождах от гледната точка на Вунд – от факта, че психологията на детето не съществува… Психологията на детето може да бъде установена само чрез външно наблюдение. Трябва да се откажем от всяка мисъл за какъвто и да е запис на вътрешни състояния, които могат да бъдат разкрити само чрез самонаблюдение. Психометричните изследвания, приложени към педагогиката досега, са ограничени само до естезиометрични техники, т. е. измерване на чувствителността. Реших да не прекъсвам връзките с изследванията на другите, а да запазя независимостта си в работата. Запазих само едно съществено важно твърдение, или по-скоро определението на Вунд, че „всички методи на експерименталната психология могат да бъдат сведени до едно, а именно правилното и точно наблюдение на субекта“. Когато говорим за наблюдения на дете, винаги трябва да помним едно обстоятелство: наблюдението върху него се извършва в процеса на неговото развитие. И в това отношение се придържах към същия общ критерий, без да се обвързвам с никаква готова теория…“.
Прочети повечекурсова работа Сравнителен анализ на романа „Везни“ от Павел Вежинов и филма „Памет“ с режисьор Дочо Боджаков
Художествената литература и киното са изкуства, които естетически въздействат върху възприемателя с помощта на художествени образи. Чрез символи и образи авторът на художественото произведение се стреми да изрази своите мисли, чувства и емоции.
В художественото литературно произведение художествените послания се изграждат с помощта на езика. Думите не само носят определена информация, но и служат за естетическо въздействие върху читателя. Художествените средства включват специални начини за използване на езика за предаване на информация, които правят речта по-изразителна и засилват нейното емоционално въздействие върху читателя. Разбирането на средствата за художествено изразяване се дължи преди всичко на факта, че знаейки в какви ситуации се използват определени техники, е по-лесно да разберем мотивите на автора, отношението му към героите и сюжетните обрати. Художественият език сътворява сложен литературен свят, в който всеки малък детайл може да бъде ключ към разбирането на истинския смисъл и красота на текста.