Категория: проекти

Методи и похвати: беседа, предметно-схематично моделиране, демонстрация.
Форми: групова и индивидуална работа.
Материали и оборудване: Цветен картон, цветна хартия, вестник, списание, гланцова хартия, бял лист, флумастери, лепило
Интегративни връзки с други образователни направления и ядра: „Околен свят“
Очаквани резултати:
1. Създава умение за етапност на работа при изграждане на фигура – цветна пеперуда
2. Използва техниката на колажа при изграждане на апликация при пресъздаване на познат обект от действителността

В детската градина изобразителната дейност включва различни видове дейности – рисуване, моделиране, апликация и конструиране. Всяка от тези дейности има свои възможности в изобразяването на впечатленията на детето от обкръжаващия го свят. Затова общите задачи, стоящи пред изобразителната дейност, се конкретизират в зависимост от особеностите на всеки вид дейност, от своеобразието на материала и начините за работа с него.
Рисуване
Рисуването е едно от любимите занимания на децата, което дава голям простор за проява на тяхната творческа активност. В детската градина рисуването заема водещо място в обучението на децата по изобразително изкуство и е три вида: рисуване на отделни предмети, сюжетно рисуване и декоративно рисуване.

• ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ: Конструиране и технологии
• ТЕМА: Мартеници
• ОБРАЗОВАТЕЛНО ЯДРО: Обработване на материали, съединяване и свързване
• ТЕМАТИЧЕН БЛОК: За народните обичаи
• ВЪЗРАСТ /ГРУПА/: Четвърта подготвителна възрастова група, 6-7 годишни
• ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЦЕЛИ:
1. Усвояване на умения за обработване на материали.
• ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:
1. Съединява елементи, като залепва, преплита и завързва;
2. Подбира и използва хартия, картон или текстил в зависимост от свойствата им, когато при изработката на модел или изделие трябва да приложи късане, залепване, намокряне, намачкване, оцветяване.
• КЛЮЧОВИ ДУМИ, ИДЕИ И ПРЕДСТАВИ: мартеница, традиции, обичаи, символ, бял, червен

В обществената практика обучението и възпитанието се проявяват като три основни вида:
1. формално образование (formal education) – обособено, институционализирано обучение и възпитание за деца и младежи, които се осъществяват от учебните заведения – различните видове училища, университети, колежи и др;
2. неформално образование (non-formal education) – комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно насочени към даване на образователна степен
3. информално образование (informal education), което е напълно необособено, неинституционализирано и автономно, самостоятелно осъществявано като самообучение и самовъзпитание в процеса на професионални, семейни, обществени, спортни и други дейности на хората.
Неформалното образование е образователна парадигма, развита на основата или в опозиция на формалното образование, която днес се приема от по-голямата част от образователния свят. Най-общо казано, неформалното образование обозначава всички организирани образователни дейности извън установената традиционна образователна система на начално, средно и висше образование. Свързано е с алтернативни и интерактивни методи на преподаване, които поставят всеки участник в центъра на обучителния процес, осъществявайки личностно, социално и хармонично израстване на всяко дете, млад човек или възрастен.

Дидактичните задачи са изготвени въз основа на учебното съдържание 1-4 клас, книгите за учителя по Околен свят и Човекът и природата за съответните класове, учебните програми на МОН и годишните разпределения на учебното съдържание, както и други източници.

1. Дайте определения на следните научни понятия: хидросфера, хидрология, повърхностни и подземни води, агрегатни състояния на водата, видове валежи, кръговрат на водата, свойства на водата.
Хидросфера – водната обвивка на Земята. Най-важните елементи, които изграждат хидросферата, са океани, морета, реки, блата, езера, ледници и подземни води.
Хидрология – науката, която изучава хидросферата.
Повърхностни води: води, които се намират на повърхността на Земята. Това са реки, езера, блата, ледници, язовири.
Подземни води: Всички води, намиращи се под земната повърхност, независимо от техния произход, дълбочина, състояние на покой или движение, се наричат подземни води.

Основните цели на предучилищното и училищното образование са всестранно развитие на личността на детето и ученика – в интелектуален, социален, духовен, емоционален план. Съхраняването на българската идентичност, култура също е сред приоритетите на образованието. Според мен също е изключително важно да запазим типично българските черти, традиции, обичаи, литература, култура, които ни отличават от останалите като народ. Например в последните години има дебати дали се премахнат от учебниците по литература типично български творби, които представляват облика на българската литература. Според мен не трябва да се премахват от учебниците такива известни творби, станали емблема на българската литература. Що се отнася до темата, наскоро беше направен своебразен „превод“ на романа „Под игото“ на Иван Вазов на съвременен български език. Аз съм изключително против това. Не може някой с лека ръка да променя изрази или цели изречения по текста на когото и да било, особено на автор, който е признат за „патриарх на българската литература“. Авторското право си остава авторско, особено що се отнася до Вазов. Макар че в текста има много турцизми и думи, неразбираеми за днешните младежи, именно думите, лексиката са това, което правят текста толкова цветист и неповторим. Замяната на Вазовите думи с други е неуместна и може да донесе само негативно въздействие върху читателя.

Историческата област Добруджа е сравнително и относително малък район в най-североизточната част на Балканския полуостров и се простира до Черноморското крайбрежие, по течението и на юг от река Дунав. На тази територия от втората половина на 18 век до последната Руско-турска война (1877-1878 г.) се водят боеве по време на няколко войни между Русия и Османската империя. В сравнение с Македония и Тракия до 1878 г., към Добруджа няма такъв интерес от историци, етнографи, дипломатически представители. Няма и публикувани данни за броя на населението и за етнодемографските му характеристики. Нито от Великите сили, нито от съседните държави се оспорва историческата политическата и езиково-националната принадлежност на Добруджа към България. Между българите и румънците има разбирателство и не се очертават териториални спорове. Нещо повече, геополитическата обвързаност, общата православна религия, интензивните стопански и културни връзки и особено общите политически интереси за национално-държавна еманципация спрямо Османската империя обуславят позитивния дух в двустранните отношения до 1878 г.
Характерното за Добруджа е голямата хетерогенност на населението ѝ (румънци, българи, християни, мюсюлмани и други етнически и конфесионални групи). Исторически Добруджа принадлежи на Първото и Второто българско царство, а в периода на османското владичество е в пределите на Дунавския вилает на Османската империя. Добруджа, като част от Балканския полуостров, където в границите на Османската империя е разположено различно етническо население, а често поради войните и случващите се събития протичат процеси на етнодемографски промени – изселвания и заселвания на нови групи население.

В годините преди Втората световна война 1934-1939 г. и България, и светът са в напрегната политическа обстановка. На 19 май 1934 г. в България Военният съюз и Политическият кръг „Звено“ извършват безкръвен преврат начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Те обясняват действията си с необходимостта от ликвидиране на политическия хаос и установяване на граждански мир в страната. Разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии, игнорирана е Търновската конституция, елиминира се дворецът. Провежда се административно централизиране, а държавата определя стопанската политика и търговията. Установява се и пълен контрол върху външната политика, възстановяват се дипломатическите отношения със Съветския съюз. До есента на 1935 г. управляват два кабинета – на Пенчо Златев и Андрей Тошев, като те осигуряват пътя на монарха към еднолична власт. Чрез тях цар Борис засилва позициите си в българската политика.