Етикет: философско есе

Езикът е съвкупност от звуци и знаци, чиято основна функция е съобщаването на дадена информация, родена вече чрез мисълта. Той е универсалното средство за комуникация между отделните хора. Съществуват различни типове езици, като най често използваемите са речевият и писменият израз на речта. Чрез езика човечеството показва и своято опознавателна способност, поставяйки различни етикети на елементите от заобикалящата ни реалност.

Киркегор разглежда избора като един от основните дългове на индивида. Понеже го свързва главно със субекта и само чрез осъществяването му, Аз-ът може пълноценно да се приобщи към обществото. Енергията и посоката на разсъждение при взимането на избори ръководят човека в цялостното му битие, защото само чрез прехода от естетическото към етичното и откриваното на морално валидното в конкретиката за него самия човекът може да се изгради като личност, да стане истински свободен и да създаде у себе си пълноценното щастие. Само така Аз-ът може да разкрие себе си в цялата си абсолютност.

Животът ни на този свят неизменно минава през множество предизвикателства, като ни кара да търсим себе си, собствената си неповторимост сред истини, грешки и заблуждения. Ту се лутаме, насочени към единствената истина, ту ни се струва, че истините са неизброими и всеки е устремен към своята в един етап от жизнения път, докато в други ситуации застъпва различно становище. Упорито си задаваме въпроса дали познанието на истината за света и човека ще ни направи свободни.
Според Платоновите разбирания, изразени и в диалога “Пирът”, Сократ упорито твърди, че не знае нищо, но в същото време не схваща познанието като непостижимо, а го определя като най-висша ценност. В тази постановка е заложена идеята за безкрайния процес на човешкото познание и противопоставянето на догматичното проповядване на окончателни истини.

Парапсихологията е предполагаемо научно изследване на паранормални явления, свързани с човешкия мисловен и духовен свят. Тази изследователска област използва методи, които наподобяват научния метод и постиженията на психологията, прилагайки ги към паранормалните явления. Досега не е бил открит независим метод, който да доказва недвусмислено съществуването или отсъствието на паранормалните явления. Както отбелязва Станович, „повече от 40 % от общата аудитория вярва в съществуването на тези явления“, но те „не са област на активни изследвания в съвременната психология“ (Станович 2010: 281).

Литература:
Сиймън, Дж., Кенрик, Д. (1994). Психология. София: Изд. на НБУ. (Глава 15).
Маркъс, Гари (2009). Раждането на съзнането. София: Изд. Прометей. (Глава 9; Приложение).

Литература:
Улф, Р. П. (2004). За философията. София: Изд. на НБУ. (глава 3)