Етикет: училище

Съвременната социокултурната ситуация прави актуални няколко ключови проблема, които се проектират върху обучението по български език в училище (Димчев, 2010:17–20).
 Засилва се глобализацията. Премахват се бариери – политически, институционални, езикови и т.н. Формира се обща европейска идентичност;
 Образованието става изключително средство за израстването на личността и за изграждането на връзки между индивидите, групите и нациите (Делор, 1996; Димчев, 2010). Превръща се в непрекъснат процес;
 Нараства ролята на езика в глобализиращия се свят – в компютъризираното общество, в медийното общество, в демократичното общество, в обществото на високите технологии, в правовото общество, в обществото, поставящо си като приоритет развиване на образованието, и т.н. (Димчев, 2010:17–20; Мандева, 2015:355)

Мария Монтесори споделя в книгата си, че след като научава, че клас от малки деца ще бъде на нейно разположение, решава да направи създаденото от нея училище място за експериментално изследване на педагогиката и психологията на детето: „Изхождах от гледната точка на Вунд – от факта, че психологията на детето не съществува… Психологията на детето може да бъде установена само чрез външно наблюдение. Трябва да се откажем от всяка мисъл за какъвто и да е запис на вътрешни състояния, които могат да бъдат разкрити само чрез самонаблюдение. Психометричните изследвания, приложени към педагогиката досега, са ограничени само до естезиометрични техники, т. е. измерване на чувствителността. Реших да не прекъсвам връзките с изследванията на другите, а да запазя независимостта си в работата. Запазих само едно съществено важно твърдение, или по-скоро определението на Вунд, че „всички методи на експерименталната психология могат да бъдат сведени до едно, а именно правилното и точно наблюдение на субекта“. Когато говорим за наблюдения на дете, винаги трябва да помним едно обстоятелство: наблюдението върху него се извършва в процеса на неговото развитие. И в това отношение се придържах към същия общ критерий, без да се обвързвам с никаква готова теория…“.

Съчинения се наричат текстовете, създавани по повод на някакъв нетекстов обект с описателни, осведомителни и пр. цели. Съчиненията се пораждат в ситуации на нерегламентирано или регламентирано текстопроизводство.
Съчинения, възникващи според предварително поставени условия за начина, по който да се третира обектът, се определят като регламентирани. В този случай от ученика се изисква да създаде съчинение с определена функционална натовареност – съчинение описание, съчинение повествование, съчинение разсъждение, осведомително съчинение, подбудително съчинение.

Проблемът за формирането у учениците на рационални техники на учене, на умения и стратегии за самостоятелно овладяване на знания и придобиване на опит е много актуален през последните десетилетия във връзка с нарастващия обем на информацията. В съвременните условия целите на образователния процес включват не само овладяване на знания, които впоследствие твърде бързо остаряват морално, а и формиране на похвати за самостоятелно ориентиране в разнообразната информация, на умения за критично мислене, на способност за натрупване на нов познавателен опит.

Дейността на учителя в подготвителната група на детската градина е многообразна. Той изпълнява едновременно редица съществени функции, насочени към решаване на стратегическата цел – поставяне на началото на цялостно развита личност. Поради обстоятелството, че детската градина допълва и разширява в определени посоки функцията на добрия дом, учителят в детската градина естествено поема някои от атрибутите и задълженията на майката през деня, без обаче да търси удовлетворение на потребността си да развива майчинска емоционална връзка. Задължението му е по-скоро да поддържа, да засилва и да обогатява личното отношение на детето със семейството, като същевременно въвежда по-широк свят от хора и възможности, за които детето трябва да бъде подготвено, когато стане първокласник.