Във великолепния Канон за св. Методий от Константин Преславски авторът сякаш се пренася отново в Моравия и Панония, и се идентифицира с техните хора и с гласовете им: „Тебе, блажене, те възпява земята Моравска, притежаваща светото твое тяло, и Панонската, светителю, що е от тебе просветена. И, събрали се, хората и от двете, празнуват твоята памет“. В поетичните видения на химнографа всички страни, които са свързани не само физически, но и духовно с делото на Първоучителите, единогласно призовават тяхното небесно покровителство и закрила: „С вас двамата светители се величае славно град Солун, Кириле свети и Методие, и Мизия, и Панония, и земята Моравска, блажени, като ви славят и вопеят: „Благословен си Боже наш“.
През 1998 година е открит канон за св. Методий от руските учени Мошкова и Турилов. През 2001 г. Георги Попов успява да разчете в поетичната творба акростих с името на Климент Охридски и по този начин потвърждава твърденията на Мошкова и Турилов относно текстовите и образни съответствия на канона с творчеството на Климент Охридски. Изследователят установява още, че съществува синтактичната и смислова връзка между акростиха на новооткрития канон и акростиха на известния преди това канон на св. Методий от Константин Преславски. На базата на тези сходства и на близостта им в музикалната структура, Г. Попов отбелязва, че творбата от Климент Охридски не е създадена, за да измества тази от Константин Преславски, а че и двата канона са били необходими, за да участват заедно в една тържествена служба в чест на светеца.
Етикет: старобългарска литература
Служба за св. Методий от Константин Преславски
Службата за Методий е една от най-ранните славянски оригинални служби, която в стилистично отношение се различава от службата за Кирил. Тя е от краткия тип служби според Студийския типик. Всеки трети тропар от песните в канона има покаятелно молитвен характер. В Службата се открива сведението, че Методий е имал семейство, преди да се замонаши в Олимп.
Двата й най-стари преписа на Службата за Методий датират от XIII в. Вероятно е възникнала непосредствено след идването на Константин в България, когато той все още се чувства свързан с Моравия и Панония и когато Кирило-Методиевото дело там все още не изглежда напълно унищожено. Отгласи от трагичните събития около изгонването на учениците намираме и в текста на Службата. Св. Методий е възпят като съратник на Константин-Кирил Философ в създаването на буквите и славянските книги, като твърд защитник на догмата за изхождението на Светия Дух само от Отца, като борец срещу триезичието. Песните от канона имат по три тропара и по един „богородичен“ (с изключение на трета песен, която е от два тропара и богородичен). В третите тропари последователно е застъпен мотивът за авторовата греховност и за неговото покаяние.
- Готови работи
- доклади
- есета
- За студенти
- За ученици
- изготвяне на дипломна работа
- изготвяне на доклад
- изготвяне на курсова работа
- изготвяне на проект
- изготвяне на резюме
- Изработка на есе
- Изработка на казус
- Изработка на реферат
- казуси
- курсови работи
- проекти
- разработване на изпитни въпроси
- редактиране на текстове
- реферати
Служба за св. Кирил от Климент Охридски
Службата за св. Кирил е едно от най-ранните химнографски произведения в старобългарската литература. Смята се, че части от нея са създадени още в Моравия в средите на Кирило-Методиевите ученици. Известни са 24 преписа. Опит за възстановка на службата еталон прави Б. Райков въз основа на 14 преписа. Службата за св. Кирил се отличава с устойчивост в състава и реда на песнопенията, като промените се отнасят до три тропара. Въз основа на тях се определят две редакции на Службата за св. Кирил – ранна, Моравска, и по-късна, осъществена в България. Творбата е от краткия тип служби, с вечерен и утринен дял, създадена според Студийския типик. Във вечерния си дял тя съдържа три стихири и един тропар, а в утринния – канон, седален тропар, кондак и икос след шеста песен, светилен тропар. Често Службата за св. Кирил се преписва в непосредствена близост със службата на св. Авксентий, чиято памет се отбелязва на същия ден – 14 февруари. В един препис (Атонски) двете служби са съединени в една цялост.
Прочети повечеПоучителните слова на Йоан Екзарх
Йоан Екзарх е един от най-известните и образовани писатели от Преславската книжовна школа – преводач, компилатор и майстор на словесното изкуство. Предполага се, че той е по-млад съратник на Кирило-Методиевите ученици и че е получил образованието си в някой от големите византийски културни центрове – най-вероятно в Цариград. Обемът на знанията му е огромен, преводите и компилациите му показват, че владее до съвършенство както високия език на богословието и риториката, така и славянската реч, която обогатява с множество изковани от него думи и термини.
В славистичната наука няма единство относно броя на словата на Йоан Екзарх – приписват му се различен брой, които варират от 2 до 12. Негови слова са:
1. Слово за Възнесение от Йоан Презвитер и екзарх Български
2. Похвала на Йоан Богослов от Йоан Екзарх Български
3. Слово за Сретение от Йоан презвитер Екзарх
4. Слово за Рождество Христово от Йоан Екзарх
5. Слово за Преображение от Йоан презвитер
6. Слово за Богоявление от Йоан презвитер
7. Слово за Пасха от Йоан презвитер
Общ канон (служба) за св. Кирил и св. Методий от Климент Охридски
На границата IX–X в. са поставени двата канона от Службата за св. Методий – на Климент Охридски и на Константин Преславски, Похвалното слово за св. Кирил и Методий, Прологът на Йоан Екзарх към превода на „Небеса“, както и Общият канон за св. Кирил и Методий с акростих, въпреки че за времето на написването му не може да се каже нищо определено. Общ канон (служба) за св. Кирил и св. Методий е химнографско произведение, възникнало в средата на Кирило-Методиевите ученици. Най-ранният препис на съчинението е от 13 век.
Тази служба съдържа само утринен дял, като липсват допълнителни тропари – седален, светилен, кондак и икос. От началните букви на тропарите (като се изключат Богородичните) се образува акростих „пея на Кирил Философ и на блажения Методий“. Във всяка песен на канона има по пет тропара – по замисъл трябва да са два за Кирил, два за Методий и един Богородичен тропар, но често са три за Кирил и един за Меитодий. Канонът се включва идейно и стилистично в старобългарската литература от края на 9 век.
Канон за свети Методий от Константин Преславски
През 1998 година е открит канон за св. Методий от руските учени Мошкова и Турилов. През 2001 г. Георги Попов успява да разчете в поетичната творба акростих с името на Климент Охридски и по този начин потвърждава твърденията на Мошкова и Турилов относно текстовите и образни съответствия на канона с творчеството на Климент Охридски. Изследователят установява още, че съществува синтактичната и смислова връзка между акростиха на новооткрития канон и акростиха на известния преди това канон на св. Методий от Константин Преславски. На базата на тези сходства и на близостта им в музикалната структура, Г. Попов отбелязва, че творбата от Климент Охридски не е създадена, за да измества тази от Константин Преславски, а че и двата канона са били необходими, за да участват заедно в една тържествена служба в чест на светеца.
Прочети повече