Етикет: св. Методий

Службата за Методий е една от най-ранните славянски оригинални служби, която в стилистично отношение се различава от службата за Кирил. Тя е от краткия тип служби според Студийския типик. Всеки трети тропар от песните в канона има покаятелно молитвен характер. В Службата се открива сведението, че Методий е имал семейство, преди да се замонаши в Олимп.
Двата й най-стари преписа на Службата за Методий датират от XIII в. Вероятно е възникнала непосредствено след идването на Константин в България, когато той все още се чувства свързан с Моравия и Панония и когато Кирило-Методиевото дело там все още не изглежда напълно унищожено. Отгласи от трагичните събития около изгонването на учениците намираме и в текста на Службата. Св. Методий е възпят като съратник на Константин-Кирил Философ в създаването на буквите и славянските книги, като твърд защитник на догмата за изхождението на Светия Дух само от Отца, като борец срещу триезичието. Песните от канона имат по три тропара и по един „богородичен“ (с изключение на трета песен, която е от два тропара и богородичен). В третите тропари последователно е застъпен мотивът за авторовата греховност и за неговото покаяние.

Прочети повече

На границата IX–X в. са поставени двата канона от Службата за св. Методий – на Климент Охридски и на Константин Преславски, Похвалното слово за св. Кирил и Методий, Прологът на Йоан Екзарх към превода на „Небеса“, както и Общият канон за св. Кирил и Методий с акростих, въпреки че за времето на написването му не може да се каже нищо определено. Общ канон (служба) за св. Кирил и св. Методий е химнографско произведение, възникнало в средата на Кирило-Методиевите ученици. Най-ранният препис на съчинението е от 13 век.
Тази служба съдържа само утринен дял, като липсват допълнителни тропари – седален, светилен, кондак и икос. От началните букви на тропарите (като се изключат Богородичните) се образува акростих „пея на Кирил Философ и на блажения Методий“. Във всяка песен на канона има по пет тропара – по замисъл трябва да са два за Кирил, два за Методий и един Богородичен тропар, но често са три за Кирил и един за Меитодий. Канонът се включва идейно и стилистично в старобългарската литература от края на 9 век.

Прочети повече