Както виждаме от така представените събития, най-голям интензитет при развитието на кризата се наблюдава на 5 и 6 март 2015 година, когато премиерът Бойко Борисов след депозираната оставка на министъра на вътрешните работи Вучков неочаквано иска оставките на Лазаров и Писанчев и съобщава за номиринането на Бъчварова за министър на вътрешните работи. На тези две дати са най-многото медийни публикации. Правейки тези ходове, премиерът избира да излезе от кризисната ситуация с един антикризисен маньовър, като иска оставката на Лазаров и Писанчев, които до този момент е защитавал от множество атаки на политическите партии и на президента. Така, след като е бламирал исканията на Веселин Вучков, Борисов хем приема неговата оставка, хем удовлетворява исканията на тези, които го подкрепят политически и излиза от ситуацията като абсолютен победител, който е укрепил своята власт, взел е едно професионално решение в трудна ситуация. Авторитетът му сред масовата аудитория отново блести като поддръжник на смели и необходими решения, водещи до положителни оценки след вземането на решенията. След като дълго време авторитетът на Борисов е бил подлаган на съмнения поради защитаването на Лазаров и Писанчев, сега премиерът доказва, че не може да бъде спрян в желанието си да осъществи онези промени, които са необходими за попътния вятър на политическата коалиция, към която принадлежи.
Прочети повечеЕтикет: репутационна криза
курсова работа по Управление на репутационна криза Оставката на депутата от ГЕРБ Антон Тодоров – отношенията между българската журналистика и политическата власт
Управлението на кризи е дисциплина, която се развива от управление на инциденти, реагирането в спешни ситуации и управлението на непрекъснатост на бизнес процесите. Всички рискове за репутацията трябва да се разглеждат като потенциални кризи, които се развиват или от инциденти, или от проблеми. Според Ендрю Грифин кризисният мениджмънт е „взимане, прилагане и комуникиране на стратегически решения при изключителни условия на интензивен контрол, остър натиск и високоорганизиран риск“ (Христов 2017). Основният идентификатор на кризата не е това, което се е случило, ами това, което е заложено – репутацията, финансовият баланс, лицензът за дейността, бъдещето на организацията, както и непосредствеността на заплахата.
Прочети повече