Вид на урока: За нови знания.
I. Образователни цели:
1. Усъвършенстване на комуникативноречевите умения на учениците за създаване на собствен текст;
2. Да се усъвършенстват уменията писменият текст да се разгърне съобразно с темата, комуникативната задача и особеностите на жанра;
II. Развиващи цели:
1. Развиване на умението на учениците за създаване на собствен текст в писмена форма;
2. Развиване и усъвършенстване на комуникативно-речевите умения на учениците;
3. Развиване и формиране на умения за ориентация в образната система на художествения текст и овладяване на действия за преобразуване на чужд текст чрез промяна на героите и мястото на действието, но запазване какво се случва и защо, за да създаде подобна нова приказка.
III. Възпитателни цели:
Възпитаване на умението на учениците за съсредоточено внимание и активно участие в учебна дейност.
Етикет: приказка
Литературен анализ на приказката „Щастливият принц“ по Оскар Уайлд
За автора и епохата, в която твори. Оскар Уайлд (1854-1900) е един от най-известните ирландски писатели. Той става един от най-популярните драматурзи в Лондон в началото на 90-те години на 19 век, по време на късновикторианската Англия. Неговата известност се дължи предимно на епиграмите и пиесите му, романа му „Портретът на Дориан Грей“ (1890 г.) и обстоятелствата, свързани с лишаването му от свобода и ранната му смърт. Автор е и на два сборника с приказки – „Щастливият принц и други истории“ (1888) и „Къщата на наровете“ (1892), които се преиздават и до днес. Той живее и твори по време на викторианската епоха. Това е било епоха на благоденствие за британският народ, но и безкомпромисна твърдост на нравите (лицемерен начин за успех в обществото).
Прочети повечеГрозното патенце от едноименната приказка на Ханс Кристиан Андерсен
Проблемът за човешката индивидуалност стои в основата на този Андерсенов текст. Чрез приказната образност се осъществява сливане на индивидуалната психика на автора и всеки индивидуално взет читател. Фокусирането върху съдбата на грозното патенце спомага за раждането на силна връзка с читателя въз основата на емпатията – съпричастието към съдбата на героя.
Прочети повече
