Етикет: курсова работа

1. Изисквания за електромагнитна съвместимост при разпределение на товарите в подстанциите.
Характерни източници на електромагнитни смущения в нормални и аварийни режими, които могат да окажат влияние на правилната работа на АСТУ (Автоматизирани системи за технологично управление) в подстанциите са:
• Напрежения и токове с промишлена честота при земно к.с. в РУ с Uн>1kV
• Импулсни смущения при комутация и К.С. в РУ
• Импулсни смущения при попадение на мълния
• Електромагнитни полета в радиочестотния спектър
• Разряд на статично електричество
• Магнитни полета с промишлена честота
• Импулсни магнитни полета

Определение, основни типове и характеристики на електромагнитните смущения.
1.1. Електромагнитна съвместимост на техническите средства се нарича способността на техническото средство да функционира съгласно зададените му технически характеристики и качество, при зададената електромагнитна обстановка, и в същото време да не създава недопустими електромагнитни смущения за другите технически средства, както и недопустими електромагнитни въздействия на биологичните обекти.
1.2. Електромагнитна обстановка – съвкупност от електромагнитни явления и процеси в зададена област от пространството с определен честотен и времеви диапазон.
1.3. Електромагнитно смущение – електромагнитно явление с естествен или изкуствен произход, което може да окаже влияние на нормалната работа на техническото средство. Максималната стойност на електромагнитното смущение, което не води до недопустимо влошаване на работата на устройството, представлява нивото на устойчивост на устройството по отношение на това смущение.
1.4. Електромагнитно въздействие – електромагнитно явление или процес, който влияе на биологичните обекти.

Същността на екологичното образование се изразява в неговата насоченост към формиране на екологично съзнание, екологична култура и екологично поведение в тяхната взаимна обусловеност, с оглед познаване на екологичните закони, защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, както и опазване на природната среда и на екологичното равновесие.
Екологичната култура се разглежда като многокомпонентна структура. Тя е интегративно и най-важно качество на личността, отразяващо психологическата, теоретичната и практическата готовност на човека отговорно да се отнася към околната среда, способността на човека да използва своите знания и умения в практическата си дейност и характеризира особеностите на екологичното съзнание, поведение и действия на човека при взаимодействието си с природата.

Приобщаващото образование може да се превърне в първата завършена образователна политика, която се стреми да направи образователната среда много по-приемлива за различните деца/ученици, напасвайки я спрямо техните особености и потребности, а не както досега – да се търси промяната у тях, за да се адаптират те към изискванията ѝ. Всичко това изглежда много добре, но трябва да си дадем съвсем ясна сметка, че в историята на българското образование са въвеждани и апробирани какви ли не образователни политики – коя от коя по-прогресивна, по-подходяща, по-приемлива за нашите условия. Много важно е да дадем достатъчно време на българския учител и да му помогнем безкористно и добронамерено да получи необходимата му доза увереност и убеденост, че приобщаващото образование с неговите приобщаващи ценности е най-правилната образователна политика за всички членове на нашето общество в бурното и динамично съвремие.

Мария Монтесори споделя в книгата си, че след като научава, че клас от малки деца ще бъде на нейно разположение, решава да направи създаденото от нея училище място за експериментално изследване на педагогиката и психологията на детето: „Изхождах от гледната точка на Вунд – от факта, че психологията на детето не съществува… Психологията на детето може да бъде установена само чрез външно наблюдение. Трябва да се откажем от всяка мисъл за какъвто и да е запис на вътрешни състояния, които могат да бъдат разкрити само чрез самонаблюдение. Психометричните изследвания, приложени към педагогиката досега, са ограничени само до естезиометрични техники, т. е. измерване на чувствителността. Реших да не прекъсвам връзките с изследванията на другите, а да запазя независимостта си в работата. Запазих само едно съществено важно твърдение, или по-скоро определението на Вунд, че „всички методи на експерименталната психология могат да бъдат сведени до едно, а именно правилното и точно наблюдение на субекта“. Когато говорим за наблюдения на дете, винаги трябва да помним едно обстоятелство: наблюдението върху него се извършва в процеса на неговото развитие. И в това отношение се придържах към същия общ критерий, без да се обвързвам с никаква готова теория…“.