Животът ни на този свят неизменно минава през множество предизвикателства, като ни кара да търсим себе си, собствената си неповторимост сред истини, грешки и заблуждения. Ту се лутаме, насочени към единствената истина, ту ни се струва, че истините са неизброими и всеки е устремен към своята в един етап от жизнения път, докато в други ситуации застъпва различно становище. Упорито си задаваме въпроса дали познанието на истината за света и човека ще ни направи свободни.
Според Платоновите разбирания, изразени и в диалога “Пирът”, Сократ упорито твърди, че не знае нищо, но в същото време не схваща познанието като непостижимо, а го определя като най-висша ценност. В тази постановка е заложена идеята за безкрайния процес на човешкото познание и противопоставянето на догматичното проповядване на окончателни истини.
Етикет: истината
