Класификацията на източниците на правото има общотеоретично значение и допринася за изяняване на същността на обективното право. Видовото разнообразие на източниците на правото е от значение, както за създаването на правото, така и за неговата реализация.
В теорията на правото се използват няколко основни критерия за обособяване на източниците на правото на видове:
1. В зависимост от това към кой дял на правото се отнасят (международното или на вътрешното право), източниците на правото се подразделят на:
1.1. Източници на международното публично право
– Международен договор
– Международен обичай
– Принципи на международното публично право
– Актовете на международните организации
1.2. Източници на правото на Европейския съюз, които в зависимост от субектитите и органите, които ги издават се подразделят на:
– Първичните източници (Учредителните договори на Европейския съюз), Хартата на ЕС е част от Договора от Лисабон. Учредителните договори имат характера на международни договори
– Производни източници (вторично законодателство на ЕС) – Актовете на Европейските институции
1.3. Източници на вътрешното право (националните правни системи), които следва да бъдат разглеждани самостоятелно, поради своето многообразие и специфични връзки между тях.