Етикет: есе

Нормативната база за хората с увреждания в България понастоящем е достатъчно развита и гарантира техните права, достойното им съществуване и пълноценна интеграция в обществото. Гарантирана е профилактиката и рехабилитацията на уврежданията, образованието и професионалната подготовка на хората с увреждания, възможностите за специализирана и обща трудова заетост и нейното стимулиране чрез преференции за работодателите. Законът за интеграция на хората с увреждания гарантира и създаването на условия за достъпна жизнена и архитектурна среда във всички институции и цялата ни обществена среда, защитава социално-икономически правата на хората с увреждания. Защитени са и трудовите права на хората с увреждания, има действаща уредба за тяхното социално подпомагане, социално осигуряване и здравно обслужване, предоставени са им данъчни облекчения във връзка с техните доходи, имоти и ползване на собствени превозни средства.

Състоянието на съвременната българска икономика е резултат от действието на множество фактори – исторически, демографски, природни и политически. Допреди 10 ноември 1989 година българското стопанство е част от междублоковото противопоставяне от времето на Студената война като член на Съвета за икономическа взаимопомощ, в която основен фактор е държавното планиране и командно-административната система, създавала един фиктивен пазар на стоки и услуги в страна, където основен икономически субект е държавата, където е стопирана предприемаческата дейност на населението и частната собственост върху средствата за производство е забранена. А днес България е членка на Европейския съюз и е изградила действаща пазарна икономика, в чиято основа е стопанската инициатива на гражданите и икономическите субекти, в която действат както конкурентни, така и монополни сили, налице е постоянна и движеща се с различни темпове инфлация, доминираща частна собственост, станала основа за разделянето на населението на бедни и богати.

От дълбока древност разнообразната двигателна дейност на човека – битова, трудова, военно-приложна и т. н. – е съпътствана от спорта като средство за развлечение, за поддържане на добра работоспособност и за удовлетворяване на страстта му към игра и съревнование. Понятието рекреация произлиза от латинската дума „recreatio“, означаваща „възстановяване“. Рекреацията включва дейността на човека в свободното му време, насочена към възстановяване и укрепване на физическите и морално-психическите сили за неговото добро физическо и духовно развитие. В основата стои холистичният подход, който разглежда човешкото тяло като единно цяло, неразривно свързано с психиката, способна сама да се възстановява, ако човек ѝ предостави тази възможност и е готов да поеме активна роля за собственото си изцеляване. Доброто здраве означава физически, емоционален, умствен и духовен „баланс“ и може да се дефинира като физическа и психична хармония.

Езикът е сложен феномен, включващ в себе си физиологични способности, психологически и културни аспекти, които отразяват вътрешната и външна реалност на човешкото съществуване. Нашата представа за езика като средство за изразяване на културата на говорещия трябва да включва множеството от променливи и многобройните перспективи, от които се разглеждат понятията за език и култура, както и взаимодействието между двете. Преди всичко трябва да уточним, че семиотичното вербално и невербално представяне на света, в който живеем, е тясно свързано с човешкия индивид и неговата представа за реалността. С други думи, връзката между език и култура има основно антропоцентрично тълкование и в този смисъл културата като социологичен конструкт може да се разглежда като основен предмет и фокус на езиковото изразяване.

Статутът на парапсихологията като наука е предмет на нестихващи дебати в научните среди, а предметът на нейните изследвания представлява интерес за представителите на различни сфери на човешкото познание. Парапсихологията поставя въпроси, които често се оказват без еднозначен отговор, а отговорите, които предоставя, нерядко пораждат още повече неизвестни. Оттук може да се предположи, че парапсихологията често попада под ударите на множество критици, а научната ѝ принадлежност все още горещо се оспорва. От една страна, парапсихологията не разполага с неоспорими доводи за научната обоснованост на своя предмет, нито с научен арсенал и специфична методика за своите изследвания. Дали поради естеството на предмета и явленията, които изследва, дали поради спорния характер на емпиричните доказателства, с които разполага, или заради неспособността на голяма част от научните среди да излязат от зоната си на комфорт, признавайки, че не всичко може да се изучава и обяснява по познатите ни начини – парапсихологията рядко се възприема като равнопоставена на останалите научни направления. От друга страна обаче, стои въпросът – не е ли именно това основата за възникване на нова сфера на човешкото познание – стремежът да се обясни необяснимото, да се осигури логична обосновка на явления, вълнували човечеството в продължение на хилядолетия и които привидно изглеждат абсурдни и немислими от гледна точка на нашето съвремие.

Съчинения се наричат текстовете, създавани по повод на някакъв нетекстов обект с описателни, осведомителни и пр. цели. Съчиненията се пораждат в ситуации на нерегламентирано или регламентирано текстопроизводство.
Съчинения, възникващи според предварително поставени условия за начина, по който да се третира обектът, се определят като регламентирани. В този случай от ученика се изисква да създаде съчинение с определена функционална натовареност – съчинение описание, съчинение повествование, съчинение разсъждение, осведомително съчинение, подбудително съчинение.

От таланта на учителя, от богатството на неговата личност, от неговата ерудиция и духовно богатство зависи изграждането на детето. Голяма значимост при организиране на общуването имат организаторските умения на учителя, които са свързани с организиране на собствената му дейност и на дейността на децата. Те дават възможност за осигуряване на ред и дисциплина в групата, за продуктивно използване на всяка минута. В същото време конструктивните умения на детския учител дават възможност той да оцени трудностите, които могат да възникнат при усвояването на умения в дадена ситуация. Тези умения помагат на учителите да избегнат шаблона, да изпробват различни варианти на работа, да внесат в обучението нещо необикновено, интересно, да увлекат децата и да подчертаят ролята на играта като основен фактор за формиране на детската личност.