Етикет: деца

Възрастта 5–6 години е периодът на преход от егоцентризма на малките деца към социалната компетентност на средното детство. Детето се научава как да бъде социално приемано от другите, да разбира позициите на останалите и самостоятелно да създава приятелства. Учи се да контролира ситуацията (Оприкова-Илиева, 2022)
Главната дейност през този период е играта, която е и основното възпитателно средство. Но наред с нея в живота на детето се наблюдават и някои елементарни прояви на трудова дейност. От него се изисква да прибира играчките, да подрежда дрешките си, да се храни самичко. А организираните занятия в детската градина носят вече елементи на по-системна учебна дейност. Това ги отдалечава от контрола на родителя и предоставя възможност децата да пребивават сред връстници. В детската група се осъществява „компенсаторен ефект“ – детето може да се покаже голямо и да бъде приемано като такова. Съюзяването с други малки и опитите да доминира над тях е стремеж за подражание на възрастните. Налице е тенденция към независимост от възрастния и социална зависимост от другарчетата, проявяваща се в желание у детето за самостоятелност, потребност от внимание, привличане и старание да се наложи сред връстници. Между придобиването на социална важност на сътрудничеството и истинското му реализиране е налице дистанция. В т.нар. първа възраст на групата установяването му е в ранен стадий. Характеризира се с непостоянство и нестабилност, често бива прекъсвано от караници и дразнене.

Надареността е системно, доживотно качество на психиката, което определя способността на човек да постига по-високи (необичайни, изключителни) резултати в един или повече видове дейност в сравнение с други хора.
Надарено дете е такова, което се откроява с ярки и очевидни, понякога изключителни постижения (или има вътрешни предпоставки за такива постижения) в определен вид дейност. Днес повечето психолози признават, че нивото, качествената оригиналност и характерът на развитието на надареността винаги е резултат от сложно взаимодействие на наследствеността и социалната среда, опосредствано от дейността на детето (игра, образователна, трудова). В същото време от особено значение е собствената дейност на детето, както и психологическите механизми на саморазвитие на личността, които са в основата на формирането и реализацията на индивидуалния таланти.

Приобщаващото образование може да се превърне в първата завършена образователна политика, която се стреми да направи образователната среда много по-приемлива за различните деца/ученици, напасвайки я спрямо техните особености и потребности, а не както досега – да се търси промяната у тях, за да се адаптират те към изискванията ѝ. Всичко това изглежда много добре, но трябва да си дадем съвсем ясна сметка, че в историята на българското образование са въвеждани и апробирани какви ли не образователни политики – коя от коя по-прогресивна, по-подходяща, по-приемлива за нашите условия. Много важно е да дадем достатъчно време на българския учител и да му помогнем безкористно и добронамерено да получи необходимата му доза увереност и убеденост, че приобщаващото образование с неговите приобщаващи ценности е най-правилната образователна политика за всички членове на нашето общество в бурното и динамично съвремие.

Различните подходи към определението на трудовата дейност, се свързват с двете най-противоречиви идеи: трудът е най-същественият белег на човека, който го отличава от другите висши бозайници; контратезата, че трудът е противоречив, но съществен елемент от света е грешка на природата, която трябва да бъде поправена.
Трудът е присъщ на обществото и е предназначен за обществото. Само в тези свои измерения той има и възпитаващ и формиращ характер.

Развитие на идеята за трудовото обучение и възпитание по света.
Пропагандатор на идеята за трудово възпитание в навечерието на Френската революция е Жан Жак Русо. В съчинението си той разглежда труда като неотменимо обществено задължение на всеки човек, което разкрепостява неговата личност, прави го свободен и независим. Той трябва да развива творческото и съобразителността на всеки да бъде съчетан с дейността на ума, да е възпитаващ и производителен – свързан с изработването на общополезни неща. Необходимо е децата да се запознаят от ранна възраст с различни видове труд – селскостопански и занаятчийски.

Благотворният ефект, който оказва изкуството върху човешкия организъм, е доказан отдавна и без съмнение както в теоретичната литература по проблема, така и в практическия му аспект. Изкуството с цел терапия, корекция, стимулация на личностните особености се използва успешно както за превенция и лечение при редица заболявания, така и като ефикасен метод в помощ на различни социални и образователни институции. От арттерапевтична гледна точка, изразните средства, които изкуството използва, се определят като стимулиращи за децата със специални образователни потребности, а и като положително въздействащи в процеса на тяхната интеграция в масовото училище.
Музикотерапията е една от възможностите на изкуството за интегриране на деца с комуникативни нарушения на вербалната комуникация към условията на съвременен педагогически и терапевтичен процес.

От таланта на учителя, от богатството на неговата личност, от неговата ерудиция и духовно богатство зависи изграждането на детето. Голяма значимост при организиране на общуването имат организаторските умения на учителя, които са свързани с организиране на собствената му дейност и на дейността на децата. Те дават възможност за осигуряване на ред и дисциплина в групата, за продуктивно използване на всяка минута. В същото време конструктивните умения на детския учител дават възможност той да оцени трудностите, които могат да възникнат при усвояването на умения в дадена ситуация. Тези умения помагат на учителите да избегнат шаблона, да изпробват различни варианти на работа, да внесат в обучението нещо необикновено, интересно, да увлекат децата и да подчертаят ролята на играта като основен фактор за формиране на детската личност.