Етикет: взаимодействие

От 50-те години на ХХ век философите и социолозите започват да осъзнават, че човечеството се приближава към нов етап в своето развитие. По аналогия с традиционните типове, новото общество е определено като постиндустриално. Продължение на развитието на идеите на постиндустриалното общество е теорията за информационното общество, основата за която е обявяването на революционното въздействие на информационните и комуникационните технологии върху всички аспекти на развитието на обществото: начина на живот на хората, тяхното образование и работа, взаимодействието на правителството и гражданите (Коваль, 2009).

Триъгълникът на Карпман е психологически и социален модел на взаимодействие между хората, описан за първи път от Стивън Карпман през 1968 г. Стивън Карпман е доктор по медицина, ученик е на Ерик Бърн, и е най-големият теоретик и практик на транзакционния анализ. „Драматичният триъгълник“ (Триъгълникът на Карпман или Триъгълникът на съдбата) е описан от него в статията „Анализ на ролите и ситуациите в приказките и житейските сценарии“, е широко известен навсякъде по света и се използва от специалисти в различни области вече много години. За тази работа той получава научната награда на мемориала на Ерик Бърн през 1972 г. Втората си награда получава през 1979 г. за концепцията „Опции“ (Козлов, 2020).

Серия от проучвания ясно показват ефектът на университетското образование върху иновативното представяне на фирмите в определен регион. Според данните от проучване на Rothaermel and Ku (2008) броят на завършилите висококвалифицирани специалисти е пряко обвързан с броя на патентите за бизнеса в региона. Faggian and McCann (2009) също установяват положителен ефект на наплива от университетски дипломанти върху иновативното представяне на бизнеса в отделни региони в Обединеното Кралство. Това сочи, че обучението на кадри във ВУИ има пряко отношение към конкурентното представяне на бизнеса в съответния регион и свидетелства за регионалната обусловеност на взаимодействието.
В наши дни е добре известно, че обучението и формирането на човешки капитал са основни детерминанти на индустриални растеж в условията на икономика на знанието. Конкурентноспособността на фирмите, особено на малките и средни предприятия зависи от капацитета на образователния сектор да отговори на нуждите им от необходими умения и компетентности. В общество, характеризирано от глобализация и интернационализация на култури всяка национална икономика съзнава, че най-добрият начин да се конкурира и да се възползва от световните възможности за растеж осъзнаването на важността да развива човешкия ресурсен потенциал.

В условията на икономика, базирана на знанието, все по-голямо значение придобиват различните образователни ресурси, с които разполагат ВУИ. Подготвеността на кадрите е тясно обвързана с тяхната бъдеща професионална реализация в сферата, която са избрали. В този смисъл, висшите учебни заведения повече от всякога се стремят да максимизират конкурентоспособността на своите възпитаници на пазара на труда. Това обуславя и нарасналата необходимост от все по-тясно сътрудничество с бизнеса, за да се повиши ефективността на обучението и практическата реализация на дипломантите.
Университетите подкрепят съвременната икономика, базирана на знанието в две направления (Nelson, 1986) . Първо, те обучават хора, като осигуряват квалифицирана работна сила, и второ, генерират знание, което да има инструментална роля за подобряването на съществуващите икономически дейности или създаването на нови такива.