Как се пише трансформиращ преразказ

         Трансформиращият (творческият) преразказ е вид репродуктивен текст, който пресъздава изходния текст, като осъществява промяна в неговата структура в изпълнение на конкретна дидактическа задача.

       Специфичните особености на писмения трансформиращ (творчески) преразказ можем да обобщим по следния начин:

  • Трансформиращият (творческият) преразказ пресъздава първоизточника, като осъществява промяна в неговото съдържание и/или в начина на представянето му в определен частен аспект, регламентиран в дидактическата задача.
  • В преразказната версия могат да бъдат използвани/съвместявани техниките на подробното и сбитото преразказване.
  • Наклонението на преразказното повествование (изявително или преизказно) зависи от наложената чрез задачата повествователна перспектива. Когато се преразказва от позицията на неутрален повествовател, най-подходящо е преизказното наклонение, но изявителните форми на сегашното време (при аудиовизуален първоизточник – и на миналото свършено време) по принцип също са уместни. При задача за повествуване от първоличната позиция на разказвач може да се избира между сегашно и минало свършено време (при положение, че формата на времето не е фиксирана в самата задача).
  • Ако конкретната трансформационна задача не изисква друго, информацията в преразказа се насочва към адресат, на когото първоизточникът не е познат.

       По-общите преразказни критерии на писмения трансформиращ (творчески)  преразказ можем да обобщим по следния начин:

  • Съдържанието на епическия първоизточник се възпроизвежда със свои думи. Допустимо е дословното възпроизвеждане само на единични характерни изрази.
  • Пряката реч от първоизточника или се пропуска, или се възпроизвежда в облика на косвена.
  • Не се допускат добавки с интерпретиращ характер. Неуместно е коментарното изразяване на лична позиция към елементи от разказния свят или към начина на неговото представяне в първоизточника.

        Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към трансформиращия преразказ е да пресъздаде даден първоизточник, като осъществи промяна в неговата структура в изпълнение на конкретно формулирана задача; смисловото възпроизвеждане трябва да е изпълнено със свои думи, да е издържано в единна разказна перспектива и в единно основно разказно време/наклонение; информацията трябва да е предназначена за анонимен, незапознат с първоизточника адресат, освен ако конкретната трансформационна задача изисква нещо друго.

        Типове трансформиращ преразказ с дидактическа задача, давани на Националното външно оценяване за седмокласници:

  • Трансформиращ преразказ с дидактическа задача от неутрален разказвач – изискването е чуждият текст да се предаде от независим наблюдател на случващото се в сюжетното действие. Самият преразказващ сякаш изземва функциите на повествователя и преразказва случката като свидетел. Особеностите, към които е необходимо да се придържа ученикът, са свързани с основното глаголно време – сегашно историческо, като не се изключват и спомагателни глаголни времена и наклонения, в зависимост от сюжетното действие. Съдържанието на художественото действие трябва да се предаде вярно, увлекателно и изчерпателно, като не се допускат логически несъответствия при структурното подреждане на епизодите, добавяне на несъществуващи моменти или интерпретация на съдържанието. Пряката реч се преобразува в непряка, като ученикът се придържа към оформянето на текста спрямо нормите на книжовния български език.
  • Трансформиращ преразказ с дидактическа задача от името на герой – изискването е чуждият текст да се предаде от някой от зададените герои, като за преразказващия е необходимо да влезе в ролята на съответния герой. Основното глаголно време е минало свършено време, като не се изключват и спомагателни глаголни времена и наклонения, в зависимост от сюжетното действие. Епизодите, в които не участва героят, или не се преразказват, или ако са необходими за логическата последователност на сюжетното действие, се преразказват в сложна глаголна форма на -л, -ла, -ло, -ли. Съдържанието на художественото действие трябва да се предаде вярно, увлекателно и изчерпателно, като не се допускат логически несъответствия с структурното подреждане на епизодите, добавяне на несъществуващи моменти или интерпретация на съдържанието. Пряката реч се преобразува в непряка, като ученикът се придържа към оформянето на текста спрямо нормите на книжовния български език.

      Какво трябва да има предвид седмокласникът при преразказ с дидактическа задача:

  • Типа дидактическа задача;
  • Глаголното време;
  • Предаването на пряка в непряка реч;
  • Необходимостта от включване или изключване на текстове с описателна характеристика;
  • Кои части от сюжетното действие да преразкаже сбито, кои – подробно и кои да не включва;
  • Типът изказ да бъде въздействащ, увлекателен и четивен;
  • Да предаде съдържанието в съответствие с правописните, граматическите и пунктуационните норми на съвременния книжовен български език;
  • Да се спазват изискванията за графично оформяне на отделните абзаци от текста;
  • Да не допуска епизоди с коментарен (интерпретативен) характер, в които да изразява лична позиция, а да се придържа стриктно към съдържанието, което повествователят е създал.

       Трансформиращият преразказ с дидактическа задача на практика обхваща втори модул от Националното външно оценяване за седмокласници. Има за цел да установи способностите на ученика да предава чужда реч, в зависимост от типа задача, която му е поставена – или от неутрален разказвач, или от името на герой. От максималния брой точки 100 за формиране на отличен резултат този модул дава 35. Критериите за оценяване на преразказ са осем на брой и обхващат следните езиковедски параметри:

  • по отношение съдържанието на художествения текст;
  • по отношение на дидактическата задача;
  • по отношение на изграждане на микротекстове с интерпретативен характер;
  • по отношение на преобразуването на прека реч;
  • по отношение на използване на основно глаголно време;
  • по отношение на спазването на граматичната, правописната и пунктуационната норма;
  • по отношение на лексикалната култура;
  • по отношение на графичното оформяне на текста.
КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ПРЕРАЗКАЗ С ДИДАКТИЧЕСКАЗАДАЧА Tочки
1. ПО   ОТНОШЕНИЕ   НА   СЪДЪРЖАНИЕТО   НА   ХУДОЖЕСТВЕНИЯ  ТЕКСТ УЧЕНИКЪТ:
  Предава съдържанието вярно, изчерпателно и в съответствие с развитието на действието. 6
  Предава съдържанието в съответствие с развитието на действието, вярно, но сбито. 5
  Предава съдържанието вярно и в съответствие с развитието на действието, но пропуска някои епизоди. 4
  Предава съдържанието като цяло, но пропуска и/или размества епизоди, важни за развитието на действието. 3
  Предава съдържанието като цяло, но допуска смислова неточност при един или няколко епизода. 2
  Предава съдържанието като цяло, но пропуска отделниепизоди и допуска смислово несъответствие. 1
  Допуска фактологични грешки и показва неумение за вярнои изчерпателно предаване на съдържанието в съответствие с развитието на действието. 0
2. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ДИДАКТИЧЕСКАТА ЗАДАЧА УЧЕНИКЪТ:  
  Напълно се съобразява с дидактическата задача; предава подробно епизодите, които са съществени за изпълнението на дидактическата задача, и сбито – епизодите, които са несъществени, но изграждат смисловата и логическата взаимосвързаност както на художествения текст, така и на преразказа. 6
  Се съобразява с дидактическата задача; прилага уместно техниките на сбитото и на подробното преразказване, но пропуска необосновано елементи на описание, повествование и/или разсъждение в художествения текст. 5
  Като цяло се съобразява с дидактическата задача, но предавасбито съществени за изпълнението на дидактическата задача епизоди. 4
  Като цяло се съобразява с дидактическата задача и не променя смисъла на художествения текст, но предава сбито и пропуска необосновано епизод (епизоди). 3
  Непоследователно изпълнява дидактическата задача, но запазва смисъла на художествения текст. 2
  Като цяло се съобразява сдидактическата задача, но нарушава смисловата и логическата взаимосвързаност както на художествения текст, така и на преразказа. 1
  Не се съобразява с дидактическата задача и не познава техниките на сбитото и на подробното преразказване. 0
3. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗГРАЖДАНЕ НА МИКРОТЕКСТОВЕ С КОМЕНТАРЕН (ИНТЕРПРЕТАТИВЕН) ХАРАКТЕР УЧЕНИКЪТ:  
  Преразказва, като не допуска елементина разсъждение (от аналитичен и интерпретативен характер). 2
  Преразказва, като допуска единични разсъждения върху отделниструктурниелементи на художествения текст. 1
  Преразказва, като допуска елементи на разсъждение  и “дописва”художествения текст, с което променя неговия смисъл. 0
4. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ПРЕОБРАЗУВАНЕТО НА ПРЯКАТА РЕЧ УЧЕНИКЪТ:  
  Преобразува правилно и последователно пряката реч в непряка и/или полупряка, като не допуска необосновани лексикални повторения. 4
  Преобразува пряката реч в непряка, но в синтактичните конструкции използва повтарящи се глаголи. 3
  Преобразува пряката реч в непряка, но допуска пунктуационни грешки в оформянетоѝ. 2
  Преобразува неточно и непоследователно пряката реч в непряка. 1
  Не умее да преобразува пряката реч в непряка, поради което не преразказва диалозите илимонолозите вхудожествения текст и/или предава директно пряката реч. 0
5. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ИЗПОЛЗВАНЕТО  НА ОСНОВНО ГЛАГОЛНО ВРЕМЕ УЧЕНИКЪТ:  
  Преразказва в съответствие с дидактическата задача в подходящо основно глаголно време и в съответните му спомагателни времена и наклонения. 4
  Преразказва в подходящо основно глаголно време, но допуска единични грешки при съвместната употреба на глаголните времена и наклонения. 3
  Преразказва в подходящо основно глаголновреме, но допуска единични грешки в неговата употреба. 2
  Преразказва в неподходящо основно глаголно време, но успешно съвместява спомагателни глаголни времена и наклонения. 1
  Преразказва, като не избира правилно наклонението на глагола и основнотоглаголно време; допуска грешки при съвместната употреба на глаголните времена и наклонения. 0
6. ПО ОТНОШЕНИЕ НА СПАЗВАНЕТО НА ГРАМАТИЧНАТА, ПРАВОПИСНАТА ИПУНКТУАЦИОННАТА НОРМА УЧЕНИКЪТ:  
  Не допуска граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва разнообразни синтактични конструкции. 7
  Допуска единични пунктуационни грешки; използва разнообразни синтактични конструкции. 6
  Допуска единични правописни грешки; използва разнообразни синтактични конструкции. 5
  Допуска единични граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва разнообразни синтактичниконструкции. 4
  Допуска единични повтарящи се граматични, правописни или пунктуационни грешки; използва еднотипни синтактичниконструкции. 3
  Допуска повтарящи се граматични, правописни илипунктуационни грешки;използва еднотипни синтактични конструкции. 2
  Допуска груби и повтарящи се граматични, правописни и пунктуационни грешки; използва еднотипни синтактичниконструкции. 1
  Проявява явна езикова некомпетентност. 0
7. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ЛЕКСИКАЛНАТА СИ КУЛТУРА УЧЕНИКЪТ:  
  Употребява стилово уместни думи и изрази; използва подходящи синоними при замяна на думи и синтактични конструкции, специфични за езика на писателя. 3
  Допуска единичнилексикални неточности. 2
  Допуска повтарящи се лексикални грешки. 1
  Употребява стилово неуместни думи и изрази; използва неподходящи синоними и синтактични конструкции. 0
8. ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГРАФИЧНОТО ОФОРМЛЕНИЕ НА ПРЕРАЗКАЗА УЧЕНИКЪТ:  
  Откроява графично всички абзаци; пише с ясна графика главните и малките букви, отделя думите; редактира четливо текста си при необходимост. 3
  Допуска единичнигрешки при отделяне на думите и/илипри пренасянето им на нов ред. 2
  Слива не повече от два абзаца; не пише с ясна графика главните и малките букви, но отделя думите и редактира четливо текста си при необходимост. 1
  Не откроява графично абзаците; пише неясно и нечетливо 0
  ПРЕРАЗКАЗЪТ СЕ ОЦЕНЯВА С 0 ТОЧКИ И В СЛУЧАИТЕ, КОГАТО УЧЕНИКЪТ Е:
  Предал празен лист.
  Написал текст, който няма пряко отношение към изпитния текст.
  Писал нечетливо до степен на неразбираемост.

Използвана литература:

  1. Маргарита Георгиева, Елка Добрева. Писмените ученически текстове. Първа част. София, 2003, изд. Кръгозор

Подбор и селекция: http://www.kursoviraboti.com

Вашият коментар