Сбитият преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи накратко се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст. В ситуация на сбито преразказване от учениците се изисква да пресъздадат накратко и в основни линии сюжетната верига на  наративен първоизточник.

      В сбития ученически преразказ се възпроизвеждат централните сюжетни елементи от изходния текст, като се разкриват най-основните хронологични и причинно-следствени отношения между тях. Информацията за извънсюжетните елементи по принцип се пропуска или се свежда до минимум. По правило се пресъздават само онези извънсюжетни елементи, без споменаването на които събитийният поток остава неразбираем – например отделни аргументи относно причинно-следствени връзки, коментари на мотиви за действия, описания на обстановката и външния вид на героите или други детайли, които са с неотменима важност за развитието на сюжета.

       Словесното представяне на компресираното изходно съдържание е пестеливо – в сбития преразказ многословието е напълно неуместно. Препоръчителни са по-изчистените синтактични конструкции.

      Повествованието в сбития преразказ е препоръчително да се води в сегашно време, тъй като сбитото преразказване в разнообразните типове извънучилищни дискурси определено предпочита именно това глаголно време. За изграждането на повествуващата реч в сбития преразказ обаче са напълно уместни и преизказните (-л) форми, чрез които изрично се подчертава несвидетелската позиция на повествователя към събитията от разказния свят.

      В сбития преразказ пряката реч от първоизточника се пропуска или се препредава косвено в редуциран обем.

       Специфичните особености на писмения сбит преразказ можем да обобщим по следния начин:

  • Сбитият преразказ редуцирано, но достоверно пресъздава сюжетната основа на първоизточника.
  • Смисловата редукция на първоизточника не бива да води до драстично скъсяване на сюжетната верига, от което тя да стане неразбираема или несъответстваща на изходната.
  • Извънсюжетните елементи от първоизточника по принцип не се възпроизвеждат освен в случаите, когато мотивират фрагменти от събитийния ход. Всички необходими извънсюжетни елементи се представят съвсем пестеливо. Сбитият преразказ е значително по-кратък от първоизточника. Словесният изказ е лаконичен. За предпочитане е опростеният синтаксис.
  • Препоръчително е в сбития преразказ да се повествува в сегашно време; преизказните (-л) форми също са подходящи.
  • По правило пряката реч от първоизточника в сбития преразказ се пропуска или се възпроизвежда косвено, в силно редуциран обем.

        По-общите преразказни критерии на писмения сбит преразказ можем да обобщим по следния начин:

  • В сбития преразказ повествованието по правило се води в третолична (той) форма от името на неутрален повествовател.
  • Основното разказно време/наклонение трябва да е единно за целия текст.
  • В сбития преразказ съдържанието на първоизточника се възпроизвежда със свои думи.
  • Информацията в сбития преразказ е предназначена за адресат, на когото първоизточникът не е познат.
  • Добавки с интерпретиращ характер не се допускат.

           Можем да обобщим следното: основно жанрово изискване към сбития преразказ е да представя в синтезиран вариант сюжета на преразказвания текст, с пропускане на всички пренебрежими подробности; смисловото възпроизвеждане се прави със свои думи; повествува се в единно основно време/наклонение; сбитият преразказ е значително по-кратък от първоизточника; информацията е предназначена за незапознат с първоизточника адресат.

Използвана литература:

  1. Маргарита Георгиева, Елка Добрева. Писмените ученически текстове. Първа част. София, 2003, изд. Кръгозор

Подбор и селекция: http://www.kursoviraboti.com

Вашият коментар