Новини

Пазарът на дипломни и курсови работи

активно се разширява

 

Изготвянето на дипломни и курсови работи активно се предлага на пазара, клиентите се умножават бързо, но въпреки това е трудно да се открият научно подготвени специалисти, които да удовлетворят нуждите на студентите и учениците от  писмени разработки в съответните дисциплини, спазвайки професионална етика и принципи. Според специализирания сайт  http://kursoviraboti.com проблемът идва от там, че младите хора не умеят да пишат или нямат време да го направят. Никой не ги учи как да оформят мисълта си в писмена форма. Затова те преписват в училище, зубрят теми за кандидатстване, свалят от интернет готови писмени разработки. Много рядко дипломните работи на студентите стъпват на курсови работи или други предишни техни разработки.

Научните ръководители демонстрират или тотална незаинтересованост към работата на дипломанта, или обратното – свръхвзискателност в подробностите, което води до загуби на време и пари на студентите. За да може всеки да си пише дипломната или курсовата работа сам, трябва началното и средното образование да дават необходимото ниво на компетентност за влизане във висшите учебни заведения, без частни уроци и зубрене на теми, да има култура на писане и четене, връзка между теорията и практиката в университетското образование, тесен контакт между преподаватели и студенти – все възможности и вероятности, които в настоящето са само пожелания. „А дотогава ние ще работим здраво за вас, студентите и учениците, за да удовлетворим вашите нужди“ – ни увери екипът на http://kursoviraboti.com.

Логиката е чисто икономическа и въпрос на аритметика. Цената на дипломната работа е около 400-500 лева. Времето за самостоятелно написване е около 1-2 месеца, като алтернативната цена на това време е 1200-1300 лева. Добавяме разходи за самата дипломна работа – копиране, закупуване на книги и статии, набор и печат, обработка на изображения, таблици, статистически данни, транспорт и т.н. – приблизително около 200-400 лева, при продължаваща текуща издръжка на студента. Ако пресметнем, ще видим, че е много по-изгодно студентът да плати на утвърдени специалисти за изготвяне на дипломната или курсовата работа, отколкото да  загуби ценно време и средства. И в същото време трябва много внимателно да се преценят способностите и опитът на тези, които ще изпълнят поръчката на студента или ученика. Екипът на http://kursoviraboti.com съветва да се доверите на качествени и опитни специалисти. В сайта над 20 години се дават консултации и се изработват курсови, дипломни работи, казуси, реферати, есета, презентации, проекти, доклади, речи, магистърски тези, планове, конспекти, задачи, въпроси за изпити, дисертации, преразкази, съчинения по поръчка за студенти, ученици и докторанти на всякакви поставени теми и съгласно всякакви индивидуални изисквания. Можете да направите запитвания по електронна поща или по телефона, да обсъдите подробно вашата поръчка с този, който може се заеме с нея и тогава да прецените неговата компетентност, възможности и конфиденциалност. Успехът при такъв подход е гарантиран – ще получите оригинална, научно издържана разработка, съответстваща на вашите изисквания, при спазнането на пълна конфиденциалност и професионална етика, убедени са специалистите от http://kursoviraboti.com. Освен това сайтът разполага със списък от готови разработки, написани по поръчка на студенти и ученици преди време, които се предлагат на ниски цени и могат да послужат и в настоящия момент след съвсем малка дообработка. Всеки може да избере своя вариант за постигане на високи резултати в обучението, стига да има желание – гарантират специалистите от http://kursoviraboti.com.

 

Високи резултати в училище

Разработването на писмени работи за ученици активно се предлага на пазара, клиентите се умножават бързо, но въпреки това е трудно да се открият подготвени специалисти, които да удовлетворят нуждите на учениците от реферати, есета, преразкази, съчинения, презентации, проекти, доклади, планове, конспекти, задачи, изпитни въпроси, домашни работи в съответните учебни дисциплини, спазвайки професионална етика и принципи. Според авторитетния сайт http://kursoviraboti.com проблемът идва от там, че младите хора не умеят да пишат или нямат време да го направят. Никой не ги учи как да оформят своята мисъл в писмена форма. Затова те преписват в училище, зубрят теми за кандидатстване, свалят от интернет готови  разработки.

Учителите демонстрират или тотална незаинтересованост към работата на ученика, или обратното – свръхвзискателност в подробностите, което води до загуби на време и мотивация при учениците. За да може всеки да си пише съчинението или есето сам, трябва началното и средното образование да дават необходимото ниво на компетентност, без частни уроци и зубрене на готови теми, да има култура на писане и четене, връзка между теорията и практиката в училище, тесен контакт между учители и ученици – все възможности и вероятности, които в настоящето са само пожелания. „А дотогава ние ще работим здраво за вас, учениците, за да удовлетворим вашите нужди“ – ни увери екипът на http://kursoviraboti.com.

Трябва много внимателно да се преценят способностите и опитът на тези, които ще изпълнят поръчката на ученика. Екипът на http://kursoviraboti.com съветва да се доверите на качествени и опитни специалисти. В сайта над 20 години се дават консултации и се изработват реферати, есета, преразкази, съчинения, презентации, проекти, доклади, планове, конспекти, задачи, изпитни въпроси, домашни работи по поръчка за ученици на всякакви поставени теми и съгласно всякакви индивидуални изисквания. Можете да направите запитвания по електронна поща или по телефона, да обсъдите подробно вашата поръчка с този, който може се заеме с нея и тогава да прецените неговата компетентност, възможности и конфиденциалност. Успехът при такъв подход е напълно сигурен – ще получите оригинална, научно издържана разработка, съответстваща на вашите изисквания, при спазването на професионалната етика, убедени са специалистите от http://kursoviraboti.com. Освен това сайтът разполага със списък от готови разработки, написани по поръчка на ученици преди време, които се предлагат на ниски цени и могат да послужат и в настоящия момент след съвсем малка дообработка. Всеки може да избере своя вариант за постигане на високи резултати в училище, стига да има желание – гарантират специалистите от http://kursoviraboti.com .

 

Как се пише и защитава дисертация

 

Дисертационният труд за придобиване на образователна и научна степен “доктор” трябва да съдържа научни или научно-приложни резултати, които представляват оригинален принос в науката. Дисертационният труд трябва да показва, че кандидатът притежава задълбочени теоретични знания по съответната специалност и способности за самостоятелни научни изследвания. Дисертацията е посветена на комплексно и изчерпателно изясняване на определен научен или научно-приложен проблем. Не се допуска представянето като дисертационен труд на механично обединени разнопосочни изследвания.

Дисертационният труд се разработва в рамките на докторантура в редовна или задочна форма или като докторантура на самостоятелна подготовка, която задължително включва изследователска и образователна част.

Резултатите от изследванията, включени в дисертационния труд, трябва да са отразени в най-малко две публикации в научни списания (отпечатани или приети за печат, като последното се удостоверява с документ от редактора или издателя), като на поне една публикация кандидатът да е водещ автор. За докторантурите, започнали след 31 декември 2010 г., е задължително поне една публикация да е отпечатана или приета за печат в международно списание с импакт-фактор.

При постъпването си в докторантска форма на обучение докторантът трябва да представи на научния си ръководител и катедрения съвет анотирана заявка за темата на труда. Анотираната заявка съдържа кратка обосновка на заявената тема от 1 стандартна страница с посочените цели и задачи на труда и основна библиография по темата. В срок до шест месеца от започване на периода на докторантурата докторантът, научният ръководител и катедрата трябва да направят мотивирано предложение за темата и основните насоки на дисертационния труд и индивидуален учебен план пред съответния факултетен съвет.

При предаване на дисертационния труд за катедрено обсъждане докторантът трябва да демонстрира следните знания и умения в своя текст:

  • Да е формулирал и изградил логична теза;
  • Да е проучил и систематизирал съществуващата литература;
  • Да е съставил подробна стандартна библиография върху избраната тема;
  • Да е приложил адекватна на изследването методология.

 

Целта на дисертацията трябва да бъде точно и конкретно формулирана, а етапите на изследването да се представят като отделни задачи. Трябва да се направи ясно и сбито изложение на изследвания научен проблем, заедно с набор от точно определени научни хипотези, предположения или въпроси, които изследването трябва да постави. Тъй като определянето на най-подходящите методи невинаги е лесно, докторантите би трябвало да могат да обосноват избрания метод с подходяща мотивация за всеки конкретен случай.

Дисертацията може да има смесена методология, използваща методи на различни научни области. Докторантите трябва да демонстрират, че използваните методи са избрани чрез съзнателен процес на обмисляне и че критериите, както и положителните и отрицателните страни на индивидуалния избор на метод, са добре определени. Методите, събраните и обработени материали, както и последователността на провеждане на проучванията в дисертацията трябва да бъдат прецизно и точно описани, така че да позволяват ясно разбиране на същността на извършените изследвания, както и бъдещото им възпроизвеждане от други учени.

 

Анализ на резултатите

  • Получените резултати трябва да бъдат изчерпателно и коректно описани, за да може да се докаже, че са достатъчни за изпълнение на поставените задачи;
  • Всеки възникнал проблем при анализа следва да се идентифицира и да се предложи подходящо решение;
  • При количествени изследвания докторантите трябва да предвидят и подходяща статистическа оценка на проблема чрез анализ на надеждността, грешките при измерването и източници на отклонение;
  • Докторантите би трябвало да разбират предположенията, които правят, както и да интерпретират използваните статистически тестове или изпитвания;
  • Където е подходящо, докторантите би трябвало да демонстрират въображение и аналитичност при идентифициране и анализиране на свойства или данни, които може и да не са били предвидени;
  • Анализът трябва ясно да е свързан с формулираните хипотези, предположения или научни въпроси, които формират част от изложения изследователски проблем;
  • Докторантите трябва да могат да докажат решението си при обобщеното представяне на ключовите данни в рамките на текста, да обозначат основните данни и данните от второстепенно значение;
  • Данните следва да се представят по добре структуриран начин (таблици, фигури, графични схеми, резултати от клинични показатели, изследвания, тестове, хроматограми, рентгенограми и др. подобни нагледни източници на данни), с разгърната ясна последователност;
  • Обобщено, докторантите би трябвало да могат да демонстрират ЗАЩО е проведен всеки отделен анализ и КАКВО ни казва анализът за данните.

 

Обсъждане на резултатите

  • Дискусията следва да обобщи без неоправдано повторение на резултатите това, което е постигнато и да го сравни с литературните данни;
  • Би трябвало да се оцени приносът на дисертацията към изследваната област;
  • Трябва да се направи връзка между собствената работа на докторанта и разгледаната работа в литературния обзор;
  • Основните констатации би трябвало да се тълкуват и свържат с теорията (и практиката, където е приложимо);
  • Би трябвало да има отражение върху изследвания процес като цяло. Това ще разкрие какво докторантът е научил по време на работата върху дисертационния труд;
  • Може да се включи дискусия, в която докторантите обсъждат ограниченията при изследването и методологията в светлината на придобитите познания по време на провеждане на изследването, да се очертае алтернативен или допълнителен подход, който може да се приложи;
  • Би трябвало да има някои насоки за бъдеща работа, независимо дали от докторанта или от други изследователи;
  • Трябва да се направи опит за идентифициране на въпроси, които изискват по-

нататъшно изясняване.

 

Примерна структура и съдържание на дисертационния труд

Увод (обосновка на актуалността на поставения за решаване проблем, 1-2 стр.)

 

I Глава (около 30 стр.)

Анализ на състоянието на проблема

(Анализ на резултатите от научните изследвания по проблема)

1.1.

1.2.

…..

Изводи (достойнства и недостатъци на известните решения на проблема; нерешени задачи)

Цел и задачи на докторантурата (целта е една, а задачите 4-6) Следващите глави трябва да съдържат решенията на формулираните задачи, което трябва да бъде направено с използване на научни методи и средства и да води до достигане на поставената цел, т.е. до отстраняването на недостатъците на известните решения. Формулировката на целта обикновено включва в себе си темата на дисертацията, като например:

Тема: Създаване и изследване на система за ….

Цел на дисертационния труд е създаването и изследването на функционално пълна система за .…  , която …. )

 

II Глава (около 30-40 стр.)

Теоретични изследвания

2.1.                                                                                                                                         

2.2.

…..

Тази глава на дисертацията е най-важна. В нея докторантът трябва, например, да формулира критерий за оптималност, да предложи модел и методика за теоретично изследване и да представи резултатите от това изследване. Ако предмет на дисертацията е създаването на някаква система, то резултатите от теоретичните изследвания биха могли да бъдат, например, стойностите на параметрите на системата, при които тя ще функционира оптимално от гледна точка на  формулирания критерий.

Изводи

 

III Глава (около 30 стр.)

Практическо решаване на проблема (с научни методи и средства)

3.1.

3.2.

…..

Изводи

 

IV Глава (около 30 стр.)

Експериментални изследвания (по научно обосновани методики)

4.1.

4.2.

…..

Изводи

 

Забележка: Резултатите от експерименталните изследвания в идеалния случай трябва да съвпадат или да са много близки до тези от теоретичните. На практика могат да се получат различия, които най-често се дължат на несъвършенството на модела, използван при теоретичните изследвания. В такъв случай моделът се коригира и т.н.

 

Общи изводи (обобщение на частните изводи след всяка глава)

Предложения за използване на резултатите и виждания за насоките на по-нататъшната работа

Използвана литература (не по-малко от 110 заглавия – монографии, книги, учебници, научни статии и доклади, фирмена литература, повечето издадени през последните 10-15 години, от които 35-40 % на латиница; използваната литература трябва да бъде тематично максимално близка до дисертационния труд и да дава пълна и точна картина за състоянието на проблема; всички заглавия без изключение трябва да бъдат цитирани в дисертацията)

Приложения (резултати от теоретични и експериментални изследвания, проведени както от автора, така и от други лица и организации, които не са намерили място в основната част на дисертацията, например, поради ограниченията в обема)

Научни и научно-приложни приноси (предложени, разработени, създадени нови или модифицирани методи, методики, алгоритми, модели, устройства, технически и/или програмни системи и др. с доказана полезност за практиката;  от приносите трябва да се разбира, че поставените задачи са решени и то с използване на научни методи и средства и че целта на докторантурата е постигната; приносите обикновено се дават в края на автореферата на доктората)

Публикации – всички основни резултати на докторанта трябва да бъдат публикувани в научно-технически списания и в сборници на научно-технически конференции. Броят на публикациите трябва да бъде 5-7, от които:

  • една публикация в чуждестранно списание или в сборника на чуждестранна конференция – желателно;
  • минимум една самостоятелна публикация;
  • минимум две публикации в съавторство с научния ръководител, като е желателно докторантът да бъде на първо място в списъка на съавторите.

Всяка публикация трябва да съдържа примерно:

  • увод – проблем, недостатъци на известните решения, задача за решаване;
  • изложение – описание на създадените с цел решаване на задачата методи и средства; основни резултати; анализ на резултатите;
  • заключение – основни изводи и препоръки;
  • литература – 4-6 заглавия, от които 1-2 на латиница.

Внедрявания на резултатите (2-3 – в учебния процес, във фирми и др. – удостоверяват се със служебни бележки, в които трябва да има и информация за ефекта от внедряването)

 

Power Point презентация

Плакати (А0, 10-15 бр. с основните резултати на докторантурата)

 

Примери:

Изводи в края на I Глава:

…..

Известните методи не дават възможност за измерване на ….. с достатъчна точност.

…..

Задачи:

…..

Да се създаде метод, който да позволява измерването на ….. с относителна грешка не по-голяма от 1%.

…..

Приноси:

…..

Предложен е метод, който дава възможност за измерване на ….. с относителна грешка по-малка от 0,8%, с което от една страна се удовлетворяват изискванията на съответните български и европейски стандарти, а от друга се повишава научната и практическата стойност на резултатите от измерването. Методът е патентован.

Във всеки конкретен случай трябва да се изготвя конкретен план в зависимост от конкретната тема, от изискванията на научния съвет, пред който ще се защитава докторатът, и т.н. Без да се подценява формата, не бива да се забравя, че основното е съдържанието на дисертацията, чрез което докторантът доказва, че е овладял методологията на научното изследване и че е в състояние да я прилага за решаване на важни за практиката задачи.

Изводите след първа глава, задачите и приносите трябва да са логически свързани. От една страна, на всеки извод, в който се изтъква някакъв недостатък на известните решения на проблема, трябва да  съответства задача, която трябва да е така формулирана, че нейното решение да води до отстраняване на недостатъка. От друга страна, успешното решаване на поставената задача е принос на докторанта, който  може да бъде научен, научно-приложен или приложен. Броят и най-вече качеството на тези приноси е от съществено значение за крайното решение на научия съвет. За да се постигне съответствие между изводите, задачите и приносите, може да се използва таблица, т.нар. “Дисертационна матрица” поради наличието на логически връзки по хоризонтала и вертикала.

 

No Изводи

(след първа глава)

Задачи Приноси
1. ……………………………………… ……………………………………… ………………………………………
2. ……………………………………… ……………………………………… ………………………………………
3. Известните методи не дават възможност за измерване на ……………… с достатъчна точност. Да се създаде метод, който да позволява измерването на ………… с относителна грешка не по-голяма от 1%. Предложен е метод, който дава възможност за измерване на ………… с относителна грешка  по-малка от 0,8%, с което от една страна се удовлет-воряват изискванията на съответните български и европейски стандарти, а от друга се повишава научната и практическата стойност на резултатите от измерването. Методът е патентован.
4. ……………………………………… ……………………………………… ………………………………………
5. ……………………………………… ……………………………………… ………………………………………
6. ……………………………………… ……………………………………… ………………………………………
     

 

Срещу някой от изводите може и да няма задача, респ. принос, а срещу други може да има и повече от една задача, респ. принос.

 

Оформяне на автореферат

Авторефератът е с препоръчителен обем до 30 страници. Той има формата или на подвързана брошура във формат А5, или на подвързани в папка страници във формат А4. Докторантът осигурява най-малко 9 екземпляра от автореферата – 7 за членовете и резервните членове на журито, 1 за библиотеката на института и 1 за предаване в НАЦИД заедно с дисертацията.

Докторантът осигурява екземпляр от автореферата на електронен носител в PDF-формат за публикуване на интернет страницата на института. Заглавната страница на автореферата е идентична с тази на дисертацията с единствената разлика, че се посочва, че това е автореферат. На втората страница се посочват датата, часът и мястото на публичната защита на дисертационния труд и се отбелязва съставът на научното жури, като допълнително (след първото заседание на НЖ) в PDF-файла за страницата на института ясно се обозначава кой от членовете е негов председател и кои от членовете са рецензенти.

Авторефератът отразява в съкратена и обобщена форма всички глави от дисертацията. Главите “Цел и задачи” и “Заключение” се поместват в пълен обем. В автореферата задължително се включват също:

  • списък на публикациите на кандидата по темата на дисертацията, представени с пълни библиографски описания;
  • списък на цитиранията на трудовете по дисертацията (ако има такива);
  • списък на участията в научни форуми, докладващи резултати по дисертацията;
  • справка за научните приноси на дисертацията.

Ако авторефератът е на български език, се помества кратко резюме на английски език (до 1 страница). Ако авторефератът е на английски език, се помества кратко резюме на български език (до 1 страница).

 

Съвети към докторантите при провеждане на самата защита на докторската дисертация

  1. Докторантът трябва да говори достатъчно силно, за го чуват всички в залата. Не е за препоръчване използването на микрофон.
  2. Препоръчително е докторантът предварително да е написал своя доклад за представяне на дисертацията и да го е научил. Докладът трябва да бъде написан на стил, който се използва при свободното говорене, но научната стилистика на специалността трябва да бъде точно използвана.
  3. Ако докторантът не е в състояние да научи своя доклад, трябва да го прочете. Това все пак е за предпочитане вместо докторантът да удължи времето за доклада, да повтаря отделни фрази, да се запъва и да вмъква в речта си ненужни или паразитни думи.
  4. Докторантът трябва да покажете мястото на своята работа в общата картина на научната специалност. Тук е редно да се започне с основните изводи и приноси, използвайки критериите за научност. Критериите за научност представляват съвкупност от признаци, специфични за научното знание:
  • Истинност, обективност и валидност;
  • Верификация;
  • Проблемност;
  • Достоверност и опитност на знанието;
  • Обоснованост;
  • Интерсубективна проверяемост;
  • Системност;
  • Прогресивност;
  • Дейностен критерий;
  • Експериментален критерий;
  • Математически критерий;
  • Рационалистически критерий
  • Възпроизводимост и възможност да се повторят опитите и експериментът;
  • Систематизираност, обоснованост и доказателственост на знанията чрез проверка на опита и теоретическа аргументация;
  • Способност да се попълват знанията и да се предсказват нови факти;
  • Достоверност на изводите;
  • Иновация и принос в науката и практиката;
  • Възможност за внедряване.
  1. Докторантът трябва да следи за времето на докладване и да не го просрочва.
  2. Нивото на докладването се разчита на средния слушател, а не на водещите специалисти в научното направление. Всеки учен трябва да бъде в състояние да докладва своите резултати на разбираем език за по-голямата част от аудиторията, която е дошла да участва в защита на дисертацията.
  3. Не е необходимо да се използват средства за писане по време на защитата.
  4. Докторантът трябва да прояви умение стегнато, лаконично и аргументирано да изложи същността на проведеното от него научно изследване.
  5. Общите изисквания към стила на писане на изследователски работи са:

■ проблемност;

■ логичност;

■ доказателственост и обоснованост на положенията и постановките;

■ правилност на използване на научните понятия и термини;

■ степен на самостоятелност на разсъжденията;

■ езикова грамотност.

        При писане и редактиране на своя доклад докторантът трябва да се придържа към следните правила на добрия език и стил:

  • по-често да утвърждава и по-рядко да отрича;
  • да избягва аксиоматични съждения и високопарни думи;
  • първият абзац нека да бъде кратък;
  • създавайки текста, докторантът трябва да се постарае да изрази увереност и надежда за признаване на ценностите на своя труд.

 

 

 

 

     Препоръчителна литература :

  1. Белоев Х., Тасев Г., (2008) Наръчник на докторанта, ч.II, Русе, 184 с. [ISBN 978-954-712-427-1]
  2. Тасев Г., Георгиева Д., Ковачева С. (2009) Методология на научното изследване. Как се разработва докторска дисертация, С., 180 с. [ISBN 978-954-323-527-8]
  3. Тасев Г., Брезин В., Иванова Д. (2009) Как се разработва дипломна работа, С., 300 с. [ISBN 978-954-332-058-5]
  4. Тасев Г. (2009) Тълковен речник на научни термини, С.,58 с. [ISBN 978-954-323-585-8].
  1. Тасев Г. (2009) Ерратология, С., 60 с. [ISBN 978-954-323-573-5]

 

Как се пише реферат

 

Съществуват няколко причини за написването на реферат:

  • студентите и учениците придобиват умения да търсят информация по дадена тема.
  • студентите и учениците придобиват умения как да пишат правилно на академичен език, което ще послужи като подготовка за написването на евентуални бъдещи научни разработки.
  • написването на реферата ще спомогне за по-дълбокото разбиране на дадена тема, включена в курса на обучение.

Целта на реферата е сбито и кратко да се представи съдържанието на научен труд, да се съпоставят данни от различни източници и да се обобщи най-същественото от тях, информация за автора (авторите), за приносите, за терминологията, откритията и др., оповестени в тези научни трудове. В повечето случаи е по-добре рефератът да е по-кратък, но съдържателен. Все пак е желателно минималният обем на реферата да е 7 страници с литературния списък и всички фигури, таблици и графики.

Структурата на реферата принципно трябва да съдържа:

  • Въведение
  • Обобщение
  • Методи
  • Резултати
  • Дискусия – в нея рефериращият откроява своята оценка, мнение и позиция относно разглеждания проблем. Приема или отрича становищата на авторите, като се аргументира за това. Обобщава своето мнение с оглед убеждаване. Описва се използваната литература според държавните стандарти.

Всяка разработка завършва с литературен списък на цитираните автори. Много е важно той да е правилно съставен. Всеки, който чете вашия реферат, проект, статия или курсова работа, трябва лесно да намира цитираната от вас литература в текста и в списъка накрая, за да може да разбере на какво са базирани вашите твърдения.  В литературният списък се посочва пълният източник на цитираната литература

Следвайте някои основни правила:

  • Правете разлика между наука и мнение и бъдете обективни
  • Старайте се да подхождате аналитично и да давате точни и ясни обяснения.
  • Посочете достатъчно автори в своята работа.
  • Търсете нова и актуална литература. Бъдете критични към старата.
  • Всички чужди думи (научни наименования и др.) трябва да са посочени в Italic – например – Betula pendula.
  • Научните наименования трябва да се използват само когато се посочват за първи път – например Betula pendula. След това може да се използва обикновеното име – например „бреза“ или съкратено pendula.
  • Всички абревиатури трябва да се обяснят и изпишат изцяло само първия път, когато се използват – например – Environmental Proctection Agency (EPA). След това просто – „EPA посочва в годишния доклад от 1998 год., че…“
  • Всички фигури и таблици в текста трябва да са ясно обозначени и обяснени, така че да може читателят да ги разбере, дори и без да се фокусира върху текста или да се връща обратно към него.
  • Таблиците се обозначават с текст над тях, а фигурите – с текст под тях. Всички използвани таблици и фигури трябва да са цитирани и в текста, а ако не са ваши – да се посочи и авторът им. Например „Както се вижда от Таблица 1….“, „…представено на Фиг.1…“
  • Препоръчваме да използвате ясночетлив шрифт, с не прекалено голяма или малка големина (например – 12 pts Times New Roman).
  • В работата могат да се използват и снимки, но тяхната употреба трябва да е умерена и да е само на местата, на които се налага.

Оценяването на реферата се извършва чрез предварително определени критерии и индикатори (показатели), които отразяват това, което преподавателят очаква да види като учебен резултат в писмените разработки на студентите или учениците. Критериите отразяват основните характеристики на реферата, например – структура, стил, оригиналност и др. Индикаторите са отделни аспекти на критериите, като всеки индикатор е положителен или отрицателен.

 

 

Как се пише доклад

       Докладът допринася за формиране на академичен начин на мислене на по-високо равнище и е неразделна част от изпълнението на специфична изследователска работа или работа по проект. Целта на доклада е студентът или ученикът в задълбочен вид писмено да представи свой план и проект върху определена тема. Това изисква работа с информационните базови източници, съставяне на библиографска справка по зададена тема или формулиран научен проблем, селекция и преглед на събраните научни публикации.

Докладът се изготвя с титулна страница, където се отбелязва учебната дисциплина, темата на доклада, името на изработилия текста и името на преподавателя. При изготвяне на доклада се обособяват няколко етапа:

  • Подготовка – от студента или ученика се изисква да може да работи с различни литературни източници, да изготвя анотации, да селектира и подбира най-важните и значими текстове, за да пристъпи към подготовката на доклада.
  • План-проект за доклада – включва редактиране и корекции върху първоначалния текст. Това се приема като същинската творческа работа на студента или ученика. Тук се изисква да се приложи аналитично и синтетично мислене, използване на точен категориално-понятиен апарат, даване на дефиниции, логичност и последователност при съставяне на текста.

Творческото мислене е задължително при изготвянето на доклада. Изискват се умения за създаване на текст, в който да се представят доказателства, аргументира се теза, ясно и логично се подреждат структурните моменти. Структурата на доклада съдържа няколко компонента:

  • Уводна част – При изготвянето на доклада биографичните данни за автора се споменават рядко или съвсем накратко, само ако се прецени, че това има пряко отношение към темата. Възможна е да се направи кратка ретроспекция назад, да се споменат или представят методите на изследване, както и резултатите от проучванията, за да се представят постиженията в теоретичен и изследователски аспект. Този елемент е кратък по обем и относително труден за изготвяне. От студента или ученика се изискват умения да използва точен език и знания за автора, за науката, за мястото в съответната област.
  • Основна част – включва написването на план-проекта и на окончателния текст. Тук се представя информацията, като е възможно да се въведат вътрешни заглавия (подзаглавия), за да се обособят структурно и графично съществените моменти. Подходите могат да бъдат хронологичен, сравнителен, обзорен, постепенно навлизане в проблематиката и др. Възможно е едновременно съчетаване на няколко подхода, но студентът или ученикът преценява как точно ще структурира основния текст.
  • Заключителна част – обобщението и изводите са задължителна структурна част от доклада. Това не са общи  шаблонни изрази, чрез тях се показва умение за синтетично мислене, за оформяне на научен текст.
  • Библиография – тя се поставя след текста и задължително се включва с цел доказване, че се познават източниците и че са налице умения за изготвяне на научен текст.

Докладът предполага устно излагане на написания текст пред другите студенти или ученици – изцяло като готов текст чрез прочит, като резюме от него или чрез съвсем кратко представяне.

Оценяването на доклада се извършва чрез предварително определени критерии и показатели, които отразяват това, което преподавателят очаква да види като резултат в писмените разработки на студентите или учениците. Критериите отразяват основните характеристики на доклада, например – структура, стил, оригиналност и др. Индикаторите са отделни аспекти на критериите, като всеки индикатор е положителен или отрицателен. Индикаторите се отнасят до:

  • Целта, която трябва да бъде постигната.
  • Подходящ формат.
  • План на доклада.
  • Съдържание.
  • Необходими компоненти по структурата.

Оценката се образува като сума от точките по отделните индикатори.

 

Как се разработва проект

Учебният проект е вид учебна задача, свързана с решаването на проблем, с който учащите не са се занимавали преди това. Като всеки проект и той е ограничен във времето, има специфични цели, предварително планирани, очаквани резултати и предварително планирани дейности за постигане на резултатите. Основни характеристики на учебния проект са:

  • Той е “уникален” – има специфична цел.
  • Основава се на изследователска работа.
  • Фокусиран e върху една тема, която се изследва в дълбочина.
  • Излиза извън рамките на познати модели за изследване на проблем.
  • Ограничен е във времето.
  • Изисква наличието на добри управленски умения – за планиране, организиране и управление на времето.

Всеки проект съдържа: наименование, цел (цели) и задачи, целева група, дейности, резултати, а при по-голям проект – описание на екипа и финансов план.

Чрез работата по проект могат да се оценят уменията за планиране и организиране на различни дейности, свързани с изпълнението на определени учебни задачи (индивидуално или екипно). Има широка приложимост в различните учебни дисциплини. Може да се използва както за текущо оценяване, така и за финално оценяване. Критерии за оценяване на проекта могат да бъдат:

  • Избор и формулировка на темата на проекта.
  • Конкретизиране на задачите.
  • Подбор на подходящите методи за изпълнение на проектната задача.
  • Начини на отразяване на събраната информация.
  • Подбор на хората (екипа) и разпределението на задачите между тях.
  • Източниците (хора, материали) и местата за реализиране на проекта.
  • Отчет (доклад) за извършената работа.
  • Спазване на крайния срок.

За оценяването на всеки проект се изработват критерии и показатели. Критериите, които най-широко се използват, са относно:

  • Целите (ясни, конкретни, реалистични).
  • Дизайна на проекта.
  • Качеството на резултатите.

 

Как се прави презентация

 

Презентациите могат да бъдат самостоятелни или групови (екипни). Във втория случай са необходими умения за работа в екип. Всяка презентация има цел (подцели), задачи, план и структура. Основните елементи на структурата са:

  • увод,
  • основна част
  • заключение.

    Презентацията се използва като метод за устно изпитване – както при текущо, така и при финално оценяване. Оценяването се извършва чрез предварително определени критерии и показатели, които отразяват процеса на планиране и реализиране на презентацията. Сред най-често използваните индикатори са:

  • Идентифициране целта и задачите на презентацията.
  • Идентифициране на характеристиките и потребностите на аудиторията.
  • Планиране на съдържанието, дейностите и времето.
  • Разпределяне на времето.
  • Организация на залата.
  • Подбор и подготовка на материали за презентацията.
  • Структура на материала.
  • Убедително представяне на презентацията.
  • Подходящ тон и стил на гласа.
  • Скорост на говорене.
  • Използване на подходящи жестове и пози (език на тялото).
  • Връзка с аудиторията.
  • Отговаряне на въпросите.
  • Справяне с нервното напрежение.

 

Как се пише казус

 

      Казусът е метод, при който се представя една проблемна ситуация, която е обект на анализ, с цел открояване на различни алтернативи за решение. Казусът може да бъде описание на случай, част от документ, филм и пр. Чрез използване на казус може да се провери прилагането на теоретични постановки на практика, изпробването на различни техники в една реалистична или симулирана ситуация. Специфичните особености на казуса са:

  • Представя един проблем, техника, човек, клиентска група и др. с максимално много детайли.
  • Базира се на факти и на реален житейски сюжет.
  • Приближава се максимално до един проблем или до истинския живот.
  • Казусът може да се свърже с теоретични постановки и служи за илюстрирането на теорията или за нейното оспорване.

      Казусът може да се използва за анализирането на конкретен проблем и формулиране на препоръки, както и за онагледяване или оспорване на изучавани теоретични постановки. Като изпитна форма казусът е особено подходящ за оценяване на:

  • Нетрадиционна интерпретация на проблем.
  • Алтернативни решения.
  • Умението за формулиране на изводи, предложения или недостиг на информация, формулиране на нови идеи, ако те не фигурират в предварителните условия.
  • Умения за избор на нетрадиционни подходи, стратегии, решения.
  • Умения за преценка на риск, за откриване на противоречия в твърдения, представени като истина.

Разработването на един учебен казус минава през три етапа:

  • Разбиране на заданието – това означава да знаете какво се изисква от вас в подробности;
  • Събиране на литература и допълнителна информация – за разработването на казуса трябва да разполагате с определени материали, данни и т.н.;
  • Анализ и синтез – необходимо е цялата информация да бъде анализирана, въз основа на което да се изведат тенденции, основни изводи, обобщение на темата.

В повечето случаи самите задания на даден казус изискват от студента да направи връзка между теоретичните постановки и практическите връзки с тях, т. е. иска се теорията да бъде приложена на практика.

Казусът има своя вътрешна логика и структура:

  • Въведение – какъв е проблемът, връзка с други проблеми, източници, свързани теми и т. н.;
  • Изложение/Решение – анализ на проблема и свързаните тематики, методика, ако е нужно, същинско решение, изводи и друга допълнителна информация. Изложението обикновено е разделено на подточки;
  • Заключение – представлява обобщение, набелязва главните изводи и препоръки;
  • Източници – всички източници, които са използвани

     При оценяването на казуса се отчитат начина на разсъждения на учащия, даването на повече алтернативи за решение на проблема, привежданите аргументи в защита на различните позиции, начини на “излизане” от проблемната ситуация (формулиране на изводи). Оценяването се свързва с целта, за която е използван казусът, и нейното постигане. За висока оценка е необходимо използването на актуални данни според предмета и заданието, като е препоръчително данните да са поместени в таблици, графики или диаграми.

В България казусите се прилагат в Нов български университет, Университет за национално и световно стопанство, Стопанска академия „Димитър Ценов”, Международно висше бизнес училище и много други колежи и университети.

 

Как се пише академично есе

 

Думата есе по произход е френска и буквално означава “опит”. Eднотомният тълковен речник на френския език Robert я обяснява по следния начин: “Резултат от опит; първите писмени текстове на някого, който прави опити да пише в рамките на определен жанр”. Думата „есе“ означава също така “съчинение в проза, неголямо по обем и със свободна композиция, изразяващо индивидуални впечатления и размишления по конкретен повод или въпрос и поради това непретендиращо за определяща или изчерпваща трактовка на предмета”. Този вид есе по правило предполага, че поставения проблем се разглежда от субективна гледна точка. То може да има философски, историко-биографичен, публицистичен, литературно-критичен, научно-популярен или изцяло белетристичен характер.

През ХХ век писането на есета се превръща в престижно занимание, а етикетът “есе” започва да се лепи на най-различни произведения. Днес такива могат да се окажат и бележката, и научната монография, което неминуемо се отразява на различните школски интерпретации на жанра.

Есето представлява писмен текст. Въпреки характерната за жанра свобода, есето не е сбор от несвързани изречения. То притежава всички характеристики на писмения текст – смислова и формална свързаност, граматичност, информативност и завършеност. Есето притежава всички характеристики на аргументативния текст. Отличаващото е свободната форма, субективната гледна точка, непретендираща за изчерпателност, и равнопоставеността на използваните аргументи, независимо дали те са резултат от сериозно научно изследване, или са почерпани от житейския опит на автора.

Академично есе

Академичното есе е научно-учебна форма и изпитна задача, която, използвайки широките възможности на есето като жанр, проверява езиковата и комуникативната компетентност на студентите и по този начин ги подготвя за писането на изискващите по-сериозна проучвателна работа и по-голям обем академични текстове, които самите студенти трябва да създават в процеса на своето обучение. На изпита по академично есе студентите показват, че:

  • могат да открият съдържащия се в зададената тема проблем;
  • способни са да заемат определена позиция по отношение на този проблем;
  • могат да изразят тази позиция като ясно и точно формулирана теза;
  • способни са да защитят тази теза по един разумен начин, като представят достатъчно на брой убедителни аргументи;
  • могат да създадат един смислен, свързан, аргументативен текст, в който да покажат, че владеят правилата и възможностите на българския книжовен език.

Целите на есето се свързват с представяне и защита на личното мнение (информативно-познавателно есе) и с убеждаване на събеседника (читателя, аудиторията) в правотата на изказаното мнение (убеждаващо есе).

Академичното есе има някои особености, които го отличават от есето като литературен жанр. То се пише по предварително зададена тема; трябва да отговаря на определени критерии, които налагат точно определена структура (академичното есе задължително съдържа ясно заявена теза, което не е задължително за есето като литературен жанр например) и има ограничен обем.

       Структурнокомпозиционен модел на академичното есе

Академичното есе съдържа увод, изложение и заключение.

  • Уводът представя специфичния аспект на темата, който ще бъде разгледан в есето, и заявява основната идея на текста, формулирана в тезата. Добрият увод запознава читателя с реда на изложението, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето. Категорично се формулира тезата, която ще се доказва, позицията, която ще се отстоява.  Студентът трябва да акцентира върху значимото и същественото. Фокусира вниманието си върху даване на отговор на въпросите – Кой?; Какво?; Къде?; Кога?, предизвиква вниманието на читателя и го ориентира за съдържанието и посоката на развитие на есето.

      Тезата е основна, водеща, главна мисъл на есето, която изразява и разкрива целта на есето. Трябва да бъде кратка и ясно формулирана, да бъде добре осмислена и определяща вярната посока на есеистичното изложение. Изисквания към тезата:

  • Тезата трябва да бъде единна и еднопосочна. Не се допускат противоречиви идеи в едно изречение.
  • Тезата не трябва да бъде във вид на въпрос с отворен край.
  • Тезата трябва да заявява една-единствена водеща цел.
  • Тезата трябва да бъде формулирана като положително твърдение.
  • Тезата трябва да бъде интересна за читателя, да внушава доверие чрез изразената в нея авторова позиция.
  • Тезата може да бъде драматична, интригуваща, предизвикателна, но най-съществено и важно е да бъде защитима.

Възможни подходи за начало на есето са:

  • Реторичен въпрос.
  • Използване на конкретен факт.
  • Въведение чрез общо съждение.
  • Директно уточняване на темата.
  • Въведение чрез повествование.
  • Цитат.
  • Сравнение.
  • Акцент върху дума или израз.
  • Диалог.
  • Статистически данни.
  • Лично наблюдение.
  • Използване на афоризми, максими, правила, сентенции.
  • Изложението се състои от поредица от абзаци, всеки един от които има за цел да потвърди, обоснове или обясни заявената теза. Изложението е свободно, но не хаотично в своята структура (аргумент – доказателство). То се организира логически, целенасочено и се откроява с емоционалната съпричастност на автора. Основната част се разделя на параграфи и абзаци. Доказателствата се събират от различни източници. Студентите следва да разграничават факт от мнение, да оценяват силата на аргумента, да преценяват дали той е достоверен, дали е силен или слаб, дали има връзка с тезата и дали ще подпомогне процеса на доказване.

Модели за организация на основната част са:

  • Хронологичен ред.
  • Пространствен ред.
  • Причина и следствие.
  • Сравнение и противопоставяне (открояват се сходствата и различията).
  • Въпроси и отговори (посочва се същността на проблема, след което се предлагат едно или няколко решения).
  • От общото към частното и обратно.
  • Възходяща или низходяща градация на аргументите.

      Основното за тези модели е извеждането на аргументи (подтези, микротези) в тематични изречения, оформени в образци, включващи значими и разнообразни доказателства. Избягват се прекалено общите констатации. Чуждите идеи трябва да са ясно разграничени от собствените, които са логически съгласувани помежду си.

  • Заключението резюмира основните идеи или прави обобщение. То може да предложи изводи, да даде препоръки за решаване на проблема или да представи прогноза. Заключението е обобщение на основните аргументи, с които е защитена тезата на есето. Заключението трябва да убеди, че съчинението е пълно, цялостно и завършено. Препоръчително е да не се повтарят основните изводи, изречения или извадки от изложението, а да се покажат умения за обобщаване.

Разграничават се няколко вида академични есета:

  • Описателно есе, в което се представят познанията за предмета.
  • Обяснително есе, в което се очертават и извеждат логическите връзки.
  • Аналитично есе, в което предметът се описва, като се подразделя на съставни части.
  • Дефинитивно есе, в което се разглеждат различни интерпретации на термини.
  • Сравнително есе, в което се сравняват различни тези, становища, точки, т.е. посочва се дали са сходни или различни.
  • Оценяващо есе, в което се оценяват качествата на различни точки, параграфи.
  • Аргументативно есе, в което се представят доказателства с цел доказване на теза.

Обобособяват се няколко етапа при писането на есе:

Подготовка

Ø  Избор на темата.

Ø  Отстояване на целта (позицията).

Ø  Събиране и подреждане на информацията.

Ø  Обмисляне на композицията.

Ø  Изготвяне на план на текста.

Писане на текста.

Ø  Наличие на причинно-следствена връзка между факти и явления.

Ø  Съпоставяне и противопоставяне на факти и явления.

Ø  Примери, отразяващи конкретни факти и явления.

Ø  Цитати.

Ø  Литературни въпроси.

Ø  Други художествени изрази и средства – антитеза, сравнения, градация.

Ø  Статистически данни.

 

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНКА НА ЕСЕТО

Критерии Показатели
1. Тема на есето – да е значима и интересна за читателя;

– да е добре разбрана, осмислена и целенасочена;

– по-важните й аспекти да са равностойни.

2. Интерпретация на темата – да бъде оригинална;

– да бъде предизвикателна или поне да не съвпада с обичайните, предсказуеми насоки на интерпретиране;

– да преобладава аналитичният подход.

3. Комуникативност – предава ясно послание на читателя, да отговаря на неговите очаквания и интереси;

– изложението да е интригуващо и убедително.

4. Теза (основна мисъл) – кратка и внимателно обмислена;

– ясно формулирана, определяща вярната посока на есето.

5. Съдържание (аргументация и факти) – твърденията да са обосновани със значими и разнообразни доказателства;

– идеите да са ясни и логически развити помежду си;

– чуждите идеи да са ясно разграничени от собствените;

– фактите да са проверени и коректно представени;

– цитатите да са правилно подбрани и подходящо да се вписват в контекста на аргументацията.

6. Организация (архитектоника) – стройна, логическа организация на цялото есе;

– уводната част да привлича вниманието на читателя и да го ориентира за съдържанието на есето;

– заключението да е убедително и естествено да произтича от казаното преди.

7. Стил – избягват се в максимална степен клишетата и многословието;

– правилен подбор на лексикални и синтактични средства, на реторични ефекти, на реторични въпроси, използване на афоризми, сентенции и правила.

8. Грамотност и оформяне – да не се допускат съществени грешки – граматически, стилистични и пунктуационни;

– графически правилно оформяне на есето.

 

Основните критерии, по които се оценява академичното есе в Нов български университет, са:

  1. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРИЕНТАЦИЯТА СПРЯМО ОПРЕДЕЛЕНА ТЕМА
  2. Добре е разбран обемът на темата.
  3. Есето е изградено като сложна структура, основана на идеята да се реши проблем.

 

  1. УМЕНИЯ ДА СЕ ИЗГРАЖДА ТЕЗА
  2. Тезата е свързана с темата.
  3. Тезата е добре формулирана, ясно заявена във встъпителната част на писмената работа.
  4. Избрана е подходяща теза, доказуема в рамките на няколко абзаца.

 

III. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С ОРГАНИЗАЦИЯТА НА ТЕКСТА

  1. Ясен метод на организиране на логическия ред от подтези и аргументи. Налице е стройна структура, като се използва ясно откроен модел или съчетание от няколко модела. Координирани помежду си подтези.
  2. Обвързаност на въвеждащата и финалната част.
  3. Ясни логически преходи между частите на есето, в частност – между абзаците.
  4. Всеки абзац е организиран около добре обмислено тематично изречение и е структуриран добре.
  5. Логическа кохезивност на всяко ниво на текста.

 

  1. УМЕНИЯ, СВЪРЗАНИ С АРГУМЕНТАЦИЯТА
  2. Наличие на логически изведен ред от подтези, подпомагащи основната теза.
  3. Наличие на специфична аргументация, отнасяща се до подтезите.
  4. Адекватност на аргументацията. Използваният доказателствен материал е подчинен на доказването на тезата. Липсват самоцелни или неуместни аргументи.
  5. Аргументите са свързани пряко с подтезата, на която служат.
  6. Избегнати са възможните грешки в доказателствената част: неуместен в случая авторитет, неточна дефиниция, фалшиви аргументи, подвеждащи силогизми.
  7. Достатъчност на аргументацията. Аргументите убедително доказват съответната подтеза и подпомагат доказването на тезата.

 

  1. ГРАМАТИЧЕСКИ УМЕНИЯ
  2. Синтактически правилно изградени изречения.
  3. Отсъствие на правописни и пунктуационни грешки.
  4. Граматическа кохерентност на текста – съгласуваност на времената, умение за правилната употреба на предлозите и т.н.

 

  1. СТИЛИСТИЧЕСКИ УМЕНИЯ
  2. Уместност на употребата на метафорични, идиоматични, паремийни и други конструкции.
  3. Обоснован, предварително избран стил на писане.
  4. Отсъствие на грешки, свързани с непознаване на семантиката на думите.

 

Как се прави дипломна работа

 

Дипломната работа обикновено е разработка с дължина, варираща между 50 и 100 машинописни страници, където студентът разработва проблем, отнасящ се до научната дисциплина, чийто курс той желае да завърши. Когато е издържал семестриалните изпити, студентът представя дипломната си работа пред комисия, състояща се от преподавателя, с когото “се прави” дипломната работа, и опонентите, които изказват възражения. Така се получава дискусия, в която взимат участие всички членове на комисията. От мненията на двамата докладчици за качествата (или недостатъците) на писмената работа и от способността на кандидата да защити позициите си комисията си съставя преценка.

Темата на дипломната работа трябва да отговаря на интересите на дипломанта (да бъде свързана с положените изпити, с неговите политически, културни и религиозни възгледи). Необходимите извори е необходимо да бъдат достъпни, т.е. материално достижими за дипломанта. Материалите трябва да са “смилаеми”, т.е. духовно достижими за дипломанта, а методологическата рамка на изследването да отговаря на неговото образователното ниво и опит.

Единият вид дипломна работа – бакалавърската теза – е предимно с теоретични компоненти. Тя се разработва от студента с помощта на научен ръководител, като темата й се обвързва с основната бакалавърска програма. Утвърдените изисквания за бакалавърските тези включват като препоръка и емпирична част, която е авторска, с нейни коментари, изводи и варианти на решения.

Вторият вид дипломна работа – магистърската теза – съчетава теоретични и практически (приложни, експериментални) компоненти. Цели да покаже способността на завършващия да прилага наученото в нестандартни ситуации, да демонстрира академична самостоятелност и високи професионални умения. Разработва се от студента под ръководството на научен ръководител.

Утвърдените изисквания за магистърските тези включват и наличие на емпирични материали и компоненти под форма на приложени резултати от собствени изследвания и проучвания, независимо от какъв характер са те: експерименти, анкети, клинични и параклинични наблюдения и регистрации, статистически изследвания в реално време или от архивни документации, становища и мнения на потребители и експерти. Всякакви компютърни регистрации, разработки и програмни реализации са очаквана и препоръчана компонента, придружена с подходящ илюстративен материал (разпечатки, листинги, екранни и демоверсии). Очакват се идеи и техни реализации, които могат да бъдат препоръчани за внедряване, експеримент или апробиране при определени условия.

Модел на дипломната работа

  1. Заглавна страница
  2. Съдържание
  3. Речник на използваните термини
  4. Увод
  5. Цел и задачи
  6. Изложение
  7. Заключение
  8. Използвана литература
  9. Приложения

Заглавната страница на дипломната работа съдържа следната информация:

  1. Имена учебното заведение, факултет, департамент, програма;
  2. Тема на дипломната работа;
  3. Дипломант, специалност, факултетен номер;
  4. Научен ръководител (и ако има консултант);
  5. Населено място, дата.

      Уводът не трябва да е нито много кратък (под 1 страница), нито много дълъг (над 5 и повече страници). В същността си един увод трябва да засегне следните въпроси:

  • Защо избраната тема на твоята дипломна работа е важна и актуална? За да напише тази част от увода, студентът може да се опре на следните въпроси:
  • Откога тази тема съществува?
  • Какво е развитието на темата (много кратка „историческа справка“)?
  • Какви са проблемните области/въпроси, които се отнасят до тази тема?
  • Какво ще се случи, ако тези въпроси бъдат решени?
  • Какъв резултат ще се постигне, ако наистина въпросът се разреши (въпрос за приноса на изследването)?

       Цели задачи – трябва да се формулира цел на разработката – с какво тя е полезна и съществена. От поставената цел произтичат съответните задачи. Препоръчителни изрази, които могат да се използват, са:

  • Да се опише…
  • Да се определи…
  • Да се анализира…
  • Да се извърши…
  • Да се мотивира избора на…
  • Да се представят резултатите от…
  • Да се съпостави…
  • Да се препоръча…

      Използвана литература, цитиране и уебсайтове. При непериодични печатни издания в описанието са включени следните задължителни елементи: автор; колективен автор; заглавие; определящи характеристики, при някои видове издания; том; поредност; местоиздаване; година на издаване; ISBN.

При периодични печатни издания в описанието са включени следните задължителни елементи: заглавие; източник; година и брой; местоиздаване; година на издаване; брой; ISSN.

При електронни носители и уеб адреси са включени следните задължителни елементи: имената на авторите; заглавието на материала (в кавички); заглавието на целия труд (в курсив или подчертано); дата на публикацията; точен адрес на източника (в триъгълни скоби); дата на достъп (в кръгли скоби).

На самата защита студентът представя експозе и евентуално презентация на електронен носител (времетраене на презентирането – макс. 15 минути). Целта на презентацията е в кратък и нагледен формат да осигури пълноценно представяне на разработката.

Ето какви указания и изисквания при разработване и оформяне на дипломната работа се дават във Военна академия „Г. С. Раковски”(откъс):

3.2.1.Методически указания за разработване и комплектоване на дипломна работа.

Дипломната работа като книжно тяло трябва да съдържа следните основни компоненти:

  • Заглавна (титулна) станица (Приложение 3);
  • Задание за разработване на дипломната работа;
  • Отзив на научния ръководител (Приложение 4);
  • Допуск от началника/ръководителя на катедрата (Приложение 5);
  • Рецензия от избран рецензент (Приложение 6);
  • Съдържание (Приложение 7);
  • Разработка на темата, съдържаща: увод, изложение (основна част), заключение;
  • Библиографска справка (списък на използваната литература);
  • Приложения.

Отзивът, допускът и рецензията на дипломната работа се попълват собственоръчно от лицата, определени за това.

 

3.2.2. Съдържание и ред за оформяне на разработката на темата.

  1. I. Уводна част.
  • В увода трябва да се посочи актуалността на темата на дипломната работа, ясно да бъдат формулирани научният проблем, целта (целите) и задачата (задачите), чрез решаването на които ще се постигне изпълнението на поставената цел на разработката за разрешаването на формулирания проблем.
  • Обосновано трябва да бъдат представени използваните научно-изследователски методи за решаване на поставените задачи, както и възможните ограничения, в рамките на които се търси решение на проблема.
  • Препоръчително е обемът на уводната част да бъде не повече от 5 машинописни страници.

 

  1. II. Изложение (основна част).

Основната част на дипломната работа е с характер на теоретична разработка, методическа разработка или комбинация от тях. Някои дипломни работи, в зависимост от характера на тяхната тема, може да съдържат и практико-приложна част във вид на програмен продукт, макет, модел или друг продукт на изследването на дипломанта.

Основната част на дипломната работа се разработва във вид на глави, раздели, точки и подточки в тях.

Изисквания:

  • Дипломантът трябва да демонстрира добро познаване на теорията, свързана с проблема и да цитира коректно ползваните литературни източници.
  • На тази основа трябва да бъде разработен и обоснован модел на изследване на избрания проблем, които включва ясно формулирани хипотези (предположения за съществуващи закономерности, причини за предполагаеми проблеми), ясно формулирани методи за набиране на емпирична информация, ясно формулирани методи за анализ на информацията.
  • Базирайки се на формулирания модел за изследване, дипломантът трябва да събере емпирични данни, като коректно идентифицира източниците на информация.
  • С помощта на подходящи аналитични методи трябва да се направи анализ на данните.
  • Препоръчителен обем на основната част – в рамките на 50 – 55 машинописни страници.

Всяка глава започва на нова страница, а след нейното завършване се формулират и изписват изводи по нея;

След разработване на всяка една глава и изводите по нея, дипломантът  задължително я предоставя за преглед на своя научен ръководител;

Когато основната част съдържа методическа разработка, се спазват изискванията на общата методика и методиките на съответните дисциплини, в чиято област е темата на дипломната работа. В методическата част като приложения към решаването на конкретна задача може да бъдат представени планове, графични, текстуални части  и анекси към тях, комплект от планиращи документи, разчети и други документи.

Практико-приложните разработки с характер на програмни продукти или приложения, работещи с пакета Microsoft Office се представят на DVD или CD  като приложение към дипломната работа. Същите се демонстрират на защитата пред държавната комисия.

 

III. Заключителна част.

В заключителната част се включват общите (заключителни) изводи и препоръки и заключението по дипломната работа.

Общи изводи и препоръки:

  • Трябва да съдържат обосновани общи самостоятелни изводи, прогнозни очаквания и препоръки за практиката.
  • Могат да бъдат очертани идеи за бъдещи изследвания като продължение на направеното от дипломанта, възможност за прерастване на темата в докторантура.

Заключение:

В него дипломантът обощава:

  • доколко е постигната целта и изпълнението на задачите от увода на дипломната работа;
  • възможността за използване на резултатите от дипломната работа в учебния процес на висшите военни училища, щабовете и войските;
  • други незасегнати в общите изводи препоръки.

 

По време на цялостната работа върху дипломната работа, дипломантът има право да ползва методическата помощ от своя научен ръководител.

 

3.2.3. Технически изисквания при оформяне и подготовка на дипломната работа за печат:

  • Формат:стандартна машинописна страница А4 – 30 реда, 60 знака на ред.
  • Цвят: бяла;

 

3.2.2.1. Параметри на текста в разработката на дипломната работа:

  • Page Setup/Margins/Top – 2 cm
  • Page Setup/Margins/Bottom – 2 cm
  • Page Setup/Margins/Left – 3,5 cm
  • Page Setup/Margins/Right – 1,5 cm
  • Font- Times New Roman;
  • Font style – Regular;
  • Size- 14;
  • Paragraph/line spacing/1,5 lines;
  • Paragraph/General/Alignment/ Justified;
  • Цвят на текста – черен.

 

3.2.2.2.Номерация в дипломната работа

За конструиране на теоретичната част – главите, разделите, точките и подточките  в тях да се използва десетичната структура на Heading до 4 разряда както следва:

  • Размер на глава: Heading 1 с размер 17;
  • Размер на раздел или точка:Heading 2 с размер 16;
  • Размер на подточка:Heading 3 с размер 15;
  • Следващ разряд: Heading 4 с размер на основния текст14;
  • Цвят на Heading- черен;
  • Heading stylebold

 

В полето Footer страниците да се номерират долу в дясно като се показва общия брой страници и конкретната такава (например 2/12) с размер на шрифта  съвпадащ с размера на шрифта на основния тест.

В полето Header  центрирано в ляво се изписва темата на дипломната работа с размер на шрифта 10 и Italic.

Първата страница не се номерира;

Номерацията на онагледяващи дипломната работа елементи като фигури, таблици и формули е отделна за всеки един от тях и се извършва във възходящ ред за цялата разработка   (Приложения 8, 9 и 10). Освен това фигурите, таблиците и приложенията се именуват.

 

 

Как се пише курсова работа

 

      Курсовата работа е част от обучението във висшите училища и в процеса на писането й се развива творческото мислене на студентите. Тя провокира изследователските търсения на студентите по време на семестриалното образование, излиза се извън руслото на репродуктивното възпроизвеждане на знания.

Написването на курсова работа изисква проучване на повече литературни източници (монографии, статии, студии и др.), учения за селектиран, позоваване на научни публикации, а също и на такива, които са базови. Използваните източници се включват в списъка с използваната литература, като структурно се поставят в края след текста и се записват според страндартните изисквания.

Теоретичната рамка е задължителна, необходимо е студентът да е запознат с основни публикации по проблема, да работи с точни понятия и с категориално-понятийния апарат на дадената наука. Графичното оформяне на титулната страница е следното: университет, факултет, катедра, тема на курсовата работа, името на студента и на преподавателя, мястото и датата на изготвяне.

      Курсовата работа притежава следната структура:

  • Уводна част – може да се започне с представяне мотивацията за избора на дадена тема, да се докаже актуалността на изследвания проблем, да се уточни дали е в теоретичен план или ще е във връзка с практически проучвания. След това се изготвя т.нар. теоретична рамка или се изяснява кои методи ще се използват, кои термини се възприемат, кои дефиниции се смятат за приемливи. Позоваването на автори става според изискванията за цитиране в научен текст.
  • Основна част – включва анализи, логично идват обобщенията и изводите. Тук се представят целите и задачите в съдържателен аспект. Поместват се схеми, таблици с цел доказване на приетата теза.
  • Заключителна част – представят се основните изводи и заключение от изследователските търсения на студента. Логически и последователно се подреждат изводите, като могат да се посочат и съответни препоръки за практиката.

Задължително е структурата да бъде балансирана – главите да са с относително равен обем. Недопустимо е курсовата работа да се състои от две глави, от които едната представлява 90% от обема на курсовата работа. Второто условие по отношение на структурата е тя да обхваща всички основни аспекти на избраната тема. Колкото по-детайлно разработена е структурата с глави и подглави, толкова по-малък е рискът повествованието да се отклонява от темата или да се повтарят отделни факти и анализи.

Писането на курсова работа не е безидейно нахвърляне на цялата събрана информация по дадена тема. Събраните факти служат за обосноваване на анализите по темата и на направените изводи. Анализите обаче могат да се правят в най-различна насока. В някои случаи анализите и изводите са очевидни, срещат се в почти всички източници. Повтарянето им за пореден път от студента не доказва нито неговите качества, нито представлява някаква научна полза. Затова анализът на студента трябва да се концентрира около конкретен проблем свързан с темата, по който студентът има какво да добави към досега написаното в литературата. Този проблем се формулира под формата на въпрос във въведението на курсовата работа. По отношение на този проблем студентът може да развие теза. В изложението на курсовата работа чрез излагане на фактите и техния анализ се проверява доколко тази теза се потвърждава от събитията, до каква степен тя се припокрива с анализите на утвърдените специалисти по темата. В заключението се дава отговор на така формулирания проблем, като се резюмират изводите, направени в хода на изложението.

Формулирането на проблема спомага да се свърже смислово въведението, изложението и заключението, да се направи връзка между фактите и анализите и в крайна сметка да се изясни какво точно се твърди в курсовата работа и каква е ползата от нея. Студентите имат свободата да формулират проблема, като имат предвид, че този избор ще предопредели съдържанието и на цялостното изложение на курсовата работа. Некоректно е във въведението да се формулира един проблем, а изложението и заключението да не дават отговор по него.

Съдържанието следва да отговаря на темата. Недопустимо е изложението да се отклонява върху други теми, които нямат общо с темата. Недопустимо е и темата да не се изчерпи, т.е. съществени аспекти на проблема да не бъдат разгледани. Същото важи и по отношение на главите. Недопустимо е в дадена глава да се разглежда най-подробно въпрос, който ще влезне в друга глава. Заглавието на темата и на главите са рамките, в които се развива повествованието.

Съдържанието обхваща фактология и анализи. Фактите се представят, като се посочва източникът на информацията. Не се представят само всеизвестни факти. Фактите, които се представят, трябва така да са подбрани, че да представят обективно проблема, като не се премълчава никой съществен негов аспект. Фактите следва да се анализират по начин, който позволява да се даде отговор на поставения въпрос. Представянето само на факти, без те да бъдат анализирани, е безмислено. Представяне на чужди анализи без фактите, от които са изведени, е некоректно.

По отношение анализа на фактите студентът има свобода сам да изкаже мнение или да преразкаже мненията на авторитетите в областта. Анализът следва да бъде логичен, убедителен и безпристрастен. Емоционални коментари, реторични въпроси, възклицателни изречения нямат място в курсовата работа. Ако студентът защитава определена позиция по проблема, то той следва да представи солидни аргументи в подкрепа на тази теза и логично да я изложи. Следва да се има предвид, че колкото по-смела е една теза, толкова по-добре тя трябва да се аргументира. В противен случай проверяващият може да приеме, че аргументите в полза на тази теза не са достатъчно убедителни, тезата не е защитена и курсовата работа няма да получи добра оценка.

Текстът се подрежда в следната поредност: 1) заглавна страница; 2) съдържание; 3) изложение; 4) използвана литература; 5) приложения. Заглавната страница съдържа названието на университета и катедрата, дисциплината, по която е курсовата работа, темата, имена и факултетен номер на студента, име на преподавателя, проверяващ курсовата работа, място и година. Съдържанието се оформя както съдържанието на една книга – то включва названията на главите и подглавите, на които е разделена курсовата работа, както и страницата, на която започват. Изложението обхваща основния текст на курсовата работа: въведение, изложение и заключение.

Използваната литература представлява списък, който се прилага в края на курсовата работа. В този списък се посочват всички източници, които студентът е използвал при писането. В списъка източниците се посочват с автор, заглавие, издателство, място на издаване и година. Те се подреждат по азбучен ред по фамилията на автора, като първо се изреждат заглавията на кирилица, после заглавията на латиница. Ако освен книги са използвани повече от една статии от списания, интернет страници или материали от конференции, за по-голяма прегледност те могат да бъдат оформени в рубрики, отделни от книгите, но отново трябва да се спазва подреждането по азбучен ред.

Приложенията включват избрани от студента допълнителни материали, които биха допринесли за по-нагледното представяне на информацията. Това могат да бъдат карти, таблици със статистическа информация, текстове на договори и др. Представянето на приложения не е задължително.

Преподавателят определя в какъв обем страници трябва да се предаде курсовата работа. Обемът на курсовата работа представлява броя на страници на въведението, изложението и заключението. Заглавната страница, страницата със съдържанието, използваната литература и приложениета не се вземат предвид. Обемът може да бъде определен от преподавателя с фиксиран брой страници – например 20 стр. В такъв случай въведението, изложението и заключението не трябва да се разминават с повече от 10 % нагоре или надолу от фиксираното число, т.е. да варират под 18 или над 22 страници. Във всички случаи, когато студент промени шрифта, размера на буквите, междуредието или размера на полето, за да преправи една неотговаряща по обем курсова работа, така че да изглежда все едно обемът е спазен, това се взема предвид от преподавателя и по негова преценка курсовата работа може да бъде отхвърлена.