Категория: уроци

Методи и похвати: беседа, предметно-схематично моделиране, демонстрация.
Форми: групова и индивидуална работа.
Материали и оборудване: Цветен картон, цветна хартия, вестник, списание, гланцова хартия, бял лист, флумастери, лепило
Интегративни връзки с други образователни направления и ядра: „Околен свят“
Очаквани резултати:
1. Създава умение за етапност на работа при изграждане на фигура – цветна пеперуда
2. Използва техниката на колажа при изграждане на апликация при пресъздаване на познат обект от действителността

В детската градина изобразителната дейност включва различни видове дейности – рисуване, моделиране, апликация и конструиране. Всяка от тези дейности има свои възможности в изобразяването на впечатленията на детето от обкръжаващия го свят. Затова общите задачи, стоящи пред изобразителната дейност, се конкретизират в зависимост от особеностите на всеки вид дейност, от своеобразието на материала и начините за работа с него.
Рисуване
Рисуването е едно от любимите занимания на децата, което дава голям простор за проява на тяхната творческа активност. В детската градина рисуването заема водещо място в обучението на децата по изобразително изкуство и е три вида: рисуване на отделни предмети, сюжетно рисуване и декоративно рисуване.

Образователна цел: Разработване на игра с познавателно съдържание от направление Математика за предучилищна възраст.
Заглавие на играта: Кой е по-висок?
Възрастова група: Втора възрастова група
Игрова задача: По какво се различават играчките?
Познавателна задача: Насочена към подобряване на качествата на вниманието и наблюдателността при децата.
Образователна цел: Откриване на зависимости
Материали: Различни по височина играчки
Организация на играта: На децата се дават различни по височина играчки и те трябва да ги подредят. Учителят слага най-ниската играчка, обяснява, че например куклата със синята рокля е най-ниска, после слага следващата играчка и отново обяснява, че тази е следващата по височина и след това децата с помощта на учителя подреждат останалите.

• ОБРАЗОВАТЕЛНО НАПРАВЛЕНИЕ: Конструиране и технологии
• ТЕМА: Мартеници
• ОБРАЗОВАТЕЛНО ЯДРО: Обработване на материали, съединяване и свързване
• ТЕМАТИЧЕН БЛОК: За народните обичаи
• ВЪЗРАСТ /ГРУПА/: Четвърта подготвителна възрастова група, 6-7 годишни
• ОБРАЗОВАТЕЛНИ ЦЕЛИ:
1. Усвояване на умения за обработване на материали.
• ОЧАКВАНИ РЕЗУЛТАТИ:
1. Съединява елементи, като залепва, преплита и завързва;
2. Подбира и използва хартия, картон или текстил в зависимост от свойствата им, когато при изработката на модел или изделие трябва да приложи късане, залепване, намокряне, намачкване, оцветяване.
• КЛЮЧОВИ ДУМИ, ИДЕИ И ПРЕДСТАВИ: мартеница, традиции, обичаи, символ, бял, червен

Вид на ситуацията: Педагогическа ситуация за усвояване и усъвършенстване на компетенциите относно спазване на правила и норми на поведение.
Програмни задачи:
Знания: Изгражда конкретни представи за норми на поведение в ежедневна среда, правила за лична безопасност у дома и на улицата.
Умения: разпознава и описва свои и чужди емоционални състояния, свързани с прилагане на правила за безопасно и екологосъобразно поведение; различава по цвета контейнери за разделно сметосъбиране и ги асоциира с предмети в тях (стъклени, хартиени, пластмасови), предвижда резултати от действия и постъпки, обяснява значението на правилата за здравето в чиста околна среда.
Отношения: желае да спазва правила и норми за безопасно и екологосъобразно поведение.
Предварителна подготовка: Организиране на педагогическата среда за ефективно взаимодействие; осигуряване на дидактичен и оперативен материал за ситуацията, подготовка на демонстрационни материали.

Дидактичните задачи са изготвени въз основа на учебното съдържание 1-4 клас, книгите за учителя по Околен свят и Човекът и природата за съответните класове, учебните програми на МОН и годишните разпределения на учебното съдържание, както и други източници.

1. Дайте определения на следните научни понятия: хидросфера, хидрология, повърхностни и подземни води, агрегатни състояния на водата, видове валежи, кръговрат на водата, свойства на водата.
Хидросфера – водната обвивка на Земята. Най-важните елементи, които изграждат хидросферата, са океани, морета, реки, блата, езера, ледници и подземни води.
Хидрология – науката, която изучава хидросферата.
Повърхностни води: води, които се намират на повърхността на Земята. Това са реки, езера, блата, ледници, язовири.
Подземни води: Всички води, намиращи се под земната повърхност, независимо от техния произход, дълбочина, състояние на покой или движение, се наричат подземни води.

В годините преди Втората световна война 1934-1939 г. и България, и светът са в напрегната политическа обстановка. На 19 май 1934 г. в България Военният съюз и Политическият кръг „Звено“ извършват безкръвен преврат начело с Кимон Георгиев и Дамян Велчев. Те обясняват действията си с необходимостта от ликвидиране на политическия хаос и установяване на граждански мир в страната. Разпуснато е Народното събрание, забранени са политическите партии, игнорирана е Търновската конституция, елиминира се дворецът. Провежда се административно централизиране, а държавата определя стопанската политика и търговията. Установява се и пълен контрол върху външната политика, възстановяват се дипломатическите отношения със Съветския съюз. До есента на 1935 г. управляват два кабинета – на Пенчо Златев и Андрей Тошев, като те осигуряват пътя на монарха към еднолична власт. Чрез тях цар Борис засилва позициите си в българската политика.

В съвременното развитие на обществото сме свидетели на нова историческа фаза на човешката цивилизация, в която особено важни и решаващи са информацията и знанията. Дигиталното пространство поставя силен акцент върху знанията и уменията на обучаемите и създателите на образователно съдържание, а оттам и на новите изисквания и стандарти, които налага днешният свят, както и това, от което съвременните ученици се нуждаят и очакват от образователната система. Според американския учен и футурист Алвин Тофлър, ,,когато информацията стане по-важна от всякога, новата цивилизация ще преструктурира образованието”, а ,,знанието днес е не само източникът на най-висококачествената власт, но и най-важната съставка на силата и богатството” (Тофлър, 1996).
Зависимостта на подрастващите от технологиите е общоизвестна и видимо непрекъсната. Учебниците и днес остават това, без което не може ученикът и образователната система. От качеството и нивото на съвременните учебници, особено тези по история и цивилизации, зависи не само начинът и степента на формиране на нови знания и умения, но и интересът към учебната дисциплина и към книгите въобще в условията и неограничените възможности на виртуалното пространство.