Вид на урока: За нови знания.
I. Образователни цели:
1. Усъвършенстване на комуникативноречевите умения на учениците за създаване на собствен текст;
2. Да се усъвършенстват уменията писменият текст да се разгърне съобразно с темата, комуникативната задача и особеностите на жанра;
II. Развиващи цели:
1. Развиване на умението на учениците за създаване на собствен текст в писмена форма;
2. Развиване и усъвършенстване на комуникативно-речевите умения на учениците;
3. Развиване и формиране на умения за ориентация в образната система на художествения текст и овладяване на действия за преобразуване на чужд текст чрез промяна на героите и мястото на действието, но запазване какво се случва и защо, за да създаде подобна нова приказка.
III. Възпитателни цели:
Възпитаване на умението на учениците за съсредоточено внимание и активно участие в учебна дейност.
Категория: Изработка на съчинение
Коментари на литературни произведения, изучавани в начален етап – Ран Босилек „Родна реч“ и Дора Габе „Обич“
Стихотворението „Родна реч“ е едно от десетките лиирически възхвали на българския език в нашата поезия. Ран Босилек става един от следовниците на Иван Вазов – поставил си целта за защити и въздигне достойнствата на родното слово, да възхвали ценността му и да я противопостави на отрицателите на българското. Обичта към българската реч се превръща в неизменна част от патриотичния порив на всеки един от нас, в значима съставка от детския свят и душа.
Прочети повече
интерпретативно съчинение Лазар Глаушев: въплъщение на идеала за водача през Възраждането – „Железният светилник“ от Димитър Талев
В Талевия роман “Железният светилник” си дават среща старото и новото, мракът на робството и светлината на Възраждането заедно с дръзкия порив на личността към себеутвърждаване. Тъкмо новият ренесансов човек стои в центъра на художественото изображение – човек, който израства в рода, но се утвърждава чрез и за народа. Затова и сюжетът на романа се разгръща в два плана – личностен (отделните членове на рода) и обществен (народа в неговото многообразие).
Прочети повече
интерпретативно съчинение литературен анализ на Радичковия разказ от книгата „Ноев ковчег“ „Хлебарки четат написано за хлебарки“
Фрагментарният роман на Радичков „Ноев ковчег“ ни връща към библейския образ на Ноевия ковчег, който е своеобразен кораб на спасението от потопа за хората и всички живи същества. Ноевият ковчег се превръща в символ на съхраняването на най-ценното, което да пребъде през вековете и да бъде предадено на следващите поколения, за да просъществува в бъдещето. Писателят се връща в миналото, което се превръща в източник на стойностни и горчиви истини за човешкото битие, в което магически и същевременно реалистично се преплитат незначителното, дребното, смешното и важното, същественото, фундаменталното. Припомнянето, извличането от паметта на преживените житейски перипетии се превръща в път към цялостното осмисляне на битието, търсене и намиране на неговите устои.
Прочети повече
интерпретативно съчинение Анализ на душевното състояние на Гоца Герасков (Париж има почивен ден от Йордан Радичков)
В своите произведения Йордан Радичков често ни потапя в един очуднен свят на патриархалния българин. Писателят се съсредоточава върху душевния свят на своите герои, върху вътрешните им преживявания и реакции на необичайните събития, които се случват с тях.
В разказа Гоца Герасков е изправен пред голямо предизвикателство – да пътува до Париж и да види Айфеловната кула – символ на съвременната цивилизация и модерност.
историческо есе Модернизацията на Балканите до Първата световна война – роля на държавата, агенти на промяната, проблеми
През XIX в. политическият пейзаж на Балканите претърпява значителна трансформация. Задълбочаващата се криза в Османската империя предизвиква разделянето на територии, което води до появата на модерни национални държави за балканските народи. Революционният период от началото на 1900 г. бележи появата на четири политически елита: гръцки, сръбски, молдовски и влашки, всички произхождащи от периферните райони на империята. Молдовският и влашкият елит в крайна сметка се обединяват, за да формират съвременния румънски елит, докато през втората половина на века възниква българският политически елит.
Прочети повече
есе Език и култура
Езикът е сложен феномен, включващ в себе си физиологични способности, психологически и културни аспекти, които отразяват вътрешната и външна реалност на човешкото съществуване. Нашата представа за езика като средство за изразяване на културата на говорещия трябва да включва множеството от променливи и многобройните перспективи, от които се разглеждат понятията за език и култура, както и взаимодействието между двете. Преди всичко трябва да уточним, че семиотичното вербално и невербално представяне на света, в който живеем, е тясно свързано с човешкия индивид и неговата представа за реалността. С други думи, връзката между език и култура има основно антропоцентрично тълкование и в този смисъл културата като социологичен конструкт може да се разглежда като основен предмет и фокус на езиковото изразяване.
Прочети повече
приказка по Джани Родари НЕЩАСТНОТО ГРАДЧЕ
Някога, много отдавна, в една недалечна страна имало едно малко нещастно градче, чието име засега ще запазя в тайна. Там хората били като всички други и животът им бил най-обикновен, но незнайно защо, всякакви беди и неволи спохождали жителите на това злочесто място. Хората често шушукали, че някакво проклятие трябва да е тегнело над града им. Бедност се ширела навред, студ и печал сковавал сърцата на хората и дори природата не се смилявала над тях – редували се сухи лета и безпощадни зими. Неразбирателства раздирали семействата, глад и жажда моряла добитъка, помощ не идвала от никъде.
Прочети повече
проект Мотиви за взаимодействие с ВУИ в областта на обучението
Серия от проучвания ясно показват ефектът на университетското образование върху иновативното представяне на фирмите в определен регион. Според данните от проучване на Rothaermel and Ku (2008) броят на завършилите висококвалифицирани специалисти е пряко обвързан с броя на патентите за бизнеса в региона. Faggian and McCann (2009) също установяват положителен ефект на наплива от университетски дипломанти върху иновативното представяне на бизнеса в отделни региони в Обединеното Кралство. Това сочи, че обучението на кадри във ВУИ има пряко отношение към конкурентното представяне на бизнеса в съответния регион и свидетелства за регионалната обусловеност на взаимодействието.
В наши дни е добре известно, че обучението и формирането на човешки капитал са основни детерминанти на индустриални растеж в условията на икономика на знанието. Конкурентноспособността на фирмите, особено на малките и средни предприятия зависи от капацитета на образователния сектор да отговори на нуждите им от необходими умения и компетентности. В общество, характеризирано от глобализация и интернационализация на култури всяка национална икономика съзнава, че най-добрият начин да се конкурира и да се възползва от световните възможности за растеж осъзнаването на важността да развива човешкия ресурсен потенциал.
ПРОФЕСИОНАЛЕН СТРЕС ИЛИ БЪРНАУТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ
В съвременния свят все по-често и забележимо се проявяват състоянията на стрес, на професионално изтощение, изгаряне или бърнаут. През последните десетилетия под въздействието на различни фактори – икономически, социални, на промените в начина на живот на съвременното човечество, непрестанните промени в обкръжаващата среда, бързото развитие на технологиите, промени в природата, замърсяването на околната среда и редица други фактори, специалистите, а и обикновеният човек отбелязват сериозното увеличение на психо-емоционалното напрежение и стреса. Наред с това, през последните години мнозина учени, които изучават нарастващия стрес и бърнаут, признават че интересът към синдрома се разпространява и съответства на икономическото развитие на страните. През последните няколко десетилетия глобализацията, либерализацията и приватизацията предизвикаха резки промени в съвременния трудов процес на хората в цял свят. Растящите изисквания от придобиване на нови знания и умения, нуждата от бърза промяна в характера на извършваната работа, рязкото увеличаване на производителността и качеството на дейността, напрегнатото работно ежедневие, в много случай довеждат до появата на синдрома на професионалното изчерпване. Същевременно работодателите и организациите често не се интересуват от съществуването на този проблем, не полагат усилия за неговата превенция, профилактика, както и за прилагането на ефективни методи и методики за неговото ограничаване и преодоляване.
Прочети повечеКак се пише свободен преразказ
Свободният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст.
Специфичните особености на писмения свободен преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Свободният преразказ достоверно пресъздава (част от) сюжета на първоизточника.
• Коя преразказна техника (на подробното или сбитото преразказване) или комбинация от техники ще се избере за представяне на информацията от първоизточника, зависи единствено от личното предпочитание на ученика. Свободно се избира и подходът към първоизточника — за цялостно или подборно преразказване.
Как се пише трансформиращ преразказ
Трансформиращият (творческият) преразказ е вид репродуктивен текст, който пресъздава изходния текст, като осъществява промяна в неговата структура в изпълнение на конкретна дидактическа задача.
Специфичните особености на писмения трансформиращ (творчески) преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Трансформиращият (творческият) преразказ пресъздава първоизточника, като осъществява промяна в неговото съдържание и/или в начина на представянето му в определен частен аспект, регламентиран в дидактическата задача.
• В преразказната версия могат да бъдат използвани/съвместявани техниките на подробното и сбитото преразказване.
• Наклонението на преразказното повествование (изявително или преизказно) зависи от наложената чрез задачата повествователна перспектива. Когато се преразказва от позицията на неутрален повествовател, най-подходящо е преизказното наклонение, но изявителните форми на сегашното време (при аудиовизуален първоизточник – и на миналото свършено време) по принцип също са уместни. При задача за повествуване от първоличната позиция на разказвач може да се избира между сегашно и минало свършено време (при положение, че формата на времето не е фиксирана в самата задача).
• Ако конкретната трансформационна задача не изисква друго, информацията в преразказа се насочва към адресат, на когото първоизточникът не е познат.
