Категория: Изработка на реферат

I. Увод.
Преди да пристъпим към изясняване същността на проблема, е добре да си отговорим на въпроса какво е образование. Според някои автори образованието е единен целенасочен процес на възпитание, обучение и придобиване на съвкупни знания, умения, ценности, социални убеждения и навици. В широкия смисъл на думата образованието е процес на формиране на ума, характера и физическите способности на дадена личност, а също така и предаване на знанията, натрупани с поколения в областта на културата.
Образованието се извършва под ръководството на компетентни и авторитетни педагози: учители и преподаватели, но учащите могат също така да се самообразоват. Образованието може да се проведе в официална и неофициална среда и всеки опит, който има формиращо влияние върху начина, по който човек мисли, чувства и действа, може да се счита за образователен.

„След като преподавах училищен манталитет през целия си съзнателен живот, стигнах до заключението, че единственото учебно съдържание на масовото образование се крие в неговия метод. Школуването се крепи на византийската тактика на наградите и заплахите, моркова и тоягата. Благоволението на властимащите, оценките и другите дрънкалки на подчинението нямат никаква връзка с образованието; те са аксесоари на робията, не на свободата.“
Джон Гатоу
След прочита на книгата, и то не един път, защото се нуждаех от време за осмисляне на прочетеното, бих могла да кажа, че написаното между кориците е добре обосновано. То е изпитано в практиката и онагледява действителност, която никой не иска да признае за съществуваща. Но тя е факт, неоспорим при това. С отглеждането на двете ми деца имах възможност да проверя в практиката как функционира образователната система и настъпила ли е промяна в нея в сравнение с 80-те години на миналия век, когато бях ученичка, и днес, тридесет години по-късно за моето дете.

Един от първите, които утвърждават значителното влияние на музиката върху психическото и физическото състояние на човека, е гръцкият учен и философ Питагор. През XIX век френският психиатър Ескирол започва да използва музикална терапия в психиатрични институции. Музикалната терапия стана по-широко разпространена след Първата световна война. През 30-те години опитът на военните лекари се използва от немски терапевти при лечението на стомашни язви, а от швейцарски лекари – при лечението на леки форми на туберкулоза (Давыдова, 2017:9).
Австрийските акушер-гинеколози първи анестезират раждането с музика. Използването на музика и звук като анестетик започва да се използва и в стоматологичната и хирургическата практика. Цялата тази практика става основа за развитието на музикалната терапия след Втората световна война.

Днешният музикален Залцбург е известен не само като града на Моцарт, със своите широко известни фестивали, но и като града на Карл Орф: тук е създаден институт на неговото име, където се разработват новите принципи на детското музикално възпитание. Мислите на Орф за децата и музиката са проникнати от висок хуманизъм и в известен смисъл се опират на идеите на просветителите от XVIII век Русо и Песталоци и се развиват в учреждение, което носи името на Моцарт – Моцартеум (Залцбургска академия по музика и изобразително изкуство), където е включен и Института на Орф (Баренбойм, 1970:3)
Своята основна творческа задача Орф вижда в пробуждането на човешкото у човека: честност, благородство, достойнство, смелост, в това, че изразява чрез средствата на музиката всичко онова, което обединява всички добри хора от различни страни и народи.

Херменевтичният подход към четенето и разбирането на музикален текст изисква интерпретаторът да може да разбере намерението на автора, да „свикне“ с фигуративната система на произведението, да види структурата, в която е въплътено съдържанието, и значението на всяка част от него, познаване на историческите условия за създаване на произведение, неговата национална специфика, средата на автора и неговите музикални предпочитания, особеностите на културата, която е отгледала автора, и накрая как произведението може да бъде разбрано и прието от съвременниците на преводача (Владимировна, 2015:50).

В същността си играта е творческа дейност. Играейки, детето не копира действията. Не отразява конкретно адекватно получените впечатления. Като метод и форма играта съдейства за творческо усъвършенстване на обществен опит в другите дейности. Тя стимулира въображението. Осигурява самостоятелност, избирателност, проблемност.

Играта има голямо значение за възпитанието и развитието на детската личност. Чрез играта детето опознава околния свят, като се подготвя за различни дейности и действия в живота и се учи на общуване със своите връстници. Играта буди разнообразни емоции, защото е забавна и атрактивна. Тя е дейност при която мотивът лежи в самия процес. Децата играят не за да завършат играта и да се доберат до определен резултат, а заради самата игра, да се забавляват. Така неусетно те трупат богат жизнен опит. Ако учителят използва целенасочено и системно играта във възпитателния и образователен процес, би могъл да получи по-високи резултати в определена насока, да формира по-леко умения и навици да насажда по-непринудено и неусетно нови знания.

Същността на екологичното образование се изразява в неговата насоченост към формиране на екологично съзнание, екологична култура и екологично поведение в тяхната взаимна обусловеност, с оглед познаване на екологичните закони, защита, подобряване, управление и разумно използване на природните ресурси, както и опазване на природната среда и на екологичното равновесие.
Екологичната култура се разглежда като многокомпонентна структура. Тя е интегративно и най-важно качество на личността, отразяващо психологическата, теоретичната и практическата готовност на човека отговорно да се отнася към околната среда, способността на човека да използва своите знания и умения в практическата си дейност и характеризира особеностите на екологичното съзнание, поведение и действия на човека при взаимодействието си с природата.