Категория: изготвяне на проект

Методи и похвати: беседа, предметно-схематично моделиране, демонстрация.
Форми: групова и индивидуална работа.
Материали и оборудване: Цветен картон, цветна хартия, вестник, списание, гланцова хартия, бял лист, флумастери, лепило
Интегративни връзки с други образователни направления и ядра: „Околен свят“
Очаквани резултати:
1. Създава умение за етапност на работа при изграждане на фигура – цветна пеперуда
2. Използва техниката на колажа при изграждане на апликация при пресъздаване на познат обект от действителността

В детската градина изобразителната дейност включва различни видове дейности – рисуване, моделиране, апликация и конструиране. Всяка от тези дейности има свои възможности в изобразяването на впечатленията на детето от обкръжаващия го свят. Затова общите задачи, стоящи пред изобразителната дейност, се конкретизират в зависимост от особеностите на всеки вид дейност, от своеобразието на материала и начините за работа с него.
Рисуване
Рисуването е едно от любимите занимания на децата, което дава голям простор за проява на тяхната творческа активност. В детската градина рисуването заема водещо място в обучението на децата по изобразително изкуство и е три вида: рисуване на отделни предмети, сюжетно рисуване и декоративно рисуване.

Различните подходи към определението на трудовата дейност, се свързват с двете най-противоречиви идеи: трудът е най-същественият белег на човека, който го отличава от другите висши бозайници; контратезата, че трудът е противоречив, но съществен елемент от света е грешка на природата, която трябва да бъде поправена.
Трудът е присъщ на обществото и е предназначен за обществото. Само в тези свои измерения той има и възпитаващ и формиращ характер.

Развитие на идеята за трудовото обучение и възпитание по света.
Пропагандатор на идеята за трудово възпитание в навечерието на Френската революция е Жан Жак Русо. В съчинението си той разглежда труда като неотменимо обществено задължение на всеки човек, което разкрепостява неговата личност, прави го свободен и независим. Той трябва да развива творческото и съобразителността на всеки да бъде съчетан с дейността на ума, да е възпитаващ и производителен – свързан с изработването на общополезни неща. Необходимо е децата да се запознаят от ранна възраст с различни видове труд – селскостопански и занаятчийски.

От дълбока древност разнообразната двигателна дейност на човека – битова, трудова, военно-приложна и т. н. – е съпътствана от спорта като средство за развлечение, за поддържане на добра работоспособност и за удовлетворяване на страстта му към игра и съревнование. Понятието рекреация произлиза от латинската дума „recreatio“, означаваща „възстановяване“. Рекреацията включва дейността на човека в свободното му време, насочена към възстановяване и укрепване на физическите и морално-психическите сили за неговото добро физическо и духовно развитие. В основата стои холистичният подход, който разглежда човешкото тяло като единно цяло, неразривно свързано с психиката, способна сама да се възстановява, ако човек ѝ предостави тази възможност и е готов да поеме активна роля за собственото си изцеляване. Доброто здраве означава физически, емоционален, умствен и духовен „баланс“ и може да се дефинира като физическа и психична хармония.

Киркегор разглежда избора като един от основните дългове на индивида. Понеже го свързва главно със субекта и само чрез осъществяването му, Аз-ът може пълноценно да се приобщи към обществото. Енергията и посоката на разсъждение при взимането на избори ръководят човека в цялостното му битие, защото само чрез прехода от естетическото към етичното и откриваното на морално валидното в конкретиката за него самия човекът може да се изгради като личност, да стане истински свободен и да създаде у себе си пълноценното щастие. Само така Аз-ът може да разкрие себе си в цялата си абсолютност.

Манипулацията е вид социално влияние, което цели промяна на възприятието или поведението на масата от хора. С помощта на дребни, но добре изучени трикове, манипулиращият измества вниманието, което често пъти остава незабелязано от обекта, към който е насочена манипулацията. В нашето съвременно общество ние многократно се сблъскваме с различни техники на логическа манипулация, като в голяма част от случаите дори не се замисляме за това колко съзнателно и подсъзнателно сме повлияни от медиите и обществените изказвания на политическите лидери. Манипулацията като похват датира още от Античността, но в наши дни, макар и недотам променена, тя има възможността да си служи с много повече инструменти, които да помогнат на манипулиращия да изпълни всеобхватно своята крайна цел.

Обяснение: Емоционалната интелигентност се изразява в това, че главният герой не реагира импулсивно в дадената ситуация, макар да е нападнат, не преминава в нападение. Предпочита първо да обмисли случилото се, да поговори с възрастен за съвет, да се успокои, за да може да постъпи по най-правилния начин. Провежда разговор с приятеля си, в който личи, че е съпричастен с проблемите му, и се опитва да се постави на негово място, за да може да разбере чувствата му. Същевременно говори открито за собствените си чувства, което му помага за се освободи по-лесно от тежестта на емоциите си.

Вид на ситуацията: Педагогическа ситуация за усвояване и усъвършенстване на компетенциите относно спазване на правила и норми на поведение.
Програмни задачи:
Знания: Изгражда конкретни представи за норми на поведение в ежедневна среда, правила за лична безопасност у дома и на улицата.
Умения: разпознава и описва свои и чужди емоционални състояния, свързани с прилагане на правила за безопасно и екологосъобразно поведение; различава по цвета контейнери за разделно сметосъбиране и ги асоциира с предмети в тях (стъклени, хартиени, пластмасови), предвижда резултати от действия и постъпки, обяснява значението на правилата за здравето в чиста околна среда.
Отношения: желае да спазва правила и норми за безопасно и екологосъобразно поведение.
Предварителна подготовка: Организиране на педагогическата среда за ефективно взаимодействие; осигуряване на дидактичен и оперативен материал за ситуацията, подготовка на демонстрационни материали.

В обществената практика обучението и възпитанието се проявяват като три основни вида:
1. формално образование (formal education) – обособено, институционализирано обучение и възпитание за деца и младежи, които се осъществяват от учебните заведения – различните видове училища, университети, колежи и др;
2. неформално образование (non-formal education) – комплекс от процеси, средства и институции, специално и специфично разработени за нуждите на обучението и възпитанието, които обаче не са директно насочени към даване на образователна степен
3. информално образование (informal education), което е напълно необособено, неинституционализирано и автономно, самостоятелно осъществявано като самообучение и самовъзпитание в процеса на професионални, семейни, обществени, спортни и други дейности на хората.
Неформалното образование е образователна парадигма, развита на основата или в опозиция на формалното образование, която днес се приема от по-голямата част от образователния свят. Най-общо казано, неформалното образование обозначава всички организирани образователни дейности извън установената традиционна образователна система на начално, средно и висше образование. Свързано е с алтернативни и интерактивни методи на преподаване, които поставят всеки участник в центъра на обучителния процес, осъществявайки личностно, социално и хармонично израстване на всяко дете, млад човек или възрастен.