Категория: за докторанти

курсова работа Човек и история. Теории за историята

курсова работа Човек и история. Теории за историята

Прочети повече

курсова работа Аксиология: учение за ценностите

курсова работа Аксиология: учение за ценностите

Прочети повече

курсова работа Гносеология /епистемология/: учение за познанието

курсова работа Гносеология /епистемология/: учение за познанието

Прочети повече

Как се пише свободен преразказ

Свободният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст.
Специфичните особености на писмения свободен преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Свободният преразказ достоверно пресъздава (част от) сюжета на първоизточника.
• Коя преразказна техника (на подробното или сбитото преразказване) или комбинация от техники ще се избере за представяне на информацията от първоизточника, зависи единствено от личното предпочитание на ученика. Свободно се избира и подходът към първоизточника — за цялостно или подборно преразказване.

Прочети повече

Как се пише трансформиращ преразказ

Трансформиращият (творческият) преразказ е вид репродуктивен текст, който пресъздава изходния текст, като осъществява промяна в неговата структура в изпълнение на конкретна дидактическа задача.
Специфичните особености на писмения трансформиращ (творчески) преразказ можем да обобщим по следния начин:
• Трансформиращият (творческият) преразказ пресъздава първоизточника, като осъществява промяна в неговото съдържание и/или в начина на представянето му в определен частен аспект, регламентиран в дидактическата задача.
• В преразказната версия могат да бъдат използвани/съвместявани техниките на подробното и сбитото преразказване.
• Наклонението на преразказното повествование (изявително или преизказно) зависи от наложената чрез задачата повествователна перспектива. Когато се преразказва от позицията на неутрален повествовател, най-подходящо е преизказното наклонение, но изявителните форми на сегашното време (при аудиовизуален първоизточник – и на миналото свършено време) по принцип също са уместни. При задача за повествуване от първоличната позиция на разказвач може да се избира между сегашно и минало свършено време (при положение, че формата на времето не е фиксирана в самата задача).
• Ако конкретната трансформационна задача не изисква друго, информацията в преразказа се насочва към адресат, на когото първоизточникът не е познат.

Прочети повече

Как се пише подробен преразказ

Подробният преразказ е вид репродуктивен текст, в който със свои думи максимално пълно се пресъздава (част от) съдържанието на наративен текст. Подробният преразказ пресъздава всички сюжетни и повечето извънсюжетни елементи от изходния текст с всички основни връзки между тях, като спазва последователността на представянето им в първоизточника. В подробния преразказ се обхваща цялата сюжетна верига на първоизточника с всички нейни звена. Трябва да бъдат пресъздадени и съществено количество от извънсюжетните елементи в първоизточника – например всички описания, разсъждения, пасажи със съобщителен, подбудителен и пр. характер, които поясняват действията в разказния свят, разкриват причините за осъществяването им, коментират мотиви на техните вършители, описват психологически, физически, социални и други връзки между действащи лица, представят важни обстоятелства от контекста на действията и др. Нормално е пропускането на незначителни детайли — все пак се преразказва текст, който в момента на преразказването не е на разположение на ученика.

Прочети повече

курсова работа Антична философска класика и елинизъм. Сократ. Платон. Аристотел. Античен скептицизъм и стоицизъм

курсова работа Антична философска класика и елинизъм. Сократ. Платон. Аристотел. Античен скептицизъм и стоицизъм

Прочети повече

Наредба № 3 от 17 май 2004 г. за организацията и провеждането на държавните зрелостни изпити

Чл. 1. С тази наредба се определят условията и редът за организиране и провеждане на държавните зрелостни изпити.

Чл. 2. (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2007 г., в сила от 14.09.2007 г., изм. – ДВ, бр. 58 от 2011 г., в сила от 29.07.2011 г.) Държавните зрелостни изпити по чл. 24, ал. 3 и 4 от Закона за народната просвета за придобиване на средно образование се полагат от учениците, успешно завършили XII клас.

Чл. 3. (1) Държавните зрелостни изпити се организират и провеждат на национално, регионално и училищно равнище от органите, комисиите и лицата, посочени в чл. 11, 12 и 13.
(2) (Изм. – ДВ, бр. 74 от 2007 г., в сила от 14.09.2007 г.) Държавните зрелостни изпити се провеждат в две сесии:
1. през май – юни;
2. (изм. – ДВ, бр. 74 от 2007 г., в сила от 14.09.2007 г.) през август – септември.

Прочети повече

Наредба № 10 от 1 септември 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование

Чл. 1. (1) С тази наредба се определя държавният образователен стандарт (ДОС) за организацията на дейностите в училищното образование.
(2) Държавният образователен стандарт за организация на дейностите е съвкупност от задължителни изисквания за организацията на:
1. учебното и неучебното време;
2. формите на обучение;
3. училищния, държавния и допълнителния план-прием;
4. изпитите за проверка на способностите за училищата с профил „Изобразително изкуство“, „Музика“ и „Физическо възпитание и спорт“ и за специалности от професиите от област на образование „Изкуства“ от Списъка на професиите за професионално образование;
5. приемането и преместването на учениците;
6. обучение по майчин език и култура на пребиваващите в страната ученици в задължителна училищна възраст, чиито родители са граждани на други държави членки и упражняват трудова дейност на територията на Република България.
(3) С тази наредба се уреждат и изискванията към иновативните елементи в организацията на дейностите в иновативните училища.

Прочети повече

Наредба № 13 от 21 септември 2016 г. за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование

Чл. 1. (1) С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование.
(2) Държавният образователен стандарт по ал. 1 определя:
1. същността и целите на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;
2. начините и формите за осъществяване на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование;
3. рамковите изисквания за резултатите от обучението по гражданско, здравно, екологично и интеркултурно образование;
4. институционалните политики за подкрепа на гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование.
Чл. 2. Гражданското, здравното, екологичното и интеркултурното образование се осъществяват в училищата, детските градини и центровете за подкрепа за личностно развитие в системата на предучилищното и училищното образование.

Прочети повече

Наредба № 9 от 19 август 2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование

Чл. 1. (1) С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за институциите по чл. 22, ал. 2, т. 11 от Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО).
(2) Държавният образователен стандарт включва:
1. условията и реда за откриване, преобразуване, промяна и закриване на институциите в системата на предучилищното и училищното образование;
2. условията и реда за определяне на националните училища и на иновативните училища.
Чл. 2. Институциите в системата на предучилищното и училищното образование са детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена.
Чл. 3. (1) Детските градини, училищата, центровете за подкрепа за личностно развитие и специализираните обслужващи звена имат като основни индивидуализиращи характеристики наименование, седалище и официален адрес.

Прочети повече

Наредба № 7 от 11 август 2016 г. за профилираната подготовка

Чл. 1. (1) С тази наредба се определя държавният образователен стандарт за профилирана подготовка, както и:
1. структурата на учебните програми по профилиращите учебни предмети;
2. структурата на годишното тематично разпределение.
(2) Държавният образователен стандарт за профилиращата подготовка е съвкупност от изисквания за резултатите от обучението по всеки профилиращ учебен предмет в края на средната степен на образование и определя:
1. целите, съдържанието и характеристиките на профилираната подготовка;
2. профилиращите учебни предмети и тяхното разпределение по профили;
3. задължителните модули по всеки профилиращ учебен предмет и изискванията за резултатите от обучението по тях за придобиване на профилираната подготовка.

Прочети повече